МУУЕХХИД ЗНАЧИ

 

Укрепвайте вярата си.

Изучете много добре единобожието/монотеизма (тевхид) и многобожието/политеизма (ширк).

Защото вярата е основата.

Не изграждайте вярата си върху лед.

Вярвайте както е повелил Аллах, а не както сте наследили от родителите си.

При изграждане на убежденията си, се придържайте към принципа вяра в Аллах и отхвърляне на тагут.

Това е кораническият критерий.

Не вмествайте в рамките на вярата въпроси, които не я засягат, за да не разводните веруюто.

Ако нямате постоянна охрана на границите на вярата си, то видими и невидими врагове ще я разбият и ще первърнат границите й в непознаваеми.

Бъдете муваххиди (единобожци).

Тевхидът (единобожието) е и причината, и целта на битието.

Всичко е от Аллах и всичко ще се върне при Него. Забележете Единствения в множеството, схванете единството в множеството.

"Ля иляхе илляллах" е най-лаконичният израз на универсалния тевхид.

Наблюдавайте вселената с погледа на единобожието.

Тевхидът е вашето верую (акиде).

Вярата в Аллах се доизгражда с отхвърлянето на измислените, фалшивите богове.

Не градете вярата си върху руини от многобожие.

Знайте, че многобожието не е абсолютна заблуда, а е заблуда, в която е примесена истина.

Тоест многобожието представлява смесица от истина и лъжа. Наличието на частица истина в съдружаването (ширк) не го оправдава и пречиства.

Ако в казан мед се изсипе чаша мръсотия, то всичко се изхвърля, независимо от процента на различните смеси.

Страхувайте се едивствено от Аллах и от нищо друго не се бойте.

Това е тевхид в страха и е част от тевхида.

Ако се страхувате от други неща, освен от Аллах, те не ще ви оставят на мира.

Винаги бъдете между страха и надеждата.

Не се отделяйте никога от тевхида при страх, обич и надежда. Не забравяйте, че Аллах наказва два пъти тези, които се страхуват от друго, освен от Него.

I. Самият страх е наказание.

II. Сполетява ви онова, от което се боите.

Ако страхът, обичта и надеждата, трите заедно, бъдат отнесени към друго същество, освен към Аллах, това означава, че то е съдружено с Аллах, т. е. е ширк.

Обичайте Аллах най-много.

Това е тевхид в обичта.

Не обичайте нищо така, както обичате Аллах, защото така ще съдружите с Аллах в обичта.

Това няма да се размине само с накърняване на вярата ви, а ще загубите и Обичания.

Защото Аллах е Ревнив (гайуур).

Не би желал рабът Му да обича друг с обичта, която е Негово право.

Уповавайте се на Аллах и само Него зовете за помощ. Кодът "Хасбуняллаху ве ни'мел-векийл:

Аллах ни е предостатъчен, колко прекрасен Довереник е Той!", да бъде вашият символ и знак.

Това е тевхид в надеждата.

Разчитането на Аллах е вид дуа (молба, молитва). Осланящите се на рабите бързо се сгромолясват.

Никога не забравяйте, че истинският владетел на владението е Аллах.

Това е тевхид във владението.

Претенцията за владеенето на човека е в преносен смисъл.

Истинският притежател на владението е Аллах.

Той го е поверил на хората.

Който измени на повереното, ще го сполети наказанието за изменниците.

Властта (хукм) отредете единствено на Аллах.

Това е тевхид във властта.

Властта безусловно принадлежи на Него.

Той е абсолютният властващ.

Онези, които не приемат Неговата абсолютна власт и законодателство, всъщност Го отричат.

Той използва своята власт чрез човечеството, което е избрал за Свой халиф (наместник).

Той властва и на небесата, и на земята.

Онези, които не отсъждат с низпосланото от Него, са истински нечестивци (фасик), угнетители (залим) и неверници (кяфир).

И смъртта и животът са в Неговите ръце.

Той умъртвява и Той дава живот.

И това е част от тевхида.

Това убеждение спасява човека от кошмара на смъртта и му дарява чувство за сигурност и спокойствие.

Успехът е от Аллах.

Игнорирането на влиянието на Аллах върху постигнатия успех, заблуждавайки се, че успехът се дължи само на броя на хората, на материалните възможности и др., свидетелства за слабостта на вярата.

От друга страна, надеждата за успех, без придържане към закономерностите в тази сфера, наложени от Аллах, означава недостатъчно познаване на Аллах.

Той дарява с успех всички онези, които съблюдават универсалните закони, отредени от Него като средство за постигане на тази цел.

Препитанието (ризк) е от Аллах.

Аллах е обвързал изкарването на прехраната с определени закони (суннети).

Страхът от глада е много по-голяма тегоба от самото гладуване.

Всички, които се придържат към универсалните закони, отредени от Аллах и наречени "суннетуллах", получават отплата за своя труд.

При даването на тази отплата не се взема предвид вярата, а дали тя е заслужена или не.

Мисълта, че богатството ще намалее след като се раздаде част от него, се поражда поради липса на тевхид в препитанието.

"Вашата общност (уммет) е единна и сплотена." Избягвайте всички постъпки, насочени към разцепването на този единен уммет.

Разединението е социален израз на ширка (съдружаването).

Проявата на тевхида в социалната област се нарича вахдет (единство).

Единствено мюсюлманите, които са заслужили званието муваххид (единобожник),

могат да създадат вахдет (единство).

По най-справедливия начин постигнете хармония между трите измерения на човека -чувство, мисъл и действие.

Хармонията и равновесието трябва да са в основата на поведението на мюсюлманина.

Равновесие между страх и надежда, земно и отвъдно, явно и скрито, регионално и универсално, разум и вяра, наука и религия, индивид и общество, обич и омраза са само няколко примера в тази насока.

Куранът окачествява тази общност като "умерена и уравновесена (васат)".

Как биха могли онези, които не са успели да създадат мисловна, религиозна, морална и поведенческа хармония в индивидуален аспект, да поднесат на хората исляма, който е другото наименование на хармонията?

Мюсюлманин-муваххид е този, който е изрекъл "ля иляхе илляллах" и е готов да плати цената на това.

Мюсюлманин-муваххид е този, който обича приятелите на Аллах и тази му обич го превръща в извор на покой и радост за тях, и мрази враговете на Аллах и тази омраза го превръща в огън и меч за тях.

Мюсюлманин-муваххид е този, който всеки миг осъзнава, че е недостатъчен сам за себе си и приема за свой Господар единствено Аллах, като не приписва Неговите качества на нито едно друго същество.

Мюсюлманин-муваххид е този, който безусловно Му е отдаден и казва "аз се отдадох па Господаря на световете".

Мюсюлманин-муваххид е този, който стои далеч от всякакъв вид ширк (съдружаване) - духовен, словесен, поведенчески, политически, мисловен и морален.

Мюсюлманин-муваххид е този, който навсякъде вижда единствеността, справедливостта и мъдростта на Аллах във всяко нещо;

от прашинката до земното кълбо, от зърното до небосвода, от капката до океана, от атома до космоса.

В сърцето, което е "столицата" на вашето тяло - държава, дайте властта на вярата.

Превърнете сърцето си в дом на исляма (дар'ул-ислям). Не забравяйте, че онези, които не могат да превърнат сърцата си в дом на исляма, не ще могат да го сторят със своите домове и родни места.

В сърце, в което не господства вярата, шейтанът (сатаната) прави революция и изземва властта в свои ръце. Но почвата за това се подготвя от органите на тялото: ръцете, краката, очите, ушите, устата и езикът.

По време на борбата на шейтана те му оказват реална подкрепа, произвеждайки куршуми от грях. Ако тези органи съдействат за властта на вярата, тогава вярата ще спечели борбата за власт в столицата - сърцето.

"Вътрешната борба" ще продължи до смъртта. Никога не се примирявайте с шейтана.

"Шейтанът е ваш явен враг."

Не се мъчете да оправдавате нефса (душата) си,

самите себе си - "несъмнено, нефсът (душата) повелява злото,"

Във вечната борба на вярата с шейтана във вашата духовна държава подкрепяйте вярата с праведни дела. Не забравяйте, че "дженнетът (раят) е обгърнат от неща, които човешката душа мрази."

Когато кажете "искам това или онова", проверете дали го желае нефсът или вярата ви.

Подкрепяйте вярата си, за да спечели властта в "столицата" на вашата страна, т. е. в сърцето.

Ако бъде превзета "столицата" на тялото ви -сърцето, то тогава "провинцията" - ръце, крака, очи, уши, език и устни, всички постъпват в служба на новата власт и работят за нея.

В такъв случай те няма да ви се подчинят.

Сърцето ви да бъде дворец на вярата, а не гроб.

Не оставяйте вярата си без власт.

Каква полза ще имате от безсилната вяра, която е затворена в сърцето

Какво представлява според шериата възвеличаването на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)

 

Според своето качество възхваляването на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се видоизменя.

Възхваляването на Мухаммед 

(салляллаху алейхи уе селлем) става чрез възприемане на неговата сунна, чрез подражание, чрез послушание на неговите повели и възбрани и тяхното потвърждаване и чрез служене (ибада) на Аллах Теаля по неговия метод.

„Кажи:

 „Ако обичате Аллах, последвайте ме!

 И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е опрощаващ, милосърден." 

(3:31)

„Онова, което Аллах е дарил на Своя Пратеник, от жителите на селищата, принадлежи на Аллах и на Пратеника,

 и на роднините [му], и на сираците, и нуждаещите се, и пътниците, [в нужда],

 за да не бъде, в обръщение сред богатите измежду вас. 

И каквото Пратеника ви даде, вземете го! 

А каквото ви забрани, оставете го! 

И бойте се от Аллах! 

Аллах е строг в наказанието.” 

(59:7)

„О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника и на удостоените с власт сред вас!

 И спорите ли за нещо, отнесете го към Аллах и към Пратеника, ако вярвате в Аллах и в Сетния ден! 

Това е най-доброто и най-похвалното за изход." 

(4:59)

В хадис от сборника на Муслим Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:

„Ако някой извърши дело, което не е от нашата повеля, това дело се отхвърля."

Не е позволено Мухаммед 

(салляллаху алейхи уе селлем) 

да бъде възвеличаван с възхвали извън допустимите за творението и да бъде обожествяван. В хадис отразен от Бухари, Ибни Хамбел, Нисаи и Ибн Мадже Мухаммед

 (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:

„Не ме възвеличавайте престъпвайки границите по начина по който християните възвеличиха

 Иса синът на Мерйем."

„Предпазвайте се от престъпване на границите. Престъпването на границите погуби вашите предци (предишните народи)."

Пратеникът на Аллах Теаля Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е раб на Аллах, който не се обожествява и е пророк, който не може да се отхвърля. 

Той не може да бъде обожествяван, а се следва неговия път.

Да се иска нещо от него (помощ при трудности или да се търси убежище при него) представлява престъпване на границите. 

Това е така, защото искането на помощ и търсенето на убежище представлява служене (ибада),

 а то се насочва единствено и само към Аллах Теаля. 

Поезията и писанията относно Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем),

 които са пресилени и преминават границите са вид ширк (съдружаване с Аллах).

За уахабизмът..

 .

За мюсюлманите е задължително да следват

Пратеника на Аллах, салеллаху алейхи уе селлем,

сахабите, праведните селеф и тези, които ги следват,

Аллах да е доволен от всички тях.

Тези хора се наричат ​​Ехли Сунна уел Джемаат.

Всеки, който следва пътя изведен от Пратеника на Аллах, салеллаху алейхи уе селлем, е един от тях.

Ресулюллах, саллеллаху алейхи уе селлем, донесе посланието за Теухида и отхвърлянето на Ширка, той призовава хората да се покланят само на Аллах и никой друг.

По отношение на думата уахабити, някои хора използват тази дума, за да обозначат посланието на шейх

Мухаммед ибн 'Абдул Уаххаб ибн Сулейман

ел-Тамими ел-Ханбели, рахимехуллах,

и наричат неговите последователи уахабити.

Всеки, който има някакви познания за неговото послание знае, че той се е стремял да разпространи идеята на чистия Теухид и да предупреди срещу Ширк във всичките му форми, като привързаност към мъртви, дървета, скали и прочее. В своята акида (вяра) той следва пътя на праведните най- ранни поколения на Исляма, както е посочено в неговите книги и фетви.

Посланието му беше в съответствие с Книгата на Аллах

и Суната на Неговия Пратеник,

саллеллаху алейхи уе селлем.

Уахабизмът не е нов начин или нова школа на мисълта, по- скоро това е призив към Теухид и съживяване на аспекти от религията, които са били забравени.

Това, което трябва да направите е да се пазите от онези, които ви предупреждават срещу уахабитите, защото те ви предупреждават да не следвате истината и ранното поколение на тази умма.

Прилагането на думата уахабисти към онези, които се придържат към правилната вяра и предупреждаването на хората срещу тях, е пътят на невежите и следващите страстите си.

Когато мюсюлманинът чуе за някаква дума или дело, което се основава на доказателства от Корана или Суната, тогава той трябва да ги приеме и да им даде приоритет пред всичко друго.

Той трябва да проверява какво казват хората спрямо доказателствата от Шериата и да приема само онези възгледи, които са в съответствие с това доказателство. Известно е, че шейх Мухаммед ибн Абдул Уаххаб, рахимехуллах, е призовал хората към чист монотеизъм и написва своята книга Китаб ел- Теухид по темата.

В тази книга той се ограничава до цитиране само на ясни доказателства от Корана и сахих хадисите на Пророка, саллеллаху алейхи уе селлем.

Следователно никой от опонентите му не може да опровергае тази книга или да твърди, че доказателствата му са неверни.

Въпреки това някои хора слагат лесно етикета уахабист на мюсюлманите и учени от ранга на шейх Ибн Бааз и Албани, рахимехуллах, притежаващи правилен възглед по отношение на вярвания и действия.

Те следват същия път като сахаба, табиин

и четиримата праведни халифи.

Тези, които не ги признават,

правят това или поради невежество, сляпо подражание на другите, необоснована упоритост или следвайки собствените си прищевки и желания, придържане към традиции или нововъведения, които противоречат на доказателствата от Шериата.

Въпроси, които всеки човек трябва да си зададе!!!

Въпрос 1:

Защо Аллах ме сътвори?

Отговор:

-Аллах казва в Корана:

" Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат (извършват ибадет- богослужения)."

(51: 56)

- Аллах казва в Корана:

" И бе им повелено да служат единствено на Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата, и да дават милостинята Зекят.

Това е правдивата религия."

(98:5)

Въпрос 2:

Каква е същността на Земния живот?

Отговор:

- Аллах казва в Корана:

"Земният живот прилича на вода, която сме излели от небето и с нея по земята изникват растенията за препитание на хората и на добитъка.

Когато земята получи своята украса и се окичи,

и обитателите ѝ помислят, че имат власт над нея,

идва ѝ Нашата повеля нощем или денем и я опустошаваме, сякаш довчера не е била цветуща.

Така разясняваме знаменията на хора мислещи. Аллах призовава към Дома на мира (Дженнета) и насочва когото пожелае по правия път."

(10: 24- 25)

- Аллах казва в Корана:

" И им дай за пример земния живот, подобен на вода, която сме излели от небето и с нея изникват растенията по земята, после изсъхват и ветровете ги разпиляват.

Аллах за всяко нещо има сила.

Имотите и децата са украсата на земния живот,

но непреходните праведни дела са най-доброто за въздаяние при твоя Господ и са най-доброто за надежда." (18: 45 - 46)

и още ред знамения...

Въпрос №3: Аз ли трябва да бъда роб на земното или то трябва да бъде мой роб?

Отговор:

- Аллах казва в Корана:

"О, хора, обещанието на Аллах е истинно.

Никога да не ви подмамва земният живот и никога най-измамният да не ви подмами за Аллах!"

(35, 5)

- От наследените призиви дуа е:

"О, Аллах, направи земния живот да е в моите ръце, а не в моето сърце!"

Въпрос 4:

Редно ли е да загърбя повелите на Аллах и отвъдния- вечен живот и да се отдам на препитание, репутация и земното като цяло?

Отговор:

Трябва да бъдеш умерен, да се трудиш за отвъдното, но същевременно с това да не забравяш за земните си нужди и потребности.

Аллах казва в Корана:

"И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот,

и върши добро, както Аллах ти е сторил добро! И не се стреми към развала по земята!

Аллах не обича сеещите развала.”

(28: 77)

Въпрос 5:

Какъв е моят край?

Отговор:

- Аллах казва в Корана:

" Всяка душа ще вкуси смъртта.

После при Нас ще бъдете върнати."

(29: 57)

Въпрос 6:

След смъртта накъде отивам?

Отговора съдържа два варианта:

- Аллах казва в Корана:

"Които вярват и вършат праведни дела, ще ги настаним във висините на Дженнета, сред който реки текат.

Там ще пребивават вечно.

Как прекрасна е наградата за дейните, които са търпеливи и на своя Господ се уповават!"

(29: 58 - 59)

- Аллах казва в Корана:

" А онези, които не вярват и умират неверници, над тях е проклятието на Аллах и на всички меляйкета и хора, ­вечно ще са в него.

Мъчението им [в Джехеннема] не ще бъде облекчено и не ще им се даде отсрочка."

(2: 161 - 162)

Въпрос 7:

Какво би задоволило моите надежди

и напълнило очите ми?

Отговор:

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ е казал:

„Ако сина на Адем притежава долина от богатство, той ще желае да притежава още една като нея.

Очите на сина на Адем не се напълват с нищо друго, освен с пръст !

И Аллах ще приеме покаянието [ и ще опрости]

на онзи, който [е потърсил опрощение и] се е покаял.“ (Бухари: 6437)

Ролята на ангелите в исляма

 Вярата в невидимия свят, създаден от Аллах, е задължителен елемент на вяра в исляма . Сред изискваните членове на вярата са вярата в Аллах, пророците Му, откритите му книги, ангелите, отвъдното и съдбата / божественото постановление. Сред създанията на невидимия свят са ангелите, които ясно се споменават в Корана като верни слуги на Аллах. Затова всеки истински благочестив мюсюлманин признава вярата в ангелите.

Природата на ангелите в исляма

В исляма се смята, че ангелите са създадени от светлината, преди създаването на хора от глина / земя . Ангелите са естествено послушни същества, които се покланят на Аллах и изпълняват Неговите заповеди. Ангелите са без полове и не изискват сън, храна или напитки; те нямат свободен избор, така че просто не е в тяхната природа да не се подчиняват. Коранът казва:

Те не се подчиняват на заповедите на Аллах, които получават; те правят точно това, което им е заповядано "(Коран 66: 6).

Ролята на ангелите

На арабски ангелите се наричат mala'ika , което означава "да помогне и да помогне". Коранът казва, че ангели са създадени, за да се покланят на Аллах и да изпълняват Неговите заповеди:

Всичко на небето и всяко създание на земята простира на Аллах, както и ангелите. Те не са надупчени от гордост. Те се страхуват от своя Господ над тях и правят всичко, което им е заповядано да направят. (Коран 16: 49-50).

Ангелите участват в изпълнението на задълженията както в невидимия, така и в физическия свят.

Ангели, споменати по име

Няколко ангела са споменати по име в Корана, с описание на техните отговорности:

• Джибрил (Габриел): Ангелът, който отговаря за съобщаването на думите на Аллах на пророците Му.
• Израеел (Рафаел): Той отговаря за раздуването на тръбата, за да отбележи Деня на Страшния съд.
• Микаил (Майкъл): Този ангел отговаря за валежите и подхранването.

• Мънкар и Найки: След смъртта тези два ангела ще поставят под въпрос душите в гроба за тяхната вяра и дела.
• Малак Ам-Маут (Ангел на смъртта): Този герой отговаря за завладяването на душите след смъртта.
• Малик: Той е пазителят на ада.
• Ридван: Ангелът, който служи като пазител на небето.

Други ангели са споменати, но не по конкретно по име. Има ангели, които носят трона на Аллах, ангели, които действат като пазители и защитници на вярващите, и ангели, които записват добри и лоши дела на хората, сред други задачи.

Ангели в човешка форма?

Като невидими създания, създадени от светлината, ангелите нямат специфична телесна форма, а по-скоро могат да приемат различни форми. Коранът споменава, че ангелите имат крила (Коран 35: 1), но мюсюлманите не правят спекулации за това, което точно изглеждат. Мюсюлманите смятат, че е богохулно, например, да правят образи на ангели като херувими, седнали в облаци.

Смята се, че ангелите могат да приемат формата на човешки същества, когато се изисква да комуникират с човешкия свят. Например, Ангел Джибрил се яви в човешка форма на Мария, майката на Исус , и на Пророка Мухамад, когато го разпитва за вярата и посланието си.

"Паднали ангели?

В исляма няма понятие за "падналите" ангели, тъй като е в природата на ангелите да бъдат верни слуги на Аллах.

Те нямат свободен избор и следователно нямат способност да не се подчиняват на Бога. Ислямът вярва в невидими същества, които имат свободен избор; често объркани с "падналите" ангели, те се наричат джин (духовете). Най-известният от джин е Иблис , който също е известен като Шайтан (Сатана). Мюсюлманите вярват, че Сатана е непокорен джин, а не "паднал" ангел.

Джин са смъртни - те се раждат, ядат, пият, възпроизвеждат и умират. За разлика от ангелите, които живеят в небесни райони, се казва, че Джин съжителстват до хората, въпреки че те обикновено остават невидими.

Ангели в ислямската мистика

В суфизма вътрешната мистична традиция на исляма-ангели се смята за божествен посланик между Аллах и човечеството, а не просто служители на Аллах. Тъй като суфизмът вярва, че Аллах и човечеството могат да бъдат по-тясно обединени в този живот, отколкото да чакат подобно обединение в Рая, ангелите се разглеждат като фигури, които могат да помогнат в общуването с Аллах.

Някои суфии също вярват, че ангелите са първични души - души, които все още не са постигнали земна форма, както са направили хората.

Хелоуин в исляма

 Трябва ли мюсюлманите да празнуват?

Мюсюлманите празнуват Хелоуин? Как се възприема Хелоуин в исляма? За да вземем информирано решение, трябва да разберем историята и традициите на този фестивал.

Религиозни фестивали

Мюсюлманите имат две празници всяка година: "Ейд ал-Фитър и " Ейд ал-Адха . Тържествата се основават на ислямската вяра и религиозния начин на живот. Има хора, които твърдят, че поне Хелоуин е културен празник без религиозно значение.

За да разберем проблемите, трябва да разгледаме произхода и историята на Хелоуин .

Паганът на Хелоуин

Хелоуин произхожда от навечерието на Самхайн , празник, отбелязващ началото на зимата и първия ден на Новата година сред древните езичници на британските острови. По този повод се смяташе, че се събраха свръхестествени сили, че бариерите между свръхестествения и човешкия свят са били счупени. Те вярвали, че духовете от други светове (като душите на мъртвите) са можели да посещават земята по това време и да се разхождат. По това време те празнували съвместен празник за бога на слънцето и господаря на мъртвите. Слънцето беше благодарено за жетвата и даде морална подкрепа за предстоящата "битка" със зимата. В древни времена езичниците правели жертви на животни и култури, за да угодят на боговете.

Те също вярваха, че на 31 октомври господарят на мъртвите събрал всички души на хората, починали тази година.

Душите при смъртта ще живеят в тялото на животно, а на този ден господарят ще обяви каква форма ще вземе за следващата година.

Християнско влияние

Когато християнството дойде на британските острови, църквата се опита да отдели внимание от тези езически ритуали, като постави християнски празник в същия ден.

Християнският празник, празникът на всички светии , признава светиите на християнската вяра по същия начин, по който Самхайн отдаде почит на езическите богове. Обичаите на Самхайн са оцелели така и в крайна сметка се преплитат с християнския празник. Тези традиции бяха доведени в Съединените щати от имигранти от Ирландия и Шотландия.

Хелоуин Митници и традиции

• "Трик или лечение": Широко се вярва, че по време на празника на всички светии селяните са ходили от къщи до къщи, искали пари, за да купят храна за предстоящия празник. Освен това хората, облечени в костюми, често играят трикове за своите съседи. Обвинението за произтичащия от това хаос бе поставено върху "духовете и гоблините".
• Изображения на прилепи, черни котки и др .: Тези животни се смята, че комуникират с духовете на мъртвите. По-специално, черни котки са смятали, че обитават душите на вещиците.
• Игри, като например прибягване до ябълки: Древните езичници използват техники на гадаене, за да предвидят бъдещето. Имаше различни методи за това и много от тях продължиха с традиционните игри, често се играеха в детски партита.
• Jack-O'-Lantern: Ирландците донесоха Jack-O'-Lantern в Америка. Традицията се основава на легенда за мършав, пиян мъж на име Джак. Джак изигра трик за дявола, след което накара дявола да обещае, че няма да вземе душата си. Дяволът, разстроен, обеща да остави Джак сам. Когато Джак умрял, той бил отблъснат от Небето, защото бил мръсен, опиянен. Отчаян за почивка, той отиде при дявола, но дяволът също го отблъсна. Затънал на земята в тъмна нощ, Джак беше изгубен. Дяволът му хвърли осветена въглища от огъня на Ада, който Джак поставяше в ряпа като лампа, за да запали пътя си. От този ден той е пътувал по целия свят с Джак-О'-Фенер в търсене на място за почивка. Ирландски деца издълбали ряпа и картофи, за да запалят нощта на Хелоуин. Когато ирландците дошли в Америка в голям брой през 1840 г., те открили, че тиква прави още по-добър фенер и това е "американската традиция".

Ислямските учения

Почти всички традиции на Хелоуин се основават или в древна езическа култура, или в християнството. От ислямска гледна точка всички те са форми на идолопоклонство ( изтръгване ). Като мюсюлмани, нашите чествания трябва да бъдат такива, които почитат и подкрепят нашата вяра и убеждения. Как можем да почитаме само Аллах, Създателя, ако участваме в дейности, които се основават на езически ритуали, гадания и духовен свят? Много хора участват в тези тържества, без дори да разбират историята и езическите връзки, само защото приятелите си го правят, родителите си го правят ("това е традиция!") И защото "това е забавно!"

И така, какво можем да направим, когато нашите деца видят други облечени, яде бонбони и отиват на партита? Макар да е примамливо да се присъединим, трябва да внимаваме да запазим собствените си традиции и да не позволяваме на нашите деца да бъдат развалени от това привидно "невинно" забавление.

Когато сте изкушени, помнете езическия произход на тези традиции и помолете Аллах да ви даде сила. Запазете празника, забавленията и игрите за нашите фестивали Eid. Децата все още могат да се забавляват и най-важното, трябва да научат, че признаваме празници, които имат религиозно значение за нас като мюсюлмани. Празниците не са само оправдания, за да се спрат и да бъдат безразсъдни. В исляма нашите празници запазват своето религиозно значение, като същевременно позволяват подходящо време за радост, забавление и игри.

Ръководство от Корана

Във връзка с това Коранът казва:

"Когато им се каже:" Елате в онова, което Аллах е открил, дойдете при пратеника ", казват:" Достатъчно за нас са начините, по които намерихме бащите ни ". Какво, макар и бащите им да бяха лишени от знание и напътствие? (Коран 5: 104)

"Не е ли пристигнал часът за вярващите, че сърцата им във всяко смирение трябва да се занимават с възпоминанието на Аллах и с истината, която им е била открита, че те не трябва да стават като тези, на които е била дадена книгата по-рано, дългите векове преминаха над тях и сърцата им се усилваха, защото мнозина от тях са непокорни престъпници. " (Коран 57:16)

Наследствено право в исляма

 Като основен източник на ислямското право, Коранът очертава общите насоки, които мюсюлманите трябва да спазват при разделянето на имуществото на починал роднина . Формулите се основават на основа на справедливост, гарантираща правата на всеки отделен член на семейството. В мюсюлманските държави съдиите от семейните съдилища могат да прилагат формулата според уникалния грим и обстоятелства. В не-мюсюлманските държави рядко се оставят трагични роднини, които сами са наясно, със или без съветите на членове и лидери на мюсюлманската общност.

Коранът съдържа само три стиха, които дават конкретни указания за наследяването (глава 4, стихове 11, 12 и 176). Информацията в тези стихове, заедно с практиките на Пророка Мохамед , позволяват на съвременните учени да използват своето собствено разсъждение, за да разширят обхвата на закона в подробности. Общите принципи са следните:

Фиксирани задължения

Както и при други правни системи, съгласно ислямското законодателство, имуществото на починалия трябва първо да се използва за плащане на разходи за погребение, дългове и други задължения. Това, което остава, е разделено между наследниците. Коранът казва: "... от онова, което те напускат, след всяко наследство, което са направили или дълг" (4:12).

Писане на воля

Писането на воля се препоръчва в исляма. Пророк Мохамед веднъж казал: "Това е задължение на мюсюлманин, който има какво да завещае, за да не допусне две нощи да премине без да пише воля" (Бухари).

Особено в немюсюлманските земи мюсюлманите се съветват да напишат воля да назначат Изпълнител и да заявят, че искат тяхното наследство да бъде разпределено според ислямските насоки.

Препоръчително е също така мюсюлманските родители да назначават настойник на непълнолетните деца, вместо да разчитат на немюсюлмански съдилища, за да го направят.

До една трета от общите активи могат да бъдат заделени за плащане на завещание по свой избор. Бенефициентите на такова завещание не могат да бъдат "фиксирани наследници" - членовете на семействата, които наследяват автоматично според разделенията, описани в Корана (вж. По-долу).

Даване на завещание на някой, който вече наследява фиксирана акция, би увеличил несправедливо дела на това лице спрямо другите. Човек обаче може да подаде молба до физически лица, които не са един от постоянните наследници, други трети лица, благотворителни организации и т.н. Личното завещание не може да надвишава една трета от наследството, без единодушно разрешение от всички останали фиксирани наследници, тъй като акциите им трябва да бъдат съответно намалени.

Съгласно ислямското право всички правни документи, особено воля, трябва да бъдат свидетели. Лице, което наследи от лице, не може да бъде свидетел на волята на това лице, тъй като то представлява конфликт на интереси. Препоръчва се да спазвате законите на вашата страна / място, когато изготвяте воля, така че тя да бъде приета от съдилищата след вашата смърт.

Фиксирани наследници: Най-близки членове на семейството

След отчитането на личните завещания, Коранът изрично споменава някои близки членове на семейството, които наследяват фиксиран дял от наследството. При никакви обстоятелства тези лица не могат да бъдат лишени от фиксирания си дял, а тези суми се изчисляват непосредствено след вземането на първите две стъпки (задължения и завещания).

Не е възможно тези членове на семейството да бъдат "отрязани" от воля, защото техните права са описани в Корана и не могат да бъдат отнети независимо от динамиката на семейството.

"Фиксираните наследници" са близки членове на семейството, включително съпруг, съпруга, син, дъщеря, баща, майка, дядо, баба, пълен брат, пълна сестра и различни полу-братя и сестри.

Изключения от това автоматично, "фиксирано" наследство включват невярващите - мюсюлманите не наследяват от немюсюлмани роднини, без значение колко близки и обратното. Също така, човек, който е признат за виновен за убийство (умишлено или непреднамерено), няма да наследи от починалия. Това има за цел да обезкуражи хората да извършват престъпления, за да се възползват финансово.

Дялът, който всеки човек наследява, зависи от формулата, описана в глава 4 на Корана. Зависи от степента на връзка и броя други фиксирани наследници. Това може да стане доста сложно. Този документ описва разделението на активите, както се практикува сред южноафриканските мюсюлмани.

За помощ при конкретни обстоятелства е разумно да се консултирате с адвокат, който се специализира в този аспект на мюсюлманското семейно право във вашата конкретна страна. Има и онлайн калкулатори (виж по-долу), които се опитват да опростят изчисленията.

Остатъчни наследници: далечни роднини

След като се извършат изчисленията за фиксираните наследници, имотът може да има остатъчно салдо. След това имуществото се разделя на "остатъчни наследници" или на по-далечни роднини. Те могат да включват лели, чичовци, племенници и племенници или други далечни роднини, ако не останат други близки роднини.

Мъже срещу жени

Коранът ясно гласи: "Мъжете трябва да имат дял в онова, което родителите и роднините отстъпват, а жените имат дял в това, което родителите и роднините изоставят" (Коран 4: 7). По този начин мъжете и жените могат да наследят.

Заделянето на части от наследството за жените беше революционна идея по това време. В древна Арабия, както и в много други земи, жените се считали за част от имуществото и самите те били разделени на чисто мъжки наследници. Всъщност само най-големият син наследява всичко, лишавайки всички останали членове на семейството от всякакви акции. Коранът премахна тези несправедливи практики и включи жените като наследници сами по себе си.

Общоизвестно е и не е разбрано, че " една жена получава половината от това, което мъжът получава" в ислямското наследство. Това прекомерно опростяване пренебрегва няколко важни точки.

Различията в акциите са свързани повече със степента на семейната връзка и броя на наследниците, отколкото с простото пристрастие между мъжете и жените .

Стихът, който гласи "дял за мъж, равен на този на две жени", се прилага само когато децата наследяват от починалите си родители.

При други обстоятелства (например родители, наследяващи от починало дете), акциите се разпределят поравно между мъжете и жените.

Учените посочват, че в рамките на пълната икономическа система на исляма има смисъл братът да удвои акциите на сестра си, тъй като той в крайна сметка носи отговорност за финансовата му сигурност. Братът трябва да похарчи част от тези пари за грижите и грижите на сестра си; това е право, което има срещу него, която може да бъде наложена от ислямските съдилища. Тогава е справедливо, че неговият дял е по-голям.

Разходи преди смъртта

Препоръчва се на мюсюлманите да обмислят дългосрочни, текущи актове на благотворителност през целия си живот, а не просто да чакат до края да разпространяват каквито и пари да са на разположение. Пророк Мохамед бил веднъж попитан: "Коя благотворителност е най-висшата награда?" Той отговори:

Благотворителността, която давате, докато сте здрави, се страхувате от бедност и искате да станете заможни. Не го забавяйте до момента на приближаването на смъртта и след това кажете: "Дайте толкова много на така и така, и толкова много, за да го направите.

Няма нужда да чакате до края на живота си, преди да разпределите богатство на благотворителни каузи, приятели или роднини от всякакъв вид. По време на живота си богатството ви може да бъде изразходвано, независимо от това, което смятате за подходящо. Едва след смъртта, по желание, сумата е ограничена до 1/3 от наследството, за да се защитят правата на законните наследници.