Разликата между дуа "за искане (от Аллах)" и дуа за поклонение

Разликата между дуа "за искане (от Аллах)" и дуа за поклонение
Никой не е казал, че трябва да има знак дали дуата е приета или не.

Всевишният Аллах не е длъжен да ни отговаря.

 Дуа може да се прави в неограничено количество пъти, и може би Всевишният Аллах ще ни даде знак след първия път, а може и да не ни даде изобщо.

И Всевишният Аллах знае най-добре!

Кога се приема дуата?
В Свещения Коран и Благородната Сунна са указани периодите от време, в които дуата има повече преимущество и по-голям шанс да получи отговор, отколкото в обичайното време.

Имам ал-Мунави в коментария си към хадиса за това, че дуата преди разговяването се приема, е свел словата на ал-Мукаризи от неговата книга “ат-Тазкира”:

 “Молбата (дуа) се приема  в определени периоди, такива като  при ставане за намаз, при стълкновение с отрядите на врага по време на война, след произнасянето на езана от муеззина, дуата между езан и икамет, по време на дъжд, дуата на родителя за детето, дуата на угнетения, дуата на пътника, докато не се завърне, дуата на болния, дуата в определена  час на нощта, в определено време на петъка, по време на стоенето Укуф в местността Арафа, дуата на извършващия Хадж, дуата при виждането на Кааба, дуата след възхвала на Всевишният Аллах и дуа за Неговия Пророк салляллаху алейхи ве селлем, дуата на говеещия, както и дуата на говеещия преди разговяване, дуата на справедливия управник, дуа за смирение на сърцето, дуа за отсъстващ, дуата с протягане на ръцете с молба към Всевишният Аллах”.

(Виж “Файд ал-Кадир” 3454.)

Ето защо отправяйте дуа към Всевишният Аллах преди Ифтар по време на Ифтар и след Ифтар.

 И Всевишният Аллах знае най-добре!

Разликата между дуа  "за искане (от Аллах) " и дуа за поклонение
Каква е разликата между дуа за искане (от Всевишният Аллах) и дуа за поклонение?

Хвала на Аллах!
Ние използваме думата “дуа” в значението, което се отнася към неща:
1. Дуа за искане на нещо от Аллах, което означава търсене на това, което ще бъде от полза, или се иска предотвратяване на нещо, което ще причини вреда.

 Това се прави с искане от Всевишният Аллах на онова, което ще бъде от полза в този свят и в отвъдния, и за да се предотврати това, което ще доведе до вреди в този свят и в отвъдния.
Например като дуа за опрощаване, милост, правилно ръководство, помощ, за постигане на Дженнета, за спасение от Джехеннема, или пък Всевишният Аллах да предостави хубавите неща в този свят и в отвъдния живот и така нататък.
2. Дуа за поклонение, което означава, човека да се покланя на Всевишният Аллах във всеки един от видовете на поклонение, в сърцето, или физически, или материално, като страх от Аллах и любов към Него, надявайки се на Неговата милост, като молитвата намаз, говеенето, поклонението Хадж, четенето на Свещения Коран, възхвалата ат-тасбих и споменаването аз-зикр, като даването на зекят и садака, като борбата по пътя на Аллах, като призоваването на хората към Всевишният Аллах, както и повеляване на разрешеното и забрана на порицаваното, и така нататък.
Всеки, който изпълнява нещо от тези актове на поклонение е отправящ зов към Всевишният Аллах.
Виж:“Ал-Каул ал-Муфид” (1/264) и

 “Тасхих ад-Дуа” (стр. 15-21).

Обикновено, когато думата (ад-дуа) се появява в айетите на Свещения Коран, тя се отнася и до двете значения, защото те са свързани помежду си.

Така че всеки, който търси нещо, то иска от Аллах с думи на езика устно, и е покланящ се Нему, защото ад-дуа е поклонение и всеки покланящ се на Аллах изпълнява молитвата намаз, или говее, или извършва поклонението Хадж, с надеждата за награда от Всевишният Аллах и завоюване на Дженнета и спасение от наказанието в Джехеннема.

Шейх Абдурахман ас-Саади рахимеху Аллах, е казал:

 “Всичко, което се намира в Свещения Коран като повеля за отправяне на ад-дуа, и забрана за отправяне на ад-дуа към друг, освен Аллах, както и възхвалата от призоваващите, включва дуа за искане и дуа за поклонение.”

 Край на цитата. “ал-Каваид ал-Хиссан”(№ 51).

В някои от айетите на Свещения Коран, единия вид дуа може да бъде по-ясно изразена от другия вид.
Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа рахимеху Аллах, е казал относно словото на Всевишният Аллах:

 Зовете своя Повелител със смирение и в уединение! Наистина, Той не обича престъпващите.

И не разпространявайте по земята поквара, след като тя е приведена в порядък!

И Го зовете със страх и надежда!

Наистина, милостта на Аллах е близо до добродетелните.

(7:55-56)
Тези два айета включват етикета и на двата вида дуа:

Дуа за поклонение, и дуа за искане (на нещо от Аллах).

Дуа в Свещения Коран може да се отнася към един от тези видове, или може да се отнася и за двата, защото те са свързани помежду си.

Дуа за искане (на нещо от Аллах) е търсене на онова, от което молителя ще се възползва и молба да се опази от това, което ще му навреди.

 Така той отправя дуа за полза и предпазване от вреда.

  И когато се отправя зов към Всевишният Аллах с надежда и страх, това се нарича дуа за поклонение.

Известно е, че и двата вида са свързани помежду си.

 Всяка дуа за поклонение предполага дуа за искане на нещо, както и всяка дуа за искане на нещо включва в себе си поклонение.
Въз основа на това, словата на Всевишният Аллах

“И когато Моите раби те питат за Мен - Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове."

 (2:186),

включват и двата вида дуа, и по отношение на всеки един от двата вида.

Айета го разяснява.

Казано е: Аз ще му дам, когато той поиска от Мен:

И е казано още:

Аз ще го възнаградя, ако той се покланя на Мен.

И двете са свързани помежду си.
Това не попада в групата за използване на обща дума в двете си значения, или за използване на думата в реален и преносен смисъл, а това е да го използвате в реалния смисъл на това понятие, което включва и двете неща.
Помислете за това, защото е въпрос, който е от голяма полза, но рядко му се обръща внимание.

Повечето айети в Свещения Коран указват на двете значения, и то е от този тип.
За пример, Всевишният Аллах е казал: Кажи:

 “Не би ви обърнал внимание моят Повелител, освен ако сте Го призовавали."

(25:77)

т.е. вие Него зовете с дуа.

 И беше казано:

Това е така, защото Неговия призив към вас е да Му се поклоните.
И Аллах знае най-добре!

Може ли да се вземе абдест без да се спазва определения ред?

Може ли да се вземе абдест

без да се спазва определения ред?
За да правим някои ибадети (богослужения), Коран-и Керим и хадисите на Хазрети Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) са поставили условието да вземем абдест.

Абдестът е духовно и физическо почистване на човешкото тяло.

При вземане на абдест се измиват определени части на тялото. Органите, които

(ел-Маиде, 5: 6)

А начинът на измиването им, включително и на органите, непосочени в айета, но препоръчани от Мухаммед (с.а.с.) в айета, е указан и показан от Аллаховия Пратеник

 (салляллаху алейхи уе селлем).
От горепосочения айет става ясно, че трябва първо да измием лицето, след това ръцете до лактите, месх на главата и краката до глезените, но въпросът дали трябва да се спазва този ред или не, е породил спор между ислямските учени, който ще разгледаме в две точки.

Според ханефитската и маликитската школа (мезхеб):

Според последователите на имам Ебу Ханифе и имам Малик спазването на реда не е задължителен, защото като се изброяват органите, които трябва да бъдат измити задължително в оригиналния кораничен текст е използван съюзът „ве“ - и, което не изисква съблюдаване на реда, ако трябваше да се спазва, би било необходимо да се използват предлозите („фе“ или „сумме“).

Това е от гледна точка на граматиката.
От гледна точка на практиката на сподвижниците на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) разбираме от преданията, че Хз. Али, Ибн Аббас и Ибн Месуд

 (Аллах да е доволен от тях) не са спазвали реда.

Според шафиитската и ханбелитската школа:

Според последователите на имам Шафии и имам Ахмед ибн Ханбел спазването на реда при вземането на абдест е задължителен, а при вземането на гусюл (цялостно изкъпване) не е. Те свеждат като доказателство за това и хадиса на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем):

 „Започнете с това, което е започнал и Аллах Теаля.”

 Като друго доказателство се изтъква и следването на реда по време на намаз, до това се стига чрез аналогичния метод (къяс).
Изхождайки от гореказаното и практиката на ханефитския мезхеб, който е традиционен за страната ни, можем да заключим, че изпълняването на реда, макар и да не е задължителен (фарз), трябва да се съблюдава, тъй като е препоръчителен (сюннет), защото Пратеника

(салляллаху алейхи уе селлем) го е спазвал и го е препоръчвал, поради което и голяма част от сподвижниците са го спазвали.

Таухид

Буквално преведена думата „таухид“ означава „обединяване“ (описване на едно нещо като цяло) или „изтъкване на единство“ и произлиза от арабския глагол уаххада, който означава „свързвам“, „обединявам“ или „сплотявам“.
Когато думата таухид се използва във връзка с Аллах (в значението на таухидуллах) под нея се има предвид осъществяването и „отстояването на единството на Аллах във всички действия на хората, които са свързани пряко или непряко с Него“.
Това е вярата, че Аллах е един единствен, без съдружници във властта (рубубия); единствен, без подобен на Него в съществуванието и характерните Му качества (асма` уас-сифат) и единствен, нямащ равен на Себе Си в божествеността и почитта Му (улухия/ибада).
Тези три гледни точки образуват основата на подкатегориите, на които обикновено се разделя науката таухид.
От части те се застъпват и са до такава степен неразделими, че условията за таухида (ислямския монотеизъм) липсват, ако се пропусне само една от тях. Пропускането на която и да е от гореспоменатите гледни точки се смята за ширк – приписване на партньори на Аллах.
В ислямската терминология това е равно на идолопоклонничество.

Подкатегориите на таухида се срещат най-вече под следните заглавия:

1. Таухид ар-Рубубия (Потвърждаване на единството на Аллах) означава да се заяви, че Аллах е един единствен, без съдружници във властта.

2. Таухид ал-Асма` уас-Сифат (Потвърждаване на единството на имената на Аллах и характерните за Него качества) означава да се заяви, че те са уникални и неделими.

3. Таухид ал-Ибада (Потвърждаване на единството при богослужението) означава, че единствено Аллах заслужава да Му се служи.3

Разделянето на таухида на тези подкатегории не е направено от пророка (с.а.с.) или от сподвижниците му, понеже тогава не е било нужно един толкова основен принцип на вярата да бъде разглеждан по този начин. Основите на тези елементи се съдържат обаче в Корана и в пояснителните изказвания на пророка (с.а.с.) и сподвижниците му (Аллах да се смили над всички тях).
Това ще стане ясно на читателя, когато по-късно в тази глава изчерпателно се разгледа всяка една подкатегория.

Необходимостта от това аналитично разглеждане на подкатегориите на таухида се появява след разпространяването на Исляма в Египет, Византия, Персия и Индия и абсорбирането му към културите на тези региони.
Когато хората от тези страни встъпили в Исляма, с тях дошли и някои неща от предишните им религии.
Объркване настъпило обаче едва когато те започнали да представят писмено и устно различните им философски представи за Бог, което застрашило концепцията на обикновената унитарна вяра на Исляма.
Някои приели дори Исляма само привидно и тайно работили над това да унищожат религията отвътре, понеже не били в състояние да я нападнат отвън.
Тази група хора започнала интензивно да разпространява изопачени идеи за Аллах сред обществото, за да разруши първият постулат на имана (вярата) и с него и самия Ислям.

...

При едно задълбочено разглеждане на отделните подкатегории на таухида е необходимо да не се забравя, че те са част от едно цяло, което от своя страна е основата на едно по-голямо цяло – Исляма.

Извадка от книгата на Билал Филипс
"The Fundamentals of Tauheed. Islamic Monotheism"
(Основите на Таухида. Ислямския Монотеизъм)

Какво означава думата “кяфир”

Думата «кяфир» (и неговите варианти) е спомената в Свещения Коран с пет различни значения:

1. Куфур ат-таухид: отрицание на вярата в Единството на Аллах.
В Свещения Коран е казано:

Наистина, за онези, които не повярваха е безразлично, дали си ги предупредил, или не си предупредил! Все едно те няма да повярват.
/2:6/

2. Куфур ан-ниама: отсъствие на благодарност към Всевишният Аллах и другите хора.
В Свещения Коран е казано:

Споменавайте Ме, и Аз ще ви споменавам! Благодарете Ми, и не Ме отричайте!
/2:152/

Всевишният Аллах е казал:

Каза [Фираун]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете?
И не прекара ли сред нас години от живота си?
Нима не си извършил тази постъпка, която извърши?
Наистина, ти си от неблагодарните.”
/26:18-19/

3. Куфур ат-табарри: отричане от някого.
В Свещения Коран е казано:

Хубав пример за вас са Ибрахим и онези, които бяха заедно с него, когато казаха на своя народ: “Непричастни сме към вас за онова, на което се покланяте вместо на Аллах! Ние ви отхвърляме и се оотричаме от вас.
/60:4/.

4. Куфур ал-джухуд: отказ от приемане на нещо.
В Свещения Коран е казано:

И щом при тях дойде от Аллах Книгата, потвърждаваща онова, което е у тях. Преди те бяха молили за победа над неверниците, и когато при тях дойде онова, което [вече] знаеха, те отказаха да повярват в него.
Нека проклятието на Аллах да тегне над неверниците!
/2:89/

5. Куфур ат-такия: укриване на нещо, като например, семената при посяване в земята.
В Свещения Коран е казано:

Знайте, че земният живот е само игра и забава, украса и хвалба между вас, и увеличаване на имотите и децата.
Всичко това е подобно на растения след дъжд ­ възхищават земеделеца, после изсъхват и ги виждаш пожълтели, после стават на съчки.
В отвъдния живот има сурово наказание [за неверниците] и опрощение от Аллах и благоволение [за правоверните].
А земният живот е само измамна наслада.
/57:20/

Следователно, корена на думата «ка-фа-ра» не винаги означава отрицание на вярата.
Например, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е предупреждавал своите сподвижници да не стават «куффар» след смъртта му. Но, той е имал предвид не това, че те ще станат неверници, а това, че ще станат неблагодарни на Всевишният Аллах, ако започнат да воюват един срещу друг след неговата смърт.

Що се отнася до въпроса, да наричаме ли немюсюлманите «кяфири», то ние трябва да ги наричаме така, както ги е нарекъл Всевишният Аллах в Свещения Коран.
Само на две места има обръщение “Йа аййухель кяфирун”:

1. Там, където става дума за пламъците на Джехеннема, от което търсим спасение и убежище при Всевишният Аллах, както е казано в Свещения Коран:

О, вие, които не повярвахте!
Не се оправдавайте Днес!
Ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили.
/66:7/

Това им е казал Всевишният Аллах или меляикетата, но не и ние.

2. В сура ал-Кяфирун (109), в която Всевишният Аллах е казал:
Кажи [ Мухаммед]: “О, неверници, аз няма да се поклоня на това, на което вие се покланяте,и вие не се покланяте на Този, Комуто се покланям аз.
/109:1-3/.

Но тази сура е обърната към Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и следователно, трябва да бъде разглеждана и разбирана в нейния исторически контекст.
Всевишният Аллах иска от Своя Пророк Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, да се обърне към групата меккански вождове, които са му предложили следната сделка:
Те всички, включително и Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, една година ще се покланят на Аллах, а след това на следващата година ще се покланят на идолите, така нататък.
Ето защо Всевишният Аллах е поискал той салляллаху алейхи ве селлем, да се обърне към тях, като “такива, които отхвърлят вярата” и се отказват от предложението да я приемат.

Във всички останали места стила на Свещения Коран [относно словото «куфур»] е основан на два принципа:

1. Някои слова или действия назовани в Свещения Коран като (неверие или отрицание на вярата), но никакви конкретни хора не са определени така.

Например, в Свещения Коран е казано:

Неверници са онези, които казват:
“Аллах, това е третият от троицата.”
А няма друг Бог освен единствения Бог.
И ако не престанат да говорят това, болезнено мъчение ще сполети неверниците.
Не ще ли се покаят пред Аллах и не ще ли Го помолят за опрощение?
Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
Месията, синът на Мерйем, е само пратеник.
Преди него отминаха пратеници, а майка му е всеправдива.
И двамата приемаха храна.
Виж как им разясняваме знаменията, после виж как лъжат!
/5:73-75/.

2. Всевишният Аллах нарича хората, които са повярвали в Бога и Писанието, което е било изопачено, като «хора на Писанието».
С това Всевишният Аллах ясно ги разграничава от идолопоклонниците (мушрикин).
Всевишният Аллах в Свещения Коран е казал:

Мнозина от хората на Книгата, поради завист в душите, желаят, след като сте повярвали, да ви превърнат пак в неверници, след като им се разкри истината.

Простете им и бъдете снизходителни, докато Аллах даде Своята повеля! Наистина, Аллах над всяко нещо има сила.
/2:109/

И е казал още Всевишният Аллах:

Той е, Който прогони от домовете им при първото изселване неверниците сред хората на Книгата.
Вие не мислехте, че ще излязат, а те мислеха, че крепостите им ще ги защитят от Аллах.
Но повелята на Аллах дойде при тях оттам, откъдето не очакваха, и всели в сърцата им ужас, та разрушиха своите домове със собствените си ръце и с ръцете на вярващите.
Поучете се, о, зрящи хора!
/59:2/
Днес ние сме длъжни да използваме названието «хора на Писанието», отнасящо се до юдеите и християните, или пък да ги наричаме евреи и християни, ако те искат така, или пък най-просто да ги наричаме немюсюлмани.

А що се отнася до отношенията с немюсюлманите, то общото правило по този повод е изложено в следните айети:
Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви.

Аллах обича справедливите.

Аллах ви забранява само да се сближавате с онези, които воюват с вас в религията и ви прогонват от домовете ви, и помагат за прогонването ви.
А които се сближават с тях те са угнетителите.
/60:8-9/

И, накрая, преди да се сложим на който и да било епитета «кяфир, неверник», трябва да се убедим, че този човек е напълно осведомен за вярата, и това, какво означава тя.
Аз мисля, че болшинството съвременни хора биха могли да отрекат посланието по простата причина, че те не знаят, какво е Исляма.
Все пак, според мен именно, тези неосведомени хора има предвид, казаното в Свещения Коран:

Който върви в правия път, той постъпва за свое благо, а който е изпаднал в заблуда, той постъпва в своя вреда.
Нито една душа няма да носи чуждо бреме.
И не наказвахме [хората], докато не проводехме пратеник.
/17:15/

И Аллах знае най-добре!