-
Такуа е многозначна дума.
Тя включва в себе си всичко, което се съдържа в исляма — ислямското верую (‘акийда), ислямските религиозни обреди (‘ибāдет), ислямските взаимоотношения (му‘āмелят) и ислямския морал (хулук, ахляк).
Всевишния казва: ...
“Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката.
Те са искрените и те са Богобоязливите”,
(ал-Бакара: 177).
“За освобождаване” — както на робите, така и на пленниците.
“Злочестие” — крайна бедност и нужда.
“Беда” — болести и други подобни.
Така че, такуа в този смисъл не може да се предава само с една дума или някакъв призив, към който се призовава без доказателство.
Такуа е дейност в послушание на Аллах (тā‘ат) и строго отказване от всяко прегрешение спрямо Всевишния и Аллах.
Благочестивите предци са тълкували думата такуа по следния начин:
“Да се подчинява на Аллах, а не да се бунтува.
Да се споменава, а не да се забравя.
Да Му се благодари, а не да се бива неблагодарен”.
Те усвоили този смисъл и го съблюдавали и в явните си действия, и в тайните — във всяко свое състояние, в изпълнение на една повеля от Всевишния Аллах и в отговор на един Негов повик, а именно:
“О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само отдадени”, (Āли ‘Имрāн: 102).
Тоест, умирайте само като мюсюлмани. Вижте повече
Такуа е многозначна дума.
Тя включва в себе си всичко, което се съдържа в исляма — ислямското верую (‘акийда), ислямските религиозни обреди (‘ибāдет), ислямските взаимоотношения (му‘āмелят) и ислямския морал (хулук, ахляк).
Всевишния казва: ...
“Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката.
Те са искрените и те са Богобоязливите”,
(ал-Бакара: 177).
“За освобождаване” — както на робите, така и на пленниците.
“Злочестие” — крайна бедност и нужда.
“Беда” — болести и други подобни.
Така че, такуа в този смисъл не може да се предава само с една дума или някакъв призив, към който се призовава без доказателство.
Такуа е дейност в послушание на Аллах (тā‘ат) и строго отказване от всяко прегрешение спрямо Всевишния и Аллах.
Благочестивите предци са тълкували думата такуа по следния начин:
“Да се подчинява на Аллах, а не да се бунтува.
Да се споменава, а не да се забравя.
Да Му се благодари, а не да се бива неблагодарен”.
Те усвоили този смисъл и го съблюдавали и в явните си действия, и в тайните — във всяко свое състояние, в изпълнение на една повеля от Всевишния Аллах и в отговор на един Негов повик, а именно:
“О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само отдадени”, (Āли ‘Имрāн: 102).
Тоест, умирайте само като мюсюлмани. Вижте повече
Няма коментари:
Публикуване на коментар