ИСЛЯМЪТ ЗА МУЗИКАТА

ИСЛЯМЪТ ЗА МУЗИКАТА 

Ислямската религия напътства мюсюлманите във всеки един аспект на живота им, естествено е да има отношение и към музиката.

 Предназначението на музиката е да въздейства върху емоциите.

Мюсюлманите общо взето са единни в мнението си, че е необходимо да се налагат ограничения.

Не винаги обаче е било напълно ясно къде точно да се тегли чертата.

При разглеждането на този въпрос трябва да се вземе под внимание въздействието на музиката върху хората, характера на текста и дейностите свързани с нея.. Определени видове музика съвсем явно противоречат на ислямското учение и морал, понякога и на самите основи на вярата.

Например, голяма част от съвременната поп музика предлага песни с текстове на еротична и сексуална тематика.

 Тъй наречения “death метал” пък често отвежда към теми свързани с култа на сатанизма.

Въпросът за музиката, която наричаме «класическа» на пръв поглед изглежда по-малко спорен.

Но например, овертюрата към «Ромео и Жулиета» от Чайковски, както и много от оперите, чиито основния сюжет е “мъж се среща с жена” като “Кармен” от Бизе, прокарват концепции чужди на ислямския морал (напр: интимност преди брака).

Някои класически творби с религиозна тематика като “Глория” на Вивалди, която възхвалява тринитарската християнска вяра, също са в противовес с ислямското учение.

 (Произведенията на Вивалди «Глория» и «Четирите сезона» са написани на базата на християнски религиозни мотиви)

По-голямата част от съвременната музика е предназначена за танцуване.

Младежи от двата пола биват поощрявани да танцуват заедно, много често в интимни и предизвикателни пози.. В последните няколко десителиттия рок и поп музиката се свързват с наркоманията, чиято най-скорошна проява е вземането на екстази за усилване на емоционалните изживявания от забавата.

Как мюсюлманите да решат кои видове музика са приемливи?

 Когато предприемаме някаква дейност, първо трябва да си изясним дали тя ще има положителен или отрицателен принос в живота ни.

 В Исляма това означава, дали тя ще ни направи по-близки до Аллах или ще ни отклони от Него и напътствията, които е дал на човечеството чрез последния Си пророк Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем.

За да разберем какво е халал (позволено) и харам (забранено), ние мюсюлманите се обръщаме към свещения Коран и Сунната.

Консултираме се с тях по всички въпроси, за да разберем дали нашите дела са правилни?

Разбира се, понякога водени от желанията си, разума ни бива замъглен и ни е трудно да различим истината от това което ни се иска да е истина...

Това се отнася особенно за музиката, тъй като тя понякога има уникално въздействие върху емоциите и душата на човека.

Ето какво се казва в Свещения Коран по този въпрос:
«А сред хората някой купува слова за забавление, за да отклонява в неведение от пътя на Аллах и да го взимат на присмех.

За тези има унизително мъчение.»

(31:6)
(Според преданието това знамение е низпослано във връзка с един мъж на име Надир ибн Харис, който купувал и донасял книги с персийски приказки, и се обръщал към меканците с думите:

 “Мухаммад ви разказва историята за адитите и самудяните, а аз ще ви чета приказки за гърците и персите.”

Като забавлявал съдружаващите, той се стремял да отклони хората от слушането на Свещения Коран.)

Тълкувателите на Свещения Коран отбелязват, че «слова за забавление» означава «всичко, което разсейва и отклонява от пътя на Аллах».

 Въприки, че в по- голямата си част съвременната музика попада в тази категория, най общо се приема, че в тези слова не се съдържа абсолютна забрана за музиката.

От втория източник на мюсюлманското право, Сунната на пророка, саллелаху алейхи уе селлем, научаваме за следното:
“В бъдеще ще има хора от моята умма

 (мюсюлманската общност), които ще се опитват да узаконят прелюбодеянието, носенето на коприна

 (от мъже), алкохола и ползването на музикални инструменти.

 (Бухари)

Фактът че Мухаммед, саллелаху алейхи уе селлем, е казал “ще се опитат да узаконят употребата на музикални инструменти”, недвусмислено показва че употребата им е незаконна.

Арабската дума ма’азиф, която в случая се превежда като музикални инструменти има следните значения:

 a) музикални инструменти,

б) звукът произлизащ от тях,

 в) песен с музикален съпровод.

Това не включва природни звуци, като птичи звуци, въпреки че могат да се нарекат “музикални”.

Също така не могат да се опишат като ма’азиф човешки глас без музикален съпровод, обикновената реч, езанът, и напевното четене на Свещения Коран.

От тук следва и общото правило, че повечето форми на музика са забранени.

Това е заключение произхождащо от живота на пророка, саллеллаху алейхи уе селлем, и неговите сподвижници, радийеллаху анхум, и от съжденията на великите мюсюлмански учени от ранно-ислямския период.

 По-задълбоченото разглеждане на въпроса разкрива, че зад общата забрана има и някои изключения.

По времето на пророка Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем, съпругата му Аиша, радийеллаху анха, е слушала две момичета, които пеели в съпровод на барабанчета.

 Пророкът, саллеллаху алейхи уе селлем, присъствал и ги слушал загърнат с наметало.

Бащата на Аиша, Абу Бакр влязъл и порицал момичетата, но Пратеника, саллеллаху алейхи уе селлем, се надигнал изпод наметалото и казал:

 «Остави ги Абу Бакр, днес е байрам...”»

(Ал Бухари, Муслим)

От този пример се разбира, че макар и Абу Бакр да е възприел музиката като харам,

 Пратеника на Аллах посочва, че веселието по време на байрам е позволено.

 Така че песните в съпрод с ударни инструменти е не само позволен, но дори се препор

Скритата истина за СПИН-а

Скритата истина за СПИН-а

Болест на хомосексуализма?
Болестта, която първоначално се смяташе като характерна за гей-обществото и употребяващите твърди наркотици, взе размерите на епидемия, от която се страхува целия свят. Много хора станаха преносители на хив-вируса, който отслабва имунната система и евентуално води до фаталните симптоми на СПИН. Най-засегнатия континент е Африка, но разпространението на болестта не е ограничено в някоя част на света и до ден днешен не е открито лекарство срещу нея.



Достатъчен ли е „безопасният секс”?
Някои правителства опитаха да се преборят с разпространението на болестта чрез програми за здравно обучение. Тук във Великобритания и в много други страни тези програми са концентрирани в пропагандирането на идеята за „безопасен секс”. Идеята е, че СПИН е болест, която се предава по полов път и подобни предпазни мерки биха предпазили хората от заразяване. Докато това простичко послание доведе до внушително нарастване на продажбите на компаниите, произвеждащи презервативи, никакви доказателства не говорят, че разпространението на СПИН е спряно. Това не е изненадващо, ако погледнем фактите.

Можете да се заразите и няма лечение... СПИН е кръвно-пренасяща се болест и нейното предаване в никакъв случай не е ограничено само до полови сношения. Всъщност инфекция с хив-вируса може да се получи и от една драскотина или ухапване от комар. Учените също предупреждават, че поради малката си големина, вируса може да проникне през молекулярната структура на кондома, който осигурява малка защита срещу това. За да се спре епидемията, трябва спешно да бъде открито лекарство, но вируса се видоизменя много бързо, освен това има много дълъг инкубационен период и следователно, някакво научно откритие, базиращо се на сегашните вирусни щамове ще бъде безполезно в бъдеще.

Причината за епидемията
Как стана така, че изведнъж светът се изправи лице в лице срещу тази нова заплаха? Някои казват, че СПИН е резултат от генетичен експеримент, протекъл не така, както трябва. Някои отиват по-далеч, казвайки, че болестта е изобретена, за да се контролира увеличаването броя на населението в третия свят. Има силни доказателства, че СПИН е бил разпространен в Африка в резултат на малка кампания за ваксиниране срещу сифилис от Световната здравна организация в средата на 70-те. Според други, докато СПИН се е развил в резултат на противоестествения начин на живот на малки групи хомосексуалисти, той бил разпространен сред населението, за да оправдае голямата сума пари, които фармацевтичните компании харчат в търсене на лечение.

Залез на нашата цивилизация?
Всичките тези обяснения могат да съдържат някаква истина, но нека да разгледаме друг важен фактор в тези времена на необузданост на личното и социалното поведение, а именно: моралът. Съвременната цивилизация достигна до погрешния извод, че е достигнала върха в човешкото развитие и може да контролира природните сили, че е имунизирана срещу всички бедствия, които могат да я засегнат. И тогава, когато си мислехме, че всичко е под наш контрол, един малък вирус атакува имунната ни система и ни направи беззащитни.

Каква е ролята на морала?
Вярващите обикновено се разсмиват, когато говорят за СПИН като болест на нашия модерен, арогантен начин на живот, в който ние мислим, че сме независими от божията воля. Мухаммед – пророкът на исляма, Аллах да го благослови и с мир да го дари – е казал, че когато прелюбодеянието се разпространи масово в едно общество, смъртността в него ще нарасне. И Аллах казва в Свещения Коран, че Той не променя условията за едни хора, докато те не променят своето поведение. Вместо да се доверяваме наивно на „безопасния секс”, може би трябва да обърнем внимание на тези съвети, и да предотвратим катастрофата като променим нашето поведение. Въпреки че модерната медицина може да ни разочарова, бъдещето ни остава в наши ръце.

Условия на позволеното шегуване в Исляма

1. Не трябва да включва какъвто и да било елемент на шегуване относно религията. Това анулира Исляма на човек (ако той си прави шега с Исляма). Аллах Тааля казва: „И ако ги попиташ, непременно ще рекат: “Само бъбрехме и се забавлявахме.” Кажи: “Нима на Аллах и на Неговите знамения, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?” Не се оправдавайте! Вие станахте неверници, след като бяхте вярващи. Дори да извиним някои от вас, ще накажем други, защото бяха престъпници.“ (Тауба, 65-66)
Ибн Таймия рахимахуллах казва: „Забавлението относно Аллах, Неговите знамения и Неговия Пратеник е куфр (неверие) и този, който го върши (т.е се шегува по тези въпроси) проявява неверие, след като е повярвал.
Шейх Утаймин казва: „Въпроси като божественото господство, Откровението, пророчеството и религията, са свещени неща, които трябва да се почитат. За никого не е допустимо да показва неуважение към тях, независимо дали е чрез шега, която цели да разсмее другите или чрез подигравка. Ако някой прави това, то той е кяфир, защото това е признак на неуважение към Аллах и Неговите пратеници, книги и закони. Който прави това, трябва да се покае пред Аллах, защото това е един вид лицемерие.
2. Шегите трябва да бъдат истинни. Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам е казал: „Горко на онзи, който изрича лъжа, за да разсмее хората. Горко му, горко му.“ (Абу Дауд)
3. Да не плаши хората. Предава се, че сподвижниците на Пророка саллаллаху алейх уа саллам пътували с него и един от тях заспал. Някой взел въже и го завързал, и той се уплашил. Пратеникът саллалллаху алейх уа саллам казал: „Не е позволено на мусюлманин да плаши друг мусюлманин.“ (Абу Дауд)
4. Подиграване на човек чрез намигвания зад гърба му или подигравателни забележки.Аллах е забранил това поведение в следния аят: „О, вярващи, едни мъже от вас да не се присмиват на други! Може да са по-добри от тях. Нито жени на жени… Може да са по-добри от тях. И не се хулете, и не се назовавайте с оскърбителни прякори! Колко лошо е името нечестивост подир вярата! А които не се покаят тези са угнетителите.“ (Худжурат, 11). Ибн Катир казва в тафсира си: „Това, което се има в предвид тук е гледането отвисоко на тях, да се омаловажават и подиграват с тях.“ Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам е казал също: „Не изразявайте злонамерена радост към нещастието на брат си, защото Аллах може да се смили над него, а вие да бъдете поразени от това, на което се присмивате.“ (Тирмизи)
5. Шегите не трябва да бъдат прекомерни. Някои хора се шегуват прекалено много и това се превръща в навик за тях. Това е в противоречие със сериозната природа, която е характерна за вярващите. Умар ибн абд-ул Азиз казва: „Бойте се от шегата, защото тя е безумие и причинява злоба.“
6. Според статута на хората. Някои хора могат да се шегуват с всички безразборно, но вие трябва да познавате характера на човека отсреща. Възрастните и учените хора например имат повече права – с тях не е редно да се шегувате. Не трябва да се шегувате също с невежи хора, глупци или хора, които не познавате. Саад ибн абу Уаккас казва: „Ограничавайте шегите си, защото прекаляването с тях води до загуба на уважение към вас и подстрекава глупците срещу вас.“
7. Количеството шеги трябва да бъде колкото количеството сол в храната ви.
8. Не трябва да включва злословене.Това е отвратителна болест. Някои хора се оправдават, че „само се шегуват“ злословейки, но да не забравяме, че това влиза в хадиса на Пратеника саллаллаху алейх уа саллам „Злословенето е да споменеш брат си с това, което няма да му хареса.“ (Муслим)
9. Избор на подходящо време за шеги. Като например при среща с приятел, или когато един от съпрузите е ядосан и другия иска да го развесели, и т.н

Къде отива душата ти докато спиш?

Абдуллах Ибни Амр – Аллах да е доволен от тях двамата – казва: „Душите в съня се издигат към небесата, и им бива заповядано да направят седжде /поклон/ при арша /трона на Аллах/. Която е чиста /с уду, абдест/прави седжде до арша, а която не е чиста прави седжде далеч от арша.: записан от имам Ел-Бухари в „Тарих ел-кебир”-6/292
Пратеника-алейхисселям – казва: „Които си легне чист /с уду, абдест/ в косите му нощува меляике /Ангел/ и когато и да се пробуди през нощта меляикето казва: „О, Аллах мой прости на твоя раб …., той си легна чист.” Шейх Албаний в сборника си „Ессилсиле Ессахиха”
И затова скъпи братя и сестри по вяра не пренебрегвайте /удуа, абдеста/ преди сън, за да държите душите си около Трона на Аллах /Джелле Джелялюх/.

Какво казва Ислямът за музиката?

Какво казва Ислямът за музиката? 






Хвала на Аллах, който в своята книга казва: « И каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го! И бойте се от Аллах! Аллах е строг в наказанието. » (Ал-Хашр, 7)

« И не се обръщайте към Пратеника така, както се обръщате един към друг! Аллах знае онези от вас, които скришом се измъкват. И да се боят онези, които нарушават негово нареждане, да не ги сполети изпитание или да не ги сполети болезнено мъчение! » (Ал-Нур, 63)

Аллах да благослови и приветства Мухаммад с.а.в и неговото семейство.

Пратеника на Аллах /с.а.в / е казал: «Цялата ми общност (умма) ще влезне в рая, освен тези, които се противопоставят. Който се подчинява на мен ще влезне в рая, а който не се подчинява, се противопоставя » /Бухари/ «Ще дойдат времена когато човек ще стои подпрян на лакти, и на него ще му казват мои хадиси,а той ще каже: «Между вас и мен е книгата на Аллах /Коран/, каквото намерим в нея за позволено (халал)ще позволим, а това, което намерим в нея харам /забранено/ забраняваме, (т.е. ще отхвърлят суннета) наистина това, което е забранил Пратеника с.а.в е подобно на това, което е забранил Аллах». /Ахмад, и в Сахих-ал-джамий, 2186

Изказванията на праведните ни предшественици за музиката и песните:

Абу-Бакр назовал музиката «Свирка на Шайтана». Абдуллах ибн Масуд е казал: «Песните подхранват в сърцето- лицемерието». Даххак е казал: «Музиката гневи Аллах, продава сърцето». Язид бин Абдуллах е казал: «Музиката пробужда страстта, заменя я с вино и губи порядъчност». Какво казват Арабите «Песен, заклинание, прелюбодеяние». «Никога нито пророка с.а.в, нито неговите сподвижници /сахаби/ не са се събирали да слушат музика, затова Абу-Бакр я е назовал «Свирка на Шайтана». /Из трудов ибн Таймии/. Ибн Кайим е написал «Пеещите мъже се явяват – хермафродити -утъняват своя глас оприличават се на жени и техните различни разпътства», и Шейх Шатиби казва в книгата «Ал Иътисом» (1/368): «Никога при арабите не е имало в обичаите музика, напротив, бяха поеми, които четат, без музикални инструменти ».

Всички религиозни учени са съгласни в това, че наслаждението на гласа на чужда жена е харам, /т.е. забранено/, даже дори да чете Коран. /Из книги Шейх Ал-Джазаири/. Забранено е да се слуша музика с цел – лечение. Също не е разрешено да се наемат певци или певици и да им се плаща. Под забрана попадат покупка и продажа на музикални инструменти, така както, ако Аллах е забранил нещо, то забранява всичко съответно, водещо до използването му. Например спиртните напитки. Из книгата на Ибн Кайим ал-Джаузия: Доказателства от Корана: Всевишния Аллах е казал в сура «Люкман, 6». « А сред хората някой купува слова за забавление, за да отклонява в неведение от пътя на Аллах и да го взимат на присмех. За тези има унизително мъчение. », Ибн-Аббас е казал, че в айта с думата “слова” се имат в предвид песните. Към това мнение се придържали и Икрим, Макхул.

Хасан добавил (…свирел) Ал Уахид в своя тефсир «Ал-Васит» (3/441) е написал: «Болшинството от тълкувателите на Корана са казали, че под словосочетанието «безсмислени слова» се подразбират песните». Всевишния Аллах казва « И подбуждай с твоя глас когото можеш от тях, и ги призовавай с конниците и пехотинците си, и поделяй с тях имотите и децата, и им обещавай!” Но сатаната им обещава само измама.!» (Исра, 64).

В тефсира Джаляледйн казва: «Гласа на шайтана-са песните и свиренето»

Всевишния Аллах е казал в Корана:

« Нима на тази вест се чудите и се смеете, а не плачете, и нехайно се забавлявате? ». /Ан-наджм, 61./

По думите на ибн Аббас словото « се забавлявате » (ас самидун) означава пеещи. Икрим разказвал, че когато слушали Корана, многобожниците почнали да пеят, така че хората да не слушат за него. Но можете да чуете, някой да каже: «Тези аети, които вие сега приведохте за доказателства забраната на музиката и песните е неочевидна. И във всички тези аети има само напътствия.

Но защо Аллах не е съобщил явно забраната, както е съобщил за спиртните напитки. Отговор: «Тахрим (т.е. забрана) не винаги е в явна форма. Существуват и други форми за това. Например, в Корана, се говори за резултатите от арогантността, високомерието, зависта, хомосексуализма, всичко това е забранено в Исляма. И няма явно изложение в Корана за забрана. А примерите за това са аетите в сура «Бакара» за арогантността или аетите за разврата в народа на Лут а.с. всичко това е забранено в Исляма. Все пак ние виждаме разказа от Всевишния Аллах за пророка Лут който ругаел своя народ за това дело. И може ли да се каже, че отсътствието на пряка забрана за това, което е правил народа на Лут а.с, се явява разрешено… Разумния човек никога няма да каже, че музиката е разрешена, по причина на това, че в Корана отсъства пряко изложение за забрана на музиката». Шейх Абу-Бакр Джазаири. Доказателство от хадисите на пророка /с.а.в / А) «Ще се появят хора в моята общност, които ще позволяват прелюбодеянието, коприната, алкохола и музиката.» /Бухари 10/15/5590 Фатх/ Б) « Ще се появят в края на света земетресения, падане на камъни от небето и превръщат хората в свине и маймуни, когато се появи музика, певци и вино». /Табарани, достоверен хадис, Сахихул-джамий,3665/. В) « Ще се появят хора в моята общност, които ще пият спиртни напитки и ще го нарекът с с друго име, ще се слуша музика и певци, Аллах ще им изпрати земетресения и ще ги превърне в маймуни и прасета ». /Ибн Хиббан, достоверен хадис, Сахихул-джамий, 5454/ Г) «Наистина Аллах ви забрани спиртните напитки,хазартните игри и барабани!» /Ахмад, 1/289, достоверен хадис/ Д) «Забранено е оплакването, изображенията, кожите от хищници, /жените да показват своята красота , песните, златото и коприната » /Ахмад, Сахихул-джамий, 6214/ Е) «Два гласа са проклети и на този и на другия свят: свирещите и пеещите при щастие и мъка.» /Ал Баззар, добър хадис, Сахихул-джамий, 3801/ Ж) «Забрани ми моя Господ спиртните напитки, хазартните игри, барабана и уд (струнните музикални инструменти подобни на китара) ». Ал-Байхаки. 10/772, достоверен хадис, Ахмал 2/271./МНЕНИЯТА НА УЧЕНИТЕ ЗА ПЕСНИТЕ. Имам Абу Ханифе казва: «Това е грях, а този който я слуша е развратник, на който не се приема свидетелството». «Слушането на музика е разврат, а наслаждението от слушането се явява-неверие». Имам Малик: «Музика слуша само развратник». Имам Шафии: «Това е порочно дело, , и този които слуша е неразумен, и не му се приема свидетелството». Имам Ахмад: «Това е грях и е забранено да стоиш там където пеят песни».

Обаче възниква въпроса: Всички ли песни са забранени? Отг: не!!! Песните са разрешени само в седем случая при спазване на строги условия: Свадба. Празник. Джихад. Поезия за набожността. при съжаление. И за всичко това има съществуващи доказателства от сунната. Пророка/с.а.в / е казал: «Наистина в поезията има мъдрост». /Бухари/. Но за коя поезия говори Пророка /с-а-в /. Отговор намираме в един от хадисите, когато попитали за поезията Той с.а.в отговорил: «Ако тези слова са добри, то това е добро, а ако са скверни, то това е лошо». Например, забранено е описанието на жените, описание на косата, лицето, тялото. Тогава е забранена и поезията. Песните са разрешени на свадба при три условия: Песни се разрешават само за момичета в женски кръг, без мъже. Съдържанието да не бъде, забранено от шериата. И да се изпълнява без музикални инструменти. Доказателство за това че пеене е разрешено на свадба с указаните условия е хадиса приведен от Ахмад (3/391) и Ибн Маджа (1900) и в книгата Ал-Ирва под номер 1995… Разрешени са религиозни песни /поеми/ на празник с висшеуказаните условия /т.е. че в словата да няма нищо противоречащо на шериата и не се използват музикални инструменти. Разказан е хадис от Айша /р.а / «Веднъж към мен дойде пратеника на Аллах /с.а.в / в това време при мен стояха две момичета и пееха песни в такт с барабан, това беше деня- Биаса, и пророка влезе в къщи, легна и се обърна. След известно време дойде Абу Бакр, и като видя тези момичета започнва да ме ругае и каза: « Свирка на Шайтана у пратеника на Аллах?!» /повтори два пъти/, тогава пратеника на Аллах /с.а.в / се показа към него и каза: остави ги о Абу Бакр, защото всеки народ има свой празник, и това е нашия празник.» Заттова аз им казах и те си отидоха.»

Както разказва и Салма ибн Акуа /р.а / «Веднъж отидохме с пратеника на Аллах /с.а.в / в Хайбар, застигна ни ноща и един от сподвижниците на пророка попита Аамир ибн Акуа «Разкажи ни нещо от твоите стихове, Аамир бил поет, и той рецитирал: О Аллах, без теб, ние щяхме да се заблудим.Нямаше да даваме милостиня и нямаше да молим да ни изпратиш спокойствие .И укрепи ни, в деня на равносметката. Пратеника на Аллах /с.а.в / попита кой е този човек, те му казали Аамир ибн Акуа, тогава пратеника на Аллах каза «Аллах да е милостив към него.» /Муслим/ А сега нека обърнем внимание на песните в наше време. В тях няма да видиш нищо друго освен скверност, и нямат никакъв срам и притеснение пред Господа на земята и небесата. Каокво можем да кажем за тези песни, всички Ислямски учени са съгласни с това, че на жените не е позволено да четат азан. А може ли да пеят? Шейх Абдул-Азиз ибн База бил попитан «Разрешено ли е да слушат музика за успокоение? Отговор: «Слушането на песни и музика е забранена и порицаема постъпка. Слушането на музика е причиа за душевни болести и е препятствие за споменаването на Аллах и за извършването на молитвата».

КАКВО ДА НАПРАВИМ ЗА ДА СЕ ОТДАЛЕЧИМ ОТ МУЗИКАТА? Искай от Аллах със цялата си искренност, да избави твоето сърце от любовта към музиката и да я замени с любов към Аллах и неговия пратеник, и раздавай повече милостиня /садака/, извършвай петте молитви в джамията с група /джамаат/. Извършвай сутрин и вечер зикр, преди сън, хранене и т.н. Събери всички твои касети с музика и запиши на тях Коран или си купи касети с запис на Коран на такива чтеци като Аджами, Шатири, Абдул Басит, Хусари и т.н. Старай се всеки ден да четеш Коран и хадиси на Пророка /с.а.в /. Сърцето е като съд,ако не го запълниш с любов и споменаване към Аллах, то шайтана ще го запълни с любов към греха. Не ходи на вечеринки и празници, на които звучи музика и не купувай кассети с музика. И страни от тези, които обичат да слушат музика и знай скъпи братко: Който остави това което обича заради Аллах, Аллах ще му го замени, с много по–прекрасно от това което е оставил. И напомняй на тези, които си позволяват да слушат музика. Правилото от фъкха е« Ако сравнението (кийас) противоречи на аият или хадис то това сравнение е недействително и не го приемай». И нека Аллах с.т да благослови и приветствува нашия пророк Мухаммад и цялото му семеиство и всичките му сподвижници.

Не е позволено на мъж, който вярва в Аллах и Неговия пратеник, да се здрависва с жена, която не му е махрам.

Не е позволено на мъж, който вярва в Аллах и Неговия пратеник, да се здрависва с жена, която не му е махрам. 
Който прави това, то той извършва грях. 
Макил ибн Яссар предава, че Пратеникът САУС е казал:

 „По-добре е някой от вас да бъде прободен с желязна игла в главата, отколкото да докосва жена, която не му е позволена (т.е е чужда за него).“

Айша (Аллах да е доволен от нея) пък разказва: „Когато вярващите жени се преселили в Медина, те трябвали да дадат клетва на Пратеника САУС, че няма да съдружават нищо с Аллах, няма да крадат и няма да вършат зина.

Която от тях била съгласна, давала клетвата си.

Но кълна се в Аллах, ръката на Пратеника САУС не докосна ръката на нито една жена, а прие клетвите им устно.“

Умайма (р.а) относно здрависването с жени казва: Пратеникът САУС каза:

„Аз не се ръкувам с [чужди] жени“

(Ниса, ибн Маджа)

Гледните точки на 4-те имама по този въпрос са следните:
-Според Ханафи:

 Не е допустимо един мъж да докосва лицето или ръцете на една [чужда за него] жена, даже и да не съществува риск от провокиране на желание, защото по принцип е харам и не произхожда необходимост за това.

-Според имам Малик:

 Не е позволено на един мъж да докосва лицето или ръцете на жена, която не му е мухрим (и обратното), заради хадиса на Айша, който споменахме по-горе.

-Според фикха на имам Шафи:
Ал-Науауи казва:

 „Не е позволено да докосвате [чужда] жена по никакъв начин!“

Уали ал-Дийн ал-Ираки казва:

 „Ръката на Пратеникът САУС не се е допирала до ръката на никоя жена, с изключение на неговите съпруги и наложници, независимо дали се касаело до приемането на клетви или други случаи.

 Щом той не е правил това, макар че е непогрешим и извън всякакво подозрение....

От тук става ясно, че той се е въздържал от ръкуването, тъй като е харам за него да го прави.

Нашите учени фукаха са заключили, че е харам да се докосва не-мухрим жена, дори да става въпрос за частите, които не са аура (като ръцете и лицето).

Те обаче се различават в становищата си относно гледането им, когато няма опасност от пораждане на желание или фитна.

Забраната за докосване е по-силна от забраната за гледане, така че е харам да се прави, когато няма необходимост.

 Ако става дума за случай на необходимост като например медицинско лечение, посещение при зъболекар

(когато не може да се намери съответен от същия пол), тогава е допустимо, защото ситуацията го изисква.

-Според Ханбали: Ибн Муфти казва:

Абу Абдуллах (т.е имам Ахмед) бе попитан за човек, който се ръкува с жена.

 Той каза НЕ и бе категоричен, че е харам.

Попитах:

 Трябва ли той да се ръкува с нея изпод дрехата си?

Той каза:

 „Не“.

Шейх Такий ал-Дийн също подкрепя становището, че е харам, поради причината, че докосването е по-сериозно от гледането

(а гледането на чужди жени е харам).

Същността на Исляма: изпускаме ли истинския смисъл?

Същността на Исляма: изпускаме ли истинския смисъл?


„За някои Моне е събиране на точки, за други - шедьовър. За някои Ислямът не е нищо друго, освен сбор правила и регламенти. Но за истински рабиращите, той е перфектен начин на живот.
Като мюсюлмани ние често се фокусираме върху определни неща и губим цялостната картина. Исляма е тук, за да усувършенстваме нашите нрави и все пак сме готови да крещим и да стреляме, за да спечелим аргумент за закланото месо. Исляма е тук да изградим връзката между нас и нашия Създател и докато обличаме хиджаба си, отлагаме молитвата.
Исляма е тук да установи общество на вярващи и докато украсяваме джамиите си със сребро и злато, редиците ни за молитва остават празни. Исляма е тук да ни учи за Бога и докато носим Неговите думи на колиета и украсяваме домовете си с тях, когато рецитират същите строфи пред нас, сърцата ни остават неподвожни и живота ни не се променя.

Исляма е тук да направи едно братство от нас, а ние се разделяме един от друг, отчуждаваме се по въпроса за изгрявяането на луната и гласуването.

Разбира се, не искам да кажа, че едно или друго не е важно. Тези неща са от решаващо значение. Ние сме забравили кое за какво е. За пример – носенето на ислямски дрехи никога не трябва да се омаловажава. Но сме забравили, че брадата и хиджаба са символ на голямата ни преданост към Бог. За нас носенето на хиджаб и брада, ако не оказв влияние на характера ни, значи сме пропуснали същността.

Ако похарчим хиляди за украса на джамията, но го правим, за да покажем нивото и да спечелим овации, ние губим истинската цел. И ако сме запомнили всяка харам и халал съставка на сапуна за лице, но в собствения бизнес се основава на лихвата и продажбата на алкохол, не се ли подиграваме с вярата на Аллах?

Вярата се превръща в човечност от най-малките до най-висшите представители на Бог на земата. Корана казва: „И когато твоят Господ рече на ангелите: “Ще създам на земята наместник.” (Коран 2:30)

Като представители на Бог на земята, ние сме получили и много голяма отговорност. Това е тежко доверие, което дори и планините са отвърлили. Аллах ни казва в Корана: „Ние предложихме на небесата и на земята, и на планините отговорността, но те се възпротивиха да я носят и се уплашиха от нея. А човекът я понесе ­ той бе угнетител, невеж”.
Като вярващи ние никога не трябва да губим тази отговорност. Това е изпълнение на мисията, която ни е превърнала от асфала сафилийн, унизен от най-унизените (Коран 95:5) в хайра умматин oхриджат лил нас, най-добрата общност, изведена за хората. (Коран, 3:110).

Но как може сега да сме най-добрите хора? Аллах описва как в Книгата Си: „Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах. А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече.” (Коран 3:110)

Най-същественото в тази борба, е вярата в Аллах, борбата за истината, борбата срещу злото. След отказ от тази борба, човек веднага застава сред онези, които Аллах описва в сура ал-Аср като хора в загуба. Аллах описва и тези, които ще се опазят от загуба: „...освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и взаимно се наставляват за истината, и взаимно се наставляват за търпението.” (Коран 103:3)

И така, ако продължим в занемаряването и изоставянето на най-великата мисия и цел, ще преобразим перфектния начин на живот в най-обикновено събиране на точки."

Tой въздиша докато слуша Курана

Tой въздиша докато слуша Курана...

Имам ибн ал-Кайим казва:
Човек въздиша докато слуша Курана по няколко причини:

1.Когато усети, че е достигнал нова по-висока степен и това е въздишка от копнеж да достигне тази степен.

2.Ако се спомене грях, който той е извършил и това е въздишка от страх.

3.Ако се спомене слабост или недостатък, който той не може да спре или контролира и това е въздишка от тъга.

4.Когато осъзнае съвършенството на неговия Господ и открие, че пътят към Него е затворен – тогава въздиша от скръб и тъга.

5.Ако той е забравил своя Господ, бидейки зает с други неща, и това четене му напомни за Него, това е въздишка от щастие и радост.

А твоята вяра колко е силна?

А твоята вяра колко е силна?
Колко силна е вярата ти? Смяташ ли, че притежаваш качества да бъдеш мухсин? Или поне му‘мин? Или си само един мусюлманин? – Не че има нещо лошо в това.
Вярата има три нива:
- Ислям – отдаване на Аллах
- Иман – вяра
- Ихсан - съвършенство
За тях научаваме от известния хадис на Джибрил (ас), предаден от Умар ибн ал-Хаттаб:
“Както си бяхме седнали около Пратеника на Аллах саус изведнъж
дойде един човек с много бели дрехи, с много черна коса, нямаше следи по него, че е пътник, и никой от нас не го познаваше. Седна до Пратеника саус и залепи коленете си до коленете му, сложи дланите си на бедрата му и рече:
”О, Мухаммед, извести ме какво е Ислям? А той му отвърна: Да свидетелстваш, че няма друг бог освен Аллах, и че Мухаммед е Неговия пратеник, да отслужваш молитвата си, да раздаваш
зекята си, да говееш Рамадана и да извършиш поклонението хадж, ако имаш възможност.
Рече:

Ти каза истината.

 Тогава се зачудихме, пита го, след това потвърждава отговора му.
Рече:

Извести ме какво е Иман?
Рече му:

 Да вярваш в Аллах, в меляйкетата Му, в книгите Му, в пратениците Му, в Съдния ден, и в съдбата

 (в хубавото и лошото й).
Рече: Извести ме какво е Ихсан?
Рече му:

 Да обожаваш Аллах като че ли го виждаш, и ако не го виждаш, да знаеш, че Той те вижда.
Рече:

 Извести ме за Часа!
Рече му:

Питаният не знае повече от питащият.
Рече:

Извести ме някои от неговите признаци.
Рече му:

 Да роди робинята своята господарка и да видиш босите, голите и бедни овчари да се надпреварват в строенето на огромни къщи.
Рече:

И си отиде.

Така постояхме малко и рече:

Ей, Умар, знаете ли кой беше питащият?
Рекохме:

Само Аллах и Неговия пратеник знаят.
Рече: Това беше Джибрил, който дойде да ви научи вашата религия.”

Извести ме какво е ислям?

Горния хадис разяснява какво е ислям. Човек, който има ислям в него се нарича муслим.

Двете думи имат общ корен на арабски.

Извършвайки петте стълба на Исляма мусюлманинът показва, че се е отдал на Аллах.

Ако човек извършва тези неща, той е мусюлманин. Така че ако не изяви обратното или не показва явни действия на неверие, трябва да го приемем като такъв.

Извести ме какво е Иман?
За да бъде човек мусюлманин е необходимо само да извършва определените действия (ибадети).

 Но за да е истинска вярата му, трябва да приеме и шестте основи на вярата:
- Вяра в единобожието на Аллах (таухид)
- Вяра в меляикетата
- Вяра в Книгите
- Вяра в Пратениците
- Вяра в Сетния и Съдния ден
- Вяра в съдбата с доброто и злото в нея

Мусюлманин, който приема шестте основи на вярата, се нарича му‘мин или човек, който има иман.

 Всеки вярващ е мусюлманин, но не всеки мусюлманин е вярващ.

Извести ме какво е Ихсан?
Трябва да благодариш на Аллах ако си мусюлманин, а още повече – ако си вярващ.

И ако си достигнал тази степен, трябва да се стремиш към следващата – съвършенството.
Ихсан означава да служиш на Аллах все едно, че Го виждаш и ако не го виждаш, да знаеш, че Той те вижда.

 Най-високата степен на вярата се нарича ихсан, а този, който притежава ихсан се нарича мухсин.

Нивата на ихсан са:
- Да служиш на Аллах като че ли Го виждаш
- Да знаеш, че Аллах вижда всичките ти дела и да действаш според това

Този, който е мухсин, знае, че Аллах вижда и знае не само делата, но и чувствата му.

 Така че неговите намерения (ният) са винаги чисти.

И така както един човек не може да е вярващ ако не е мусюлманин, то и даден човек не може да бъде мухсин, ако не е му‘мин (вярващ).

Нека се стремим и да правим дуа Аллах да ни издигне до най-високата степен на вярата – от муслим – до му‘мин – до мухсин.