да се ожени през Рамадан

Няма предписание в исляма, което да забранява да се ожените през Рамадан – както тогава, така и през всеки друг месец. Женитбата е разрешена през всеки ден от годината.

Но този, който пости през Рамадан трябва да не се храни, пие и да няма сексуални контакти от зазоряване до залеза на слънцето.Така че ако е някой, който добре контролира себе си и няма опасност от нещо, което може да наруши поста му, няма нищо лошо за него да се ожени през Рамадан.

Но има опасност, че този, който иска да се ожени през Рамадан, не може да бъде достатъчно търпелив и да се въздържи от контакт с младоженката през деня, да направи нешо, което е забранено и да изпадне в грях, за който изкуплението е много тежко – освобождаване на роб; ако това е невъзможно – да се пости два последователни месеца; ако това е невъзможно – да се нахранят 60 бедняка. Ако сексуалния контакт се повтори и през други дни – изкуплението е както посочихме по-горе за всеки такъв ден.

Виж въпроси № 1672 и 22960. 

Нашия съвет към питашия е, че ако се страхува, че може и да не вземе контрол над себе си, да се ожени след Рамадан и да се занимава много през дните на месеца със служене, четене на Коран, извършване на кийам и други актове на служене.

А Аллах знае най-добре.

Как е по-правилно да се измиват краката при абдест?

Когато се взима абдест е позволено(джаиз)
краката да се измиват с дясната ръка.
Ала по-подходящо спрямо сунната
е краката да се измиват с лявата ръка.
 

Какво е "камет"(икамет)?

Привикване към молитва (намаз), правене, изпълняване, извършване на камет.
 В оригинал от арабски "икамет", в турския губи звука "и" и се използва като "камет".
Терминологично означава четене на думи наподобяващи езанът преди задължителен(фарз) намаз от сам човек (ако няма джемаат) или от муеззин при наличие на джемаат (общност от хора).
Каметът е сунна специфична само за мъже,
за жените той не се прилага.
каметът звучи по следния начин.
"Аллаху екбер -Аллаху екбер
Аллаху екбер -Аллаху екбер
Ешхеду енля иляхе илляллах
Ешхеду енля иляхе илляллах
Ешхеду енне Мухаммеден Ресулюллах
Ешхеду енне Мухаммеден Ресулюллах
Хаййе алес-салях, Хаййе алес-салях
Хаййе алел-фелях, Хаййе алел-фелях
Кад каметис-салях
Кад каметис-салях
Аллаху екбер, Аллаху екбер
Ля иляхе иллеллах"

В кое положение търсенето на дъжд посредством звездите е голям Ширк и малък Ширк?

Който е убеден и вярва, че звездите указват влияние (за дъждът), без желанието на Аллах, и преписва дъжда към звездите, че те го създават, то това убеждение е големият Ширк, а който е убеден, че звездите указват влияние за дъждът с желанието на Аллах, и че Аллах е сторил звездите причина за валянето на дъждът, и че... Аллах Всевишния е сторил традиция, когато се появи еди-кое си съзвездие, тогава завалява дъжд, то това убеждение е забранено и е малкият Ширк, защото този човек е взел за причина (това съзвездие) без да има шериатско доказателство, сетивно или правилно мисловно (от разума на човека). Обаче доводирането чрез сезоните на годината, че в едикой си сезон вали предимно дъжд, то това е разрешено.

Аллах е на Трона НАД създанията си

 Куран,Хадис и Иджма’ на сподвижниците на Пророка салл Аллаху алайхи уасаллам,защото те (Сахаба) никога не биха се съгласили с лъжата.
...


Това,че Аллах е над създанията си,а не навсякъде е силно подчертано в Курана,Сунната,човешкият интелект и Фитрата (природната предразположеност)



Първо:



Доказателства от Курана,че Аллах е всевишен,т.е. над създанията си:



1) ''Негово е всичко на небесата и всичко на земята. Той е ВСЕВИШНИЯ, Превеликия’’(аш-Шура, 42:53)



2) '' Прославяй пречистото име на твоя Господ, ВЪРХОВНИЯ’’ (Ал-Алаа’,87:1)



3) ''а само в стремеж към Лика на своя Господ, ВЪРХОВНИЯ.’’(ал-Лайл,92:20)



Второ:



Силното подчертаване при използването на думата Фауакийа (възвишеност) на редица места:



1. ''Той е ВСЕВЛАСТВАЩИЯ над Своите раби’’ (ал-Анам 6:18)



2. ''Страхуват се от своя Господ, Който Е НАД тях, и вършат, каквото им се повелява. (ан-Нахл,16:50)’’



Трето:



Категоричното подчертаване,че нещата се ВЪЗДИГАТ до Него:



1.''на Аллах принадлежи цялата мощ. Към Него се възнася хубавото слово и праведното дело го въздига.(ал-Фатир ,35:10)



2. ''Аллах рече: “О, Иса, Аз ще те прибера и ще те ВЪЗДИГНА при Мен’’(ал-‘Имран 3:55)



3. ''Да, ВЪЗНЕСЕ го Аллах при Себе си.’’(ан-Ниса ,4:158)



4. ''Ще се ВЪЗДИГНАТ към Него ангелите и Духът [ Джибрил]’’(ал-Ма’аридж 70:4)



5. ''Когато Аллах рече: “О, Иса, Аз ще те прибера и ще те ВЪЗДИГНА при Мен’’(ал-‘Имран 3:55)



6. ''на Аллах принадлежи цялата мощ. Към Него се ВЪЗНАСЯ хубавото слово и праведното дело го въздига.’’(Фатир 35:10)



7. ''То е от Аллах, Владетеля на небесните стъпала.

Ще се въздигнат към Него ангелите и Духът [Джибрил] в Ден, колкото петдесет хиляди години’’(ал-Ма’аридж 70:3-4)



Пето:



Силното подчертаване,че нещата се СПУСКАТ от Него.



1. Той казва:‘’Ха Мим.Низпославането на Книгата е OT Аллах, Всемогъщия,

Всезнаещия’’(Гафир 40:1-2)



2. ,,Ха.Мим. Низпослание OT Всемилостивия, Милосърдния''(Фусилат 41:1-2)



3. В известният хадис по време на Хадж,Пророка салл Аллаху алайху уассаллам казва:,,Предадох ли (низпосланото)?Те отвърнаха:’’Да.’’Тогава ТОЙ ПОСОЧИ С ПРЪСТ НАГОРЕ и каза:’’О Аллах бъди свидетел.’’



4.Абу Хурейра предава,че Пророка казал:’’Който даде като милостиня равното на фурма от това което е събрал по честен път,-защото само доброто СЕ ВЪЗДИГА до Аллах-,тогава Той ще го приеме (милостинята) със Своята Дясна Ръка и ще я умножи за този,който я е дал докато стане колкото планина.’’(Бухари)



Шесто:



Абдуллах ибн Амр ибн Ал-Ас предава,че Пророка казал:Аллах дава милост на милостивите.Бъди милостив към тези които са на земята,тогава Този,Който е ФИС-САМА'(над небесата) ще бъде милостив към тебе.(Абу Дауд и Ат-Тирмизи)



Иджма’ на Сахаба и Техните Изводи



От първи Халиф:



Абу Бакр Ас-Сидик казва:’’Тези, които са служили на Мухаммед:знайте,че Мухаммед е мъртъв.Тези които служите на Аллах:знайте,че Аллах е Жив и е ФИС-СЕМА'(над небесата),и смъртта не го докосва.’’(Ад-Дарими в ,,Ар-Радд ‘Алал-Джехмийа)



Подобни думи изричат ‘Умар (вторият халиф),Табаи и Таба’табаии (ранните правените поколения мюсюлмани)

Каква е разликата между големият Ширк и малкия Ширк?

Разликите са много, ще споменем някои от тях:
Големият Ширк изкарва неговия притежател от Исляма още в земния живот, и вечното му пребиваване в Отвъдния живот е Джехеннема.

А що се отнася до малкия Ширк, то той не изкарва неговият притежател от Исляма в земния живот, и на Ахирета няма да бъде вечно в огъня.

Докато големия Ширк проваля всичкитедобри (извършени) дела, малкия Ширк унищожава само тези дела, които го съпътстват.
Затова остава въпросът, в който учените са в разногласие:
Дали малкия Ширк не се опрощава, освен чрез Теубе (покаяние), както е големия Ширк или е като големите грехове, които са под решението на Аллах?

И в двете мнения въпросът е много опасен.

ИСТИНАТА

1.Кой е Аллах!?
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
Кажи [о, Мухаммад]: “Той е Аллах ¬ Единствения,...
Аллах, Целта [на всички въжделения]!
Нито е раждал, нито е роден,
и няма равен Нему.”(112/1-4)
„Той е Аллах, няма друг Бог освен Него Владетеля, Пресветия, Съвършения, Утвърждаващия, Наблюдаващия, Всемогъщия, Подчиняващия,Превъзходния! Пречист е Аллах от онова, с което Го съдружават!“(59/23)
„Той е Аллах Сътворителя, Изкусния, Ваятеля! Негови са Най-прекрасните имена. Прославя Го всичко на небесата и на земята. Той е Всемогъщия, Премъдрия.“(59/24)
„Аз съм Аллах. Няма друг Бог освен Мен. Затова на Мен служи и извършвай молитвата, за да Ме споменаваш!“(20/14)

2.За какво сме създадени!?
"Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат. Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят. Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия." (51:56-58 )

3.И кой път да следваме!?
"Това е Моят път правият път. Следвайте го и не следвайте пътищата, които ви отделят от Неговия път! " (Ал-Анам:153).
„О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника, и не погубвайте делата си!" ( 47/33)

4. Коя е истинската религия?
Истинската религия пред Аллах е Ислямът:
Ислямът е религията при Аллах. Дарените с Писанието изпаднаха в разногласие заради злобата помежду им, едва след като знанието дойде при тях. А за невярващите в знаменията на Аллах ¬ Аллах бързо прави равносметка. ( 3/19)

5. За кого е Ислямът?
Ислямът е цялостна и съвършена религия за цялото човечество:
„..Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия. А за онзи, който е принуден от глад, без да е склонен към грях ¬ Аллах е опрощаващ, милосърден. „(5/3)

6. Какво е Ислямът пред Аллах?
Тя е единствената религия приета пред Него:
„ А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.(3/85)

7. Каква религия е това? И колко от хората не знаят за това?
Това е правата религия, но повечето хора не знаят това:
„...Властта е само на Аллах. Той повели да служите единствено Нему. Това е правата вяра, ала повечето хора не знаят.”(12/40)
„И обърни своето лице към религията ¬ правоверен, ¬ към природата, според която Аллах е създал хората! Религията на Аллах е неизменна. Тя е правата вяра. Ала повечето хора не разбират.(30/30)

8.Какво е Свещеният Коран ?
Единствена автентична неподправена книга от Всевишния Аллах: Низпославането на Книгата ¬ без съмнение в нея ¬ е от Господа на световете. А [неверниците] казват: “Той я е измислил!” Не, тя е истината от твоя Господ, за да предупредиш народ, при който дотогава не е идвал друг предупредител, та да бъдат напътени. (32/2-3)
„и за да узнаят дарените със знанието, че този [Коран] е истината от твоя Господ, и да вярват в него, и сърцата им да се смирят пред него. Аллах напътва вярващите към правия път.„(22/54)

9.Колко защитена Книга е?
Добре защитена Книга:
„Да, това е славен Коран в съхраняван скрижал.” (85/21-22)

10.Може ли някой да промени и един айет?
Никой не може да я промени:
„ Словото на твоя Господ бе завършено с истина и справедливост. Никой не ще подмени Неговите Слова. Той е Всечуващия, Всезнаещия.” (6;115)

11.Допуска ли Аллах човешко вмешателство в Корана?
Аллах не допуска човешко вмешателство:
„Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.” (15/9)

12. Напътствие само за мюсюлманите ли е?
Напътствие за цялото човечество:
„И това е Писание, низпослахме го Ние благословено. Следвайте го и се бойте, за да бъдете помилвани!”(6/155)
„които слушат Словото и следват най-хубавото от него! Тези са, които Аллах е напътил и тези са разумните хора.”(39/1Cool

13.Кой е най-добрият пример за следване?
Пратеника (с.а.с) е най-добрият пример за следване:
„Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас ¬ за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах.”(33/21)

14.Има ли принуждение в религията?
Аллах известява за свободния избор и никаква принуда в религията:
„Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ.”(2/256)
„И ако спорят с теб, кажи: “Отдадох се всецяло на Аллах ¬ аз и онези, които ме последваха.” И кажи на дарените с Писанието, и на неграмотните: “Отдадохте ли се?” И ако се отдадат, вече са на правия път, а ако се отвърнат ¬ твой дълг е само да съобщиш. Аллах наблюдава рабите.” (3/20)
„И ако твоят Господ пожелаеше, на земята щяха да повярват всички до един. Нима ти ще принудиш хората да повярват?”(10/99)
" Кажи [о, Мухаммад]: “О, неверници,
аз не служа на това, на което вие служите,
и вие не служите на това, на което аз служа.
И аз не служа на това, на което вие служите,
и вие не служите на това, на което аз служа.
Вие си имате вашата религия и аз имам своята религия.”
(109/1-6)

15.Към какво напътва Аллах Теаля?
Аллах напътва вярващите към истината:
„Хората бяха една общност и Аллах изпрати пророците ¬ благовестители и предупредители, и заедно с тях низпосла Книгата с истината, за да отсъди между хората за онова, по което бяха в разногласие. А поради злобата помежду им изпаднаха в разногласие за нея само онези, на които тя бе дадена, след като ясните знаци бяха дошли при тях. И поведе Аллах вярващите към онова от истината, по което бяха в разногласие, с Неговото позволение. Аллах води когото пожелае към правия път.”
(2/213).

16.Какво е призивът на Аллах Теаля?
Призивът е заповед от Аллах Теаля:
„О, хора, служете на своя Господ, който е сътворил вас и онези преди вас, за да се предпазите” (2/21)

17. Призоваването в Исляма какво е?
Призивът е Суннет (най-превъзходният суннат):
"О, Пророче, Ние те изпратихме като свидетел, благовестител и предупредител,
и зовящ към Аллах с Неговото позволение, и като озаряващ светилник."(33/45,46)
„Кажи: “Това е моят път. Призовавам към Аллах с прозорливост ¬ аз и всеки, който ме последва. Пречист е Аллах! Аз не съм от съдружаващите.”(12/108)

18.Коя е най-добрата общност?
Аллах Теаля казва:
„Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах. А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече.”(3/110)

19. Какво казва Аллах Теаля?
Аллах Теаля казва:
“Който се покорява на Пратеника, вече се е покорил на Аллах”( 4:80)
„И кой има по-хубаво слово от онзи, който зове към Аллах и върши праведни дела, и казва: “Аз съм отдаден!”(41/33)

20. Кои са преуспелите вярващи?
Преуспелите вярващи са онези, които:
„И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното! Тези са сполучилите.”(3/104)

21. Как ни насърчава Аллах Теаля?
Аллах Теаля ни насърчава:
„А онзи, който донесе истината и я потвърди, тези са богобоязливите.
Те ще имат при своя Господ, каквото пожелаят. Такава е наградата за добротворстващите, за да ги избави Аллах и от най-лошите им деяния, и да им въздаде тяхната награда според най-добрите им дела.”(39/33-35)

22. Начин на призоваване?
Призоваване според възможностите:
Предава Абдуллах Ибн Амир рха., че Пратеника с.а.с. казва:
Извести (моето учение) на хората дори ако е (само) един айет (знамение).”(4/667)

23.Кой е печелившият и кой е губещият?
Всевишния Аллах казва: "[Кълна се...] и в душата, и в Онзи, Който я е създал, и на нея е посочил [що е] нечестивост и богобоязливост. Сполучва онзи, който я пречиства. А губи онзи, който се омърсява" (7-10).

24.Кой е най добрият от нас?
„Най добрият от вас е онзи който учи корана и го преподава.”(Бухари 6/546)

25.Кое е най-доброто напътствие за всички хора?
„Най-доброто слово е Книгата на Аллах(Корана) и най-доброто напътствие е напътствието дадено на Мухаммед с.а.с..”(Тирмизи,965 и Нисаи)

26. Кой е онзи който заблуждава човечеството?
Аллах казва, че Сатаната е онзи който заблуждава човечеството:
„....и ще ги заблуждавам, и ще ги подбуждам към копнежи, и ще им повелявам да срязват ушите на добитъка, и ще им повелявам да изменят творението на Аллах.” Който приема не Аллах, а сатаната за покровител, той ще понесе явна загуба.
Обещава им и ги подбужда към копнежи. Ала сатаната им обе щава само измамност. На тези мястото им е Адът и не ще намерят избавление от него.”(4/119;120;121)

27.Кого да молим да благослови нашите планове?
„Той отличава с милостта Си когото пожелае. Аллах е Владетелят на великата благодат.” ( 3/74)

28.Кой е Единственият който отсъжда според Своята повеля?
Единственият, Който отсъжда според Своята воля е:
„Аллах отсъжда каквото поиска”(2/1)

29.За кого е сполуката:
" Сполуката е за вярващите, които в своята молитва са смирени
и които от празнословието странят,и които милостинята закат дават,
и които целомъдрието си пазят..." (23/1-4)

30.Всевишния Аллах казва:
“Кажи: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е опрощаващ, милосърден.” Кажи: “Подчинете се на Аллах и на Пратеника!” А отвърнете ли се – Аллах не обича неверниците.”
(Али Имран 31-32)
“И каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го! И бойте се от Аллах! Аллах е строг в наказанието.”
(Хашр 7)

Кой грях е най-голям и най-опасен пред Аллах?

Най-големият грях пред Аллах, това е Ширк, съдружаването с Аллах, а Аллах Всемогъщия Великия, казва:

{Съдружаването е огромен гнет}

сура Люкман: 13.

 а когато беше попитан Пратеника (С.А.С): Кой грях е най-голям?

 А той отвърна:

 “Да сториш на Аллах равен, а в същото време Той те е сътворил” (Всепризнат хадис).

Колко вида е Ширкът? ...

Той е два вида:
1) Големият Ширк, той изкарва неговия притежател от религията, и Аллах не му го опрощава, казвайки:

{Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае} с

ура Ен Ниса: 48.

 

 Той се разделя на четири части:

а) Съдружаване в дуата и моленето.

б) Съдружаване в ниета (възнамерението) и целите:

Като това да върши праведни дела заради друг, а не за Аллах.

в) Съдружаване в подчинението на учените, когато забраняват това, което Аллах е разрешил, и да разрешават това, което Аллах е забранил.

г) Съдружаване в обичта, тоест да обича някого така, както обича Аллах.

2) Малкият Ширк- той не изкарва неговия притежател от Исляма, този вид също се дели на две части:

1) Явният: без значение дали е на думи като клетвата в друг, а не в Аллах или думите:

Каквото е пожелал Аллах (и) ти, или словото:

Ако Аллах е пожелал (и) ти, или този вид е на дела, като обличането на конец или нещо подобно да те пази от беди, или закачването на талисман, който да те предпазва от урочасване, или лошият песимизъм към дадени птици или имане, че носят нещастие.

2) Скритият: А той е Ширк във възнамеренията, целите и желанията, като показност и репутация.

А предпазването от Рия (показност), тоест да цели с това дело задоволството на Аллах, а по-малко от това може чрез дуа.

Пратеникът на Аллах (С.А.С), казва:

 “Ей, хора бойте се от този Ширк, който е по-скрит от пълзенето на мравката.

Тогава му рекоха:

О, Пратенико на Аллах! Как да се предпазваме от него, след като е по-скрит от пълзенето на мравката?

А той рече: “Казвайте: О, Аллах! Ние се осланяме при теб от това да не съдружаваме нищо с Теб, което знаем, и търсим прошка от Теб за това, което не знаем”

(Ахмед).

 

Що се отнася за изкуплението за клетва, която е била в друг, освен в Аллах, то за нея Пратеника на Аллах (С.А.С), казва:

“Който се закълне в Лят или в Узза (идолите в Мекка), то нека да каже:

Ляиляхе иллеллах”

(Всепризнат хадис).

А що се отнася до песимизма, Пратеникът на Аллах (С.А.С), казва:

“Който е убеден, че песимизмът играе роля в някакво негово дело, то той съдружава”

Рекоха: А какъв е неговият откуп?

 Рече: Казвайте: “О, Аллах! Няма добро, освен Твоето добро, и няма песимизъм, освен Твоето предписание, и няма друг бог, освен Теб”

(Ахмед).

Колко вида е двуличието?

То е два вида:

1) Убедително (Голямото двуличие), а то се изразява в това, човек външно да показва, че вярва, а в сърцето си да таи неверие, и този вид двуличие изкарва притежателят му извън Исляма, и ако умре в това положение и не се покае, то той умира като неверник, Аллах Всемогъщия Великия, казва:
{Двуличниците са най-ниско на дъното на Огъня}
сура Ен Ниса: 145
 а от техните качества са:
Да се опитват да мамят Аллах и вярващите, подиграват се на вярващите, и помагат на неверниците срещу вярващите, и искат чрез праведните си дела, които вършат, дял от земните блага.

2) Двуличието чрез дела (без да е убеден в него, това е малкото двуличие),
 обаче то не изкарва притежателят му от Исляма, но е опасно и може да доведе човек до Голямото двуличие, ако не се покае, а неговия притежател има няколко качества:
Когато говори, лъже.
 Когато обещае, не си спазва обещаното.
 Когато оспорва нещо, развратничи, когато се договaря-мами, а когато му се повери нещо, изневерява.
Затова скъпи братко се пази от тези качества, и си прави равносметка.
Също така задължен ли е мюсюлманина да се страхува от двуличието?
Да, сподвижниците –Аллах да е доволен от тях- също се страхуваха от двуличието на дела (тоест малкото двуличие).

Ибну Абу Мулейка –Аллах да се смили над него- казва:
“Заварих тридесет от сподвижниците на Пророка (С.А.С) и всички те се страхуваха да не попаднат в това двуличие”.

А Ибрахим Ет Теймий –Аллах да се смили над него- казва:
 “Когато словото ми експонираше делото ми, се страхувах да не бъда лъжец”.

А Хасен Ел Басри –Аллах да се смили над него- казва:
 “Не се страхува от него (тоест от двуличието), освен вярващия, и не проява лоялност към него, освен двуличника”.

А Умар рече на Хузейфе –Аллах да е доволен и от двамата
 “Заклевам те в името на Аллах, дали Пратеника на Аллах (С. А.С) ме спомена от тях –тоест от двуличниците-?
А той отвърна: Не, обаче след теб на никой няма да кажа”.

Има ли в религията добър бидат и лош бидат?

Има много доказателства от Корана и от суннета в порицаване, и критикуване на нововъведението и неговото шериатско разбиране, а то е:
 Това което е вкарано в религията, без да има доказателство за него, както Пратеникът на Аллах (С.А.С) казва:
“Който извърши дело, което не е от нашата повеля (тоест не е от религията), то това дело е отхвърлено (не е прието)” (Всепризнат хадис).
Също така Пратеникът (С.А.С) казва:
 “Наистина всяко едно нововъведение е бидат, а всеки бидат е заблуда”
 (Абу Дауд).
А Имам Малик –Аллах да е доволен от него- казва, за значението на бидата:
 Който вкара в Исляма бидат, мислейки го за добро дело, то той по този начин твърди, че Мухаммед (С.А.С) не си е изпълнил мисията, защото Аллах Всемогъщия Великия, казва: {Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас}
сура Ел Маиде: 3.
Споменава се в някои хадиси, които възхваляват езиковото значение на нововъведението, обаче това в действителност не е добър бидат, а забравен сюннет, който не се изпълнява, а Пророка (С.А.С) насърчава хората към неговото подновяване, както се споменава в словото му:
 “Който възобнови в Исляма добър сюннет, то той получава наградата от това, и наградата от този, който го изпълнява след него, без да се намалява от тяхната награда нищо
 (тоест на тези които го изпълняват)”
 (Муслим).
И в това значение се споменават и думите на Умар –Аллах да е доволен от него-
“Колко добър бидат е този (тоест забравеният сюннет)” имайки предвид молитвата Теравийх, тя се изпълняваше в началото на Исляма и Пророка (С.А.С) насърчаваше да се изпълнява, и я кланяше само три вечери, боейки се да не би хората да я помислят за задължителна молитва, след което Умар –Аллах да е доволен от него- я възобнови събирайки хората и започнаха да я изпълняват.

Какво означава Бидата (нововъведението)?

Ибну Реджеб –Аллах да се смили над него- казва:

Бидата, това е нововъведение в религията, което няма основа

 (тоест, което няма за него никакво шериатско доказателство), с което да бъде доводирано, а що се отнася до нещо, което има основа, то той не се нарича в терминологията нововъведение, дори то да е нововъведение в езиковото значение.

Какво представлява религиозното служене?

Какво представлява религиозното служене?

Какво означава религиозното служене?
Каква е неговата роля в живота на човека?...
Предизвиквайки човешкия разум към размисъл върху неведомото, Всевишният разкрива една нова потребност на човешката същност. Откривайки своя създател, човек изпитва нуждата да изрази своята благодарност и признателност към Него.

В този момент човек е подтикнат от много мотиватори като признателност, лоялност, смирение и други, каращи го да изрази по някакъв начин желанието си да служи на своя създател. В това положение човек обаче може да пристъпи към неправилен начин на служене.Тук идва и ролята на религията. Тя определя правилния начин на служене, определен от Всевишния.
Така кораничният метод за утвърждаване на убеждението в душата на човек и след това изразяването й чрез служене е пълен. Този метод е и метода, който Пратеникът (Аллах да го богослови и с мир да го дари) е използвал в разпространението на ислямския призив. Години наред той зовял към убеждение, след което Всевишният повелил постепенно различните видове служене. Всеки един вид религиозно служене има своите специфики, различаващи го от друго религиозно служене.

Тези специфики също влияят различно върху градежа на индивида. Така например религиозното служене – говеене, изгражда у човека чувството му да надделява слабостите и страстите си.

Изгражда в човека силна воля, чрез която той продължава по пътя на развитието си като важна продуктивна обществена единица. Друг вид религиозно служене - това е даването на задължителната и доброволната милостиня. Това религиозно служене има за цел да изгради у човека способността да се извиси над материализма и да не стане негова жертва. Това обаче се осъществява когато човек изгради у себе си самоконтрол, който да го регулира в материалния му стремеж. Това религиозно служене едновременно стимулира човека към материален стремеж (наградата на даващите милостиня е огромна) и също стопира слабостта на човек да не заобича материализма с голяма обич. Петкратната ежедневна молитва представлява постоянната връзка между човека и Създателя му. Ежедневно човек застава смирен, търсещ прошка и отговор на молитвите си от Създателя. Науката - друг вид служене, в което Създателя е заложил сърцевината на човешкия градеж.
И в другите религиозни служения Създателят е заложил специфики, които имат своя специфична роля в градежа на най-почетеното му творение.
Следователно религиозното служене е едновременно метод за преклонение пред Създателя и също - метод за градеж на личността.

Кое качество трябва да е водещо при служенето на Аллах страх и обич или са успоредни двете?

138.[Кажи:] Такава е религията на Аллах!

А коя религия може да бъде по - добра от религията на Аллах?

Само на Него се покланяме.

/2:138/
Изповядайте религията на Аллах и по надлежен начин изпълнявайте нейните предписания, извършвайте праведни деяния с душа, сърце и тяло и отличавайте правилните възгледи, по...стъпвайте така винаги, докато религията не стане ваше неотменно качество. Когато това се случи, вие ще изпълнявате заповедите на Всевишният Аллах на добра воля, ръководейки се от любовта към Него. Вярата ще стане неотменна част от вашата душа, подобно на това, как баграта става неотменна част от боядисаната дреха. Тази вяра ще ви подтиква към прекрасни нравствени качества, праведни деяния и славни начинания, благодарение на които вие ще получите щастие както на земята, така и в бъдещия живот. Именно затова Аллах е изразил Своето възхищение към истинската Негова религия, за да се убедят в това благородните умове. А коя религия може да бъде по - добра от религията на Аллах? Няма религия, която да е по-добра от религията на Аллах. А за да се убедим в разликата, която съществува между религията на Аллах и другите религии, е достатъчно да сравним тези две съвършено противоположни вещи. Ако рабът по надлежен начин е повярвал в своя Повелител, то той от все сърце се смирява пред Него и Му се покорява на дело. Той облагородява себе си с достойни качества и прекрасни деяния, усъвършенства своя нравствен облик и се освобождава от лошите качества, пороци и недостатъци. Той произнася правдиви слова и извършва правдиви постъпки, проявява търпение и зрелост, съблюдава целомъдрие, държи се мъжки, прави добро на околните с думи и дела, обича и се страхува от Аллах и възлага надежди на своя Повелител. Той искрено се покланя на истинския Аллах и оказва благодеяние на Неговите раби. Ако рабът откаже да повярва в своя Аллах и се опитва да избяга от Него, то той започва да се покланя на творенията. Неговите качества стават гадни, порочни, защото той изповяда неверието, приобщавайки към Всевишния Аллах съдружници, измисля лъжи, срива доверието, плете интриги, вкарва в заблуда хората, развратничи и причинява на хората обиди с думи и дела. Сред неговите качества липсва искреното служене на Аллах и доброто отношение към Неговите раби. И ако съпоставим тези двама, то между тях съществува огромна разлика, която позволява да се разбере, че няма по-добра религия от тази на Аллах. От това също може да се направи заключение, че най-скверните и порочни хора се явяват тези, които не изповядат религията на Аллах. След това Всевишният Аллах е подчертал, че ние мюсюлманите само на Него се покланяме. Този израз разяснява същността на Неговата религия, която се изгражда на два основни принципа; искрено служене на Всевишният Аллах и следване пътя на пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем. Поклонението това е понятие, обединяващо в себе си всички думи и дела, извършвани с душа и тяло, които Всевишният Аллах обича и от които Той е доволен. Но Всевишният Аллах няма да е доволен от думите и постъпките на Своите раби, докато те не започнат да съответстват на това, което Той е узаконил с езика на Своя пратеник. Под словата “Само на Него се покланяме” се разбира извършване на благодеяния искрено заради Него. В обсъждания от нас айет се подчертава, че да се извършват праведни постъпки може само заради Всевишният Аллах, защото управляемата дума стои пред управляващата. Също така следва да се отбележи, че за описание на правоверните е използвано действително причастие, което в арабския език подчертава продължителността на действието. А това значи, че поклонението на Всевишният Аллах се явява неотменимо качество.
61.И Аллах ще спаси благочестивите в тяхната блажена обител [в Дженнета]. Не ще ги докосне злото и не ще скърбят./39:61/
И Аллах ще спаси благочестивите в тяхната блажена обител [в Дженнета]. Те ще постигнат успех и ще се спасят от наказанието благодарение на качество, което обезпечава рабите на Аллах със спасение. Това са благочестие и страх от Аллах. Това качество е оръжието на правоверният мюсюлманин в най-тежките и най-ужасните мигове. Възнаграждението за него ще бъдат съвършеното благоденствие и пълната безопасност, и именно затова Всевишният Аллах е подчертал: Не ще ги докосне злото и не ще скърбят. Пълната безопасност ще съпровожда благочестивите правоверни по целият им път, докато накрая не попаднат в приготвената за тях обител в Дженнета. Нищо няма да помрачи тяхната радост и спокойствие. Те ще възхвалят Всевишният Аллах и ще възкликнат: "Слава на Аллах, Който премахна от нас скръбта! Наистина, нашият Повелител е Прощаващ, Благотворящ!"/35:34/ 177.
Благочестието не е да обръщате лице на изток или на запад. Но благочестив е онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в меляикетата, и в Книгата, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и го е изразходвал за освобождаване на робите, и извършва намаз, и плаща зекят, спазва договора след неговото сключване, и проявява търпение в нужда, при болест, и във вихъра на битката. Те са искрените. Това са онези, които се страхуват от Аллах./2:177/ Всевишният Аллах е казал: Благочестието не е да обръщате лице на изток или на запад. Благочестието, което са длъжни да изповядат рабите не се състои в това. Така те могат дълго да търсят истината и да влизат в пререкания, ала това няма да им донесе нищо друго, освен умора, която в последствие ще породи раздор и противоречия. Тези коранични слова са подобни на изказаните от пратеника Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем:”Не е силен този, който може да победи в борбата, а онзи, който може да се овладее по време на гняв” съществуват и други подобни изказвания. Но благочестив е онзи, който вярва в Аллах, Притежаващият всички качества на съвършенството и Нямащия пороци и недостатъци. Благочестив е онзи, който е повярвал в Сетния ден и във всички събития, които ще се случат след смъртта, описани от Всевишния Аллах в Неговата Свещена Книга и за които е съобщил пратеника Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем. Благочестив е онзи, който е повярвал и в меляикетата, които Всевишният Аллах е охарактеризирал в Своята Свещена Книга, а също и пророка Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем. Благочестив е онзи, който е повярвал и в Книгата, т.е. във всички предписания и повествования на небесните книги, които Всевишният Аллах е низпослал на Своите пратеници и най-великата, от които е Свещения Коран. Благочестив е онзи, който е повярвал и в пророците, т.е. като цяло във всички пратеници и пророци, и в частност в последния и най-достойния от пратениците на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем. Наред с това благочестивият човек е длъжен да раздава от своя имот, въпреки любовта си към него. Под имущество тук се разбира всяка собственост на човека, независимо от това, дали тя е много или малко! От този айет следва, че любовта към богатството е присъща на всеки човек дотолкова, че раба на Аллах е готов никога да не се разделя с това богатство. Ако той раздава пожертвования от своето имущество с надеждата да се приближи към Всевишния Аллах, независимо от любовта си към земното богатство, то това свидетелства за неговата вяра. Човек се разделя със своето богатство, без да се замисля за своята любов към него, тогава когато той раздава пожертвования, бидейки напълно здрав, независимо от това, че има оскъдно състояние, желае да забогатее и се опасява от бедността. Едно от най-добрите пожертвования се явява пожертвованието на бедния човек, тъй като в това състояние човек не иска да се разделя със своето имущество, опасявайки се от пълна нищета. Същото може да се каже и за човека, който жертва най-доброто от своето имущество или това, което му е мило и драго. По този повод Всевишният Аллах е казал: Не ще се сдобиете с благочестието, докато не раздадете в качеството на милостиня от онова, което ви е скъпо, а каквото и да раздадете, Аллах го знае/3:92/
Всички изброени по-горе случаи се отнасят за пожертвования, при които човек се разделя със своето имущество, независимо от любовта му към него. След това Всевишният Аллах е споменал за тези, на които се полага дарената милостиня, и кой най-много заслужава доброто и снизходително отношение. Пожертвованията се полагат на роднините, тъй като човек преживява, когато с тях се случват нещастия, и се радва, когато те благоденстват. Роднините винаги си помагат един на друг и поддържат връзка, ето защо едни от най-достойните постъпки се явяват материалната и моралната поддръжка на роднините в зависимост от близостта и нуждата. Пожертвованията също така се полагат и на сираците, които си нямат никого, за да печели за тях, и не са способни да удовлетворят своите нужди самостоятелно. Това предписание се явява милост на Всевишният Аллах по отношение на Своите раби и свидетелства, че Всевишният Аллах изпитва повече състрадание към Своите раби, отколкото родителите към своята рожба. Всевишният Аллах е низпослал на Своите раби повели и е заповядал да оказват материална подкрепа и помощ на тези, които са лишени от своите родители, за да не усещат материални нужди, подобно на децата, които имат родители. И тъй като възмездието на Аллах винаги съответства на извършените деяния, то ако човек оказва милост на чуждо сираче, то Всевишният Аллах ще окаже милост на неговото дете, ако то остане сирак. Пожертвованията също така се полагат и на нуждаещите се. Това са бедняците, които нуждата прави жалки и унизени. Богатите и обезпечени хора са задължени да се грижат за тях, за да могат те напълно или частично да удовлетворят своите нужди, при това да им помагат те са длъжни според своите възможности. Пожертвованията също така се полагат и на пътника [в неволя]. Пътник, който се е оказал в чужда страна и е лишен от материални средства. Всевишният Аллах е призовал Своите раби да обезпечават такива хора с всичко необходимо, за да могат те да продължат своето пътешествие, защото пътешествениците често се оказват в нужда и са принудени да понасят големи разходи. Пожертвованията се полагат и на просяците, т.е. на тези, които са принудени да просят помощ. Това могат да бъдат хора, които са задължени да заплатят откуп за извършено престъпление или да заплатят данъци в полза на държавата. Това също така могат да бъдат и хора, които събират пожертвования за строежи на джамии, медресета, училища, мостове, язовири и други постройки, допринасящи полза на цялото общество. На такива хора трябва да се оказва помощ дори ако те са богати и обезпечени. Пожертвованието също така трябва да бъде изразходвано за освобождаване на робите. Това може да бъде откупуване на роб с цел по нататъшно освобождаване от робството, или пожертвование в полза на роба, който е уговорил сумата за освобождаването му със своя господар, или пък за освобождаването на мюсюлманин, пленен от неверниците или заточен в затвора от несправедлив управник. Наред с това благочестивия човек е длъжен да извършва намаз, и плаща зекят. Вече не еднократно бе споменавано за това, че Всевишният Аллах често споменава зекята с намаза, защото те се явяват най-достойните обреди на поклонението ибадет, и способи за приближаване към Аллах. Тези обреди обединяват в себе си поклонението към Аллах с душа, сърце, тяло и имущество. Те се явяват мерило за вярата и с голяма точност разкриват истинските праведници. Благочестивият човек също така е длъжен да спазва договора след неговото сключване.
Договор - това е изпълнение на задължения, които са възложени от Всевишния Аллах, и задълженията, които човек сам взема върху себе си. Става дума за задълженията на човек пред Аллах, тъй като Всевишният е заповядал на Своите раби да изпълняват тези задължения, а и те са обещали да ги изпълнят по надлежен начин. Те са сключили договор с Всевишния Аллах и са длъжни да останат верни на този договор. Тук става дума и за задълженията на човек пред другите раби, които произтичат от предписанията на Всевишния Аллах, а така също и клетвите, обетите и други задължения, които човек взема върху себе си.
Благочестивият човек също така е длъжен да проявява търпение в нужда. Нуждаещият се човек всестранно изпитва остра необходимост от търпение, тъй като той постоянно изпитва духовна или физическа болка, която не пада върху съдбата на останалите хора. Той страда, когато не може да се наслади на благата, на които се наслаждават останалите хора. Той страда, когато е гладен и неговите деца не могат да утолят глада си. Той страда, когато не може да си позволи да похапне това, което му се иска. Той страда, когато е лишен от дрехи и остава почти гол. Той страда, когато мисли за своето бъдеще и се готви за него. Той страда, когато не може да се скрие от студа. Тези и много други изпитания задължават човека, който изпитва нужда, да се запаси с търпение и да се надява на възнаграждение от Всевишния Аллах. Благочестивият човек е длъжен да прояви търпение при болести от най-различен вид. Ако той се е разболял от треска или страда от язва, ако страда от разстройство на стомаха или чувства силна болка в един от органите си дори ако го измъчва зъбобол или болка в пръстите, все едно той се нуждае от търпение, защото неговото тяло се измъчва, а духа слабее. Всяка болест се явява силно изпитание за човешката душа, особено, ако тя е тежка, и затова в такива случаи на мюсюлманите е заповядано да проявяват търпение и да се надяват на възнаграждение от Всевишния Аллах. Благочестивият човек също така трябва да проявява търпение и във вихъра на битката, т.е. по време на битката с врага, против който му е заповядано да се сражава. На хората им е трудно да участват в бойни действия, тъй като сраженията, раняванията и пленяването им доставят огромно безпокойство. Ето защо бойците се нуждаят от търпение и са длъжни да се надяват на възнаграждението на Всевишният Аллах, част от което е победата и поддръжката, обещана на търпеливите раби от Всевишния Аллах. Те са искрените. Ако човек изповяда изброените прекрасни убеждения, ако той извършва споменатите праведни деяния, всяко от които се явява резултат, доказателство и светлина на правата вяра, и ако той притежава изброените нравствени качества, които украсяват човек и неговия морален облик, то посредством тези деяния и качества той доказва правдивостта на своята вяра и се явява от онези, които се страхуват от Аллах. Благочестивостта на мюсюлманинът се проявява в това, че той избягва забранените постъпки и изпълнява заповедите на Всевишният Аллах. Споменатите в този айет деяния обхващат абсолютно всички праведни постъпки. Достатъчно е да се каже, че изпълнението на дадените задължения включват в себе си всички предписания на религията, и ако човек изпълнява точно и редовно тези предписания, то всички негови деяния могат да се смятат за правилни.
Именно, такива качества притежават благочестивите и праведните мюсюлмани. И е съвършено очевидно, че за благочестивост, правдивост и страх от Аллах на човек се дава огромно възнаграждение, както в живота на земята, така и след смъртта, което не може подробно да се опише в тълкуването на този айет.

Ще бъде ли използвано срещу нас това, което нашите езици са изрекли?

Който вярва в Аллах и в Съдния ден, нека да каже нещо добро или да замълчи. “

(Бухари)
Саидна Муаз ибн Джебел(Р. А.) попитал:

“Ще бъде ли използвано срещу нас това, което нашите езици са изрекли?

” Мухаммед(С. А. С.) отговорил:

 “Повечето хора ще бъдат хвърлени с лицата надолу, заради плодовете на техните езици. “
...
Способността да говорим и да се изразяваме различава хората от животните. Правилното използване на този голям дар или неговото отсъствие различава добрите и сполучилите от лошите и неуспелите.

Друг хадис откроява същото нещо, само че по различен начин:

“Всяка сутрин всяка част от човека моли езика:

“Бой се от Аллах, заради нас, защото каквото се случва на нас, се случва и на теб. Ако следваш правия път и ние също. Ако си заблуден и ние също сме заблудени. “

И все пак, друг хадис ни напомня колко големи могат да бъдат последствията за това, което сме казали с езика си. “Понякога човек казва нещо добро, но всъщност не осъзнава какви ще бъдат последиците относно тяхното изричане. Но все пак, спечелва задоволството на Аллах, до деня, когато се срещне с Него. От друга страна, понякога човек казва нещо лошо, но всъщност не осъзнава колко големи ще бъдат последствията от тези думи. И така той си навлича гнева на Аллах до деня, в който той ще се срещне с Него.” (Тирмизи, Ибн Маджа, Мууата, Имам Малик)

В миналото Арабското общество си служило широко с думите. Четенето и писането не били обичайни и характерни, хората се гордеели с тяхното умение и способност да боравят с думите. Като създавали и проза, и поезия. Човек внушавал респект чрез думите си. Използвайки само силата на думите си, те сривали репутации, започвали войни и въздействали върху живота на хората Тогава, те са били голяма сила, подобна на силните зверове в джунглата.

Ислямът опитоми този звяр. Той ни напомня, че всяка една дума, която изричаме, се записва от ангел, и че един ден ще бъдем отговорни за тези наши думи. Също така той казва, че величието на човек се състои в това, не колко е силен, когато си служи сдумите, а в това, колко е внимателен като си борави с тях. Освен това ни повелява, че е по-добре да замълчим, отколкото да кажем нещо лошо. И по-добре е да кжем нещо добро, отколкото да замълчим.

Социалната революция, която възникна, беше безпрецедентна. Тя роди хора, които наистина разбираха важността на думите и които избираха толкова думи, които ще изрекат, колкото и бяха силни. В тяхното мълчание всъщност се криеше тяхното размишление. И те говореха, само когато трябваше, когато се налагаше. И чудо ли е, че мислите, които идваха в момента на говоренето, бяха перли от мъдрост.

Днес, напоследък има училища, където може всеки да се научи да чете, пише, и да говори чужд език. Но учениците, които учат там, никога не биха могли да се научат как да контролират тази голяма сила, за да я използват само когато налагат истината и разпостраняват доброто; никога да не я използват, за да налагат лъжата или да разпространяват злото.

Модерните комуникационни технологии са направили възможно да се предават съобщения моментално по целия свят.

“Векът на информацията” се нуждае непременно от моралното напътствие на Исляма.

Лечение с треви (билки) и иглотерапия

  Въпрос: Допустимо ли е (халал ли е) прилагането на традиционната източна медицина (лечение с билки, иглолечение, (кръвопускане) тай цзи)?

Отговор:...

Хвала на Аллах!

Да, такова лечение се явява позволено, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Търсете лечение, о, раби на Аллах, но не използвайте за лечение това, което е харам (забранено), защото Аллах не създал изцеление за моята общност (умма) чрез онова, което Той е забранил.” Ако човек търси изцеление, чрез приемането на билки, то това се смята за позволено (мубахат неща). И това не противоречи на уповаването на Аллах (тевеккуль).

Предадено е от хадис, в който един човек е попитал: “О, Пратенико на Аллах! Какво ще кажеш за лекарствата, с които ние се лекуваме и заклинанията (рукия) които ние четем за изцеление – променят ли те предопределението на Аллах?” Пророк салляллаху алейхи ве селлем, е отговорил: “Те са част от предопределението на Аллах”, т.е. отначало Аллах предопределя, че човека ще се разболее, а след това Той (Аллах) предопределя, че тази болест се нуждае от изцеление, и ако този човек се лекува с помощта на медикаменти или билки, то той може да оздравее, по волята на Аллах. Затова няма причини, които ни карат да пренебрегваме тези лекарствени средства, включвайки използването на иглотерапия и билки.

Шейх Абдуллах Ибн Джибрин
Що се отнася до “китайските игли” (акупунктура) ако има доказателства в полза на този метод, или пък ако ползата от прилагането превишава вредата (ако предизвикват вреда) – то тогава те могат да бъдат прилагани.

И Аллах знае най-добре!