Намерени вещи, неща (люката).

Който намери нещо изгубено на пътя, или на къра, се нарича „люката”, и може да го вземе, при следните условия:

А) Да го прибере и да обяви за намереното нещо по начин, който най-много хора ще разберат за това.

Б) Ако намереното нещо е със стойност над 1 динар

(4 – 5 лв.), се съхранява и обявява една година, след която, ако не се яви собственика, този, който го е намерил може да го вземе за себе си или да го даде садака, ако няма нужда от него.

В) Ако се яви някой, който да казва, че намереното нещо е негово, той трябва да го опише подробно, или ако са пари да каже точно колко са и какви са, в противен случай не се счита, че той е собственикът.

Г) Ако намереното нещо е незначително или хранителен продукт, намерилият го може да се възпозва от него.

Д) Ако човек намери нещо ценно и смята, че няма да може да изпълни дълга към него, като съхранение и обявяване да не го взема, защото това е отговорност (еманет).

Е) Ако човек намери изгубени животни, ако са от рода на овцете или по-малки, може да ги прибере при горните условия, защото ако ги остави може да ги изяде някой звяр, като в периода на съхранение може да се възползва от тях, като ги дои например.

Но ако са по-големи животни като крави или коне, не трябва да ги пипа, защото те могат да бозаят и да се хранят сами.

Хадис: Зейд ибн Халид (р.а ) предава, че един човек дойде при Пратеникът (с.а.с.) и го попита за намерените неща (люката) и той (с.а.с.) каза:

„Обяви го, като го правиш една година.

Ако дойде собственика, е негово, ако не се яви, прави го каквото искаш”.

Човекът попита: „Ако са овце”?

Той (с.а.с.) каза:

„Те са твои или на твоят брат (по вяра), или на вълка!”. Човекът попита:

„А ако са камили?”.

Пратеникът (с.а.с.) каза:

„Не ги пипай, те ще си намерят храна и вода,

докато ги намери собственикът им”.

(Бухари)