Астрономията и Коранът

Астрономията и Коранът

От стари времена има теории за това, коя е първичната материя във вселената и за произхода й, но и до днес този въпрос не е изяснен напълно. Истината е, че чрез усъвършенстващите се теории фактите и чудото на Свещения Коран в тази връзка се изясняват по-добре.
"Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват?"(ел-Енбия, 21:30)
"После се насочи към [сътворяването на] небето, а то бе дим..."(Фуссилет, .41:11-)
Убежденията на съвременните астрофизици в тази насока съвпадат с разясненията на тези айети.
Когато коранични факти за произхода на земята били представени на проф. д-рЮшилиКозайн, директор на Токийския научно-изследователски център, той попитал: "Кога е низпослана тази книга?" Отговорили му: "Преди 1400 години."
Шокиран, той казал: "Несъмнено, тази книга гледа на вселената от върха. Вижте как всяко нещо е видяно до най-малката подробност и е описано по съвършен и недостижим начин!... Няма нещо, което да е скрито за нея!"
На своя конференция проф. Козайн заявил, че съвременната наука вече има своите ясни потвърждения за възникването на земята и другите небесни тела; че първоначално те били купчина втвърден газ и се образували в резултат на взрив. В този момент му били представени фактите на Корана, от които останал силно изненадан.
Коранът нарича тази първоначална материя духан (дим). Терминът силно впечатлил професора, защото дотогава науката наричала състоянието на втвърдения газ мъгла, а мъглата, която се състои от студ и вода, е била далече от истината. С определението духан Коранът направил вярно описание и същевременно уточнил възникналата реакция и отделилата се от нея температура. Следователно преди 1400 години Свещеният Коран предоставил на човечеството съвършени знания за истината, които едва сега се откриват от учените. Съвсем ясно следният айет представя това чудо:
"И дарените със знанието виждат, че онова, което ти бе низпослано от твоя Господ, е истината и води към пътя на Всемогъщия, Всеславния."(Себе, 34: 6)
И кой знае! Този айет може да е пълен с изненади за истината, която ще бъде разбрана в бъдеще!...
Попитали проф. Козайн как е възможно Коранът да представя толкова подробни факти, отнасящи се до науката, щом досега тя е открила съвсем малка част от тези тайни? Той отговорил: "Не е възможно тези факти да бъдат човешко слово! Ние, учените, можем да се задълбочим в една конкретна област, а Коранът по неоспорим начин обхваща и представя всички науки за вселената! Никой човек не разполага с такива всеобхватни и съвършени научни способности! От сега нататък пътят на научния ми живот ще минава през Корана! Ще разширявам предишната си научна ограниченост чрез него!"
В Корана има айети, които сочат, че земята е кръгла. В един от тях се казва:
"Сътвори Той небесата и земята с мъдрост. Той заставя нощта да следва деня и заставя деня да следва нощта..." (ез-3умер, 39: 5)
В този айет изразът теквир означава навиване на нещо около кръгъл (като глава) предмет.
Изразът теквир описва един обективен феномен, който се наблюдава на земята. Онази част от въртящото се около оста си земно кълбо, която е към Слънцето, е светла, т.е. това е денят. Но понеже земята се върти, осветената част се променя. При въртенето си светлата част става тъмна, а тъмната – светла. Значи нощта следва деня и деня следва нощта. А това показва, че повърхността на Земята е кръгла. Така с израза теквир от този айет се обяснява, че формата на Земята е кръгла и че тя се върти.
Като доказателство, че Земята се върти, учените приемат следните айети:
"И ще видиш планините – мислиш ги неподвижни, а те отминават, както облаците отминават..."(ен-Немл, 27: 88)
За движението на Слънцето и Луната се казва:
"И слънцето е устремено към своето местопребивание. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия. И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка. Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички по своя орбита плават." (Йа Син, 36: 38-40)
През VII в. не можело дори да се помисли, че Слънцето и Луната се движат кръгообразно по определена траектория. Суеверията за тяхното движение били много. Дори когато Ибрахим , синът на Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), починал, е имало слънчево затъмнение. Хората казали, "че Слънцето се е затъмнило, защото починало детето на Пророка." След това Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казал:
"Слънцето и Луната са от знаменията, които свидетелстват за съществуването на Аллах. Те не се затъмняват нито поради смъртта на някого, нито за раждането му..." (Бухари. Кусуф, 15)
Тъй като през III - IV в. по хиджра хората нямали познания за движението на Слънцето и Луната, които свидетелстват за величието и могъществото на Аллах, по същото време един от тълкувателите на Корана, Табери, казал следното във връзка с 38. — 40. айет от сура Йа Син: "По отношение на подобни въпроси, чиято същност като цяло не знаем, задачата ни е да мълчим!..."
Това становище показва доколко хората по онова време били далеч от мисълта за движението на Слънцето и Луната по определена траектория. Ясно е, че ако по времето на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) думата фелек (орбита, траектория) представлявала астрономически термин, никак няма да е трудно да се разтълкуват тези айети. Но в Корана заемал място терминът орбита с неразкрития си смисъл, който едва след векове излиза наяве.
Тук трябва да се обърне внимание на следното: Изопачената Тора определя Слънцето и Луната като "светлините" – Слънцето като "голяма" светлина, а Луната като "малка". А Свещения Коран известява, че Луната и Слънцето притежават различни качества, както и че те не са еднакви светлини.
"Но не, кълна се в залезите на звездите – а това е клетва - ако знаете – велика..." (ел-Вакиа, 56: 75 - 76)
Тези айети с велика клетва привличат вниманието към месторазположението на звездите. Съвременните физици и астрофизици казват, че "залезите на звездите" се разбират като белите дупки, от които се появили, и черните дупки, в които залязват.
Белите дупки представляват невероятни енергийни складове. В тях има толкова енергия, че могат да се появят милиарди звезди. Обикновено това са семената на галактиките.
Що се отнася до черните дупки, те са загадъчно звездно гробище. Те погубват в своята неизвестност времето и всички материи, намиращи се около тях.
Темата, която се засяга в айета с велика клетва, в светлината на съвременната наука е разбрана за днес само дотолкова. Несъмнено тя съдържа още много мъдрости, които трябва да се изяснят.
Във всяко тяло във Вселената съществуват Божие изкуство и ред. Между телата няма сблъсъци. В движенията си за миг дори те нито закъсняват, нито изпреварват. Плуват в постоянно божествено равновесие. Това е друго проявление на величие.
Сътворяването на тази огромна и безкрайна система не представлявало никаква трудност за Великия Творец.
"Сътворихме Ние небесата и земята, и всичко между тях в шест дни, без да Ни засегне умора." (Каф, 50: 38)
Някои тълкуватели определят шестте дни като шест периода. Днес науката потвърждава този израз на Свещения Коран. Тората разглежда шестте дни като обикновени дни, всеки от двайсет и четири часа, и казва, че на седмия ден, събота, "Аллах си почина." Този начин на разяснение показва доколко днешната изопачена Тора е далеч от научните истини, докато Свещеният Коран с айетите си във всяко време и място представлява велико чудо.
Тук под ден се разбира особен промеждутък от време. Не трябва да се разбира като време според човешкото измерение. Срокът му се знае единствено от Аллах.
Той повелява:
"Той управлява делата от небето до земята, после те се въздигат към Него в един Ден, колкото хиляда години, според вашето броене." (ес-Седжде, 32: 5)
Поради това може да се каже, че Божието понятие за време е съвсем различно от човешките представи. Според някои тълкуватели тези изрази са намек да се покаже продължителността на времето. Но това време е валидно за творенията, докато за Аллах не е в сила никакво понятие за време. Напротив, Аллах е Онзи, Който е облякъл битието в дрехата на времето. Иначе Той е Могъществото, Което удостои за части от секундата Своя "любимец" със събитието мирадж (възнесение), което не може да се побере в представите и в милиарди време.
Невероятна истина е, че за да се образува един железен електрон, е необходима четирикратна енергия, 4 пъти по-голяма от тази на слънцето.
Следователно специалистите в тази област са убедени, че желязото е странна материя, която дошла от небето.
Затова Коранът казва:
"...И създадохме желязото. В него има огромна сила и облаги за хората, и за да изпита Аллах кой дори в уединение помага на Него [в религията] и на Неговите пратеници. Аллах е всесилен, всемогъщ."(ел-Хадид, 57: 25)
След това на проф. Том бил прочетен следният айет:
"Нима не виждат небето над тях, как Ние го изградихме и го украсихме, и е без процепи?" (Каф, 50: 6)
На своя конференция директорът на американския космически изследователски център НАСА, проф. д-р Армес Том, бил осведомен за този айет, от който останал изумен. В този момент му бил зададен друг въпрос: "Има ли някаква празнота в атмосферата?"
Той отговорил: "Не, не е възможно в атмосферата да има празнота. Ако имаше, щеше да се наруши равновесието във вселената и измеренията на всички небесни тела. В резултат на това в космическото пространство щеше да има много катаклизми."
След това на проф. Том бил прочетен следният айет:
"...Пак обърни взор! Нима виждаш пукнатини? После пак обърни взор веднъж и още веднъж. Взорът ще се върне към теб безсилен и морен." (ел-Мулк, 67: 3 - 4)
Когато пред един безпристрастен учен бъдат прочетени тези истини, те не оставят място и за най-малкото възражение. Проф. Том с чувство, че трябва да приеме истината, казал: "Още от началото си мисля, че да се оцени Коранът е много трудно! Наистина съм изумен! Как е възможно една книга, която е от преди толкова години, да представя астрономическите факти по невероятно съвършен начин, и дори ни поставя в безсилие...! Нямам точна представа какво са били способни да направят хората преди 1400 години, но това са изключителни факти, които заслужават внимание."
Професорът, който знае, че всички трудове са написани въз основа на опити и предположения и че непременно имат недостатъци, след като поразмислил, завършил със следното:
"В никакъв случай това не са думи, основани на човешкия опит. Става ясно, че навлизаме в нов век, в който религията и науката се обединяват. Вече се чувствам в ново време, когато знанията на религията и науката се прегръщат..."
Разбира се, че тази е истинската наука, а религията, която без съмнение е изпратена от Аллах е ислямът.

Тезхиб

Тезхиб

Думата тезхиб на арабски език означава позлатяване.

По принцип тезхиб се наричат украшенията, направени от злато и различни цветове върху хартия, обикновено без фигури.

Освен че тезхиб се използва най-много в книги с ръкописни текстове, той се прилага и в единичните надписи за украсяване на краищата на листовете.

Това украшение се е използвало най-много в заглавните страници.

 В най-важните книги освен малката част, отделена за текста, в първите две страници се вижда, че цялото останало пространство е изпълнено с тезхиб.

 Станало е правило, особено за първите две страници от Коран-и Керим, изпълването им с подобна украса.

В другите книги е сметнато за достатъчно изготвянето на една част за бесмеле, изработена с тезхиб, в началото на текста.

В такива главни страници фонът на бесмеле и рамката му са изработени с тезхиб.

Освен това в повечето случаи горната част на текста е изпълнена с украшение.

В книгите преди текста могат да се срещнат една, две или повече позлатени страници.

 В такъв вид страници по принцип текст не се намира.
Украшението без определени фигури обхваща цялата страница.

Има примери, в които по средата на страницата има украшение под формата на медальон.

В страницата на Хунернаме, украсена много богато и намираща се днес в Библиотеката "Топкапъ Сарай", в частта, обкръжена с линия и отделена за текста, се намира овален медальон, наречен шемсе.

В този образец се намира украшение наречено ебру, което представлява имитация на мрамор, върху който е поръсено злато.
Понякога на първата страница се намира едно цвете или букет.

 Това е метод, използван предимно през и след XVIII век. Цветята според времето малко или много са изработени натуралистично.

Най-често използваното цвете е розата.

 В текста (А. 5668), намиращ се в Библиотеката на Истанбулския университет, се вижда, че е използвана доста стилизирана, позлатена украса, разположена симетрично върху двете страници.
Сведенията, даващи информация за съдържанието на книгата и за кого тя е написана, също могат да бъдат разположени в медальони, изработени с тезхиб.

 Тези страници се наричат захрийе, а украшението, направено с тази цел, се нарича тезхиб-и захрийе.
Коран-и Керим е книгата, в която най-много била приложено това изкуство.

Голямо влияние за това оказва духовното въздаяние, което получава този, който пише и украсява Корана.

В много образци на тезхиба е отредена голяма важност – освен че целите първи страници са изработени с него, и надписите на сурите също са изработени на същия начин. А надписът, показващ името на сурата, се подготвя с друг цвят, изписва се например с бял цвят или злато, с което се отделя от нормалния текст.
Страницата, която дава името на писаря, се нарича кетебе. Върху тази страница на много места е сложена датата, когато писарят приключил изработката й. Кетебе може да се намира както на цяла страница, така и в една част на нея.

 В Библиотеката "Топкапъ Сарай" е запазена страница кетебе от Корана (Е.Н 148), на която името на писаря е изписано в декоративна рамка с бял цвят.

 Това кетебе е характерно за един от известните писари от XVI в. Шейх Хамидуллах от Амасйа.
Тъкмо преди да свърши страницата, след текста, празното място се изпълва с позлатен или с други украси медальон. Друг метод, който често се среща, е постепенното събиране на редовете и завършването на текста в триъгълник.

В Корана (Н 70), намиращ се в Библиотеката "Топкапъ Сарай", се наблюдава друг метод.

В този образец последните редове са отделени за кетебе и датата, а мястото за тезхиба е отдолу в квадратна рамка.
В Коран-и Керим са определени и точните места за спиране при четене.

В повечето случаи те са украсени с тезхиб.

 В ранните и класическите периоди местата за спиране са без украшения, докато от XVIII в. нататък са по-старателно украсени.

Писарят е успял да представи богатото си въображение в тези малки медальони.

Украшения в качеството на тезхиб може да се срещнат навсякъде в книгата.

В някои много ценни образци може да се срещнат златни украшения и върху тънките листове, поставени за защита на страниците.
Освен по страниците на книгите тезхиб се е използвал и по надписите, приготвяни за закачване на стените.

Хилйе-и шериф [достойното описание на Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)], текстовете в качеството си на дипломи за писари, също влизат към тази група.

В текста на такива надписи в останалите празни места се прави тезхиб по различни начини.

 С течение на времето всичките прилагани практики влизат в рамка, изрисувана с тезхиб.

Ферманите и султанските печати също заемат място сред изписаните примери, украсени с тезхиб.
Един класически тезхиб е украсен с руми (вид украсяване) или цветя върху златен или тъмносин фон.

 Освен това се използват и обогатяващи методи.

В Библиотеката "Топкапъ Сарай" в текстовете с номера 308, 309, 311 откриваме един от методите за обогатяване на украшенията.

В частта със златна рамка, която се намира по краищата на страницата, точките, които се оформят посредством натискане със задния край на иглата и с различния им отблясък, е постигната различна гледка.

Там, където свършва тезхибът, за да се смекчи преходът към фоновия цвят на хартията, са използвани черти, мотиви (тъг). За такава златна част има изключително много примери, която позволява да бъде класифицирана като втори вид тезхиб.

 Т. нар. тъг като цяло се състои от една тънка черта и точки, черти или малки цветчета, които я обогатяват.

В някои текстове се вижда, че чертите са употребявани много често.
Друг вид тезхиб е халкяр.

На персийски език това означава украсяване със злато.

С използването на златото под формата на малки или плътни, тънки или дебели черти могат да се образуват различни цветови оттенъци.

По принцип се използват малко цветове, и меките тонове са предпочитани.

Намират се примери, в които тезхиб и халкяр са използвани заедно.
Друга техника, която се прилага заедно с тезхиб, е ебру. Ебру се намира по перифериите на надписите по краищата на страницата.

Ебру е развитата форма на писане, която всеки човек през детството се опитва да постигне.
Тезхибът е изкуство, което освен в случаите, които накратко се опитахме да изложим, намира приложение и в много различни области с неповторимо богатство и красота.

 Тук, макар и за кратко, ще се спрем и на колективната работа с хат (калиграфия) ебру (помощен елемент за украсяване извън частите, заемани от тезхиба) и тезхиб, които заемат отделни места сред най-добрите произведения на някогашните писари.
Ако трябва да се направи пълно представяне на тезхиба, то е изкуство за украсяване със злато и различни бои. Специалистът, който използва това изкуство, ако е мъж, се нарича музеххиб, ако е жена, се нарича музеххибе. Изкуството тезхиб, което представлява едно от най-старите изкуства, е на път да се забрави и да се отдалечи от нашата култура, но с усилията на някои добри творци отново започва да се съживява.

Изкуството тезхиб е било въведено в Анадола от турците, които се смесват с различни култури от Средна Азия.

То било винаги почитано през времето на Бейлиците, Селджуците и Османците, като с течение на времето продължило да се развива, за да стигне до наши дни. Доколкото е видно от различни източници на писарите, които са използвали това изкуство, те били високо оценявани от владетели, султани и ръководители, които им осигурявали всичко необходимо, за да продължат изкуството си.

В резултат на това днес, в различни библиотеки, но предимно в библиотеката "Двореца Топкапъ" в Турция са изложени писмени трудове, които дават възможност за проучване и изследване.

 Темите, в които тезхиб е намерил най-голямо приложение в миналите периоди, са Корани Керим, султанските печати и фермани, муракка, вакфийе (документ, поясняващ правилника на дадена фондация), надписи и книги с различна тематика.

 И днес това изкуство се използва за украсяване краищата на страниците, за обработване и украсяване на надписи, корици на различни книги, както и на Коран-и Керим. Изкуството тезхиб се овладява с търпение, упоритост, много четене, изследване, проучване на трудове, както и по метода майстор-чирак.

С изискваното от него много наблюдаване се възпитава окото, с многото чертане се възпитава ръката, а това са много важни качества за прилагане на тезхиба. Желаещият да се занимава с това изкуство, което е твърде трудно и изисква дълго обучение, щом веднъж опознае богатството и красотата му, не може повече да се откъсне от него.

Блясъкът на златото, вълшебната красота на цветовете, изтънчеността на работата, изящността и сладостта, получавани от допира с историята ни, всички тези преодолими трудности се превръщат в дълбока наслада, която увеличава мотивите за успех.
Основните мотиви, листа, хатайи (мотив на цвете, символизиращ разтворен лотос в изкуството тезхиб), руми и булут (друг вид украсяване) са конкретните форми, които съставляват изкуството тезхиб.

Те също помежду си делят на различни подгрупи.

Всеки от тях има свои характерни правила на чертане.

 Когато се прилагат тези правила, могат да се създадат много различни десени.

Първия етап на работата с тезхиб е приготвяне на десен. Този десен може да бъде както в края на текста, така и да стои самостоятелно.

Ако се работи в края на текста, според размера се приготвя десенът.

След това текстът се залепва с нишесте върху специално подготвена хартия.

Тази дейност изисква изключително много внимание. Таблиците се махат и се прилагат различни методи според цвета и вида на десеновата хартия.

Следва обработване на частите, определени за позлатяване в десена, които се позлатяват с т. нар. инструмент зермюхре, който на върха си има точно определен камък (като акик– вид камък с червеникав цвят).

После се пристъпва към работата, изискваща най-много внимание и старание –тахрирлеме (мотив за украсяване на определените черти).

 Най-подходящо е тя да се извърши с обикновено мастило. След тахрира се преминава към оцветяване на цветята. След това, ако има възможност, основата се оцветява с четка в различни цветове или само в един.

Последният етап при работата с тезхиб е боядисването на мотивите (тъг).

Обикновено това са силно изтънени и дълги форми, успоредни една спрямо друга, които след десена запълват празния лист.

По този ред се получава класическият вид тезхиб.

Друг не по-малко важен тип е този, който се прави изцяло със злато, халкяр.

 Златото се разрежда в достатъчно количество желатинова вода и се нанася върху мотивите, а краищата тук се маркират с нюанси (тънки, дебели) на златото, което е гъсто, т.е. малко разредено.

Ако халкярът се обработва с леки цветове, се нарича зершикяф, ако около мотива се прави тахрир с гъст цвят, се казва халкяр с тахрир.

Това дава възможност да се работи по различни начини.

Прелюбодеянието (Зина)

Ислямът е поощрил женитбата и е приел за ибадет законната връзка между съпрузите, дори обещава отплата и награда за това, включително и за телесните наслади, изпитвани от брачните партньори.

Това поощрение е с цел създаване на почтени семейства, предпазване от смесване на родовете и успешно възпитаване на децата, които са утрешните членове на нашето общество.
Заедно с това ислямът забранява прелюбодеянието (зината) и го определя като едно от най-лошите дела, като е предупредил вярващите да се пазят от него:
"И не пристъпвайте към прелюбодеянието! То е непристойност и е злочест път”

(ел-Исра, 17:32)
С употребата на израза

"И не пристъпвайте към прелюбодеянието!",

 Всевишният Аллах е забранил не само зината, но и средствата и пътищата, които водят до нея.

Например един забранен поглед е начало на прелюбодеянието, разголването на жените в обществото, половата свобода и т.н.

Жените трябва да прикриват своите красоти и да бъдат целомъдрени, за да не предизвикват страстите на мъжете. Но и обратното също е валидно:
"Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си!

За тях това е най-чистото.

Сведущ е Аллах за техните дела.

И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!”

(ен-Нур:30-31)
Но каква всъщност е мъдростта в забраната на това дело? Наистина всяко нещо, което е забранено от религията, е във вреда на човека, но каква е вредата от прелюбодеянието?

 В един хадис Пророкът Мухаммед

(салляллаху алейхи уе селлем) казва:
"О, хора, пазете се от зината, защото тя носи шест вреди. Три от тях се проявяват на земята и три от тях в Съдния ден.

 На земята тя води до обезценяване на човека, бедност и съкращаване на живота (поради болест).

В Съдния ден става причина за гнева на Аллах, затруднява равносметката и обрича извършителя на страдание в джехеннема (Ада)."

 (Куртуби тефсир, 12:167)
В хадиса се отбелязва, че зината води първо до уронване на авторитета на човека и неговото достойнство. Прелюбодейците опетняват своята чест и честта на семействата си.

Това става причина за разтрогването на много бракове, в следствие на което страдат най-много децата, които най-често по-късно си го връщат на родителите. Прелюбодеянието е причина да се породят животинските страсти у човека и той да живее далеч от всякакви ограничения, закони, принципи и традиции.
Днес има милиони младежи и девойки, които живеят без всякакви отговорности.

Тяхното всекидневие са кражбите, употребата на алкохол, наркотиците, сексуалните страсти...

Но най-лошото е, че тези пороци навлизат и сред мюсюлманското общество, от което неминуемо ще страдаме всички.

Каква е причината за това?

Причината е отдалечаване от религията и неизпълнение заповедите на Аллах.
Втората вреда, до която води прелюбодеянието, е бедността. Зината става причина за пропиляване по най-долен начин на много средства, спечелени с много труд. Например парите, които се влагат в проституцията в днешно време, е дейност, която се е превърнала в, индустрия.

В много краища на света само за един ден в името на половите страсти се жертват милиони имоти и богатства. Всеки, който има отношение към този път и навлиза в него, постепенно обеднява.
Трето: Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казва, че зината води до скъсяване на живота.

Как може да стане това?

 На всички е известно, че вследствие на половата свобода се появяват и разпространяват много болести.

В хадис Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
"Винаги, когато сред един народ се разпространи развратът и го правят явно, го обзема чума и непознати за предишните поколения болести."

(Ибн Маджа: 2:1333)
Тези болести можем да разделим в три групи.

Първата са болести, които засягат само половите органи и чрез медикаментозно лечение могат да се лекуват.

Втората група са болести, засягащи целия организъм и дори след продължително лечение остават последствия, които могат да се предадат на цялото поколение.

Третата група са болести, които водят до смърт.

Към първата група може да се посочи болестта - трипер, към втората - сифилис, а към третата, болестта на XX, а сигурно и на XXI век - СПИН.
Например някой младеж или мъж отива на море, почивка, празненство, дискотека и т.н.

Запознава се с красиво момиче и след авантюрата постепенно се стига до извършване на полов контакт.

А после си казва: какво пък толкова, няма нищо лошо в това!

 На пръв поглед изглежда така.

Но какво може да се случи впоследствие, ако момичето е имало други партньори?

То може да е болно от една от тези болести.

Първата болест засяга само половите органи, при което се затруднява уринирането, в редки случаи може да се стигне и до стерилитет, т.е. безплодие.

 При сифилиса лечението е по-сложно.

 То може да засегне бъбреците, сърцето и други органи. Болният започва да търси от болница на болница, едната болест преминава в друга и така той не може да доживее до 50 , 60 годишна възраст и умира.
Ето това е една от причините днес хората да не живеят дълго, т.е. както се казва в хадиса, "прелюбодеянието води до съкращаване на живота.
Но най-лошото е човек да се зарази със СПИН.

При тази болест човек умира до 5 години.

Защо?

Заради един безобиден и случаен полов контакт.

Не се доближава медът, колкото и да е сладък, ако се знае, че вътре в него има отрова.

 Вижте каква мъдрост е вложил Великият Аллах в забраната за прелюбодеянието.
Нека поразмислим, какво ще се получи, ако развратът се разпространи между хората.

Веднъж заразил се от венерическа болест човек ще я предаде на друг и ако е семеен, ще я прехвърли в семейството си.

 Ако пък заразената е жена и тя забременее, ще придаде на детето си болестта.

Така при произволно сменяване на партньорите ще заболее цялото общество.
Но каква ще бъде отговорността пред Всевишния Аллах? Затова Аллах е разпоредил за не семейните, които извършат прелюбодеяние, да бъдат наказани с удряне на сто тояги, а за семейните, заравяне до кръста и убиване с камъни:
„На всяка прелюбодейка и всеки прелюбодеец ударете по сто бича и да не ви обземе състрадание към тях, като прилагате религията на Аллах, - ако вярвате в Аллах и в Сетния ден!

И да присъства на мъчението им група от вярващите!”

(ен-Нур, 24:2)
(Съгласно юридическата терминология на Исляма, тази форма на наказание се нарича “хад”.

 Повелята в горното знамение се отнася само за онези, които не са семейни и прелюбодействат.

Ако семейни мъж или жена са извършили прелюбодеяние, спрямо тях се прилага наказанието “раджм” - убиване с камъни.)
Във втората част на хадиса се говори за вредата от зината за Отвъдния свят, като това става причина за гнева на Аллах.

 В хадиса се казва:
"Ако в едно общество се появят прелюбодеянието и лихвата, то това общество се е обрекло на наказанието на Аллах."

(Таргиб ве Тархиб, 3:278)
Когато се изправим на онзи свят да ни се гледа сметката, на тези, които са правили зина, ще им бъде трудно, и най-лошото е, че това ще стане причина за наказание в джехеннема.
Нека пазим нас и нашите семейства от забраните на Аллах и нека да не опропастяваме вечния живот след смъртта заради един миг земно удоволствие.

Таухид

Таухид

Буквално преведена думата „таухид“ означава „обединяване“ (описване на едно нещо като цяло)

 или „изтъкване на единство“ и произлиза от арабския глагол уаххада, който означава „свързвам“, „обединявам“ или „сплотявам“.
Когато думата таухид се използва във връзка с Аллах

(в значението на таухидуллах) под нея се има предвид осъществяването и „отстояването на единството на Аллах във всички действия на хората, които са свързани пряко или непряко с Него“.
Това е вярата, че Аллах е един единствен, без съдружници във властта (рубубия); единствен, без подобен на Него в съществуванието и характерните Му качества

(асма` уас-сифат)

и единствен, нямащ равен на Себе Си в божествеността и почитта Му (улухия/ибада).
Тези три гледни точки образуват основата на подкатегориите, на които обикновено се разделя науката таухид.
От части те се застъпват и са до такава степен неразделими, че условията за таухида

(ислямския монотеизъм)

липсват, ако се пропусне само една от тях.

 Пропускането на която и да е от гореспоменатите гледни точки се смята за ширк – приписване на партньори на Аллах.
В ислямската терминология това е равно на идолопоклонничество.

Подкатегориите на таухида се срещат най-вече под следните заглавия:

1. Таухид ар-Рубубия

(Потвърждаване на единството на Аллах)

означава да се заяви, че Аллах е един единствен, без съдружници във властта.

2. Таухид ал-Асма` уас-Сифат

 (Потвърждаване на единството на имената на Аллах и характерните за Него качества)

 означава да се заяви, че те са уникални и неделими.

3. Таухид ал-Ибада

 (Потвърждаване на единството при богослужението) означава, че единствено Аллах заслужава да Му се служи.

Разделянето на таухида на тези подкатегории не е направено от пророка (с.а.с.) или от сподвижниците му, понеже тогава не е било нужно един толкова основен принцип на вярата да бъде разглеждан по този начин. Основите на тези елементи се съдържат обаче в Корана и в пояснителните изказвания на пророка (с.а.с.) и сподвижниците му (Аллах да се смили над всички тях).
Това ще стане ясно на читателя, когато по-късно в тази глава изчерпателно се разгледа всяка една подкатегория.

Необходимостта от това аналитично разглеждане на подкатегориите на таухида се появява след разпространяването на Исляма в Египет, Византия, Персия и Индия и абсорбирането му към културите на тези региони.
Когато хората от тези страни встъпили в Исляма, с тях дошли и някои неща от предишните им религии.
Объркване настъпило обаче едва когато те започнали да представят писмено и устно различните им философски представи за Бог, което застрашило концепцията на обикновената унитарна вяра на Исляма.
Някои приели дори Исляма само привидно и тайно работили над това да унищожат религията отвътре, понеже не били в състояние да я нападнат отвън.
Тази група хора започнала интензивно да разпространява изопачени идеи за Аллах сред обществото, за да разруши първият постулат на имана (вярата) и с него и самия Ислям.

...

При едно задълбочено разглеждане на отделните подкатегории на таухида е необходимо да не се забравя, че те са част от едно цяло, което от своя страна е основата на едно по-голямо цяло – Исляма.

Извадка от книгата на Билал Филипс
"The Fundamentals of Tauheed. Islamic Monotheism"
(Основите на Таухида. Ислямския Монотеизъм)

Какво означава думата “кяфир”

Какво означава думата “кяфир”

Думата «кяфир» (и неговите варианти) е спомената в Свещения Коран с пет различни значения:

1. Куфур ат-таухид: отрицание на вярата в Единството на Аллах.
В Свещения Коран е казано:

Наистина, за онези, които не повярваха е безразлично, дали си ги предупредил, или не си предупредил!

Все едно те няма да повярват.
/2:6/

2. Куфур ан-ниама: отсъствие на благодарност към Всевишният Аллах и другите хора.
В Свещения Коран е казано:

Споменавайте Ме, и Аз ще ви споменавам!

Благодарете Ми, и не Ме отричайте!
/2:152/

Всевишният Аллах е казал:

Каза [Фираун]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете?
И не прекара ли сред нас години от живота си?
Нима не си извършил тази постъпка, която извърши?
Наистина, ти си от неблагодарните.”
/26:18-19/

3. Куфур ат-табарри: отричане от някого.
В Свещения Коран е казано:

Хубав пример за вас са Ибрахим и онези, които бяха заедно с него, когато казаха на своя народ:

“Непричастни сме към вас за онова, на което се покланяте вместо на Аллах!

Ние ви отхвърляме и се оотричаме от вас.
/60:4/.

4. Куфур ал-джухуд: отказ от приемане на нещо.
В Свещения Коран е казано:

И щом при тях дойде от Аллах Книгата, потвърждаваща онова, което е у тях.

Преди те бяха молили за победа над неверниците, и когато при тях дойде онова, което [вече] знаеха, те отказаха да повярват в него.
Нека проклятието на Аллах да тегне над неверниците!
/2:89/

5. Куфур ат-такия: укриване на нещо, като например, семената при посяване в земята.
В Свещения Коран е казано:

Знайте, че земният живот е само игра и забава, украса и хвалба между вас, и увеличаване на имотите и децата.
Всичко това е подобно на растения след дъжд ­ възхищават земеделеца, после изсъхват и ги виждаш пожълтели, после стават на съчки.
В отвъдния живот има сурово наказание [за неверниците]

и опрощение от Аллах и благоволение [за правоверните].
А земният живот е само измамна наслада.
/57:20/

Следователно, корена на думата «ка-фа-ра» не винаги означава отрицание на вярата.
Например, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е предупреждавал своите сподвижници да не стават «куффар» след смъртта му.

Но, той е имал предвид не това, че те ще станат неверници, а това, че ще станат неблагодарни на Всевишният Аллах, ако започнат да воюват един срещу друг след неговата смърт.

Що се отнася до въпроса, да наричаме ли немюсюлманите «кяфири», то ние трябва да ги наричаме така, както ги е нарекъл Всевишният Аллах в Свещения Коран.
Само на две места има обръщение “Йа аййухель кяфирун”:

1. Там, където става дума за пламъците на Джехеннема, от което търсим спасение и убежище при Всевишният Аллах, както е казано в Свещения Коран:

О, вие, които не повярвахте!
Не се оправдавайте Днес!
Ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили.
/66:7/

Това им е казал Всевишният Аллах или меляикетата, но не и ние.

2. В сура ал-Кяфирун (109), в която Всевишният Аллах е казал:
Кажи [ Мухаммед]:

 “О, неверници, аз няма да се поклоня на това, на което вие се покланяте,и вие не се покланяте на Този, Комуто се покланям аз.
/109:1-3/.

Но тази сура е обърната към Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и следователно, трябва да бъде разглеждана и разбирана в нейния исторически контекст.
Всевишният Аллах иска от Своя Пророк Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, да се обърне към групата меккански вождове, които са му предложили следната сделка:
Те всички, включително и Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, една година ще се покланят на Аллах, а след това на следващата година ще се покланят на идолите, така нататък.
Ето защо Всевишният Аллах е поискал той салляллаху алейхи ве селлем, да се обърне към тях, като “такива, които отхвърлят вярата” и се отказват от предложението да я приемат.

Във всички останали места стила на Свещения Коран [относно словото «куфур»] е основан на два принципа:

1. Някои слова или действия назовани в Свещения Коран като (неверие или отрицание на вярата), но никакви конкретни хора не са определени така.

Например, в Свещения Коран е казано:

Неверници са онези, които казват:
“Аллах, това е третият от троицата.”
А няма друг Бог освен единствения Бог.
И ако не престанат да говорят това, болезнено мъчение ще сполети неверниците.
Не ще ли се покаят пред Аллах и не ще ли Го помолят за опрощение?
Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
Месията, синът на Мерйем, е само пратеник.
Преди него отминаха пратеници, а майка му е всеправдива.
И двамата приемаха храна.
Виж как им разясняваме знаменията, после виж как лъжат!
/5:73-75/.

2. Всевишният Аллах нарича хората, които са повярвали в Бога и Писанието, което е било изопачено, като

 «хора на Писанието».
С това Всевишният Аллах ясно ги разграничава от идолопоклонниците (мушрикин).
Всевишният Аллах в Свещения Коран е казал:

Мнозина от хората на Книгата, поради завист в душите, желаят, след като сте повярвали, да ви превърнат пак в неверници, след като им се разкри истината.

Простете им и бъдете снизходителни, докато Аллах даде Своята повеля!

Наистина, Аллах над всяко нещо има сила.
/2:109/

И е казал още Всевишният Аллах:

Той е, Който прогони от домовете им при първото изселване неверниците сред хората на Книгата.
Вие не мислехте, че ще излязат, а те мислеха, че крепостите им ще ги защитят от Аллах.
Но повелята на Аллах дойде при тях оттам, откъдето не очакваха, и всели в сърцата им ужас, та разрушиха своите домове със собствените си ръце и с ръцете на вярващите.
Поучете се, о, зрящи хора!
/59:2/
Днес ние сме длъжни да използваме названието

«хора на Писанието»,

 отнасящо се до юдеите и християните, или пък да ги наричаме евреи и християни, ако те искат така, или пък най-просто да ги наричаме немюсюлмани.

А що се отнася до отношенията с немюсюлманите,

то общото правило по този повод е изложено в следните айети:
Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви.

Аллах обича справедливите.

Аллах ви забранява само да се сближавате с онези, които воюват с вас в религията и ви прогонват от домовете ви,

 и помагат за прогонването ви.
А които се сближават с тях те са угнетителите.
/60:8-9/

И, накрая, преди да се сложим на който и да било епитета «кяфир, неверник», трябва да се убедим, че този човек е напълно осведомен за вярата, и това, какво означава тя.
Аз мисля, че болшинството съвременни хора биха могли да отрекат посланието по простата причина, че те не знаят, какво е Исляма.
Все пак, според мен именно, тези неосведомени хора има предвид, казаното в Свещения Коран:

Който върви в правия път, той постъпва за свое благо,

а който е изпаднал в заблуда, той постъпва в своя вреда.
Нито една душа няма да носи чуждо бреме.
И не наказвахме [хората], докато не проводехме пратеник.
/17:15/

И Аллах знае най-добре!

Какво значи да бъдеш “сефери”?

Речниковото значение на думата „сефер“ означава поход, пътуване или подготовка за пътуване.

Като понятие от фъкъха, тя означава пътуване, заминаване на определено място, което при нормален ход се намира на три дена разстояние или е отдалечено на 18 часа път.

В наше време това разстояние се приема за 90 км.

Човек, който се отдалечава на 90 км от мястото, където се намира, се смята за сефери.

 Човек, който възнамерява да остане 15 дена или повече там, където отива, не се приема за сефери.

 Той е постоянно пребиваващ и не може да се възползва от предимствата, признати на сефери.

Ако обаче възнамерява да остане по-малко от 15 дена, тогава състоянието му е на сефери.
Пътуването е нещо, което обикновено причинява неудобства и трудности.

 Затова за пътниците са признати някои улеснения във връзка с ибадетите.

Човек, който пътува през месец рамазан може да отложи изпълнението на оруча, а гостът да изпълни два рекята от фарзовите си намази, които са четири рекята.
С връщането на местопребиваването, състоянието сефери приключва.