Същността на намерението

Намерението на човек не е изричането на думите: „Възнамерявам да направя това и това.” То е изблик от сърцето, което действа като войн, вдъхновен от Аллах. Понякога е лесно, друг път - трудно. Един човек, чието сърце е напълно праведно, за него е лесно да има добри намерения през повечето време. Такъв човек има сърце, напълно погълнато от корените на доброто, което в повечето случаи се проявява в извършването на добри дела. Що се отнася до онези, чиито сърца са привързани и обхванати от земни неща, те намират това за трудно и дори задължителните дела (ибадети) стават трудни и неприятни.

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ казва:
„Делата са единствено според намеренията и на всеки ще се въздаде само според онова, което е възнамерявал. Който се е преселил заради Аллах и Неговия Пратеник, преселението му е заради Аллах и Неговия Пратеник. А който се е преселил, за да получи земни блага, или за да встъпи в брак с жена, преселението му е заради онова, за което се е преселил.”/1/

Имам Шафии казва:
„Този хадис е една трета от цялото знание.”

Думите „делата са единствено според намеренията”, означават, че само делата, които са извършени в съответствие със сунната са приемливи и ще има награда за тях, ако намерението зад тях е било искрено. Точно както и словата на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/:
„Делата зависят от последните действия.”/2 /

Също така думите „на всеки ще се въздаде само според онова, което е възнамерявал” означават, че наградата за делата зависи от намерението зад тях. След като посочва този принцип, Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ дава пример за него, казвайки: „Който се е преселил заради Аллах и Неговия Пратеник, преселението му е заради Аллах и Неговия Пратеник. А който се е преселил, за да получи земни блага, или за да встъпи в брак с жена, преселението му е заради онова, за което се е преселил.”

Така че дела, които на пръв поглед са еднакви може да се различават, защото намеренията зад тях са различни по степен на доброто и злото, и от един човек до друг.
Добрите намерения не променят същността на забранените дела. Невежите не трябва да разбират грешно смисъла на хадиса и да си мислят, че доброто намерение може да превърне забранените дела в допустими такива. Думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ по-горе се отнасят до ибадетите и позволените дела, не за забранените. Ибадета и позволените дела могат да се превърнат в забранени такива, заради намерението зад тях, а позволените дела могат да станат и добри и лоши чрез намерението; но нередните(лошите) дела не могат да станат дела от ибадета, дори и с добри намерения. /3 /

Когато лошите намерения са съпроводени от недостатъци в самите дела, то тежестта и наказанието за тях се увеличават. Всяко похвално дело трябва да се корени в добро намерение; само тогава то може да бъде считано за достойно за награда. Основният принцип трябва да бъде този, че делото е с намерение за подчинение единствено на Аллах. Ако намерението ни е, за да се покажем, то тези същите дела на подчинение всъщност ще станат дела на неподчинение. Що се отнася до позволените дела, те всички включват намерения – които могат потенциално да ги превърнат в превъзходни дела, които ще доближат човек до Аллах и ще го дарят с близостта на Аллах.

Превъзходството на намерението

Умер ибн Ал-Хаттаб /радиаллаху анху/ казва:

„Най-добрите дела са да правиш това, което Аллах е заповядал, да стоиш далеч от това, което Аллах е забранил и да имаш искрено намерение в това, което Аллах иска от нас.”/4 /

Някои от предшествениците ни са казали:
„Много малки дела стават велики, заради намеренията зад тях. Много велики дела, от друга страна, стават малки, защото намеренията зад тях липсват.”

Яхя ибн Ебу Кесир казва:
„Учете за намеренията, защото тяхната важност е по-голяма от важността на делата.”
Ибн Умер веднъж чул един човек, поставяйки своя ихрам да казва:
„О,Аллах!Възнамерявам да извърша Хадж и Умра.” И му казал: „Не са ли всъщност хората тези, които информираш за твоето намерение? Аллах не знае ли вече това, което е в сърцето ти?”/5 /

Така е, защото добрите намерения изключително засягат сърцето, така че те не тршбва да бъдат изказвани по време на ибадет.

Бележки:

Всепризнат хадис
Бухари, Китаб Ал-Кадр,11/499
Това е илюстрирано в хадис в Сахих Муслим, в който се предава от Ебу Зерр, че Пратеника Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ казва: „Ще получите награда за садака, дори когато имате сексуално взаимоотношение с вашите съпруги.” Сахабите казват: „Нима ще бъдем наградени за задоволяването на нашите физически желания?” Той /саллеллаху алейхи уе селлем/ отговорил: „Ако имате забранени (харам) взаимоотношения, ще извършите грях; така, ако имате халал взаимоотношения, ще бъдете наградени.” Имам Неуеуи казва: „Хадисът ясно показва, че позволените дела стават ибадет, ако има добро намерение зад тях; сексуалните взаимоотношения става акт на обожание, ако е съпроводено от някое от следните добри намерения: поддържане на добри отношения към вашата съпруга, както Аллах е заповядал, надявайки се да имате като резултат от това взаимоотношение добро и праведно потомство; запазвайки вашето целомъдрие и това на жена ви; помагайки да се предотвратят харам похотливи погледи или мисли, или харам взаимоотношения, както и всяко друго добро намерение.”
Техзиб ел-Есма’ ли-Неуеуи1/173/. Ебу Исхак еш-Ширази влязъл веднъж в джамията, за да яде нещо, както обичайно и разбрал, че е изпуснал един динар. Върнал се по пътя си и го намерил на земята, и тогава го оставил там, казвайки: „Може да не е мой, може да принадлежи на някого другиго.”
Сахих, Джами’л-улум уел-Хикям, стр.19