ЧОВЕКЪТ И НЕГОВИЯТ РАЗУМ

Блез Паскал (1623-1662), френски философ и учен веднъж казва:

 Чрез пространството, което вселената обхваща тя ме поглъща като атом; чрез мисълта аз обхващам нея....

Човек е бил създаден от Аллах с две противоположни и допълващи се качества:

духовно и физическо.

 От една страна е неговият разум (съзнание), по отношение на което той намира себе си неизчерпаем.

Той може да мисли за всичко, което иска; няма граници за неговите мисли.

Все пак в неговото физическо съществуване, човек е изключително ограничен.

Той е обвързан с безброй ограничения.

Най-големия лимитиращ фактор, пред който се изправя човек е смъртта.

 Смъртта унищожава всяко величие в човека.

Това е най-тежкото изпитание за човек. Във всяко негово явно величие, той трябва да признае колко скромно е положението му.

Преминавайки от неограничена към ограничена обстановка (среда), той трябва да осъзнае границите, в които живее.

 Той трябва да приеме ограниченията в атмосфера на свобода.

Човек е постоянно под изпитание на този свят.

За да премине през всяко изпитание, всеки трябва да научи фактическите си ограничения в сравнение с интелектуалната му неограниченост.

 Правейки това, той може да предпази себе си от всички недоразумения и може да използва свободната си воля в сферата на реалността.

Що се касае до животните, то техният мисловен капацитет едва излиза извън непосредствените нужди за оцеляване.

В този смисъл те са като живеещи машини.

За разлика, обаче, областта на човешкото мислене е обширна.

 Най-голямото изпитание за човечеството е намирането на баланс между мислене и действие.