Всички пратеници бяха обединени в свидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах

 

Всички пратеници бяха обединени в свидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах

Всички пратеници бяха обединени в приканването им на тех-ните народи към словото “ Няма друг бог, освен Аллах”, и ги застрашаваха, ако се отрекат от него, както ни известява честития Коран в много знамения.

Всевишния Аллах казва:

“ И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението (вахй):

Няма друг бог, освен Мен! Служете (единствено) на Мен!”

(сура ал-Енбия-25)

Пратеника (С.А.В.) даде пример за обединението на пророците в приканването им към това слово, като ни извести, че пророците са братя - майките им са различни, но религията на всички пророци е една.

Основата на религията на пророците е една, и тя е теухид (служене единствено на Аллах), дори да се различаваха шериатите им, както се различават децата, които са от различни майки, но от един баща.

3- Значението на “ Мухаммед (С.А.В.) е пратеник на Аллах”

А)- Значението на “ Мухаммед (С.А.В.) е пратеник на Аллах” е да се следва всичко, което е наредил, да се вярва в каквото е известил, да се отдалечава от онова, което е забранил и преду-предил, и да се обожава Аллах с каквото е прописал.

Б)- Осъществяване на свидетелстването, че “Мухаммед (С.А.В.) е пратеник на Аллах”.

То се осъществява с вяра и пълно убеждение, че Мухаммед (С.А.В.) е раб на Аллах и Неговия пратеник, който го изпрати към всички джинове и хора.

Той е последния от пророците и пратениците,

той е приближен раб при Аллах, и не притежава нищо от божествените качества.

Трябва да се следва и да се спазва неговата заповед и забрана, да се придържаме към неговия Суннет - в словата му, делата му и вярата му.

Всевишния Аллах казва:

“ Кажи: О, хора, аз съм Пратеника на Аллах при всички вас.” (сура ал-Еа`раф-158)

“ И те изпратихме Ние (о, Мухаммед) за всички хора само като благовестител и предупредител.”

(сура Себе-28)

“ Кажи (о, Мухаммед):

Пречист е моят Господар!

Не съм ли само един човек - пратеник?”

(сура ел-Исра-93)

Това свидетелстване обхваща следните неща:

Първо: Признаване на неговото пророчество и вяра със сърцето си в него.

Второ: Изричане на “ Мухаммед е пратеник на Аллах” с уста, показвайки го явно с уста.

Трето: Да се следва с дела във всичко, което е известил от истината, и да се изостави онова, което е забранил от заблудата.

“ Вярвайте в Аллах и в Неговия пратеник - неграмотния пророк, който вярва в Аллах и в Неговите слова, и го след-вайте, за да сте напътени!”

(сура ал-Еа`раф-158)

Четвърто:

Да се вярва във всичко, което е известил.

Пето:

Да се обича повече от обичта ни към самите нас, богатствата, децата, родителите и всички хора, защото е пратеник на Аллах, който го обича, той обича Аллах,

и го прави заради Аллах.

Същността на обичта към него е следване на заповедите му и отдалечаване от забраните му.

Всевишния Аллах казва:

“ Кажи: Ако обичате Аллах, последвайте ме!

И Аллах ще ви заобича, и ще опрости греховете ви.”

(сура Али Имран-31)

Пратеника ( С.А.В.) рече:

“ Няма да увярва който и да е от вас, докато не ме обича повече от родителя си, детето си и от всички хора” (предаден от Енес-Р.А.- при Бухари и Муслим)

Всевишния Аллах казва:

“ Които повярват в него и го почитат, и го подкрепят, и следват Светлината, низпослана с него, тези са сполучилите.”

(сура ал-Еа`раф-157)

Шесто: Твърдо убеждение, че неговия Суннет е втората основа за вземане на знание в шериата на Исляма, след честития Коран, и не се отхвърля заради разума.

Седмо:

Да се извършват делата чрез неговия Суннет, неговите слова да са пред мнението на който и да е, да се приемат както са и да присъждаме според неговия шериат, и да сме доволни от него.

Всевишния Аллах казва:

“ Но не - кълна се в твоя Господар!

- те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил и напълно се подчиняват.”

(сура ан-Ниса-65)