Такуа (страхът от Аллах) е пътят на спасението.

-

Най-великото нещо, към което ни насочва Пратеника на Аллах (с.а.с) в това наставление е такуа — страхът от Всемогъщия и Велик Аллах.
Този страх обединява всичко добро и предпазва от всяко зло.
С този страх вярващите имат право да получат подкрепата и помощта на Всевишния Аллах:...
“Аллах е с Богобоязливите и с благодетелните”,
(ан-Намл: 128).
Заради тази такуа, Той им обещава добро препитание и избавяне от бедите:
“...За онзи, който се бои от Аллах, Той ще стори изход, и ще му даде препитание оттам, откъдето не е предполагал...”,
(ат-Талак: 2-3).
Благодарение на този страх, Той ще ги предпази от машинациите на враговете:
“...Но ако сте търпеливи и Богобоязливи, не ще ви навреди лукавството им с нищо ...”,
(Āл ‘Имрāн: 120).
Всевишния е сторил така, че за Него да е дълг да помилва тези, които имат страх от Него:
“...Моето милосърдие обхваща всяко нещо ще го пиша на онези, които са Богобоязливи ...”,
(ал-А‘рāф: 156).
Всевишния описва Себе си, че Той заслужава да се боят от Него и че Той ще помилва тези, които се боят от Него:
“...Той е Достойният да се боят от Него и е Достойният да опрости”,
(ал-Муддассир: 56).
А в задгробния живот, Той ще ги настани в съседство със Себе си:
“Богобоязливите ще пребъдат сред градини и реки — истинно обещание при Владетеля, Всемогъщия”,
(ал-Камар: 54-55).
Айетите и хадисите, които се отнасят за преимуществата на такуа — страха от Аллах, и величието на плодовете му са твърде много и няма нищо чудно, че такуа е пътят на вярващите и качество на пратениците и пророците:
“[Пророците-] те са онези, които Аллах напъти.
Следвай техния прав път ...”,
(ал-Ан‘āм: 90).
Такуа е повелята, както за предците, така и за нас, този, който се придържа към нея, побеждава и спечелва, а този, който се отвръща от нея, се погубва и губи:
“...И повелихме на дарените с Писанието преди вас и на вас да се боите от Аллах.
А ако сте неверници на Аллах е всичко на небесата и всичко на земята.
Аллах е над всяка нужда, всеславен”,
(ан-Нисā’: 131).