Шейх Ал Албани (Аллах да се смили над него)

Шейх Ал Албани (Аллах да се смили над него) :

"Ако говориш за Таухиид (Единобожие), хората на Ширк-а (Съдружаването) те отхвърлят (са срещу теб).

И ако говориш относно Сунната, хората на Нововъведенията (Бид'а) те отхвърлят (са срещу теб)....

И ако говориш относно преките и косвени доказателства, 'слепите' последователи (Таклиид) на Мезхебите, Суфиите и невежите те отхвърлят (са срещу теб).

И ако говориш относно Исляма и неговата връзка с нашето ежедневие, Секуларистите и и всеки, който иска да разграничи (отдели) религията от живота на хората, те отхвърлят (са срещу теб).

Това е една изключителна (сериозна) странност спрямо Ахлу Сунна (Хората на Сунната), те се борят срещу нас с всички (налични) средства, борят се срещу нас чрез медиите, които се чуват, медиите, които се виждат, и тези, които се пишат.

Достигнала е до такава степен (тази 'борба'), че дори семействата и приятелите се борят срещу този 'странен' човек, който се придържа към книгата на Аллах (Корана) и Сунната на Неговия Пратеник (Аллах да го благослови и с мир да го дари).

И въпреки всичко това, ние сме щастливи с тази странност, и сме горди да бъдем странни, защото Пророкът на Аллах (Аллах да го благослови и приветства) е възхвалил тези странници, казвайки :

„Ислямът започна като нещо странно и ще се завърне като такъв. Блага вест за [влизането в] Дженнета за странниците !”

Хората попитали: „Кои са те, о, Пратенико на Аллах?”

Той отговорил: „Онези, които бъдат благочестиви и праведни, когато хората станат лоши (покварени).”

[Ал Силсилах Ал Сахихах 1273]

Таухиид

Таухиид на Арабски означава приписване Единство (Изключителност) на Аллах и описвайки го като Един и Единствен (Неповторим), Който няма съдружници равни или подобни Нему в Неговата същност и качества....

Арабите казват уаахид, ахад и уахиид, всичките означаващи „Един“. Аллах е Уаахид, което означава, че Той няма равен или подобен Нему по никакъв начин. Следователно Таухиид означава да знаем, че Аллах е Един, и няма друг като Него. И в случай, че даден човек не припознае Аллах по този начин, и не потвърди неговото Единство (Неповторимост), че няма съдружници равни или подобни Нему, то този човек не вярва в (отрича) Таухиид (Монотеизъм/Единобожие).

Що се отнася до определението за Таухиид според Ислямското право, означава да се вярва само и единствено в Аллах като Бог и Господар, и да се Му се приписват само и единствено на Него всички качества/характеристики на Господство и Божественост.

Терминът Таухиид се разграничава от учените по следния начин :

1) Вярвайки, че Аллах е Един (Неповторим), и няма равен или подобен Нему в Неговото Божествено Господство – това се нарича Таухиид Ар-Рубуубиййа.

Доказателства от Корана :

Кажи [о, Мухаммед] : “Нима ще взема за закрилник друг, а не Аллах – Твореца на небесата и на земята ? Той храни, а не е хранен.” Кажи : “Бе ми повелено да съм първият мюсюлманин [от тази общност]. И не бъди от съдружаващите !”

[Сура Ал-Анам (Добитъкът) 6: 14]

Кажи [о, Мухаммед] : “Слава на Аллах и мир за Неговите раби, които Той е избрал ! Аллах ли е по-добър, или онези, с които Го съдружават ?

Или Онзи, Който сътвори небесата и земята, и изсипва за вас вода от небето, и чрез нея сторваме да израстват прелестни градини ? Вие не бихте сторили дърветата им да израстат. И така, има ли друг бог заедно с Аллах ? Не, ала те са хора отклонени.

Или Онзи, Който направи земята устойчива и прокара през нея реки, и направи там непоклатими планини, и направи между двете морета преграда ? И така, има ли друг бог заедно с Аллах ? Не, ала повечето от тях не знаят.

Или Онзи, Който откликва на бедстващия, ако Го позове, и премахва злото, и ви сторва наследници на земята ? И така, има ли друг бог заедно с Аллах ? Ала вие рядко се поучавате !

Или Онзи, Който ви напътва в тъмнините на сушата и на морето, и Който изпраща ветровете като блага вест преди Своята милост ? И така, има ли друг бог заедно с Аллах ? Превисоко е Аллах над онова, с което Го съдружават !”

Или Онзи, Който начева творението, после го повтаря, и Който ви дава препитание от небето и от земята ? И така, има ли друг бог заедно с Аллах ? Кажи : “Дайте своя довод, ако говорите истината!”

[Сура Ан-Намл (Мравките) 27: 59-64]

Той е, Който сътвори смъртта и живота, за да ви изпита кой от вас е по-добър в делата. Той е Всемогъщия, Опрощаващия,
Който сътвори седем небеса на слоеве. Не ще видиш несъразмерност в творението на Всемилостивия. Пак обърни взор ! Нима виждаш пукнатини ?

[Сура Ал-Мулк (Владението) 67: 2-3]

2) Божественост (Вяра в това, че единствено Аллах е достоен за богослужене, спазвайки неговите повели и пазейки се от неговите забрани) – Таухиид Ал-Улуухиййа.

Доказателства от Корана :

И не взимай друг за Бог заедно с Аллах, та да не се окажеш порицаван, унизен !

И повели твоят Господ да не служите другиму освен Нему, и към родителите – добрина !

[Сура Ал-Исра (Нощното възнесение) 17: 22-23]

И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: “Няма друг бог освен Мен ! Служете [единствено] на Мен !”

[Сура Ал-Анбиа (Пророците) 21: 25]

Така е, защото Аллах е Истината и защото всичко, което зоват вместо Него, е лъжа, и защото Аллах е Всевишния, Всевеликия.

[Сура Лукман 31: 30]

Нима свидетелствате, че с Аллах има други богове?” Кажи: “Аз не свидетелствам.” Кажи: “Единственият Бог е Той и съм невинен за това, което съдружавате.”

[Сура Ал-Анам (Добитъкът) 6: 19]

Нима съдружават с Него такива, които нищо не творят, а самите те са сътворени ?

[Сура Ал-Араф (Стената) 7: 191]

3) Вяра в и потвърждение на Имената и Качествата на Аллах – Таухиид Ал-Асма уа Ас-Сифаат.

Доказателства от Корана :

Той е Аллах, няма друг Бог освен Него – Знаещия и неведомото, и явното. Той е Всемилостивия, Милосърдния.

Той е Аллах, няма друг Бог освен Него Владетеля, Всесветия, Съвършения, Утвърждаващия, Наблюдаващия, Всемогъщия, Подчиняващия, Превъзходния ! Всечист е Аллах от онова, с което Го съдружават !

Той е Аллах – Сътворителя, Изкусния, Ваятеля! Негови са Най-прекрасните имена. Прославя Го всичко на небесата и на земята. Той е Всемогъщия, Всемъдрия.

[Сура Ал-Хашр (Преселението) 59: 22-24]

Твореца на небесата и на земята. Създаде Той за вас съпруги от самите вас, и от добитъка – чифтове. Така Той ви множи.

Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия.

[Сура Аш-Шура (Съвещанието) 42: 11]

Кажи: “Никой на небесата и на земята не знае неведомото, освен Аллах.“

[Сура Ан-Намл (Мравките) 27: 65]

Така Той отхвърля всякаква прилика между Него и Неговото творение, и потвърждава Своите съвършени качества, които притежава по начин присъщ само и единствено за Него, подобаващ на Неговото Величие.

Тази дума/термин (Таухиид) и нейните/неговите производни се използват с този смисъл в Корана и Сунната, като например :
Аллах казва в Корана :

1. Кажи [о, Мухаммед]: “Той е Аллах – Единствения,
2. Аллах, Целта [на всички въжделения]!
3. Нито е раждал, нито е роден,
4. и няма равен Нему.

[Сура Пречистването (Ал-Ихлас) 112: 1-4]

Вашият Бог е единственият. Няма друг Бог освен Него, Всемилостивия, Милосърдния.

[Сура Кравата (Ал-Бакара) 2: 163]

Неверници станаха онези, които казаха: “Аллах, това е третият от троицата.” А няма друг бог освен единствения Бог (Аллах) [иляяхун УААХИДУН].

[Сура Трапезата (Ал-Маида) 5: 73]

И още много подобни знамения от Корана.

В достоверните сборници на Имам Бухари и Имам Муслим – Сахиих Ал-Бухаари (Хадис/Предание №7372) и Сахиих Муслим (Хадис/Предание №19), се предава, че Ибн `Аббаас (Аллах да е доволен от него) е казал :

„Когато Пророкът (Аллах да го благослови и приветства) изпратил Му`ааз ибн Джабал в Йемен, той му казал :

‘Отиваш при народ, чийто хора са от Хората на Писанието (Християните и Евреите), затова нека първото нещо, към което ги призоваваш да бъде вярата само и единствено в Аллах (Таухиид). Ако те приемат това, тогава им кажи, че Аллах им повели пет молитви всеки ден и нощ (петкратната молитва – Ас-Саляят). Ако те се молят (изпълняват молитвата), тогава кажи им, че Аллах им повели зекят, който да бъде взет от тяхното богатство от богатите сред тях и да бъде дадено на бедните измежду тях. Ако те са съгласни с това (зекята), то тогава го вземи от тях, но избягвай най-доброто, което е от богатството на хората.

В Сахиих Муслим се предава от Ибн `Умар (Аллах да е доволен и от двамата [от него и от баща му – халифа Умар]), че Пророкът (Аллах да го благослови и приветства) е казал :

„Ислямът е изграден върху пет (стълба/основи) :

1) Вяра (убеждение) в това, че Аллах е Един,
2) Отслужването на петкратната молитва,
3) Даването (изплащането) на зекят,
4) Постене (оруч) в месец Рамадан ,
5) И Поклонението Хадж;“

Това, което се има предвид под Таухиид във всички тези текстове е утвърждаването смисъла на свидетелството, че няма друг Бог (достоен за богослужене) освен Аллах, и че Мухаммед (Аллах да го благослови и приветства) е Пратеникът на Аллах, което е същността на религията (на Исляма), с което Аллах е изпратил своя Пророк Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари) въз основа на думите в Корана и Сунната.

В някои (други) варианти на хадиса на Му`ааз, цитиран по-горе, се казва (от Пророка) :

„Отиваш при народ, чийто хора са от Хората на Писанието, затова, когато отидеш при тях, подкани ги (призови ги) да засвидетелстват, че няма друг Бог (достоен за богослужене) освен Аллах, и че Мухаммед (Аллах да го благослови и приветства) е Пратеникът на Аллах.“

[Бухари, 1492]

Според друг вариант на хадиса на Ибн `Умар (Аллах да е доволен и от двамата [от него и от баща му – халифа Умар]) Пратеникът на Аллах (Аллах да го благослови и приветства) е казал :

„Ислямът е изграден върху пет (стълба/основи) : Свидетелството, че няма друг Бог (достоен за богослужене) освен Аллах, и че Мухаммед (Аллах да го благослови и приветства) е Негов Раб (служещ) и Пратеникът..“

[Муслим, 16]

Това показва, че Таухиид-а е същността на свидетелството, че няма друг Бог (достоен за богослужене) освен Аллах, и че Мухаммед (Аллах да го благослови и приветства) е Пратеникът на Аллах, и (показва) че това е религия (Исляма), с която Аллах е изпратил Своя Пророк и за хората и за джиновете (като пратеник), различна от която Аллах няма да приеме от никого (религия).

Аллах казва :

„Ислямът е религията при Аллах.“

[Сура Родът на Имран (Ал-Имран) 3:19]

„А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.“

[Сура Родът на Имран (Ал-Имран) 3:85]

КОЕ Е НАЙ-ЧИСТОТО И ПРАВИЛНО ДЕЛО

Шейх ал-Ислям Ибн Таймиййа  споменава :

“...за да ви изпита кой от вас е по-добър в делата..”

 [67:2]...

Ал-Фудейл ибн 'Иййад  е казал :

"Най-чистото и правилно дело."

Хората попитали:

 "О, Абаа 'Али, кое е най-чистото и правилно дело ?"

 Той отговорил:

 "Ако делото (т.е. намерението) е чисто,

 но не е правилно (изпълнено)

няма да бъде прието (от Аллах),

и ако то е правилно (изпълнено) но не е чисто,

то няма да се приеме (от Аллах), докато не и чисто и правилно едновременно.

Значението на 'чисто' означава,

че то е единствено заради Аллах.

И значението на правилно е, че то е в съответствие със Сунната.

Това се потвърждава от думите на Аллах :

“Който копнее за срещата със своя Господ, да върши праведни дела и в служенето си на своя Господ никого да не съдружава с Него!”

[18:110]

[Мажмуу’ ал-Фатаауаа (1/333) на Ибн Таймиййа ]

Правилата за празнуване на нощта Мираж и Исра.

Фатуа № 60288:
Правилата за празнуване на нощта Мираж и Исра.

Въпрос:
Какви са правилата за празнуване на нощта Мираж и Исра, която е да 27-та нощ на месец Ражаб?

Отговор:
Слава на Аллах!
Няма съмнение, че Исра и Мираж
(нощното пътешествие на Пророка сялляллаху алейхи уе селлем. в небето)
са две велики знамения на Аллах, които са доказателство за верността на Неговия Пратеник
(сялляллаху алейхи уе селлем)
и големия му статус пред Аллах.
Те също показват могъществото на Аллах.

Аллах е казал (превод на значението):

Пречист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия до Най-далечната джамия, околностите на която Ние благословихме, за да му покажем от Нашите знамения.
Той е Всечуващия, Всезрящия.

- Сура Нощното пътешествие (ал-Исра), 17-1

Има мутауатир предание от Пророка
 (сялляллаху алейхи уе селлем),
че той е бил въздигнат в небесата, вратите му се отворили пред него, докато преминал седемте небеса, където неговия Господ му говорил иззад завеса, като му предписал петте молитви.
Първо Аллах (субханеху уе те'аля) предписал 50 молитви, но Пророка (сялляллаху алейхи уе селлем)
се върнал при Него с молба да ги намали, докато Той ги направил пет, така задължителните молитви станали пет с наградата на петдесет.
Слава на Аллах и благодарности за Неговата благодат.

Що се отнася до нощта, в които са станали Исра и Мираж, няма никакво доказателство в сахих предания, че това е било в месец Ражаб или в който и да било друг месец. Всичко, което е било предадено относно точната дата на тези събития, не идва от Пророка
 (сялляллаху алейхи уе селлем)
 според учените по хадис.
 От мъдростта на Аллах идва хората да забравят това. Дори и да се докажеше датата, нямаше да е позволено на мюсюлманите да правят специални актове на служене или да празнуват, защото Пророка
(сялляллаху алейхи уе селлем)
 и сподвижниците му (радийаллаху анхум) не са празнували това или да отбелязват събитието по някакъв начин. Ако празнуването беше предписано в исляма, Пророка (сялляллаху алейхи уе селлем) щеше да съобщи на уммата за това – било с думи или с дела. Сподвижниците са предавали от техния Пророк (сялляллаху алейхи уе селлем)
всичко, което уммата е трябвало да знае, не са пропуснали никой аспект от религията, като са били първи, когато става въпрос за извършване на добри дела.
 Пророка (сялляллаху алейхи уе селлем).
е бил най-искрения измежду хората и е предавал посланията до хората напълно и изцяло.

Ако се почиташе или празнуваше такава нощ като част от религията на Аллах, тогава Пророка
(сялляллаху алейхи уе селлем)
щеше да направи това и нямаше да го скрие.
А не е достигнал до нас случай на празнуване или отбелязване на такава нощ, като част от исляма.
Аллах е изпълнил религията за тази умма, изпълнил я е с милостта Си и Той не одобрява нещата, които не е предписал.

В Свещения Коран Аллах е казал (превод на значението):

Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.

- Сура Трапезата (ал-Маида), 5-3

Нима имат съдружници, узаконяващи им в религията онова, което Аллах не им е позволил?

- Сура аш-Шура, 42-21

В сахих ахадис се предава, че Пророка
 (сялляллаху алейхи уе селлем)
предупреждава за нововъведенията (бид’а) и ясно заявява, че това е заблуда, което показва на уммата колко сериозен е този въпрос и ги кара да странят от това.
Например, ал-Сахихан се предава от А’иша
(радийаллаху анха)
че Пророка (сялляллаху алейхи уе селлем) е казал:

„Който извърши деяние, което не е в съответствие с нашата религия, то ще му бъде отхвърлено“.

В Сахих Муслим се предава от Джабир (радийаллаху анху), че Пророка (сялляллаху алейхи уе селлем) е казал по време на петъчна хутба:

„Най-доброто слово, е Книгата на Аллах, а най-доброто водачество (напътствие) е на Мухаммад
 (сялляллаху алейхи уе селлем).
Най-лошите неща са нововъведенията, а всяко нововъведение е заблуда“

- (Ал-Нисаи добавя с джаид иснад: „...а всяка заблуда води до Огъня“.

В ал-Сунан се предава от ал-‘Ирбад ибн Саария (радийаллаху анху),
 че Пророка (сялляллаху алейхи уе селлем)
произнесъл реч, от която сърцата им се изпълнили със страх и сълзи напълнили очите им.
Ние казахме:

„О, Пратенико на Аллах, това е като прощално слово, дай ни завет“.
Той каза:

„Този от вас, който живее (дълго) ще види много различия, затова твърдо се придържайте към моята сунна и към пътя на праведните халифи.
Дръжте я здраво със зъби и се пазете от нововъведени неща, защото нововъведенията (в религията) са измислица, а всяка измислица е заблуда, а всяка заблуда води в Огъня“.

Има много ахадиси с подобно значение.
Да се внимава за нововъведенията е предадено от сподвижниците на Пророка
(сялляллаху алейхи уе селлем),
както и от праведните ни предшественици
 – салаф ас-салих,
защото няма нововъведени неща, които Аллах да одобрява, те са оприличаване на християните и юдеите, на враговете на Аллах, в техните попълнения към религията.
Нововъведенията се опитват да внушат, че има празноти в исляма, че не е пълен, което довежда до големи вреди и грехове, както и води против казаното от Аллах:

Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.

- Сура Трапезата (ал-Маида), 5-3

Това е и против хадиса от Пратеника на Аллах (сялляллаху алейхи уе селлем),
който предупреждава за нововъведенията (бид’а).

Надявам се, че доказателствата, които приведохме ще задоволят всеки, който търси истината, че бид’а е злина, т.е. нововъведението за празнуване на нощта Исра и Мираж не е част от религията Ислям.

Аллах да благослови и с мир да дари Своя Пратеник и раб, нашия Пророк Мухаммад, неговото семейство и сподвижниците.

[Шейх ‘Абд ал-‘Азиз ибн Бааз, Аллах да се смили над него.]

Относно съвременните нашиди (иляхи)

Относно съвременните нашиди (иляхи)

Бисмиллях.

Първо да отбележим, че в нашидите от едно време и в днешните такива се влагат съвсем различни значения.

Преди време нашидите са възхвалявали вярата, битката и знанието, докато днес

Днес те (повечето от тях) не са нищо повече от имитация на песни.

Муншидите (изпълнителите на нашиди)

се държат като поп звезди, изтънявайки гласовете си, слагайки свои снимки на дисковете и заснемайки клипове, където се въртят наляво – надясно и най-лошото – пригласят им музикални инструменти!

По този начин не се акцентира върху смисъла на думите, а върху мелодията на „нашида“.

Иначе как би могъл един арабин например да се наслаждава и да харесва нашид на английски език, когато не разбира и думичка от това, което се пее в него?

Най-лошото обаче е, че тези нашиди днес са взели превес над останалите полезни и образователни аудио и видео материали

(филми, лекции, четене на Куран)

Много от учените, които преди позволявали слушането на нашиди, се отвърнали от това си виждане или пък поставили условия, на които трябва да отговарят, за да бъде позволено слушането им. 

Шейх Мухаммад ибн Салих ал-Утаймин (рахимахуллах Тааля) например казва:

 „Въпросът за ислямските нашиди се обсъждаше много.

 Аз не бях ги слушал от доста време.

Първоначално когато се появиха, нямаше нищо нередно в тях.

 Нямаше дори дафф и начина, по който се изпълняваха не пораждаше фитна.

Но след това нашидите се промениха.

Започнахме да чуваме ритми, които можеше да бъдат дафф, но можеше и да не са.

 Започнаха да подбират изпълнители с красиви и омайващи гласове.

След това ги промениха повече и започнаха да ги правят по начин, подобен на песни.

Затова започнахме да се чувстваме неспокойни и не можехме да даваме фатуи, заявявайки, че са напълно позволени или напълно забранени.
Ако те не включват такива неща, които споменах, тогава са позволени.

Но ако са съпровождани от дафф или изпълнителите им са с красиви и омайващи гласове, или се изпълняват по начин, по който се изпълняват неприлични песни, тогава не е позволено да се слушат.“

(ал-сахуа ал-исламия, стр.185)

Шейх Салих ал-Фаузан (хафизахуллах) казва: „Относно това, на което му викат ислямски нашид, отделя му се повече време и усилие, отколкото заслужава – до такава степен, че се е превърнало във форма на изкуство, което намира място в учебните планове и училищните дейности, а звукозаписните компании записват голям брой нашиди, за да ги продават и разпространяват, и повечето къщи са пълни с тях, и много млади мъже и жени ги слушат, отделяйки им голяма част от своето време - повече отколкото слушат Куран, хадиси, лекции и полезни уроци.“

 (ал-Баян ли Ахта‘Ба‘д ал-Куттаб, стр. 342)

Шейх ал-Албани (рахимахуллах Тааля) казва: „Спомням си много добре, че когато бях в Дамаск, две години преди да се преселя тук – в Амман, част от ислямската младеж бе започнала да пее някои нашиди, които имаха звучно съдържание

(т.е мелодия), възнамерявайки по този начин да противодействат на песните на суфите като например поемите на Бусайри и други.

Скоро след това се появи и дафф!
Отначало те ги пееха на сватбени тържества, въз основа на това, че дафф-а е позволен на такива празненства.

 След това касетите станаха широко разпространени и им бяха направени копия и се слушаха в много домове.

 Хората започнаха да ги слушат ден и нощ, независимо дали имаше някакъв повод или не. Превърнаха се в начин на отпускане, на почивка.

Но това е само заради техните прищевки и желания и пренебрегването на триковете на Шайтана, който ги отклоняваше от вниманието към Курана и слушането му – та камо ли изучаването му!

По този начин Курана стана изоставен, както се казва в аята:

 „ И рече Пратеникът:

О, Господи, моят народ пренебрегва този Куран.“

(Фуркан, 30)

За да бъде халал слушането на нашиди, те трябва да отговарят на определени условия:
-думите на нашида не трябва да са с непозволено съдържание или лишени от мъдрост.
-нашидите НЕ трябва да са съпровождани от музикални инструменти!
(с изключение на дафф за жени и то в определени случаи)
-нашидите НЕ трябва да съдъежат звукови ефекти, които наподобяват музикални инструменти
-слушането на нашиди не трябва да се превръща в навик, който да отнема свободното време на хората.
-изпълнителят на нашиди не трябва да бъде жена, която ще я слушат мъже или пък мъж  с привлекателна външност или глас, който ще го слушат жени.
-целта от слушането на нашида трябва да са думите, а не тоновете.
Ако са спазени тези условия, тогава слушането им е позволено. 
Молим Всевишния Аллах да отвори сърцата ни за истината, да ни предпази от капаните на Шайтана и да отреди да намерим наслада и успокоение в споменаването Му (зикр) и четенето на Куран, които са по-достойни и за тях има награда! 
Амин!

Външността на мусюлманина

Външността на мусюлманина
Относно въпроса за човешките дрехи и украса, Ислямът взима под внимание принципите на благоприличието, скромността, целомъдрието и мъжествеността.

Ислямът забранява всичко в обличането или украсата, което е несъвместимо с постигането, поддържането и развитието на тези качества.

Строго са забранени материалите за обличане и маниерите, които могат да стимулират арогантност или
фалшива гордост, също така и украшенията, които могат да отслабят морала на човека или да навредят на неговата мъжественост.

 Човек трябва да се придържа към природата, която Аллах е избрал за него, и да се пази от всички неща, които вероятно
ще отслабят или засегнат неговия характер.

Това е причината, поради която Ислямът забранява на мъжете да използват определени материали при обличането си, например
коприната и определени скъпоценни метали, например злато за украшение.

Такива неща са подходящи само за женската природа. Красотата на мъжа не е в носенето на скъпоценни камъни или копринени дрехи, а във високия морал добрия нрав и правилното поведение. Когато Ислямът разрешава на жената да използва нещата, забранени за мъжа и подходящи само за женската природа, той не я разпуска, нито я оставя да скита без никакви ограничения.

Разрешават є се нещата, които подхождат на нейната природа и в същото време е предпазена от всичко, което би навредило или засегнало нейната природа. Начинът, по който жените трябва да се обличат, разкрасяват и вървят, е много деликатен въпрос и Ислямът обръща специално внимание на него. Ислямската гледна точка по този въпрос се съсредоточава върху общото благополучие на жената.

Ислямът съветва и мъжа, и жената особено да съхраняват и развиват достойнството и целомъдрието си, да се пазят от това да бъдат обект на безполезни клюки или порочни слухове и подозрителни догадки.

Това наставление е съобщено в следните аяти от Корана:
Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си!

За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела.

И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете н сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения.

И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!
[24:30-31]
Ислямът е много чувствителен към начина на обличане и украсяване.

Той много категорично разяснява, че и мъжът, и жената трябва да се придържат към присъщата им природа, за да запазят естествените си инстинкти и за да ги надарят със скромност и висок морал.

Съгласно хадис, предаден от ал-Бухари, Пророкът Мухаммед

(Аллах да го благослови и с мир да го дари!)

е казал:

 “Аллах проклина онези мъже, които се държат или постъпват като жени, и тези жени, които се държат или постъпват като мъже”.
Въпреки това трябва да се има предвид, че Ислямът не поставя ограничения за подходящите, отговарящи на благоприличето дрехи и украшенията.

Всъщност Коранът нарича тези неща “украсата на Аллах”.
“Кажи:

“Кой възбрани украсата на Аллах, която Той сътвори за Своите раби и благата от препитанието?”.

 Кажи:

 “В Деня на възкресението те ще са всецяло за онези, които вярват през земния живот.”.

Така разясняваме знаменията за хора знаещи.”

 [7:32]

Как се прави тауба?

Как се прави тауба?

За да се покае за греха си, човек трябва да направи:

(1.) тауба (покаяние)

и да има

(2.) ан-надм (съжаление/ угризение) за грешката, в която е попаднал

и да има

(3.) ал-азм ас-саадик ( истинска убеденост и решимост), че няма да се завърне пак към този грях

придружено с

(4.) ал-истигфаар (търсене на много прошка)

както и

(5.) ал-амал ас-саалих (добри дела)

Аллах Тааля казва:

„Аз опрощавам всеки, който се покае и вярва, и върши праведни дела, сетне продължава по правия път.“

(Та Ха; 82)

Трябва ли да вземем уду (абдест) след гусул, за да кланяме?

Трябва ли да вземем уду (абдест) след гусул, за да кланяме?

Ако човек извърши правилно гусул с намерението да премахне тази нечистотия от джанаба, тогава гусула е достатъчен и няма нужда да взема абдест след това, за да кланя намаз.

Обаче ако си взема просто душ, без да е направил ния за гусул (което допуска възможността да не е измил всички части от тялото си), тогава трябва да вземе абдест.

По време на гусул, човек измива всички части, включително устата и вътрешната част на носа, така че малкия абдест е включен в гусула.

Но както вече споменахме, това важи САМО ако е направена ния за гусул.

Шейх Саид Сабик пише в известната си книга

Фикх ал-сунна:

Ако човек извърши гусул, но не направи абдест, това (гусула) е достатъчен за него.

Айша радиаллаху анха казва:

„Пратеникът салаллаху алейх уа саллам не вземаше абдест след гусул“.

Абу Бакр ибн ал-Араби казва:

„Няма различия в мненията на учените, че абдеста влиза в категорията гусул.“

Тук обаче трябва да отбележим, че ако човек докосне срамните си части след гусула в пряк контакт

(т.е кожа с кожа), абдеста в този случай се разваля и трябва да се поднови.