Когато имама рецитира тихо дълга сура от Корана какво трябва да прави молещия се зад него?

Това, което е предписано за служещия по време на молитва, в която Коран се чете тихо, е да рецитира сура ал-Фатиха и каквото може друго от Корана в първите два рак’ат, независимо дали води молитвата или се моли зад имам, защото Ибн Маджа (843) предава от Джабир ибн ‘Абд-Аллах р.а., който казал: „Рецитирахме Откриването на Книгата (сура ал-Фатиха – бел.пр.) и сура след имам в първите два рака’т на Зухр и ‘Аср, а впоследните два рак’ат (рецитирахме) Откриването на Книгата“. Хадиса е класифициран като сахих от ал-Албани в Сахих Ибн Маджа.

Служещия – независимо дали води молитвата или се моли след имам – може да рецитира повече от една сура след ал-Фатиха в първите два рак’ат, поради предание, разказано от ал-Бухари (775) и Муслим (822) от Ибн Мас’уд р.а., който казал: „Знам за два, които Пратеника на Аллах с.а.с. обикновено казваше заедно. И спомена двайсет сури от ал-мусхаф, две по две, на всеки рак’а.

Например Пророкът с.а.с. рецитирал ал-Рахман и ал-Наджм заедно в един рак’а, и ал-Камар и ал-Хаакка заедно, и ал-Тур и ал-Зарийат заедно, и ал-Уаки’а и ал-Калам заедно.

Сифат Салат ал-Наби сас от ал-Албани, стр. 104

Факта, че е позволено да се рецитират две сури след ал-Фатиха е показан и в предание от ал-Бухари в Частта за рецитиране на две сури заедно. От Анас ибн Малик р.а., който казал:

„Мъж от Ансарите водеше молитвата им в джамията на Куба’ и всеки път започваше с Кул Хуа Аллаху Ахад докато я завърши, тогава след нея казваше друга сура. И това правеше на всеки рак’ат. Другарите му си говориха за това и му казаха: „Започваш с тази сура и после решаваш, че не е достатъчно и рецитираш друга. Или казвай само нея или я остави и рецитирай нещо друго.“ Той отговорил: „Няма да го направя. Ако желаете, оставете ме да ви водя молитвата по този нaчин и аз ще го сторя. А ако не желаете, ще ви оставя.“ Те решили, че той е най-добрия от тях и не пожелали друг да води молитвата им.

Когато Пророкът с.а.с. дошъл при тях, му разказали историята и той рекъл: „О, еди кой си,какво те кара да откажеш онова, което другарите са ти казали да направиш? Какво така те придържа към тази сура във всеки рак’а?“ Отговорил: „Обичам я“. Той с.а.с. казал: „Обичта ти към тази сура те въвежда в Рая“.

Виж: Фатауа ал-Лажна ал-Даа’има, 6/403

Що се отнася до последните два рак’ат, основния принцип е, че трябва да се рецитира само сура ал-Фатиха поради предание от Муслим (451) от Аби Катада р.а., че Пророкът с.а.с. е рецитирал Откриването на Книгата и сура в първите два рак’ат на Зухр и ‘Аср и понякога ни оставяше да чуем ая, а на последните два рак’ат рецитираше (само) ал-Фатиха.

Това е основния принцип, но е позволено на служещия да рецитира сура след ал-Фатиха и на последните два рак’ат понякога, поради предание от Муслим (452) от Абу Саид ал-Худри р.а.,че Пророкът с.а.с. е рецитирал на първите два рак’ат на Зухр приблизително трийсет знамения на всеки рак’а, а на последните два рак’а приблизително петнайсет строфи, или е казал: половината от това. В първите два рак’ат на ‘Аср рецитирал на всеки рак’а приблизително петнайсет знамения, а на последните два рак’ат приблизително половината от това.

Шейх ал-Албани, Аллах да се смили над него, е казал: Този хадис показва, че рецитиране на повече от ал-Фатиха в послените два рак’ат, е Сунна и много Асахаба поддържат това становище, включително Абу Бакр ал-Сиддик р.а. Това е и гледната точка на ал-Шафа’и,независимо дали е за Зухр или за друга молитва. Сред нашите по-късно учени това становище се следва от Абу’л-Хасанат ал-Лакнауи..Край на цитата.

Шейх Ибн ‘Утаймин е бил запитан:

Ако служещия е привършил рецитирането на ал-Фатиха и на друга сура в молитвата, в която Коран се рецитира тихо, а имама още не се е поклонил, трябва ли тихо да чака?

Отслужващия молитвата не трябва да стои тихо, ако е привършил с рецитирането на сура ал-Фатиха и друг сура преди имама да се поклони, по-скоро трябва да рецитира, докато имама се поклони. Ако молитвата е на втория рак’ат преди руку и имама не сее поклонил все още,молещия се трябва да рецитира друга сура след ал-Фатиха до поклона, защото не трябва да има мълчание по време на молитвата, освен когато се слуша рецитирането на имама. Край на цитата.

Мажму’ ал-Фатауа Ибн ‘Утаймин, 15/108

източник: Islam-Q&A, Въпрос № 69846

Разрешено ли е жена да чете Коран по време на месечен цикъл?

Учените са на различни мнения по въпроса.

Мнозинството казват,че жена не бива да чете Коран по това време.

Това е мнението на мадхаба на имам Ахмад.

Другите учение разрешават,на база на факта,че няма автентични доказателства за забрана.

Освен това рецитацията на Корана сама по себе си е предпоръчителна.

Извода е,че ние трябва да следваме средния път и рецитираме Корана ако действително има нужда от това,напр. жената се страхува да не забрави запаметеното;учи;прави дуи,в които има айати и т.н.

Ако не се налага да чете Коран е най-добре да рецитира общоприетия зикр(споменаване и възхваляване на Аллах),за да е на сигурната страна.

И това е мнението,което е най-близо до истината т.е. да се рецитира,когато наистина се налага.

[Фат-х дил Джалаали уа ал-Икраам от Шейх Ибн Утаймин,Том 1,стр. 593]

Какво ще кажете за носенето на панталон от жените във връзка с покриването на тялото по време на намаз (молитва)? Може ли да се говори за недостатък на намаза, кланян с панталон?

За намаза е важно да се спазва задължението, свързано с покриването на задължителните места.

 Цялото тяло, освен лицето, ръцете и краката, трябва да бъде покрити.

 Облеклото трябва да е свободно, плътно и дълго, така че да не очертава формата на никоя част от тялото.

Ако панталонът отговаря на тези изисквания и осигурява по-сигурно покриване на тялото по време на седжде и рукю, значи изискванията на намаза се спазват.

Носенето на широка и дълга връхна дреха (пардесю)

 се приема като важна нужда, която осигурява спокойствие.

Трябва ли, когато отслужват молитвата намаз, жените да са с чорапи? Има ли изискване долната част на крака, започващ от изпъкналите части, да бъдат покрити по време на намаз? Неправилна ли е поради тази причина отслужената с боси крака молитва?

За жените е фарз (задължение) да се забрадят. Но покриването на краката не е задължително.

По тази причина кланянето на намаз без чорапи не разваля молитвата.

Облеклото, предписано за молитва, трябва да покрива цялото й тяло, освен лицето, ръцете и краката.

Може да се кланя намаз, когато лицето, ръцете и краката не са покрити.

 Ако полата е дълга до глезените на краката и краищата й покриват тези места, задълженията, свързани с предписаното облекло за молитва, ще бъдат спазени. Покриването на целите крака е севап (благодеяние),

 но не се счита за задължение

Понякога по време на намаз (молитва) забрадките на жените се залепват на челото им и се спускат като перде между челото и седжaдето (килимче за молитва). Така челата им по време на седжде (поклон) не се допират изцяло до земята. Това възпрепятства ли седждето?

По време на седжде челото трябва да допира земята. Доколкото е възможно, преградите, които не допускат челото да допре мястото на седжде, трябва да се отстранят. Челото открито трябва да допре седждето

 (мястото на поклон).

 Но това тънко було от плат, което се залепва на челото и спира допира със земята при непредвидени ситуации, не пречи на седждето.

 Влизането на върховете на чалмите на сподвижниците на Пророка между челата и седждето не пречило на изпълняването му.

Имало е сподвижници, които са правели седжде на върха на чалмата си поради горещината на земята.

Но заедно с това трябва да се внимава по време на седжде. Ако не е принудително, челото трябва да се оставя открито.

По-подходящо е да не се дава повод да се спускат прегради между челото и седждето като забрадките, чалмите и шапки.

Чисти ли са кучетата и котките и можем ли да отслужваме намаз, ако те докоснат дрехите ни?

Урината, слюнките и изпражненията на животните, на които месото не се яде, се считат от неприятните нечистотии.
На птици, на които месото също не се яде, като ястреби и орли, нечистотиите им се считат за по-леки.

А от животните, на които месото не се яде, само слюнката и козината на котката се считат за чисти.

 Затова, ако върху дрехата ви има котешка козина или котката е облизала ръката ви, то това не е пречка за молитвата намаз.

Тъй като котката често е много близо до хората, докосва мебелите вкъщи и често облизва ръцете, краката и дрехите на хората, за да не се затрудняват, Всевишният е отредил слюнката и козината й за чисти.

 В тази връзка Пратеникът Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва:

 „Те (котките) не са мръсни. Просто те обикалят повече около вас.“
А относно чистотата на кучетата, според мезхеба на Ханефи, самите кучета не се считат за нечисти.

Защото кучетата се използват при защита и ловуване. Затова, ако куче се потрие в дрехите ви, може да отслужвате молитва намаз с тези дрехи.

За нечисти се считат слюнката и изпражненията на кучето. Ако кучето постави уста в някоя купа, то този съд задължително трябва да се измие седем пъти.

 Пратеникът на Аллах е повелил:

 „Ако куче пие от съда на някой от вас, то нека измие съда седем пъти.“
Според мезхеба на Малики, независимо дали кучето е пазач или овчарско куче, като цяло то е чисто.

 Само в случай че се храни от някой съд, той трябва да се измие седем пъти.

 Не е нужно да се измива мястото, където е паднала част от слюнката на кучето.

А според мезхебите на Шафи и Ханбели кучетата, както и прасетата, се считат за нечисти.

Изцапаните от тях дрехи, трябва да се измият седем пъти, като едното измиване трябва да е с пръст.

Същността на намерението

Намерението на човек не е изричането на думите: „Възнамерявам да направя това и това.” То е изблик от сърцето, което действа като войн, вдъхновен от Аллах. Понякога е лесно, друг път - трудно. Един човек, чието сърце е напълно праведно, за него е лесно да има добри намерения през повечето време. Такъв човек има сърце, напълно погълнато от корените на доброто, което в повечето случаи се проявява в извършването на добри дела. Що се отнася до онези, чиито сърца са привързани и обхванати от земни неща, те намират това за трудно и дори задължителните дела (ибадети) стават трудни и неприятни.

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ казва:
„Делата са единствено според намеренията и на всеки ще се въздаде само според онова, което е възнамерявал. Който се е преселил заради Аллах и Неговия Пратеник, преселението му е заради Аллах и Неговия Пратеник. А който се е преселил, за да получи земни блага, или за да встъпи в брак с жена, преселението му е заради онова, за което се е преселил.”/1/

Имам Шафии казва:
„Този хадис е една трета от цялото знание.”

Думите „делата са единствено според намеренията”, означават, че само делата, които са извършени в съответствие със сунната са приемливи и ще има награда за тях, ако намерението зад тях е било искрено. Точно както и словата на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/:
„Делата зависят от последните действия.”/2 /

Също така думите „на всеки ще се въздаде само според онова, което е възнамерявал” означават, че наградата за делата зависи от намерението зад тях. След като посочва този принцип, Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ дава пример за него, казвайки: „Който се е преселил заради Аллах и Неговия Пратеник, преселението му е заради Аллах и Неговия Пратеник. А който се е преселил, за да получи земни блага, или за да встъпи в брак с жена, преселението му е заради онова, за което се е преселил.”

Така че дела, които на пръв поглед са еднакви може да се различават, защото намеренията зад тях са различни по степен на доброто и злото, и от един човек до друг.
Добрите намерения не променят същността на забранените дела. Невежите не трябва да разбират грешно смисъла на хадиса и да си мислят, че доброто намерение може да превърне забранените дела в допустими такива. Думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ по-горе се отнасят до ибадетите и позволените дела, не за забранените. Ибадета и позволените дела могат да се превърнат в забранени такива, заради намерението зад тях, а позволените дела могат да станат и добри и лоши чрез намерението; но нередните(лошите) дела не могат да станат дела от ибадета, дори и с добри намерения. /3 /

Когато лошите намерения са съпроводени от недостатъци в самите дела, то тежестта и наказанието за тях се увеличават. Всяко похвално дело трябва да се корени в добро намерение; само тогава то може да бъде считано за достойно за награда. Основният принцип трябва да бъде този, че делото е с намерение за подчинение единствено на Аллах. Ако намерението ни е, за да се покажем, то тези същите дела на подчинение всъщност ще станат дела на неподчинение. Що се отнася до позволените дела, те всички включват намерения – които могат потенциално да ги превърнат в превъзходни дела, които ще доближат човек до Аллах и ще го дарят с близостта на Аллах.

Превъзходството на намерението

Умер ибн Ал-Хаттаб /радиаллаху анху/ казва:

„Най-добрите дела са да правиш това, което Аллах е заповядал, да стоиш далеч от това, което Аллах е забранил и да имаш искрено намерение в това, което Аллах иска от нас.”/4 /

Някои от предшествениците ни са казали:
„Много малки дела стават велики, заради намеренията зад тях. Много велики дела, от друга страна, стават малки, защото намеренията зад тях липсват.”

Яхя ибн Ебу Кесир казва:
„Учете за намеренията, защото тяхната важност е по-голяма от важността на делата.”
Ибн Умер веднъж чул един човек, поставяйки своя ихрам да казва:
„О,Аллах!Възнамерявам да извърша Хадж и Умра.” И му казал: „Не са ли всъщност хората тези, които информираш за твоето намерение? Аллах не знае ли вече това, което е в сърцето ти?”/5 /

Така е, защото добрите намерения изключително засягат сърцето, така че те не тршбва да бъдат изказвани по време на ибадет.

Бележки:

Всепризнат хадис
Бухари, Китаб Ал-Кадр,11/499
Това е илюстрирано в хадис в Сахих Муслим, в който се предава от Ебу Зерр, че Пратеника Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ казва: „Ще получите награда за садака, дори когато имате сексуално взаимоотношение с вашите съпруги.” Сахабите казват: „Нима ще бъдем наградени за задоволяването на нашите физически желания?” Той /саллеллаху алейхи уе селлем/ отговорил: „Ако имате забранени (харам) взаимоотношения, ще извършите грях; така, ако имате халал взаимоотношения, ще бъдете наградени.” Имам Неуеуи казва: „Хадисът ясно показва, че позволените дела стават ибадет, ако има добро намерение зад тях; сексуалните взаимоотношения става акт на обожание, ако е съпроводено от някое от следните добри намерения: поддържане на добри отношения към вашата съпруга, както Аллах е заповядал, надявайки се да имате като резултат от това взаимоотношение добро и праведно потомство; запазвайки вашето целомъдрие и това на жена ви; помагайки да се предотвратят харам похотливи погледи или мисли, или харам взаимоотношения, както и всяко друго добро намерение.”
Техзиб ел-Есма’ ли-Неуеуи1/173/. Ебу Исхак еш-Ширази влязъл веднъж в джамията, за да яде нещо, както обичайно и разбрал, че е изпуснал един динар. Върнал се по пътя си и го намерил на земята, и тогава го оставил там, казвайки: „Може да не е мой, може да принадлежи на някого другиго.”
Сахих, Джами’л-улум уел-Хикям, стр.19

Отсъждане за служене, при което се споменават нововъведения и неща, които представляват съдружаване

    Мирът, милостта и благодатта на Аллах да бъдат върху вас. Аллах да ви изведе на правия път. До мен достигна вашето писмо. Както се разбира от него, във вашата страна има хора, споменаващи Аллах по начин, който се приема като нововъведение в религията (бидат), понякога - като съдружаване с Аллах (ширк). За тях Всевишния Аллах не е низпослал довод. Освен това те били приписвани на Али ибн Аби Талиб (р.а.) и на други изтъкнати личности, които правели това с мисълта, че така ще се приближат към Аллах, на специални събирания или в джамиите след вечерната молитва.

 

   От този род са слова като: „О, хора на Аллах, заради Аллах,с помощта на Аллах ни помогнете!", „О, пророци!", „О, изтъкнати хора!", „О, потомци на Мухаммед!", „О, владетели на помощ, помогнете ни! Застъпете се за нас заради Аллах. Този ваш раб неизменно стои на вратата ви, той е загрижен заради своите недостатъци. Помощ, о Пратенико на Аллах! Няма друг, към когото да се обърна, само вие можете да изпълните желанията ми. Вие сте най-добрите раби на Аллах, заради уважението към господаря на мъчениците (шехидите) Хамза! Заради уважението към онези от вас, които ще ни помогнат, приеми молбата ни, о, Пратенико на Аллах." или: „О, Аллах мой! Благовествай халифа, когото Ти стори средство за проявлението на Твоите тайни и за разпространяването на светлината на Всемилостивия, и така го стори довереник на Господното място и халиф на тайните на Твоята особа...."

   Вашата молба е да обясня кое от тези споменавания представлява нововъведение в религията, кое - съдружаване с Аллах, и дали молитвата, извършена с имам, който прибягва до такива споменавания, е редовна или не. Разбрах всичко, което сте споменал, а отговорът е следният:

   Славата е само на Аллах. Мир и благослов над Пророка, след когото друг пророк не ще има, над неговото семейство, сподвижници и над всички до Съдния ден, които посредством него ще достигнат Правия път.

   Аллах да ти даде сполука и знай, че Всевишния Аллах не е създал творенията, за да служат на други творения, а да служат единствено на Него, без да Го съдружават, затова е изпращал пророци (Мир и благослов над тях!). По този въпрос Всевишния Аллах повелява:

   Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат. [51:56]

   Рабство означава подчинение на Аллах и на Неговия пратеник, и изпълнение на онова, което са разпоредили. Това е следствие от вярата в Аллах и Неговия пратеник, от искреността на служенето - единствено в името на Аллах, от силната любов към Аллах и от пълното преклонение пред Него. Всевишния Аллах е повелил:

   И повели твоят Господ да не служите другиму освен Нему.[17:23]

   Това означава, че Всевишния Аллах е предписал и заповядал да се служи единствено на Него. Той е повелил още:

   В името на Аллах, Всемилостивця, Милосърдния!Хвала на Аллах -Господа на световете, Всемилостивия, Милосърдния, Владетеля на Съдния ден! Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем. [1:1-5]

   В тези знамения Всевишния Аллах разкрива, че единствено Той заслужава служението и че единствено от Него може да бъде търсена подкрепа. Той повелява: На Аллах служи, предан Нему в религията! Единствено Аллах е достоен за чистата религия. [39:2-3]

   Зовете Аллах, предани Нему в религията, дори неверниците да възненавиждат това, [40:14]

   Джамиите са само за Аллах и затова не зовете никой друг заедно с Аллах! [72:18]

   По този въпрос има много знамения и всички сочат, че преклонението трябва да бъде единствено пред Аллах, без да се съдружава с друг. Всеизвестен факт е, че зовът във всичките му разновидности представлява служене. Съгласно споменатите знамения, смисълът на които се потвърждава на много места в Свещения Коран, да се умолява за помощ друг освен Аллах не е допустимо. Що се отнася до обикновените материални неща и обстоятелства редно и допустимо е да се търси помощ от хората според техните възможности, това не е служене. Коранът, сунната и тълкувателите изразяват единодушното мнение, че в житейските дела е редно и позволено да се умоляват за помощ хора, например - синове, прислуга, за предотвратяване на беда и т.н. Възможно е също така да се търси помощ от човек за нещо, което е по силите му, или от такъв, който се намира надалеч, да се търси помощ чрез писма или други средства за построяване на дом, ремонт на автомобил и т.н. За подобни обстоятелства се съобщава в едно от знаменията на Сура Разказа:

   Онзи, който бе от неговата общност, го извика на помощ срещу онзи, който бе от враговете му. [28:15]

   По същия начин е допустимо при борба, война и други подобни случаи човек да потърси помощ от своите близки. Обаче да се молят за подкрепа покойници, джинове, ангели, дървета, камъни и други, представлява най-голямото съдружаване с Аллах и е поведение, не по-различно от това на първите идолопоклоници в упованието им на техните идоли Узза, Лат и т.н. От същото естество е да се търси помощ от жив човек, смятан за светец (аулия), за лечение на болни, за напътствие на сърцата, за влизане в Рая, за спасяване от Ада и други подобни, което е по силите единствено на Аллах. Всички знамения и хадиси показват, че при всякакви обстоятелства е необходимо сърцата да се насочат към Аллах и служенето да се отдаде единствено на Него. Както се посочва в Свещения Коран, целта при сътворението на човека е била именно тази:

   И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него? [4:36]

   Съгласно хадис, сведен от Муаз (р.а.), Пратеника (с.а.с.) е казал:

   „Правото на Аллах над Неговите раби е да Му служат, без да Го съдружават с друг." (Бухари и Муслим).

   Съгласно хадис сведен от Ибн Месуд (р.а.), Пратеника (с.а.с.) е казал:

   „Онзи, който умре, съдружавайки с Аллах, той отива в Ада." (Бухари)

   Съгласно хадис сведен от Ибн Аббас, Пратеника, (с.а.с.) е казал, когато го е изпратил в Йемен:

   „Ти ще отидеш при народ от хората на Писанието. Първо ги призови да засвидетелстват, че няма друг бог освен Аллах." Друго предание гласи: „Призови ги да засвидетелстват, че няма друг бог освен Аллах и че аз съм Негов пратеник."

   В предание на Бухари се цитира: „Призови ги да признаят, че Аллах е единствен." (Бухари и Муслим)

   В хадис от достоверния сборник на Муслим Тарик ибн Ушайм ал-Асджаи (р.а.) се казва:

   „Под възбрана са имотът и душата на онзи, който приеме единосъщието на Аллах, отричайки онези, на които се служи освен на Аллах, а делото му остава за пред Аллах."

   Има много подобни хадиси. Вярата в Единствения Бог лежи в основата и същността на Исляма, това е и мъдростта, скрита в сътворяването на хората и джиновете и в изпращането на всички пророци. Вече бяха споменати знамения, които съдържаха доводи за това. Едното от тях бе:

   Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат. [51:56]

   Сред доказателствата по този въпрос са и следващите знамения:

   И при всяка общност изпратихме пратеник: „Служете на Аллах и странете от сатаните!" [16:36]

   И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: „Няма друг бог освен Мен! Служете [единствено) на Мен!" [21:25]

   Всевишния Аллах известява, че Нух, Худ, Салих и Шуайб са казвали на народите си:

   „O, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него! [7:59]

   Както съобщават горните знамения, такъв е призивът на всички пророци. Противниците на пророците оспорили онова, което те повелили и отказали да изоставят идолите, в които вярвали, освен в Аллах. Всевишния Аллах оповестява, че на Худ било казано:

   „Нима дойде при нас, за да служим единствено на Аллах и да изоставим онова, на което са служили бащите ни?[7:70]

   Всевишния Аллах известява също, че когато и Мухаммeд (с.а.с.) ги призовал да служат единствено на Аллах и да отхвърлят всичко друго, в което вярват освен Аллах - покровители, идоли, дървета и т.н., те казали:

   Нима превърна той боговете в един бог? Това наистина е нещо изумително." [38:5]

   А в Сура Строените в редици се посочва, че те казвали:

   Когато им се рече: „Няма друг бог освен Аллах!" те се възгордяваха. И казваха: „Нима ще изоставим боговете си заради един луд поет?" [37:35-36]

   И по този въпрос има много знамения. Нека Аллах отреди сполука в прозрението и знанието по верските въпроси и за теб и за мен! Вече си разбрал, че начинът на призоваване и умоляване, който си споменал в своя въпрос, при всички случаи представлява съдружаване с Аллах, не по-различно от най-голямото съдружаване с Него. При всички случаи то е служене на друг, а не на Аллах, и представлява търсене на помощ от покойници и от несъществуващи сили. Единствено във възможностите на Аллах е да дава подобна подкрепа. От друга страна това е съдружаване, по-тежко от идолопоклонството на предшествениците, защото те съдружавали само във време на благодат, но при бедствия ставали раби единствено на Аллах и това е, защото знаели, че само Аллах може да ги избави от злощастията. В Своята ясна Книга Всевишния Аллах е повелил:

   И когато се качат на кораб, те зоват Аллах, предани Нему в религията. А щом Той ги спаси към сушата, ето ги - пак съдружават.[29:65]

   В друго знамение, обръщайки се към тях, Всевишния Аллах повелява:

   И когато ви засегне беда в морето, онези, които зовете, изчезват, освен Него. А когато Той ви изведе на сушата, вие се извръщате. Човекът е неблагодарник.[17:67]

   Някои наши съвременници, които съдружават с Аллах, може да кажат: „Ние нямаме претенции, че те ще ни донесат полза или че ще излекуват болните ни, а само желаем да се застъпят за нас пред Аллах."

   На такива хора бихме отговорили:

   Сходни намерения имаха и предишните съдружаващи. И те не казваха, че идолите сътворяват и че дават препитанието, че могат да донесат полза или вреда. В Свещения Коран Всевишния Аллах е отхвърлил това обстоятелство и е подчертал, че те се надявали именно на застъпничество, на съдействие от идолите и на доближаване към Аллах чрез тях. В сура Юнус Всевишния Аллах повелява:

   И служат не на Аллах, а на онова, което нито им вреди, нито им помага, и казват: „Тези са нашите застъпници пред Аллах."[10:18]

   Всевишния Аллах е дал следния отговор на техните претенции:

   „Нима ще известите Аллах за нещо, както на небесата, така и на земята, което Той да не знае? Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружават! [10:18]

   В това знамение Всевишния Аллах разкрива, че езичниците не са знаели, че на земята и на небесата не съществува застъпник какъвто имат предвид. За Аллах не съществува нещо, което Той да не знае. За Него няма тайни. В сура Тълпите Всевишния Аллах прогласява, че служенето е единствено на Аллах и че рабите трябва да отдават служенето си искрено и единствено на Него: Низпославането на Книгата е от Аллах, Всемогъщия, Премъдрия. Низпослахме на теб Книгата с истината. На Аллах служи, предан Нему в религията! Единствено Аллах е достоен за чистата религия. [39:1-3]

   Това е така, защото повелята към Пратеника (с.а.с.) да служи искрено и единствено на Него е повеля, която се отнася за всеки човек. Терминът „религия" в горното знамение означава служене. А както бе споменато, служенето е подчинение пред Аллах и Неговия пратеник. Както зовът, търсенето на помощ, страхът, надеждата, жертвеното животно и обетът се включват в служенето, така и молитвата, говеенето и другите задължения влизат в него. По-натам в споменатото знамение се казва:

   Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие.[139:31]

   В знамението Всевишния Аллах известява, че езичниците обожават идолите и изоставят Аллах само за да ги доближат до Него. Това е намерението както на предишните, така и на съвремените езичници. Всевишния Аллах отхвърля това по следния начин:

   Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина Аллах не напътва никой лъжец, неблагодарник. [39:3]

   Всевишния Аллах разкрива, че претенциите им идолите да ти доближат до Него са лъжа и понеже им служат, те са станали неверници. И така, всеки, който притежава и най-малката способност да разсъждава, разбира, че причината за поведението на предишните езичници е вярата им в покровители като дървета, камъни и други творения. Смятали ги за свои застъпници пред Аллах и мислели, че идолите ще удовлетворят техните потребности - без позволението и съгласието на Аллах, така както пред крале и управници помагат застъпници. И така, те оприличавали Аллах на крал и управник, и казвали: „Както онзи, който има някаква нужда и определя свои ближни везири за посредници, така и ние, служейки на Неговите пророци и на онези, които определяме за покровители, се доближаваме до Аллах."

   По-голяма заблуда от тази не може да съществува, защото Всевишния Аллах няма себеподобни и не може да бъде оприличавай на Неговите творения. Без Неговото позволение никой не може да се застъпи пред Него, а и застъпничеството ще бъде само за онези, които вярват в единствения Бог. Всевишния Аллах е онзи, който има мощ за всяко нещо, Който всяко нещо знае и Който е най-Милосърдния от милосърдните. На никого не е подвластен Той и от никого не се бои, защото противно на кралете и управниците, Всевишния Аллах господства над Своите раби и се разпорежда по Своя преценка. А кралете не само са лишени от способност за всичко, но и от знание за всяко нещо. Силите им са ограничени, затова се нуждаят от съветници и помощници по въпросите, които са неспособни да решат. Всевишния и Превелик Аллах не изпитва нужда от никое Свое творение и е по-милосърден към тях и от собствените им майки. Той е справедливият Съдник, Който със Своята мъдрост, знание и могъщество поставя всяко нещо на мястото му. Поради това, от всяка гледна точка е заблуда Той да бъде сравняван с творенията Си. В Свещения Коран Всевишния Аллах е разяснил, че онези, които Го съдружават с творенията, ги изравняват с Онзи, който е Твореца, Даващия препитание, Управляващия, Помагащия на изпадналите в трудност, Премахващия злините, Даващия живота и смъртта...

   Но, както Всевишния известява в цитираните по-долу знамения, противоречието между пророците и съдружаващите с Аллах произтича от това, те да отдават служенето искрено и единствено на Него:

   И ако ги попиташ кой ги е сътворил, ще кажат: Аллах!" [43:87]

   Кажи: „Кой ви дава препитание от небето и от земята? Или кой владее слуха и зрението? И кой изважда живото от мъртвото, и изважда мъртвото от живото? И кой управлява делото?" Ще рекат: Аллах!"Кажи: А нима не се боите?" [10:31]

   Споменахме, че сблъсъкът между пророците и общностите произтича от това, те да отдадат служенето си единствено на Аллах. Всевишния повелява също:

   И при всяка общност изпратихме пратеник: „Служете на Аллах и странете от сатаните!" [16:36]

   Има още много знамения с подобен смисъл. На много места в Свещения Коран Всевишния Аллах е споменал въпроса за застьпничеството, а в сура Кравата повелява:

   Кой ще се застъпи пред Него, освен с Неговото позволение?[2:255]

   А в сура Звездите се повелява:

   И колко ангели има на небесата, чието застъпничество не избавя от нищо, освен след като Аллах позволи комуто пожелае, и благоволи. [53:26]

   В сура Пророците се казва за ангелите:

   И се застъпват само за онзи, от когото Той е доволен. И от страх пред Него тръпнат. [21:28]

   Всевишния и Всеславен Аллах известява, че е доволен не от неверието, а от признателността на Своите раби. Благодарността на рабите към Него се изразява чрез вярата в Неговото Единосъщие и чрез изпълнение на Неговите повели. В сура Зумар се повелява:

   Ако Го отричате, Аллах не се нуждае от вас. И не приема Той неверието у Своите раби. А да сте признателни, това приема Той за вас. [39:7] В хадис, включен в достоверният сборник на Бухари и предаден от Абу Хурайра, се казва, че когато Пратеника (с.а.с.) бил попитан: „Кой най-много ще бъде ощастливен от твоето застъпничество?", той отговорил: „Онзи, който искрено и от сърце изрече - Няма друг бог освен Аллах „Ля иляха иллаллах".

   В друго предание вместо „сърце" се споменава „от душа". Съгласно достоверен хадис, сведен от Анас (р.а.), Пратеника (с.а.с.) е казал:

   „От всеки пророк е приеман зов на този свят и всеки е отправял зова си още през земния живот. Аз запазих зова си, за да се застъпя за своята общност в Съдния ден. С позволението на Аллах онзи, който не е съдружавал с Него, ще бъде удостоен със застъпничеството." Има още много хадиси в този дух.

   Всички споменати знамения и хадиси, съдържат довод, че не е допустимо под какъвто и да е предлог да се служи на друго същество, освен на Аллах и че застъпничеството принадлежи на Всевишния Аллах. В Свещения Коран се повелява:

   Кажи: „На Аллах принадлежи застъпничеството изцяло. [39:44]

   Човек може да получи застъпничество само ако Всевишния Аллах позволи да се застъпят за него, при това - ако Той е доволен от онзи, за когото се застъпват.

   Както се каза по-горе, Всевишния Аллах е доволен единствено от вярата в единосъщието на Бога. Що се отнася до съдружаващите, както сам Аллах известява, за тях не е отреден дял от застъпничеството:

   Затова не ще им помогне ничие застъпничество. [74:48]

   За угнетителите не ще има нито приятел, нито застъпник, който да бъде послушан. [40:18]

   От повелята на Всевишния Аллах се разбира, че „угнетител" означава „съдружаващ":

   “Неверниците са угнетителите". [2:254]

   Съдружаването е огромен гнет." [31:13]

   Сега да се спрем на въпроса относно някои групи, които при споменаването на Аллах в джамиите или на други места казват: „О, Аллах! Отправи мир и благослов над онзи, който си отредил да бъде средство за разкриването на Твоите тайни и за разпространението на светлината на Всемилостивия, и си го сторил покровител на свещеното място и халиф на тайните на Твоята особа." На този въпрос може да се отговори по следния начин. Това слово и други подобни на него са пропити от крайност и престъпване на нормите. Съгласно достоверен хадис на Муслим, предаден от Абдуллах ибн Месуд (р.а.), Пратеника (с.а.с.) е казал:

   „Погубиха се тези, които в религията стигнаха до крайности! И три пъти повтори това слово."

   По повод на стигащите до крайност казва: „Това са хора, които се впускат в теми, непосилни за техните умове и навлизат в теми, които не ги засягат, както философите стигат до безпредметно задълбаване и изследване на даден въпрос."

   Абу ас-Саадат ибн ал-Асир разяснява, че това са хора прекаляващи в словото, които с все сила крещят, а словата им са повърхностни. Този термин се използва за всеки, който в словото и делата престъпва мярката.

   От определенията, които двамата езиковеди дават, всеки разбира, че да се отправя мир и благослов (салауат) към Пророка по този начин е недопустимо прекаляване. Необходимо е от достоверните предания на Пратеника (с.а.с.) да се търсят позволените начини за отправяне на мир и благослов към Пратеника (с.а.с.). Ако човек изпълни това, ще схване, че няма нужда от други словосъчетания.

   В хадис, включен в достоверните сборници на Бухари и Муслим и предаден от Кааб ибн Уджра (р.а.), се казва, че когато един от сподвижниците попитал: „О, Пратенико на Аллах, повелено ни бе да ти отправяме мир и благослов, как да го правим?", Пратеникът (с.а.с.) отвърнал:

   „О, Аллах мой! Спусни Своята милост над Мухаммад и над семейството на Мухаммeд, както я спусна над Ибрахим и семейството на Ибрахим. Ти си прославян, велик."

   В хадис на Бухари и Муслим, предаден от Абу Хамид ас-Саиди (р.а.), се съобщава, че когато сподвижник попитал: „О, Пратенико на Аллах, как да ти отправяме мир и благослов?", той отвърнал:

   „О, Аллах мой! Спусни милост над Мухаммед, съпругите и потомството му, както си спуснал милост над семейството на Ибрахим. Спусни благодат над Мухаммед, както си спуснал благодат над семейството на Ибрахим."

   Съгласно хадис от достоверните хадиси на Муслим, предаден от Абу Масуд ал-Ансари, Башир ибн Сад казал: „О, Пратенико на Аллах, Аллах повели да ти отправяме мир и благослов. Как да го правим?". След известно мълчание Пратеника(с.а.с.) отговорил:

   „Казвайте: „О, Аллах мой, спусни милост над Мухаммeд и семейството на Мухаммeд, както спусна милост над семейството на Ибрахим. Спусни благодат над Мухаммeд, както спусна благодат над семейството на Ибрахим в този живот. Ти си прославян, велик. Отправянето на мир (селям) е, както го знаете."

   Тези думи и другите подобни на тях, предадени от Пратеника(с.а.с.) са словата, които вярващият трябва да използва при отправянето на мир и благослов към Пратеника, защото той е, който най-добре знае какви слова да бъдат употребявани за Аллах и какви да бъдат употребявани за самия него.

   Що се отнася до словата, споменати в твоя въпрос, те са въведени по-късно, преувеличени са и носят грешно значение, затова не бива да се употребяват, още повече - защото противоречат на словата, на които ни учи Пратеника (с.а.с.). Измежду хората Пратеника е най-знаещият, най-добре наставляващия и е най-далече от преувеличените и несъстоятелни неща. Най-превъзходният мир и благослов на Аллах да бъдат над него!

   Моля се на Всевишния Аллах, Чиито доводи използвах, за да разкрия същността на вярата в единосъшието на Аллах и да покажа ситуациите, в които изпадат предишните и настоящите съдружаващи с Него, те да бъдат достатъчни и задоволяващи, за да посоча позволените начини за отправяне на мир и благослов (салауат) над Пратеника(с.а.с.). Но, който не желае да научи истината, той е въвлечен в своите желания и страсти. Всевишния Аллах повелява:

   А ако не ти откликнат, знай, че те следват само страстите си! А кой е по-заблуден от онзи, който следва своята страст без напътствие от Аллах? Аллах не напътва хората-угнетители. [28:50]

   В това знамение Всевишния Аллах разкрива, че според истинната религия, за разпространението на която е изпратил Своя Пратеник Мухаммeд, хората се разделят на две групи - докато първата откликва на призива на Аллах и на Неговия Пратеник, втората следва страстите си, без да има напътствие от Аллах.

   Моля Всевишния Аллах да ни пази от следване на страстите. В същото време се моля на Аллах да отреди и аз, и вие да бъдем от хората, които следват призива на Аллах и на Неговия Пратеник, и да бъдем от хората, които се пазят от личните си Желания. Несъмнено Той е прещедър, великодушен.

   Мирът и благослова на Аллах да бъдат над раба и Пратеника на Аллах, нашият пророк Мухаммед, над неговото семейство, сподвижници и над онези, които го следват по най-добрия начин. Амин!

ШАРИАТСКО ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ДАРЯВАНЕТО НА ОРГАНИ

Въпрос: Свидетели сме на голям научно-технологически напредък в наше време, който много променя начина ни на живот. Голям е броят на новостите, които довеждат до недоумение много от вярващите. Изборът ни е или да ги приемем, или да ги отхвърлим като нововъведения, които не са съществували в миналото, тъй като се съмняваме в тяхната редност. Как да постъпим в случаите, когато ни се налага да решим проблем свързан с някой от новите методи на медицината, като присаждането на орган от един човек, на друг? Чрез този разговор с нашият гост д-р Юсуф ал-Кардауи целим да изясним позицията на шариата по този въпрос. Докторе, неотдавна сте присъствали на международен семинар на тема: „Присаждането на органи и мнението на шариата по този въпрос”. Как да възприемаме такива операции, след като шариата строго забранява обезобразяването на човешкото тяло, както приживе, така и след смъртта на човека?

 

 

Д-р Кардауи: В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният. Славата е само на Аллах Дж.Дж, и нека бъде мир и благослов над Мухаммед (с.а.с), неговото семейство и сподвижници. Аллах Дж.Дж. със своята неизмерна милост ни е дал религия, в която се намира решението на всеки проблем и изход от каквато и да е ситуация. Аллах Всевишния е сътворил човека, Той е неговият Създател и Той най-добре го познава, и е създал вярата като пътеводител според неговите способности. Спецификата на тази религия е, че тя не пояснява поотделно всички световни явления, това се прави с помощта на определени правила, от които с помощта на методите на “Фикх” се извличат постановления за въпросното питане съгласно особеностите на средата... В това се вижда гъвкавостта на исляма, защото решението на някои шариатски въпроси не е фиксирано. Напротив, сменя се според времето и обстоятелствата. Така стои въпросът с извънредните ситуации, в които постановлението се приспособява към средата в рамките на позволеното от шариата. Наистина тези особености на ислямския шариат са доказателство за неговата ефикасност във всяко време и област, затова ислямът не се е задържал само в една част на света. Появил се е на Арабският полуостров и много бързо се е разпространил извън неговите граници и в наши дни е станал неограничен, и така ще остане до Съдният Ден. Ислямът никога не е оставял без появила се нова ситуация или проблем. Благодарение на това, е бил водеща цивилизация в света стотици години. Днес сме свидетели на огромен научно-технически напредък. Медицината не остава безучастна, а също е претърпяла научно развитие и вече се занимава с неща, които някога са били само мечта. Освен това, ислямът не се спира пред никакви препятствия. Със сигурност в нашата религия има решение за всичко. Медицината е започнала да присажда органите от един човек на друг, с цел замяна на болният орган. Всъщтност, целта на операцията е оздравяването на болния. Ислямът повелява лечение и всеки вярвящ трябва да положи максимлани усилия, за да защити здравето си и да излекува болестите, които са го сполетяли. Мухаммед с.а.с, казва в един хадис: ”Лекувайте се! О, раби на Аллах! Аллах не е сътворил нито една болест, без да сътвори и лек за нея, само трябва да го намерите.” Някои смятат, че болестта е по волята на Аллах и те не бива да се съпротивляват на Неговата воля. Аллах Дж.Дж., е дал болести, но е дал и лек, чрез който да се отклони дадената болест. Ние трябва да използваме цялото достъпно знание за лечението на болестите, които се появяват сред хората. Затова, ислямските учени смятат, че присаждането или заменянето на болния орган със здрав, взет от друг човек, е позволено. Тук възниква въпросът: ”Как може човек да даде на друг, нещо от това, над което няма власт? Нали господар на тялото е Аллах, всичко в земният живот принадлежи на Аллах!” В Свещения Коран има огромен брой айети, в които се споменава, че властта над цялото творение принадлежи на Аллах. Имущество, с което човек разполага, е владение на Аллах, и Той го подчинява на своя раб. На това имущество ние даваме зекят, продаваме го или го оставяме в наследство. А защо да не позволяваме даряването на органи на онези, чиито органи са болни?! Защо да бъде позволено даряването на кръв, без която не може да живее нито един човек, и която е съставна част на всеки от нас, или да бъде позволено на жената да дарява млякото си на друго дете, като това мляко е част от нея, а да не бъде позволено да дариш орган на брат, чиито органи са болни. Даряването на орган на друг е позволено от шариата докато се изпълняват всички необходими условия за това!?

 

    Въпрос: Може някой да възрази, че е позволено да се дарява имущество защото има доказателство за това в шариата, но за даряването на тялото или някоя част от него няма никакво доказателство?

 

   Д-р Кардауи: Има ли доказателсво, което да забранява даряването на орган от своето тяло? За да бъде забранено нещо, има нужда от съответният аргумент, а за това което е позволено няма нужда от никакъв аргумент. В основата на всеки въпрос е позволеността. Следователно, всичко е позволено, освен това, за което има ясни доказателства че е забранено. Кръвта, е нещо, без което нито един човек не може да живее, а всички сме сигурни, че е позволено да даваш кръв на друг. Защо тогава да е забранено да дарим на друг, нещо без което можем нормално да живеем? Не е позволено да даряваме нещо, което ще ни направи неспособни. Не се позволява на човек да дари ръката си на друг, тъй като той ще се превърне в инвалид, за да спаси друг! Когато се говори за присаждане на органи, става дума за вътрешните органи, чиито отнемане няма да навреди на донора. С Милостта и Мъдростта си, Всевишният Аллах е отредил важните органи да са по двойки. Човек притежава два бъбрека, а е способен да живее и само с един. Съответно той може да дари единият си бъбрек на друг и да продължи да живее нормално, без никакви проблеми! Дали определен човек може да стане донор на орган се доказва с прецизни иследвания на пациента. След като не е позволено да се отклонява неволята на един човек, чрез неволята на друг, която е със същатат или по-голяма интензивност, това трябва да се направи за да бъде отклонена голямата неволя с по-малка.

 

   Въпрос: Има постановления, че не може да бъде позволено нещо, за което мислим че ще е полезно, докато не сме напълно сигурни в неговата полезност. Как ще коментирате това твърдение?

 

   Д-р Кардауи: Твърдим, че тези операции са позволени при условие, че сме сигурни в ползата за болния. В същото време, никой освен Аллах не знае неведомото, нито бъдещето, а се уповаваме на определени показатели, които показват изхода на операцията. Докато няма съмнения за нейния успех, операцията е позволена. Ислямските учени се уповават на ясни аргументи, когато дават постановление за това. Всъщност, ние съдим въз основа на външните аргументи, които виждаме. Може понякога, то да не е съвсем правилно, но това е което е по силите ни. В Исляма се приема свидетелството на двама свидетели, но е възможно и двамата да грешат или лъжат, ние нямаме методи да проверим това, а когато постъпим съгласно убежденията си, това отхвърля всяко съмнение.

 

   Въпрос: Зрителите ни изпратиха вече няколко въпроса и бих искал да ви помоля да отговорите на тях. Зрител от Либия имащ дъщеря казва, че е дарил кръв на свой приятел, който има син, и че тя желае да се омъжи за сина на приятелят му и го интересува дали този брак е позволен, с оглед на това, че е дарил кръв на приятеля си и дали постановлението в случая е като при жената, която дава своето мляко на друго дете т.е. млечното братство?

 

   Д-р Кардауи: Разбира се че бракът в случая е позволен! Даряването на кръв не представлява никакава роднинска връзка, нито оставя каквито и да било следи върху хората, за да ги остави свързани кръвно. Когато жената храни с млякото си чуждо дете, то й става роднина, но това важи само до втората година на детето. Следователно ако жената нахрани по-голямо дете, това не би повлияло по никакъв начин на развитието на детето, нито на роднинските връзки. И още, това трябва да се случи поне пет пъти. Тъй като нямат никаква връзка между тези два случая, то няма и никаква забрана за сключване на брак.

 

   Въпрос: Зрител от Оман иска съвет. Казва, че неговата съседка е много болна и има нужда от присаждане на бъбрек. Тя моли съпругът си да й даде бъбрек, но той не желае и насилва сина си да стане донор вместо него. Какво е шариатското постановление във връзка с това?

 

   Д-р Кардауи: Даряването на орган не може да бъде заповядано и особено ако се извършва от малолетен. Ако някой дарява орган, той трябва да е пълнолетен и да осъзнава постъпките си. Учените се разминават когато става дума за годините които са необходими за това съзряване. Едни казват, че това е 17-та, други 18-та година. Лекарите изискват донора да е по-възрастен от 21 години. Тази операция не е едностранна и човекът който дарява органа трябва да бъде на ясно на какъв риск се подлага. Когато човекът е пълнолетен и е наясно за риска, който поема му е позволено да дари органа си. При това, в случая става въпрос за позволено, но не за задължително. Това е проява на добра воля от страна на човека и неговата съвест, но не е задължение. Ако някой не желае да бъде донор, никой не може да го насилва да направи това, особено ако е малолетен.

 

   Въпрос: Един от въпросите разисквани на конгреса е: Кога настъпва смъртта, т. е. кога може да се твърди, че някой е мъртъв. Бихте ли ни разяснили шариатското постановление във връзка с това?

 

   Д-р Кардауи: За това стана дума на един международен конгрес в Амман, на който присъстваха голям брой ислямски учени и лекари от различни специалности. Всички се съгласихме, че човек е мъртъв когато се установи един от двата признака. Първият: когато сърцето престне да бие, тогава човек няма пулс и дишането напълно престава. Тук е уместно да напомним, че сърцето понякога престава да бие за кратко, но се пробужда след известно време, затова за да се установи смъртта е необходима да сме сигурни че сърцето няма да проработи отново. Вторият признак, по който може да се установи смъртта е унищожението или тежкото увреждане на малкия мозък, който контролира виталните функции на организма. Лекарите твърдят, че спирането на сърцето е следствие от спирането на работата на мозъка, който контролира сърцето. Следователно при установяване на един от двата признака човек се смята за мъртъв. Ако някой е решил да дари органите си на някого след смъртта си, тези органи могат да бъдат взети от него само след установяване на смъртта по един от двата начина. Бихме искали да призовем вярващите да оставят документ, в който изявяват желание да си дарят органите след смъртта си, тъй като това е голяма помощ за болните, а на самите тях не им коства нищо, тъй като тялото напълно се разпада в земята.

 

   Въпрос: Въпросът, зададен от наш зрител от Палестина ни въвежда в следната тема. Въпросът гласи: На сина ми е присаден бъбрек, който купих от Ирак. Това позволено ли е от шариата? Т. е. позволено ли е продаването и купуването на органи?

 

   Д-р Кардауи: Шариатът не позволява човешките органи да се превръщат в стока, която можем да купуваме и продаваме без да се съобразяваме в каква ситуация се прави това. Аллах е дал потребните на човека части и не се позволява той или която и да е част от тялото му да се превръща в предмет на покупко-продажба. За съжаление, тежкото материално положение заставя хората да вършат неща, напълно забранени от шариата. Покупко-продажбата според шариата е размяна на стоки за доброто и на двете страни. Именно, размяна на стока! Човек не е и не може да бъде стока! Затова тази търговия е забранена и трябва вече да бъдат положени усилия тези случаи да се санкционират и забраняват, а за болезнени нужди да се търси решение. Човек може да дари част от своето тяло от любов към другия човек, но това никога не бива да става обект на търговия!

 

   Въпрос: Ако човек се разболее и единственият изход за него е присаждането на орган, а не е намерил донор в мюсюлманските земи, позволено ли му е да купи орган от немюсюлманска земя?

 

   Д-р Кардауи: Свободният човек, без значение дали е мюсюлманин или не, не подлежи на купуване или продаване! Мухаммед с.а.с казва в един хадис: ”Ще бъда против трима в Съдният Ден......и този, който е продал свободен човек и е взел пари.” Следователно, продажбата или купуването на свободен човек или някоя част от него не е позволена в никоя ситуация. Позволено е да се подари орган, а не да се продаде без значение за кого го правим. Освен това, много хора питат позволено ли е да се присажда орган взет от неверник или даряването на органи на неверници. Това е позволено ако не вреди на донора! Всички органи в човешкото тяло прославят Аллах и те не се делят на вярващи и неверници. Следователно могат да се разменят в рамките на допустимото, докато това не води до ощетяване на донора. Аллах Дж.дж. казва в Свещения Коран: ”Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите.” Следователно добрите дела и праведността към тях са потребни и оправдани. Даряването на орган е наистина добро дело.

 

   Въпрос: Един зрител ни изпрати факс, в който казва, че е дарявал кръв няколко пъти за една болница. От известно време има определено заплащане за това. Позволено ли му е да вземе паричната отплата?

 

   Д-р Кардауи: Доколкото това заплащане е с цел благодарност или поощряване на кръводарението няма никакъв проблем да се вземе. Но, ако това е цената за определено количество кръв, тогава то е забранено и не можем да го използваме. Аз мисля, че това се прави само за поощрение на кръводарението и това е практика на много места. Освен това, ако е известно, че човекът е беден и това ще има голямо значение за подобряването на неговото финансово положение, тогава няма никаква забрана и дори това дело е похвално.

 

   Въпрос: Ако някоя държава издаде закон за взимане на органите от мъртвите заради решаването на проблемите на болните, дали това може да се сметне за правилно?

 

   Д-р Кардауи: Няма нищо лошо това да се координира. Саудитска Арабия и Катар са добър пример защото са приели закон, с който се координира присаждането на органи. Мисля че това е добър начин да се реши голямата потребност на болния за такъв вид операция.

 

   Въпрос: На телефона е д-р Мухаммед Али ал-Бар от Саудитска Арабия и го питаме: ”Какъв е процентът на успешните операции за присаждане на органи и дали може да се присаждат животински органи заместващи болния човешки орган?

 

   Д-р Мухаммед: Когато става дума за процента на успешните операции на присаждане трябва да споменем, че е голяма разликата между хората и органите които се присаждат. Процентът на успешните операции е около 95%, а на някои места, където има специалисти с изкусни ръце, този процент възлиза на 98%. Когато се работи с органи взети от мъртви донори процентът е по-малък и варира между 80 и 95 на 100. От всички присадени бъбреци без проблем функционират около 80 на сто, докато при панкреаса процентът е малко по-нисък и т.н. Когато вземем впредвид всички фактори, достигаме да извода, че процентът на успешните операции е много висок. Що се отнася до присаждането на животински органи на хора, отдавна има много голям проблем в тази област. Въпреки това, благодарение на големите усилия, които се полагат в тази област и все по-голямото търсене на здрави органи в близко бъдеще можем да очакваме големи промени и тук. Смятам, че до десет години ще можем да присаждаме животински органи на хората. Някои органи можем да присаждаме само от мъртвите какъвто е случаят със сърцето. Все по-голям брой болни имат нужда от този орган. Изходът от тази ситуация е използването на животински органи в замяна на болните човешки органи. Освен това тук се изправяме пред няколко големи проблема. Първият е непоносимостта на човек към животинските органи и трудното приемане на последните. Вторият проблем са заразните болести, които могат да бъдат пренесени от животното на човека чрез присадения орган. Изследванията в тази област ни доведоха до тези два въпроса. Ако се намери адекватно решение за тези проблеми, може би ще се помага чрез животински органи в борбата с различните болести, на които е изложен човека.

 

   Въпрос: Позволено ли е от шариата да се присаждат на човек животински органи? Особено ако става дума за нечисти животни като например кучето или свинята, а медицински е установено, че техните органи са като човешките?

 

   Д-р Кардaуи: И този въпрос беше обсъден на Конгреса. Вече споменах, че мненията на ислямските учени доста се различават що се отнася до използването на животните по споменатият начин. Всъщтност във Фикх има голямо пространство за разсъждение в тази връзка. Освен това, когато става дума за нечистотии ни е ясно, че и човек носи в себе си своята нечистотия, но тя се превръща в нечиста когато напусне тялото, а докато се намира в него не се смята за такава. Човек носи в тялото си кръв, урина и други нечистотии, но те не се смятат за такива, докато не напуснат тялото. Затава казваме, че не вреди на чистотата на човека, ако в неговото тяло се внесе орган от животно което е нечисто. Това не влияе на чистотата, която е необходима на човек за изпълняването на религиозните му задължения.

 

   Въпрос: Зрителка от Ливан пита дали е позволено купуването на органи, продавани в банките за органи, които си ги набавят чрез изкупуване на органи от мъртви донори?

 

   Д-р Кардауи: Казахме, че не е позвалено да се купуват нито да се продават органи. Не се позволява на човека да продава органите си. Въпреки това, когато става дума за институции, които изкупуват органи, замразяват ги, а после ги продават на пациентите чрез банките за органи, тогава това е нещо друго и няма забрана за такъв вид сделки. Въпреки че е забранена търговията с хора или техните органи, случаят с определените институции е различен, когато това се прави с цел улеснение в тази област.

ТЪРСЕНЕ НА ПОМОЩ ОТ ДЖИНОВЕ И САТАНИ И ДАВАНЕ НА ОБЕТ ЗА ТЯХ

   От Абдулазиз ибн Абдуллах ибн Баз до всеки мюсюлманин, който прочете тази статия... Аллах да ни даде успех и устойчивост в призоваването към Неговата религия. /Амин.../.

   Мирът, благодатта и милостта на Аллах да бъдат върху вас!...

   Наши братя ми отправиха въпроси по важни теми свързани с призоваването на джинове и търсенето на помощ от тях, клетви в тяхно име, жертвоприношения за тях и други подобни. Допитаха ме и за призоваването на друг освен Аллах. Също така някои изричат: „О, седмината, грабнете го и го накажете!", с което имат предвид седемте главатари на джиновете.

 

   Да се отправя зов към пророците, праведниците или други покойници, да се търси помощ от тях са все случаи, които попадат в тази тема. Всичко това произтича от следването на исляма в неведение и поради сляпото подражание на предците. Някои казват: „Това ние само го изричаме с езиците си, но нямаме предвид него, нито пък му вярваме" и така омаловажават въпроса. Освен това ме попитаха за брака с хора, които се занимават с подобни неща, за яденето на месо от животно, което такива хора са заклали, за отслужването от тях на молитва над покойник и за заставането зад такива хора при молитва.

   Отговор: Прославата е единствено за Аллах. Мир и благослов над Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем, след когото друг пророк не ще има, над неговото семейство, над неговите сподвижници и над всички, които ще го последват до Съдния ден. Несъмнено Всевишния Аллах е сътворил хората и джиновете, за да се прекланят единствено пред Него. За тази цел Той е изпратил пророци и им е възложил да предадат това на другите хора. В тази връзка е низпослал и най-голямата от небесните книги -Свещения Коран, - за да призове хората към Него и за да ги предпази от рабство на друг освен на Аллах. Това е Исляма, принципите на шериата и религията, това е и смисълът на свидетелството, че няма друг бог освен Аллах. Това е така, защото смисълът на свидетелството е, че няма друг освен Него, който да заслужава обожаване, че освен Аллах друг не може да бъде бог, т.е. че не може да има преклонение пред друг освен пред Аллах, и то е доказателство, че служенето не е за творенията, а за Твореца. Множество са доказателствата от Корана и Сунната, които съдържат доводи по този въпрос. Ще споменем някои от тях:

   Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат. [51:56]

   И повели твоят Господ да не служите другиму освен Нему. [17:23]

   И бе им повелено да служат единствено на Аллах, предани Нему в религията. [98:5]

   И рече вашият Господ: „Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! Онези, които от високомерие не Ми служат, ще влязат в Ада унизени!" [40:60]

   И когато Моите раби те питат за Мен - Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. [2:186]

   В тези знамения Всевишния Аллах ясно е разкрил, че е сътворил джиновете и хората, за да служат на Него, и е постановил да не служат на друг освен на Него. Това предписание означава, че Той е заповядал и задължил. И чрез Корана, и чрез Своя Пратеник Всевишния Аллах е заповядал и задължил Своите раби да не служат на друг освен на Него. Той съвсем ясно е оповестил, че зовът е голямо преклонение и че онзи, който не го стори, ще бъде пратен в Ада. Повелил е Той на Своите раби единствено Него да зоват и е известил, че е близко до тях и приема техния зов. Затова, дълг на всички раби е да отправят своя зов към Него. Зовът е вид преклонение, а хората са сътворени за това и им е заповядано да го сторят. Всевишния Аллах е повелил:

   Кажи: „Моята молитва и моето служене, и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господа на световете. Няма Той съдружник. Това ми бе повелено и съм първият отдаден на Аллах." [6:162-163]

   Всевишния Аллах е повелил на Пратеника саллеллаху алейхи ве селлем да извести, че молитвата, която самият той отслужва, жертвеното животно, което принася, и животът, и смъртта му са за Аллах, Господа на световете, и че Той няма съдружник. При това положение онзи, който принесе жертвено животно за друг, а не за Аллах, той приема съдружник на Аллах, също както ако отслужи молитва за друг, освен за Аллах, защото Всевишния е споменал молитвата и жертвеното животно заедно, и те са единствено за Него, без да бъде съдружаван с друг.

   Който пренебрегне Аллах и принесе жертвено животно в името на джинове, ангели, покойници и други подобни, това е равностойно на отслужването на молитва за друг, а не за Аллах. В достоверен хадис Пратеника саллеллаху алейхи ве селлем казал:

   „Проклятието на Аллах да бъде над онзи, който принася жертвено животно в името на друг, а не за Аллах." В друг достоверен хадис, предаден от Ибн Шихаб, Пратеника, саллеллаху алейхи ве селлем, е казал:

   „Двама отидоха при един народ. Този народ имаше свой идол и никой не минаваше пред него, без да направи жертвоприношение. И на тези двамата им рекоха да направят жертвоприношение. Първият рече:"Аз нямам нищо, което да му принеса." Рекоха му: „Принеси му жертва, дори да бъде черна муха." Той направи жертвоприношение с една муха и поради това влезе в Ада. И на другия рекоха: „Принеси и ти". Той им рече: „Аз не принасям жертва, освен в името на Аллах." Обезглавиха го и поради това влезе в Рая."

   След като някой е принесъл в жертва за идол само една муха и така е станал езичник и е попаднал в Ада, какво ще сполети онзи, който зове джинове, ангели, любимци на Аллах, търси от тях помощ, и принася жертвeно животно и се надява с това имотът му да бъде опазен или да се подобри състоянието на болен, или се надява така да получи благодат от добитък и посеви, или го прави, за да се предпази от злините на джинове и има други подобни намерения?

   Този, който върши подобни неща, става по голям езичник от човека, принесъл муха като жертва за идола и така е заслужил Ада. В Свещения Коран се казва:

   На Аллах служи, предан Нему в религията! Единствено Аллах е достоен за чистата религия. А които приемат покровители вместо Него, казват: „Служим на тях, само за да ни приближават още повече до Аллах." Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина Аллах не напътва никой лъжец, неблагодарник. [39:2-3]

   И служат не на Аллах, а на онова, което нито им вреди, нито им помага, и казват: „Тези са нашите застъпници пред Аллах."Кажи: „Нима ще известите Аллах за нещо, както на небесата, така и на земята, което Той да не знае? Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружават. [10:18]

   В тези две знамения Всевишния Аллах известява, че езичниците освен Него са приели други за покровители, при това – от неговите творения, и са ги сторили съдружници на Аллах в зова, страха, надеждата, в пренасянето на жертвено животно, в обета, служенето и др., и казват също, че те ги доближават до Аллах и ще се застъпят пред Него за тях. По натам Всевишния Аллах ги опровергава и като разкрива тяхната заблуда, ги назовава „лъжци","отричащи"и „езичници". Той се разграничава от онова, с което Го съдружават." От тук се разбира, че онзи, който съдружи с Аллах ангел, джин, дърво, камък или нещо подобно, и го зове за помощ, или му дава обет, или му принася жертва и с това се надява да му бъде застъпник пред Аллах, или че ще го приближи към Аллах, или че болен ще се оправи и богатство ще се предпази, или се надява на помощ за пътник или на други подобни неща, този човек извършва голямо престъпление от съдружаването и е изложен на тежка беда, за което Всевишния Аллах е повелил:

   Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той скалъпва огромен грях. [4:48]

   За онзи, който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах Рая и неговото място е Огънят. Угнетителите нямат закрилници." [5:72]

   Застъпничеството в Съдния ден ще бъде само за вярващите в единобожието и искрените, не ще бъде за съдружаващите с Аллах. Когато Пратеника саллеллаху алейхи ве селлем, бил попитан: „О, Пратенико на Аллах, кой най-много ще бъде ощастливен от твоето застъпничество?", той отговорил: „Онзи, който искрено изрече: „Няма друг бог освен Аллах." „Ля иляхe илляллах." Пратеника саллеллаху алейхи ве селлем, повелява още: „От всеки пророк е приеман зов на този свят и всеки е отправял зова си още през земния живот. Аз запазих зова си, за да се застъпя за своята общност в Съдния ден. С позволението на Аллах онзи, който не е съдружавал с Него, ще бъде удостоен със застъпничеството."

   Предишните езичници също вярвали, че Аллах е техният Господ и Създател, и че Той им дава препитанието. Обаче в същото време те се привързвали към други покровители – ангели, камъни, дървета и други подобни, и както се казва в знамението, искали от тях застьпничество и доближаване до Аллах. Нито Пратеника, нито Аллах ги извинява по този въпрос. Напротив, в Свещения Коран Всевишния Аллах отхвърля тяхното поведение, нарича ги „неверници" и „езичници", и опровергава твърденията им, че тези неща ще се застъпят за тях и ще ги приближат към Него. И Пратеника саллеллаху алейхи ве селлем се борел срещу тях, защото съдружават, докато не приели, че единствено Аллах заслужава да Му се служи, както следното знамение гласи:

   И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! [8:39]

   И Пратеника саллеллаху алейхи ве селлем, казва:

   „На мен ми бе повелено да воювам с тях, докато не засвидетелстват, че Аллах е единственият Бог и Мухаммед е Негов Пратеник, докато не започнат да отслужват молитвата и да дават милостинята зeкят. Отвъд наказанията, които Исляма определя за съгрешилите, щом извършват тези неща, те са защитили от мен своя живот и имотите си, и равносметката им остава за пред Аллах."

   Смисълът на думите „докато не засвидетелстват, че Аллах е единственият Бог" означава: „докато започнат да служат само на Аллах, без да Го съдружават с друг."

   Езичниците се страхували от джиновете и търсели убежище при тях. В тази връзка е низпослано следното знамение:

   Някои хора търсеха убежище при някои джинове, а [джиновете] им надбавиха безразсъдство. [72:6]

   За думите „а те им надбавиха безразсъдство" – „фа задухум рахакан" тълкувателите са казали, че означават: „а те им надбавиха страх и ужас". Това е така, защото когато джиновете видят, че хората започнат да търсят убежище при тях, те се възгордяват и високомерничат. При това положение джиновете засилват страха и ужаса в сърцата на тези хора, за да увеличат тяхното преклонение и да се обръщат още повече към тях. Но вместо това Всевишния Аллах е благоволил мюсюлманите да търсят убежище единствено при Него чрез неповторимите Му знамения и имена. В тази връзка Той повелява:

   А ако те изкуси от сатаната изкушение, потърси убежище при Аллах! Той е всечуващ, всезнаещ. [7:200]

   Кажи [о, Мухаммед]: „Опазил ме Господът на разсъмването. [113:1]

   Кажи [о, Мухаммед]: „Опазил ме Господът на хората. [114:1]

   В достоверен хадис Пратеника саллеллаху алейхи ве селлем е казал:

   „Онзи, който отседне някъде и рече: „Аз търся убежище при Аллах с Неговите неповторими имена и знамения, докато напусне това място, нищо не може да му причини вреда."

   Всеки, който желае спасението и опазването на религията си, и желае избавление от съдружаването с Аллах, малко или голямо, е необходимо да знае, че според упоменатите знамения и хадиси, търсенето на помощ и закрила, обвързването, отправянето на зов към покойници, джинове, ангели и други подобни, представлява най-презряното съдружаване с Всевишния Аллах. Такъв човек е длъжен да се откаже от това и да застане срещу онези, които вършат такива дела. Докато той не обяви, че се е покаял пред Всевишния Аллах и не отдаде своето служение единствено на Него, с такъв човек не е позволен брак, както и да се яде от животното, което е заклал, а ако почине, не е позволено да му се извърши молитвата. След такъв не е позволена и молитва, защото Пратеника саллеллаху алейхи ве селлем, е казал: „Зовът е самото служене", а друго предание гласи: „Зовът е същността на служенето". Всевишния Аллах е повелил:

   И не встъпвайте в брак с жени-езичници, докато не повярват! Вярваща робиня е по-добра от езичница, дори да ви е възхитила. Не встъпвайте в брак с мъже-езичници, докато не повярват! Вярващ роб е по-добър от езичник, дори да ви е възхитил. Езичниците зоват към Ада, а Аллах зове към Рая и опрощението със Своето позволение. И обяснява Той знаменията Си на хората, за да се поучат.[2:221]

   Всевишния Аллах е забранил на мюсюлманите да взимат за съпруги жени, които вярват в идоли, джинове, ангели и други такива, и ги съдружават с Аллах, докато не потвърдят донесеното от Пратеника саллеллаху алейхи ве селлем, и повярват, следвайки неговия път. По същия начин тази забрана се отнася и за мюсюлманките, да не взимат за съпрузи мъже, които съдружават с Аллах, докато не потвърдят донесеното от Пратеника, саллеллаху алейхи ве селлем и повярват, следвайки неговия път. Всевишния Аллах е известил, че вярващата робиня е по-добра от съдружаваща, дори нейната красота, слово и т.н. да възхищават. В цитираното знамение по натам се казва: „Те зоват към Ада", което ясно разкрива причината за превъзходството и благодатта на тези, които безусловно и искрено вярват в Аллах. В това знамение се имат предвид мъжете и жените, които съдружават с Аллах, тъй като чрез своите дела, слова, поведение и характер, те зоват към Ада. Следователно, как биха могли да бъдат равнопоставени мюсюлманите и онези, които съдружават с Аллах? Във връзка с лицемерите Всевишния Аллах е повелил:

   И никога не отслужвай молитва за техен покойник, и не стой на гроба му! Те не повярваха в Аллах и в Неговия Пратеник и умряха нечестивци. [9:84]

   В това знамение Всевишния Аллах разкрива, че тъй като неверниците отричат Аллах и Неговия Пратеник, молитва над техен покойник не може да бъде отслужена. По същия начин зад тях не може да се застане за молитва. Поради тяхното неверие, лицемерите не могат да бъдат имами на мюсюлманите, а и поради силно враждебното им отношение към вярващите. От тези хора не се приема отслужването на молитвата, тъй като добрите дела, в случая – молитвата, не са съвместими със съдружаването и отричането. Искрено молим Всевишния Аллах да ни пази от изпадане в подобно положение.

   Относно забраната на мършата и месото, което е заклал съдружаващ с Аллах, в Свещения Коран се повелява:

   И не яжте от онова, над което не е споменато името на Аллах! Това наистина е нечестивост. Сатаните внушават на своите ближни да ви оспорват, а ако им се покорите, наистина сте езичници. [6:121]

   Всевишния Аллах е възбранил мършата и животното, което съдружаващ е заклал, защото съдружаващият е нечестивост и закланото от него не се приема за чисто, дори и да е споменавал името на Аллах при коленето. Закланото от него се слага наред с мършата. Споменаването на името на Аллах от страна на такъв човек е безрезултатно, напразно. Споменаването на името на Аллах е служене, но докато такъв човек не се покае пред Аллах и продължи да съдружава с Него, съдружаването унищожава неговото служене. Но Всевишния Аллах е позволил за мюсюлманите това, с което се хранят хората на Писанието - юдеите и християните:

   Днес ви бяха разрешени благата и храната на дарените с Писанието е разрешена за вас, и вашата храна е разрешена за тях. [5:5]

   Това е така, защото те са обвързани с небесна религия и дори да са в заблуда, твърдят, че следват Муса и Иса. С изпращането на Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем, Всевишния Аллах е отменил техните религии, но с великата Си мъдрост е позволил на мюсюлманите храната им и брака с жени от тях. Обаче положението на хората, които съдружават с Аллах – онези, които вярват в покойници, покровители и т.н. – тъкмо обратното, защото в действителност съдружаващите са лишени от религия и в това няма никакво съмнение. Тяхното вярване се определя от илюзия, а закланото от тях се слага наред с мършата и не е позволено за мюсюлманите.

   Изричането на „Джин да те разкъса", „Джин да те отнесе", „Сатаната да те отнесе" и други подобни изрази представлява проклятие и богохулство (кюфр). Не е позволено мюсюлмани да ги използват. Изричането на такива слова с убеждението, че джиновете не са способни да сторят каквото и да било на хората без позволението и волята на Аллах, няма връзка със съдружаването. Ако някой повярва, че джиновете или други творения могат да. сторят добро или зло на хората, а това е по силите единствено на Аллах, Който има мощ за всяко нещо, този човек става неверник. Ползата и вредата са само от Аллах, Господа на световете. Нищо не може да се случи без Неговото позволение, воля и предписание. Като е повелил на Своя Пратеник да извести хората за този велик принцип, Той е заповядал:

   Кажи: „Не владея за себе си нито полза, нито вреда, освен ако Аллах не го е пожелал. И ако знаех неведомото, щях да си увелича доброто и нямаше да ме засяга злото. Аз съм само предупредител и благовестшпел за хора вярващи. [7:188]

   След като най-достойният измежду хората Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем, не е в състояние да допринесе добро или зло за себе си, какво остава за другите хора? Има много знамения в тази връзка.

   Допитването до магьосници, гадатели и други подобни, които известяват за неведомото, противоречи на шериата и не е позволено. Да се вярва в тях и да се потвърждават думите им е още по-голямо престъпление. Според следния достоверен хадис, предаден от Муслим, Пратеника саллеллаху алейхи ве селлем е смятал, че това представлява вид на неверие: „В продължение на четиридесет дни не се приема молитвата на онзи, който отиде при гадател и го попита за нещо" Пак в достоверните хадиси на Муслим се свежда, че Муауия ибн ад-Хакам ас-Сулайми (р.а.) е предал от Пратеника саллеллаху алейхи ве селлем неговата забрана да се ходи при гадатели. Съобщава се, че Пратеника саллеллаху алейхи ве селлем е повелил:

   „Онзи, който отиде при гадател и му повярва, той е отрекъл низпосланото на Мухаммед..." И по този въпрос има много хадиси. След като нашия Пратеник е отправил предупреждение и наложил забрани, за мюсюлманите е дълг да не се обръщат с въпроси към гадатели и магьосници, защото те ни известяват за неведомото, дори ако се прикриват зад медицинска терминология.

   В това число влизат и хората, които след помирисване на забрадка или дреха известяват за незнайното – че някой е болен или е направил нещо, или твърдят, че са им известни тайни, които медицината все още не е узнала. Това е, за да измамят хората, че за тях е достъпна и медицината – видовете заболявания и причините за тях. Понякога такива „лечители" дават случайни лекарства и с предписанието на Аллах, ако състоянието на болния се подобри, хората смятат, че тава е по причина на лекарствата. Понякога на такива претендиращи да познават медицината и болестите може да помагат сатани или джинове, които им дават сведения, а в замяна самите гадатели или магьосници ги удовлетворяват, като им служат, и така сатаната или джинът се отдалечава от болния и състоянието му се подобрява.

   Мюсюлманинът е длъжен да отхвърли всичко това и във всичките си дела да се уповава единствено на Аллах. В религията е позволено лечение с помощта на лекари и чрез лекарства по начин, който се основава на разума и възприятията, чрез четене на Корана и духане. В достоверен хадис, предаден от Пратеника, се повелява:

   „Аллах е сътворил и средство за (излекуване на) всяка болест. Това средство е знайно за знаещият, незнайно – за незнаещия".

   В друг хадис се казва:

   „За всяка болест има лекарство. Когато с позволението на Аллах лекарството бъде изнамерено, болният се излекува. О, раби на Аллах, лекувайте се. Само със забранени средства не се лекувайте." И в тази насока има много хадиси.

   Молим се на Всевишния Аллах да подобри състоянието на всички мюсюлмани, да пази сърцата и телата им от всякакви злини, да ги обедини по правия път, да ни предпазва всички от следване на сатаната и от онези, които са го последвали по пътя на заблудата и смута. Той има сила за всичко. Силата и могъществото принадлежат единствено на Великия и Всевишния Аллах. Мир и благослов над раба и Пратеника на Аллах Мухаммед, над неговото семейство и сподвижници.