Коранизъм (На арабски: القرآنية; ал-Курания, също известен като Корански писания или Коранският ислям) е ислямско движение, което включва възгледи, според които ислямският закон и насоки трябва да се основават само на Корана, като по този начин се противопоставят на религиозния авторитет, надеждността и / или автентичността на хадисната литература. Коранистите вярват, че Божието послание в Корана е ясно и пълно, тъй като е, тъй като се определя като такова и че следователно може да бъде напълно разбрано, без да се позоваваме на външните писания.
Коранистите предполагат, че по-голямата част от литературата за хадисите е подправена и че Коранът критикува хадисите както в технически смисъл, така и в общ смисъл.
За разлика от коранистите, сунитите и шиите не вярват, че Коранът е напълно подробен.
Те вярват, че „Коранът се нуждае от Сунната повече, отколкото Сунната се нуждае от Корана.
Тази методологическа разлика е довела до значително разминаване между Корани и Сунити и Шиити по въпросите на теологията и закона, както и разбирането на Корана.
Коранистите твърдят, че сунитите и шиите са изкривили значението на стиховете, за да подкрепят дневния си ред, особено в стиховете за жените.
По въпросите на вярата, юриспруденцията и законодателството коранистите се различават от сунитите и шиите, които считат хадисите, научните мнения, мненията на сахабите, иджмите и киите в допълнение към Корана като законодателна власт на исляма по въпросите на закона и вероизповеданието.
Всяка отречена за хадисите секта на исляма има своя отделна колекция от хадиси, на която разчитат техните мюсюлмани, но които са отхвърлени от другите хадиски секти, докато коранистите отхвърлят всички различни колекции от хадиси и нямат свои собствени.
Коранизмът е подобен на движенията в други авраамически религии като караите в юдаизма и Sola scriptura възглед за протестантското християнство.
Терминология
Коранистите се определят като "корански мюсюлмани", "подчинени [на Бог]" или просто като "мюсюлмани", докато други секти ги наричат "коранисти" (арабски: قرآنيّون, романизиран:Qurāniyyūn), а понякога и като „реформисти“ или „прогресивни мюсюлмани“, въпреки че те най-вече отричат тези имена.
Учение
Коранистите вярват, че Коранът е единственият източник на религиозни закони и напътствия в исляма и отхвърлят авторитета на източници извън Корана като Хадис и Сунна. Коранистите предполагат, че по-голямата част от литературата за хадисите е подправена и че Коранът критикува хадисите както в технически смисъл, така и в общ смисъл.
Коранистите твърдят, че сунитите и шиите са изкривили значението на стиховете, за да подкрепят дневния си ред, особено в стиховете за жените.
Коранистите вярват, че Божието послание в Корана е ясно и пълно, тъй като е, тъй като се определя като такова и че следователно може да бъде напълно разбрано, без да се позоваваме на външните писания.
За да подкрепят своите вярвания, те цитират коранически стихове като 6:38, 45: 6 и 6: 114:
|
Всички същества на земята и всички птици, които летят с крила, са общности като вас. Не оставихме нищо извън тази книга. При техния Господ всички тези създания ще бъдат призовани. |
| —6:38 |
|
Това са Божиите откровения, които ви четем истинно. В кой хадис освен Бог и неговите откровения вярват? —45:6 |
| |
|
Да търся ли освен БОГ източник на закон, когато Той ви разкри тази книга напълно подробно? Тези, които са получили писанието, признават, че то е разкрито от вашия Господ, честно. Няма да криете никакво съмнение. |
| —6:114 | |
Те вярват, че Коранът е ясен, пълен и че той може да бъде напълно разбран, без да се прибягва до хадисите и сунетите.
Следователно те използват самия Коран за тълкуване на Корана:
".... буквален и цялостен анализ на текста от съвременна перспектива и прилагане на екзегетичния принцип на tafsir al-qur'an bi al-qur'an (обяснение на Корана с Корана) и юриспруденциалния принцип al-asl fi al-kalam al-haqiqah (основното правило на речта е буквалността), без да се пречупва това използване на Корана през обектива на историята и традицията. "
Този метод за тълкуване на Корана се различава от метода, предпочитан от повечето сунитски и шиитски екзегети, известен като
тафсир би-ал-матур
(тълкуване на Корана с разкази, т.е. хадиси).
За разлика от коранистите, сунитите не вярват, че Коранът е напълно подробен.
Те вярват, че „Коранът се нуждае от Сунната повече, отколкото Сунната се нуждае от Корана. Тази методологическа разлика е довела до значително разминаване между Корани и Сунити и Шиити по въпросите на теологията и закона, както и разбирането на Корана.
През вековете след смъртта на Мохамед коранистите не вярвали в Насх.
Куранистката вяра на ученият на Куфан Дирар ибн Амр го накара да отрече в Ал-Масих ад-Даджал, Наказанието на гроба и Шафаа през
8-ми век.
Коранистките коментари на египетския учен Мухамад Абу Зайд го накараха да отхвърли вярата в израилтяните и Мираджа в началото на 20 век.
В своя рационалистичен коментар за Корана, публикуван през 1930 г., който използва самия Коран за тълкуване на Корана, той твърди, че стих 17: 1 е намек за Хегира, а не за Исра и Мирадж.
Сайед Ахмад Хан твърди, че докато Коранът остава социално значим, разчитането на хадисите ограничава огромния потенциал на Корана до определена културна и историческа ситуация.
Степента, до която коранистите отхвърлят авторитета на хадисите и суната, варира, но по-утвърдените групи изобщо са критикували авторитета на хадисите и го отхвърлят по много причини.
Най-често срещаните възгледи са коранистите, които казват, че Хадис не се споменава в Корана като източник на ислямска теология и практика, не е записан в писмена форма до един век след смъртта на Мохамед и съдържа вътрешни грешки и противоречия, както и противоречия с Корана.
За сунитските мюсюлмани „суната“, т.е. суната (пътят) на пророка, е един от двата основни източника на ислямското право и макар че Коранът има стихове, нареждащи мюсюлманите да се подчиняват на пророка, Коранът никога не говори за „ суната “във връзка с Мохамед или други пророци.
Срокът сунна се появява няколко пъти, включително във фразата „sunnat Allah“
(път на Бог), но не и „sunnat al-nabi“
(път на пророка) - фразата, обичайно използвана от привържениците на хадисите.
История
Ранен ислям
Сура ал Бакара, стихове 282-286, от ранен корански ръкопис, написан върху велум (средата на края на 7 век сл. н. е.)
Коранистите датират своите вярвания от времето на Мохамед, който забранява писането на хадиси, за да предотврати бъркането на хадисите с Корана.
Един от спътниците на Мохамед и наследникът му Умар също забранява писането на хадиси и унищожава съществуващи колекции по време на управлението му като халиф.
Когато Умар назначил управител на Куфа, той му казал:
"Ще дойдеш при хората в град, за които жуженето на Корана е като жуженето на пчелите. Затова не ги разсейвайте с хадисите и по този начин ги ангажирайте.
Голи Корана и спестете разказа от Божия пратеник! ".
Централността на Корана в религиозния живот на куфаните, която Умар описва, обаче бързо се променя.
Няколко десетилетия по-късно е изпратено писмо до хамафа на Умаяд Абд ал-Малик ибн Марван относно куфаните:
„Те изоставиха присъдата на своя Господ и взеха хадиси за своята религия;
и те твърдят, че са получили знания, различни от Коран ...
Те вярваха в книга, която не е от Бог, написана от ръцете на хората;
след това я приписаха на Божия пратеник. "
През следващите години табуто срещу писането и следването на хадиси се оттегли до такава степен, че лидерът на Умаядите Умар II поръча първата официална колекция на хадисите. Абу Бакр ибн Мохамед ибн Хазм и Ибн Шихаб ал-Зухри са сред писателите на хадиси по заповед на Умар II.
Въпреки тенденцията към хадиси, поставянето под съмнение на техния авторитет продължава по време на династията Абасиди и съществува по времето на Ал-Шафии, когато група, известна като "Ахл ал-Калам", твърди, че пророческият пример на Мохамед "се намира в следвайки Корана сам ", а не Хадис.
По-голямата част от хадисите според тях са били само предположения, предположения и бида, докато Божията книга е пълна и съвършена и не изисква хадисите да я допълват или допълват.
Имаше видни учени, които отхвърляха хадисите като Дирар ибн Амр.
Той написа книга със заглавие Противоречието в хадиса.
Приливът обаче се е променил от предишните векове до такава степен, че Дирар е бил бит и е трябвало да се крие до смъртта си.
Подобно на Дирар ибн Амр, ученият Абу Бакр ал-Асам също нямаше полза от хадисите.
19 век
В Южна Азия през 19-ти век движението на Корана Ahle се формира частично в отговор на Ahle Hadith, когото те смятат, че поставя твърде много акцент върху Hadith.
Много привърженици на Ахле Коран от Южна Азия по-рано бяха привърженици на Ахле Хадис, но се оказаха неспособни да приемат определени хадиси.
Абдула Чакралави, Khwaja Ahmad Din Amritsari, Chiragh Ali и Aslam Jairajpuri са сред хората, които разпространяват коранистките вярвания в Индия по това време.
20-ти век
В Египет в началото на 20-ти век идеите на коранистите като Мохамед Тавфик Сидки са израснали от реформаторските идеи на Мохамед Абдух, по-специално отхвърляне на таклид и акцент върху Корана.
Мохамед Тавфик Сидки от Египет „смята, че нищо от хадисите не е записано, докато не изтече достатъчно време, за да позволи проникването на множество абсурдни или корумпирани традиции“.
Мохамед Тавфик Сидки написа статия със заглавие Al-Islam Huwa ul-Qur'an Wahdahu („Ислямът е сам Коран“), който се появи в египетското списание Ал-Манар, което твърди, че Коранът е достатъчен като насока:
Задължителното за човека не надхвърля Божията книга.
Ако нещо друго, освен Корана, беше необходимо за религията, Пророкът щеше да заповяда регистрирането му в писмена форма и Бог щеше да гарантира запазването му.
— Мохамед Тавфик Сидки
Подобно на някои от техните колеги в Египет като Мохамед Абу Зайд и Ахмед Субхи Мансур, някои реформаторски учени в Иран, възприели кораническите вярвания, произхождат от традиционните висши учебни заведения.
Shaykh Hadi Najmabadi, Mirza Rida Quli Shari'at-Sanglaji, Mohammad Sadeqi Tehrani и Ayatollah Borqei са образовани в традиционните шиитски университети в Najaf и Qom.
Те обаче вярваха, че някои вярвания и практики, които се преподават в тези университети, като почитането на Имамзаде и вярата в Раджа, са ирационални и суеверни и нямат основание в Корана.
И вместо да интерпретират Корана през обектива на хадисите, те интерпретираха Корана с Корана (tafsir al-qur'an bi al-qur'an).
Тези реформаторски вярвания предизвикаха критики от страна на традиционни шиитски учени като Аятола Хомейни, които се опитаха да опровергаят критиките, отправени от Сангладжи и други реформисти в книгата си
„Кашф ал-Асрар“.
Коран-центрираните вярвания са се разпространили и сред мюсюлмани като американец Иран Али Бехзадния, който стана заместник-министър на здравеопазването и благосъстоянието и изпълняващ длъжността министър на образованието малко след Иранската революция.
Той разкритикува правителството в Иран, че е недемократично и напълно чуждо на "исляма на Корана".
Съвременни времена
Диаграма, показваща клоновете на сунизма, шиизма, ибадизма, коранизма, неконфесионалните мюсюлмани, Ахмадия и суфизма.
През 21 век коранистките вярвания се разпространяват в различни страни. Въпреки това, в страни, които са включили някои аспекти на сунитското законодателство, привържениците са изправени пред противопоставяне.
Например, саудитски учен, Хасан Фархан ал Малики, е бил арестуван многократно за насърчаване на политическа реформа и завръщане в Корана. Саудитска Арабия започна преследването на изследователя в Специализирания наказателен съд в Рияд, който беше създаден специално през януари 2009 г. за разглеждане на дела за „тероризъм и национална сигурност“.
През 2019 г. държавното обвинение, пряко свързано със саудитския крал, повдигна обвинения, почти изцяло свързани с религиозните възгледи на Малики, и поиска съдът да го осъди въз основа на „екстремистки тълкувания“ на исляма. Други саудитски интелектуалци, като Абдул Рахман ал-Ахдал, продължават да се застъпват за отказването от хадисите и връщането към Корана.
А в Египет и Судан коранистите са арестувани заради вярванията си.
Покойният сирийски интелектуалец Мохамед Шахър твърди, че хадисите нямат никаква религиозна стойност и че Коранът трябва да бъде изключителен източник на мюсюлманите.
Разпространението на коранистките вярвания в Русия провокира гнева на сунитския истеблишмент.
Руският съвет на мюфтиите издаде фетва срещу коранизма и заплаши коранистите.
В Турция коранистите отговориха на критиките от страна на Диянет относно техните коранистки вярвания.
В Южна Африка образованият в Оксфорд ислямски учен Тадж Харджи създава Отворената джамия.
Както подсказва името, Харджи е планирал джамията да бъде по-отворена за демографски данни, традиционно избягвани от сунитските и шиитските джамии, подобно на жените.
Харджи описва принципите на джамията като:
"Коран-ориентиран, равенство между половете, несектантски, междукултурен и независим".
Известни организации
Изпращащи
Подателите са движение, стартирано в САЩ от египетско-американския Рашад Халифа. Движението популяризира фразата:
Коранът, целият Коран и нищо друго освен Корана.
Те вярват, че Коранът има математическа структура, базирана на числото деветнадесет. Някои възразиха срещу тези вярвания и през 1990 г. Халифа беше убит от някой, свързан със сунитската група Jamaat ul-Fuqra.
Сред онези, повлияни от идеите на Халифа, са Едип Юксел, Яшар Нури Йозтюрк, Ахмад Рашад и нигерийският съдия от Висшия съд Иса Отман.
Ахле Коран
Арабска калиграфия, която чете ах ал-Коран, което означава привърженици или хора от Корана
Ahle Коран е организация, създадена от Абдула Чакралави, който описва Корана като
"ахсан хадис", което означава най-съвършения хадис и следователно твърди, че не се нуждае от допълнение.
Движението му разчита изцяло на главите и стиховете на Корана.
Позицията на Чакралави беше, че самият Коран е най-съвършеният източник на традиция и може да бъде изключително следван.
Според Чакралави Мохамед може да получи само една форма на откровение (wahy), а това е Коранът.
Той твърди, че Коранът е единственият запис на божествената мъдрост, единственият източник на ученията на Мохамед и че той е заместил целия корпус на хадисите, който дойде по-късно.
Изги Амал
Основна статия: Izgi Amal
Това е коранистка организация в Казахстан, чието име на кирилица, "Ізгі амал", може да бъде транслитерирано на латиница като İzgi amal.
Очаква се от 70 до 80 хиляди членове.
Нейният лидер Аслбек Мусин е син на бившия председател на Меджлиса Аслан Мусин.
Кала Като
Основна статия:
Кала Като
Кала Като е коранистко движение, чиито привърженици пребивават предимно в Северна Нигерия, като някои привърженици живеят в Нигер.
Кала Като означава „човек казва“ на хауса език, по отношение на поговорките или хадисите, посмъртно приписвани на Мохамед.
Кала Като приема само Корана като авторитетен и вярва, че всичко, което не е Кала Аллах, което означава това, което "Бог казва" на хауса език, е Кала Като.
Малайзийско кораническо общество
Корейското общество на Малайзия е основано от Касим Ахмад.
Движението заема няколко позиции, отличаващи го от сунитите и шиите, като например отхвърляне на състоянието на косата като част от аврата;
следователно показва релаксация при спазването на хиджаба, който според Коранистите не е в Корана.
Обществото на Корана Суннат
Обществото Коран Суннат е коранистко движение в Индия.
Движението е зад първата жена, която е водила молитви за смесени полове в Индия.
Той поддържа офис и седалище в Керала.
В Керала има голяма общност от коранисти. Един от неговите лидери, Джамида Бееви, също се обяви срещу тройния закон за талака в Индия, който се основава най-вече на сунитския Закон за прилагане на личния закон на мюсюлманите (Шариат) от 1937 г. възгледи, изложени от Ахмед Хан през 19 век.
Толу-е-ислям
Основна статия: Толу-е-ислям
Движението е инициирано от Гулам Ахмед Первез.
Гулам Ахмед Первез не отхвърли всички хадиси; той обаче приема само хадиси, които „са в съответствие с Корана или не оцветяват характера на Пророка или неговите другари“. Организацията публикува и разпространява книги, брошури и записи на ученията на Первес.
Толу-е-Ислям не принадлежи на никоя политическа партия, нито принадлежи на която и да е религиозна група или секта.
Сюлеймание Вакфи
Движението е започнато от Абдулазиз Байъндър, турски професор по богословие. Организацията открито оспори турската дирекция по религиозните въпроси (Diyanet).
Те заемат различни позиции от турските сунити, тъй като отхвърлят почти всички хадиси, като твърдят, че не са автентични и нямат религиозна власт.
Манифестът на организацията гласи
"Против лъжите на традицията, ние ще продължим да даваме фетва, използвайки само Корана".
Забележителни коранисти
- Мохамад Тауфик Сидки (1881-1920), египетски учен и лекар, който се фокусира върху критикуването на хадисите като цяло като религия от Корана, както и въз основа на хадисните псевдонаучни твърдения за медицината.
- Канер Тасламан (роден 1968), турски академик, експерт по Корана и писател, известен със своите трудове по теорията за Големия взрив и научната структура на Корана.
- Касим Ахмад (1933–2017), малайзийски интелектуалец, писател, поет и педагог, известен с отхвърлянето на авторитета на хадисите.
- Той е основател на Коранското общество на Малайзия.
- Той е арестуван през 1976 г. и освободен през 1981 г.
- По време на смъртта си той е работил по малайски превод на Корана.
- Гамал ал Бана (1920–2013), египетски автор и синдикалист.
- Мустафа Исламоглу (роден през 1960 г.), турски богослов, поет и писател.
- Той беше критикуван в Турция и получаваше заплахи за идеите си, които прокарваха логиката над традицията и отричаха авторитета на хадисите, които той смяташе за измислени.
- Рашад Халифа (1935–1990), египетско-американски биохимик, професор лекар, богослов, компютърен експерт и ислямски реформатор.
- В неговата книга Коран, хадиси и ислям и на английския си превод на Корана, Халифа твърди, че само Коранът е единственият източник на ислямска вяра и практика.
- Той твърди, че Коранът има кодова система, базирана на числото 19, което доказва, че е божественост.
- Той е убит от сунитски традиционалисти на 31 януари 1990 г.
- Сам Халифа (роден през 1963 г.), американски бивш професионален бейзболист.
- Хасан ал-Малики (роден през 1970 г.), саудитски писател, ислямски историк и ислямски учен, който е изправен пред съда от саудитското заведение за своите възгледи. Възгледите на Ал-Малики са описани като „коранистки“, „умерени“, „толерантни“ и противопоставящи се на по-насилствената и строга идеология на уахабитите.
- Иршад Манджи (роден 1968), угандийско-канадски педагог и автор.
- Ахмед Субхи Мансур (роден 1949 г.), египетско-американски ислямски учен.
- Той е бил заточен от Египет заради възгледите си и сега живее в САЩ като политически бежанец.
- Чеканур Маулави (роден през 1936 г.; изчезнал на 29 юли 1993 г.), ислямски духовник, живял в Едапал в квартал Малапурам в Керала, Индия Той беше известен със своята противоречива и неконвенционална интерпретация на исляма, базирана само на Корана.
- Той изчезва на 29 юли 1993 г. при мистериозни обстоятелства и сега се смята, че е мъртъв.
- Яшар Нури Йозтюрк (1951-2016), турски университетски професор по ислямско богословие, юрист, колумнист и бивш член на турския парламент.
- Той е давал много конференции по ислямска мисъл, хуманност и човешки права в Турция, САЩ, Европа, Близкия изток и Балканите. През 1999 г. членовете на насилствената сунитска екстремистка група, наречена Велик фронт на източноислямските нападатели (İBDA-C), признаха, че са планирали опит за убийство, който така и не се е състоял. Йозтюрк почина през 2016 г. поради рак на стомаха.
- Ахмад Рашад (роден през 1949 г.), американски спортист (предимно в NBC Sports) и бивш професионален футболист. Ахмад Рашад изучава арабския език и Корана с наставника си, покойния Рашад Халифа.
- Мохамед Талби (1921–2017), тунизийски историк и професор.
- Той е основател на Association Internationale des Musulmans Coraniques (AIMC) или Международната асоциация на коранските мюсюлмани.
- Едип Юксел (роден през 1957 г.), турско-кюрдско-американски философ, адвокат, защитник на коранизма, автор на Деветнадесет:
- Божият подпис в природата и Писанията, Манифест за ислямска реформа и съавтор на Коран: Реформаторски превод.
- Преподавал е философия и логика в Pima Community College и курсове по медицинска етика и наказателно право в колеж Brown Mackie.
