Кое качество трябва да е водещо при служенето на Аллах страх и обич или са успоредни двете?
138.[Кажи:] Такава е религията на Аллах! А коя религия може да бъде по - добра от религията на Аллах? Само на Него се покланяме./2:138/
Изповядайте религията на Аллах и по надлежен начин изпълнявайте нейните предписания, извършвайте праведни деяния с душа, сърце и тяло и отличавайте правилните възгледи, по...стъпвайте така винаги, докато религията не стане ваше неотменно качество. Когато това се случи, вие ще изпълнявате заповедите на Всевишният Аллах на добра воля, ръководейки се от любовта към Него. Вярата ще стане неотменна част от вашата душа, подобно на това, как баграта става неотменна част от боядисаната дреха. Тази вяра ще ви подтиква към прекрасни нравствени качества, праведни деяния и славни начинания, благодарение на които вие ще получите щастие както на земята, така и в бъдещия живот. Именно затова Аллах е изразил Своето възхищение към истинската Негова религия, за да се убедят в това благородните умове. А коя религия може да бъде по - добра от религията на Аллах? Няма религия, която да е по-добра от религията на Аллах. А за да се убедим в разликата, която съществува между религията на Аллах и другите религии, е достатъчно да сравним тези две съвършено противоположни вещи. Ако рабът по надлежен начин е повярвал в своя Повелител, то той от все сърце се смирява пред Него и Му се покорява на дело. Той облагородява себе си с достойни качества и прекрасни деяния, усъвършенства своя нравствен облик и се освобождава от лошите качества, пороци и недостатъци. Той произнася правдиви слова и извършва правдиви постъпки, проявява търпение и зрелост, съблюдава целомъдрие, държи се мъжки, прави добро на околните с думи и дела, обича и се страхува от Аллах и възлага надежди на своя Повелител. Той искрено се покланя на истинския Аллах и оказва благодеяние на Неговите раби. Ако рабът откаже да повярва в своя Аллах и се опитва да избяга от Него, то той започва да се покланя на творенията. Неговите качества стават гадни, порочни, защото той изповяда неверието, приобщавайки към Всевишния Аллах съдружници, измисля лъжи, срива доверието, плете интриги, вкарва в заблуда хората, развратничи и причинява на хората обиди с думи и дела. Сред неговите качества липсва искреното служене на Аллах и доброто отношение към Неговите раби. И ако съпоставим тези двама, то между тях съществува огромна разлика, която позволява да се разбере, че няма по-добра религия от тази на Аллах. От това също може да се направи заключение, че най-скверните и порочни хора се явяват тези, които не изповядат религията на Аллах. След това Всевишният Аллах е подчертал, че ние мюсюлманите само на Него се покланяме. Този израз разяснява същността на Неговата религия, която се изгражда на два основни принципа; искрено служене на Всевишният Аллах и следване пътя на пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем. Поклонението това е понятие, обединяващо в себе си всички думи и дела, извършвани с душа и тяло, които Всевишният Аллах обича и от които Той е доволен. Но Всевишният Аллах няма да е доволен от думите и постъпките на Своите раби, докато те не започнат да съответстват на това, което Той е узаконил с езика на Своя пратеник. Под словата “Само на Него се покланяме” се разбира извършване на благодеяния искрено заради Него. В обсъждания от нас айет се подчертава, че да се извършват праведни постъпки може само заради Всевишният Аллах, защото управляемата дума стои пред управляващата. Също така следва да се отбележи, че за описание на правоверните е използвано действително причастие, което в арабския език подчертава продължителността на действието. А това значи, че поклонението на Всевишният Аллах се явява неотменимо качество.
61.И Аллах ще спаси благочестивите в тяхната блажена обител [в Дженнета]. Не ще ги докосне злото и не ще скърбят./39:61/
И Аллах ще спаси благочестивите в тяхната блажена обител [в Дженнета]. Те ще постигнат успех и ще се спасят от наказанието благодарение на качество, което обезпечава рабите на Аллах със спасение. Това са благочестие и страх от Аллах. Това качество е оръжието на правоверният мюсюлманин в най-тежките и най-ужасните мигове. Възнаграждението за него ще бъдат съвършеното благоденствие и пълната безопасност, и именно затова Всевишният Аллах е подчертал: Не ще ги докосне злото и не ще скърбят. Пълната безопасност ще съпровожда благочестивите правоверни по целият им път, докато накрая не попаднат в приготвената за тях обител в Дженнета. Нищо няма да помрачи тяхната радост и спокойствие. Те ще възхвалят Всевишният Аллах и ще възкликнат: "Слава на Аллах, Който премахна от нас скръбта! Наистина, нашият Повелител е Прощаващ, Благотворящ!"/35:34/ 177.
Благочестието не е да обръщате лице на изток или на запад. Но благочестив е онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в меляикетата, и в Книгата, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и го е изразходвал за освобождаване на робите, и извършва намаз, и плаща зекят, спазва договора след неговото сключване, и проявява търпение в нужда, при болест, и във вихъра на битката. Те са искрените. Това са онези, които се страхуват от Аллах./2:177/ Всевишният Аллах е казал: Благочестието не е да обръщате лице на изток или на запад. Благочестието, което са длъжни да изповядат рабите не се състои в това. Така те могат дълго да търсят истината и да влизат в пререкания, ала това няма да им донесе нищо друго, освен умора, която в последствие ще породи раздор и противоречия. Тези коранични слова са подобни на изказаните от пратеника Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем:”Не е силен този, който може да победи в борбата, а онзи, който може да се овладее по време на гняв” съществуват и други подобни изказвания. Но благочестив е онзи, който вярва в Аллах, Притежаващият всички качества на съвършенството и Нямащия пороци и недостатъци. Благочестив е онзи, който е повярвал в Сетния ден и във всички събития, които ще се случат след смъртта, описани от Всевишния Аллах в Неговата Свещена Книга и за които е съобщил пратеника Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем. Благочестив е онзи, който е повярвал и в меляикетата, които Всевишният Аллах е охарактеризирал в Своята Свещена Книга, а също и пророка Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем. Благочестив е онзи, който е повярвал и в Книгата, т.е. във всички предписания и повествования на небесните книги, които Всевишният Аллах е низпослал на Своите пратеници и най-великата, от които е Свещения Коран. Благочестив е онзи, който е повярвал и в пророците, т.е. като цяло във всички пратеници и пророци, и в частност в последния и най-достойния от пратениците на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем. Наред с това благочестивият човек е длъжен да раздава от своя имот, въпреки любовта си към него. Под имущество тук се разбира всяка собственост на човека, независимо от това, дали тя е много или малко! От този айет следва, че любовта към богатството е присъща на всеки човек дотолкова, че раба на Аллах е готов никога да не се разделя с това богатство. Ако той раздава пожертвования от своето имущество с надеждата да се приближи към Всевишния Аллах, независимо от любовта си към земното богатство, то това свидетелства за неговата вяра. Човек се разделя със своето богатство, без да се замисля за своята любов към него, тогава когато той раздава пожертвования, бидейки напълно здрав, независимо от това, че има оскъдно състояние, желае да забогатее и се опасява от бедността. Едно от най-добрите пожертвования се явява пожертвованието на бедния човек, тъй като в това състояние човек не иска да се разделя със своето имущество, опасявайки се от пълна нищета. Същото може да се каже и за човека, който жертва най-доброто от своето имущество или това, което му е мило и драго. По този повод Всевишният Аллах е казал: Не ще се сдобиете с благочестието, докато не раздадете в качеството на милостиня от онова, което ви е скъпо, а каквото и да раздадете, Аллах го знае/3:92/
Всички изброени по-горе случаи се отнасят за пожертвования, при които човек се разделя със своето имущество, независимо от любовта му към него. След това Всевишният Аллах е споменал за тези, на които се полага дарената милостиня, и кой най-много заслужава доброто и снизходително отношение. Пожертвованията се полагат на роднините, тъй като човек преживява, когато с тях се случват нещастия, и се радва, когато те благоденстват. Роднините винаги си помагат един на друг и поддържат връзка, ето защо едни от най-достойните постъпки се явяват материалната и моралната поддръжка на роднините в зависимост от близостта и нуждата. Пожертвованията също така се полагат и на сираците, които си нямат никого, за да печели за тях, и не са способни да удовлетворят своите нужди самостоятелно. Това предписание се явява милост на Всевишният Аллах по отношение на Своите раби и свидетелства, че Всевишният Аллах изпитва повече състрадание към Своите раби, отколкото родителите към своята рожба. Всевишният Аллах е низпослал на Своите раби повели и е заповядал да оказват материална подкрепа и помощ на тези, които са лишени от своите родители, за да не усещат материални нужди, подобно на децата, които имат родители. И тъй като възмездието на Аллах винаги съответства на извършените деяния, то ако човек оказва милост на чуждо сираче, то Всевишният Аллах ще окаже милост на неговото дете, ако то остане сирак. Пожертвованията също така се полагат и на нуждаещите се. Това са бедняците, които нуждата прави жалки и унизени. Богатите и обезпечени хора са задължени да се грижат за тях, за да могат те напълно или частично да удовлетворят своите нужди, при това да им помагат те са длъжни според своите възможности. Пожертвованията също така се полагат и на пътника [в неволя]. Пътник, който се е оказал в чужда страна и е лишен от материални средства. Всевишният Аллах е призовал Своите раби да обезпечават такива хора с всичко необходимо, за да могат те да продължат своето пътешествие, защото пътешествениците често се оказват в нужда и са принудени да понасят големи разходи. Пожертвованията се полагат и на просяците, т.е. на тези, които са принудени да просят помощ. Това могат да бъдат хора, които са задължени да заплатят откуп за извършено престъпление или да заплатят данъци в полза на държавата. Това също така могат да бъдат и хора, които събират пожертвования за строежи на джамии, медресета, училища, мостове, язовири и други постройки, допринасящи полза на цялото общество. На такива хора трябва да се оказва помощ дори ако те са богати и обезпечени. Пожертвованието също така трябва да бъде изразходвано за освобождаване на робите. Това може да бъде откупуване на роб с цел по нататъшно освобождаване от робството, или пожертвование в полза на роба, който е уговорил сумата за освобождаването му със своя господар, или пък за освобождаването на мюсюлманин, пленен от неверниците или заточен в затвора от несправедлив управник. Наред с това благочестивия човек е длъжен да извършва намаз, и плаща зекят. Вече не еднократно бе споменавано за това, че Всевишният Аллах често споменава зекята с намаза, защото те се явяват най-достойните обреди на поклонението ибадет, и способи за приближаване към Аллах. Тези обреди обединяват в себе си поклонението към Аллах с душа, сърце, тяло и имущество. Те се явяват мерило за вярата и с голяма точност разкриват истинските праведници. Благочестивият човек също така е длъжен да спазва договора след неговото сключване.
Договор - това е изпълнение на задължения, които са възложени от Всевишния Аллах, и задълженията, които човек сам взема върху себе си. Става дума за задълженията на човек пред Аллах, тъй като Всевишният е заповядал на Своите раби да изпълняват тези задължения, а и те са обещали да ги изпълнят по надлежен начин. Те са сключили договор с Всевишния Аллах и са длъжни да останат верни на този договор. Тук става дума и за задълженията на човек пред другите раби, които произтичат от предписанията на Всевишния Аллах, а така също и клетвите, обетите и други задължения, които човек взема върху себе си.
Благочестивият човек също така е длъжен да проявява търпение в нужда. Нуждаещият се човек всестранно изпитва остра необходимост от търпение, тъй като той постоянно изпитва духовна или физическа болка, която не пада върху съдбата на останалите хора. Той страда, когато не може да се наслади на благата, на които се наслаждават останалите хора. Той страда, когато е гладен и неговите деца не могат да утолят глада си. Той страда, когато не може да си позволи да похапне това, което му се иска. Той страда, когато е лишен от дрехи и остава почти гол. Той страда, когато мисли за своето бъдеще и се готви за него. Той страда, когато не може да се скрие от студа. Тези и много други изпитания задължават човека, който изпитва нужда, да се запаси с търпение и да се надява на възнаграждение от Всевишния Аллах. Благочестивият човек е длъжен да прояви търпение при болести от най-различен вид. Ако той се е разболял от треска или страда от язва, ако страда от разстройство на стомаха или чувства силна болка в един от органите си дори ако го измъчва зъбобол или болка в пръстите, все едно той се нуждае от търпение, защото неговото тяло се измъчва, а духа слабее. Всяка болест се явява силно изпитание за човешката душа, особено, ако тя е тежка, и затова в такива случаи на мюсюлманите е заповядано да проявяват търпение и да се надяват на възнаграждение от Всевишния Аллах. Благочестивият човек също така трябва да проявява търпение и във вихъра на битката, т.е. по време на битката с врага, против който му е заповядано да се сражава. На хората им е трудно да участват в бойни действия, тъй като сраженията, раняванията и пленяването им доставят огромно безпокойство. Ето защо бойците се нуждаят от търпение и са длъжни да се надяват на възнаграждението на Всевишният Аллах, част от което е победата и поддръжката, обещана на търпеливите раби от Всевишния Аллах. Те са искрените. Ако човек изповяда изброените прекрасни убеждения, ако той извършва споменатите праведни деяния, всяко от които се явява резултат, доказателство и светлина на правата вяра, и ако той притежава изброените нравствени качества, които украсяват човек и неговия морален облик, то посредством тези деяния и качества той доказва правдивостта на своята вяра и се явява от онези, които се страхуват от Аллах. Благочестивостта на мюсюлманинът се проявява в това, че той избягва забранените постъпки и изпълнява заповедите на Всевишният Аллах. Споменатите в този айет деяния обхващат абсолютно всички праведни постъпки. Достатъчно е да се каже, че изпълнението на дадените задължения включват в себе си всички предписания на религията, и ако човек изпълнява точно и редовно тези предписания, то всички негови деяния могат да се смятат за правилни.
Именно, такива качества притежават благочестивите и праведните мюсюлмани. И е съвършено очевидно, че за благочестивост, правдивост и страх от Аллах на човек се дава огромно възнаграждение, както в живота на земята, така и след смъртта, което не може подробно да се опише в тълкуването на този айет.
138.[Кажи:] Такава е религията на Аллах! А коя религия може да бъде по - добра от религията на Аллах? Само на Него се покланяме./2:138/
Изповядайте религията на Аллах и по надлежен начин изпълнявайте нейните предписания, извършвайте праведни деяния с душа, сърце и тяло и отличавайте правилните възгледи, по...стъпвайте така винаги, докато религията не стане ваше неотменно качество. Когато това се случи, вие ще изпълнявате заповедите на Всевишният Аллах на добра воля, ръководейки се от любовта към Него. Вярата ще стане неотменна част от вашата душа, подобно на това, как баграта става неотменна част от боядисаната дреха. Тази вяра ще ви подтиква към прекрасни нравствени качества, праведни деяния и славни начинания, благодарение на които вие ще получите щастие както на земята, така и в бъдещия живот. Именно затова Аллах е изразил Своето възхищение към истинската Негова религия, за да се убедят в това благородните умове. А коя религия може да бъде по - добра от религията на Аллах? Няма религия, която да е по-добра от религията на Аллах. А за да се убедим в разликата, която съществува между религията на Аллах и другите религии, е достатъчно да сравним тези две съвършено противоположни вещи. Ако рабът по надлежен начин е повярвал в своя Повелител, то той от все сърце се смирява пред Него и Му се покорява на дело. Той облагородява себе си с достойни качества и прекрасни деяния, усъвършенства своя нравствен облик и се освобождава от лошите качества, пороци и недостатъци. Той произнася правдиви слова и извършва правдиви постъпки, проявява търпение и зрелост, съблюдава целомъдрие, държи се мъжки, прави добро на околните с думи и дела, обича и се страхува от Аллах и възлага надежди на своя Повелител. Той искрено се покланя на истинския Аллах и оказва благодеяние на Неговите раби. Ако рабът откаже да повярва в своя Аллах и се опитва да избяга от Него, то той започва да се покланя на творенията. Неговите качества стават гадни, порочни, защото той изповяда неверието, приобщавайки към Всевишния Аллах съдружници, измисля лъжи, срива доверието, плете интриги, вкарва в заблуда хората, развратничи и причинява на хората обиди с думи и дела. Сред неговите качества липсва искреното служене на Аллах и доброто отношение към Неговите раби. И ако съпоставим тези двама, то между тях съществува огромна разлика, която позволява да се разбере, че няма по-добра религия от тази на Аллах. От това също може да се направи заключение, че най-скверните и порочни хора се явяват тези, които не изповядат религията на Аллах. След това Всевишният Аллах е подчертал, че ние мюсюлманите само на Него се покланяме. Този израз разяснява същността на Неговата религия, която се изгражда на два основни принципа; искрено служене на Всевишният Аллах и следване пътя на пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем. Поклонението това е понятие, обединяващо в себе си всички думи и дела, извършвани с душа и тяло, които Всевишният Аллах обича и от които Той е доволен. Но Всевишният Аллах няма да е доволен от думите и постъпките на Своите раби, докато те не започнат да съответстват на това, което Той е узаконил с езика на Своя пратеник. Под словата “Само на Него се покланяме” се разбира извършване на благодеяния искрено заради Него. В обсъждания от нас айет се подчертава, че да се извършват праведни постъпки може само заради Всевишният Аллах, защото управляемата дума стои пред управляващата. Също така следва да се отбележи, че за описание на правоверните е използвано действително причастие, което в арабския език подчертава продължителността на действието. А това значи, че поклонението на Всевишният Аллах се явява неотменимо качество.
61.И Аллах ще спаси благочестивите в тяхната блажена обител [в Дженнета]. Не ще ги докосне злото и не ще скърбят./39:61/
И Аллах ще спаси благочестивите в тяхната блажена обител [в Дженнета]. Те ще постигнат успех и ще се спасят от наказанието благодарение на качество, което обезпечава рабите на Аллах със спасение. Това са благочестие и страх от Аллах. Това качество е оръжието на правоверният мюсюлманин в най-тежките и най-ужасните мигове. Възнаграждението за него ще бъдат съвършеното благоденствие и пълната безопасност, и именно затова Всевишният Аллах е подчертал: Не ще ги докосне злото и не ще скърбят. Пълната безопасност ще съпровожда благочестивите правоверни по целият им път, докато накрая не попаднат в приготвената за тях обител в Дженнета. Нищо няма да помрачи тяхната радост и спокойствие. Те ще възхвалят Всевишният Аллах и ще възкликнат: "Слава на Аллах, Който премахна от нас скръбта! Наистина, нашият Повелител е Прощаващ, Благотворящ!"/35:34/ 177.
Благочестието не е да обръщате лице на изток или на запад. Но благочестив е онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в меляикетата, и в Книгата, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и го е изразходвал за освобождаване на робите, и извършва намаз, и плаща зекят, спазва договора след неговото сключване, и проявява търпение в нужда, при болест, и във вихъра на битката. Те са искрените. Това са онези, които се страхуват от Аллах./2:177/ Всевишният Аллах е казал: Благочестието не е да обръщате лице на изток или на запад. Благочестието, което са длъжни да изповядат рабите не се състои в това. Така те могат дълго да търсят истината и да влизат в пререкания, ала това няма да им донесе нищо друго, освен умора, която в последствие ще породи раздор и противоречия. Тези коранични слова са подобни на изказаните от пратеника Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем:”Не е силен този, който може да победи в борбата, а онзи, който може да се овладее по време на гняв” съществуват и други подобни изказвания. Но благочестив е онзи, който вярва в Аллах, Притежаващият всички качества на съвършенството и Нямащия пороци и недостатъци. Благочестив е онзи, който е повярвал в Сетния ден и във всички събития, които ще се случат след смъртта, описани от Всевишния Аллах в Неговата Свещена Книга и за които е съобщил пратеника Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем. Благочестив е онзи, който е повярвал и в меляикетата, които Всевишният Аллах е охарактеризирал в Своята Свещена Книга, а също и пророка Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем. Благочестив е онзи, който е повярвал и в Книгата, т.е. във всички предписания и повествования на небесните книги, които Всевишният Аллах е низпослал на Своите пратеници и най-великата, от които е Свещения Коран. Благочестив е онзи, който е повярвал и в пророците, т.е. като цяло във всички пратеници и пророци, и в частност в последния и най-достойния от пратениците на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем. Наред с това благочестивият човек е длъжен да раздава от своя имот, въпреки любовта си към него. Под имущество тук се разбира всяка собственост на човека, независимо от това, дали тя е много или малко! От този айет следва, че любовта към богатството е присъща на всеки човек дотолкова, че раба на Аллах е готов никога да не се разделя с това богатство. Ако той раздава пожертвования от своето имущество с надеждата да се приближи към Всевишния Аллах, независимо от любовта си към земното богатство, то това свидетелства за неговата вяра. Човек се разделя със своето богатство, без да се замисля за своята любов към него, тогава когато той раздава пожертвования, бидейки напълно здрав, независимо от това, че има оскъдно състояние, желае да забогатее и се опасява от бедността. Едно от най-добрите пожертвования се явява пожертвованието на бедния човек, тъй като в това състояние човек не иска да се разделя със своето имущество, опасявайки се от пълна нищета. Същото може да се каже и за човека, който жертва най-доброто от своето имущество или това, което му е мило и драго. По този повод Всевишният Аллах е казал: Не ще се сдобиете с благочестието, докато не раздадете в качеството на милостиня от онова, което ви е скъпо, а каквото и да раздадете, Аллах го знае/3:92/
Всички изброени по-горе случаи се отнасят за пожертвования, при които човек се разделя със своето имущество, независимо от любовта му към него. След това Всевишният Аллах е споменал за тези, на които се полага дарената милостиня, и кой най-много заслужава доброто и снизходително отношение. Пожертвованията се полагат на роднините, тъй като човек преживява, когато с тях се случват нещастия, и се радва, когато те благоденстват. Роднините винаги си помагат един на друг и поддържат връзка, ето защо едни от най-достойните постъпки се явяват материалната и моралната поддръжка на роднините в зависимост от близостта и нуждата. Пожертвованията също така се полагат и на сираците, които си нямат никого, за да печели за тях, и не са способни да удовлетворят своите нужди самостоятелно. Това предписание се явява милост на Всевишният Аллах по отношение на Своите раби и свидетелства, че Всевишният Аллах изпитва повече състрадание към Своите раби, отколкото родителите към своята рожба. Всевишният Аллах е низпослал на Своите раби повели и е заповядал да оказват материална подкрепа и помощ на тези, които са лишени от своите родители, за да не усещат материални нужди, подобно на децата, които имат родители. И тъй като възмездието на Аллах винаги съответства на извършените деяния, то ако човек оказва милост на чуждо сираче, то Всевишният Аллах ще окаже милост на неговото дете, ако то остане сирак. Пожертвованията също така се полагат и на нуждаещите се. Това са бедняците, които нуждата прави жалки и унизени. Богатите и обезпечени хора са задължени да се грижат за тях, за да могат те напълно или частично да удовлетворят своите нужди, при това да им помагат те са длъжни според своите възможности. Пожертвованията също така се полагат и на пътника [в неволя]. Пътник, който се е оказал в чужда страна и е лишен от материални средства. Всевишният Аллах е призовал Своите раби да обезпечават такива хора с всичко необходимо, за да могат те да продължат своето пътешествие, защото пътешествениците често се оказват в нужда и са принудени да понасят големи разходи. Пожертвованията се полагат и на просяците, т.е. на тези, които са принудени да просят помощ. Това могат да бъдат хора, които са задължени да заплатят откуп за извършено престъпление или да заплатят данъци в полза на държавата. Това също така могат да бъдат и хора, които събират пожертвования за строежи на джамии, медресета, училища, мостове, язовири и други постройки, допринасящи полза на цялото общество. На такива хора трябва да се оказва помощ дори ако те са богати и обезпечени. Пожертвованието също така трябва да бъде изразходвано за освобождаване на робите. Това може да бъде откупуване на роб с цел по нататъшно освобождаване от робството, или пожертвование в полза на роба, който е уговорил сумата за освобождаването му със своя господар, или пък за освобождаването на мюсюлманин, пленен от неверниците или заточен в затвора от несправедлив управник. Наред с това благочестивия човек е длъжен да извършва намаз, и плаща зекят. Вече не еднократно бе споменавано за това, че Всевишният Аллах често споменава зекята с намаза, защото те се явяват най-достойните обреди на поклонението ибадет, и способи за приближаване към Аллах. Тези обреди обединяват в себе си поклонението към Аллах с душа, сърце, тяло и имущество. Те се явяват мерило за вярата и с голяма точност разкриват истинските праведници. Благочестивият човек също така е длъжен да спазва договора след неговото сключване.
Договор - това е изпълнение на задължения, които са възложени от Всевишния Аллах, и задълженията, които човек сам взема върху себе си. Става дума за задълженията на човек пред Аллах, тъй като Всевишният е заповядал на Своите раби да изпълняват тези задължения, а и те са обещали да ги изпълнят по надлежен начин. Те са сключили договор с Всевишния Аллах и са длъжни да останат верни на този договор. Тук става дума и за задълженията на човек пред другите раби, които произтичат от предписанията на Всевишния Аллах, а така също и клетвите, обетите и други задължения, които човек взема върху себе си.
Благочестивият човек също така е длъжен да проявява търпение в нужда. Нуждаещият се човек всестранно изпитва остра необходимост от търпение, тъй като той постоянно изпитва духовна или физическа болка, която не пада върху съдбата на останалите хора. Той страда, когато не може да се наслади на благата, на които се наслаждават останалите хора. Той страда, когато е гладен и неговите деца не могат да утолят глада си. Той страда, когато не може да си позволи да похапне това, което му се иска. Той страда, когато е лишен от дрехи и остава почти гол. Той страда, когато мисли за своето бъдеще и се готви за него. Той страда, когато не може да се скрие от студа. Тези и много други изпитания задължават човека, който изпитва нужда, да се запаси с търпение и да се надява на възнаграждение от Всевишния Аллах. Благочестивият човек е длъжен да прояви търпение при болести от най-различен вид. Ако той се е разболял от треска или страда от язва, ако страда от разстройство на стомаха или чувства силна болка в един от органите си дори ако го измъчва зъбобол или болка в пръстите, все едно той се нуждае от търпение, защото неговото тяло се измъчва, а духа слабее. Всяка болест се явява силно изпитание за човешката душа, особено, ако тя е тежка, и затова в такива случаи на мюсюлманите е заповядано да проявяват търпение и да се надяват на възнаграждение от Всевишния Аллах. Благочестивият човек също така трябва да проявява търпение и във вихъра на битката, т.е. по време на битката с врага, против който му е заповядано да се сражава. На хората им е трудно да участват в бойни действия, тъй като сраженията, раняванията и пленяването им доставят огромно безпокойство. Ето защо бойците се нуждаят от търпение и са длъжни да се надяват на възнаграждението на Всевишният Аллах, част от което е победата и поддръжката, обещана на търпеливите раби от Всевишния Аллах. Те са искрените. Ако човек изповяда изброените прекрасни убеждения, ако той извършва споменатите праведни деяния, всяко от които се явява резултат, доказателство и светлина на правата вяра, и ако той притежава изброените нравствени качества, които украсяват човек и неговия морален облик, то посредством тези деяния и качества той доказва правдивостта на своята вяра и се явява от онези, които се страхуват от Аллах. Благочестивостта на мюсюлманинът се проявява в това, че той избягва забранените постъпки и изпълнява заповедите на Всевишният Аллах. Споменатите в този айет деяния обхващат абсолютно всички праведни постъпки. Достатъчно е да се каже, че изпълнението на дадените задължения включват в себе си всички предписания на религията, и ако човек изпълнява точно и редовно тези предписания, то всички негови деяния могат да се смятат за правилни.
Именно, такива качества притежават благочестивите и праведните мюсюлмани. И е съвършено очевидно, че за благочестивост, правдивост и страх от Аллах на човек се дава огромно възнаграждение, както в живота на земята, така и след смъртта, което не може подробно да се опише в тълкуването на този айет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар