ИСЛЯМЪТ, ТРАДИЦИИТЕ И НОВОВЪВЕДЕНИЯТА

ИСЛЯМЪТ, ТРАДИЦИИТЕ И НОВОВЪВЕДЕНИЯТА

Невалидната традиция е тази, която е разпространена сред хората, но противоречи на исляма, позволявайки нещо, което е харам (забранено), или анулирайки нещо, което е фарз

(задължително).
Такива традиции често срещаме по време на сватби, раждания и погребения.
Ислямът е последната и най-правилна небесна религия. Всевишния Аллах изпрати Мухаммед

(салляллаху алейхи ве селлем),

за да ни научи на него, като за тази цел му даде Корана и сюннета.

Един от въпросите, на които ислямската религия отделя специално внимание, е традицията.

В Свещения Коран Великия Аллах казва:

„Придържай се към снизхождението и повелявай приличието (традицията), и страни от невежите

(7:199)
За отношението ни към традициите като мюсюлмани и прилагането им в живота ни има определени правила и рамки, поставени от шериата.

Ако тези правила биват съблюдавани, то работата с традицията е нещо одобрено, но ако не бъдат съблюдавани, това се превръща в нововъведение, което е забранено и порицано в ислямската религия.

Именно заради неспазването на тези нормативно установени религиозни рамки по отношение на традициите съществуват множество нововъведения, вкоренили се сред мюсюлманите.

 Заради историческата обремененост на тези нововъведения, които в същото време се определят като традиции, е много трудно те да бъдат премахнати.

 Затова всеки мюсюлманин трябва да научи исляма от автентичните му източници – Корана и сюннета, за да може да се ръководи правилно, базирайки се върху достоверно знание, което е пътеводната светлина за искрения мюсюлманин.

Ислямът поставя някои рамки по отношение на традицията.

В ислямското право (фъкъх) традицията намира огромно място и приложение.

 Съществува правило във фъкъха, което гласи: „Традицията е отсъждаща“.

Традицията, която е отсъждаща и се прилага в ислямското право, трябва да отговаря на две условия:

 Първото, да не противоречи на утвърден шериатски текст – айет или достоверен хадис.

И второто, традицията да бъде утвърдена и постоянна.

Ако е неутвърдена и променлива, следването й не е задължително. В тази връзка д-р Мухаммед ез-Зухайли в своята книга „Правилата във фъкъх и техните приложения в четирите мезхеба“

(1/323) казва:

 „Традицията се взема предвид, когато е утвърдена, а когато е променлива – не!“.

Традицията се разделя на два вида:

 правилна и невалидна.

Невалидната традиция е тази, която е разпространена сред хората, но противоречи на исляма, позволявайки нещо, което е харам (забранено), или анулирайки нещо, което е фарз (задължително).

 Такива традиции често срещаме по време на сватби би, раждания и погребения.

Правилната традиция задължително се съблюдава в законодателството и отсъждането, а ученият се съобразява с традицията по време на иджтихад (полагане на усилие за намиране на отговор по даден казус).

Във фъкъха на Ебу Ханифе има много въпроси, които са базирани върху традицията.

 Като пример можем да споменем няколко казуса:

 1. Когато двама ищци имат разногласие и нямат доказателство, то правото е на страната на онзи, на чиято страна е традицията.

2. Когато съпрузите не са уточнили времето за изплащане на мехира (задължителната плата по време на никях), то традицията е тази, която отсъжда.

 3. Ако някой се закълне, че няма да яде месо, но яде риба, то няма грях в това, защото по традиция споменаването на месо изключва рибата.

 4. Условието в даден договор е валидно, ако е определено от шериатските разпоредби или е вписано в договора, или пък отговаря на традицията.

Ибн Абидин казва, че „онова, което е утвърдено в традицията, е като онова, което е поставено като условие. Утвърденото чрез традицията е като утвърденото чрез религиозен текст (Коран и сюннет)“.

Що се отнася до невалидната традиция, то тя не се взема под внимание, защото съблюдаването й противоречи на явните шериатски доводи и анулира шериатски постановления (ахкям).

Когато хората вземат предвид невалидна традиция, позволяваща им харам, като търговия с лихва или сделка, в която се крие опасност поради неясноти, то тази традиция няма никакво влияние, за да позволи този договор.

 И Аллах знае най-добре