Според ислямската религия имената са важни

Според ислямската религия имената са важни. Има предание, в което нашият Пратеник препоръчва имената с хубаво значение, като казва: „Именувайте децата си с имена, които имат хубаво значение“. От ислямска гледна точка няма нещо, което да забранява или да задължава даването на определен вид имена, достатъчно е само тяхното значение. На пръв поглед всички имена са безупречни и с хубаво значение. Според твърдения на някои учени имената оказват влияние и върху развитието на личността, тъй като значението на името влияе върху характера на човека, на когото принадлежи. Дори според имената и рождените дати се предсказва бъдещето на човек, което е в противоречие с ислямската религия. Значението на името е много важно при определянето на идентичността на човека. Защото от самото име може да се разбере етническата, религиозната, културната, дори и гражданската принадлежност на личността.

 Много добре се знае, че това са основните фундаменти и елементи, които изграждат идентичността на определена личност.

Това е една от основните причини, поради която някои известни учени смятат, че да се асимилира определено малцинство, или казано по друг начин, да се приобщи към мнозинството, трябва да се започне от името.

 Неоспорим факт е, че във всяко общество, в което има малцинство, под една или друга форма съществува асимилационен процес, който цели приобщаване на това малцинство към макрообществото.

 Осъзнавайки това, властите в Народна република България замислят и осъществяват така наречения „възродителен процес“.

При първоначално запознанство или с чуване на определено име човек придобива представа за дадена личност – от какъв етнически и религиозен произход е. Разбира се същото важи и за това дали употребява свински продукти, алкохол и др. Дали се моли 5 пъти на ден, дава милостиня, помага на нуждаещите се, като това са общоприети ценности в световен мащаб.

Особено голямо внимание се обръща на отказа от продукти, съдържащи свинско, като този фундамент на религията е залегнал толкова дълбоко в ежедневието на хората, че вече се е превърнал в културен елемент, което е вече религиозен, етнически и културен признак на принадлежност. Той придобива все по-голямо значение в нашето съвремие, като се вземат предвид процесите, свързани с ислямската религия и мюсюлманите в световен мащаб. През втората половина на XX век асимилаторската политика на комунистическия режим доведе до всеизвестния „възродителен процес“, когато принудително са сменени имената на мюсюлманите с цел религиозна, етническа и културна асимилация, за създаване на едно общо атеистично общество. Този процес започва през 60-те години на миналия век и продължава до разпадането на комунистическия режим в България. Както бе споменато по-горе, чрез смяната на имената се отнемат идентичността и ценностната система на обществото. С това бе направен опит да се изкоренят човешки ценности като религията, езика, културата и традиционния бит на мюсюлманите. Като цяло духовните ценности бяха разрушени. Това е осъзнато от мюсюлманската интелигенция и е основна причина за борбата срещу този процес, дори с жертване на живота заради името. Защото мюсюлманите са знаели, че след като отнемат имената им, се отнемат и религията, етническата принадлежност и културата им. Това е било борба не само за името, но и борба за съхранение на религия, етнос и култура. Хората искали да бъдат себе си, със своята религия, етнос, култура и бит. Да бъдат приети в обществото такива, каквито са в действителност. Както е казал светецът Мевляна: „Бъди такъв, какъвто изглеждаш, или изглеждай такъв, какъвто си“. Тоест бъди себе си и като религиозна, и като етническа принадлежност. Или казано с други думи, всеки да се самоопредели по своя воля. От 90-те години на миналия век до днес хората започват да отдават все по-голямо значение на етническата, религиозната и културната си идентичност. Все повече се говори и за плурализъм и глобализация. Защото няма хомогенно общество, което да е изолирано за другите. В Европа „другият“ и „различният“ се приемат като богатство на обществото.
Ролята