Намерени вещи, неща (люката).

Който намери нещо изгубено на пътя, или на къра, се нарича „люката”, и може да го вземе, при следните условия:

А) Да го прибере и да обяви за намереното нещо по начин, който най-много хора ще разберат за това.

Б) Ако намереното нещо е със стойност над 1 динар

(4 – 5 лв.), се съхранява и обявява една година, след която, ако не се яви собственика, този, който го е намерил може да го вземе за себе си или да го даде садака, ако няма нужда от него.

В) Ако се яви някой, който да казва, че намереното нещо е негово, той трябва да го опише подробно, или ако са пари да каже точно колко са и какви са, в противен случай не се счита, че той е собственикът.

Г) Ако намереното нещо е незначително или хранителен продукт, намерилият го може да се възпозва от него.

Д) Ако човек намери нещо ценно и смята, че няма да може да изпълни дълга към него, като съхранение и обявяване да не го взема, защото това е отговорност (еманет).

Е) Ако човек намери изгубени животни, ако са от рода на овцете или по-малки, може да ги прибере при горните условия, защото ако ги остави може да ги изяде някой звяр, като в периода на съхранение може да се възползва от тях, като ги дои например.

Но ако са по-големи животни като крави или коне, не трябва да ги пипа, защото те могат да бозаят и да се хранят сами.

Хадис: Зейд ибн Халид (р.а ) предава, че един човек дойде при Пратеникът (с.а.с.) и го попита за намерените неща (люката) и той (с.а.с.) каза:

„Обяви го, като го правиш една година.

Ако дойде собственика, е негово, ако не се яви, прави го каквото искаш”.

Човекът попита: „Ако са овце”?

Той (с.а.с.) каза:

„Те са твои или на твоят брат (по вяра), или на вълка!”. Човекът попита:

„А ако са камили?”.

Пратеникът (с.а.с.) каза:

„Не ги пипай, те ще си намерят храна и вода,

докато ги намери собственикът им”.

(Бухари)

Вредата от гъйбет

 

Братя мюсюлмани!

Злословенето по адрес на някого е презряно нещо, както от Исляма така и от човешкото естество и възпитание. Обикновено злослови онзи, който е слаб и не може да направи нещо полезно. Тогава за да изпъкне пред хората, за да им покаже, че той е способен на нещо, за да задоволи яростта и да прикрие слабостта и немощността си, той започва да критикува хората около себе си. Човек най-често хули роднините си, колегите си, съседите си или приятелите си. Ето защо в следния айет Аллах Теаля повелява:

"О вярващи, много странете от подозрението! Някои от подозренията са грях. И не се шпионирайте, и не злословете един за друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат? Вие се отвращавате от това. И бойте се от Аллах! Аллах е приемащ покаянието, милосърден." Худжурат: 12.

В този айет Аллах Теаля повелява: "Някои съмнения са грях." От тук се разбира, че лошите съмнения са грях. А от тук идва да разберем, че трябва да се пазим от всички лоши съмнения, защото ако приемем, че някои от лошите съмнения са грях, а други не са, то не можем да определим кои от тях са грях и кои не са.

Това е по отношение на съмненията, а по отношение на хуленето, Аллах Теаля казва: "И не злословете един за друг. Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат?" Което означава, че злословенето се сравнява с човекоядството! Да говориш лошо за някого, означава да ядеш неговото месо!

Кой не се отвращава от това? Кой е съгласен да направи това? За каква цена би го направил? При какви обстоятелства би се решил на такава постъпка? – отговорът на тези въпроси е много прост – цената е да прикрие слабостта и неспособността си, целта е да очерни името на способния, обстоятелствата, които го карат да направи това са отчаяние и низост...

След като човек разбере всичко това трябва да направи нещо:

1. Да се откаже от злословието и да се покае пред Аллах Джелле Джелялуху, което означава, че е победител, защото е победил едно лошо качество в себе си, а също така и дявола. При това може да очаква голяма награда от Аллах Теаля, а също да възвърне доверието на неговия брат мюсюлманин.

2. Ако не умее да направи това – значи че се е признал за победен, но няма сили да си признае. Ще продължи да живее в несигурност и съмнение и в най-близките си хора, което означава че този кошмар ще се превърне във всекидневие, тъй като той постоянно е в контакт с най-близките си хора.

А наказанието на ахирета (Съдния ден) – какво те бъде то?

Първо: то е наказание за неизпълнение на заповедта на Аллах Субханеху уе Теаля и второ: наказание за това, че злословника е нарушил заповедта на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). И трето: наказание, че е ощетил репутацията на неговия най-близък човек. Ако злословещият успее по някакъв начин да се скрие на този свят, то в никакъв случай не може да се отърве от наказанието в отвъдния свят. Преценката, да се злослови или не, я оставяме на всеки по отделно. Нека всеки сам направи своя извод.

Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) запитал сахабетата: "Знаете ли какво е гъйбет?" - "Аллах и неговият пратеник знаят по-добре" – е бил отговорът им.

"Гъйбет значи да говориш за качества или постъпки на твоя брат, които той не желае да бъдат коментирани". Тогава сахабетата казали: "А ако тези качества и постъпки наистина съществуват в него?" – "Точно това е гъйбет" – отговорил Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) "Ако тези качества, които ги говориш ги няма у твоя брат, то това е бухтан (инсинуация, злословене)" (Муслим)