Който вярва в Аллах и в Съдния ден, нека да каже нещо добро или да замълчи. “
(Бухари)
Саидна Муаз ибн Джебел(Р. А.) попитал:
“Ще бъде ли използвано срещу нас това, което нашите езици са изрекли?
Саидна Муаз ибн Джебел(Р. А.) попитал:
“Ще бъде ли използвано срещу нас това, което нашите езици са изрекли?
” Мухаммед(С. А. С.) отговорил:
“Повечето хора ще бъдат хвърлени с лицата надолу, заради плодовете на техните езици. “
...
Способността да говорим и да се изразяваме различава хората от животните. Правилното използване на този голям дар или неговото отсъствие различава добрите и сполучилите от лошите и неуспелите.
Друг хадис откроява същото нещо, само че по различен начин:
“Всяка сутрин всяка част от човека моли езика:
“Бой се от Аллах, заради нас, защото каквото се случва на нас, се случва и на теб. Ако следваш правия път и ние също. Ако си заблуден и ние също сме заблудени. “
И все пак, друг хадис ни напомня колко големи могат да бъдат последствията за това, което сме казали с езика си. “Понякога човек казва нещо добро, но всъщност не осъзнава какви ще бъдат последиците относно тяхното изричане. Но все пак, спечелва задоволството на Аллах, до деня, когато се срещне с Него. От друга страна, понякога човек казва нещо лошо, но всъщност не осъзнава колко големи ще бъдат последствията от тези думи. И така той си навлича гнева на Аллах до деня, в който той ще се срещне с Него.” (Тирмизи, Ибн Маджа, Мууата, Имам Малик)
В миналото Арабското общество си служило широко с думите. Четенето и писането не били обичайни и характерни, хората се гордеели с тяхното умение и способност да боравят с думите. Като създавали и проза, и поезия. Човек внушавал респект чрез думите си. Използвайки само силата на думите си, те сривали репутации, започвали войни и въздействали върху живота на хората Тогава, те са били голяма сила, подобна на силните зверове в джунглата.
Ислямът опитоми този звяр. Той ни напомня, че всяка една дума, която изричаме, се записва от ангел, и че един ден ще бъдем отговорни за тези наши думи. Също така той казва, че величието на човек се състои в това, не колко е силен, когато си служи сдумите, а в това, колко е внимателен като си борави с тях. Освен това ни повелява, че е по-добре да замълчим, отколкото да кажем нещо лошо. И по-добре е да кжем нещо добро, отколкото да замълчим.
Социалната революция, която възникна, беше безпрецедентна. Тя роди хора, които наистина разбираха важността на думите и които избираха толкова думи, които ще изрекат, колкото и бяха силни. В тяхното мълчание всъщност се криеше тяхното размишление. И те говореха, само когато трябваше, когато се налагаше. И чудо ли е, че мислите, които идваха в момента на говоренето, бяха перли от мъдрост.
Днес, напоследък има училища, където може всеки да се научи да чете, пише, и да говори чужд език. Но учениците, които учат там, никога не биха могли да се научат как да контролират тази голяма сила, за да я използват само когато налагат истината и разпостраняват доброто; никога да не я използват, за да налагат лъжата или да разпространяват злото.
Модерните комуникационни технологии са направили възможно да се предават съобщения моментално по целия свят.
“Векът на информацията” се нуждае непременно от моралното напътствие на Исляма.
...
Способността да говорим и да се изразяваме различава хората от животните. Правилното използване на този голям дар или неговото отсъствие различава добрите и сполучилите от лошите и неуспелите.
Друг хадис откроява същото нещо, само че по различен начин:
“Всяка сутрин всяка част от човека моли езика:
“Бой се от Аллах, заради нас, защото каквото се случва на нас, се случва и на теб. Ако следваш правия път и ние също. Ако си заблуден и ние също сме заблудени. “
И все пак, друг хадис ни напомня колко големи могат да бъдат последствията за това, което сме казали с езика си. “Понякога човек казва нещо добро, но всъщност не осъзнава какви ще бъдат последиците относно тяхното изричане. Но все пак, спечелва задоволството на Аллах, до деня, когато се срещне с Него. От друга страна, понякога човек казва нещо лошо, но всъщност не осъзнава колко големи ще бъдат последствията от тези думи. И така той си навлича гнева на Аллах до деня, в който той ще се срещне с Него.” (Тирмизи, Ибн Маджа, Мууата, Имам Малик)
В миналото Арабското общество си служило широко с думите. Четенето и писането не били обичайни и характерни, хората се гордеели с тяхното умение и способност да боравят с думите. Като създавали и проза, и поезия. Човек внушавал респект чрез думите си. Използвайки само силата на думите си, те сривали репутации, започвали войни и въздействали върху живота на хората Тогава, те са били голяма сила, подобна на силните зверове в джунглата.
Ислямът опитоми този звяр. Той ни напомня, че всяка една дума, която изричаме, се записва от ангел, и че един ден ще бъдем отговорни за тези наши думи. Също така той казва, че величието на човек се състои в това, не колко е силен, когато си служи сдумите, а в това, колко е внимателен като си борави с тях. Освен това ни повелява, че е по-добре да замълчим, отколкото да кажем нещо лошо. И по-добре е да кжем нещо добро, отколкото да замълчим.
Социалната революция, която възникна, беше безпрецедентна. Тя роди хора, които наистина разбираха важността на думите и които избираха толкова думи, които ще изрекат, колкото и бяха силни. В тяхното мълчание всъщност се криеше тяхното размишление. И те говореха, само когато трябваше, когато се налагаше. И чудо ли е, че мислите, които идваха в момента на говоренето, бяха перли от мъдрост.
Днес, напоследък има училища, където може всеки да се научи да чете, пише, и да говори чужд език. Но учениците, които учат там, никога не биха могли да се научат как да контролират тази голяма сила, за да я използват само когато налагат истината и разпостраняват доброто; никога да не я използват, за да налагат лъжата или да разпространяват злото.
Модерните комуникационни технологии са направили възможно да се предават съобщения моментално по целия свят.
“Векът на информацията” се нуждае непременно от моралното напътствие на Исляма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар