Тези, които осъзнават стойността и величието на Есхаба на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) и обичат,
и уважават всеки от тях, и вървят по техния път, се наричат ехли суннет.
Онези, които твърдят, че обичат някои от тях и не харесват другите, и клеветят за повечето, и по този начин не следват пътя на абсолютно нито един от Есхаба,
се наричат рафизии или шиити.
Рафиизите са много в Иран, Индия и Ирак.
Тези, които не харесват Ехл-и бейт, т.е. Али
(радияллаху анх) и неговите синове, и водят вражда към тези големци на Ехли суннет, се наричат хариджии.
Днес те се наричат йезидии.
Имат много грешни вярвания и религия.
Отклонената секта, която претендира, че обича всеки от Есхаб-и кирам, но не е по техния път, се нарича вахабизъм. Своите грешни мисли те наричат:
“Пътя на Есхаб-и кирам”.
Вахабизмът е съставен от отклонените идеи на безмезхебника Ибни Теймиййе, поместени в неговите книги, и лъжите на английския шпионин Хамфър.
Тези хора не харесват учените на Ехли Суннет, тасаввуфските учени и шиитите и клеветят всички тях. Смятат се за единствените мюсюлмани.
Наричат мушрици (езичници) онези, които не са като тях и смятат за халял (позволено) да им отнемат живота и имуществото.
Следователно те стават ибахии.
Те извличат грешни значения от нассовете, т.е. от Коран-и керим и хадисите, и мислят, че Ислямът се състои от тези значения.
Те отричат Едилле-и шериййе (източниците в религията)
и повечето хадиси.
Учените на четирите мезхеба са написали много книги, доказващи категорично, че отделящите се от Ехли суннет са еретици и че много вредят на Исляма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар