Не е позволено на мъж, който вярва в Аллах и Неговия пратеник,да се здрависва с жена, която не му е мухрим.

Не е позволено на мъж, който вярва в Аллах и Неговия пратеник,да се здрависва с жена, която не му е мухрим.

Който прави това, то той извършва грях.

Макил ибн Яссар предава, че Пратеникът (с.а.с.) е казал:

„По-добре е някой от вас да бъде прободен с желязна игла в главата, отколкото да докосва жена, която не му е позволена (т.е е чужда за него)."

...

Айша (Аллах да е доволен от нея) пък разказва:

„Когато вярващите жени се преселили в Медина,те трябвали да дадат клетва на Пратеника (с.а.с.), че няма да съдружават нищо с Аллах, няма да крадат и няма да вършат зина.

Която от тях била съгласна, давала клетвата си.

Но кълна се в Аллах, ръката на Пратеника (с.а.с.) не докосна ръката на нито една жена,а прие клетвите им устно."

Умайма (р.а) относно здрависването с жени казва:

Пратеникът (с.а.с.) каза:

„Аз не се ръкувам с жени" (Ниса, ибн Маджа)

Гледните точки на 4-те имама по този въпрос са следните:

-Според Ханафи:

Не е допустимо един мъж да докосва лицето или ръцете на една жена,даже и да не съществува риск от провокиране на желание,защото по принцип е харам и не произхожда необходимост за това.

-Според имам Малик:

Не е позволено на един мъж да докосва лицето или ръцете на жена,която не му е мухрим (и обратното), заради хадиса на Айша, който споменахме по-горе.

-Според фикха на имам Шафи:

Ал-Науауи казва:

„Не е позволено да докосвате жена по никакъв начин!"

Уали ал-Дийн ал-Ираки казва:

„Ръката на Пратеникът (с.а.с.) не се е допирала до ръката на никоя жена,с изключение на неговите съпруги и наложници,независимо дали се касаело до приемането на клетви или други случаи.

Щом той не е правил това, макар че е непогрешим и извън всякакво подозрение....

От тук става ясно, че той се е въздържал от ръкуването, тъй като е харам за него да го прави.

Нашите учени фукаха са заключили, че е харам да се докосва не-мухрим жена,дори да става въпрос за частите, които не са аура (като ръцете и лицето).

Те обаче се различават в становищата си относно гледането им,когато няма опасност от пораждане на желание или фитна.

Забраната за докосване е по-силна от забраната за гледане, така че е харам да се прави, когато няма необходимост.

Ако става дума за случай на необходимост като например медицинско лечение,посещение при зъболекар

 (когато не може да се намери съответен от същия пол),

тогава е допустимо, защото ситуацията го изисква.

-Според Ханбали:

Ибн Муфти казва:

Абу Абдуллах (т.е имам Ахмед) бе попитан за човек, който се ръкува с жена.

Той каза НЕ и бе категоричен, че е харам.

Попитах: Трябва ли той да се ръкува с нея изпод дрехата си?

Той каза: „Не".

Шейх Такий ал-Дийн също подкрепя становището,че е харам, поради причината,че докосването е по-сериозно от гледането (а гледането на чужди жени е харам).

Шейх Ибн Усеймин(р.а.) , е бил запитан“Какво е решението хукм по отношение на анимационните филми давани по телевизията?”:

Шейх Ибн Усеймин(р.а.) , е бил запитан:
“Какво е решението хукм по отношение на анимационните филми давани по телевизията?”
Той отговорил: По отношение на анимационните филми, показвани по телевизията, ако те изобразяват хора, то тяхното разрешение зависи от това, до колко реалистични са образите на хората.
Очевидно, че те не попадат под това определение.
Ако изображенията не са във формата на хора, няма нищо неправилно в това те да се гледат, при условие че не са съпроводени от харам, като например музика и т.н., и не отвличат от задължителните действия”
/Маджмуа ал-Фатава (2/333)/

Второ: Въпросът за използването на изображения с живи същества за образователни цели е много сериозен, защото анимационните филми имат огромен ефект при формирането и развитието в характера на детето, и защото в наши дни в много страни те са станали основен инструмент в обучението.
В ранната възраст сърцата и умовете на децата са като чист лист, нищо не преминава без да остави следа.
В “Тухфат ал-Маудуд ”(240стр.) Ибн ал-Кайим рахимеху Аллах, е казал:
“Децата се нуждаят от особена грижа за техния морал и възпитание, тъй като растат в зависимост от това, как са били възпитани в детството си, и след като пораснат вече е много тежко да ги промениш; възпитанието и характера седят дълбоко в човека, и дори ако той се опита да ги скрие, въпреки това те ще се покажат.”
Ето някои позитивни ефекти за детето от гледането на тези програми:

1. Детето получава по-голяма образователна информация в леснодостъпна и приятна форма.
Някои анимационни филми разказват за географията, други за науката, за структурата на тялото, което дава на детето знания още от ранна възраст.

2. Тези програми развиват детското въображение и способности, и изграждат неговата представа в правилно направление, подготвяйки го за новите неща и обучавайки детето да мисли по новому.

3 Те обучават на грамотен език, което може да се чуе рядко в семейството, дори и в училище.
Добре известно е, че правилния език е една от целите на обучението.

Ибн Теймийа рахимеху Аллах, е казал в “Иктида ас-Сират ал-Мустаким” (1/207) следното:
“Необходимо е да се отбележи, че правилното разбиране на езика има силен ефект върху мисленето и характера, и религиозното отношение също така оказва ефект върху стремежа на човек да следва примера на ранните поколения от тази общност, сахаба и табиините.
В стремежа си да последват техния пример се увеличават мотивите, религиозната ангажираност и доброто отношение.
Освен това арабският език е част от Ислямската религия, и обучението на арабски е задължително и е от съществено значение.”
Край на цитата.

4 – Те изпълняват някои психологически нужди и предизвикват положителен ефект, като състрадание, любов, уважение към родителите, желание за успех, и други положителни влияния.

Съществуват обаче и негативни ефекти от гледането на такива програми:

1 – Обща вреда: това са отслабване на зрението, привикване към мързел и безразличие, привикване към пасивно получаване на знания.
Това също така спира натуралното получаване на знания, тъй като знанието се придобива с изучаване, изследване и търсене, а телевизора просто предлага знания.
Гледането на телевизия също така води до отслабване на семейните връзки между членовете на фамилията, защото по време на гледане те по-малко общуват един с друг.

Ибн ал-Кайим рахимеху Аллах, е казал при обсъждането на отговорността пред родителите във възпитанието на децата в “Тухфат ал-Маудуд ” (241):
“Следва да се избягва позволение на детето да бъде пасивност и мързел, и е необходимо да бъде приучавано към обратното.
Не бива да му се дава почивка повече от необходимото за възстановяване на силите в тялото и душата, защото мързела и пасивността водят до лоши последствия, докато упорития труд води до положителни последствия, или тук на земята, или в отвъдния живот, или пък и в двата свята.”
Край на цитата.

2 – В тях има пропаганда на идеи противоречащи на Исляма, като например в някои филми се показват разголени тела, което е харам.
Някои анимационни филми, например Том и Джери, дават неправилна представа за Отвъдния живот, Дженнета, Джехеннема и Съдния ден.
Някои анимационни филми съдържат лъжливи истории за Пророците и Пратениците, а в някои дори се съдържат насмешки и издевателства над Исляма и мюсюлманите, а в други анимационни филми се съдържат убеждения на езичници и идолопоклонници.
Съществуват много други примери.
Дори ако във филма няма открити нападки против Исляма, но в тях се съдържат понятия на западната култура, които са чужди на Исляма.”
Край на цитата.

Доктор Вахба аз-Зухайли е казал в “Кадия ал-Ахдас”
следното: “Някои детски програми и програми за възрастни пропагандират западната култура и традиции, и украсяват за хората западния стил на живот.”
Край на цитата.

Един от ефектите на тази култура е, че привнасят измислени примери за следването, вместо примера Пророка салляллаху алейхи ве селлем, неговите сподвижници и учените улема.
И децата започват да подражават на супермен, батман, спайдермен и други измислени персонажи, и по този начин те биват лишавани от истинските примери за подражание и следване.
След като бяха представени позитивните и негативните аспекти, трябва да е станало ясно отношението на Исляма.
Колкото повече отрицателно, толкова по-близо до забраненото харам, и колкото повече се избягват негативните аспекти, толкова по-близо до позволеното халал.
И Аллах знае най-добре!
Ислямът във въпроси и отговори

لا يخفى أنَّ الشريعةَ جاءت بتحريمِ تصويرِ ورسمِ ونحتِ كل ما فيه روحٌ من خلقِ اللهِ تعالى ، بل جاء التشديدُ والوعيدُ الشديد على من فعل ذلك .

islamqa.info

موقع الإسلام سؤال وجواب - حكمُ الرسومِ المتحركة

لا يخفى أنَّ الشريعةَ جاءت بتحريمِ تصويرِ ورسمِ ونحتِ كل ما فيه روحٌ من خلقِ اللهِ تعالى ، بل جاء التشديدُ والوعيدُ الشديد على من فعل ذلك .

لا يخفى أنَّ الشريعةَ جاءت بتحريمِ تصويرِ ورسمِ ونحتِ كل ما فيه روحٌ من خلقِ اللهِ تعالى ، بل جاء التشديدُ والو

Условия на позволеното шегуване в Исляма

*

1. Не трябва да включва какъвто и да било елемент на шегуване относно религията.

Това анулира Исляма на човек

 (ако той си прави шега с Исляма).

 Аллах Тааля казва:

 „И ако ги попиташ, непременно ще рекат:

 “Само бъбрехме и се забавлявахме.”

 Кажи:

 “Нима на Аллах и на Неговите знамения, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?”

Не се оправдавайте!

 Вие станахте неверници, след като бяхте вярващи.

Дори да извиним някои от вас, ще накажем други, защото бяха престъпници.“

 (Тауба, 65-66)
Ибн Таймия рахимахуллах казва: „Забавлението относно Аллах, Неговите знамения и Неговия Пратеник е куфр (неверие) и този, който го върши

 (т.е се шегува по тези въпроси) проявява неверие, след като е повярвал.
Шейх Утаймин казва:

 „Въпроси като божественото господство, Откровението, пророчеството и религията, са свещени неща, които трябва да се почитат.

За никого не е допустимо да показва неуважение към тях, независимо дали е чрез шега, която цели да разсмее другите или чрез подигравка.

 Ако някой прави това, то той е кяфир, защото това е признак на неуважение към Аллах и Неговите пратеници, книги и закони.

Който прави това, трябва да се покае пред Аллах, ащото това е един вид лицемерие.

2. Шегите трябва да бъдат истинни.

 Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам е казал:

 „Горко на онзи, който изрича лъжа, за да разсмее хората. Горко му, горко му.“

(Абу Дауд)

3. Да не плаши хората.

Предава се, че сподвижниците на Пророка саллаллаху алейх уа саллам пътували с него и един от тях заспал. Някой взел въже и го завързал, и той се уплашил. Пратеникът саллалллаху алейх уа саллам казал:

 „Не е позволено на мусюлманин да плаши друг мусюлманин.“

(Абу Дауд)

4. Подиграване на човек чрез намигвания зад гърба му или подигравателни забележки.

Аллах е забранил това поведение в следния аят:

 „О, вярващи, едни мъже от вас да не се присмиват на други!

Може да са по-добри от тях.

Нито жени ­ на жени...

Може да са по-добри от тях.

 И не се хулете, и не се назовавайте с оскърбителни прякори! Колко лошо е името нечестивост подир вярата! А които не се покаят ­ тези са угнетителите.“

 (Худжурат, 11).

Ибн Катир казва в тафсира си:

 „Това, което се има в предвид тук е гледането отвисоко на тях, да се омаловажават и подиграват с тях.“ Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам е казал също: „Не изразявайте злонамерена радост към нещастието на брат си, защото Аллах може да се смили над него, а вие да бъдете поразени от това, на което се присмивате.“

(Тирмизи)

5. Шегите не трябва да бъдат прекомерни.

Някои хора се шегуват прекалено много и това се превръща в навик за тях.

Това е в противоречие със сериозната природа, която е характерна за вярващите.

 Умар ибн абд-ул Азиз казва:

 „Бойте се от шегата, защото тя е безумие и причинява злоба.“

6. Според статута на хората.

Някои хора могат да се шегуват с всички безразборно, но вие трябва да познавате характера на човека отсреща. Възрастните и учените хора например имат повече права - с тях не е редно да се шегувате.

Не трябва да се шегувате също с невежи хора, глупци или хора, които не познавате.

 Саад ибн абу Уаккас казва:

 „Ограничавайте шегите си, защото прекаляването с тях води до загуба на уважение към вас и подстрекава глупците срещу вас.“

7. Количеството шеги трябва да бъде колкото количеството сол в храната ви.

8. Не трябва да включва злословене.

Това е отвратителна болест.

Някои хора се оправдават, че „само се шегуват“ злословейки, но да не забравяме, че това влиза в хадиса на Пратеника саллаллаху алейх уа саллам „Злословенето е да споменеш брат си с това, което няма да му хареса.“

(Муслим)

9. Избор на подходящо време за шеги.

Като например при среща с приятел, или когато един от съпрузите е ядосан и другия иска да го развесели, и т.н

Как се прави тауба?

За да се покае за греха си, човек трябва да направи:

(1.) тауба (покаяние)

(2.) ан-надм (съжаление/ угризение) за грешката,

в която е попаднал

(3.) ал-азм ас-саадик ( истинска убеденост и решимост),

 че няма да се завърне пак към този грях

придружено с

(4.) ал-истигфаар (търсене на много прошка)

както и

(5.) ал-амал ас-саалих (добри дела)

Аллах Тааля казва:

 „Аз опрощавам всеки, който се покае и вярва, и върши

праведни дела, сетне продължава по правия път.“

 

(Та Ха; 82)

Очаквайте скоро:

Каква е разликата между тауба и истигфаар?

 Следващия пост ин ша Аллах Тааля

Бръсненето на брадата

 От гледна точка на мюсюлманите, спазващи правилата на фитра, не по-малко, а може би, по-отвратително, от пускането на нокти, следва да се счита друга срамна постъпка – бръсненето на брадата.

 Това е, което правят днес болшинството мъже, желаейки да изглеждат по-привлекателни, наследявайки традициите на европейските неверници.

Стигнали са дотам, че сред тях се смята за срамно, ако женихът влезе при невестата необръснат !
Обръсвайки брадата си, мъжа прави няколко нарушения

[на шериятските норми].

Той [мъжа] изменя това, което е било създадено от Аллах

и според словата на Всевишния, се поддава на нашепванията от шейтана:
Прокле го Аллах и той рече:

 “Кълна се, ще отнема определена част от Твоите раби.
И ще ги заблуждавам, и ще ги подбуждам към копнежи,

 и ще им повелявам да срязват ушите на добитъка, и ще им повелявам да изменят творението на Аллах.”

Който приема не Аллах, а шейтана за покровител,

 той ще понесе явна загуба.

/4:118-119/
   Фитра – буквално:

сунна, обичай, традиция. Т.е. всички тези обичаи, към които са се придържали пророците алейхим селям, и които също са ни повелени да спазваме.

– Така се твърди в “ан-Нихайа”.

 Бръснене на косми със самобръсначка, но само на определено място.

В сведения вариант на хадиса е указано точно мястото, където следва да се бръснат космите.

Харесва ми забележката на Абу Бакр Ибн ал-Араби

 (Ибн ал-Араби – с артикъл ал-, а не Ибн Араби),

направена от него по повод дадения хадис:

 “Според мен, всяко едно от петте правила, сведени в този хадис, е задължително за изпълнение.

Ако някой престане да изпълнява тези правила, неговия облик престава да бъде облик на човек, а още повече

– облик на мюсюлманин”.

Аз съм представил това изказване в “ал-Фатх”.

Струва ми се, че тези думи са много точни, и едва ли има какво да се добави.
Този хадис с думи на Абу Хурейра се свежда от ал-Бухари, Муслим, Абу Дауд, ан-Ниса‟и

– вариантът е представен в неговото изложение,

 а така също и от Ахмед.

 Използвахме страдателен залог на глагола, въпреки че в болшинството автори улема, този глагол на това място се среща в действителен залог.

Нещо повече, в един от вариантите на хадиса се пояснява, че лицето, установило този срок от време, тук е Пророка салляллаху алейхи ве селлем.

Аш-Шаукани смята, че хадис в такъв вариант е ощетен, тъй като в иснада към него фигурира името на Садафа Ибн Муса. Такова мнение обаче е погрешно, защото не отчита факта, че ан-Ниса‟и свежда същия вариант на хадиса с достоверен иснад без името на Садафа Ибн Муса.

Вариант на хадиса без името на Садафа в иснада свеждат също така и Абу Аббас ал-Асамм в “ал-Хадис”

и Ибн Асакир.
Този хадис свеждат Муслим, Абу Авана, Абу Дауд, ан-Ниса‟и, ат-Тирмизи, Ахмед, Ибн ал-А„раби в “ал-Му„джам”,

 Ибн Адий и Ибн Асакир

– всички тези автори, с изключение на Муслим и Абу Авана, свеждат също така варианта на хадиса, който е даден в скобките.

 От хадиса следва, че изпълнението на всички тези заповеди не бива да е по-рядко от веднъж на четиридесет дни.
 Често мъжете в своите заблуди отиват още по-далече

 – те отпускат брада по случай смъртта на близък човек! На това може да се каже само едно.

 Наистина не очите са слепи, а сърцата в гърдите са слепи.

/22:46/
 
Оттук следва, че всеки пожелал да измени сътвореното от Аллах, без да има позволението за това на Всевишния, се подчинява по този начин на повелите на шейтана и въстава против волята на Всемогъщия и Велик Аллах.

В тази връзка изобщо не е удивително, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е проклел всички, които по свое усмотрение изменят създаденото от Аллах, и правят това с единствената цел – да изглеждат по-привлекателни, както бе споменато по-горе.

Несъмнено е, че бръсненето на брадата за красота , също така се причислява към неправедните постъпки, заслужаващи проклятие, тъй като е подобно на други пагубни действия и носи в себе си същия порок.

По-горе аз специално подчертах:

… без да има позволението за това на Всевишния,

 - за да не си помисли никой, че към неправедните действия се отнасят, например, бръсненето на космите по срамните части, а така също и други постъпки, по отношение на които има специално разрешение на Законодателя,

- действия желателни или обезателни.

 Той [мъжа] нарушава заповед на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, който е казал:

 “Щателно подстригвайте мустаците и отпускайте бради”.

/Този хадис с думи на Ибн Умар свеждат ал-Бухари

– хадисът е представен според неговото изложение,

Муслим, Абу Авана и други автори./
Добре известно е, че забраната е задължителна за изпълнение само тогава, когато има определено логическо основание.

В случая такова основание е факта, че:

Мъжете, които бръснат брадите си, се уподобяват на неверниците.

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Стрижете мустаците и отпускайте бради, [за да се] различавате от огнепоклонниците”.

/Този хадис с думи от Абу Хурейра в сборниците си “Сахих” свеждат Муслим и Абу Авана./

 Още едно основание се явява и факта, че мъжете, които бръснат брадите си, се оприличават на жените.
“Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е проклел мъжете, които се оприличават на жените, [както] и жени, които се оприличават на мъжете”.

 /Този хадис се свежда от ал-Бухари и ат-Тирмизи, според който хадиса е надежден./

Очевидно е, че ако мъжа си бръсне брадата, която по волята на Аллах се явява изключително мъжко качество, недостъпно за жената, то той извършва акт, който повече от другите го оприличава на жената.

Надявам се, че аргументите, представени от нас по-горе, ще разубедят всички онези, които не престават да упорстват в заблудите си относно тази постъпка.

Аллах да ни опрости всички за това, което не Му е любимо

и което не Му е угодно!