Спиртът в медицината

Спиртът в медицината

I.Външно приложение

 Алкохолните вещества биват стотици видове.

Най-известният е етила, който обикновено се използва в алкохолните напитки.

Има някои видове алкохоли, които са денатурирани,

това е спирт, който се използва в парфюмерийната индустрия и в миещите препарати.

 Лекарства съдържащи спирт, които се използват за разтриване не съдържат етил, а друг вид алкохол, който ако се пие предизвиква слепота и смърт.

 Външната употреба на такъв алкохол не е забранена в Исляма. Всички учени улема са единодушни, че когато нещо е повсеместно и разпространено,

то се отнася към "мафуввун анху",

тоест канонически използването му е допустимо

 и се опрощава.

Така, например, практически всички антисептици (обеззаразяващите средства)

 имат спиртна основа

(разтвор на йода, зеленка, и т.н.).

 Тяхната употреба е допустима.

II.Лекарства съдържащи спирт за вътрешно приложение

 Що се отнася до лекарствата със съдържание на алкохол,

 то в обичайните условия основното правило гласи,

 че е нужно да се избягва неговата употреба,

 освен в три случая:

1.Когато има необходимост от това лекарство

 2.Когато няма алтернативен заместител

3.Когато е предписано от заслужаващ доверие

лекар-мюсюлманин.

Но, ако няма алтернатива, то учените са разрешили употребата на лекарство съдържащо алкохол,

защото то се употребява за лечебни цели, и знаем ,че

 Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,

е разрешил на Абдурахман Ибн Ауф радияллаху анху,

да носи коприна, която е забранена за мъжете,

но той е страдал от кожно заболяване.

 Съществуват определени условия, допускащи приема на лекарства със съдържание на забранени вещества:

1. Лекарството, съдържащо забранени вещества (алкохол), трябва да е необходимо за запазване на живота на пациента, който ще го приема.

2. Лекарството, съдържащо забранени вещества (алкохол), трябва да е приписано от знаещ и заслужаващ доверие

лекар-мюсюлманин.

 3. Не трябва да се приема, именно, това лекарство,

ако може да се намери разрешено лекарство

 [с аналогично действие].

Ето как е отговорил на този въпрос

д-р Мухаммед ал-Мухтар аш-Шинкити:

 “При обичайни условия, основното правило гласи,

че трябва да се избягва всичко, което съдържа алкохол.

Следователно, ако има друго лекарство

[с аналогично действие], което не съдържа алкохол,

 то лекарството със съдържание на алкохол

е забранено за използване.

 Това заключение се основава на хадиса от

 Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,

който е казал:

 “Това нещо, което опиянява в голямо количество,

е забранена и в малко количество!”

 Абу Дауд 3681, ат-Тирмизи 1865, Ибн Маджа 3393./