Нефс

 

 

В арабската поезия по времето на невежеството думата нефс се използва като съществително име или местоимение, което посочва лице, а с течение на времето започва да се използва в над двайсет значения – дух, душа, кръв, личност, сърце, вътрешност, някой, превъзходство, съвършенство, джевхер (абстрактна същност), отвращение, воля, кемгоьз (зло око), са сред главните значения на нефс. В Свещения Коран освен във форма на местоимение се използва и в смисъл на дух, душа, вътрешност и сърце. С развитие на философската мисъл думата започва да се използва в значението дух и става теоретически въпрос на келяма, тасаввуфа и философията.
Под влияние на формата, в която нефс се употребява в Корана, след омаядския период нефс получава широка употреба в смисъла на дух. Но сподвижниците на Пророка (сахабетата), техните наследници (табиун) и последователите им, които са предните учени, се задоволяват с даденото в Корана и Суннета по въпросите за същността на нефса и качествата му. Предните правоверни учени (селефа) предпочитат да вярват в това, което се споменава в Корана и Суннета, и избягват да влизат в спор по този въпрос, тъй като считат, че е невъзможно да се разбере същността на нефса.
След II в. по хиджра мюсюлманските учени и мислители започват да спорят и да изтъкват различни мнения по въпроса за нефса, особено след преводите на гръцки философски текстове на арабски език. Възникват много теории и мнения по въпросите за същността на нефса – характерните му черти, вечността и състоянието му след смъртта. Тези мнения носят огромното влияние на неоплатонистките тълкувания.
Съществуват много различни мнения по въпроса за същността на нефса. Както пояснихме, той става теоретичен въпрос на келяма, философията и тасаввуфа. Учените от тези научни области изтъкват свои предположения – едни, като вземат за основа основните източници – Корана и Суннета, други, като разчитат повече на силата на разума. Тук естествено, е невъзможно да обърнем подробно внимание на твърденията на различните ислямски учени поради многобройността им. Само да споменем някои: нефсът по своята същност е противоположен на материалното тяло; нефсът е абстрактна същност (джевхер); всички ислямски течения приемат, че нефсът не е безначален, но възникват разногласия, дали е създаден преди тялото, или след него; след смъртта тялото изчезва, а нефсът остава.
Според ХаятиХоькелекли нефсът изразява две различни значения:
1.Нефс - това са чувствата в човека, които са предизвикани от подбуди на яд, агресия и желания. Лошият характер и лошите обноски, които се появяват у човека, произлизат от тук. С този нефс, който има значение на интуитивен механизъм, трябва да се води борба, да се възпитава и да се подобрява. Конкретното значение на нефс е разпространено в тасаввуфа. Основното в тасаввуфа е самовъзпитанието. Нефсът е вътре в човека и е в противоречие с природата му, но се приема за втора личност, която човек може да овладее. Това схващане е насочено повече към педагогиката и практическите идеи.
2. Нефс означава същността, присъщото на човека. В това значение между нефс и сърце, дух и ум няма разлика (Газали. Ихя, III, 4). Като място и средство, което се използва от силата на мисълта, се приема мозъкът. Силата на гнева в тялото използва сърцето, а силата на желанията използва черния дроб. Моралната и поведенческата структура на човека са зависими от качеството на дейността на тези сили. Чрез правилната дейност на умствената сила и контролирането на другите сили се ражда добродетелта мъдрост. Когато силата на желанията се контролира от ума, и когато той не е роб на собствените си желания, се появяват добродетелите честност и щедрост. Ако силата на яда е умерена, съобразена е и се подчинява на ума, се появяват добродетелите храброст и скромност. Благодарение на умерените и съобразени отношения се появява съвършенство, цялост, която се нарича справедливост. Така пълното морално съзряване е свързано с придобиването на тези четири добродетели.
Речниковото значение на думата нефс е същината и действителността на нещо, същност, душа, дух, сърце, духовната сила в човека и цялостта на нещо. А в Свещения Коран думата нефс носи смисъла на цялостта, която е съставена от духа и тялото на човека; тя е човешко същество или човешка личност. Има много айети относно гореспоменатите значения. "...На всяка душа се възлага само по силите й..." (ел-Бакара, 2: 233; 281). "И как ще бъдат, щом ги съберем в Деня, за който няма съмнение, и на всяка душа напълно се изплати онова, което е придобила, и не ще бъдат угнетени." (Али Имран, 3: 25, 30, 145, 161, 185); "И предписахме им в нея: душа за душа, око за око, нос за нос, ухо за ухо, зъб за зъб, и за раните – същото възмездие..." (ел-Маиде, 5: 45, 32); "Там всяка душа ще изпита предишните си деяния. И ще бъдат върнати при Аллах, истинския им Покровител, и ще изчезне от тях онова, което са измисляли." (Юнус, 10: 30, 54, 100); (ел-Енам, 6: 70, 151, 164); (Худ, 11: 105); (ер-Рад, 13: 133); (ел-Енбия, 21: 35); (ел- Му'минун, 23: 62); (ел-Анкебут, 29: 58); (ел-Локман, 31: 34).
В Корана с нефс се изразяват лични местоимения, използва се за вътрешността и душата на човека. Освен това в Корана нефс има седем степени: Нефс-и Еммаре, Нефс-и Левваме, Нефс-и Мюлхиме, Нефс-и Мутмаинне, Нефс-и Радийе, Нефс-и Мердийе и Нефс-и Самиме, нарича се още Сафийе.
Ислямът е съвършената божествена система, която Аллах дава в услуга на хората. Това е и основният път за доближаване до Твореца. Това доближаване може да се осъществи чрез опознаване на нефса, т. е. човек да опознае себе си, душата си, тъй като нефсът непрекъснато залива човека с желания и иска да го направи роб на желанията си. Най-голямата преграда между Аллах и човека е именно нефсът. Нефсът е злата сила в човека и източникът на плътските желания, които не са разрешени от исляма. Предпазването от тези желания наистина изисква много воля и разбиране. Понякога хората, за да узаконят постъпките си, които са плод на подбудите и желанията на нефса, и нямат необходимата воля да сеотърсят от тях, изтъкват доводи, че примерно постъпката е мекрух (нежелана) или мекрух близо до хеляла. За да се доближи мюсюлманинът до Аллах, трябва, първо, да се пребори със своя нефс. Това означава да го превъзпита, нефсът му да не желае лоши постъпки, да го превърне в добър. Ислямът не проповядва унищожаване на нефса, а контрол над него. Както по времето на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) едни сахабета решили да се оттеглят в отшелничество – да не се женят, постоянно да говеят и да правят ибадет. Когато Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) разбрал за това, им казал, че в исляма няма крайности и монашество. В този случай посочил за пример себе си, че той също се жени, говее, когато трябва, спи и почива.
Във връзка с въпроса за нефса Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) дава голяма яснота. Например в един хадис-и шериф повелява: "Показателя на разумността е да се победи и ръководи нефсът и да се подготвя това, което ще е необходимо след смъртта, а показателят на глупостта е да се подчинява на нефса и да се чака милост и прошка от Аллах" (Хадис-и шериф Берика).
Тази глупост, т.е. подчиняването на нефса, за което става въпрос в хадиса, в съвременното всекидневие трудно може да бъде разбрано. В много случаи човек рецитира подобни хадиси и айети, които повеляват контрол над нефса и предпазване от плътските страсти, но всъщност, без да осъзнава, върши обратното. Контролът над нефса и предпазването от неговите неправилни желания трябва да станат всекидневие на мюсюлманина, начин на живот. Само така той може да се доближи до Всевишния Аллах. А тази близост несъмнено дава повече удоволствие за душата, отколкото каквото и да било друго. Това може да се постигне, ако целта на мюсюлманина е сближаване с Аллах, ако се предпазва от грях и прави само добри неща. В тази връзка можем да споменем думите на Ебу Бекр Тамистани, който казва: "Спасението от робуване на нефса е най-голямото благодеяние на света. Защото нефсът е най-голямата преграда между човека и Всевишния Аллах." Муджахид бин Джебр пък казва: "Който уважава своя нефс, загубва религията си. Който унижава своя нефс, уважава религията си." А един свещен хадис гласи следното: "Бъди враг на нефса си! Защото той е мой враг." (Хадис-и кудсиМектубат-иРаббани).
Без съмнение, всеки мюсюлманин трябва добре да опознае нефса си, защото всички добрини, които прави, може да станат безсмислени, заради едно угаждане на своята душа (нефс), което може да бъде голям грях. За да живее мюсюлманинът, трябва първо да победи своя нефс. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) повелява в един хадис: "(Истински) Борец е този, който се бори срещу нефса си." (Тирмизи. Фезаилю'л-Джихад, 2; Ахмед б. Ханбел. Мюснед, VI, 20) Целта е не да се унищожи нефсът, а да се предпазва от крайности, да се контролират желанията му, да се превъзпитава. Имам Газали оприличава човека на конник и казва: "Нефсът е возилото на духа. Ако човек пусне повода на нефса и се остави в посоката, в която върви нефсът, непременно ще бъде загубен. А ако прави, както при някои индийски религии и мистични философии, да се опита да убие нефса, ще остане без возило по пътя на истината. В такъв случай хвани повода на нефса и се възползвай от возилото си!"
При превъзпитаване на нефса трябва, първо, да се премахнат вредните елементи като неверие (куфр), невежество, лоши чувства, грешни вярвания, т. е. това означава пречистване от всякакви верски, морални и практически грешки. След като бъде пречистен и запазен от тези злини, трябва да се възпита с добри качества, като вяра, знание, мъдрост, добри чувства, и да се изпълни с душевност. Или с други думи трябва да се избягват всички порицани от религията постъпки и да се вършат одобрените, както и това да се съобщава и на другите мюсюлмани.

Астрономията и Коранът

От стари времена има теории за това, коя е първичната материя във вселената и за произхода й, но и до днес този въпрос не е изяснен напълно. Истината е, че чрез усъвършенстващите се теории фактите и чудото на Свещения Коран в тази връзка се изясняват по-добре.
"Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват?"(ел-Енбия, 21:30)
"После се насочи към [сътворяването на] небето, а то бе дим..."(Фуссилет, .41:11-)
Убежденията на съвременните астрофизици в тази насока съвпадат с разясненията на тези айети.
Когато коранични факти за произхода на земята били представени на проф. д-рЮшилиКозайн, директор на Токийския научно-изследователски център, той попитал: "Кога е низпослана тази книга?" Отговорили му: "Преди 1400 години."
Шокиран, той казал: "Несъмнено, тази книга гледа на вселената от върха. Вижте как всяко нещо е видяно до най-малката подробност и е описано по съвършен и недостижим начин!... Няма нещо, което да е скрито за нея!"
На своя конференция проф. Козайн заявил, че съвременната наука вече има своите ясни потвърждения за възникването на земята и другите небесни тела; че първоначално те били купчина втвърден газ и се образували в резултат на взрив. В този момент му били представени фактите на Корана, от които останал силно изненадан.
Коранът нарича тази първоначална материя духан (дим). Терминът силно впечатлил професора, защото дотогава науката наричала състоянието на втвърдения газ мъгла, а мъглата, която се състои от студ и вода, е била далече от истината. С определението духан Коранът направил вярно описание и същевременно уточнил възникналата реакция и отделилата се от нея температура. Следователно преди 1400 години Свещеният Коран предоставил на човечеството съвършени знания за истината, които едва сега се откриват от учените. Съвсем ясно следният айет представя това чудо:
"И дарените със знанието виждат, че онова, което ти бе низпослано от твоя Господ, е истината и води към пътя на Всемогъщия, Всеславния."(Себе, 34: 6)
И кой знае! Този айет може да е пълен с изненади за истината, която ще бъде разбрана в бъдеще!...
Попитали проф. Козайн как е възможно Коранът да представя толкова подробни факти, отнасящи се до науката, щом досега тя е открила съвсем малка част от тези тайни? Той отговорил: "Не е възможно тези факти да бъдат човешко слово! Ние, учените, можем да се задълбочим в една конкретна област, а Коранът по неоспорим начин обхваща и представя всички науки за вселената! Никой човек не разполага с такива всеобхватни и съвършени научни способности! От сега нататък пътят на научния ми живот ще минава през Корана! Ще разширявам предишната си научна ограниченост чрез него!"
В Корана има айети, които сочат, че земята е кръгла. В един от тях се казва:
"Сътвори Той небесата и земята с мъдрост. Той заставя нощта да следва деня и заставя деня да следва нощта..." (ез-3умер, 39: 5)
В този айет изразът теквир означава навиване на нещо около кръгъл (като глава) предмет.
Изразът теквир описва един обективен феномен, който се наблюдава на земята. Онази част от въртящото се около оста си земно кълбо, която е към Слънцето, е светла, т.е. това е денят. Но понеже земята се върти, осветената част се променя. При въртенето си светлата част става тъмна, а тъмната – светла. Значи нощта следва деня и деня следва нощта. А това показва, че повърхността на Земята е кръгла. Така с израза теквир от този айет се обяснява, че формата на Земята е кръгла и че тя се върти.
Като доказателство, че Земята се върти, учените приемат следните айети:
"И ще видиш планините – мислиш ги неподвижни, а те отминават, както облаците отминават..."(ен-Немл, 27: 88)
За движението на Слънцето и Луната се казва:
"И слънцето е устремено към своето местопребивание. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия. И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка. Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички по своя орбита плават." (Йа Син, 36: 38-40)
През VII в. не можело дори да се помисли, че Слънцето и Луната се движат кръгообразно по определена траектория. Суеверията за тяхното движение били много. Дори когато Ибрахим , синът на Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), починал, е имало слънчево затъмнение. Хората казали, "че Слънцето се е затъмнило, защото починало детето на Пророка." След това Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казал:
"Слънцето и Луната са от знаменията, които свидетелстват за съществуването на Аллах. Те не се затъмняват нито поради смъртта на някого, нито за раждането му..." (Бухари. Кусуф, 15)
Тъй като през III - IV в. по хиджра хората нямали познания за движението на Слънцето и Луната, които свидетелстват за величието и могъществото на Аллах, по същото време един от тълкувателите на Корана, Табери, казал следното във връзка с 38. — 40. айет от сура Йа Син: "По отношение на подобни въпроси, чиято същност като цяло не знаем, задачата ни е да мълчим!..."
Това становище показва доколко хората по онова време били далеч от мисълта за движението на Слънцето и Луната по определена траектория. Ясно е, че ако по времето на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) думата фелек (орбита, траектория) представлявала астрономически термин, никак няма да е трудно да се разтълкуват тези айети. Но в Корана заемал място терминът орбита с неразкрития си смисъл, който едва след векове излиза наяве.
Тук трябва да се обърне внимание на следното: Изопачената Тора определя Слънцето и Луната като "светлините" – Слънцето като "голяма" светлина, а Луната като "малка". А Свещения Коран известява, че Луната и Слънцето притежават различни качества, както и че те не са еднакви светлини.
"Но не, кълна се в залезите на звездите – а това е клетва - ако знаете – велика..." (ел-Вакиа, 56: 75 - 76)
Тези айети с велика клетва привличат вниманието към месторазположението на звездите. Съвременните физици и астрофизици казват, че "залезите на звездите" се разбират като белите дупки, от които се появили, и черните дупки, в които залязват.
Белите дупки представляват невероятни енергийни складове. В тях има толкова енергия, че могат да се появят милиарди звезди. Обикновено това са семената на галактиките.
Що се отнася до черните дупки, те са загадъчно звездно гробище. Те погубват в своята неизвестност времето и всички материи, намиращи се около тях.
Темата, която се засяга в айета с велика клетва, в светлината на съвременната наука е разбрана за днес само дотолкова. Несъмнено тя съдържа още много мъдрости, които трябва да се изяснят.
Във всяко тяло във Вселената съществуват Божие изкуство и ред. Между телата няма сблъсъци. В движенията си за миг дори те нито закъсняват, нито изпреварват. Плуват в постоянно божествено равновесие. Това е друго проявление на величие.
Сътворяването на тази огромна и безкрайна система не представлявало никаква трудност за Великия Творец.
"Сътворихме Ние небесата и земята, и всичко между тях в шест дни, без да Ни засегне умора." (Каф, 50: 38)
Някои тълкуватели определят шестте дни като шест периода. Днес науката потвърждава този израз на Свещения Коран. Тората разглежда шестте дни като обикновени дни, всеки от двайсет и четири часа, и казва, че на седмия ден, събота, "Аллах си почина." Този начин на разяснение показва доколко днешната изопачена Тора е далеч от научните истини, докато Свещеният Коран с айетите си във всяко време и място представлява велико чудо.
Тук под ден се разбира особен промеждутък от време. Не трябва да се разбира като време според човешкото измерение. Срокът му се знае единствено от Аллах.
Той повелява:
"Той управлява делата от небето до земята, после те се въздигат към Него в един Ден, колкото хиляда години, според вашето броене." (ес-Седжде, 32: 5)
Поради това може да се каже, че Божието понятие за време е съвсем различно от човешките представи. Според някои тълкуватели тези изрази са намек да се покаже продължителността на времето. Но това време е валидно за творенията, докато за Аллах не е в сила никакво понятие за време. Напротив, Аллах е Онзи, Който е облякъл битието в дрехата на времето. Иначе Той е Могъществото, Което удостои за части от секундата Своя "любимец" със събитието мирадж (възнесение), което не може да се побере в представите и в милиарди време.
Невероятна истина е, че за да се образува един железен електрон, е необходима четирикратна енергия, 4 пъти по-голяма от тази на слънцето.
Следователно специалистите в тази област са убедени, че желязото е странна материя, която дошла от небето.
Затова Коранът казва:
"...И създадохме желязото. В него има огромна сила и облаги за хората, и за да изпита Аллах кой дори в уединение помага на Него [в религията] и на Неговите пратеници. Аллах е всесилен, всемогъщ."(ел-Хадид, 57: 25)
След това на проф. Том бил прочетен следният айет:
"Нима не виждат небето над тях, как Ние го изградихме и го украсихме, и е без процепи?" (Каф, 50: 6)
На своя конференция директорът на американския космически изследователски център НАСА, проф. д-р Армес Том, бил осведомен за този айет, от който останал изумен. В този момент му бил зададен друг въпрос: "Има ли някаква празнота в атмосферата?"
Той отговорил: "Не, не е възможно в атмосферата да има празнота. Ако имаше, щеше да се наруши равновесието във вселената и измеренията на всички небесни тела. В резултат на това в космическото пространство щеше да има много катаклизми."
След това на проф. Том бил прочетен следният айет:
"...Пак обърни взор! Нима виждаш пукнатини? После пак обърни взор веднъж и още веднъж. Взорът ще се върне към теб безсилен и морен." (ел-Мулк, 67: 3 - 4)
Когато пред един безпристрастен учен бъдат прочетени тези истини, те не оставят място и за най-малкото възражение. Проф. Том с чувство, че трябва да приеме истината, казал: "Още от началото си мисля, че да се оцени Коранът е много трудно! Наистина съм изумен! Как е възможно една книга, която е от преди толкова години, да представя астрономическите факти по невероятно съвършен начин, и дори ни поставя в безсилие...! Нямам точна представа какво са били способни да направят хората преди 1400 години, но това са изключителни факти, които заслужават внимание."
Професорът, който знае, че всички трудове са написани въз основа на опити и предположения и че непременно имат недостатъци, след като поразмислил, завършил със следното:
"В никакъв случай това не са думи, основани на човешкия опит. Става ясно, че навлизаме в нов век, в който религията и науката се обединяват. Вече се чувствам в ново време, когато знанията на религията и науката се прегръщат..."
Разбира се, че тази е истинската наука, а религията, която без съмнение е изпратена от Аллах е ислямът.

Тезхиб

 

 

Думата тезхиб на арабски език означава позлатяване. По принцип тезхиб се наричат украшенията, направени от злато и различни цветове върху хартия, обикновено без фигури. Освен че тезхиб се използва най-много в книги с ръкописни текстове, той се прилага и в единичните надписи за украсяване на краищата на листовете. Това украшение се е използвало най-много в заглавните страници. В най-важните книги освен малката част, отделена за текста, в първите две страници се вижда, че цялото останало пространство е изпълнено с тезхиб. Станало е правило, особено за първите две страници от Коран-и Керим, изпълването им с подобна украса. В другите книги е сметнато за достатъчно изготвянето на една част за бесмеле, изработена с тезхиб, в началото на текста. В такива главни страници фонът на бесмеле и рамката му са изработени с тезхиб. Освен това в повечето случаи горната част на текста е изпълнена с украшение. В книгите преди текста могат да се срещнат една, две или повече позлатени страници. В такъв вид страници по принцип текст не се намира.
Украшението без определени фигури обхваща цялата страница. Има примери, в които по средата на страницата има украшение под формата на медальон. В страницата на Хунернаме, украсена много богато и намираща се днес в Библиотеката "Топкапъ Сарай", в частта, обкръжена с линия и отделена за текста, се намира овален медальон, наречен шемсе. В този образец се намира украшение наречено ебру, което представлява имитация на мрамор, върху който е поръсено злато.
Понякога на първата страница се намира едно цвете или букет. Това е метод, използван предимно през и след XVIII век. Цветята според времето малко или много са изработени натуралистично. Най-често използваното цвете е розата. В текста (А. 5668), намиращ се в Библиотеката на Истанбулския университет, се вижда, че е използвана доста стилизирана, позлатена украса, разположена симетрично върху двете страници.
Сведенията, даващи информация за съдържанието на книгата и за кого тя е написана, също могат да бъдат разположени в медальони, изработени с тезхиб. Тези страници се наричат захрийе, а украшението, направено с тази цел, се нарича тезхиб-и захрийе.
Коран-и Керим е книгата, в която най-много била приложено това изкуство. Голямо влияние за това оказва духовното въздаяние, което получава този, който пише и украсява Корана. В много образци на тезхиба е отредена голяма важност – освен че целите първи страници са изработени с него, и надписите на сурите също са изработени на същия начин. А надписът, показващ името на сурата, се подготвя с друг цвят, изписва се например с бял цвят или злато, с което се отделя от нормалния текст.
Страницата, която дава името на писаря, се нарича кетебе. Върху тази страница на много места е сложена датата, когато писарят приключил изработката й. Кетебе може да се намира както на цяла страница, така и в една част на нея. В Библиотеката "Топкапъ Сарай" е запазена страница кетебе от Корана (Е.Н 148), на която името на писаря е изписано в декоративна рамка с бял цвят. Това кетебе е характерно за един от известните писари от XVI в. Шейх Хамидуллах от Амасйа.
Тъкмо преди да свърши страницата, след текста, празното място се изпълва с позлатен или с други украси медальон. Друг метод, който често се среща, е постепенното събиране на редовете и завършването на текста в триъгълник. В Корана (Н 70), намиращ се в Библиотеката "Топкапъ Сарай", се наблюдава друг метод. В този образец последните редове са отделени за кетебе и датата, а мястото за тезхиба е отдолу в квадратна рамка.
В Коран-и Керим са определени и точните места за спиране при четене. В повечето случаи те са украсени с тезхиб. В ранните и класическите периоди местата за спиране са без украшения, докато от XVIII в. нататък са по-старателно украсени. Писарят е успял да представи богатото си въображение в тези малки медальони. Украшения в качеството на тезхиб може да се срещнат навсякъде в книгата. В някои много ценни образци може да се срещнат златни украшения и върху тънките листове, поставени за защита на страниците.
Освен по страниците на книгите тезхиб се е използвал и по надписите, приготвяни за закачване на стените. Хилйе-и шериф [достойното описание на Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)], текстовете в качеството си на дипломи за писари, също влизат към тази група. В текста на такива надписи в останалите празни места се прави тезхиб по различни начини. С течение на времето всичките прилагани практики влизат в рамка, изрисувана с тезхиб. Ферманите и султанските печати също заемат място сред изписаните примери, украсени с тезхиб.
Един класически тезхиб е украсен с руми (вид украсяване) или цветя върху златен или тъмносин фон. Освен това се използват и обогатяващи методи. В Библиотеката "Топкапъ Сарай" в текстовете с номера 308, 309, 311 откриваме един от методите за обогатяване на украшенията. В частта със златна рамка, която се намира по краищата на страницата, точките, които се оформят посредством натискане със задния край на иглата и с различния им отблясък, е постигната различна гледка. Там, където свършва тезхибът, за да се смекчи преходът към фоновия цвят на хартията, са използвани черти, мотиви (тъг). За такава златна част има изключително много примери, която позволява да бъде класифицирана като втори вид тезхиб. Т. нар. тъг като цяло се състои от една тънка черта и точки, черти или малки цветчета, които я обогатяват. В някои текстове се вижда, че чертите са употребявани много често.
Друг вид тезхиб е халкяр. На персийски език това означава украсяване със злато. С използването на златото под формата на малки или плътни, тънки или дебели черти могат да се образуват различни цветови оттенъци. По принцип се използват малко цветове, и меките тонове са предпочитани. Намират се примери, в които тезхиб и халкяр са използвани заедно.
Друга техника, която се прилага заедно с тезхиб, е ебру. Ебру се намира по перифериите на надписите по краищата на страницата. Ебру е развитата форма на писане, която всеки човек през детството се опитва да постигне.
Тезхибът е изкуство, което освен в случаите, които накратко се опитахме да изложим, намира приложение и в много различни области с неповторимо богатство и красота. Тук, макар и за кратко, ще се спрем и на колективната работа с хат (калиграфия) ебру (помощен елемент за украсяване извън частите, заемани от тезхиба) и тезхиб, които заемат отделни места сред най-добрите произведения на някогашните писари.
Ако трябва да се направи пълно представяне на тезхиба, то е изкуство за украсяване със злато и различни бои. Специалистът, който използва това изкуство, ако е мъж, се нарича музеххиб, ако е жена, се нарича музеххибе. Изкуството тезхиб, което представлява едно от най-старите изкуства, е на път да се забрави и да се отдалечи от нашата култура, но с усилията на някои добри творци отново започва да се съживява. Изкуството тезхиб е било въведено в Анадола от турците, които се смесват с различни култури от Средна Азия. То било винаги почитано през времето на Бейлиците, Селджуците и Османците, като с течение на времето продължило да се развива, за да стигне до наши дни. Доколкото е видно от различни източници на писарите, които са използвали това изкуство, те били високо оценявани от владетели, султани и ръководители, които им осигурявали всичко необходимо, за да продължат изкуството си. В резултат на това днес, в различни библиотеки, но предимно в библиотеката "Двореца Топкапъ" в Турция са изложени писмени трудове, които дават възможност за проучване и изследване. Темите, в които тезхиб е намерил най-голямо приложение в миналите периоди, са Корани Керим, султанските печати и фермани, муракка, вакфийе (документ, поясняващ правилника на дадена фондация), надписи и книги с различна тематика. И днес това изкуство се използва за украсяване краищата на страниците, за обработване и украсяване на надписи, корици на различни книги, както и на Коран-и Керим. Изкуството тезхиб се овладява с търпение, упоритост, много четене, изследване, проучване на трудове, както и по метода майстор-чирак. С изискваното от него много наблюдаване се възпитава окото, с многото чертане се възпитава ръката, а това са много важни качества за прилагане на тезхиба. Желаещият да се занимава с това изкуство, което е твърде трудно и изисква дълго обучение, щом веднъж опознае богатството и красотата му, не може повече да се откъсне от него. Блясъкът на златото, вълшебната красота на цветовете, изтънчеността на работата, изящността и сладостта, получавани от допира с историята ни, всички тези преодолими трудности се превръщат в дълбока наслада, която увеличава мотивите за успех.
Основните мотиви, листа, хатайи (мотив на цвете, символизиращ разтворен лотос в изкуството тезхиб), руми и булут (друг вид украсяване) са конкретните форми, които съставляват изкуството тезхиб. Те също помежду си делят на различни подгрупи. Всеки от тях има свои характерни правила на чертане. Когато се прилагат тези правила, могат да се създадат много различни десени. Първия етап на работата с тезхиб е приготвяне на десен. Този десен може да бъде както в края на текста, така и да стои самостоятелно. Ако се работи в края на текста, според размера се приготвя десенът. След това текстът се залепва с нишесте върху специално подготвена хартия. Тази дейност изисква изключително много внимание. Таблиците се махат и се прилагат различни методи според цвета и вида на десеновата хартия. Следва обработване на частите, определени за позлатяване в десена, които се позлатяват с т. нар. инструмент зермюхре, който на върха си има точно определен камък (като акик– вид камък с червеникав цвят). После се пристъпва към работата, изискваща най-много внимание и старание –тахрирлеме (мотив за украсяване на определените черти). Най-подходящо е тя да се извърши с обикновено мастило. След тахрира се преминава към оцветяване на цветята. След това, ако има възможност, основата се оцветява с четка в различни цветове или само в един. Последният етап при работата с тезхиб е боядисването на мотивите (тъг). Обикновено това са силно изтънени и дълги форми, успоредни една спрямо друга, които след десена запълват празния лист. По този ред се получава класическият вид тезхиб. Друг не по-малко важен тип е този, който се прави изцяло със злато, халкяр. Златото се разрежда в достатъчно количество желатинова вода и се нанася върху мотивите, а краищата тук се маркират с нюанси (тънки, дебели) на златото, което е гъсто, т.е. малко разредено. Ако халкярът се обработва с леки цветове, се нарича зершикяф, ако около мотива се прави тахрир с гъст цвят, се казва халкяр с тахрир. Това дава възможност да се работи по различни начини.