Укрепвайте вярата си.
Изучете много добре единобожието/монотеизма (тевхид) и многобожието/политеизма (ширк).
Защото вярата е основата.
Не изграждайте вярата си върху лед.
Вярвайте както е повелил Аллах, а не както сте наследили от родителите си.
При изграждане на убежденията си, се придържайте към принципа вяра в Аллах и отхвърляне на тагут.
Това е кораническият критерий.
Не вмествайте в рамките на вярата въпроси, които не я засягат, за да не разводните веруюто.
Ако нямате постоянна охрана на границите на вярата си, то видими и невидими врагове ще я разбият и ще первърнат границите й в непознаваеми.
Бъдете муваххиди (единобожци).
Тевхидът (единобожието) е и причината, и целта на битието.
Всичко е от Аллах и всичко ще се върне при Него. Забележете Единствения в множеството, схванете единството в множеството.
"Ля иляхе илляллах" е най-лаконичният израз на универсалния тевхид.
Наблюдавайте вселената с погледа на единобожието.
Тевхидът е вашето верую (акиде).
Вярата в Аллах се доизгражда с отхвърлянето на измислените, фалшивите богове.
Не градете вярата си върху руини от многобожие.
Знайте, че многобожието не е абсолютна заблуда, а е заблуда, в която е примесена истина.
Тоест многобожието представлява смесица от истина и лъжа. Наличието на частица истина в съдружаването (ширк) не го оправдава и пречиства.
Ако в казан мед се изсипе чаша мръсотия, то всичко се изхвърля, независимо от процента на различните смеси.
Страхувайте се едивствено от Аллах и от нищо друго не се бойте.
Това е тевхид в страха и е част от тевхида.
Ако се страхувате от други неща, освен от Аллах, те не ще ви оставят на мира.
Винаги бъдете между страха и надеждата.
Не се отделяйте никога от тевхида при страх, обич и надежда. Не забравяйте, че Аллах наказва два пъти тези, които се страхуват от друго, освен от Него.
I. Самият страх е наказание.
II. Сполетява ви онова, от което се боите.
Ако страхът, обичта и надеждата, трите заедно, бъдат отнесени към друго същество, освен към Аллах, това означава, че то е съдружено с Аллах, т. е. е ширк.
Обичайте Аллах най-много.
Това е тевхид в обичта.
Не обичайте нищо така, както обичате Аллах, защото така ще съдружите с Аллах в обичта.
Това няма да се размине само с накърняване на вярата ви, а ще загубите и Обичания.
Защото Аллах е Ревнив (гайуур).
Не би желал рабът Му да обича друг с обичта, която е Негово право.
Уповавайте се на Аллах и само Него зовете за помощ. Кодът "Хасбуняллаху ве ни'мел-векийл:
Аллах ни е предостатъчен, колко прекрасен Довереник е Той!", да бъде вашият символ и знак.
Това е тевхид в надеждата.
Разчитането на Аллах е вид дуа (молба, молитва). Осланящите се на рабите бързо се сгромолясват.
Никога не забравяйте, че истинският владетел на владението е Аллах.
Това е тевхид във владението.
Претенцията за владеенето на човека е в преносен смисъл.
Истинският притежател на владението е Аллах.
Той го е поверил на хората.
Който измени на повереното, ще го сполети наказанието за изменниците.
Властта (хукм) отредете единствено на Аллах.
Това е тевхид във властта.
Властта безусловно принадлежи на Него.
Той е абсолютният властващ.
Онези, които не приемат Неговата абсолютна власт и законодателство, всъщност Го отричат.
Той използва своята власт чрез човечеството, което е избрал за Свой халиф (наместник).
Той властва и на небесата, и на земята.
Онези, които не отсъждат с низпосланото от Него, са истински нечестивци (фасик), угнетители (залим) и неверници (кяфир).
И смъртта и животът са в Неговите ръце.
Той умъртвява и Той дава живот.
И това е част от тевхида.
Това убеждение спасява човека от кошмара на смъртта и му дарява чувство за сигурност и спокойствие.
Успехът е от Аллах.
Игнорирането на влиянието на Аллах върху постигнатия успех, заблуждавайки се, че успехът се дължи само на броя на хората, на материалните възможности и др., свидетелства за слабостта на вярата.
От друга страна, надеждата за успех, без придържане към закономерностите в тази сфера, наложени от Аллах, означава недостатъчно познаване на Аллах.
Той дарява с успех всички онези, които съблюдават универсалните закони, отредени от Него като средство за постигане на тази цел.
Препитанието (ризк) е от Аллах.
Аллах е обвързал изкарването на прехраната с определени закони (суннети).
Страхът от глада е много по-голяма тегоба от самото гладуване.
Всички, които се придържат към универсалните закони, отредени от Аллах и наречени "суннетуллах", получават отплата за своя труд.
При даването на тази отплата не се взема предвид вярата, а дали тя е заслужена или не.
Мисълта, че богатството ще намалее след като се раздаде част от него, се поражда поради липса на тевхид в препитанието.
"Вашата общност (уммет) е единна и сплотена." Избягвайте всички постъпки, насочени към разцепването на този единен уммет.
Разединението е социален израз на ширка (съдружаването).
Проявата на тевхида в социалната област се нарича вахдет (единство).
Единствено мюсюлманите, които са заслужили званието муваххид (единобожник),
могат да създадат вахдет (единство).
По най-справедливия начин постигнете хармония между трите измерения на човека -чувство, мисъл и действие.
Хармонията и равновесието трябва да са в основата на поведението на мюсюлманина.
Равновесие между страх и надежда, земно и отвъдно, явно и скрито, регионално и универсално, разум и вяра, наука и религия, индивид и общество, обич и омраза са само няколко примера в тази насока.
Куранът окачествява тази общност като "умерена и уравновесена (васат)".
Как биха могли онези, които не са успели да създадат мисловна, религиозна, морална и поведенческа хармония в индивидуален аспект, да поднесат на хората исляма, който е другото наименование на хармонията?
Мюсюлманин-муваххид е този, който е изрекъл "ля иляхе илляллах" и е готов да плати цената на това.
Мюсюлманин-муваххид е този, който обича приятелите на Аллах и тази му обич го превръща в извор на покой и радост за тях, и мрази враговете на Аллах и тази омраза го превръща в огън и меч за тях.
Мюсюлманин-муваххид е този, който всеки миг осъзнава, че е недостатъчен сам за себе си и приема за свой Господар единствено Аллах, като не приписва Неговите качества на нито едно друго същество.
Мюсюлманин-муваххид е този, който безусловно Му е отдаден и казва "аз се отдадох па Господаря на световете".
Мюсюлманин-муваххид е този, който стои далеч от всякакъв вид ширк (съдружаване) - духовен, словесен, поведенчески, политически, мисловен и морален.
Мюсюлманин-муваххид е този, който навсякъде вижда единствеността, справедливостта и мъдростта на Аллах във всяко нещо;
от прашинката до земното кълбо, от зърното до небосвода, от капката до океана, от атома до космоса.
В сърцето, което е "столицата" на вашето тяло - държава, дайте властта на вярата.
Превърнете сърцето си в дом на исляма (дар'ул-ислям). Не забравяйте, че онези, които не могат да превърнат сърцата си в дом на исляма, не ще могат да го сторят със своите домове и родни места.
В сърце, в което не господства вярата, шейтанът (сатаната) прави революция и изземва властта в свои ръце. Но почвата за това се подготвя от органите на тялото: ръцете, краката, очите, ушите, устата и езикът.
По време на борбата на шейтана те му оказват реална подкрепа, произвеждайки куршуми от грях. Ако тези органи съдействат за властта на вярата, тогава вярата ще спечели борбата за власт в столицата - сърцето.
"Вътрешната борба" ще продължи до смъртта. Никога не се примирявайте с шейтана.
"Шейтанът е ваш явен враг."
Не се мъчете да оправдавате нефса (душата) си,
самите себе си - "несъмнено, нефсът (душата) повелява злото,"
Във вечната борба на вярата с шейтана във вашата духовна държава подкрепяйте вярата с праведни дела. Не забравяйте, че "дженнетът (раят) е обгърнат от неща, които човешката душа мрази."
Когато кажете "искам това или онова", проверете дали го желае нефсът или вярата ви.
Подкрепяйте вярата си, за да спечели властта в "столицата" на вашата страна, т. е. в сърцето.
Ако бъде превзета "столицата" на тялото ви -сърцето, то тогава "провинцията" - ръце, крака, очи, уши, език и устни, всички постъпват в служба на новата власт и работят за нея.
В такъв случай те няма да ви се подчинят.
Сърцето ви да бъде дворец на вярата, а не гроб.
Не оставяйте вярата си без власт.
Каква полза ще имате от безсилната вяра, която е затворена в сърцето
