Не е позволено на мъж, който вярва в Аллах и Неговия пратеник, да се здрависва с жена, която не му е махрам.

Не е позволено на мъж, който вярва в Аллах и Неговия пратеник, да се здрависва с жена, която не му е махрам. 
Който прави това, то той извършва грях. 
Макил ибн Яссар предава, че Пратеникът САУС е казал:

 „По-добре е някой от вас да бъде прободен с желязна игла в главата, отколкото да докосва жена, която не му е позволена (т.е е чужда за него).“

Айша (Аллах да е доволен от нея) пък разказва: „Когато вярващите жени се преселили в Медина, те трябвали да дадат клетва на Пратеника САУС, че няма да съдружават нищо с Аллах, няма да крадат и няма да вършат зина.

Която от тях била съгласна, давала клетвата си.

Но кълна се в Аллах, ръката на Пратеника САУС не докосна ръката на нито една жена, а прие клетвите им устно.“

Умайма (р.а) относно здрависването с жени казва: Пратеникът САУС каза:

„Аз не се ръкувам с [чужди] жени“

(Ниса, ибн Маджа)

Гледните точки на 4-те имама по този въпрос са следните:
-Според Ханафи:

 Не е допустимо един мъж да докосва лицето или ръцете на една [чужда за него] жена, даже и да не съществува риск от провокиране на желание, защото по принцип е харам и не произхожда необходимост за това.

-Според имам Малик:

 Не е позволено на един мъж да докосва лицето или ръцете на жена, която не му е мухрим (и обратното), заради хадиса на Айша, който споменахме по-горе.

-Според фикха на имам Шафи:
Ал-Науауи казва:

 „Не е позволено да докосвате [чужда] жена по никакъв начин!“

Уали ал-Дийн ал-Ираки казва:

 „Ръката на Пратеникът САУС не се е допирала до ръката на никоя жена, с изключение на неговите съпруги и наложници, независимо дали се касаело до приемането на клетви или други случаи.

 Щом той не е правил това, макар че е непогрешим и извън всякакво подозрение....

От тук става ясно, че той се е въздържал от ръкуването, тъй като е харам за него да го прави.

Нашите учени фукаха са заключили, че е харам да се докосва не-мухрим жена, дори да става въпрос за частите, които не са аура (като ръцете и лицето).

Те обаче се различават в становищата си относно гледането им, когато няма опасност от пораждане на желание или фитна.

Забраната за докосване е по-силна от забраната за гледане, така че е харам да се прави, когато няма необходимост.

 Ако става дума за случай на необходимост като например медицинско лечение, посещение при зъболекар

(когато не може да се намери съответен от същия пол), тогава е допустимо, защото ситуацията го изисква.

-Според Ханбали: Ибн Муфти казва:

Абу Абдуллах (т.е имам Ахмед) бе попитан за човек, който се ръкува с жена.

 Той каза НЕ и бе категоричен, че е харам.

Попитах:

 Трябва ли той да се ръкува с нея изпод дрехата си?

Той каза:

 „Не“.

Шейх Такий ал-Дийн също подкрепя становището, че е харам, поради причината, че докосването е по-сериозно от гледането

(а гледането на чужди жени е харам).