То е два вида:
1) Убедително (Голямото двуличие), а то се изразява в това, човек външно да показва, че вярва, а в сърцето си да таи неверие, и този вид двуличие изкарва притежателят му извън Исляма, и ако умре в това положение и не се покае, то той умира като неверник, Аллах Всемогъщия Великия, казва:
{Двуличниците са най-ниско на дъното на Огъня}
сура Ен Ниса: 145
а от техните качества са:
Да се опитват да мамят Аллах и вярващите, подиграват се на вярващите, и помагат на неверниците срещу вярващите, и искат чрез праведните си дела, които вършат, дял от земните блага.
2) Двуличието чрез дела (без да е убеден в него, това е малкото двуличие),
обаче то не изкарва притежателят му от Исляма, но е опасно и може да доведе човек до Голямото двуличие, ако не се покае, а неговия притежател има няколко качества:
Когато говори, лъже.
Когато обещае, не си спазва обещаното.
Когато оспорва нещо, развратничи, когато се договaря-мами, а когато му се повери нещо, изневерява.
Затова скъпи братко се пази от тези качества, и си прави равносметка.
Също така задължен ли е мюсюлманина да се страхува от двуличието?
Да, сподвижниците –Аллах да е доволен от тях- също се страхуваха от двуличието на дела (тоест малкото двуличие).
Ибну Абу Мулейка –Аллах да се смили над него- казва:
“Заварих тридесет от сподвижниците на Пророка (С.А.С) и всички те се страхуваха да не попаднат в това двуличие”.
А Ибрахим Ет Теймий –Аллах да се смили над него- казва:
“Когато словото ми експонираше делото ми, се страхувах да не бъда лъжец”.
А Хасен Ел Басри –Аллах да се смили над него- казва:
“Не се страхува от него (тоест от двуличието), освен вярващия, и не проява лоялност към него, освен двуличника”.
А Умар рече на Хузейфе –Аллах да е доволен и от двамата
“Заклевам те в името на Аллах, дали Пратеника на Аллах (С. А.С) ме спомена от тях –тоест от двуличниците-?
А той отвърна: Не, обаче след теб на никой няма да кажа”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар