КАКВО Е ИБАДЕТ?

Ибадет – да се изпълняват повелите и да се отбягват забраните на Аллаху теаля, който е създал нас и всичко около нас от нищото, и ни поддържа всеки миг в съществуване, който ни предпазва от видими и невидими опасности и беди, и ни дарява безброй блага и добродетели. Подчинение и следване на Пейгамберите, евлиите и учените, които са спечелили любовта на Аллаху теаля.

Човек, да се отблагодари, според своите силите на Аллаху теаля за безбройните блага, които ни изпраща - е дълг за всеки един от нас. Това е задължение, дълг, който повелява разумът. Обаче хората поради несъвършенство в своя разум или ограниченост на вижданията, не намират формите, с които могат да почетат и се отблагодарят на Аллаху теаля. Онези неща или форми, чрез които може да се отблагодари на Аллаху теаля, ако не са повелени от Него, вместо благодарност може да се окажат оскърбяване.

И за това хората, как да се отблагодарят на Аллаху теаля с език, сърце и тяло, как да изпълнят задълженията си като раби е указано от Аллаху теаля и от Неговия любим Пейгамбер е известено на хората. Задълженията и обязаностите заповядани от Аллаху теаля се наричат “Ислямийет”. Благодарността към Аллаху теаля се осъществява посредством следване пътя, който Той е посочил на Своя любим Пейгамбер. 

Който не върви по този път и се отклонява от него, Аллаху теаля не одобрява, не приема нито един от неговите ибадети и благодарности. Понеже има много неща, които хората ги смятат за добри и хубави. Но Исляма не ги одобрява, дори ги обявява за грозни и неприлични.

Значи, онези хора, които притежават разсъдък, за да се отблагодарят на Аллаху теаля и да Му се поклонят, са длъжни да следват Мухаммед алейхисселям.

Този, който следва Мухаммед алейхисселям е мюслиманин. Да се отправят благодарности на Аллаху теаля, т.е. следването на Мухаммед алейхисселям се нарича “ибадет”. Ислямът се дели на две части:

1. Нещата, в които трябва да се повярва и приемат чрез сърцето.

2. Ибадети (служене на Аллаху теаля), които се изпълняват с тяло и сърце.

Най-важният от ибадетите, които се изпълняват посредством тялото е намазът. За всеки мукеллеф (пълнолетен) мюслиманин е фарз (задължително) да се кланя намаз пет пъти на ден.

КОЙ СЕ НАРИЧА МУКЕЛЛЕФ?

Разумните и достигнали полова зрялост лица от мъжки и женки пол се наричат “Мукеллеф”. Онези, които са мукеллеф са отговорни за изпълнението на повелите и забраните на Аллаху теаля. В религията ни за мукеллефите е повелено най-напред приемането на вярата, след което изпълнението на ибадетите. Освен това, трябва да избягват онези неща, обявени за харам (забранени) и мекрух (нежелателни).

Ум, значи сила, която има съзерцателна способност. Тази сила е създадена, за да отделя полезното от вредното. Умът е като уредите за измерване. Служи за измерване от две хубави неща, кое е по-хубаво, и от две лоши неща, кое е по-лошо. Умен човек е този, който не само разбира, кое е хубаво и кое е лошо, но като види хубавото го приема, а като види лошото се отдалечава от него. Умът е като окото, а религията е като светлината. Ако няма светлина, окото не може да вижда.

Зрялост, значи пълнолетие (булуг). Мъжете влизат в полова зрялост като навършат дванадесет години. Има признаци, които определят встъпването на момчето в полова зрялост. При тяхна липса се изчаква да достигне петнадесет години, след което според религиозните предписания се смята за пълнолетен.

Момичетата пък навлизат в полова зрялост като навършат девет години. При положение, че след навършване на девет годни не се забелязват у момичето такива признаци, когато навърши петнадесет години се смята, че встъпва в полова зрялост.

Какво означава “Мирадж” и каква особенност притежава тази нощ?

Мирадж, означава стълба. Това е нощта, в която Мухаммед Мустафа Ресулюллах ”салляллаху алейхи ве селлем” бе издигнат в небесата и заведен на незнайни за човечеството места. Това е 27-мата нощ на месец Реджеб. Мираджът се оповестява в първия айет-и керим на сура Исра. Заблудената еретична група “Мутезиле”, не е успяла да проумее, как за един миг Пророкът ни Ресулюллах “саллялаху алейхи ве селлем” е посетил Дженнета, Джехеннема и много непознати за хората места и с думите: “Приемане на мирадж, се равнява на локализиране на Аллаху теаля на дадено място”, те отхвърлят съществуването на “мирадж”-ът. В отговор на това може да се каже, че Аллаху теаля е разговарял с Муса “алейхиселям” в планината “Тур”. Може ли да се твърди, че планината “Тур”, е мястото където Аллаху теаля пребивава? Разбира се, че не. Праведните мюсюлмани които ще влязат в Дженнета, също ще видят Аллаху теаля. Но Дженнетът също не е мястото на Аллаху теаля. Той е пречист от това да се намира на определено място.

В книгата “Кавл-ул-фасл“, се казва следното:
В първия айет на сура Исра, за да ни покаже някои свръх естествените неща породени от безкрайната Му сила и величие, Аллаху теаля ни информира, че е принесъл Мухаммед “алейхиселям” от Мекка в Кудис. Думата “исра” не може да се използва за думата сън. Думата “исра”, се използва в смисъл на “Нощтно разхождане в будно състояние”.

В айета: (Показаните ти неща [на Мирадж] сторихме едно “фитне” за хората), думата “фитне”, означава изпитание. А изпитание е възможно само в будно състояние. Ако разказаното от Пророкът ни беше сън, никой нямаше да приеме това за нещо странно. Заедно с това, ако Ебу Бекр “радияллаху анх” не беше подкрепил това, той нямаше да може да достигне високите степени които спечели. Невярващите, че Ресулюллах “алейхиселям” бе занесен от Мекка до Кудис, би станал “кяфир” (неверник). Невярващият, че Той бе занесен на небесата и незнайни места, би се отклонил. (Бахр)

Пренасящият Ресулюллах за няколко секунди от Мекка до Кудис, Аллаху теаля, защо да не може да го занесе и на по големи разстояния? Съмняващите се в силата на Аллаху теаля, са единствено неверниците.

Нашият любим Пророк, разяснява “мираджа” по-следния начин:

Качих се на “Бурак”-а (кон от Дженнета), който ми бе даден и пристигнах на Бейт-ул-Макдис. Завързах го, за халката на която бяха завързали своите коне, другите пророци, след което влязох в “месджид”-а, изпълних два рекята намаз и излязох. Джебраил донесе две купи. В едната имаше шербет от Дженнета, а в другата мляко. Избрах млякото. Джебраил промълви: (Избра подходящото за сътворенията). След това ни въздигна до първото небе. Пред небесната врата се чу глас: (Ти кой си?). Той отвърна (Аз съм Джебраил). Чу се (Кой те придружава?). Той каза (Мухаммед алейхиселям). Отново се чу (Той изпратен ли е вече, като пратеник?). Джебраил отвърна (Да). Небесната врата се отвори. Срещнах се с хазрети Адем (Адам). Поздрави ме и отправи молитва за мен. Възнесохме се на второто небе. Проведе се същият разговор. Небесната вратата се отвори. Там се срещнах с двата синa на две сестри Иса и Яхяа (Исус и Йоан). Те също ме поздравиха и направиха молитва за мен. Възнесохме се на третото небе. Отново се проведе същия разговор. Небесната врата се отвори. Там видях хазрети Юсуф (пророкът Йосиф). Той също се помоли за мен. Въдигнахме се на четвъртото небе. Отново се проведе същият разговор. Вратата се отвори. Видях хазрети Идриз (пророкът Енух). И той отправи молитва за мен. Идигнахме се до петото небе. Отново същият разговор. Вратата се отвори. Видях хазрети Харун (пророкът Арон). Също направи молитва за мен. Въздигнахме се на шестото небе. Същият разговор след което вратата се отвори. Видях хазрети Муса (пророкът Мойсей). Поздрави ме и се помоли. Въздигнахме се на седмото небе. Отново същият разговор и вратата се отвори. Видях хазрети Ибрахим (пророкът Авраам), който се беше облегнал на Бейт-ул-Мамур. И той отправи молитва. Видях Бейт-ул-Мамур. След това Джебраил ме заведе на Сидрет-ул-Мунтеха (границата, най-близката точка до която могат да достигнат създанията, до Аллаху теаля).
Аллах заповяда да се извършва по 50 времена задължително поклонение “намаз” на ден. Върнах се при Муса и му разказах. Каза ми (Поискай от Господаря си да ги намали! Общността ти няма сили за това. Имам опит в това). Срещнах се още няколко пъти с Аллаху теаля. Най-накрая моят Господар заповяда (Заповядвам извършването на пет-кратен намаз за фарз (задължително). За всяко време има по-десет севаба. По този начин стават 50 времена намаз)

[Муслим]

Има ли място музиката в исляма?

Не са много от хората, които знаят че музиката е забранена в нашата религия, т.е. е харам. Като едно от чудесата на любимият ни пророк Мухаммед “алейхиселям” по този въпрос, са известените от Него хадис-и шерифи по-долу:

(Ще дойде такова време, че някои хора от моята общност ще приемат “мизмара” [музиката, чалгията] за хелял)
[Бухари]

(Аллаху теаля ще вкара в дън земя онези, които се забавляват с музикални уреди и жени-певици)
[Ибни Мадже]

(Гибелта на моята общноста би станала реалност, ако се разспространят следните пет неща: проклинането, консумирането на алкохол, мъжете носещи коприна, музиката и връзките между мъже с мъже и жени с жени)
[Дейлеми, Хаким]

(Аз бях изпратен също и, за да забраня, идолите и “мизмар-а” [музиката])
[И.Ахмед, Ебу Нуайм]

(На Иблис (дявола), беше казано: Твоят езан са “мизмарите” [музиките])
[Теберани]

(Забавлението с музика, след придобиване на някаква благодат, е прокълнато!)
[Беззар]

(Ресулюллах забрани да се припечелват пари  чрез “чалгия” [музика])
[Бегави]

Музиката забранена от “Инджила” [Библията], беше внедрена в християнството по-късно от поповете.
(Мевахид-и ледунниййе шехри)

Музиката беше голям грях и в останалите религии.
(Дурр-ул мунтека)

Дори да не са съпроводени с музика, трябва да се избягва слушането на гласове с теганни (извивки) т.е. “иляхи”-та, защото “сима”-та умъртвява сърцето. В сърцето се появява празнина.
(Мекатиб-и шерифе, стр.90,99)

Хазрет-и Ибни Абидин повелява: Ракс се наричат, танците и поклащанията с определени движения извършвани от някои “Тарикатчии”

Учените по “фъкъх” (ислямско право) са казали: (Приелият “ракс”-а за хелял, и извършващият го особено в съпровода на дайре (муз.инструмент) и “теганни” (с глас), става кяфир (неверник)).
След повелята (За това че музиката и “ракс”-а са харам, е налична “иджма”-та (единодушието) на муджтехид имамите (специалистите по фъкъх)), която Ибни Абидин е предал от писателят на книгата “Беззазиййе”- Куртуби, е казал (Видях лично фетвата (разпоредбата), издадена от шейх-ул ислям Кирмани, която гласи: “Приемащият “ракс”-а за хелял, става кяфир”. Имало е и алими, които са информирали че приелите “ракс”-а за хелял, стават “фасъци” (грешници). Всички тези неща са традиции на кяфирите (неверниците). Всяка “чалгия” е харам. Ако попадне случайно в ушите, се счита за извинение. Да се направи всичко възможно за да се избегне слушането и е “фарз”,  т.е. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!!!
(Редд-ул мухтар)

 

Може ли всеки да тълкува Коранa

Въпрос:

Вие “ехли суннет вел джемаат” твърдите, че не всеки може да разбира Коран-и керим. А всъщност не е ли съобщено ясно във втори айет на сура Юсуф и 44-и айет на сура Фуссилят, че всеки е в състояние да разбира Коран-и керим?

Не, съвсем не е оповестено това, което предполагате Вие. За втори айет на сура Юсуф, който по смисъл гласи: “Низпослахме Корана на арабски, за да можете да го разберете”, разяснението в тефсирите е следното (предаваме в сбит вариант):

“Ние не низпослахме Коран-и керим на някакъв друг език, а го низпослахме на най-обширния (богатия) и ясен език – арабския. Ако поразмислите добре ще проумеете величието на тази книга, че тя е един шедьовър и че словата в нея са зов отправен към цялото човечество и ще разберете, че приемането на исляма е най-великото задължение и голямата благодат. О, араби, Коран-и керим беше низпослан на вашия език. Вие видяхте, че словата в него не наподобяват на словата на литераторите и стихоплетците. Ако поразмислите ще разберете, че това не е човешко слово, а е слово на Аллах.”
Следователно, изразът “за да разберете”, означава, че трябва да се осъзнае божествения произход на Коран-и керим, а не това да се разбират заповедите, съдържащи се в него. Ако това не беше така, Аллаху теаля нямаше да заповяда (по смисъл):

“О, Пророко Мой! Разясни Корана на хората!” (Нахл:44)

А що се отнася до 44-и айет на сура Фуссилят, който гласи по смисъл: “Ако Ние бяхме низпослали Корана на някой чужд език“, щяха да кажат: “Значенията му трябваше да бъдат обяснени по-подробно. Каква книга може да бъде това за арабите, ако тя не е на арабски.” Кажи: “Този Коран е изцеление за хората и пътеводител, показващ им правия път. А в ушите на онези, които не вярват, се намира една (духовна) глухота и Коранът за тях е непонятен (покрит). Сякаш те са призовавани от далечно място и не схващат това, което Коранът им казва”, разяснението (тефсир), на който е следното:

“Коран-и керим е на вашия език, т.е. на арабски [а не е на китайски, елински или руски]. Вие, като араби, посредством вашето красноречие и майсторство на изразяване, бихте проумяли, че Коран-и керим е слово на Аллах.” Тука не се казва: “Тъй като владеете арабски, ще можете да разбирате и указите в него.”
В продължението на знамението се съобщава как неверниците [и враговете на исляма скрити зад мюсюлмански имена, казващи: “Коранът е достатъчен, няма нужда от други доказателства”] не могат да чуят и разберат Корана, подобно на глухите хора нечуващи звуците. И без това, ако всеки можеше да извлича един и същ смисъл от Корана, нямаше да се появят всичките 72 еретични секти. За всички мюсюлмани е фарз (неотложно задължение) да научат знанията за вероизповедание, фарзовете и харамите, а те могат да бъдат изучени само и единствено от книгите по “фикх” (ислямско право). Фикхът е извлечен от айетите и хадисите, благодарение на учените “муджтехиди” (най-големите ислямски учени).

(Хадика)

---

Имам Шарани “рахметуллахи алейх” казва:

“Ако Ресулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” не беше разяснил знанията за броя на намазите, за нисаба на зекята, начина за изпълнение на байрамските и дженазе (погребалните) намази, фарзовете на оруджа и хаджа и ислямското право, щеше да бъде невъзможно те да се научат от Коран-и керим”.

---

Когато един човек е казал на Имран бин Хусейн “рахметуллахи алейх”: “Говори ни само от Корана!”, той му е отвърнал: “О, глупако, как може да се разбере всичко от Корана? Например, можем ли да намерим по колко рекята са намазите?”

Един ден едни хора са дошли при хазрети Омер и са казали, (Не можахме да намерим доказателства в Коран-и керим относно това колко рекята трябва да се кланят намазите по време на пътуване (сефер). Хазрети Омер е отвърнал: “Онова, което не може да намерим в Корана, изпълняваме по начина, който сме видели от Расулюллах. Той намаляше на два рекята четирирекятовите намази.”

(Мизан-ул-кубра)

---

Освен това, за хора като нас не е въобще подходящо да четат тефсирите и хадисите с цел да научат религията от тях (поради липса на необходимата за тълкуването им научна основа), тъй като едно грешно разбиране или усъмняването в тях биха изкарали човек от религията. Хазрети Ебу Бекр “радияллаху анх”, който е проумял тази тънкост много добре, е казал:

“Ако се хвана да тълкувам Корана по свое разбиране, то тогава, кое парче земя би ме носило върху себе си и кое небе би правило сянка върху мен.”

(Шир’а)

---

Коран-и керим не може да бъде преведен на нито един език – дори и на арабски. Даже стиховете на хората не биха могли да бъдат преведени напълно. Те единствено могат да бъдат разяснени. Невъзможно е да се разбере значението на Коран-и керим от превод. Да се разбере смисъла на даден айет, означава да се разбере какво Аллаху теаля е искал да каже с него. Онзи, който чете превод, не можe да стори това. Той би разбрал само онова, което преводачът му е разбрал (или си е мислил, че е разбрал) в зависимост от нивото му на образованост. Особено ако преводачът му е еретик (бид’ат ехли), предаваните значения съвсем биха били изкривявани и изопачавани. Да се прави тефсир (да се тълкува) означава да се разбира волята на Аллах. Ако извлеченото по този начин значение е правилно, то тъй като ще е извлечено по непозволен от исляма начин, сторилият това ще е извършил грях, а ако то е грешно, човек напуска исляма.

(Берика)

---

В хадис-и шерифи се казва:

“Разясняващият Корана по-собствено разбиране, независимо дали е правилно, непременно ще е постъпил грешно.”

 (Несаи)

“Извличащият значение от Коран-и керим, без необходимата компетенция, ще бъде подложен на мъчение в Ада.”

 (Тирмизи)

“Онзи, който тълкува Коран-и керим по свое лично разбиране, напуска исляма.”

(М. Раббани)

 

Има ли други доказателства в исляма, освен Коранa

Някои хора твърдят следното: “Аз не признавам никакви доказателства освен Корана! Чета превода на Корана и изпълнявам това, което разбирам от него.”

Правилен ли е този подход?

Не ни ли е достатъчен Коран-и керим, за какво ни е друг източник?

Отговор:

Човекът, който изразява такива мисли, не притежава и частица искреност, и в никакъв случай не вярва в Коран-и керим. Ако вярваше, трябваше да е повярвал във всичко посочено в него.

Аллаху теаля не заповядва: “Следвайте само Мен, подчинявайте се само на Мен”, а повелява на мюсюлманите да се подчиняват на Пророка и ислямските учени. Кой безмезхебник би отрекъл следните знамения (в които по смисъл се казва):

“Подчинявайте се на Аллах и Неговия Пророк!” (сура Енфал: 20)

Подчинението в Мухаммед “алейхисселям” е повеля на Коран-и керим.

“Онзи, който се подчинява на Аллах и Неговия Пророк, постига най-велико избавление.” (сура Ахзаб:71)

“Кажи Пророко Мой: “Следвайте ме, за да ви заобича и Аллах.” (сура Ал-и Имран:31)

“За онези неверници, които не вярват в Аллах и Неговия Пророк (невярващите в тях стават неверници), Ние сме подготвили яростен огън.” (сура Фетх:13)

Човек, който не вярва в Пророка “алейхиссаляту весселям” също е неверник. Да се вярва в него означава да се повярва, приеме и хареса всичко, което е казал Той.

“Кажи: “Подчинете се на Аллах и Неговия Пророк! Нека отвръщащите се (неподчиняващите се, неверниците) да знаят, че Аллах не обича неверниците.” (сура Ал-и Имран:32)

Не само отвръщащият се от Аллах, но и отвръщащият се от Пророка “алейхиссаляту весселям” става кяфир (неверник).

“И вземете това, което Моят Пророк ви даде! И отбягвайте това, което ви забрани!” (сура Хашр:7)

“Този Пейгамбер налага халяла (позволява) хубавите неща и забранява харама (забранените) – грозните неща.” (сура Араф:157)

(Аллаху теаля е позволил също и на Своя Пророк да налага харама (да забранява))

“Който се подчинява на Пророка, ще се е подчинил и на Аллах.” (сура Нуса:80)

“Който се възпротивява на Аллах и Неговия Пророк, несъмнено той е в ясна заблуда.” (сура Ахзаб:36)

“Онзи, който се подчинява на Аллах и Неговия Пророк, ще отиде в Дженнета, а онзи, който се противи – в Джехеннема.” (сура Ниса:13,14)

“И ако има разногласие между вас, отнесете го към Аллах и Неговия Пророк (към Коран-и керим и Сунната).” (сура Ниса:59)

“Ние изпращахме всеки Пророк, за да му се подчиняват.” (сура Ниса:64)

Аллаху теаля е изпратил Мухаммед “алейхисселям”, за да разяснява Коран-и керим. По отношение на поставянето на закони, вярата, подчинението и в споменаването на неговото име в Келиме-и шехадета, Аллаху теаля споменава името на Пророка наред със Своето. В два айета по смисъл се казва:

“Низпослахме Коран-и керим на тебе, за да го разясниш на хора.” (сура Нахл:44)

“Изпратихме ви Пророк, който ви донесе писанието и мъдростта, и ви учи на онова, което не знаете.” (сура Бакара:151)

Имам Шафии “рахметуллахи алейх” е казал:
“Мъдростта, за която се споменава в този айет, е Суннетът. Първо се споменава Коран-и керим и веднага след това мъдростта.” (Рисале, 78-а стр.)

Хадис-и шерифите на тази тема са следните:

“Едновременно с Коран-и керим, Джебраил донесе и Суннета – неговото разяснение.” (Дарими)

“На мен ми бяха дадени заповеди колкото Корана.” (И. Ахмед)

“Ще се появят хора, които ще твърдят: “Приемете само халялите и харамите, намиращи се в Корана!” Проумейте го добре – забраната (налагането на харам) от Пророка, е равносилно на забраната от Аллах.” (Тирмизи, Дарими)

“Онзи, който ми се подчини, ще влезе в Дженнета, но онзи, който ми се възпротиви, не би успял да влезе в Дженнета.” (Бухари)

“Когато настъпи времето моята общност да се отдели от правия път, онзи, който продължи да поддържа моята Сунна, ще получи шехидски (мъченически) севаб.” (Хаким)

“Когато възникнат спорове, следвайте стриктно моята сунна и сунната на хулефа-и рашидин (четиримата халифи на Мухаммед “алейхисселям”).” (Тирмизи)

“Следващият ме, ще е последвал и Аллах. Противящият се на мен, ще се е възпротивил и на Аллах.” (Бухари)

От друга страна, безмезхебниците не приемат, факта, че доказателствата в религията са четири. Казват, че не съществуват други, освен Коран-и керим и Сунната. Новопоявилите се “разбирачи”(!), изпреварвайки в заблудата си дори и безмезхебниците, се осмеляват да нападат дори израза “Коран и Суннет”, като казват: “Някои хора измислят нова религия, различна от Корана, под името Суннет. Пророкът беше само един “пощальон” – той си изпълни задължението с донасянето на Коран-и керим и неговата работа приключи.” С тези слова се опитват да представят Сунната като нещо различно от Коран-и керим. В айетите е съобщено, че тези хора са неверници.

Както се вижда, онези, които казват “Само Коран” и не се подчиняват на Мухаммед “алейхисселям”, са измамници (шпиони) и неверници (опитващи се да унищожат исляма, прикривайки се зад мюсюлманските си имена). [Желаещите да придобият обширна информация по този въпрос, могат да свалят и прочетат книгата Тези хора само привидно твърдят, че вярват в Коран-и керим, защото онези, които събраха Коран-и керим и хадис-и шерифите, са сподвижниците на Мухаммед “алейхисселям”. Човек не може да вярва в едното и да отрича другото. Едно от чудесата на Пророка ни Мухаммед “салляллаху алейхи ве селлем” е, че е съобщил за появата на тези хора още преди 14 века. В три хадис-и шерифа се казва:

 

“Ще дойде време, когато ще се появят хора, които ще ме отричат. Когато се спомене един мой хадис, те ще отвърнат: “Пророкът не би казал нещо такова. Ти остави това, предай от Корана.” (Ебу Йа’ла)

“Ще се появят високомерни хора, който ще казват: “Аллах не е сторил харам нищо друго освен написаното в Корана.” Кълна се, че има заповеди, с които съм забранявал и съобщавал лично. Техният брой е по-голям от тези, повелени в Корана.” (Ебу Давуд)

“Ще се появят хора, които ще казват, че не приемат други доказателства освен Корана.” (Ебу Давуд)

В Коран-и керим не се казва: “Следвайте само Корана”, а: “Подчинявайте се на Аллах и Неговия Пророк!” Онзи, който отрича Пророка на Аллах, става неверник. Това е посочено в Коран-и керим, чието разяснение се явяват хадис-и шерифите.

Когато един човек е казал на Имран бин Хусейн “рахметуллахи алейх”:

“Говори ни само от Корана!”, той е отвърнал: -“Глупако, може ли да ми намериш броя на рекятите на намазите в Коран-и керим?”

Един ден са дошли група мюсюлмани при хазрети Омер и му казали, че не са успели да намерят доказателства в Коран-и керим относно това, колко рекята трябва да се кланят намазите по време на пътуване. Хазрети Омер им отвърнал: “Онова, което не може да намерим в Корана, изпълняваме по начина, който сме видели от Расулюллах. Той намаляше на два рекята четирирекятовите намази.” (Мизан-ул-кубра)

Когато човек проумее важността от следването на Расулюллах, той ще проумее, че е необходимо да се следват и хадис-и шерифите, които са разясненията на Коран-и керим. Ако хадис-и шерифите отсъстваха, никой нямаше да знае колко рекята са намазите и как се изпълняват, какви са фарзовете на зекята, оруджа и хаджа, и какво съдържа ислямското право. Т.е., никой нямаше да е в състояние да извлече тези знания от Коран-и керим. Следователно, хадис-и шерифите са задължителни за разбиране на Коран-и керим – те са неговите пояснения. А за разбиране на хадис-и шерифите, от друга страна, са нужни разясненията на ислямските учени. Аллаху теаля повелява:

“Питайте Пророка! Питайте учените!”

Ако всеки беше в състояние да разбира Коран-и керим, каква нужда имаше от изпращането на Пророка? В исляма са се появили 72 еретични течения поради факта, че не са успели да разберат Коран-и керим по правилен начин. В три айета се казва по смисъл:

“Ако бяха питали за него пророка или удостоените с власт (упълномощените, учени), те щяха да го разберат.” (сура Ниса:83)

(Оттук се разбира, че мюсюлманите трябва да се подчиняват и на “улюл емр” (упълномощените, ислямските учени)).

“Тези примери ги проумяват само учените.” (сура Анкебут:43)

“Ако не знаете, питайте учените.” (сура Нахл:43)

Тези знамения показват, че за разбиране на Коран-и керим са нужни разясненията на ислямските учени. Онзи, който чете превода на Корана, не може да разбере какво Аллаху теаля иска да ни каже с него. Той научава само онова, което преводачът е разбрал (въз основа на знанията, които притежава) и какво иска да ни предаде. А какво ще стане ако преводачът е невеж или еретик? Четящият този превод ще разбере това, което преводачът си е мислил, че е разбрал и искал да ни предаде (т.е. той оформя превода по начин, който “да докаже” неговите заблудени мисли, като избира подходящите думи, за да постигне целта си. С други думи, той чете оригинала на Корана, стига до извода, че е разбрал нещо, като пише онова, което е разбрал (или съзнателно изкривява смисъла му). По този начин четящият превода се опитва да разбере, не Коран-и керим, а това, което е разбрал преводачът, т.е. неговите лични мисли и разсъждения), а всъщност не е това, което Аллаху теаля иска да ни каже. Човек, който чете превод, няма как да научи знанията за делата и поклоненията, а знанията за вярата остават нещо съвсем непонятно за него, защото всички 72 отклонени течения (еретици) са се появили, поради това, че са давали грешни значения на айетите на Коран-и керим.

Коран-и керим е като конституцията на нашата религия. Стотиците хиляди хадис-и шерифи са неговите преки разяснения, а ислямските учени, от друга страна, са пояснили айетите и хадис-и шерифите. Човек, който не познава тези разяснения, не е възможно да следва Коран-и керим. Такова е положението и със сегашната конституция. Държавата се управлява със закони, устави, наредби и съдебни решения. Ако те липсваха, никой нямаше да може да управлява страната само с конституция. Конституцията винаги пренасочва към законите, а Коран-и керим към Мухаммед “алейхисселям” и ислямските учени. Следователно, само с конституция, държава не се управлява и само с четене на преводи религия не се научава.

Позволено ли е четенето на Коран без абдест, или задължително ли е човекът, който чете Коран да е с абдест?

С името на Всемилостивия и Милосърден Аллах.

За този, който иска да чете Корана от мусхафа (книгата) е пряко задължение (фард), да се почисти, както от мръсотийте хадес (като дженабе, хайд и т.н), така и от материалните мръсотий неджасет (като урина, кръв и т.н).

В предание от Али (р.а) се предава, че той видял Пратеника на Аллах (с.а.с) взел абдест, после казал:

„За тези, които не са джунуб (преди да четат Корана) е достатъчно да направят това, а тези, които са джунуб, не могат да четат дори и знамение (или буква) от него (преди да се почистят).” (Ахмед)

Що се отнася до тези, които знаят Корана (или части от него) на изуст, за тях няма пречка да четат от него, без да докосват мусхафа (книгата).

Същото се отнася и за жената, която е в хайд и трябва да повтаря Корана, за да него забрави…

Това е мнението на повечето ислямски учени като Имам Шафи, Малик, Аузай, Ахмед, Зухри, Ан-Нахий и мн.др.

И все пак Аллах (с.т) знае най-добре!

Фетва № 1871 ред /2202/ издадена на 26/10/2003 г. от гл.мюфтийство на А.Р.Египет.

 

Безизходицата в земния свят

Рамазан е свещен месец, в който хората преследват и целят единствено благоволението на Аллах, работят безкористно и полагат особени, усилия по този път. Основен фактор в това е превръщането на говеенето в религиозно задължение, присъщо на рамазана. Отреждането на централна роля в човешкия живот на служението, както му се полага, се превръща в конкретна истина по време на рамазан.
Човекът, който говее в продължение на един месец, се намира в отлично състояние на служение най-малкото между сахур и ифтар. А нощите преминават в различна атмосфера на служение, чийто смисъл е подготовката за говеенето на следващия ден и придобиват значимост, като се обгръщат в различно усещане.
Наред със задължителния ибадет особено през този месец изобилства и допълнителния - добротворство, красиви постъпки и прекрасните дела, признак на великодушие и щедрост, които хората проявяват и посредством благотворителността. Говеенето изпълва хората с въодушевлението да се мотивират все повече по пътя на добрината и прекрасното. Като поправя самите тях, подобрява поста, който спазват, и тяхното състояние, доближавайки постъпките им до линията на доброто, той ги подтиква към съвършенство и творене на красота. Оттеглянето от ядене, пиене и полов живот през целия ден, напомня на човека необходимостта да контролира човешките си слабости и страсти, да ги надмогва и да се предпазва от низки склонности, така налага стремеж към един вътрешен самоконтрол и възпитание на волята и същевременно прави това възможно, като го улеснява. Ето това е пътят на богобоязливостта, начинът, при който „се очаква да се побоите" (2/183), като го спазвате истински. Той е една неотменима повеля на Аллах за пречистване и поправяне на човека и е отредена като задължение за мюсюлманите.
Задължението да се говее, което е тежка и доста строга дисциплина за човешкото тяло, е предписано не за постоянно, не за дълго, а за „определени дни" (2:183). Неговият Господар, който познава човека най-добре, силата, капацитета и способностите му, преценява с точна мъдрост действителните му нужди и в тази връзка от какво и колко се нуждае за своето благосъстояние и духовно развитие. Защото Той е Господарят, всяка негова заповед е точен израз на абсолютна мъдрост. Той е знаещ, познанието му е съвършено и обгръща всичко.
Той не е наложил никаква трудност в областта на религията (22:78). Религията е съставена от задължения, лесни за приложение, чиито условия не са тежки, и така е възникнала картина, която може да се изживява и осъществява от всекиго под формата на начин на живот.
Днес във всяко кътче на земята лесното отслужване на намаз, когато му дойде времето, от страна на мюсюлманите, без да подбират специално място – на летището, на ж.п. гарата, в пустинята или там, където са се установили за отдих, с други думи независимо къде, привлича вниманието, на някои мислещи немюсюлмани, особено на някои църковни водачи и събужда у тях наред с леко учудване и възхищение. Тази лесна и практична форма, която не задушава служението на Аллах чрез церемонии и определени условия, предизвиква одобрение и завист, става причина за пряко положително влияние и отражение.
В Исляма няма затруднение и суровост. Всевишния Аллах е създал религията Си така, че тя да бъде лесна за приложение от всекиго, не е разрешил противоестествени схващания, които смятат за нищожни човешката природа и слабости или пък целят неговата промяна и унищожение. В заповедите и забраните не се среща непосилна за носене тежест на служенията. Един вярващ, който е поел по пътя на отдаването и изживява своята религия, намира облекченост и удобство, произхождащи от хармонията с неговата натура, далеч от показност и изкуственост.
В един хадис, намиращ се в Мюснед-и Ахмед, се казва: „В Исляма няма монашество." В ибадета са ясни онези задължителни религиозни предписания, които са неотменими. Те са стандарт, отнасящ се за всеки вярващ. Всичко останало извън това е оставено на желанията и волята на човека. В тази насока освен да служи като пример за останалите, не може.да става дума за това някой да изобличава или да осъжда друг човек.
Важното е да се пази вярата и ибадета и линията на делата, които я утвърждават и изразяват вярата и праведните дела. Отвъд това натоварванията, които са противни на човешката природа, усилията за свръхвъздържание и крайности във вид на монашество, както често пъти е наблюдавано в историята дават обратни резултати и във всички случаи не получават обществен прием.
Не бива да се забравя следното: истинският събеседник на човека е неговият Господар, главната му връзка е тази с Него и той е във всякакъв смисъл е в състояние на зависимост от своя Господар. Основната истина, която е валидна във всеки един момент навсякъде и при всяко положение и условие, която е постоянна и непрекъсната, е тази. Ето ибадетът, който е израз на вярата, е припомнянето на тази валидна истина и издигането й по особен начин. Във всеки вид ибадет явлението „споменаване" е основно и бива издигнато в някаква форма. От тази гледна точка в сърцевината на всеки ибадет съществува споменаване. В думите: Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата! И отслужвай молитвата! Молитвата предпазва от покварата и порицаваното. Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите. (Свещеният Коран, 29:45), се обръща внимание на това „споменаване", което представлява при всички случаи съдържанието и същината на служенията.
Признаването от страна на човека на неговия Господар, разбирането на Неговата божественост, осъзнаването на собствената природа и положението на раб са все следствия от това „споменаване". Така е и със схващането за значимостта на предметите и връзките, осъзнаването на преходната и измамна празнота на света и земното.
Онези, които вярват и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват.
(13:28)
Да, признаваме, единственият път, който ще удовлетвори човешкото сърце и ум и ще му донесе покой, е споменаването на Аллах Теаля. Извън това за човека няма нищо, което да убеждава, да вдъхва увереност и да му обещава доверие и спокойствие. Като гледаме причините и връзките, като търсим във вещите неизменна истина, не сме в състояние да достигнем доникъде. Това не обещава на човека нищо друго освен напрежение, страдание, безрезултатност и отчаяние. В състояние сме да разберем явленията и възникването не като се позоваваме на причините и условията, а само и единствено като ги отдаваме на съзидателната воля, която стои отвъд тях. Няма друг изход, друг ключ за обяснение. Всяко нещо става разбираемо в момента, когато ние споменаваме Аллах Теаля. Единственият убедителен път за човешкото сърце и ум е запомнянето на тази истина, нейното признаване чрез осъзнаване и отдаване.
Безсмислено е да се търси някаква стойност в земния свят, който всеки миг се променя, търпи превъплъщения и с обречен на преходност, на която да се доверим и опрем. Не може да се говори за някаква трайна истинност по отношение на нито едно от сътворените неща. Да се приписват на създадените вещи неизменна ценност и някакви допълнително нагласени качества в този дух, да се градят мечти за тях и да ни обземат необоснован страх и мнителност по този път, всичко това става причина за разочарование. За тези, които правят това, няма друго освен разбити илюзии: (Тук следва да се припомни откъсът от 75 до 79 цитат на сурата Ан'ам от Свещения Коран, който се отнася до онзи момент, когато Ибрахим (алейхис селям), наблюдавайки звездите, луната и слънцето, със заключението, което прави за единобожието и опрощаването на греховете, насочва народа си по истинския път.)
Всъщност човек е като чужденец на света, макар да е заобиколен от всякъде от него, по същество е далеч От него! Този факт се отнася дори и за неговото тяло. При функционирането и работата на тялото неговата роля във волята и контрола върху нея може би е доста нищожна почти незабележима. Един ден той ще напусне света окончателно, извън и въпреки волята си. А Всевишния Аллах му е „по-близко от шийната артерия" (50/16)
Не е уместно човек, отдавайки сърцето си, да се привързва към земния свят, това не е съвместимо и с вярата. Несъмнено човек е създаден на земята и в тукашния му живот това, за което става дума, е изживяване на земния период. Отричането на тази среда, пренебрегването й, разбира се, е невъзможно. Човек ще изживее земния период в разумния и законен смисъл, ще го оползотвори и ще се възползва от него. Това му е опростено и във всички случаи то е разбираемо изпитание. Само че, след като стъпи на истинския път, постигне вярата и схване напълно нейната важност и истинска същност, това, което му приляга, е да освободи сърцето си от любовта към земното. При това положение да превърне земното в своя цел, да му посвети копнежите и желанията си, да храни във връзка с него очаквания, са вече за самия човек съществена слабост и недостатък. В този смисъл светът не е помогнал на никого и впрочем това е невъзможно. Защото в него, за човека, е заложена безизходица. Единствено скръб и разочарование очакват човека, който се е устремил към него. Човекът е създаден, изучавайки правилно света, да постигне вяра и да познае своя Творец.
Свещеният Коран открито предупреждава, че за човека изходът е „убежището" при Аллах и ако се увлече по земното, ще се окаже в безизходица.
Затова към Аллах се устремете! Аз съм Негов явен предупредител за вас.
(Свещеният Коран 51:50)
Смисълът на това е, че търсенето на свой път в земния живот не подхожда на вярата и такава една фикс идея не може да се съчетае с начина на живот, който да е съвместим с религията. И като последица ще донесе на човека пълно разочарование. Според това, че човекът не може да носи едновременно тези две противоположности, пътят, който ще го отведе до крайната цел на неговото пътуване, е ясен.
И споменавай името на своя Господ, и с всеотдайност се посвети на Него.
(Свещеният Коран 73:8)
Това е единственият изход, който съответства на мотива на сътворението и съществуванието на човека и в крайна сметка ще го изведе до голямото спасение и щастие, които са му съобщени с божествена вест: споменаването на Аллах, признаването Му и удостояването Му с уважение и привързаност чрез пълно отдаване, проявяването на смирение, изявяване на робството във всяка насока.
Мюсюлманинът е направил своя избор по този път и е изяснил поведението си, той е човекът, който в крайна сметка никога не се доверява на земния живот; той е храбрецът, който не се увлича по измамното:
О, хора, обещанието на Аллах е истинно. Никога да не ви подмамва земният живот и никога най-измамният да не ви подмами за Аллах!
(35:5)
Тази основа не определя необходимостта човек да отхвърли земния живот, тя не означава, че той трябва да прекара живота си във въздържание като отшелник. Нещо различно е потискането на собственото тяло и физическото същество, което му е нужно в земния период и само по себе си принадлежи на земята, като доставя всичко земно на неговото място, като го приема за идея в сърцето си и не губи времето си с него. Това означава в неподходящи психологически условия човек да пренебрегне своята земна същност или да се старае да я унищожи. Това е опасен и недействителен път. Като метод той не е съобразен с мъдростта, не е препоръчван и не е позволен. Точно обратното, известни са много предупреждения и напомняния на Нашия Учител, Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), да не се допуска това.
Ислямът е за човека. Грижи се за неговата физическа личност, той е един среден път, който се опира на основата на мъдростта в името на неговото благополучие, лесно приложим, практичен, умерен е, освен това е приятен на човека, зареден е с щастие и благодат. Вярващите усещат цялата красота на този път особено когато проявяват усилие, както е по време на Рамазана и я изживяват с пълна сила.

Призив към Всевишния Аллах

Земният живот е само игра и забава. А отвъдният дом е най-доброто за богобоязливите. Нима не проумявате?(Ал-Анам 32)
Слава на Аллах, Господаря на Световете (Славата му е Велика), да бъдат благословени и с мир дарени водачът на вярващите, Пратеникът на Аллах – Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), семейството, съратниците и сподвижниците му и всички негови следовници, които вървят по пътя му. (Амин!)
Всевишният Аллах, сътворил човеците и цялата Вселена, не е оставил хората неведоми за самите себе си в този земен живот и изпращайки пророци, ги е научил как и по какъв начин трябва да живеят. Чрез тези норми на хората се поднася определен път, начин на мислене, мироглед, накратко казано „религия". Религията е система, вяра и философия, която формира основата на мисленето и живота на хората. Демокрацията, социализмът, капитализмът, лаицизмът (светското начало), Ислямът, всички те представляват вид религия. Религията на човека е тази, на която съответстват неговият живот, вяра и възгледи. Религиите се делят на истински и лъжерелигии. Истинската религия е тази, чийто източник е Всевишният Аллах. А единствената религия, на която източник е Всевишният Аллах, е Ислямът. Всички пророци са били вестители на Исляма. Ислямът е божествен закон, който всички хора трябва да спазват до възкресението за своето щастие. Последният пророк на Аллах е пророкът на ислямската религия Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), а последната книга, чиито норми трябва да се прилагат, е Свещеният Коран. Другите книги са били променени от хората. Коранът е единствената книга, чиято законност (норми) е в сила до възкресението. А лъжерелигиите са всякакви философии, възгледи или течения, чийто източник е човекът. Издигнатите вчера закони са променени днес, а днешните ще се променят утре.
Всевишният Аллах е създал хората, за да Му служат, т.е. да му се подчиняват безпрекословно. Следователно хората, изпълнявайки своите задължения на раби на Аллах, се удостояват с най-високата чест измежду всички създания. Обратното на това също е вярно. Като погледнем историята на човечеството, виждаме, че хората, създадени „да бъдат раби само на Аллах" (Джелле Джелялуху), понякога са служили на Аллах, а понякога – на други, различни от Него същества.
Нашият най-висш дълг е да изпълняваме всяка заповед на Аллах (Джелле Джелялуху). Творецът, който ни е създал и ни е дал очи, уши, сърце, изисква това от нас. В такъв случай възможно ли е да има по-прекрасен дълг от този? Въпреки това понякога се срещаме с хора, скъсали връзката си с Всевишния Аллах, които, при положение че трябва да бъдат раби на Аллах, са станали роби на себеподобни. Когато на такива им говорим за Аллах Теаля, за Исляма, за причината за нашето сътворение, те дават незабавно следния отговор: „Вас какво ви интересува моят живот? Този живот е мой, ще правя каквото си поискам!"
Този отговор задължително поражда въпроса:
- Как така е станал твой този живот, откъде го закупи, от пазара, от чаршията ли? Колко пари плати за него? Колко усилия положи, за да се сдобиеш с този живот, с тази душа? Не! Всичко, което в този момент наричаме „свое", ни е дадено на съхранение от Аллах Теаля. Всевишният Аллах ни е поверил това, за да ни изпита как ще го използваме. Ще се опълчим ли на Аллах Теаля, или ще му се подчиним с това, което ни е дал Той? За да видим това... Ако се опълчим на Аллах Теаля, като вършим неща, забранени от Него, с това, което ни е дал да съхраняваме, ще бъдем от губещите и на този свят, и в отвъдния живот (Да пази Аллах!). Аллах е издигнал заповедите и забраните, за да осигури щастието на този свят и в Сетния дом. Свещеният Коран изобилства с картини от живота на хората, които са се възпротивили на Аллах и чийто край е вечният Джехеннем.
В Деня, когато угнетителят ще хапе ръцете си, казвайки; „Ах, да бях поел път с Пратеника! Ах, горко ми, да не бях взимал такъв за приятел! Той ме отклони от споменаването, след като бе дошло при мен. Сатаната за човека е предател." И рече Пратеника: „О, Господи, моят народ пренебрегва този Коран."
(Свещеният Коран 25/27- 30)
Ако използваме поверените ни на съхранение дарове така, както желае Аллах (Джелле Джелялуху), ще се сдобием с вечния Дженнет и ще живеем щастливо.
Ще бъдат обслужвани с блюда от злато и с чаши, и ще има в тях, каквото душите поискат, и каквото радва очите. Там ще пребивавате вечно. Това е Раят, който ви е оставен в наследство заради вашите дела! Има там за вас много плодове, от които ще ядете.
(Зухруф /71,73)
Да. Пред нас има две възможности за избор: Дженнет или Джехеннем... Нашият, много милостив Господар ни е описал двата пътя много ясно и ни е предоставил свобода в този избор. С други думи, ако желае, човек ще стане раб на Аллах (Джелле Джелялуху) на този временен свят, ще изпълнява Неговите заповеди и ще влезе във вечния Дженнет, или ще стане слуга на същества, ще спазва заповедите на хора и (Да пази Аллах!), ще се сгромоли във вечния Джехеннем.
Не ще вкусят там нито прохлада, нито питие, освен вряща вода и гной.
(Ан-Наба 24-25)
В замяна на преходния свят – вечен безсмъртен живот. В замяна на мимолетните удоволствия – вечни наслади. Изборът е оставен на нас. До вечния живот остава много малко – месеци и години, които на нас ни се струват продължително време. В Свещения Коран се казва така:
В Деня, когато го видят, те сякаш ще са пребивавали само една привечер или утрин.
(Ан-Назиат:46)
„Струва ли си в името на ей този свят, който трае колкото 1-2 часа, да се загуби вечният отвъден Дом? Трябва да се помисли. Нашият Господар е съобщил в Корана: Този свят е игра и забава, отвъдният дом е по-добър, не проумявате ли? Нашият Създател ни предупреждава. Да се вслушаме в това предупреждение. Всичките ни планове траят до смъртта, докато легнем под земята. Живеем, сякаш оттам насетне няма живот, няма равносметка, няма разпит. Нека да помислим и за гроба под земята. Или не ни минава и през ум?
Нека Нашият Господар ни накара да проумеем това. (Амин!)

ДА ПОРАЗСЪЖДАВАМЕ МАЛКО!
1. Колкото и истина да е животът и смъртта е толкова истина.
2. Докато преследва единствено материални цели, кризите на човек се увеличават.
3. Действителното далеч, не е времето след 20 години, а времето преди 20 секунди.
4. Джехеннема, в който ще отидат хора, който огън сами те са запалили със собствените си ръце.
5. Всяко наше дихание е крачка, която ни приближава към смъртта.
6. Единственото хубаво нещо в преходния земен свят – благочестивите дела (амели салих), са деянията, които Аллах Теаля и Неговият Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) обичат.
7. Гробовете са предупреждение за съществуването на един друг свят.

ДУА
[и зоват:] "Господи, не отклонявай нашите сърца, след като си ни напътил! И дари ни с милост от Теб! Ти си Вседаряващия. Господи, Ти ще събереш хората в Деня, за който няма съмнение. Аллах не нарушава обещаното."
(Ал-Имран 8-9).

4. ИЗ ОБРЪЩЕНИЯТА
Избрани откъси от обръщенията на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)„О, хора! Вие сте в период на изпитание. Времето минава бързо. Когато срещнете проблеми, които според вас ще са по-мрачни от тъмните части на нощта, вие, прегърнете Свещения Коран. Защото Свещеният Коран е застъпник, чието застъпничество се приема, и ищец, в чиито думи се вслушват. Отвежда в Дженнета тези, които го превръщат в свой водач. А тези, които го захвърлят зад гърба си и отвръщат лице от него, той ги повлича към Джехеннем. Той е водачът по пътя на всяко добро. Той е сбор от слова, който намира разрешение на всяко нещо.
О, хора! Истински се срамувайте от Аллах. Този от вас, който се срамува от Аллах, да не си ляга нито една нощ, без да си спомни смъртта. Да си пази стомаха, главата и всичките си органи от забранените неща. Да си припомни смъртта и гниенето след смъртта и да се откаже от земните прелъстителства.
На мене ми бяха показани Дженнета и Джехеннема. Добро и зло като днешното не видях. Ако и вие знаехте това, което аз зная, щяхте малко да се смеете и много да плачете."

Избрани откъси от обръщенията на достойния Абу Бакр, Аллах да е доволен от него:
„О, хора! Вие прекарвате утрините и вечерите си в продължение на един живот, който не знаете кога ще свърши... Използвайте възможностите си и побързайте в добрите си дела, преди смъртния час да ви отнеме благоприятния момент да го сторите. Защото има хора, които забравят за смъртния си час и остават на други своите дела.
Наказанието на Аллах може да бъде предотвратено единствено с подчинение на Аллах и спазване на повелите Му. Няма полза от един щастлив живот, който свършва в Джехеннема. Няма лошо и в един живот в несгоди, краят на който е Дженнет.
Вземете си поука от тези, които са умрели преди вас и помислете за тяхното положение. Вчера бяха сред вас, къде са днес? Секнали са всичките им желания и стремежи, останала е единствено равносметката от техните грехове. Когато си заминаваха, отнесоха със себе си делата си, а оставиха света на другите. Ако се поучим от тях, ще се спасим, ако нехаем за това, ще бъдем като тях.
Светът е надделял над всички тях и ги е заровил в пръста, телата им са изгнили и са се превърнали в пръст. Приемете се за смъртни и бъдете търпеливи."

Откъс от обръщенията на достойния Осман, Аллах да е доволен от него:
„Отдавайте толкова значение ни света, колкото му е отдал Славният Аллах. Работете за отвъдния живот.
Аллах Всевишният ви е дал света, за да търсите чрез него отвъдния дом, а не за да се увличате по него."

Откъси от обръщенията на Достойния Али, Аллах да е доволен от него:
„Побързайте да вършите благочестиви дела, докато все още смъртта не е прекършила копнежите и не е отровила удоволствията и насладите. Защото светът е дом, чиито блага не са вечни, а нещастията му са безчет.
О, хора! Светът е като стока, която ви е на разположение. И добрите, и лошите взимат своя дял от нея. А Сетният дом е живот, чието бъдеще известява един достоверен източник, и който се дава не на всеки, подобно на земния живот, а само на тези, които служат на Всемогъщия владетел на оня ден.
Аллах да ни превърне и нас, и вас в хора, които се вслушват и приемат съвети и действат, когато ги приканят към дела."
(АМИН)

Прилагането от мюсюлманина на това, което казва

В тази част искаме да засегнем една важна тема. Каквито са измеренията на пропиляваните в днешно време възможности за разпространяването на Исляма и призоваването към правия път, в същата степен е и една друга опасност – при търсенето на недостатъците у другите, тези, които са се нагърбили с разпространението на Исляма, изпадат в положение, при което не виждат собствените си недостатъци. Преди всичко обаче е необходимо човек да огледа себе си, да отстрани своите недостатъци.
При възнесението (мирадж) Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) видял множество от хора, на които устните им били изрязвани с ножици от огън, и когато попитал кои са те, Джибрил (алейхис селям) му казал: „Тези са от твоята общност, които са наставлявали и напътствали другите към правия път, но самите те не вършели това, което казвали." (Мишкат)
В един хадис се казва:
„Някои от обитателите на Дженнет ще казват на други от обитателите на Джехеннем: „По каква причина вие влезнахте тук? В земния живот обаче ние последвахме вашите наставления и влезнахме в Дженнет." (Тергиб уа Терхиб) В друг хадис пък се повелява: „С учените грешници джехемнемското наказание ще придобие друга жестокост. Те ще бъдат изумени, че наказанието ще ги сполети, преди да наказват идолопоклонниците, и ще им се рече, че не са равни онзи, който извърши грях със знание, и онзи, който го извърши без знание."
Освен това става ясно, че не ще бъдат влиятелни наставленията на онзи, който сам не извършва наставляваните неща.
Ето поради тази причина в днешната епоха хиляди хора дават наставления и поучават, говорят, дават уроци, но не оказват никакво влияние с това, което казват. Издават се различни списания, брошури, книги, но всичко е безполезно. Сам Аллах Всевишният повелява:
„Нима повелявате на хората праведност, а забравяте себе си, въпреки че вие четете писанието? Нима не проумявате?"

(2:44)
Честитият Пратеник на Аллах Теаля (салляллаху алейхи уе селлем) казва:„Докато човек не бъде питан за четири неща, не ще помръдне крака си от място:
1. В какво занимание е протекъл животът му.
2. Къде е изразходил младините си.
3. Откъде е придобил имота си и къде го е изразходил.
4. Какво е извършил от онова, което е знаел.

(Тергиб анил Бейхаки)
Един от най-великите сподвижници на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) Абудерда (радиаллаху анху) казва:
„Това, от което най-много се страхувам, е в Съдния ден пред всички на висок глас да бъда питан:

„Какво си научил и какво си извършил от това, което си знаел?"
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) бил попитан от един от сподвижниците си:

 „Кое е най-лошото творение?" Той отговорил:

 „Не ме питайте за лошите неща, питайте ме за добрите. Най-лошото творение са лошите учени."
В един хадис се казва:
„Знанието е два вида.

Едното знание е това, което е само на езика и няма място за сърцето.

Това знание, категорично ще предизвика наказание за притежателя си.

Другото знание е знанието, което има влияние в сърцето и то е полезно знание.
В още множество хадиси са известни подобни заплахи. Моето наставление е тези, които наставляват хората и разпространяват религията, преди всичко нека приведат себе си, вътрешно и външно, във вид, отговарящ на това, към което наставляват и призовават, за да не попадат самите те под ударите, на тези предупреждения и заплахи.
Нека Всевишният Аллах със Своето благоволение и милост да подкрепи и автора на този материал, за да поправи характера и пригледността си, защото той не познава друг, който може да поправя като Него.
От Аллах Теаля прося единствено да ме обгърне в изобилната Си милост!

Лечението с Коран

Свещеният Коран е цяр за болестите на тялото и за душевните заболявания. Само че за да се осъществи това има две условия:
1. Наличието на силна вяра;
2. насоченост към Аллах с искреност и сериозност по време на лечението.
„...За вярващите той (Коранът) е напътствие и изцеление..."

(41:44)
„И низпославаме в Корана това, което е изцеление и милост за вярващите, а на угнетителите той надбавя само заблуда."

(17:82)
„О, хора, при вас дойде довод от вашия Господ и ви низпослахме явна светлина."

(4:174)

Положенията, които изваждат човек от Исляма

Ислямските учени споменават десет положения, при които човек излиза от Исляма.
1. Приемане на съдружници на Аллах.
2. Приемане на посредници между Аллах и човека, търсене на помощ от тях и отправяне на дуа към тях.
3. Да не се вярва в съвършенството на Исляма, да не се вярва в окончателното му предоставяне.
4. Да се храни ненавист към нещо от това, което Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е донесъл.
5. Да не се приемат съдружаващите с Аллах като неверници, или да се приема, че те са на прав път.
6. Подиграването с нещо от религията на Аллах.
7. Занимаването с магия, правенето на магия.
8. Солидаризирането със съдружаващите с Аллах и подпомагането им срещу мюсюлманите.
9. Вярването, че могат да се напускат рамките на Исляма.
10. Обръщане на гръб на нещо от религията на Аллах.

Към гробовете не трябва да се храни надежда и помощ

Трябва да кажем, че обожаването на гроб (или тюрбе), за който се предполага, че той принадлежи на Пейгамбер или на запомнен с добротата си мюсюлманин (аулия), е по-въздействащ път от обожаването на идол, направен от камък или дърво. Ето защо се наблюдава как множество хора с по-голяма отдаденост дори по-голяма отколкото в джамиите по време на намаз, отправят дуа там с плач и умоление. Една част от тези хора открито извършват ибадет във въпросните места, а други освен намаза, който отслужват там, и дуите, които отправят, организират специални пътувания и посещения (както посещенията в месджиди Акса и месджиди Небеуи) и се надяват на по-голяма награда отколкото за намаза и дуата, извършени в джамиите. По-ясно казано, те си мислят, че тези места са много ценни и ги превръщат в свещени. И след като те са повярвали по този начин в тях, започват да се надяват на помощ оттам и да хранят надежди, че дуата, отправена там, непременно ще бъде приета и започват да се стичат натам в надпревара, за да отправят дуа по тези места.
Тези неща, разбира се, са в противоречие с Исляма – религията на единобожието (динул Таухид). Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) се е борил, за да премахне тези неща.
Предизвикателната и опасна страна на въпроса се състои в това, че тези жалки хорица, които с устите си винаги повтарят, че ползата и вредата са от Аллах, с действията си опровергават това, в което вярват, т.е. това, в което вярват, и това, което вършат, е в противоречие.
Аллах Теаля, отхвърляйки тези неща, в които вярват, и това, което вършат, повелява:
Онези, които ги зоват вместо Аллах, нищо не могат да сътворят, а самите те са сътворени – безжизнени мъртъвци. И не ще усетят кога ще бъдат възкресени. (Нахл: 20-21)
И не зови вместо Аллах онова, което нито ти помага, нито ти вреди! А сториш ли го, тогава наистина си от угнетителите. (10:106)
Онези, които зовете вместо Аллах, са раби, подобни на вас. Призовете ги, нека ви откликнат, ако говорите истината! (7:194)
В хадис Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
„Кой може да бъде по-заблуден от онзи, който се моли за помощ, неща, които до Съдния ден не ще му отговорят? Всъщност те (лежащите в гробовете) нямат никаква представа за това, което ги умоляват." (Малик Муватта)
Доводите по темата бихме могли да умножим. Но иншааллах изброените са достатъчни за разбирането на темата.
Източникът на това поведение сред хората са мислите на някои, че дуата, отправена до гробовете на праведници, ще бъде приета. В тази насока не съществува никаква вест нито в Свещения Коран, нито в хадисите на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), освен това никой от сподвижниците на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и техните последователи не е отразил или подкрепил и в допълнение не съществува нищо състоятелно, дошло от известните имами по въпроса.
Не съществува никакво гледище от имам Малик, Шафии, Абу Ханифе, Ахмед ибни Ханбел, Сеури, Аузаи, Лейс б. Сад, Исхак бин Рахуие, Абу Убайда, нито пък от техните учители Фадл б. Ияд, Ибрахим б. Едхем, Абу Сулейман б. Ад-Дар и други учени като тях, което да казва, че съществуват свещени гробове и че дуата там непременно ще бъде приета.
Нито сред сподвижниците, нито сред техните последователи не ще срещнем човек, който да казва, че дуата, отправена при гробовете на пейгамбери и праведници, непременно ще бъде приета. Нито пък ще станем свидетели на становище от тях, че дуата, отправена при гробовете на пейгамберите и праведниците е по-благодатна и превъзходна от намаза, който се изпълнява независимо къде.
Щом като е така, кои са тези, които разпространяват и защитават подобни претенции?
Собственици на подобни претенции са последователите на нововъведения в религията като защитници на вярването „Хулюл" и последователите на схващането за „Уахдет ул-уджуд" - суфити, сеещи нечистоти и обърканост сред мюсюлманите. Ние пък при посещенията на гробищата отправяме дуа към Аллах, за да им опрости. Защото нашият пример и водач е Пратеникът на Аллах (С.А.С.) и онези, които са го последвали по най-прекрасния начин.
Когато Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) минавал покрай място с гробове (мюсюлмански) се обръщал към тях така:
„Селям върху ви, о, вие покойници в тази обител. Несъмнено и ние ще се присъединим към вас. Молим опрощение от Аллах и за нас, и за вас." (Муслим)
Осман б. Ауфан (радиаллаху анху) е казал:
Когато мъртвец се поставеше в гроба, Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казваше:
„Молете опрощение от Аллах за вашия брат. Молете да му бъде дадена устойчивост и издръжливост. В момента сега той очаква нещо от вас." (Абу Дауд, Хаким, Зехеби).

Състраданието – израз на човешкото у човека

Детето на бежанеца

Що е гнет, що е угнетен,
Що е свобода, що е родина,
Премисля и нощ и ден
В копнежи детето на бежанеца.

Състрадание към тази прокудена птичка,
Не я накърнявай, не я огорчавай,
Сълзите й огън са знай,
Ако проплаче детето на бежанеца.

„Този, който не е милостив към тези на земята, не е милостив към него Онзи, Който е на небето."
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)

Според Исляма всички хора са равни в правата и задълженията си

„Всички хора са равни пред Аллах, така както са равни зъбите на гребена" – това е основния принцип за равноправие в ислямската религия.
Независимо от религия, цвят на кожата, език, род и т.н. – всеки човек е създаден от Аллах (Субханеху уе Теаля) и има всички права, с които се ползват всички хора. Като най-превъзходното създание на Аллах (Субханеху уе Теаля), човекът се ползва с почит и уважение всички останали създания са в услуга на човека. За това Аллах (Субханеху уе Теаля) повелява:
„И почетохме Ние синовете на Адам, и ги пренасяме по сушата и морето, и им даваме от благата. И ги предпочетохме да превъзхождат повечето от онези, които сътворихме." (Исра 70)
Както се вижда в този стих от Корана, Аллах (Субханеху уе Теаля) не прави разлика между хората. Тук става въпрос за синовете на Адем.
Вторият основен показател е, че Ислямът е религия, изпратена на всички хора без изключение. Затова Аллах повелява:
„Кажи: „О, хора, аз съм Пратеника на Аллах при всички вас – на Онзи, Чието е владението на небесата и на земята. Няма друг бог, освен Него. Той съживява и Той умъртвява. Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник – неграмотния Пророк, който вярва в Аллах и в Неговите Слова, и го следвайте, за да сте напътени!" (Араф 158)
Третият момент, засягащ равенството между хората е справедливостта, която е неделима част от Исляма.
В Корани Керим това е ясно споменато: „О, вярващи, стойте твърдо зад Аллах - свидетели със справедливостта! И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, та да сте несправедливи! Бъдете справедливи, то е най-близо до богобоязливостта! И се бойте от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела."
Като пример за справедливостта може да се даде случая, в който един от сподвижниците на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се опитал да защити жена, която откраднала дадена вещ. В отговор на това Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) застанал пред хората и казал: „Миналите народи бяха погубени по причина на несправедливостта. Когато някой благороден открадне, те го оставяха без наказание, а когато обикновен човек открадне, те го наказваха. Заклевам се в Аллах, че ако Фатиме – дъщеря на Мухаммед открадне, ще й бъде отсечена ръката."
Следващият компонент на равноправието в Исляма е единния произход на всички хора. Доказателството от Корана е: „О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ."
От този ает разбираме, че в Исляма няма място за нацизъм. В подкрепа на това Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
„Арабинът няма привилегия над неарабина, и неарабинът няма привилегия над арабина, освен чрез богобоязливост."
Според Исляма на този свят хората са равни в правата й задълженията, независимо от тяхната религия.
Като доказателство за това може да послужи постъпката на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Когато бил седнал със сподвижниците си, пред тях минали група евреи, носейки мъртвец. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) станал на крака, за да почете паметта на мъртвия евреин. Когато сподвижниците го запитали защо проявява уважение на друговерец, той отвърнал с въпроса:
„Той не е ли човек?"
Историята на мюсюлманите е изпълнена с такива примери. Ето защо както винаги, така и днес мюсюлманите не пренебрегват никого, като в замяна на това искат да не бъдат пренебрегнати.

Мирът и свободата

Ислям, означава мир. Първото условие на този мир е човекът да бъде в мир със самия себе си, т.е. да живее съобразно причината за неговото сътворяване. Второто измерение на този мир е мирът с хората, това е нравствено поведение, при което никой не се явява като Господ на другия, религията на всеки е за него самия. Третото измерение на мира е хармоничното съжителство на човека с природата. Това е взаимодействието между човека и природата, при което не се стига до рушене и пилеене, а се стреми към запазване на естествената структура. В крайна сметка тези три вида мир отвеждат човека към мир с Всевишния.
Няма съмнение, че исляма не отхвърля войната, но не я и превъзнася и възвишава. Превъзнася онези, които правдоподобно се защитават в една оправдана борба и ги третира като участници в свещена борба (гази), а загиналите като шехид.
Ислямът призовава обществото към взаимно разбирателство и съществуване, въпреки различията, на основата на тези пет принципа.
Убежденията и мислите на всички хора са свещени.... Тази дилема се явява преди правото на човек на свободно съществуване. Онова, което разграничава човека от останалия жив свят, от растителността е възможността му да размишлява, да проумява, да преценява добро и лошо, истина и лъжа, вяра и неверие...
Ако бъдат елиминирани вярата и мисленето на хората, от тях ще останат живи твари наподобяващи животните, даже ще се принизят на степен по-ниска от животинската.... Въпрос на дискусия е дали животът е свещен в общества, където изобщо не се съблюдава свободата на вярата и мисълта. Възприемането на вярата и в мисълта на човека като чувство за вина, поставянето в подобно измерение, представлява кощунство, спрямо човечеството. Без съмнение, вярата и мисълта не ще бъдат изтълкувани и в смисъл на свобода за обезверяване. Вярата и мисълта означават заявяване на позиция на личността спрямо абсолютни ценности и явления, за съществуването на който тя е убедена. Душата на всеки човек е свещена и е принцип тя да не бъде изтезавана. Независимо откъде идва гнетът и за кого ще бъде предназначен, мюсюлманинът е страна на угнетения, всеки ще подхожда съобразно правните норми, които е възприел, а онези които не се съобразяват, ще бъдат наказани пък съобразно тези норми.
Отплатата за труда, положен с пот, и имота спечелен правдиво за всички хора са свещени. Под защита са достойнството, честта на всички хора и всяко нещо, което те приемат за свещени – зачитането е взаимно. Всеки притежава правото да дава това, което е придобил и да придобива онова, което се отдава.
Под закрила е потомството на всяко живо същество. Под възбрана е всякакъв стремеж, който цели прекъсване потомството на жива твар.
По отношение на тези основни права е необходимо всички хора да се обединят и да има общ подход срещу тези, които ги пристъпват... Мюсюлманите наричат този подход свещено усилие. Свещеното усилие при нормални условия е стремежа на личността да надвие себе си (лошите пориви) в името на Аллах.
Друга важна точка е свободата на личността. Хората са отговорни за онова, което са избрали със своята воля... Всевишният Аллах е дал свободата на човека сам да избира да го познава или не. Повярвал е този, който е пожелал и е отхвърлил вярата онзи, който е пожелал. За всеки човек един ден има силата за това, което е избрал. Аллах Теаля в отвъдния живот ще ни покаже истината за това, по което спорим в земния живот.
Истината е мярката, която принадлежи на Всевишния Аллах. Свободата пък представлява правото на личността да предпочита... Ако човек избере алкохола, негово е правото да избира това, защото, Всевишния Аллах му е дал това право на избор, но употребата на алкохол, тъй като той е избрал нещо забранено, не представлява негово право, а личен избор. Разбира се това е така, когато личността не е избрала вярата заедно с това, че ще последва благоволението на Аллах Теаля, не ще има предпочитание противно на тази вяра...
Аллах Теаля е дал всички, съставки за образуването на алкохола. Той е създал също и шейтана, и той е във волята на Аллах. Благоволението на Аллах – Неговото одобрение са намира в определени рамки, описани в Послания (книгите), които той е изпратил чрез пророците.
Личността е свободна да избере религията или да не я избере, това е нейно право. Когато обаче избере нередното, тъй като това предпочитание не от тези неща, които Аллах одобрява, тогава то се превръща в свобода на личността. Онзи, който веднъж избере вярата е необходимо да се придържа към изискванията на тази вяра. Там вече няма своеволие. А отговорност пред Аллах. В случая се явява необходимостта тази личност да остане вярна на онова, което сама е избрала с нейната свободна воля, на онова за което е казала „приех го, повярвах в него". Ако не остане вярна, с действията си тя напуска рамките на одобреното от Аллах и ако не е отхвърлила вярата тя става грешник и поема последствията на това си действие. В Исляма не съществува арена на две истини... Земния и отвъдния живот не са два свята, които категорично се разграничават взаимно. За вярващия земния живот е нивата за Отвъдния живот. Като вярващи ще бъдем питани за всяко нещо, което е трябвало да извършим, а не сме го извършили, за всяка дума, която сме изрекли и за всяка дума, която е трябвало да изречем, а ние не сме я изрекли. Тези въпроси без излишъци и недостатъци ще ни бъдат зададени... Мюсюлманинът е халиф на Аллах на този свят, по-точно той е личността измежду хората, създадени като халифи на света, която е послушала божественото послание и го е възприела за начин на живот.

Човекът и образованието

Въздействието на държавите върху международната платформа се обуславя от тяхното ценностно, технологично и икономическо състояние. Чрез добри кадри от специалисти и продукта на тяхното дело, нивото на страните може да се издигне до много добро равнище. Освен това при достигане на определена икономическа мощ, те могат да се спасят от външна зависимост. Много важна роля за дадена страна играе образованието на личността. Образоваността на всяка една личност се цени много от другите. Ето защо за да бъдат създадени добри възможности на бъдещите поколения е необходимо да се отдаде голямо значение на образованието. Необходимо е да бъдат създадени необходимите условия, организация и база, при които личността да започне своето образование още от детска възраст при домашни условия, което да продължи в съответни центрове и институции. Най-големият дълг на семейните и образователни институции е да покажат необходимата сериозност за жертване на всякакви морални и материални възможности за образованието на поколенията. Ние не трябва да залагаме само на едностранчиво образование, а да се стремим към образоване както в религиозната, така и в научната сфера. Само тогава мюсюлманската общност може да познава религията си, да живее според нея и да бъде надеждна.
Докато хората не последват божествените принципи те не могат да предадат пълноценно знанието и технологията на останалите и ще ги използват като средство за оказване на натиск. И така размерите на гнета, изтезанията, империализирането и безправието в настоящия момент значително са се увеличили. Дали мюсюлманските държави, които са следвали божествения закон във времето, са се отнасяли по подобен начин? Всеки, който безпристрастно изследва историята ще се убеди, че именно ислямските страни в техния разцвет са били истинските защитници на божествената справедливост на земята. Наред с това са били и на най-високо научно и техническо равнище. Когато обаче е започнало отдалечаването от Исляма, тогава е настъпил застоя, впоследствие и изоставането, което е довело до настоящето състояние.
Когато образованието не следва целта на сътворението на човека, то го отвежда към материализиране, блокира изпълнението на неговия рабски дълг и в крайна сметка става причина за загуба и унищожение. Всяко нещо има своята цена. След като не отдадем значение на това, което трябва да бъде направено, ще плащаме неговата цена и в земния, и в отвъдния живот. Кой може да бъде доволен от подобно нещо? Разбира се, никой. Ето защо, нека да бъдем от онези, които на всяко нещо отдават необходимото значение и в крайна сметка достигат до спасението. Или пък нима ни се струва, че можем да се избавим от божествената справедливост?
Онези, които залагат на материалните ценности дават необходимото образование на децата си. Определеното количество материални ценности се изчерпва за малък период от време. Човекът обаче, който е получил добро възпитание винаги печели.
За да бъде преодоляна тази наша липса на прозорливост е необходимо старание и търпение. Възможно ли е да стъпи на здрава основа и да достигне добър край онзи, който кара винаги другите да свършат работата и още, който на всичко отгоре е и разрушител? Не, такива хора вършат зло на самите себе си, и така вредят и на другите. От това губи цялото общество.
Защо не можем да извършим тези всеизвестни истини? Ако искрено си потърсим сметка и послушаме съвестта си, ние ще спечелим. В крайна сметка ще бъдем щастливи, желани личности и общество, както ще сполучат и в отвъдния живот.

Бедите, които сполетяват този, който яде лихва според това, което Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е известил

Смърт и болест сполетяват този, който яде лихва, защото лихвата е сред онези злини, които носят гибел.
Както се казва в хадиса, който яде лихва мъките му ще продължават и в задгробния живот, като му бъде хвърлян камък в устата.
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е отправял против такъв дуа като проклятие и за отдалечаване от милосърдието на Аллах
Аллах Теаля е имал като Свой дълг да не допусне в дженнета този, който яде лихва.
Който яде лихва попада в ада (джехеннема). Сполетяват го там жестоки мъки. Степента на наказание за този, който яде лихва е седемдесет степени като най-ниската степен е равна на наказанието на този, който върши прелюбодеяние с майка си.
Злината на този, който яде лихва е най-противната и презряната. Защото наказанието за нея пред Аллах е тридесет и шест пъти по-голямо от наказанието за прелюбодеяние (зина). За теб е достатъчно да отбележим злото на прелюбодеянието и злочестата му участ. Впрочем, Всевишният Аллах е повелил следното:
„Не приближавайте до прелюбодеянието, защото то е явно зло, един много нечестив път."
Взимането и даването на лихва е причина за провал, унижение, печал и бедност. Също така лихвата е причина за разпространяване на болести и премахването на милостта и благодатта на Аллах.
Разпространението на лихвата е един от признаците за приближаването на края на света (Къямет).
Който яде лихва, когато бъде съживен от гроба става оттам в състояние на лудост.
Колкото и много пари да има този, който яде лихва те много скоро се изчерпват и свършват.
Щастлив е този, който стои далеч от лихвата. Както разбираш, братко мюсюлманино, дори нищожната лихва, която ядеш на света те лишава от чест, а в отвъдния живот – от благата там. Внимавай и полагай усилия да храниш тялото си с позволени неща.
Ако желаеш в къщата си да влизат меляикета на милосърдието, нека бъде препитанието ти от халал и стой далеч от всички непозволени неща. Колко голяма забрана е забраната за лихвата. Защото на този свят лихвата е низост, а в задгробния живот е причина за съжаление.
Днес много хора, самозабравяйки се искат да забогатеят. Те трупат пари, без да се съобразяват с разрешено и забранено, без да отдават значение откъде идват и как се харчат. Те забравиха отвъдния живот и това че ще бъдат положени на разпит за тези пари.
Братко мюсюлманино, бъди внимателен, защото лихвата има много разновидности.
Ако желаеш меляикетата да бъдат с теб и ти да бъдеш със семейството си, давай им да ядат само от разрешените неща. Стой далеч от непозволените неща и от тези, които ги консумират, за да не те сполети онова, което тях ги сполетява.

Обожествяването на религиозните водачи

Второто проявление на съдружаването с Аллах (ширк) в незапознатите с религията общества, произтича от сляпото следване на религиозните водачи без позоваване на доводи и аргументи.
Основно доказателство по темата е цитата, в който Всевишния Аллах повелява:
„Те взеха за господари не Аллах, а своите управници и монасите си (религиозните си водачи) и Месията, сина на Мариам. А им бе повелено да служат, само на единствен Бог. Няма друг Бог освен Него. Пречист е Той от онова, което съдружават с Него. Пречист е Той от онова, което съдружават с Него." (Тауба 31)
Те не приемат за богове учените и ходжите си, кланяйки им се в рукю и суджуд, както очаква днешното общество. В един от хадисите си Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) разяснява как те приемат за „богове" техните учени и ходжи: „По различни пътища Имам Ахмед, Тирмизи, и ибн Джерир предават от Ибн Хатем, че когато до него дошла вестта за призоваването към религията от Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), той забегнал в Шам. По време на периода на невежеската епоха той приел християнството. Неговата сестра и част от рода им били заробени. Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), проявявайки добротворство, дал подаръци на неговата сестра, която отишла при брат си да му съдейства да отиде при Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). Адий Ибн Хатем дошъл в Медина. Баща му ат-Тай бил вожд на рода и известен с щедростта си. Хората съобщили, че той е пристигнал. Адий влезнал при Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) с окачен кръст на врата. Пратеника на Аллах му цитирал словото на Аллах: „Те взеха за господари не Аллах, а своите правници и монасите си..."
Адий казал: „Несъмнено те не им се прекланят". Пратеника на Аллах казал: „Те (религиозните им водачи) отредиха за тях позволеното за забранено, а забраненото за позволено и другите ги послушаха. Ето по този начин те са се прекланяли пред духовниците си". След това Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) го призовава към Исляма с думите: „О, Адий, какво ще кажеш? Словата „Аллах е най-велик" ли те накараха да забегнеш? Познаваш ли нещо по-велико от Аллах? Кое те накара да забегнеш? Словата: Няма друг бог освен от Аллах ли те принудиха?" Адий стана мюсюлманин, изричайки истински свидетелството. Адий казва: „Видях, че лицето на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) се засмя и той рече: „Несъмнено юдеите са си навлякали гнева на Аллах а християните се заблудили." (Ибн Кесир т. 7 стр. 3456, Ахмед Ибн Ханбел, Тирмизи т. 5 стр. 3292)
Хузейфе Ибн ал-Йемман, Абдудлах Ибн Аббаъ и другите при тълкуването на цитата: „Те взеха за господари не Аллах, а своите правници и монаси..." казват: „Несъмнено те (религиозните им водачи) сториха позволеното за забранено а забраненото за позволено". Судди пък казва: „Те приеха хората като наставници, постоянно слушаха наставленията на хората, не проучваха, не питаха за доказателства и така захвърлиха зад себе си Книгата на Аллах. При това положение те се приеха за божества едни на други.
Когато Аллах отреди нещо за забранено – то е забранено, когато Той отреди нещо за позволено – то е позволено. Подчинението е единствено на Неговия закон. Това, което Той заповядва – то се прилага и изпълнява. „Няма друг бог освен Него" „Той е пречист от онова, с което Го съдружават". (Ибн Кесир т.7 стр. 3456)
Както се вижда, пораждането на съдружаване с Аллах (ширк) при невежите общества произтича от сляпото подражание на хората, които те са приели за свои водачи, за доверени учени, за специалисти – от подражаването на по-възрастните и шейховете (ефендиите). Така че: всяко казано от тези хора се приема за абсолютно вярно и никога то не е подлагано на проверка дали съответства с измеренията на Исляма „Корана и Сунната". Поради тази причина, породените грешки, преднамерено или не, се настанили в съзнанието на хората като религия – особено въпроса с позволеното и забраненото (халала и харама). И така, попадайки в бедата, в която и предците им са попадали те започнали да казват на забраненото позволено, а на позволеното забранено. Това е така, защото когато човек слепешката подражава в дадено нещо, не може да узнае това, което му се казва, дали истината е нещо забранено или позволено. Тези, които по този начин приемат нещата, както Всевишния Аллах повелява в по-горе споменатия цитат приемат: „За господари не Аллах, а своите правници и монаси (религиозните си водачи)."
За съжаление този вид заболяване на обществото в днешно време е много разпространено. Трудната страна на проблема в случая е, че хората не са запознати с „Корана и Сунната". Между хората в невежество и повелята на Аллах се намират учителите ходжите ни шейховете (ефендиите). Тези хора са лишени от смелост и знание да задават въпрос на ходжите си, на които те са се отдали в крайна степен, като: „На какво се позовава това решение?" или „Какво повелява Всевишния Аллах да се прави в тази среда и по тази тема?", а вършат това, което ходжите им кажат. Когато пък един редови мюсюлманин пожелае да ги посъветва и да ги предупреди с постановка от „Корана и Сунната", те започват сравненията между ходжите, на които се отдават големи почести и мюсюлманина, който ги съветва с насмешка: „Ти знаеш това, та нима нашия ходжа не го знае?"
Този присмех, разбира се, ние не приемаме със смях. Защото тези случаи означават обожествяване на ходжата или шейха (ефендията). Тези, които се стремят да събарят построените наоколо идоли, необходимо е най-напред да съборят идолите, живеещи в сърцата им. Това е първото препятствие, което трябва да преминат, първият идол който трябва да съборят. Защото Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), първо е съборил несъградените идоли и пуснали корени в душите на хората. Когато това бъде изпълнено, съградените идоли от само себе си ще паднат.
Онези, които въпреки че споменават името на Аллах не призовават хората към Правия път, а към пътища, произтичащи от собствени тълкувания и разбирания, не представляват друго, а божество като "латт , "менат", "узза", и са пречка за Правия път. За онези, които не познават фактора, станал причина мекканци да бъдат неверници и езичници през периода на невежеството, този случай може да прозвучи грубо, но положението не е такова, каквото всеки сам си го разбира.... Както езичниците от Мека са казвали за праведниците „латт", „менат", „узза", които в миналото лежали край гробове и гробници „Ние нямаме лошо намерение, ние им правим почести, уважение, възвеличаване (служим им) за да ни приближат към Аллах", така и днес множество слисани хора се подчиняват на личните разбирания на ходжите, шейховете (ефендиите), противоречащи на „Корана и Сунната", казват: „Ние се подчиняваме на ходжите за да ни приближат още повече до Аллах". Ето това подчинение не е подчинение на Аллах, а подчинение и служене на друг, вместо на Аллах. Защото решението, на което се подчиняват не е решение на Аллах.
Този, който слепешката се подчинява на такива водачи и онзи, който ги приема за безпогрешни не трябва да забравя, че е приел:
„ЗА ГОСПОДАРИ НЕ АЛЛАХ, А РЕЛИГИОЗНИТЕ СИ ВОДАЧИ"