Кефарет

Днес тази думичка е разпостранена в обществото,обаче никой не пита какво и значението и кога се прави това.

Най- много тази думичка се използва когато има починал човек.

Но ще видим дали мястото и е там.

Кефарет означава:Изкупление-или да прекриеш прегрешенита си-или като извършиш еди какво си прегрешение за да ти опрости Аллах,трябва да извършиш еди какво си дело.

Буквален превод – глоба.

Дали трябва кефарет в всички прегрешения или в определени прегрешения?

Защото днес старите ходжи които правят девер и за съжеление на места нови ходжи които са невежи също правят девер и в този девер опрощават всички прегрешения на умрелия с кефарети. Аллах да пази.

• Да видим в кои прегрешения може да се опрости на грешника с кефарет те са пет неща:

-клетвите

– убийството по грешка

– разговяване в месец рамазан без причина

– хадж - зихар

1. клетвите–да се закълнеш в нещо,че няма да го извършиш,и след това го извърши - уеллаахи или билляяхи или теллаахи-повече няма да влеза в тази къща и ако влези кефарета е:

• За изкупление десет нуждаещи се да бъдат нахранени от препитанието по средата на онова, с което храните семействата си:

• или да бъдат облечени:

• или да се освободи един роб:

• А който няма възможност - три дена да говее.

Всевишни Аллах казва:„Аллах не ви придиря за празнословието във вашите клетви,а ви придиря,когато се обвързвате с клетвите.

За изкупление десет нуждаещи се да бъдат нахранени от препитанието по средата на онова,с което храните семействата си,или да бъдат облечени,или да се освободи един роб.

А който няма възможност-три дена да говее.

Това е изкуплението за вашите клетви,ако сте се врекли.

И спазвайте своите клетви!

Така Аллах ви разяснява Своите знамения,за да сте признателни!” ел- Майде 89

2. убийството по грешка – кефарета е:

• да освободи вярващ роб и да връчи откуп на семейството му, освен ако простят:

Всевишния Аллах казва:

И не трябва вярващ да убива вярващ, освен по погрешка.

А онзи,който убие вярващ по погрешка-да освободи вярващ роб и да връчи откуп на семейството му,освен ако простят.

А ако[убитият] е вярващ от враждебен вам народ-да се освободи вярващ роб.

А ако е от народ с договор между вас-да се връчи откуп на семейството му и да се освободи вярващ роб.

А онзи,който няма възможност-да говее два поредни месеца за покаяние пред Аллах. Аллах е всезнаещ,премъдър.” Ен–Ниса–92

3. разговяването в месец рамадан без причина кефарета е:

• да освободи роб,а ако не намери:

• да говее 60 дни + един,а ако няма физическата възможност,

• да нахрани 60 бедни + един,а ако няма финансовата възможност,

• да раздаде садека зависимост от неговото финансово положение.

Заради думите на пратеника с.а.с. които ни разказва ебу Хурейра:

„Както си бяхме седнали при пратеника с.а.с. изведнъж дойде един човек и рече:

О,пратенико на Аллах,погубен съм.

Рече му: какво ти има?

А той рече: легнах върху жена ми и аз говеея.

А пратеника на Аллах с.а.с. му рече: ще можеш ли да намериш роб и да го освободиш?

Рече: Не.

Рече му: а можеш ли да говееш два месеца без прекъсване?

Рече: не.

Рече му: а можеш ли да нахраниш 60 бедни?

Рече: не.

Пророка с.а.с. постоя малко, и както си стояхме, някой си донесе прибор с фурми, тогава пратеника с.а.с. рече: Къде е питащия?

Той рече: аз съм.

Рече му: вземи това и го раздай за садака: а човека рече: на по- беден от мен ли,о, пратенико на Аллах?

Кълна се в Аллах,че няма по –бедна къща в Медина от моята къща.

Тогава пратеника с.а.с. се засмя така,че му се видяха зъбите и рече:

Нахрани семейството си.”

Всепризнат хадис

3. хадж–ако не извършиш,едно от уаджибаати на хадж,или да ходиш на лов по време на хадж кефарета-изкуплението е да заколиш корбан.

Уаджибаатите са седем:

1-влизането в ихрам от границата

2- стоенето на арафат

3- спането на музделифе

4- спането на мина в дните тешриик

5- замерването на джемарат

6- бръснането или подстригването на главата

7- прощалния тауаф.

5. Зихар-тоест по някакън начин да забраниш жена си,за да не спиш с нея,като кажиш ти ми си майка и др.

Това при нас не е разпостранено.

Всевишния Аллах казва:

Онези,които[така] изоставят жените си,но после си върнат думите-да освободят роб, преди да са ги докоснали.

С това бивате поучавани.Сведущ е Аллах за вашите дела.”

Ел–Муджааделе – 3

Важно!

Трябва да се знае,че колкото е фитрата толкова е цената и на кефарета.

Позволено ли е съпругата безпричинно да отхвърля своя съпруг?

От Абу Хурайра (радиаллаху анху) се свежда, че Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Ако мъж покани съпругата си в леглото (за съвкупление) и тя отхвърли поканата и съпругът прекара нощта ядосан, меляикетата проклинат тази жена до сутринта.” (Бухари)
Когато са ядосани на съпрузите си, някои жени, мислейки, че наказват своя съпруг, отказват полова близост с тях. Това всъщност може да ги тласне към извършване на прелюбодейство, а може това поведение да се обърне срещу самата съпруга. Дълг на съпругата е щом бъде поканена, да се отзове на съпруга си, както Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил: „Ако съпругът покани съпругата си към леглото (за съвкупление), дори да се е качила на камилата, да слезе и да се отзове на поканата на съпруга си.” (Зеуаидул Беззар)
Съпругът от соя страна пък трябва да се съобразява със състоянието на съпругата ако е болна, неразположена или бременна.
Това е пътя на успешното и трайно съжителство.

Как децата да заобичат джамията?

Какво трябва да се направи, за да стане джамията привлекателно място за децата:
1. Децата трябва да са свидетели на един добър пример и да виждат около себе си, че възрастните – бащата, братята, съседите отиват за всеки намаз в джамията. За децата е естествено да подражават на възрастните и обичат да го правят. И така детето ще започне да настоява баща му да го заведе в джамията.
2. Семейството и особено майката трябва да разказва на детето за достойнствата на джамията и по този начин да му бъде внушено уважение към джамията. Детето трябва да разбере, че това е домът на Аллах.
3. Детето трябва да се води заедно с възрастните в джамията.
4. Имаминът на джамията и другите служители трябва да посрещат детето усмихнати и доброжелателно така трябва да постъпват и молещите се.
Добре би било ако е възможно имаминът или някой от служителите да почерпи детето с нещо сладко за "добре дошъл".
5. Според преданието на Енес (радиаллаху анху), Расулуллах (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил на бащите да водят децата, навършили седем години за намаз в джамията заедно с останалите вярващи:
"Заповядайте на децата, навършили седем години да правят намаз. Когато навършат десет години и не спазват тази заповед може да ги пошляпвате и им отделете постелите."
6. Детето трябва да намери в джамията среда, в която да се развива физически, умствено и психически. Четенето на Свещения Коран и намазът запълва духовните потребности на детето. Служителите в джамията могат да помогнат за умственото развитие на детето. Освен това в джамиите се създават условия за развитие на някои спортове като плуване, яздене, колоездене, стрелба. А близостта на джамиите до училищата създава благоприятни условия за тези занимания. Даже джамията може да поеме някои от задълженията на училището.
7. В джамиите се организират малобройни групи за изпълнения на маршови и религиозни песни. Тези групи изпълняват песни и маршове, в които се възхвалява Аллах Теаля, изразява се обичта към Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и се показват положителните страни на Ислямската религия. В джамиите се позволява и четенето на стихове. Защото, когато и Ресулуллах (салляллаху алейхи уе селлем)+ е присъствал на четене на стихове ги е слушал.
Най-голямата опасност тук е в това, че възрастните дошли за намаз в джамията се дразнят от децата и доста грубо ги гонят от първите редици. Някои служители даже не допускат децата до джамиите. Несъмнено това се дължи на неграмотност и незнание по отношение на значението на възпитанието и по-точно на детското възпитание. Тези хора трябва да бъдат просветени с методи, които са в хармония с житейските и религиозни истини.
Тази тема е тяхната слабост. Те се придържат към едно изказване на Расулуллах (салляллаху алейхи уе селлем) Преданието гласи, че Расуллуллах (салляллаху алейхи уе селлем) уж е казал: „Отстранете децата от джамиите.“ Но това противоречи на споменатите до тук действителни предания. В тази връзка примерите са многобройни. Подобно твърдение противоречи на духа на Исляма.

Ибадета е духовната храна на човека

Често пъти срещаме душевно болни хора да казват: „Ходих на лекар, направиха ми изследване, но не откриха нищо. Не могат да ми помогнат, казаха ми да търся лек при ходжа и баячки". Най-често такива хора търсят лечение чрез баене или подобни неща, а много често и чрез гадаене, което пък вече противоречи на основните принципи на Исляма.
Жалко е, че хората се сещат за духовната си страна само когато се разболяват и не намират начин да се излекуват чрез медицината, но още по-жалко е, че даже когато започнат да търсят спасение по духовен път, те започват неправилно, а освен това не търсят истинската причина за душевното си нещастие.
По принцип такива проблеми имат хора, които живеят далеч от религиозния живот, които нямат връзка с Аллах Теаля и приемат религията на шега или просто като традиция.
Първо: човек трябва да се замисли за връзката си с Аллах Теаля, а именно за ибадета, който е връзка със Създателя и представлява храна за човешкия дух. Защото, както вече разбрахме, слабият дух е незащитен от въздействията на дявола и джиновете и обратно, силният дух успява да се пребори с такива проблеми.
Второ: човек, който е имал такъв проблем, непременно трябва да се насочи към верния път, за решаване на проблема, а именно, след като практически се е убедил в духовната страна на човешката същност, да осъществи връзка с Аллах Теаля и чрез ибадет да засили духа си.
За съжаление, както вече споменахме, хората, почувствали веднъж духовен глад изпадат в депресия, и след като не намерят решение на проблема чрез медицината, започват да търсят напътствие чрез други още по-безполезни средства, а именно чрез врачки или търговци на човешки съдби. Тези хора са толкова далеч от духовната сфера, колко е далеч земята от небето.
Някои се възползват материално от нещастието, сполетяло хората, като търгуват с техните души. Но това е най-лошото, защото в крайна сметка не е виновен, който яде баницата, а който му я дава. По-лошото е, че това се приписва на Исляма и най-вече на Корана, защото шарлатаните претендират, че лекуват чрез Коран. Да, Корана е и средство за лечение и дарява хората със спокойствие и мир.
B 82-ри айет на сура „Исра" Аллах Теаля казва: „И низпославаме в Корана това, което е изцеление и милост за вярващите, а на угнетителите той надбавя само загуба."
Достоверен хадис от сборника на Бухари, Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) потвърждава, че сурата „фатиха" се чете на болен човек. Има и други достоверни хадиси, които потвърждават, че чрез четене на Коран човек може да се излекува от различни болести. Двете последни сури от Свещения Коран сурата „фелек" и „нас" са низпослани, когато е била направена магия на Мухаммед с.а.с., в Медина. Тези две сури са изпратени, за избавлението на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) от магията, която му е била направена. Следователно, да се чете Коран или дуа на човек, който е душевно болен е нещо регламентирано в Исляма, и това не само че е позволено, но е и задължително за мюсюлманин, който може да бъде от полза на хората. Този вид лечение обаче трябва да отговаря на някои условия:
1. Да се чете айет или дуа от Корана, която е била произнасяна от Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
2. Да не се забравя нито за миг, че лечението, ползата и вредата са единствено в ръцете на Аллах Теаля.
3. В никакъв случай да не се изговарят или пишат неща, чиито смисъл не е ясен, тъй като това води до отдалечаване от Исляма, а и може да се окаже пагубно за човека, който чете и на когото се чете.
4. Важно е човек, който чете да бъде добросъвестен, да бъде благочестив, искрен и с добро намерение. Не е задължително той да бъде специалист в тази област. Най-важни са искреността и добронамереността.
5. При случай на душевно заболяване, в никакъв случай не трябва да се прибягва към средства, които са непозволени от Исляма, а именно лекуване на магия чрез друга магия, търсене на помощ от джин, хвърляне на айети от Корана на нечисти места и др.
Всички тези неща са не само помощ за някои болни хора, но и ибадет. Например четенето на Коран е едно от най-добрите средства за доближаване до Аллах Теаля.
Да помагаш на хората също е задължение за мюсюлманина и извършителят му получава награда от Аллах Теаля.
Най-важното обаче си остава да бъдат напътствани хората, пострадалите хора да бъдат предпазени да не изпаднат от една заблуда в друга. Да се предпазят от злонамерени хора, които не им помагат, а им вредят. И най-важното е тези хора да разберат истината във ибадета, силата на връзката им с Аллах Теаля. Да разберат, че се нуждаят от Великия Аллах. Най-важно е да разберат, че ибадета е духовната им храна, че самите те се нуждаят да бъдат духовно силни, а това става само със силна вяра и чрез изпълнение на заповедите на Аллах Теаля. Най-важно е да разберат, че сами трябва да се грижат за себе си, но не само за телесното, а и за духовното си здраве. А това може да се постигне само чрез правене на ибадет.
Всичко се осъществява със знанието и разрешението на Аллах Теаля и във всяко нещо е заложена Неговата мъдрост. Може би мъдростта на душевното заболяване е да преосмислим връзката ни с Аллах Теаля. Умният човек взима поука от всяко нещо, тъй като всичко е Негово творение, защото Аллах не е създал нищо напразно. Размислете, о разумни хора. Размисъла според Исляма е ибадет.

Да уважаваш Исляма е да се осланяш на Аллах

Генералният директор на фирмата „РОКА - КЪМПАНИ" г-н Муса Кахраман дойде в Разград преди повече от десет години. Отначало разви различни производствени дейности. В момента, главно в производственото предприятие за стъклена мозайка, и в други производства, осигурява прехраната на 100 (сто) работника. За кратко време стана известен като благотворителен добродетел. Помага на хора и цели предприятия, изпаднали в трудност. Той е, известен и с добрите си религиозни познания. Особено в петъчните молитви можете, да го видите в джамията на Разград, и на околните села. С г-н Муса Кахраман разговаряхме по религиозни въпроси, които интересуват нашите хора:
- Господин Кахраман, смятате ли, че мюсюлманите от района притежават необходимите религиозни познания?
- Притежават, но това в никакъв случай, не е достатъчно. Виждам, че вярващите изпълняват своите религиозни обязаности по традиция. Те посещават джамиите по силата на традицията. Обожаването не е задължение, а потребност да се явиш сам пред Всевишния. Видях младежи в религиозните училища в Русе и Шумен, които добре са осъзнали тази потребност.
- Господин Кахраман, има хора, изгубили равновесие, които търсят утеха и лек в теккетата, в тюрбетата, отиват на гадатели и баячи. Според Вас, как стои този въпрос?
- Според Свещения Коран гадателството, баенето, муската, връзването на кърпи в теккета и тюрбета нямат място в Исляма. В текетата и други подобни места могат да се изпълняват молитви. А желанията се отправят единствено към Всевишния Аллах. Нищо и никой друг не може да бъде пратеник на Всевишния.
- Каква е разликата между Свещения Коран и книгите, които другите религии смятат за свещени?
- Ние, като мюсюлмани, вярваме в четирите, свещени книги: Коран, Библия, Теврат (петокнижие) и Зебур. Но както знаем, тези свещени книги (освен Корана) до наши дни са дошли като човешка реч, видоизменени, нямат оригинали. Единствено Свещения Коран е оригинален и е реч на Всевишния. Право е на всеки мюсюлманин да вярва и да следва Свещения Коран. Другите свещени книги за него са празни, фалшиви. Но за всеки е свещена религията, която изповядва.
- Кой е най-прекият път за изразяване, за отправяне на нашата обич към Всевишния? Чрез четене на Коран или с тържеството Мевлит?
- Мевлит е похвала написана от човек и отправена към Пратеника ни (салляллаху алейхи уе селлем). Да се чете по различни случаи като сватби, празници, специални дни, може. Но не може да се чете за душите на покойниците ни. Религиозните ни обязаности за задгробния живот, за покойниците ни трябва да се осъществят чрез Свещения Коран.
- Ние, мюсюлманите в България, под натиска на режима, не можахме свободно да изпълняваме религиозните си задължения. Чувстваме се виновни пред Всевишния. Как можем да бъдем оневинени?
Най-важното разрешение е в Исляма, а най-близкия, най-прекият път към Всевишния е намазът. Стоите един до друг, без никакъв пратеник между вас. Да възпитаваме децата си в обич към Исляма, към Всевишния. Периодът на натиск върху вас, отмина. Поне децата ни трябва да могат да обожават Всевишния, както подобава. Всевишният Аллах е милостив.

Достойнствата и личните качества на мюсюлманина

„Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята с кротост и ако невежите им отправят думи, казват: „Мир!" [и отминават].“ (Фуркан: 63)
Да бъдеш раб на безкрайно милостивия Аллах означава да достигнеш най-висока степен на познание. Истинските Му раби се стараят да се кичат с Неговия морал и добродетели и да показват разликата в действителния мюсюлманин. Безспорно трябва да има разлика във всяко едно отношение между рабите на Аллах и рабите на шейтана и самолюбието. Ако Исляма не осигурява някакво предимство на човека по отношение на добродетелта и зрелостта, то следва човек да се замисли до каква степен е мюсюлманин. Мюсюлманин означава човек, притежаващ високи морални качества. Тези качества на характера трябва да проличават във всяка една постъпка. Мюсюлманинът е длъжен винаги да служи за пример, да бъде образец за подражание със своето поведение – с начина на сядане и ставане, хранене и пиене, водене на разговор, с походката си, при пазаруването, в семейния живот, начин на обличане, при установяването на връзки с обкръжаващите го. Защото Ислямът е възникнал с цел да придаде такива личностни качества на човека.
Мюсюлманинът преди всичко живее в мир и смиреност, породени от чувството, че е раб на Многомилостивия. Гордостта и фалшивите неискрени обноски не са му присърце. Мюсюлманинът е изпълнен с достойнство. Пази се от лекото поведение, което накърнява човешката личност. Неговите слова и поведение отразяват неговия душевен мир. Той винаги изкарва на преден план своята мюсюлманска същност. И както се отбелязва в Свещения Коран той върви с достойнство по света. Когато казваме че върви ние имаме предвид не само ходенето и обикалянето му по света, но и неговото поведение и начин на действие. Т.е., мюсюлманинът е зрял, смирен и в действията си, и най вече в приказките и поведението си. Той не е необуздан самохвалко, горделив, празнодумец, грубиян и сприхав, а е смирен, достолепен, скромен и внимателен. Не обижда, не засяга никого. Тъй като се занимава със сериозни дела и мисли не слиза до равнището на невежите, на грубите и подли хора. Не обръща внимание на техните низки слова и постъпки. Не чувства нужда да се кара и да спори с тях, не се включва в безполезни дискусии и клюки. Кротко и търпеливо отдалечава от себе си невежите и злонамерени люде, които го заговарят и се мъчат да го въвлекат в кавга. Освен, че няма никаква полза от воденето на спор с глупави и хора с лоши намерения, точно обратното, от това следват много недоразумения. Не случайно една поговорка гласи "Мълчанието е най-добрият отговор, който може да се даде на глупака.“
Това поведение на зрелия мюсюлманин спрямо недобронамерените и изпълнени с долни, недостойни помисли хора се дължи не на неговата безпомощност и безсилие, а на благородството и силата му. Той има желанието да се занимава със сериозни и полезни депа, вместо да си губи времето си с безполезни вредни неща.
Не бива погрешно да се разбира и злоупотребява с това достойнство и тази зрялост на мюсюлманина. В тази зрялост, в това достойнство се крие невероятно силен динамизъм. Да вървиш с достойнство не означава да си с отпуснати като на мъртвец рамене, влачейки крака. Това не е нито достойна, нито благочестива походка. Мюсюлманинът е изпълнен с енергия и емоции. Абу Хурейре (радиаллаху анху) разказва следното: „Не съм виждал по-красив от Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем). Слънцето сякаш го отразяваше в лицето му. Не съм виждал и друг който да върви по-бързо от Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), като че ли земята се беше поклонила пред него. Ние полагахме неимоверни усилия, а той вървеше бързо и с лекота.“
Хазрети Омер (радиаллаху анху) укорил хората, които вървели вяло и уморено, като считали че това е признак на благочестие и набожност със следните слова: „Бъдете порицани. Демонстрирате нашата вяра като мъртъвци. А Хз. Айше (радиаллаху анха), когато попитала една група, в която хората се движели бавно, обяснили й, че това са хафъзи и майстори на Корана. Тогава нашата майка Айше (радиаллаху анха) отговорила по следния начин: „И Омар (радиаллаху анху) беше от тези учени. Когато обаче той се движеше, вървеше бързо, говореше ясно, оставяйки добро впечатление у хората.“ (Абдюлхамид б. Бадис, Меджалис, стр. 273-74)
Тази сериозност и това достойнство на мюсюлманите се отбелязва по следния начин в други стихове: „И които не свидетелстват с измама. И ако минат край празнословие, отминават достойно." (Фуркан 72)
„...и които от празнасловието странят..." (Мюминун: 3) Независимо от това, че мюсюлманинът се описва в Корана по този начин, за съжаление поради това, че мюсюлманите не могат да покажат толкова зрял и притежаваш такива личностни качества тип на мюсюлманин, те изживяват много трудности. Губят времето си като съвсем ненужно и безполезно спорят и се карат помежду си и вместо да се занимават със сериозни дела, които да бъдат от полза както за земния така и за Отвъдния живот, изразходват енергия и възможности като се занимават с клюки, воюват помежду си с груби, недостойни слова и в резултат на всичко това единството и обичта им отслабва. Без да се постигне зрелостта, посочена в Корана по отношение на мислите, убежденията и поведението, не може да се постигнат личностните качества, присъщи на мюсюлманите. Не може да се преодолеят слабостите, които са налице. На мюсюлманина подобават достойнството, а не високомерието, скромност, а не подлостта, сериозното отношение, а не лекомислието, мирът, а не войната. Всички най-хубави качества в най-добрия си вид, които следва да се притежават от мюсюлманина са показани от Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем). В това отношение Пейгамберът ни (салляллаху алейхи уе селлем) служи за образец. Да го опознаем, да се стремим към неговия характер, ето, в това е смисълът…

Ислямът и любовта

Средната любов

А сега нека да разтълкуваме понятието „средна любов".
Що е това „средна любов"?
Според шериата тя счита ли се за възвишена любов?
Играе ли някаква роля във формирането на индивида, семейството и обществото? Могат ли да се скъсат връзките на тази любов? Докъде най-далеч може да се разпростре?
Сега, с позволението на Аллах ще отговорим подробно на всички тези въпроси.
Молим Аллах да ни подкрепи. Впрочем, Той е, Който ни насочва към правия път.
1. Какво представлява средната любов?
Това е онази сила, която поражда силните чувства, благодарение на които човек се привързва по-силно към обичания човек, поради връзките на вярата, на семейството, на родството, на рода или на приятелството. Между обичащия и обичания се пораждат чувства като обич, приятелство, състрадание, нежност и вярност, които свързват хората.
Братската обич между вярващи, обичта на детето към бащата, обичта на родителите към техните деца, любовта на съпруга към съпругата си и обратно, обичта на един човек към роднини и приятели, любовта между приятелите, любовта на индивида към родината и дома си. Всички те произхождат от тези лични чувства и сърдечни усещания, които Аллах Теаля е заложил в човешката природа.
Несъмнено ислямското законодателство е поставило всички от гореизброените от нас видове любов на нивото на достойната любов, изброило ги е сред чистите и праведни чувства. Само че съвсем естествено този вид любов идва на второ място след любовта към Аллах, Пророка и борбата за вярата. Причината е, че както споменахме по-горе, няма друга любов равна на тази към Аллах, Пророка и борбата за вярата, и тя не може да бъде поставяна на второ място по достойнство и добродетелност.
В случай, че социалните отношения, житейският ред и всичко това бъдат издигнати върху основата на чувствата на обич и приятелство, как обичта между хората да не влезе в категорията на възвишената любов и достойните чувства?

2. Каква е ролята на средната любов във формирането на личността, семейството и обществото?
Без съмнение ролята на тази любов в създаването на семейството и обществото е твърде очевидна. Не е възможно всеки човек, който притежава ум и интелигентност, да не разбере това. Тъй като:
1. Ако не беше любовта, която Аллах Теаля вдъхва в сърцата на съпрузите, нямаше да бъде възможно да се създават семейства, да се съхрани поколението, нито пък да се опазят децата и те да бъдат възпитавани.
2. Ако я нямаше любовта, която Аллах Теаля поставя в сърцето на детето, у него нямаше да се прояви духът на семейството, нямаше да укрепнат семейните връзки, нямаше да съществува солидарност, сътрудничество и състрадание между роднините и членовете на семейството.
3. Ако липсваше любовта, която Аллах Теаля насажда в човешката природа, не би бил възможен културния обмен при изграждането на цивилизациите, използването на постиженията на науката и техниката на другите народи, както и постигането на щастие от страна на човечеството, не биха били възможни социалните контакти между народите въз основа на взаимното опознаване.
Според това средната любов е задължителна за осъществяването в личен план на делата на индивидите и семействата и в общ план на народите и човечеството.
Следователно, не е учудващ фактът, че в организацията, постановките, и насоките на ислямския шериат виждаме задълбочаване на любовта на родителите към детето, на детето към майката и бащата, на съпруга към жена си, на съпругата към мъжа си, на мюсюлманина към брата мюсюлманин, на човека към приятеля си, съседите и близките и по същия начин към всички хора в името на ползата и верния път на човечеството.

Характеристиката на Исляма за средната любов
1. „Никой от вас не може да е повярвал, докато не поиска за брата си (мюсюлманин) това, което иска за себе си." Бухари и Муслим
2. „Вярващите по отношение на ласката, приятелството и състраданието един към друг са като тяло на един човек. С усещането за болка в която и да е част от тялото на този човек цялото тяло усеща тази болка." Бухари и Муслим
3. „Никой вярващ да не изпитва омраза към вярваща жена заради едно лошо от нейния характер. Защото, ако той не е доволен от него има други неща от които ще е доволен."
4. „Този, който е повярвал в Аллах и Неговия пророк, да върши добро на съседа си, да уважи гостенина си.“ Бухари и Муслим
5. „Всички творения са раби на Аллах. Най-любимият измежду вас за мен е този, който принесе най-много полза на рабите на Аллах." Табарани - Байхаки и Баззар
6. „А които дойдоха след тях, казват: „Господи наш, опрости нас и братята ни, които ни изпревариха във вярата, и не влагай в сърцата ни омраза към онези, които повярваха! Господи наш, Ти си състрадателен, милосърден." (Хашр: 10)
7. „Вярващите са братя, затова помирявайте своите братя и бойте се от Аллах, за да бъдете помилвани!“ (Худжурат: 10)
8. „О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.“ (Худжурат: 13)
9. „Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите.“ (Мумтахана: 
Освен всичко това в Исляма съществуват още редица принципи и насоки за този вид любов. Но ние ще се ограничим само с тези.