Решението (Хукм) на Исляма Относно Гласуването на Демократични Избори *

Слава на Аллах, Господа на световете. Нека нашите поздрави – саляту-с селям – да бъдат за Неговия Пратеник и раб Мухаммед Мустафа (с.а.с), върху неговото семейство, сподвижници и всички, които са го следвали и ще го следват до Съдния Ден (Амин).

В много знамения от Ясната Си Книга Аллах, Аззе уа Джелле (Всесилния и Всевеликия), съвсем ясно съобщава, че Господството т.е. правомощието да налага заповеди и забрани над поведението на Неговите раби принадлежи само и единствено на Него и че НЕ приема какъвто и да е било съдружник в повелята Си. Аллах Субханеху уа Теаля (Пречистия и Възвишения) повелява:

„...Властта е само на Аллах. Той повели да служите единствено Нему. Това е правата вяра, ала повечето хора не знаят.”- Сура Юсуф [12:40]

Имам ал-Табари (Рахимехуллах) в тълкованието (тефсир) на това знамение казва: "Аллах, Всемогъщия, не приема никоя създадена от Него твар за съдружник в правомощието Си да повелява. Отсъждащият между хората за всичко е само Той. Постъпва както пожелае и обича относно присъдата, решаването на конфликти, управлението на хората и делата им. Тази функция е само Негово право." [1]

Имам Бегави (Рахимехуллах) каза: "Отсъждането, заповядването и забраняването е право, което принадлежи само на Аллах Теаля". [2]

”Нима имат съдружници, узаконяващи им в религията онова, което Аллах не им е позволил?...”- Сура АШ-ШУРА [42:21]

Саид Кутб (Рахимехуллах) в тълкованието (тефсир) на това знамение казва: "Независимо кой и какъв е, никой няма право да проповядва на създанията на Аллах друг шериат и власт, вместо шериата установен от Аллах. Защото, само и единствено Аллах проповядва власт над Своите раби. Безсилни и несъвършени същества не могат да поставят граници относно човешкия живот. Невъзможно е да поставят". [3]

"...И не споделя Той властта Си с никого.”- Сура ал-Кахф [18:26]

Докато в Исляма правомощието за издаване на закони и разпоредби принадлежи САМО на Аллах Теаля, в изобретените от човека системи ситуацията е съвсем различна. В днешните тагутови демократични режими, господството/ суверенитетът на Аллах се узурпира и това правомощие се прехвърля на човека, народните събрания.
Например:

„Член 5 - Суверенитет
(1) Суверенитетът, неограничено и безусловно e на Народа.
(2) Турският народ упражнява суверенитета си, чрез ръката на законодателните, изпълнителните и съдебните органи, в съответствие с принципите, залегнали в Конституцията.
(3) Упражняването на суверенитета, не може да се предоставя по никакъв начин на дадено лице, група или класа.

Член 6 - Законодателна власт
Законодателната власт, от името на Турския Народ, e на Турското Велико Народно Събрание. Тази власт не може да се прехвърля.”– из конституцията на Р. Турция

Както се вижда в съвременните, изобретени от човека режими господството e само на народа. Народът прехвърля тази си власт, чрез гласуване в изборите, провеждани на определени дати, на министър-председател, президент или на парламентаристите. Поелите законодателната власт от хората, от този етап нататък вече стават единствените имащи думата и издават закони според собствените си желания. Обявяват, които пожелаят деяния за позволени и които пожелаят деяния за забранени, в разрез с Ислямския шериат. Де факто, ползвайки правото за законодателстване в прекия смисъл на думата, правят каквото пожелаят харам, каквото пожелаят халал. Тези управници дори и да твърдят, че не правят халала на Аллах харам и харама халал, с действията си потвърждават, че всъщност го правят. Например, както е днес, обявяването на зината (блудството) за допустима при взаимно съгласие, лицензирането на определени места за продажба и консумация на алкохол, позволяването на лихвата и издаването на лицензи за откриването на банки, работещи с лихва и т.н. Всичко това е явно превръщане на харама в халал. Също отмяната на шериатските наказания и предвиждането на други наказания за престъпленията означава явно отричане на шериатските санкции (т.е. явно отричане на религията на Аллах Теаля).

Ибн Таймия (Рахимехуллах) каза: "Както е известно, който отмени валидността на заповедите и забраните, които Аллах е изпратил чрез Своя Пратеник, по единодушно съгласие на мюсюлмани, евреи и християни, е неверник". [4]

Днес онези, които властват с изобретени от човека закони, назовават това си деяние като прогресивност, модерност, поддържане на крак с времето. Също, според тях, Ислямската власт обхваща отминалите векове и е подходяща изцяло за бедуинската общност. Аллах Субханеху уа Теаля, обаче, Създателят на човешките същества, определя Неговите разпоредби като най-добрите и най-правилните за Неговите създания и назовава изобретените от хората разпоредби като разпоредби от епохата на Невежеството.

Нима търсят съда (дето е невернически, угнетителен и престъпен) от времената на Невежеството? Кой отсъжда по-добре от Аллах - според хора убедени?

- Сура АЛ-МАИДА [5:50]

Ибн Kасир (Рахимехуллах) в тълкованието (тефсир) на това знамение казва: "Аллах, Всемогъщия, не приема вярата на онези които се отвръщат от Неговите, обемащи всяко добро и всяко зло разпоредби и наместо тях се обръщат към неислямски разпоредби, такива каквито са били в епохата на Невежеството- основани на възгледите на хората, на критериите, съставени от заблудата и извратеността или на смесица от различни религии и лични прозрения, като проповядваният от Чингис хан Йесак. Йесакът е книга, която съдържа законите издадени от Чингис хан въз основа на Корана, Тората, Библията и неговите лични възгледи. След смъртта на Чингис хан, децата му, които заеха мястото му, въпреки че вече бяха приели Исляма, продължиха да разглеждат тази книга като конституция. Хвърляйки настрана Книгата на Аллах и Сунната на Неговия Пратеник, властваха над татарите с разпоредбите в тази книга. Ето, които постъпват по този начин са неверници. Воюването с тях е фард (задължение), докато се върнат изцяло към разпоредбите на Аллах, по отношение на всеки проблем- голям или малък."[5]

Шейх Ахмед Шакир, коментирайки горното тълкование на Ибн Kaсир, каза така: "При това, как би могло да бъде допустимо мюсюлманите в собствените им страни да отсъждат според закон взет от нерелигиозното, езическо европейско законодателство? Дори това е такъв закон, че включва фалшиви становища и произволни желания, отменяни и изменяни така, както пожелаят те самите. Постановяващият това, въобще не се интересува дали издаденият от него закон съответства на Ислямския шериат или не. Състоянието на тези, изобретени от човека системи е очебийно като слънцето. Куфра (хулата) им е явен. Категорично няма никакво съмнение в това. Човек, който принадлежи към Исляма, не може да има никакво извинение да действа според тях, или да ги следва, или да ги приема." [6]

Саид Кутб (Рахимехуллах) е казал така: "Всеки, който претендира право на суверенитет, е встъпил в борба с Аллах относно първото условие за Божественост. Ако ще това да е индивид, ако ще да е прослойка от общество, ако ще да е партия или група, ако ще да е нация, ако ще да е световна маса от хора, обхващаща цялото земно кълбо. Който встъпи в борба с Аллах относно първото условие за Божественост- суверенитета и се опитва да си припише суверенитет, е встъпил в куфр (богохулство) и е съвсем явен неверник." [7]

Позволяването на това, което Аллах Субханеху уа Теаля е забранил и забраняването на това, което е позволил и заповядал е куфр (богохулство). Kоран Карим ни известява, че хората, които оказвайки им подкрепа се подчиняват на инстанциите освен Аллах, които установяват халал (позволено) и харам (забранено), правят ибадет (покланят се) на тези инстанции.

Така че, всеки който участва и гласува в изборите на тагутовите режими:
-по този начин отдава правомощието за законодателстване, което принадлежи на Аллах, на някой друг освен Аллах и приема друг господ освен Него и става съдружаващ (мушрик)- ШИРК ВЪВ ВЛАСТТА;
-също, тъй като им се подчинява, по този начин им се покланя (прави им ибадет) и става съдружаващ (мушрик)- ШИРК В ПОДЧИНЕНИЕТО.

Аллах Субханеху уа Теаля (Пречистия и Възвишения) повелява:

Те взеха за господари не Аллах, а своите правници и своите монаси, и Месията, сина на Мариам. А им бе повелено да служат само на единствения Бог. Няма друг Бог освен Него. Пречист е Той от онова, което съдружават с Него!- Сура АТ-ТАУБА [9:31]

Един ден докато Пратеника на Аллах (Саллаллаху алейхи уе селлем) е четял това знамение, Адий бин Хатем, който преди бил християнин, но впоследствие приел Исляма, влязъл със златен кръст на врата при Пратеника на Аллах и като чул знамението казал: „Че те не им се кланят (не им правят ибадет).” Тогава Пратеника на Аллах (Саллаллаху алейхи уе селлем) попитал:

"Нима не им се подчиняват, когато те забранят позволеното от Аллах (обявят халала за харам) и позволят забраненото (обявят харама за халал)?" Адий бин Хатем отговорил: "Да (подчиняват им се)."

Пратеника на Аллах (Саллаллаху алейхи уе селлем) повелил: "Ето така им се кланят (правят им ибадет)." [8]

Ако някъде по земята разпоредбите низпослани от Аллах се оставят настрана и наместо тях, в народните събрания или парламентите се съставят прокълнати закони за управление на хората и се отсъжда според тези закони, то това деяние е ясно обявена хула (куфр) и онези, които богохулстват по този начин, са неверници. Аллах Субханеху уа Теаля (Пречистия и Възвишения) повелява:

„…А който не отсъжда според онова, което Аллах е низпослал - тези са неверниците.”- Сура АЛ-МАИДА [5:44]

Това, което вярващите следва да направят е:
- да прекъснат всяка обвързаност с тези управници, относно които няма никакво съмнение, че са неверници;
-да отхвърлят тях, техните народни събрания и всички хора, институции и организации, които осигуряват оцеляването на тези тагутови режими. Защото приемането на неверниците за покровители е състояние, което противоречи и противодейства на монотеистичното верую.

Аллах Субханеху уа Теаля (Пречистия и Възвишения) повелява:

"О, вярващи, не взимайте неверниците за ближни вместо вярващите! Нима искате да дадете на Аллах явен довод срещу вас?" – Сура АН-НИСА [4:144]

"Вярващите да не взимат неверниците за ближни вместо повярвалите. А който направи това, той няма никаква обвързаност с Аллах,..." - Сура Ал-Имран [3:28]

И Слава на Аллах, Господа на световете...

[1] (Camiu’l Beyan, 15/234)

[2] (Meâlimu’t - Tenzil, 2/493)

[3] (Fi Zilal-il Kur-an, 13/109)

[4] (Mecmuu’l Fetava, 8/106)

[5] (Tefsir’ul Kur-an’il Azim, 5/2364)

[6] (Umdetu’t Tefsir, 4/173)

[7] (Fi Zilal’il Kur-an, 8/403)

[8] (Tirmizi 3095 ; Taberani, Mu’cemu’l Kebir 17/92)