Имат ли място обичаите в нашата религия?

Имат ли място обичаите в нашата религия?

 Всяко общество си има специални за него традиции и обичаи.

Урф (обичаи) се наричат делата, които са общоприетите сред хората, а адет (традиция) е установеното и обичайно дело или практика сред тях.

В ислямската фъкъхска терминология думите „урф“ и „адет“ са приети за синоними.

Думата „урф“ в Свещения Коран и сюннета се споменава като „ма‘руф“, тоест всяко нещо, което според разума и религията е добро.

Ислямското право базира своите разпоредби по въпроси, отнасящи се до земните и отвъдните неща, на четири основни източника.

Заедно с тях „обичаят“ (урф) също се смята за източник на ислямското право, тъй като Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:

 „Това, което мюсюлманите виждат за хубаво и добро, то и при Аллах Теаля се приема за такова…“

(Муснед, I, 379).

 Приемането на обичая за източник на религиозни постановления се ограничава с факта той да не е в разрез с Корана и сюннета.

В противен случай обичаят не може да бъде приет за довод. Според казаното по-горе обичаите и традициите се разделят на две:

 Сахих урф:

правилни и валидни обичаи, които не са в разрез с основните шериатски доводи и не приемат нещо, което е забранено (харам), за позволено (хелял).

Например дрехите и подаръците, които се подаряват по време на годежа, не се считат за част от задължителната зестра – мехир.

Фасид урф:

 обичаи и традиции, които противоречат с определен шериатски довод и при извършването им харамът се приема за хелял.

 Например извършването на непристойни дела

(като употребата на алкохол и т.н.) по време на сватби или пък играенето на хазартни игри.

Всички тези обичаи и традиции противоречат на исляма и тяхното следване не е джаиз (позволено).