Позволено ли е да се ползва интернета на съседа?

Позволено ли е да се ползва интернета на съседа?

Ако един абонат се разбере с други хора, то ползването на интернета е позволено.
Но ако интернетът се ползва без знанието на абоната, то тогава не е позволено.
Също така не е редно от религиозна гледна точка да се използва един интернет, прокарвайки незаконен кабел. Всички ние знаем, че исляма отдава голямо значение на правото на човек (кул хаккъ). ...
И един от най-големите грехове в исляма е именно погазването на това право.
Затова мюсюлманите трябва да бъдат много внимателни, да не престъпят тази граница.

Фирмите или хората трябва да знаят

В последно време се увеличи броя на хората, които използват безжичен интернет wireless.
Много хора, поради невъзможност или друга причина, ползват интернета на своя съсед.
Веднага трябва да подчертаем, че ползването на интернет без позволението и знанието на съседа е непозволено.
Ако човекът е позволил да се ползва интернет връзката му, то тогава използването му е позволено и от религиозна гледна точка.
Ако се ползва безплатен интернет от някоя фирма и един или двама нейни служители не са съгласни, то ползването на интернет също не е позволено.

Според ислямската религия имената са важни

Според ислямската религия имената са важни. Има предание, в което нашият Пратеник препоръчва имената с хубаво значение, като казва: „Именувайте децата си с имена, които имат хубаво значение“. От ислямска гледна точка няма нещо, което да забранява или да задължава даването на определен вид имена, достатъчно е само тяхното значение. На пръв поглед всички имена са безупречни и с хубаво значение. Според твърдения на някои учени имената оказват влияние и върху развитието на личността, тъй като значението на името влияе върху характера на човека, на когото принадлежи. Дори според имената и рождените дати се предсказва бъдещето на човек, което е в противоречие с ислямската религия. Значението на името е много важно при определянето на идентичността на човека. Защото от самото име може да се разбере етническата, религиозната, културната, дори и гражданската принадлежност на личността.

 Много добре се знае, че това са основните фундаменти и елементи, които изграждат идентичността на определена личност.

Това е една от основните причини, поради която някои известни учени смятат, че да се асимилира определено малцинство, или казано по друг начин, да се приобщи към мнозинството, трябва да се започне от името.

 Неоспорим факт е, че във всяко общество, в което има малцинство, под една или друга форма съществува асимилационен процес, който цели приобщаване на това малцинство към макрообществото.

 Осъзнавайки това, властите в Народна република България замислят и осъществяват така наречения „възродителен процес“.

При първоначално запознанство или с чуване на определено име човек придобива представа за дадена личност – от какъв етнически и религиозен произход е. Разбира се същото важи и за това дали употребява свински продукти, алкохол и др. Дали се моли 5 пъти на ден, дава милостиня, помага на нуждаещите се, като това са общоприети ценности в световен мащаб.

Особено голямо внимание се обръща на отказа от продукти, съдържащи свинско, като този фундамент на религията е залегнал толкова дълбоко в ежедневието на хората, че вече се е превърнал в културен елемент, което е вече религиозен, етнически и културен признак на принадлежност. Той придобива все по-голямо значение в нашето съвремие, като се вземат предвид процесите, свързани с ислямската религия и мюсюлманите в световен мащаб. През втората половина на XX век асимилаторската политика на комунистическия режим доведе до всеизвестния „възродителен процес“, когато принудително са сменени имената на мюсюлманите с цел религиозна, етническа и културна асимилация, за създаване на едно общо атеистично общество. Този процес започва през 60-те години на миналия век и продължава до разпадането на комунистическия режим в България. Както бе споменато по-горе, чрез смяната на имената се отнемат идентичността и ценностната система на обществото. С това бе направен опит да се изкоренят човешки ценности като религията, езика, културата и традиционния бит на мюсюлманите. Като цяло духовните ценности бяха разрушени. Това е осъзнато от мюсюлманската интелигенция и е основна причина за борбата срещу този процес, дори с жертване на живота заради името. Защото мюсюлманите са знаели, че след като отнемат имената им, се отнемат и религията, етническата принадлежност и културата им. Това е било борба не само за името, но и борба за съхранение на религия, етнос и култура. Хората искали да бъдат себе си, със своята религия, етнос, култура и бит. Да бъдат приети в обществото такива, каквито са в действителност. Както е казал светецът Мевляна: „Бъди такъв, какъвто изглеждаш, или изглеждай такъв, какъвто си“. Тоест бъди себе си и като религиозна, и като етническа принадлежност. Или казано с други думи, всеки да се самоопредели по своя воля. От 90-те години на миналия век до днес хората започват да отдават все по-голямо значение на етническата, религиозната и културната си идентичност. Все повече се говори и за плурализъм и глобализация. Защото няма хомогенно общество, което да е изолирано за другите. В Европа „другият“ и „различният“ се приемат като богатство на обществото.
Ролята

Kак и какви имена да се дават на новородените?

Kак и какви имена да се дават на новородените?
Изхождайки от повелята на Пратеника Мухаммед (с.а.с.), че най-добрите имена са онези, които са производни на „абд“ или „хамд“ (като Абдуллах и Ахмед), мюсюлманите трябва да дават на децата си традиционни мюсюлмански имена.
Защото името не е само етикет на човека, а определя неговата идентичност.
Поради тази причина мюсюлманите трябва да избират имена, които не противоречат или размиват тяхната идентичност. Пратеника (с.а.с.) е казал:
„В съдния ден хората ще бъдат призовани по имена, затова си избирайте хубави имена“.
От сюннета на Мухаммед (с.а.с.) е при даване на име на новороденото да се чете езан и икамет, да се коли акика курбан и да се раздава садака..

Я, РАББИ, ПРИЕМИ ГО ОТ МЕН!

Я, РАББИ, ПРИЕМИ ГО ОТ МЕН!
 Делата биват два вида – лоши и добри.

 От своя страна добрите дела се разделят на приети и неприети.

 За да бъде прието едно дело, не е достатъчно само да е добро, то трябва да е започнато с искрено намерение заради Аллах и да е направено според ислямските норми.

 Но често се случва то да започне с искрен нийет и в процеса на извършването му нийетът да се отклони от целта си и така то да не се приеме от Аллах.

Също така, след като бъде извършено, ав...торът на делото може да се възгордее или пък да подцени останалите, които не са го извършили, и пак то да бъде анулирано.

На две места в Корана, чрез дуата на Хазрети Ибрахим и Хазрети Исмаил и дуата на майката на Хазрети Мерйем, Аллах ни учи да се молим за приемането на добрите ни дела:

 „И когато Ибрахим и Исмаил издигаха основите на Дома на Аллах, рекоха:

 „Господарю, приеми от нас!

Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия“

(ел-Бакара, 2: 127);

 „Когато жената на Имран рече:

 „Господарю мой, посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи.

Приеми го от мен!

Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия“

 (Ал-и Имран, 3: 35).

Също така Пейгамбера (с.а.с.) всяка сутрин след сабах намаз се е молил за прието дело.

 Мюсюлманинът никога не трябва да е сигурен, че доброто му дело ще бъде прието.

 Поради което той винаги – в началото, по средата, в края на извършването му, а и след това – трябва да се моли с думите:

 „Я, Рабби, приеми го от мен!

Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия!“.

ИСЛЯМЪТ, ТРАДИЦИИТЕ И НОВОВЪВЕДЕНИЯТА

ИСЛЯМЪТ, ТРАДИЦИИТЕ И НОВОВЪВЕДЕНИЯТА

Невалидната традиция е тази, която е разпространена сред хората, но противоречи на исляма, позволявайки нещо, което е харам (забранено), или анулирайки нещо, което е фарз

(задължително).
Такива традиции често срещаме по време на сватби, раждания и погребения.
Ислямът е последната и най-правилна небесна религия. Всевишния Аллах изпрати Мухаммед

(салляллаху алейхи ве селлем),

за да ни научи на него, като за тази цел му даде Корана и сюннета.

Един от въпросите, на които ислямската религия отделя специално внимание, е традицията.

В Свещения Коран Великия Аллах казва:

„Придържай се към снизхождението и повелявай приличието (традицията), и страни от невежите

(7:199)
За отношението ни към традициите като мюсюлмани и прилагането им в живота ни има определени правила и рамки, поставени от шериата.

Ако тези правила биват съблюдавани, то работата с традицията е нещо одобрено, но ако не бъдат съблюдавани, това се превръща в нововъведение, което е забранено и порицано в ислямската религия.

Именно заради неспазването на тези нормативно установени религиозни рамки по отношение на традициите съществуват множество нововъведения, вкоренили се сред мюсюлманите.

 Заради историческата обремененост на тези нововъведения, които в същото време се определят като традиции, е много трудно те да бъдат премахнати.

 Затова всеки мюсюлманин трябва да научи исляма от автентичните му източници – Корана и сюннета, за да може да се ръководи правилно, базирайки се върху достоверно знание, което е пътеводната светлина за искрения мюсюлманин.

Ислямът поставя някои рамки по отношение на традицията.

В ислямското право (фъкъх) традицията намира огромно място и приложение.

 Съществува правило във фъкъха, което гласи: „Традицията е отсъждаща“.

Традицията, която е отсъждаща и се прилага в ислямското право, трябва да отговаря на две условия:

 Първото, да не противоречи на утвърден шериатски текст – айет или достоверен хадис.

И второто, традицията да бъде утвърдена и постоянна.

Ако е неутвърдена и променлива, следването й не е задължително. В тази връзка д-р Мухаммед ез-Зухайли в своята книга „Правилата във фъкъх и техните приложения в четирите мезхеба“

(1/323) казва:

 „Традицията се взема предвид, когато е утвърдена, а когато е променлива – не!“.

Традицията се разделя на два вида:

 правилна и невалидна.

Невалидната традиция е тази, която е разпространена сред хората, но противоречи на исляма, позволявайки нещо, което е харам (забранено), или анулирайки нещо, което е фарз (задължително).

 Такива традиции често срещаме по време на сватби би, раждания и погребения.

Правилната традиция задължително се съблюдава в законодателството и отсъждането, а ученият се съобразява с традицията по време на иджтихад (полагане на усилие за намиране на отговор по даден казус).

Във фъкъха на Ебу Ханифе има много въпроси, които са базирани върху традицията.

 Като пример можем да споменем няколко казуса:

 1. Когато двама ищци имат разногласие и нямат доказателство, то правото е на страната на онзи, на чиято страна е традицията.

2. Когато съпрузите не са уточнили времето за изплащане на мехира (задължителната плата по време на никях), то традицията е тази, която отсъжда.

 3. Ако някой се закълне, че няма да яде месо, но яде риба, то няма грях в това, защото по традиция споменаването на месо изключва рибата.

 4. Условието в даден договор е валидно, ако е определено от шериатските разпоредби или е вписано в договора, или пък отговаря на традицията.

Ибн Абидин казва, че „онова, което е утвърдено в традицията, е като онова, което е поставено като условие. Утвърденото чрез традицията е като утвърденото чрез религиозен текст (Коран и сюннет)“.

Що се отнася до невалидната традиция, то тя не се взема под внимание, защото съблюдаването й противоречи на явните шериатски доводи и анулира шериатски постановления (ахкям).

Когато хората вземат предвид невалидна традиция, позволяваща им харам, като търговия с лихва или сделка, в която се крие опасност поради неясноти, то тази традиция няма никакво влияние, за да позволи този договор.

 И Аллах знае най-добре

Имат ли място обичаите в нашата религия?

Имат ли място обичаите в нашата религия?

 Всяко общество си има специални за него традиции и обичаи.

Урф (обичаи) се наричат делата, които са общоприетите сред хората, а адет (традиция) е установеното и обичайно дело или практика сред тях.

В ислямската фъкъхска терминология думите „урф“ и „адет“ са приети за синоними.

Думата „урф“ в Свещения Коран и сюннета се споменава като „ма‘руф“, тоест всяко нещо, което според разума и религията е добро.

Ислямското право базира своите разпоредби по въпроси, отнасящи се до земните и отвъдните неща, на четири основни източника.

Заедно с тях „обичаят“ (урф) също се смята за източник на ислямското право, тъй като Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:

 „Това, което мюсюлманите виждат за хубаво и добро, то и при Аллах Теаля се приема за такова…“

(Муснед, I, 379).

 Приемането на обичая за източник на религиозни постановления се ограничава с факта той да не е в разрез с Корана и сюннета.

В противен случай обичаят не може да бъде приет за довод. Според казаното по-горе обичаите и традициите се разделят на две:

 Сахих урф:

правилни и валидни обичаи, които не са в разрез с основните шериатски доводи и не приемат нещо, което е забранено (харам), за позволено (хелял).

Например дрехите и подаръците, които се подаряват по време на годежа, не се считат за част от задължителната зестра – мехир.

Фасид урф:

 обичаи и традиции, които противоречат с определен шериатски довод и при извършването им харамът се приема за хелял.

 Например извършването на непристойни дела

(като употребата на алкохол и т.н.) по време на сватби или пък играенето на хазартни игри.

Всички тези обичаи и традиции противоречат на исляма и тяхното следване не е джаиз (позволено).

Сунна дните за Хиджама (вендузи) през годината

Много важно е Хиджама да се прави в дните от Сунната за това.

Най-подходящите дни за вендузи (хиджама) са 17-ти, 19-ти и 21-ви от лунния Ислямски календар за всеки месец, съвпадащи си понеделник, вторник или четвъртък.
Много автентични предания в хадиси обясняват и го потвърждават.
Анас ибн Малик радиАллаху анху предава, че Пратеникът на Аллах салАлаху алейхи уа саллам е казал,
“Който иска да направи хиджама (вендузи), нека да ги търси в 17-ти, 19-ти и 21-ви…”
[Сахих Сунан ибн Маджа (3486)].
Ибн Умар радиАллаху анху предава, че Пратеникът на Аллах салАлаху алейхи уа саллам е казал,
“Най-доброто е хиджама на гладен стомах*.

 То е лечение и благословия. Подобрява интелекта и паметта.
С благословията на Аллах правете вендузи в Четвъртък.
Стойте надалеч от Хиджама в Сряда, Петък, Събота и Неделя, за да сте добре.

Правете вендузи (хиджама) в понеделник и вторник - това е деня, в който Аллах спасява Айюб от съд...”
[Сахих Сунан ибн Маджа (3487)].
Ибн Умар радиАллаху анху предава,

че Пратеникът на Аллах салАлаху алейхи уа саллам е казал,
“Най-доброто е хиджама на гладен стомах*.

То е лечение и благословия. Повишава интелекта и подобрява паметта.

Подобрява паметта и запаметяванетo.

Така че който иска да направи хиджама (нека бъде във) Вторник в името на Аллах.

 Стойте надалеч от хиджама в Петък, Събота и Неделя.

Правете го в Понеделник или Вторник.

Не го правете в Сряда, защото това е деня, в който Айюб е застигнат от съд...”
[Сахих Сунан ибн Маджа (3488)].

* ‘aлaa aр-риик на арабски означава да се пости докато се лекуват с хиджама.

 Когато се завърши лечението, може да се яде и пие.
Колкото до Ислямския ден и нощ, трябва да се знае, че нощта е преди деня.

Така след залеза на Вторник, Сряда започва нощта.

Вендузите е най-добре да се правят през деня между Адан за Фаджр и Адан за Магриб, защото йаум на арабски означава дневно време.
И така - Сунна дните за вендузи (хиджама) всеки месец, са когато 17-ти, 19-ти или 21-ви ден на Ислямския календар (лунен календар), съвпаднат с Понеделни, Вторник или Четвъртък.
Това са най-добрите и благословени дни за вендузи (хиджама).
Ако човек не може да изпълнява вендузи на 17-ти, 19-ти или 21ви, съвпадащи с Понеделник, Вторник и Четвъртък, тогава нека го прави в който и да е Понеденик, Вторник или Четвъртък на месеца, като е най-добре да са съответните дни от седмицата, възможно най-близки до 17-ти, 19-ти и 21-ви от Ислямския лунен календар.

А Аллах знае най-добре.
За пример давам предишни Сунна дни:
Сунна дните за месец Мухаррам 1432
Вторникy 23-ти Декември = 17-ти Мухаррам
Понеделник 27-ми Декември = 21-ви Мухаррам
Забележка: 19-ти Мухаррам се падаше в Събота и затова не се брои за ден от Сунната за Хиджама.

Редно ли е да се празнува рожден ден и годишнина от сватбата?

Редно ли е да се празнува рожден ден и годишнина от сватбата?

През 21-ви век превозните средства се развиват с ускорени темпове.
Пътуването от една страна в друга за един ден се счита вече за нещо нормално.
Затова мюсюлманите вече имат възможност да отидат в различни страни и да се срещнат с различни култури и традиции.
Някои от тези традиции и обичаи навлизат и в техния живот.
Телевизията и медиите също спомагат това да се осъществи.
В крайна сметка празници като "Деня на майката", "Рожден ден" и "Годишнина от сватба" са обичаи, които са въведени в мюсюлманското общество от Запада и от немюсюлмански страни.
Някои хора, имайки предвид, че тези обичаи са специфични за християните, считат, че изпълнявайки тези обичаи, заприличват на тях и извършват грях.
Това донякъде е вярно.
Защото Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, повелява:
"Който се оприличава с друга общност, той е от тях."
Тук трябва да отбележим едно много важно условие.
Ако не го имаме предвид, бихме сгрешили.
Трябва да знаем как мюсюлманите празнуват деня на майката, рождения ден и годишнина от сватбата.
Това трябва добре да се знае и след това да се прави извод.
Защото не всичко, дошло от други култури, се счита за грях. Може би този обичай се е променил при мюсюлманите и е придобил нов вид?
Тогава положението вече се променя.
Това не означава мюсюлманин да се оприличава с християнин. Какво например се прави в деня на майката?
Изразява се почит към майката, което не е никак лошо.
Само че повелята на исляма е почитта и уважението към майката да не се ограничава само в един ден.
Това уважение трябва да продължи и през останалите дни от годината.
По какъв начин се празнува рожден ден и годишнина от сватба?
И това трябва да се знае.
Годишнината от сватбата и рожденият ден всъщност ни напомнят, че още една година от нашия кратък, преходен живот е отминала.
Това не може да се определи по друг начин.
Това е истината.
В един такъв ден мюсюлманинът ще извършва добри дела, вместо да извършва грехове, ще предпочете да направи нещо добро.
Може би ще отправи молитви, ще слуша полезни проповеди, ще чете Свещения Коран.
Може би ще събере съседи и близки и ще създаде атмосфера, в която ще се извършат благодеяния.
Ако приликата е такава, то предполагам, че няма нищо лошо подобни дни да се отбелязват.
Стига това да не се отразява сериозно на семейния бюджет и да не се разхищава, да не се купуват скъпи торти, върху които се поставят свещи и се духат.
Рожденият ден и годишнината от сватбата на мюсюлманина трябва да е съобразена с повелите на исляма.
Не трябва тези дни да стават причина за извършване на грях.
Ние празнуваме рождението на Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
Свещената нощ на неговото рождение мюсюлманите празнуват подобаващо.
През тази вечер се чете Коран, слушат се проповеди, отправят се молитви и се извършват добри дела.
Така че мюсюлманинът може да отбелязва тези дни, но без да влиза в грях.