СВЕЩЕНИТЕ МЕСЕЦИ И НОВОВЪВЕДЕНИЯТА ПРЕЗ РAДЖAБ

СВЕЩЕНИТЕ МЕСЕЦИ И НОВОВЪВЕДЕНИЯТА ПРЕЗ РAДЖAБ

Всевишният Аллах казва: „Броят на месеците при Аллах е дванадесет месеца според повелята на Аллах в деня, когато сътвори небесата и земята. Четири от тях са свещени. Това е правата вяра. Не угнетявайте през тях себе си …“ [Свещения Коран 9/36]
Пратеникът на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ е казал: „…Годината е дванадесет месеца, четири от тях са свещени: три са последователни: Зул- Кааде; Зул- Хидже и Мухаррам и един е самичък- Реджеб…“ (Бухари и Муслим)

От характерните черти през тези месеци, е, че извършването на грях е с по- голяма тежест, така както и наградата за добрите дела е с по- голяма тежест. Но е редно да се отбележи, че няма специален ибадет, който да се върши през тези месеци, като намаз наречен рагаиб, специален намаз през 27- мата вечер на Реджеб, говеене и т.н. Това са нововъведения, които не са от Исляма. Тези неща, които са суннет през останалите месеци важат и за реджеб, като: Къямуллейл, Духа намаз, говеене три дена през всеки месец, говеене понеделник и четвъртък и т.н.

Чудно ни е също това, което се разпространява „трите свещени месеца“?! Казват трите свещени месеца- Реджеб, Шабан и Рамадан? Нима направиха свещените месеци други, а не тези споменати в хадиса по- горе? Как определиха, че те са свещени? Какви са доводите за това? Или станаха свещените месеци не четири, а шест?

Редно е да отбележим, че относно м. Реджеб има слаби, измислени и изфабрикувани хадиси, но за съжаление хората с лека ръка разпространяват лъжливи хадиси по социалните мрежи. Довода им, е, че със слаби хадиси може да се работи в определени ситуации, за определени неща. Това не е довод в случая, но дори и да кажем, че е, те май забравят, че част от хадисите, които цитират са лъжливи или измислени, а не попадат в графа слаби. Например: Разпространява се, че Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ е казал: „Реджеб е месеца на Аллах, Шабан е моят Месец, а Рамадан е месеца на моят уммет (общност).“ Този хадис е Меудуа и в никакъв случай не се позволява да се цитира, освен когато трябва да се поясни, че е измислен. Във веригата са Ебу Бекр ибн Хасен ен- Нукаш и ел- Кеса‘и а от тях хадис не се приема.

НОВОВЪВЕДЕНИЯТА ПРЕЗ М. РЕДЖЕБ

ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ ИБАДЕТИ ПРЕЗ МЕСЕЦ РЕДЖЕБ- ШЕЙХ БИН БАЗ

Въпрос: Някои хора разглеждат месеца Реджеб като специален за някои ибадети, като например намаза рагаиб и отбелязването на 27- мата нощ от него. Тези неща имат ли основа в шериата на Аллах? Аллах да ви възнагради с добро!

Отговор: „Определянето на намаза Рагаиб през месец Реджеб и честването на 27- мата нощ, твърдейки, че това е нощта Исра и Миарадж, всичко това е бид‘ат (нововъведение) и не е позволено. То няма основа в шериата. Вече е пояснено това от дарените със знание. Не веднъж ние сме писали за това и сме пояснили на хората, че намаза рагаиб е бид‘ат. Това е намаза, който група хора изпълняват през първата нощ на първия петък от месец Реджеб. Същото е и с отбелязването на 27- мата нощ, с убеждение, че през нея са били Исра и Миарадж. Всичко това е нововъведения, те нямат основа в шериата на Аллах. Не се знае кога точно е била нощта Исра и Миарадж, и дори да се знаеше, пак не е позволено да се отбелязва, защото Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/ не го е вършил. Също така праведните халифи след него и останалите сахаби не са го вършили. Ако тези неща бяха суннет, те щяха да ни изпреварят във вършенето им. Всяко едно добро е в следването на техния пример и следването на техния път, както казва Аллах Аззе уе Джелле: „Най-предните, първите от преселниците и помощниците, и онези, които ги следват с добрина... Аллах е доволен от тях и те са доволни от Него. Той е приготвил за тях Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно и завинаги. Това е великото спасение.“ [Свещения Коран 9/ 100]. Предава се от Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/, че е казал: „Който въведе в тази наша повеля [религията на Аллах] нещо, то ще бъде отхвърлено.“ За този хадис има единодушие, че е сахих. Също така Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ казва: „Който извърши дело, което не е според нашата повеля [това, което е повелено в религията], то ще бъде отхвърлено.“ И за този хадис има единодушие, че е сахих. Значението на: „то ще бъде отхвърлено“ – ще бъде върнато към извършителя му [и той няма да има никаква награда- севап от Аллах за него]. Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ казвал по време на хутбетата си: „И както следва: „Най- доброто слово е Книгата на Аллах и най- доброто напътствие е напътствието на Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/, а най- лошите неща са въведените, и всеки бидат е заблуда.“ [Муслим: 1435]. Задължение на всички мюсюлмани е да следват суннета, да се придържат здраво към нея, да се наставляват едни други към нея и да се предпазват от всякакъв вид нововъведения спазвайки словата на Аллах Аззе уе Джелле: „И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта,..” [Сура ел- Майде: 2] и словата Му Пречист е Той: „ „1. Кълна се във времето човекът е в загуба, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и взаимно се наставляват за истината, и взаимно се наставляват за търпението.“ [Сура ел- Аср], и думите на Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/: „“Религията е искреност”. При което казали: “Пред кого?” А той казал: “Пред Аллах, Неговата книга, Неговия Пратеник, водачите на мюсюлманите и техните народи”. [Муслим: 55]. Що се отнася до извършването на Умра, няма проблем да се извърши през месец Реджеб, защото се споменава в хадис предаден в Бухари и Муслим, от ибн Омер /радийеллаху анхума/, че Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/ е извършил умра през Реджеб. Също така праведните предци са извършвали умра през Реджеб, както споменава Хафиз ибн Хаджер в книгата си „Ел- Летайф“, от Омер, сина му и Айша /радийеллаху анхум/. Споменава се от ибн Сирин, че селеф са вършели това. И Аллах е Покровителя на сполуката.“ (Шейх Бин Баз)

Източник: https://binbaz.org.sa/old/36865

ГОВЕЕНЕТО ПРЕЗ МЕСЕЦ РЕДЖЕБ- ШЕЙХ БИН БАЗ

Въпрос: Какво има за онзи, който говее през целия месец Реджеб, така както говее през Рамадан? Този въпрос е от слушателя Али Усман Мухаммед.

Отговор: „Говеенето през месец Реджеб е мекрух, защото е от традицията на невежеството. Да не говее през него! Ясно заявявят, че е мекрух голяма част от учените, защото Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/ е забранил да се говее през Реджеб. Целта, е, че това е от обичаите на невежеството. Затова не се говее! Но ако говее през определени дни [от суннета] като понеделник и четвъртък и три дена от всеки месец, затова няма проблем. Що се отнася до целенасочено говеене през този месец [в определени дни или целия месец], това е мекрух. (Шейх Бин Баз)

Източник:https://binbaz.org.sa/…/%D8%AD%D9%83%D9%85-%D8%B5%D9%8A%D8%…

“Който се нуждае от помощта на Аллах или иска друг човек да му помогне

“Който се нуждае от помощта на Аллах или иска друг
човек да му помогне, да вземе абдест,

 като го извърши старателно.
След това да отслужи два рекята  намаз.

Тогава да изкаже благодарност и възхвала на Аллах Теаля.

 Да благословиПратеника на Аллах,

 салляллаху алейхи веселлем, казвайки:
“Аллахумме салли аля Мухаммедин ве аля али Мухаммед.”
След това да направи следната дуа:
“Няма друг бог, “Няма друг бог, “Няма друг бог освен Щедрият и Благосклонен Аллах.

Господарят на Трона е пречист от недостатъци.

Възхвалата е само за Аллах. Я рабби (о (о ( , Аллах)! Аллах)! Аллах Направи делата ми да заслужат Твоята милост,

а прегрешенията ми да предизвикат опрощението Ти.

Моля Те да ме пазиш от всички видове грях,
да ме подкрепиш за всички добрини и ме спасиш от греховете.
Господарю!

 Не оставяй нито един неопростен грях

 или неразрешен проблем!

Отреди ми дела, от които да Си доволен,

 о,Милостиви Аллах, Господарю, Ти, който най-много

 ме съжа--много ме съжа-ляваш.”
(Тирмизи, Витр,)

Тибб ал–набауи: Лечение на стомашно разстройство

Ибн ал-Кайим ал-Джаузия

Предава се в Сахихайн, че Абу Саид ал-Худри е казал:

 „Един мъж дойде при Пророка саллаллаху алейх уа

саллам и му каза:

 ‚Брат ми се оплаква от стомаха или се

 оплаква от диария‘.

 Пророка саллаллаху алейх уа саллам му каза:

 ‚Дай му малко мед.‘

Мъжът си отиде и дойде по-късно, казвайки:

‚Дадох му малко мед, но той не

 му помогна‘ или каза ‚влоши го‘.

Той повторил това два

 или три пъти и Пророка саллаллаху алейх уа саллам

 продължавал да му казва:

 ‚Дай му малко мед‘ На третия

 или четвъртия път Пророка

 саллаллаху алейх уа саллам казал:

 ‚Аллах е казал истината, докато стомахът на брат

 ти е излъгал.‘“

В меда има огромна медицинска полза, защото той

 отмива вредните субстанции, които могат да се съберат

 във вените и червата.

Освен това, медът отстранява

постепенно излишните течности и е полезен като питие и

 като мехлем. Особено полезен е за възрастни;

 за тези,

които страдат от храчки и за тези, които са склонни към

простуди и втрисане.

Медът е хранителна добавка и

улеснява ходенето по голяма нужда, и е добър

 предпазващ агент.

 

Освен това медът намаля горчивия

 вкус на други лекарства, прочиства черния дроб и

 гръдния кош, спомага за производството на урина и

постепенно изчезването на храчките,

съпроводени с

кашлица. Когато медът се консумира горещ и смесен с

розово масло, лекува ухапвания от животни и има ефект

 на опиум.

Вземането на мед, смесен с вода, помага

 срещу ухапване от бясно куче и срещу ефекта от

яденето на отровни гъби.

 

Ако прясно месо се съхранява

 в мед, то се запазва без да се развали за три месеца.

 Също и ако кратуни, краставички или патладжани се

съхраняват в мед, няма да се развалят.

Още повече,

 медът ще запази някои видове плодове свежи до шест

 месеца.

Когато медът се приложи на някой, който е

заразен от въшки, той ще убие въшките, заедно с

техните яйца.

Приложен върху коса й придава блясък и

красота и я кара да расте по-бързо.

Когато се приложи

 върху очи като кухл, ще усили отслабеното зрение.

 Медът прочиства стомаха от вредни субстанции и

разширява порите.

Има подобен ефект и върху

бъбреците, черния дроб и простатата.

Да добавим към

 всички тези ползи, които споменахме, че медът няма

никакви странични ефекти.

Няма друга субстанция, която

 да е толкова полезна, колкото меда.

Ето защо древните

хора разчитали много на меда и в старите книги никъде

не се среща думата „захар“, която виждаме вече в

днешно време.

Пророка саллаллаху алейх уа саллам

е

 пил мед смесен с вода на гладен стомах.

 Зад тази практика има страхотна тайна относно

опазването на  здравето.

Нея ще я обсъдим когато говорим за

пророческите наставления относно опазването на

 здравето.

В хадис от ибн Маджах (и други) се предава, че Пророка

 саллаллаху алейх уа саллам е казал:

 „Възползвайте се

от два лека – медът и Курана“.

Разбирайки тези факти, нека се върнем към мъжа, на

когото Пророка саллаллаху алейх уа саллам е предписал

 мед, за да излекува диарията, причинена от преяждане.

 Пророкът саллаллаху алейх уа саллам му предписал

 мед, за да прочисти червата и стомаха му от натрупване

 на вредни субстанции или екскреции, които

 предотвратяват храната в стомаха да бъде усвоена,

 защото медът има пречистващ ефект.

Вредните

 съставки полепват по станите на стомаха,

замърсявайки и стомаха, и храната.

Медът премахва тези съставки и е

 най-добрия лек за това състояние.

Медът е силен

„препарат за почистване“ и е ефективен при случаи на

диария, особено когато се смеси с тола вода.

Пророкът саллаллаху алейх уа саллам повторил на

човека няколко пъти да даде мед на брат си поради

следната причина:

предписаното лекарство трябва да

бъде в достатъчна доза, за да излекува заболяването,

иначе то няма да бъде напълно премахнато.

 Ако дозата е по-силна пък, тя ще отслаби тялото и ще

 причини странични ефекти.

 

Когато Пророкът

саллаллаху алейх уа саллам казал

на мъжа първия път да даде мед,

той не дал достатъчно количество на брат си.

Когато се върнал и казал, че не е излекуван,

 Пророкът саллаллаху алейх уа саллам

знаел, че количеството не било достатъчно

и казал да даде още.

Когато болния човек получил

 достатъчно количество дози,

с позволението на Аллах,

 той оздравял.

 Даването на правилната доза от

правилното л-во е основно правило в медицинската

 наука.

Когато Пророкът саллаллаху алейх уа саллам

 казал:

„Аллах е казал истината, а стомахът на брат ти е

 излъгал“ , това свидетелствува за лечебността на меда.

 Това означава и че болестта не е останала, защото

предписаното л-во не е ефективно, а защото в стомаха

на болния имало твърде голямо количество развалени

 субстанции.

Затова и Пророка саллаллаху алейх уа

саллам заръчал на мъжа да вземе още от лекарството.
Пророческата медицина не е като тази,


 представена от докторите и физиците.

 

Пророческата медицина енаистина ефективно лечение,

 базирано на откровения и пророчески наставления.

Факт е, че много хора не усещат полза от нея,

 

защото тя помага само на тези, които имат вяра в нея.

 

Тя е подходяща само за добри и чисти тела,

също както oт Куранът се възползват само

праведни души и чисти сърца...

Какво е постановлението относно използването на броеница (тасбих)?

Какво е постановлението относно използването на броеница (тасбих)?
Хвала на Аллах.

Някои учени казват, че е допустимо да се използва броеница (тасбих), но са на мнение, че е за предпочитане тасбиха да се прави на пръсти. Други пък казват, че е нововъведение (бид’а).

Шейх-ул ислям ибн Таймия казва в ал-Фатауа: „Някои хора могат да извършват показност като поставят молитвени постелки на рамото си или носят тасбихи в ръцете си, правейки ги символи на религията и молитвата. Известно ни е от мутауатир предания (толкова много по брой предания, че те не биха могли да бъдат фалшифицирани и недостоверни), че нито Пратеникът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, нито пък неговите сподвижници, ги използвали като символи. Те правели тасбих, броейки на пръстите си, както се казва в хадиса: „Бройте на пръстите си, защото те ще бъдат питани и ще бъдат накарани да говорят.”

Някои от тях броели на малки камъчета или костилки на фурми.

Така че някои хора казват, че правенето на тасбих с броеница е нежелателно (макрух), а други го позволяват, но никой не казва, че правенето на тасбих с броеница е по-добро от правенето му на пръсти.”

Шейх Усеймин беше попитан дали правенето на тасбих с броеница е бид’а и неговият отговор бе: По-добре е да не се прави тасбих с броеница, но не е бид’а, защото има някаква основа за това и то е факта, че някои сахабета правели тасбих и отброявали с малки камъчета. Но Пратеникът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ни е научил, че правенето на тасбих на пръсти е по-добро, като казва: „Бройте на пръстите си, защото те ще бъдат накарани да говорят.” Правенето на тасбих с броеница не е харам или бид’а, но е по-добре да не се прави, защото човек, който прави тасбих с броеница, се отклонява от нещо, което е по-добро. Също така използването на броеница може да доведе до някакви елементи на показност, защото виждаме как някои хора носят броеници от хиляди мънисти, сякаш казват на хората: ‘Вижте ме, аз правя хиляди тасбихи!’ Второ, тези които използват броеници по принцип са разсеяни и несъсредоточени, така че като ги гледаш правят тасбих с мънистите, но погледите им се ширят насам-натам, което показва, че те не са наистина концентрирани. По-добре е да се прави тасбих на пръсти, за предпочитане на дясната ръка отколкото на лявата, защото Пратеникът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, броеше тасбих с дясната си ръка. Ако човек използва и двете си ръце няма нищо лошо, но е по-добре да се използва само дясната ръка.”

Шейх Мухаммад Насруддин ал-Албани казва в Силсилат ад-Даиифа, където той цитира слабия хадис: „ Колко добро напомняне е броеницата”: „ По мое виждане смисълът на този хадис е невалиден по редица причини.

Първо, броеницата е нововъведение, което не го е имало по време на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Дошло е след това, така че как той би могъл да окуражи сподвижниците си да правят нещо, непознато за тях? Доказателство за това, което казвам е преданието от ибн Уаддах от ал-Салт ибн Бахрам, който казва: ‘Ибн Мас’уд мина покрай жена, която имала броеница, с която правела тасбих и той я скъсал и захвърлил настрана, след това минал покрай мъж, който правел тасбих и броял на камъчета и той го ритнал и казал: Мислите, че сте по-добри от сахабетата, но следвате само необосновано нововъведение! Мислите си, че имате повече знание от сподвижниците на Мухаммад (Аллах да го благослови и с мир да го дари)! Иснада му е сахих до ал-Салт, който е един от най-надеждните последователи на табиин.

Второ, използването на броеница е в противоречие с напътствието на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Абдуллах ибн ‘Амр, Аллах да е доволен от него, казва: „Видях Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да брои тасбиха на дясната си ръка.”

Той казва също (1/117): Дори да има едно единствено лошо нещо относно използването на броеница, което е че отнема мястото на сунната да се брои на пръсти, (въпреки че всички са на единодушното мнение, че да се брои на пръсти е за предпочитане), то това е достатъчно зло. Колко рядко виждам хора да броят тасбих на пръстите си!

Освен това хората са измислили толкова много сложни начини да се следва това нововъведение, така че ще видите някои как ги носят на вратовете си! Или пък някои, докато броят мънистите, си говорят с вас или ви слушат?! Или друг един - подобни на когото не съм виждал от известно време - карал велосипед през улица претъпкана с хора, с броеница в една от ръцете си! Те показват на хората, че не са разсеяни от споменаването на Аллах, но в много случаи това нововъведение е причина за тяхното пренебрегване на това, което е задължително (уаджиб). Това се е случвало много пъти - на другите, както и на мен самия - че когато се поздравява един от тези хора със селям, те отговарят само махайки с ръка, а не с думите на поздрава. Лошите резултати от тази бид’а са безброй, и никой не може да го кажа по-добре, отколкото поета:

„Всичко добро е в следването на тези, които бяха преди (салаф).
Всичко лошо е в нововъведения на тези, които дойдоха по-късно. "

И Аллах знае най-добре.

Как един мусулманин да се справи с фитната (изпитанието) на жените?

Въпрос:

 Четох думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с

мир да го дари:

„Не съм оставил след себе си по-вредно

изпитание за мъ

жете, от изпитанието на жените.”

 (Бухари 5096)

Моят въпрос е:

 Как мога да се спася от това изпитание, като го виждам

 навсякъде – на улицата, по телевизията, в интернет, на

работа…?



Отговор:

Слава на Аллах.

Аллах е създал човека в един свят на изпитания и

тестове и е сторил Рая (Дженнета) обиталище на

 Неговите приближени и обичани раби, които

 предпочитат Неговото задоволство пред своето

собствено и поставят послушанието пред Него над своя

физически комфорт. И е сторил Ада (Джехеннема) да е

обител на онези от Неговите раби, които не Му се

покоряват и поставят собствените си страсти и желания

 над задоволството на техния Господ. Всевишният Аллах

 казва:

„Това е Раят, който оставяме в наследство на всеки от

 Нашите богобоязливи раби.”

(19;63)

„За който се е страхувал да не застане пред своя Господ

 [с грях] и е въздържал душата от страстта, обиталището

 е Раят.”

(79; 40-41)

И казва относно хората на Ада:

„Но ги последваха поколения, които изоставиха

 молитвата (т.е не я изпълняваха, или не я изпълняваха

 така, както трябва, или в определените за това времена)

 и последваха страстите.

 Тях ще ги постигне

изтребление”

 

(19;59)

„Това е възмездието за тях -

; Адът

-; защото отхвърляха и се подиграваха

 с Моите знамения и с Моите пратеници.”

 

(18;106)

„За който е престъпвал и е предпочел земния живот,

обиталището е Адът.”

(79; 37-39)

Така че всеки мусулманин трябва да се стреми да се

 подчинява на Аллах и да избягва това, което Го гневи,

 

и Той, Пречист е и Всеславен, няма да допусне

наградата на вършещия добро да бъде погубена:

„А които се борят в Наше име, непременно ще ги водим

 по Нашите пътища. Аллах е с благодетелните.”

 (29;69)



Едно от най-големите изпитания, с които Аллах изпитва

мъжете, това са жените.

Затова трябва да следваме някои от тези методи, чрез

които можем да се предпазим от това изкушение:



1.Вяра в Аллах.

Вярата и страхопочитанието пред Аллах осигуряват щит

 и закрила на човека срещу извършването на харам и

следването на собствените си страсти и желания.

 Ако вярващият е наясно и осъзнава, че неговият Господ

 винаги го наблюдава; ако размишлява в/у Неговите

имена и качества като например Всезнаещ, Всевиждащ,

Всечуващ, това ще породи страх у него

 

(и наяве, и

скришом), и ще сложи край на неподчинението

 към Аллах, и ще намали желанията и страстите, които

карат много хора да извършват харам действия.



2.Свеждане на погледа и избягването да се гледа харам.

Погледът може да породи лоши мисли в сърцето, които

след това да доведат до идеи, и след това да се появят

 желания, а след това човек неизбежно върши харам

 неща.

Помислете за смисъла на този аят, който прави

 връзка между първите стъпки към харама и крайния

резултат.

Аллах е казал:

„Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да

пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото.

Сведущ е Аллах за техните дела.”

 (24;30)

Ибн Кесир казва:

 "Това е заповед от Аллах към Неговите вярващи раби,

да свеждат погледите си и да избягват да гледат това,

 което е забранено за тях, така че да гледат само в това,

 което им е разрешено за гледане.

 Ако се случва така, че

 погледът на човек случайно попадне на нещо харам,

той трябва бързо да извърне погледа си от него.”



3.Отблъскване на лошите мисли. .

Лошите мисли представляват опасност за сърцето

... Ако човек им се поддаде и не ги отблъсне, те ще с

е превърнат в една идея, след това във воля и

решителност, а това неминуемо ще доведе до харам

действия.

Пазете се от потъването и отдавнето на такива

 мисли; по-скоро това, което трябва да направите,

е да ги

 отблъснете и да ги замените с добри мисли.

 Лечението след това, е да се предотвратят тези

 преминаващи мисли и да се предпазите като ангажирате

 вниманието си с полезни мисли.



4.Брак.

Предава се, че Абдуллах ибн Мас’уд казва:

Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари,

е

казал:

 "О, младежи, който между вас може да си го

позволи, нека се ожени, а който не може, нека говее,

 защото оручът ще бъде щит за него.”

(Бухари 5065)



5.Оруч за тези, които не могат да се оженят.

- Заради хадиса, цитиран по-горе, в който се казва:

 "... и всеки, който не може, нека говее,

защото оручът ще бъде щит за него."

Ал-Куртуби казва: Колкото по-малко човек яде,

 толкова по-слабо става желанието му, и колкото

по-слабо неговото желание е, толкова по-малко грехове

 той извършва.



6.Странене от лоши компании и приятели.

Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари,

 е казал: "Един човек следва пътя на своите близки

 приятели, така че нека всеки от вас да погледне кой

приема като близък приятел."

 

(Абу Дауд, 8433; класифициран като хасан

- добър от Албани в Сахих Аби Дауд, 4046.)



7.Стоене далеч от места на изкушението.

Очевидно е, че ние живеем в общество, където

изкушението дебне отвсякъде - медии от всякакъв вид,

 списания, пазари, сателитна телевизия, интернет и др …

 Така че трябва да се стремим да избягваме доколкото се

 може всичко това, за да поддържаме имана (вярата)

 ни здрава.



8.”Не превръщайте домовете си в гробове.”

Направете така, че вашата къща да ви напомня

послушание, а не извършване на грях.

Ако във стаята

има неща, които подтикват към греха например,

човек ще направи този грях многократно, защото всеки

 път, когато той влезе в тази стая, ще си спомня греха и

може да бъде провокиран да го извърши отново.

 Така че той трябва да направи своята стая и дома му

напомняне към послушание пред Аллах – като влезе да

 вижда мусхаф ( Куран), който да чете, да прави в

неговата стая допълнителни молитви наред със

суннетите, така че в ума му да се породи връзка между

къщата и вършенето на добри дела.



9.Да се опитваме да прекарваме колкото се може повече

 време в ибадет на Аллах.

Времето е един от най-големите благодати, които Аллах

 е дарил на Своите раби, но много хора не се възползват

 по най-добрия начин от него.

Предава се, че Ибн Аббас

(Аллах да е доволен от него) казва:

 Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари,

е ка

зал:

 "Има две блага, от които много хора не се възползват

 максимално:

 доброто здраве и свободното време."

(Бухари, 6412)



10.Припомняне на наградите на Ахирета.

Особено подходящо в този контекст е да си спомняш

 Хуур-ул ийн, които Аллах е приготвил за тези, които са

 

търпеливи и непоколебими в избягване на греха.

 Това може да помогне на мюсюлманина да погледне на

 тези като преходни харам удоволствия, които водят

само до загуба.

Молим Аллах да ни помогне да избегнем изкушението,

 както явното, така и скритото.

 

Хвала на Аллах, Господа на световете.