За уахабизмът..

 .

За мюсюлманите е задължително да следват

Пратеника на Аллах, салеллаху алейхи уе селлем,

сахабите, праведните селеф и тези, които ги следват,

Аллах да е доволен от всички тях.

Тези хора се наричат ​​Ехли Сунна уел Джемаат.

Всеки, който следва пътя изведен от Пратеника на Аллах, салеллаху алейхи уе селлем, е един от тях.

Ресулюллах, саллеллаху алейхи уе селлем, донесе посланието за Теухида и отхвърлянето на Ширка, той призовава хората да се покланят само на Аллах и никой друг.

По отношение на думата уахабити, някои хора използват тази дума, за да обозначат посланието на шейх

Мухаммед ибн 'Абдул Уаххаб ибн Сулейман

ел-Тамими ел-Ханбели, рахимехуллах,

и наричат неговите последователи уахабити.

Всеки, който има някакви познания за неговото послание знае, че той се е стремял да разпространи идеята на чистия Теухид и да предупреди срещу Ширк във всичките му форми, като привързаност към мъртви, дървета, скали и прочее. В своята акида (вяра) той следва пътя на праведните най- ранни поколения на Исляма, както е посочено в неговите книги и фетви.

Посланието му беше в съответствие с Книгата на Аллах

и Суната на Неговия Пратеник,

саллеллаху алейхи уе селлем.

Уахабизмът не е нов начин или нова школа на мисълта, по- скоро това е призив към Теухид и съживяване на аспекти от религията, които са били забравени.

Това, което трябва да направите е да се пазите от онези, които ви предупреждават срещу уахабитите, защото те ви предупреждават да не следвате истината и ранното поколение на тази умма.

Прилагането на думата уахабисти към онези, които се придържат към правилната вяра и предупреждаването на хората срещу тях, е пътят на невежите и следващите страстите си.

Когато мюсюлманинът чуе за някаква дума или дело, което се основава на доказателства от Корана или Суната, тогава той трябва да ги приеме и да им даде приоритет пред всичко друго.

Той трябва да проверява какво казват хората спрямо доказателствата от Шериата и да приема само онези възгледи, които са в съответствие с това доказателство. Известно е, че шейх Мухаммед ибн Абдул Уаххаб, рахимехуллах, е призовал хората към чист монотеизъм и написва своята книга Китаб ел- Теухид по темата.

В тази книга той се ограничава до цитиране само на ясни доказателства от Корана и сахих хадисите на Пророка, саллеллаху алейхи уе селлем.

Следователно никой от опонентите му не може да опровергае тази книга или да твърди, че доказателствата му са неверни.

Въпреки това някои хора слагат лесно етикета уахабист на мюсюлманите и учени от ранга на шейх Ибн Бааз и Албани, рахимехуллах, притежаващи правилен възглед по отношение на вярвания и действия.

Те следват същия път като сахаба, табиин

и четиримата праведни халифи.

Тези, които не ги признават,

правят това или поради невежество, сляпо подражание на другите, необоснована упоритост или следвайки собствените си прищевки и желания, придържане към традиции или нововъведения, които противоречат на доказателствата от Шериата.

Въпроси, които всеки човек трябва да си зададе!!!

Въпрос 1:

Защо Аллах ме сътвори?

Отговор:

-Аллах казва в Корана:

" Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат (извършват ибадет- богослужения)."

(51: 56)

- Аллах казва в Корана:

" И бе им повелено да служат единствено на Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата, и да дават милостинята Зекят.

Това е правдивата религия."

(98:5)

Въпрос 2:

Каква е същността на Земния живот?

Отговор:

- Аллах казва в Корана:

"Земният живот прилича на вода, която сме излели от небето и с нея по земята изникват растенията за препитание на хората и на добитъка.

Когато земята получи своята украса и се окичи,

и обитателите ѝ помислят, че имат власт над нея,

идва ѝ Нашата повеля нощем или денем и я опустошаваме, сякаш довчера не е била цветуща.

Така разясняваме знаменията на хора мислещи. Аллах призовава към Дома на мира (Дженнета) и насочва когото пожелае по правия път."

(10: 24- 25)

- Аллах казва в Корана:

" И им дай за пример земния живот, подобен на вода, която сме излели от небето и с нея изникват растенията по земята, после изсъхват и ветровете ги разпиляват.

Аллах за всяко нещо има сила.

Имотите и децата са украсата на земния живот,

но непреходните праведни дела са най-доброто за въздаяние при твоя Господ и са най-доброто за надежда." (18: 45 - 46)

и още ред знамения...

Въпрос №3: Аз ли трябва да бъда роб на земното или то трябва да бъде мой роб?

Отговор:

- Аллах казва в Корана:

"О, хора, обещанието на Аллах е истинно.

Никога да не ви подмамва земният живот и никога най-измамният да не ви подмами за Аллах!"

(35, 5)

- От наследените призиви дуа е:

"О, Аллах, направи земния живот да е в моите ръце, а не в моето сърце!"

Въпрос 4:

Редно ли е да загърбя повелите на Аллах и отвъдния- вечен живот и да се отдам на препитание, репутация и земното като цяло?

Отговор:

Трябва да бъдеш умерен, да се трудиш за отвъдното, но същевременно с това да не забравяш за земните си нужди и потребности.

Аллах казва в Корана:

"И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот,

и върши добро, както Аллах ти е сторил добро! И не се стреми към развала по земята!

Аллах не обича сеещите развала.”

(28: 77)

Въпрос 5:

Какъв е моят край?

Отговор:

- Аллах казва в Корана:

" Всяка душа ще вкуси смъртта.

После при Нас ще бъдете върнати."

(29: 57)

Въпрос 6:

След смъртта накъде отивам?

Отговора съдържа два варианта:

- Аллах казва в Корана:

"Които вярват и вършат праведни дела, ще ги настаним във висините на Дженнета, сред който реки текат.

Там ще пребивават вечно.

Как прекрасна е наградата за дейните, които са търпеливи и на своя Господ се уповават!"

(29: 58 - 59)

- Аллах казва в Корана:

" А онези, които не вярват и умират неверници, над тях е проклятието на Аллах и на всички меляйкета и хора, ­вечно ще са в него.

Мъчението им [в Джехеннема] не ще бъде облекчено и не ще им се даде отсрочка."

(2: 161 - 162)

Въпрос 7:

Какво би задоволило моите надежди

и напълнило очите ми?

Отговор:

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ е казал:

„Ако сина на Адем притежава долина от богатство, той ще желае да притежава още една като нея.

Очите на сина на Адем не се напълват с нищо друго, освен с пръст !

И Аллах ще приеме покаянието [ и ще опрости]

на онзи, който [е потърсил опрощение и] се е покаял.“ (Бухари: 6437)

Ролята на ангелите в исляма

 Вярата в невидимия свят, създаден от Аллах, е задължителен елемент на вяра в исляма . Сред изискваните членове на вярата са вярата в Аллах, пророците Му, откритите му книги, ангелите, отвъдното и съдбата / божественото постановление. Сред създанията на невидимия свят са ангелите, които ясно се споменават в Корана като верни слуги на Аллах. Затова всеки истински благочестив мюсюлманин признава вярата в ангелите.

Природата на ангелите в исляма

В исляма се смята, че ангелите са създадени от светлината, преди създаването на хора от глина / земя . Ангелите са естествено послушни същества, които се покланят на Аллах и изпълняват Неговите заповеди. Ангелите са без полове и не изискват сън, храна или напитки; те нямат свободен избор, така че просто не е в тяхната природа да не се подчиняват. Коранът казва:

Те не се подчиняват на заповедите на Аллах, които получават; те правят точно това, което им е заповядано "(Коран 66: 6).

Ролята на ангелите

На арабски ангелите се наричат mala'ika , което означава "да помогне и да помогне". Коранът казва, че ангели са създадени, за да се покланят на Аллах и да изпълняват Неговите заповеди:

Всичко на небето и всяко създание на земята простира на Аллах, както и ангелите. Те не са надупчени от гордост. Те се страхуват от своя Господ над тях и правят всичко, което им е заповядано да направят. (Коран 16: 49-50).

Ангелите участват в изпълнението на задълженията както в невидимия, така и в физическия свят.

Ангели, споменати по име

Няколко ангела са споменати по име в Корана, с описание на техните отговорности:

• Джибрил (Габриел): Ангелът, който отговаря за съобщаването на думите на Аллах на пророците Му.
• Израеел (Рафаел): Той отговаря за раздуването на тръбата, за да отбележи Деня на Страшния съд.
• Микаил (Майкъл): Този ангел отговаря за валежите и подхранването.

• Мънкар и Найки: След смъртта тези два ангела ще поставят под въпрос душите в гроба за тяхната вяра и дела.
• Малак Ам-Маут (Ангел на смъртта): Този герой отговаря за завладяването на душите след смъртта.
• Малик: Той е пазителят на ада.
• Ридван: Ангелът, който служи като пазител на небето.

Други ангели са споменати, но не по конкретно по име. Има ангели, които носят трона на Аллах, ангели, които действат като пазители и защитници на вярващите, и ангели, които записват добри и лоши дела на хората, сред други задачи.

Ангели в човешка форма?

Като невидими създания, създадени от светлината, ангелите нямат специфична телесна форма, а по-скоро могат да приемат различни форми. Коранът споменава, че ангелите имат крила (Коран 35: 1), но мюсюлманите не правят спекулации за това, което точно изглеждат. Мюсюлманите смятат, че е богохулно, например, да правят образи на ангели като херувими, седнали в облаци.

Смята се, че ангелите могат да приемат формата на човешки същества, когато се изисква да комуникират с човешкия свят. Например, Ангел Джибрил се яви в човешка форма на Мария, майката на Исус , и на Пророка Мухамад, когато го разпитва за вярата и посланието си.

"Паднали ангели?

В исляма няма понятие за "падналите" ангели, тъй като е в природата на ангелите да бъдат верни слуги на Аллах.

Те нямат свободен избор и следователно нямат способност да не се подчиняват на Бога. Ислямът вярва в невидими същества, които имат свободен избор; често объркани с "падналите" ангели, те се наричат джин (духовете). Най-известният от джин е Иблис , който също е известен като Шайтан (Сатана). Мюсюлманите вярват, че Сатана е непокорен джин, а не "паднал" ангел.

Джин са смъртни - те се раждат, ядат, пият, възпроизвеждат и умират. За разлика от ангелите, които живеят в небесни райони, се казва, че Джин съжителстват до хората, въпреки че те обикновено остават невидими.

Ангели в ислямската мистика

В суфизма вътрешната мистична традиция на исляма-ангели се смята за божествен посланик между Аллах и човечеството, а не просто служители на Аллах. Тъй като суфизмът вярва, че Аллах и човечеството могат да бъдат по-тясно обединени в този живот, отколкото да чакат подобно обединение в Рая, ангелите се разглеждат като фигури, които могат да помогнат в общуването с Аллах.

Някои суфии също вярват, че ангелите са първични души - души, които все още не са постигнали земна форма, както са направили хората.

Хелоуин в исляма

 Трябва ли мюсюлманите да празнуват?

Мюсюлманите празнуват Хелоуин? Как се възприема Хелоуин в исляма? За да вземем информирано решение, трябва да разберем историята и традициите на този фестивал.

Религиозни фестивали

Мюсюлманите имат две празници всяка година: "Ейд ал-Фитър и " Ейд ал-Адха . Тържествата се основават на ислямската вяра и религиозния начин на живот. Има хора, които твърдят, че поне Хелоуин е културен празник без религиозно значение.

За да разберем проблемите, трябва да разгледаме произхода и историята на Хелоуин .

Паганът на Хелоуин

Хелоуин произхожда от навечерието на Самхайн , празник, отбелязващ началото на зимата и първия ден на Новата година сред древните езичници на британските острови. По този повод се смяташе, че се събраха свръхестествени сили, че бариерите между свръхестествения и човешкия свят са били счупени. Те вярвали, че духовете от други светове (като душите на мъртвите) са можели да посещават земята по това време и да се разхождат. По това време те празнували съвместен празник за бога на слънцето и господаря на мъртвите. Слънцето беше благодарено за жетвата и даде морална подкрепа за предстоящата "битка" със зимата. В древни времена езичниците правели жертви на животни и култури, за да угодят на боговете.

Те също вярваха, че на 31 октомври господарят на мъртвите събрал всички души на хората, починали тази година.

Душите при смъртта ще живеят в тялото на животно, а на този ден господарят ще обяви каква форма ще вземе за следващата година.

Християнско влияние

Когато християнството дойде на британските острови, църквата се опита да отдели внимание от тези езически ритуали, като постави християнски празник в същия ден.

Християнският празник, празникът на всички светии , признава светиите на християнската вяра по същия начин, по който Самхайн отдаде почит на езическите богове. Обичаите на Самхайн са оцелели така и в крайна сметка се преплитат с християнския празник. Тези традиции бяха доведени в Съединените щати от имигранти от Ирландия и Шотландия.

Хелоуин Митници и традиции

• "Трик или лечение": Широко се вярва, че по време на празника на всички светии селяните са ходили от къщи до къщи, искали пари, за да купят храна за предстоящия празник. Освен това хората, облечени в костюми, често играят трикове за своите съседи. Обвинението за произтичащия от това хаос бе поставено върху "духовете и гоблините".
• Изображения на прилепи, черни котки и др .: Тези животни се смята, че комуникират с духовете на мъртвите. По-специално, черни котки са смятали, че обитават душите на вещиците.
• Игри, като например прибягване до ябълки: Древните езичници използват техники на гадаене, за да предвидят бъдещето. Имаше различни методи за това и много от тях продължиха с традиционните игри, често се играеха в детски партита.
• Jack-O'-Lantern: Ирландците донесоха Jack-O'-Lantern в Америка. Традицията се основава на легенда за мършав, пиян мъж на име Джак. Джак изигра трик за дявола, след което накара дявола да обещае, че няма да вземе душата си. Дяволът, разстроен, обеща да остави Джак сам. Когато Джак умрял, той бил отблъснат от Небето, защото бил мръсен, опиянен. Отчаян за почивка, той отиде при дявола, но дяволът също го отблъсна. Затънал на земята в тъмна нощ, Джак беше изгубен. Дяволът му хвърли осветена въглища от огъня на Ада, който Джак поставяше в ряпа като лампа, за да запали пътя си. От този ден той е пътувал по целия свят с Джак-О'-Фенер в търсене на място за почивка. Ирландски деца издълбали ряпа и картофи, за да запалят нощта на Хелоуин. Когато ирландците дошли в Америка в голям брой през 1840 г., те открили, че тиква прави още по-добър фенер и това е "американската традиция".

Ислямските учения

Почти всички традиции на Хелоуин се основават или в древна езическа култура, или в християнството. От ислямска гледна точка всички те са форми на идолопоклонство ( изтръгване ). Като мюсюлмани, нашите чествания трябва да бъдат такива, които почитат и подкрепят нашата вяра и убеждения. Как можем да почитаме само Аллах, Създателя, ако участваме в дейности, които се основават на езически ритуали, гадания и духовен свят? Много хора участват в тези тържества, без дори да разбират историята и езическите връзки, само защото приятелите си го правят, родителите си го правят ("това е традиция!") И защото "това е забавно!"

И така, какво можем да направим, когато нашите деца видят други облечени, яде бонбони и отиват на партита? Макар да е примамливо да се присъединим, трябва да внимаваме да запазим собствените си традиции и да не позволяваме на нашите деца да бъдат развалени от това привидно "невинно" забавление.

Когато сте изкушени, помнете езическия произход на тези традиции и помолете Аллах да ви даде сила. Запазете празника, забавленията и игрите за нашите фестивали Eid. Децата все още могат да се забавляват и най-важното, трябва да научат, че признаваме празници, които имат религиозно значение за нас като мюсюлмани. Празниците не са само оправдания, за да се спрат и да бъдат безразсъдни. В исляма нашите празници запазват своето религиозно значение, като същевременно позволяват подходящо време за радост, забавление и игри.

Ръководство от Корана

Във връзка с това Коранът казва:

"Когато им се каже:" Елате в онова, което Аллах е открил, дойдете при пратеника ", казват:" Достатъчно за нас са начините, по които намерихме бащите ни ". Какво, макар и бащите им да бяха лишени от знание и напътствие? (Коран 5: 104)

"Не е ли пристигнал часът за вярващите, че сърцата им във всяко смирение трябва да се занимават с възпоминанието на Аллах и с истината, която им е била открита, че те не трябва да стават като тези, на които е била дадена книгата по-рано, дългите векове преминаха над тях и сърцата им се усилваха, защото мнозина от тях са непокорни престъпници. " (Коран 57:16)

Наследствено право в исляма

 Като основен източник на ислямското право, Коранът очертава общите насоки, които мюсюлманите трябва да спазват при разделянето на имуществото на починал роднина . Формулите се основават на основа на справедливост, гарантираща правата на всеки отделен член на семейството. В мюсюлманските държави съдиите от семейните съдилища могат да прилагат формулата според уникалния грим и обстоятелства. В не-мюсюлманските държави рядко се оставят трагични роднини, които сами са наясно, със или без съветите на членове и лидери на мюсюлманската общност.

Коранът съдържа само три стиха, които дават конкретни указания за наследяването (глава 4, стихове 11, 12 и 176). Информацията в тези стихове, заедно с практиките на Пророка Мохамед , позволяват на съвременните учени да използват своето собствено разсъждение, за да разширят обхвата на закона в подробности. Общите принципи са следните:

Фиксирани задължения

Както и при други правни системи, съгласно ислямското законодателство, имуществото на починалия трябва първо да се използва за плащане на разходи за погребение, дългове и други задължения. Това, което остава, е разделено между наследниците. Коранът казва: "... от онова, което те напускат, след всяко наследство, което са направили или дълг" (4:12).

Писане на воля

Писането на воля се препоръчва в исляма. Пророк Мохамед веднъж казал: "Това е задължение на мюсюлманин, който има какво да завещае, за да не допусне две нощи да премине без да пише воля" (Бухари).

Особено в немюсюлманските земи мюсюлманите се съветват да напишат воля да назначат Изпълнител и да заявят, че искат тяхното наследство да бъде разпределено според ислямските насоки.

Препоръчително е също така мюсюлманските родители да назначават настойник на непълнолетните деца, вместо да разчитат на немюсюлмански съдилища, за да го направят.

До една трета от общите активи могат да бъдат заделени за плащане на завещание по свой избор. Бенефициентите на такова завещание не могат да бъдат "фиксирани наследници" - членовете на семействата, които наследяват автоматично според разделенията, описани в Корана (вж. По-долу).

Даване на завещание на някой, който вече наследява фиксирана акция, би увеличил несправедливо дела на това лице спрямо другите. Човек обаче може да подаде молба до физически лица, които не са един от постоянните наследници, други трети лица, благотворителни организации и т.н. Личното завещание не може да надвишава една трета от наследството, без единодушно разрешение от всички останали фиксирани наследници, тъй като акциите им трябва да бъдат съответно намалени.

Съгласно ислямското право всички правни документи, особено воля, трябва да бъдат свидетели. Лице, което наследи от лице, не може да бъде свидетел на волята на това лице, тъй като то представлява конфликт на интереси. Препоръчва се да спазвате законите на вашата страна / място, когато изготвяте воля, така че тя да бъде приета от съдилищата след вашата смърт.

Фиксирани наследници: Най-близки членове на семейството

След отчитането на личните завещания, Коранът изрично споменава някои близки членове на семейството, които наследяват фиксиран дял от наследството. При никакви обстоятелства тези лица не могат да бъдат лишени от фиксирания си дял, а тези суми се изчисляват непосредствено след вземането на първите две стъпки (задължения и завещания).

Не е възможно тези членове на семейството да бъдат "отрязани" от воля, защото техните права са описани в Корана и не могат да бъдат отнети независимо от динамиката на семейството.

"Фиксираните наследници" са близки членове на семейството, включително съпруг, съпруга, син, дъщеря, баща, майка, дядо, баба, пълен брат, пълна сестра и различни полу-братя и сестри.

Изключения от това автоматично, "фиксирано" наследство включват невярващите - мюсюлманите не наследяват от немюсюлмани роднини, без значение колко близки и обратното. Също така, човек, който е признат за виновен за убийство (умишлено или непреднамерено), няма да наследи от починалия. Това има за цел да обезкуражи хората да извършват престъпления, за да се възползват финансово.

Дялът, който всеки човек наследява, зависи от формулата, описана в глава 4 на Корана. Зависи от степента на връзка и броя други фиксирани наследници. Това може да стане доста сложно. Този документ описва разделението на активите, както се практикува сред южноафриканските мюсюлмани.

За помощ при конкретни обстоятелства е разумно да се консултирате с адвокат, който се специализира в този аспект на мюсюлманското семейно право във вашата конкретна страна. Има и онлайн калкулатори (виж по-долу), които се опитват да опростят изчисленията.

Остатъчни наследници: далечни роднини

След като се извършат изчисленията за фиксираните наследници, имотът може да има остатъчно салдо. След това имуществото се разделя на "остатъчни наследници" или на по-далечни роднини. Те могат да включват лели, чичовци, племенници и племенници или други далечни роднини, ако не останат други близки роднини.

Мъже срещу жени

Коранът ясно гласи: "Мъжете трябва да имат дял в онова, което родителите и роднините отстъпват, а жените имат дял в това, което родителите и роднините изоставят" (Коран 4: 7). По този начин мъжете и жените могат да наследят.

Заделянето на части от наследството за жените беше революционна идея по това време. В древна Арабия, както и в много други земи, жените се считали за част от имуществото и самите те били разделени на чисто мъжки наследници. Всъщност само най-големият син наследява всичко, лишавайки всички останали членове на семейството от всякакви акции. Коранът премахна тези несправедливи практики и включи жените като наследници сами по себе си.

Общоизвестно е и не е разбрано, че " една жена получава половината от това, което мъжът получава" в ислямското наследство. Това прекомерно опростяване пренебрегва няколко важни точки.

Различията в акциите са свързани повече със степента на семейната връзка и броя на наследниците, отколкото с простото пристрастие между мъжете и жените .

Стихът, който гласи "дял за мъж, равен на този на две жени", се прилага само когато децата наследяват от починалите си родители.

При други обстоятелства (например родители, наследяващи от починало дете), акциите се разпределят поравно между мъжете и жените.

Учените посочват, че в рамките на пълната икономическа система на исляма има смисъл братът да удвои акциите на сестра си, тъй като той в крайна сметка носи отговорност за финансовата му сигурност. Братът трябва да похарчи част от тези пари за грижите и грижите на сестра си; това е право, което има срещу него, която може да бъде наложена от ислямските съдилища. Тогава е справедливо, че неговият дял е по-голям.

Разходи преди смъртта

Препоръчва се на мюсюлманите да обмислят дългосрочни, текущи актове на благотворителност през целия си живот, а не просто да чакат до края да разпространяват каквито и пари да са на разположение. Пророк Мохамед бил веднъж попитан: "Коя благотворителност е най-висшата награда?" Той отговори:

Благотворителността, която давате, докато сте здрави, се страхувате от бедност и искате да станете заможни. Не го забавяйте до момента на приближаването на смъртта и след това кажете: "Дайте толкова много на така и така, и толкова много, за да го направите.

Няма нужда да чакате до края на живота си, преди да разпределите богатство на благотворителни каузи, приятели или роднини от всякакъв вид. По време на живота си богатството ви може да бъде изразходвано, независимо от това, което смятате за подходящо. Едва след смъртта, по желание, сумата е ограничена до 1/3 от наследството, за да се защитят правата на законните наследници.

Жените в Корана

 

Жени, които са били споменати или обсъдени в Корана

Само една жена - Мария, майката на Исус - е пряко спомената по име в Корана . 

Около 24 други добродетелни жени се обсъждат в Корана

 - благочестиви жени, които посвещават живота си на Аллах

 - но вместо да назовават жени с първите си имена, Коранът ги нарича с техните семейни препратки - арабска традиция по онова време.

Изтъкнати жени в Корана

Най-видните жени, дискутирани в Корана, включват следното:

• Мариам: Мариам също е известен като Мария, майката на Исус . 
• Тя е единствената жена, спомената по име в Корана. 
• Нейната история е разказана в много различни стихове, 
• а 19-та глава от Корана също е наречена за нея. 
• Мариам е виртуозност и чистота и притежава уважавана позиция в Корана - жена "над жените от всички светове".
•  Мери все още е почитана от много мюсюлманки в ислямския свят.
• Hawwa: Hawwa се споменава в Корана като съпруг на Адам и те са били създадени директно от Бог. Името "Хаваа" означава човешко равенство. Хаваа представлява покаяние и дава надежда на всички, които грешат и мислят, че не могат да направят поправки. На английски език Хавай е известен като "Ева". (Коран 4: 1)
• Сара: В ислямската традиция Сара е съпруга на пророка Абрахам (Хазрат Ибрахим) - тя има много малка роля в Корана. В по-големите й години тя била приближена от ангели и казала, че ще роди син, а този син се оказа Исаак. (Коран 11: 71-72)

• Хаджира: Също известна като Хаджар на английски език, Хаджира била младата и втората съпруга на пророка Авраам и тя родила пророка Исмаил. По време на ежегодното поклонение (хадж) мюсюлманите възстановяват отчаяното си търсене на вода в долината близо до Мека, възпроизвеждайки жертвата си, когато тя и нейното бебе бяха оставени в долината на Мека заради Аллах. (Коран 2: 158)

• Азия: В Корана Асия е описвана като съпругата на Фароа. Тя представлява добродетел и се смята за една от четирите дами на небето. Тя умря смъртта на мъченика в ръцете на нейния тираничен съпруг. Асия стана приемна майка на Мойсей след спасяването му като дете. Тя защитава Мойсей и се изправя пред него пред съпруга си. (Коран 66:11)

70 Извинения и исляма

 Обикновено се смята, че сред много мюсюлмани пророка Мохамед веднъж казал на своите последователи да "направи 70 оправдания за вашия брат или сестра".

При по-нататъшни изследвания изглежда, че този цитат не е всъщност автентичен хадис ; това не може да се припише на Пророка Мохамед. Най-голямото доказателство за произхода на цитата се връща на Хамдун ал-Касар, един от най-ранните мюсюлмани (до края на ХХ век).

Съобщава се, че той каза,

- Ако приятел между вашите приятели се заблуди, направете седемдесет извинения за него. Ако сърцата ви не са в състояние да направят това, тогава знайте, че недостатъкът е в себе си. "

Макар и да не е Пророчески съвет, това все пак трябва да се счита за добро, здрав съвет за всеки мюсюлманин. Макар да не използва тези точни думи, Пророка Мохамед съветва мюсюлманите да прикрият грешките на другите. Практиката да се правят 70 извинения помага на човек да стане смирен и да прощава. При това осъзнаваме, че само Аллах вижда и знае всичко, дори тайните на сърцата. Извършването на оправдания за другите е начин да влязат в обувките си, да се опитат да видят ситуацията от други възможни ъгли и перспективи. Ние признаваме, че не трябва да осъждаме другите.

Важна забележка: Оправданията не означават, че човек трябва да се отнася за малтретиране или злоупотреба. Човек трябва да търси разбиране и опрощение, но също така да вземе мерки да се предпази от вреди.

Защо номер 70? На древния арабски език седемдесет са числото, което често се използвало за преувеличение. В съвременния английски подобна употреба би била: "Ако ви казах веднъж, ви казах хиляди пъти!" Това буквално не означава 1,000 - то просто означава толкова много, че човек е загубил следа от преброяването.

Така че, ако не можете да мислите за седемдесет, не се притеснявайте. Много хора смятат, че след като достигнат няколко десетки, всички негативни мисли и чувства вече са изчезнали.

Опитайте тези извадки от пример 70

• Беше в лош ден.
• Това беше недоразумение.
• Тя не ме чу.
• Той опита.
• Нямаше време.
• Няма друг избор.
• Тя не го каза.
• Той е разстроен за нещо друго.
• Стана случайно.
• Той има проблеми в работата.
• Имаше спешна ситуация.
• Днес не се чувства добре.
• Тя бързаше.
• Той не знаеше.
• Тя се изгуби.
• Той не спи добре.
• Колата се счупи.
• Не разбираше.

Тези извинения може и да не са верни ... но те биха могли да бъдат. Колко пъти сме пожелали някой друг да разбере нашето поведение, ако знаеше само за какво става дума? Може и да не можем да се отворим за тези причини, но е утешително да знаем, че някой може да извини нашето поведение, ако знае само. Даването на извинение на друг е вид благотворителност и път към прошката.

Вратите на Джeнeта

 

В допълнение към другите описания на Яна (небето) , ислямската традиция описва небето като осем "врати" или "порти". Всеки има име, което описва видовете хора, които ще бъдат допуснати чрез него. Някои учени смятат, че тези врати се намират вътре в Яна , след като влезе в главната порта. Точната природа на тези врати е неизвестна, но те са споменати в Корана и имената им са дадени от Пророка Мохамед.

На онези, които отхвърлят знаменията ни и ги третират с арогантност, няма да има отваряне от небесните порти и няма да влязат в градината, докато камилата не може да мине през окото на иглата. Такава е Наградата ни за онези, които са в грях. (Коран 7:40)

А онези, които се бояха от техния Господ, ще бъдат доведени в Градината в тълпи, докато дойдат, пристигат там. Портите му ще се отворят и пазителите му ще кажат: "Мир на вас! Вие се справихте добре! Влез тук, за да живееш там. (Коран 39:73)

Убада разказва, че пророк Мохамед е казал: "Ако някой свидетелства, че никой няма право да бъде почитан, а Аллах сам, който няма партньори и че Мухаммад е неговият роб и Неговият апостол и че Исус е Аллах роб и Неговият апостол и Неговото слово което Той даде на Мария и дух, създаден от Него, и че Раят е истинен и Ада е истина, Аллах ще го приеме в рая чрез някоя от осемте си порти, които му харесва ".

Абу Хурайра разказва, че Пророкът казва: "Който прекарва две неща по пътя на Аллах, ще бъде призован от портите на Рая и ще се обърне:" О, роб на Аллах, ето просперитет! " Така че, който беше сред народа, който се молеше , ще бъде призован от молитвената порта , а който е сред народа, участвал в джихад, ще бъде призован от портата на джихада и който е сред онези, ще пазят пост от ара-Райян , а който е сред онези, които са минали в милосърдие, ще бъде повикан от вратата на милосърдието .

Естествено е да се чудя: Какво ще се случи с онези хора, които са спечелили привилегията да влязат в Джана през повече от една порта? Абу Бакр имаше същия въпрос и той нетърпеливо попита Пророка Мохамед: "Ще има ли някой, който ще бъде повикан от всички тези порти?" Пророкът му отговорил: "Да, надявам се, че ще бъдете един от тях."

Най-често цитираният списък на осемте врати на Джана включва:

Бааб Ас-Салаат

Онези, които бяха точни и съсредоточени в молитвите си (салаат), ще получат достъп през тази врата.

Бааб ал-Джихад

Онези, които са починали в защита на исляма ( джихад ), ще получат достъп през тази врата. Имайте предвид, че Коранът призовава мюсюлманите да решават проблемите с мирни средства и да се заемат само с отбранителни битки. "Нека няма враждебност освен онези, които практикуват потисничество" (Коран 2: 193).

Бааб Ас-Садаках

Тези, които често се раздават в благотворителност ( sadaqah ), ще бъдат допуснати в Джана през тази врата.

Бааб Ар-Раяян

Хората, които постоянно наблюдават пост (особено по време на Рамадан ), ще получат достъп през тази врата.

Бааб Ал-Хадж

Тези, които наблюдават поклонението на Хадж, ще бъдат допуснати до тази врата.

Бааб Ал Каазимейн ал-Гхайз Уол Аафина Анин Наас

Тази врата е запазена за онези, които контролират гнева си и прощават на другите.

Бааб Ал-Иман

Тази врата е запазена за влизането на такива хора, които имат искрена вяра и доверие в Аллах и които се стремят да следват заповедите на Аллах.

Бааб ал-Дхир

Тези, които постоянно си спомнят Аллах ( dhikr ), ще бъдат допуснати през тази врата.

Стремеж към тези порти

Дали някой вярва, че тези "порти" на небето са метафорични или буквални, той помага на човек да види къде са основните ценности на исляма. Имената на портите описват духовна практика, която човек трябва да се стреми да включи в живота си.

Какво казва ислямското право за изнасилването?

 Разбиране на наказанието за изнасилване в ислямското право

Изнасилването е напълно забранено в ислямското право и е престъпление, наказуемо със смърт.

В исляма смъртното наказание е запазено за най-крайните престъпления: тези, които нанасят вреди на отделните жертви или дестабилизират обществото. Изнасилването попада и в двете категории. Ислямът приема много сериозно честта и закрилата на жените, а Коранът многократно напомня на мъжете да се отнасят към жените с доброта и справедливост.

Някои хора объркват ислямското право, като приравняват изнасилването със секса извън брака, което вместо това е прелюбодейство или блудство.

Въпреки това, по време на ислямската история, някои учени са класифицирали изнасилването като форма на тероризъм или престъпление на насилие (хираба). Специфични примери от ислямската история могат да хвърлят светлина върху това, как ранните мюсюлмани се справят с това престъпление и наказанието му.

Примери от ранната ислямска история

През живота на Пророка Мохамед насилникът е наказан само въз основа на свидетелството на жертвата. Уаил ибн Хюдр съобщава, че една жена публично е идентифицирала мъж, който я е изнасилил. Хората хванаха човека и го доведоха на Пророка Мохамед. Той казал на жената да отиде - че не трябваше да бъде обвинявана - и заповяда да бъде убит мъжът.

В друг случай жената донесе детето си в джамията и публично говори за изнасилването, довело до бременността й. Когато е изправен, обвиняемият признава престъплението на халифа Умар , който след това нареди наказанието му. Жената не беше наказана.

Прелюбодеяние или тероризъм?

Неправилно е да се каже, че изнасилването е просто подкатегория на прелюбодеяние или блудство.

В известната ислямска юридическа книга "Fiqh-us-Sunnah" изнасилването е включено в определението за хираба: "един човек или група хора, причиняващи обществени смущения, убийства, насилствено вземане на имущество или пари, атака или изнасилване на жени, убивайки говеда или нарушавайки селското стопанство. " Това разграничение е важно, когато се обсъждат доказателствата, необходими за доказване на престъплението.

Необходими доказателства

Очевидно би било ужасна несправедливост за невинен човек да бъде лъжливо обвинен в престъпление като капитал като изнасилване. За да се защитят правата на обвиняемия, престъплението трябва да бъде доказано с доказателства в съда. Различни исторически тълкувания на ислямското право съществуват с течение на времето, но най-често срещаната правна практика е, че престъплението изнасилване може да бъде доказано чрез:

• Свидетелство за свидетелски показания: Свидетелството на четирима свидетели на самия акт традиционно е изискването за доказване на прелюбодейство по ислямското право. Повечето ислямски учени обаче признават, че прелюбодейството е доброволно, докато изнасилването е принудено. По този начин те са преминали отвъд изискването тези доказателства сами да докажат сексуално нападение.
• Изповед: Пълното и пълно признание на извършителя се приема като доказателство по ислямското право.
• Физически доказателства: Дори в ранната ислямска история много ислямски юристи приеха физически доказателства, за да докажат липсата на съгласие на жената. Тъй като съдебната медицина става по-вероятен при предоставянето на физически доказателства за сексуално насилие, такива доказателства стават общоприети в ислямските съдилища.

Тези строги изисквания за доказателства са необходими за изнасилването, за да се счита за престъпление. Ако сексуалното насилие не може да бъде доказано до такава степен, ислямските съдилища могат да имат право да намерят виновния, но да наложат по-малко тежко наказание, като например затвор или парични глоби.

Според няколко класически интерпретации на исляма жертвата има право на парична компенсация за нейната загуба, в допълнение към държавата, която се позовава на правото си да преследва.

Семейно изнасилване

Коранът ясно установява, че връзката между съпруга и съпругата трябва да се основава на любов и обич (2: 187, 30:21 и други). Изнасилването е несъвместимо с този идеал. Някои юристи твърдят, че по време на брака се дава "съгласие" за секс, така че брачното изнасилване не се счита за наказуемо престъпление. Други учени твърдят, че изнасилването е неконсексуален и насилствен акт, който може да се случи и в рамките на брак. В крайна сметка съпругът има дълг в исляма, за да се отнася към съпруга си с достойнство и уважение.

Да накажеш жертвата?

В исляма няма предимство за наказване на жертвата на сексуално насилие, дори ако нападението не е доказано.

Единственото изключение е, ако се установи, че дадена жена умишлено и фалшиво обвинява невинен човек. В такъв случай тя може да бъде наказана за клевета.

В някои случаи обаче жените са се опитали да инициират оплакване за изнасилване, но са преследвани и са наказани за прелюбодеяние. Тези случаи показват липса на състрадание и явно нарушение на ислямския закон.

Както беше свързано с Ибн Мая и заверено от ал Науай, Ибн Хаджр и ал-Албани, Пророкът Мухаммад казал: "Аллах е прощавал народа ми за постъпките, които погрешно, поради забравата и това, прави. " Мюсюлманка, която е жертва на изнасилване, ще бъде възнаградена от Аллах, че носи болката си с търпение, увереност и молитва .