Какво е отсъждането според шериата за отправянето дуа към еулия (и очакването на помощ от него)?

Да се отправя дуа към еулия и да се очаква помощ от него представлява голямо съдружаване (голям ширк). Това е ширк, за който Аллах Теаля отсъжда тези, които се прекланят пред негови праведни раби:
„Онези, които [съдружаващите] зоват, се стремят да се доберат до своя Господ, кой от тях да бъде най-близо, и се надяват на Неговата милост, и се страхуват от Неговото мъчение. Мъчението на твоя Господ е за опасение."
(17:57)
„И когато Аллах рече: „О, Иса, сине на Мариам, ти ли каза на хората: „Приемете мен и майка ми за богове освен Аллах!" Рече: „Пречист си Ти! Не ми подобава да казвам това, на което нямам право. Ако бях го казал, Ти щеше да знаеш това. Ти знаеш какво има в душата ми, но аз не зная какво има в Твоята душа. Ти си Всезнаещият неведомите неща."
(5:116)
„Онези, които зовете вместо Аллах, са раби, подобни на вас. Призовете ги, нека ви откликнат, ако говорите истината!"
(7:194)
„А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза."
(53:19)
(Те са били праведни раби на Аллах, които в миналото хората обожествили.)

“В Дженнета ще влязат народи, чиито сърца са като сърцата на птици.”

От Абу Хурейра(p.a.) , се предава, че Пророкът(c.a.c.), е казал:

 “В Дженнета ще влязат народи, чиито сърца са като сърцата на птици.”

 Относно словата на Пророкът(c.a.c.) , “В Дженнета ще влязат народи, чиито сърца са като сърцата на птици.” казват, че тези сърца са подобни на тънките и нежни, смекчени, както е споменато в друг хадис:

 “ От Абу Хурейра(p.a.) , се предава:

   “Чух, Пророкът(c.a.c.) , да казва:

 “При [вас] дойдоха хора от Йемен, сърцата на които са по-тънки и меки [от сърцата на другите хора].

 Тук се има предвид боязън и почтителен страх [пред Аллах], а птицата от всички животни най-много изпитва страх и е най-боязлива.

 Всевишният Аллах е казал:

 Боят се от Аллах само знаещите сред Неговите раби.

/35:28/

 И казват още, че в тези слова на Пророкът(c.a.c.) , има указание за това, че този народ е изпълнен със боязън, така както е предадено за групи от благочестивите предшественици селеф, които са се отличавали със силния си страх [пред Аллах].

 И казват още, че тук се има предвид уповаващите се [на Всевишният Аллах].

 /Край на цитата от книгата “Минна ал-Мун‘им фи Шарх Сахих Муслим” т. 4, стр. 322./

Какво е желателно да каже онзи, който се изплаши от някой човек или от някои други същества.

Аллахуммa! Инна наджалюкa фи нaхур уа   науду бикa мин шурур.

اللَّهُمَّ إنَّا نَجْعَلُكَ في نُحُورِ ، وَنَعُوذُ بِكَ مِنْ شُرُورِ

 

 О, Аллах! Наистина, ние [отправяме дуа към] Теб да застанеш на техния път и прибягваме към Твоята защита от тяхното зло.

 [Абу Дауд, 1537].

Кой ще влезе Първи в Рая?

От Анас Ибн Малик (p.a.), се предава, че Пратеникът на Аллах(c.a.c.) , е казал:

 “В Деня на Въскресението аз ще отида към вратата на Дженнета и ще [поискам] да я отворят,  и ангелът , охраняващ тази врата ще попита:

 “Кой си ти?”.

 Аз ще отговоря: “Аз съм Мухаммед”.

 Тогава ангелът ще каже:

 “На мен ми беше заповядано да не отварям вратата на никого преди теб”.

 /Този хадис е достоверен сахих и е сведен от Ахмед 3/163 и Муслим 333/197./

 “В хадис от сведен от Абу Дауд, се казва следното:

Пратеникът на Аллах(c.a.c.) , е казал: “[Ангелът ]Джебраил се яви пред мен, хвана ме за ръката и ме поведе към вратите на Дженнета, и ми каза:

 “Това са тези врати, през които ще влиза твоята общност Умма”.

 [Тогава] Абу Бакр Ас-Сиддик (p.a.) , казал:

 “О, Пратенико на Аллах!

 Колко ми е мъчно, че не съм бил там с теб.”

 А Пратеникът на Аллах (c.a.c.),казал:

 “О, Абу Бакр!

 Ти ще си първият от моята общност Умма, влязъл през тези врати ”.

 И така от хадисите е видно, че първият, който ще влезе в Дженнета ще е Пратеникът на Аллах(c.a.c.) , след това пророците на Всевишният Аллах, и след това Абу Бакр ас-Сиддик (p.a.).

 

 /Край на цитата от книгата “Минна ал-Мун‘им фи Шарх Сахих Муслим” т. 4, стр. 322./

Конкретните лица, които ще попаднат в Ада !

Неверниците и езичниците, без всякакво съмнение, ще попаднат в Ада .

 В Свещения Коран и хадисите от Благородната Сунна на Пророкът(c.a.c.) , са споменати и конкретни лица, които ще се окажат там.

Един от тях ще бъде Фaраoнa, който е отказал да повярва на Муса алейхисселям. Всевишният Аллах е казал:

 Вече изпратихме Муса с Нашите знамения и с явен довод

при Фараона и знатните му хора.

   Те следваха повелята на Фараона, а повелята на Фараона не бе разумна.

Ще предвожда той народа си в Деня на възкресението и ще ги въведе в Огъня.

 И колко лошо е мястото, където ще бъдат въведени!

(11:96,97,98)

 

 

  / Сред тях ще бъдат и жените на пророците Нух и Лут алейхимасселям Всевишният Аллах е казал:

 Аллах е дал [назидателен] пример за неверниците с жената на Нух и жената на Лут.

 Те бяха омъжени за двама Наши праведни раби, но им измениха [във вярата] и с нищо не ги избавиха от Аллах [мъжете им], и бе казано:

 “Влезте в Огъня с влизащите!

/66:10/

 Сред тях ще бъдат Абу Ляхаб и неговата жена.

Всевишният Аллах е казал:

 Да изсъхнат и двете ръце на Абу Ляхaб!

 И той да се погуби!

 Не го избави неговият имот и онова, което е придобил.

 Ще гори в огън с пламъци той ¬и жена му, носещата дърва.

 На шията й ще има въже от сплетени влакна.

/111:1-5/

 Сред тях също така ще бъде Амр Ибн Амир ал-Хузаи.

 Пратеникът на Аллах(c.a.c.), е видял, как той е влачел своите черва в Джехеннема.

 Известно е, че в Ада ще попадне и онзи, който е убил Аммар (1) и заграбил неговото оръжие.

В сборника “Муаджам ал-Кабир” на ат-Табарани е сведен хадис с достоверен иснад, в който Амр Ибн ал-Ас и неговия син са предали, че Пророкът(c.a.c.) , е казал:

 “Онзи, който убие Аммар и заграби неговото оръжие, ще попадне в Огъня.”

  (1) Става дума за Аммар Ибн Йасир.

 Той е бил един от първите мюсюлмани, който е преминал през многочислени изтезания от меканските езичници.

 В началото той е извършил преселението хиджра в Етиопия, а след това в Медина, взел е участие в битката при Бадр и други важни исторически събития.

 Пратеникът на Аллах(c.a.c.) , му е казал:

 “О, Аммар! Теб ще те убие несправедливата страна.”.

 Това предсказание на Пророкът(c.a.c.), се сбъднало по време на битката при Сaффин, която се състояла през 36 г. по х. между привържениците на Али Ибн Абу Талиб и Муавия Ибн Абу Суфян.

 Той починал от ръцете на привържениците на Муавия на 73 годишна възраст.

 [Бел. на преводача] В сборникът “Муснад” на имам Ахмед е сведен хадис от ал-Мугира Ибн Шуаба за това, че Пратеникът на Аллах(c.a.c.), е казал:

 “Наистина, Огънят бе приближен до мен толкова [близо], че аз духах неговата горещина от лицето си.

 В него видях човека с куката(1), онзи, който нацепи ухото на камилата (2) и жената от [племето] химяр, [тоест] женaта с котката(3)”.

 (1) От други версии на този хадис е известно, че този човек с помощта на бастун, който е с извит край и кука, краде от хаджиите.

   Ако хората забелязвали това, той се оправдавал, че веща сама се е закачила за неговата кука.

 Ако обаче, оставал незабелязан, то прибирал откраднатото.

 Като наказание за това, той ще бъде хвърлен в Джехеннема, където ще влачи своите черва.

[Бел. на преводача].

 (2) Тук става дума за “бахира” това е камила, която е почитана от арабите преди Исляма.

 Както е писал Ибн Исхак, съгласно езическата традиция, ако камилата е родила десет самки подред, то тя била обявявана за неприкосновена и наричана “саиба”.

 Ако след това тя е родила още една самка, то малкото било наричано “бахира” и почитано наред с майката.

Езичниците нацепвали нейното ухо, не са се качвали да я яздат, не са я товарили с багаж, не са подстригвали вълната, а нейното мляко можел да пие само госта. Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран:

 Аллах не е давал основание да се узакони почитането на бахира, саиба, василя и хами (камила с цепнати уши, от пусната на воля, от близнеща камила, нито от пазен самец). Но тези, които са неверници, измислят лъжи за Аллах и повечето от тях не проумяват.

/5:103/

 Виж повече в “Ар-Рахик ал-Махтум” стр. 36-37.

 

 В сборника “Сахих” на имам Муслим е сведен хадис от Джабир за това, че Пророкът(c.a.c.) , е казал:

 “На мен ми бяха показаниРаят и Адът.

 Раят бе приближен до мен толкова [близо], че аз се прочегнах към грозд, но не го достигнах.

 Когато ми бе показан Огъня, аз се [стъписах] отстъпих назад, опасявайки се, че той може да ме обгърне.

 [Там] видях тъмна жена от [племето] химяр, която страдаше, заради своята котка.

Тя е била вързала котката си, отказвайки й храна и вода.

Тя дори не й е позволила да живее [набавяйки си храна, чрез] насекоми по земята.

 Аз също така видях там и Абу Сумама Амру Ибн Малик, който влачеше своите черва в Огъня”.

/Край на цитата от книгата “Минна ал-Мун‘им фи Шарх Сахих Муслим” т. 4, стр. 322./

болестите и страданията пречистват ли раба от грехове?

И [спомени] Еюб, който призова своя Повелител: “Засегна ме беда, а Ти си Най-Милосърдният от милосърдните.”

 И му откликнахме Ние, и премахнахме бедата му, и възстановихме семейството му, и в добавка още толкова като милост от Нас и напомняне за покланящите се.

/21:83-84/

 О, Мухаммед! Спомени с добра дума Нашия раб и пратеник Еюб алейхисселям, за да му се отдаде дължимото уважение и да се почете неговата памет.

Всевишният Аллах го подложил на сурово изпитание, той обаче проявил необходимото търпение и останал доволен от всички превратности на съдбата.

 А изпитанието на Всевишният Аллах се състояло в това, че на шейтана е било позволено да порази с недъг неговото тяло.

 Шейтана духнал срещу него и тялото му се покрило с ужасни язви, които го тормозели дълго време.

 След това изпитанието на Всевишния Аллах се усилило и пророка Еюб алейхисселям, загубил своето семейство и своето имущество.

И чак тогава Еюб алейхисселям, призовал своя Повелител:

 “Засегна ме беда, а Ти си Най-Милосърдният от милосърдните.”

Обръщайки се с молитва към Аллах, Еюб алейхисселям, е споменал за своето бедствено положение.

Неговото бедствено положение не е познавало граници, но милостта на Всевишния Аллах е била още по-безгранична.

И затова Всевишният Аллах е откликнал на неговата молитва, повелявайки:

 “Тропни с крак! И ще имаш [вода] за миене, студена за пиене.”

/38:42/

 Еюб алейхисселям, е трябвало да тропне с крак, и изпод него бликнал извор със студена вода.

Еюб алейхисселям, се изкъпал с тази вода и отпил от нея, и Всевишния Аллах го избавил от болести и напасти.

И възстановихме семейството му, и в добавка още толкова като милост от Нас. Всевишният Аллах му върнал семейството и богатството.

Милостта на Всевишния Аллах е била толкова велика, че Еюб алейхисселям, придобил още по-голямо семейство и още по-голямо богатство.

Той ги е заслужил, благодарение на това че е бил търпелив и не се е оплаквал от съдбата си.

 Всевишният Аллах го е почел с това възнаграждение при живота му на земята и му е обещал възнаграждение в отвъдния живот.

 А наред с това Всевишният Аллах го е сторил напомняне за покланящите се.

Това е било назидание за тези, които се покланят на Всевишния Аллах и извличат полза от търпението.

 Те ще узнаят за изпитанието, което се е паднало върху съдбата на Еюб алейхисселям, и възнаграждението, което той е получил след избавлението от несгодите.

 И тогава те започват да размишляват за причината на този успех и осъзнават, че причината за това е било търпението.

 Ето защо Всевишният Аллах е похвалил търпението и непоколебимостта на Еюб алейхисселям, и е казал:

 И наистина го намерихме търпелив.

 Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.

/38:44/

 Именно, този пророк е станал образец на подражание за всеки, който бива постигнат от нещастие и беда.

/Тaфсир Ибн ас-Саади стр.1104/

От какви съображения е забранено свинското месо в Исляма от Аллах (с.т) и кои други животни са харам?

Свинското месо в Свещения Коран В периода преди появата на исляма, свинята била едно от многото отглеждани и консумирани животни на Арабския полуостров.

Но ислямската религия забранила свинското месо за всички хора.

Във връзка с това са посветени следните айети в Корана:Aл-Бакара 2:173, Aл-Маидa 5:3-6, Ан-Нахл 16:115.

 „Под възбрана за вас са мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах; и удушеното, пребитото, погиналото при падане, намушканото, и от което звяр е ял освен което сте заклали още живо според предписанието и принесеното в жертва на каменните идоли; и да гадаете със стрелите.

 Това е нечестивост.

 Днес онези, които не повярваха, се отчаяха пред вашата религия.

Не се плашете от тях, а се плашете от Мен!

Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.

 А за онзи, който е принуден от глад, без да е склонен към грях Аллах е опрощаващ, милосърден.”

 (Aл-Маидa 5:3)

 „Кажи: “Сред онова, което ми бе разкрито, не намирам храна под възбрана за хранещия се, освен ако е мърша или пролята кръв, или свинско месо ¬ те са нечистота, или животно, заклано за друг, а не в името на Аллах.”

 А за който е принуден, без да е потисник, нито престъпващ ¬ твоят Господ е опрощаващ, милосърден.”

 (Aл-Aнам 6:145)

 Вижда се, че свинското се забранява в Корана и свинята се възприема като нечисто животно.

 Поради тази причина мюсюлманите освен месото приемат за харам (забранено) и маста, кожата и костите на свинята.

 Докато кожите на останалите животни, заклани заради месото им, се възприемат за чисти, свинята прави изключение, и се смята, че дори и да се преработи кожата й, не може да се използва.

 Така че нищо от свинята не се приема за хелял (разрешено).

 Някои ислямски теолози са на становище, че може да се използва само четината на свинята.

Двата ханефитски имама Aбу Юсуф и Aбу Мухаммед aш-Шaйбани и имам Шафии са разрешили от свинската четина да се правят четки за баданосване и да се шият обувки. Според имам Aбу Юсуф употребата им е разрешена от необходимост (зарурaт).

В действителност поради липсата на днешните обувни фабрики, обущарите през миналите епохи са шиели обувките с конец, съединен с четина и с помощта на шилото. Също така са се използвали и четки за боядисване от четина, тъй като липсвали днешните найлонови.

 Според исляма покупко-продажбата на свине също се смята за харам.

В един от хадисите си, предаден от Джабир ибн Абдуллах, Мухаммед (с.а.с.) повелява: „Аллах и Пратеника на Аллах забраняват търговията с алкохолни напитки, мършата (животно, умряло без да се заколи), свинята и идолите.”

 Ислямът забранява не само свинското месо, но и всичко от него.

 Причината за това е възприемането на свинята като нечисто животно.

 Защо е забранено свинското месо от исляма?

 Защото свинята е животно, което причинява вреди и болести на хората.

 Тази забрана не е присъща само за свинята, а и за животни, които се хранят с мърша, хищни земни животни, хищни птици и някои морски животни.

 Тези забрани се срещат и в останалите свещени книги.

 По принцип всички тези животни са творения на Аллах и са създадени заради хората, имат определена задача и играят важна роля в укрепване на равновесието в природата.

 Обаче изпълнявайки своя дълг, е възможно някои от тях да вредят на хората.

 Но въпреки това, тези животни наистина създават равновесие, изпълнявайки своята длъжност.

 Според съобщение в пресата, чистенето на улиците в Индия се извършвало с помощта на свинете, които се пускали свободно по улиците.

Впрочем това не е толкова нужно, колкото и разумна да изглежда подобна мярка за отстраняване причинителите на болести, тъй като в същото време се разпространяват по улиците други.

 По целия свят свинята се храни с остатъци, в които има микроби.

 Поради тази причина нито едно животно не се храни толкова лесно, но и нечистоплътно.

 Немския медик Рекевег (Reckeweg) в изследването си “Свинското месо и човешкото здраве” отбелязва:

 „Свинете в Германия се хранят с остатъците в болниците.

 Това са остатъци от храна и памучни и хирургически превръзки, които вместо да се горят, се дават на свинете.

 По този начин става пренасянето на заразните болести между човека и свинята.

 През последните години, вземайки под внимание погрешното хранене на свинете, им осигуряват специални условия за отглеждане и им дават специално приготвена антибиотична храна.

 Обаче въпреки тези усилия, свинята никога не се възприема като здравословно животно.

Всичко това се прави с единствената мисъл, че свинското месо е източник на евтини хранителни продукти.

 Обаче тези хора не са пресметнали разходите за лечение на болестите, загубата на работна ръка и работни дни, както и загубите при смъртни случаи.

 Ако в една страна се вземат под внимание разходите за здравеопазването и се въведе забрана за консумиране на свинско месо, за да се помогне на превантивната медицина, ще се действа по-разумно.

 Свещената книга на мюсюлманите – Коранът е постановил тази забрана и оказва влияние векове наред в мюсюлманските страни."

 

 "Свинското месо през призмата на религията и медицината"

 Всички животни, които обитават океана и морето (водата), и не могат да живеят дълго време извън водата, са разрешени халал за употреба в храната.

Например: кит, акула, делфин и т.н.

 А, животните, които живеят на сушата също така са разрешени халал за употреба в храната, освен забранените от Шерията.

 Тези, които имат кучешки зъби (бивни) или остри нокти, нужни при лова са забранени харам.

Към разрешените халал животни се отнасят: овца, козел, крава, бик, бивол, камила, кокошка, петел, кон, самур, газела, горска коза, заек, див заек, гущер, африкански земен заек, таралеж, бодливец, скакалец, щраус, патица, гъска, жерав, пеликан, гълъб, славей, дропла, гарга, врабец и подобни по природа.

 Разрешени халал са всички видове риба.

Към забранените се отнасят: муле, домашно магаре, куче, лъв, тигър, вълк, мечка, слон, маймуна, сокол, ястреб, орел, сова, чакал, котка (както дивата, така и домашната), змия, врана, скорпион, мишка, плъх,  лешояд, папагал, паун, прилеп, крокодил, жаба, мравки, пчели, а така също и всички насекоми, с изключение на скакалеца.

 Яйцата на всяко животно, дори забранените са халал за употреба в храната, например, яйца на орел, врана и т.н.

/Край на цитата от “Тухфат ал-Мухтадж”, “Ас-сирадж ал-Ваххадж”, “Матн ал-Гаяти уа ат-Такриб”.

 Според мезхеба на имам Абу Ханифа са забранени таралежите, мишките, плъховете, земноводните, катериците, влечугите, червеите и всички видове безкръвни насекоми. От морските животни според мезхеба на имам Абу Ханифа е забранено харам в храната всичко, което не е риба или нейната разновидност.

 Разрешена халал е за употреба в храната всяка уловена или добита по друг начин риба.

 Не трябва да се яде риба, която е умряла по неизвестна причина, или плаваща с корема нагоре.

При останалите три мезхaба на имамите аш-Шафий, Малик и Ибн Ханбaл са разрешени халал за употреба в храната всички обитатели на океана и морето (водата).