Бракосъчетанието - никях - е договор, който осигурява съединяването на живота на един мъж и една жена, между които няма пречка за женитба.
Женитбата и семейният живот започват с бракосъчетанието, което представлява основата на семейството и присъства във всички небесни религии. Общите принципи и правила, свързани с женитбата са определени от Аллах и широко са разяснени от Пейгамбера ни.
Това е израз на вниманието, което ислямът отдава на женитбата.
В Корана, където сe заявява:
«И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост.
В това има знамение за хора мислещи.»
(ар-Рум, 21),
където партньорите в преносно значение се определят като облекла един за друг.
В редица айети женитбата се поощрява като се забраняват извънбрачните и незаконните връзки, които водят до разпада на поколенията и обществото.
Договорът по бракосъчетанието се възприема като здрава гаранция, която мъжът дава на жената като на неженените се повелява да запазят своята непорочност докато получат възможност за женитба.
В Корана се заявява, че мъжът и жената имат определени права и задължения едни спрямо други.
По принцип е възприето мъжът да отговаря за поминъка и да бъде глава на семейството.
Изтъква се, че мехирът (откупът при женитбата) е право на жената, като освен това тя има право да разполага както намери за добре с имота си и че мъжете трябва да заживеят добре с тях.
Заявява се, че между партньорите в семейството могат да възникнат неразбирателства, които обаче трябва да намерят решения в семейството, без да се разгласяват вън и по този начин да се запази семейното огнище.
А когато няма възможност за това, семейните връзки да се прекратят с добро като се спазват правата и задълженията, които ще възникнат след това.
Обръща се внимание на факта, че дори след развода продължават роднинските връзки породени от женитбата.
Нашият Пейгамбер е отдавал голямо значение на този въпрос.
В хадисите се съобщава, че женитбата е от сюннета както на предишните, така и на нашия пейгамбер, като винаги са били поощрявани да се женят онези, които имат възможност като се изтъквало значението на женитбата при запазването на целомъдрието и продължаването на рода.
Обръща се внимание на равенството между партньорите. За да бъде дълготрайна и щастлива женитбата се препоръчва преди това партньорите да се видят. Препоръчва се също така при сключването на брак да се вземе непременно предвид съгласието на жената. Съобщава се, че Аллах не одобрява прекратяването на брака ако няма основателна причина за това.
Настоява се бракосъчетанието да става непременно в присъствието на двама свидетели като се изтъква,
че най-доброто бракосъчетание е онова, което е извършено най-лесно.
Нека ние да спазваме тези изисквания, които поставят пред нас Корана и Сюннета.
Да се притечем в помощ на онези, които са достигнали до възраст за женитба и искат да се оженят.
Да улесним женитбата на партньорите и да останем далеч от извънбрачните връзки.
Трябва да оформим официално женитбата си.
Да внимаваме с правата на другия като партньори и да не забравяме, че семейството представлява основата на обществото, а в основата на семейството лежи бракосъчетанието.
