ШАРИАТСКО ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ДАРЯВАНЕТО НА ОРГАНИ

Въпрос: Свидетели сме на голям научно-технологически напредък в наше време, който много променя начина ни на живот. Голям е броят на новостите, които довеждат до недоумение много от вярващите. Изборът ни е или да ги приемем, или да ги отхвърлим като нововъведения, които не са съществували в миналото, тъй като се съмняваме в тяхната редност. Как да постъпим в случаите, когато ни се налага да решим проблем свързан с някой от новите методи на медицината, като присаждането на орган от един човек, на друг? Чрез този разговор с нашият гост д-р Юсуф ал-Кардауи целим да изясним позицията на шариата по този въпрос. Докторе, неотдавна сте присъствали на международен семинар на тема: „Присаждането на органи и мнението на шариата по този въпрос”. Как да възприемаме такива операции, след като шариата строго забранява обезобразяването на човешкото тяло, както приживе, така и след смъртта на човека?

 

 

Д-р Кардауи: В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният. Славата е само на Аллах Дж.Дж, и нека бъде мир и благослов над Мухаммед (с.а.с), неговото семейство и сподвижници. Аллах Дж.Дж. със своята неизмерна милост ни е дал религия, в която се намира решението на всеки проблем и изход от каквато и да е ситуация. Аллах Всевишния е сътворил човека, Той е неговият Създател и Той най-добре го познава, и е създал вярата като пътеводител според неговите способности. Спецификата на тази религия е, че тя не пояснява поотделно всички световни явления, това се прави с помощта на определени правила, от които с помощта на методите на “Фикх” се извличат постановления за въпросното питане съгласно особеностите на средата... В това се вижда гъвкавостта на исляма, защото решението на някои шариатски въпроси не е фиксирано. Напротив, сменя се според времето и обстоятелствата. Така стои въпросът с извънредните ситуации, в които постановлението се приспособява към средата в рамките на позволеното от шариата. Наистина тези особености на ислямския шариат са доказателство за неговата ефикасност във всяко време и област, затова ислямът не се е задържал само в една част на света. Появил се е на Арабският полуостров и много бързо се е разпространил извън неговите граници и в наши дни е станал неограничен, и така ще остане до Съдният Ден. Ислямът никога не е оставял без появила се нова ситуация или проблем. Благодарение на това, е бил водеща цивилизация в света стотици години. Днес сме свидетели на огромен научно-технически напредък. Медицината не остава безучастна, а също е претърпяла научно развитие и вече се занимава с неща, които някога са били само мечта. Освен това, ислямът не се спира пред никакви препятствия. Със сигурност в нашата религия има решение за всичко. Медицината е започнала да присажда органите от един човек на друг, с цел замяна на болният орган. Всъщтност, целта на операцията е оздравяването на болния. Ислямът повелява лечение и всеки вярвящ трябва да положи максимлани усилия, за да защити здравето си и да излекува болестите, които са го сполетяли. Мухаммед с.а.с, казва в един хадис: ”Лекувайте се! О, раби на Аллах! Аллах не е сътворил нито една болест, без да сътвори и лек за нея, само трябва да го намерите.” Някои смятат, че болестта е по волята на Аллах и те не бива да се съпротивляват на Неговата воля. Аллах Дж.Дж., е дал болести, но е дал и лек, чрез който да се отклони дадената болест. Ние трябва да използваме цялото достъпно знание за лечението на болестите, които се появяват сред хората. Затова, ислямските учени смятат, че присаждането или заменянето на болния орган със здрав, взет от друг човек, е позволено. Тук възниква въпросът: ”Как може човек да даде на друг, нещо от това, над което няма власт? Нали господар на тялото е Аллах, всичко в земният живот принадлежи на Аллах!” В Свещения Коран има огромен брой айети, в които се споменава, че властта над цялото творение принадлежи на Аллах. Имущество, с което човек разполага, е владение на Аллах, и Той го подчинява на своя раб. На това имущество ние даваме зекят, продаваме го или го оставяме в наследство. А защо да не позволяваме даряването на органи на онези, чиито органи са болни?! Защо да бъде позволено даряването на кръв, без която не може да живее нито един човек, и която е съставна част на всеки от нас, или да бъде позволено на жената да дарява млякото си на друго дете, като това мляко е част от нея, а да не бъде позволено да дариш орган на брат, чиито органи са болни. Даряването на орган на друг е позволено от шариата докато се изпълняват всички необходими условия за това!?

 

    Въпрос: Може някой да възрази, че е позволено да се дарява имущество защото има доказателство за това в шариата, но за даряването на тялото или някоя част от него няма никакво доказателство?

 

   Д-р Кардауи: Има ли доказателсво, което да забранява даряването на орган от своето тяло? За да бъде забранено нещо, има нужда от съответният аргумент, а за това което е позволено няма нужда от никакъв аргумент. В основата на всеки въпрос е позволеността. Следователно, всичко е позволено, освен това, за което има ясни доказателства че е забранено. Кръвта, е нещо, без което нито един човек не може да живее, а всички сме сигурни, че е позволено да даваш кръв на друг. Защо тогава да е забранено да дарим на друг, нещо без което можем нормално да живеем? Не е позволено да даряваме нещо, което ще ни направи неспособни. Не се позволява на човек да дари ръката си на друг, тъй като той ще се превърне в инвалид, за да спаси друг! Когато се говори за присаждане на органи, става дума за вътрешните органи, чиито отнемане няма да навреди на донора. С Милостта и Мъдростта си, Всевишният Аллах е отредил важните органи да са по двойки. Човек притежава два бъбрека, а е способен да живее и само с един. Съответно той може да дари единият си бъбрек на друг и да продължи да живее нормално, без никакви проблеми! Дали определен човек може да стане донор на орган се доказва с прецизни иследвания на пациента. След като не е позволено да се отклонява неволята на един човек, чрез неволята на друг, която е със същатат или по-голяма интензивност, това трябва да се направи за да бъде отклонена голямата неволя с по-малка.

 

   Въпрос: Има постановления, че не може да бъде позволено нещо, за което мислим че ще е полезно, докато не сме напълно сигурни в неговата полезност. Как ще коментирате това твърдение?

 

   Д-р Кардауи: Твърдим, че тези операции са позволени при условие, че сме сигурни в ползата за болния. В същото време, никой освен Аллах не знае неведомото, нито бъдещето, а се уповаваме на определени показатели, които показват изхода на операцията. Докато няма съмнения за нейния успех, операцията е позволена. Ислямските учени се уповават на ясни аргументи, когато дават постановление за това. Всъщност, ние съдим въз основа на външните аргументи, които виждаме. Може понякога, то да не е съвсем правилно, но това е което е по силите ни. В Исляма се приема свидетелството на двама свидетели, но е възможно и двамата да грешат или лъжат, ние нямаме методи да проверим това, а когато постъпим съгласно убежденията си, това отхвърля всяко съмнение.

 

   Въпрос: Зрителите ни изпратиха вече няколко въпроса и бих искал да ви помоля да отговорите на тях. Зрител от Либия имащ дъщеря казва, че е дарил кръв на свой приятел, който има син, и че тя желае да се омъжи за сина на приятелят му и го интересува дали този брак е позволен, с оглед на това, че е дарил кръв на приятеля си и дали постановлението в случая е като при жената, която дава своето мляко на друго дете т.е. млечното братство?

 

   Д-р Кардауи: Разбира се че бракът в случая е позволен! Даряването на кръв не представлява никакава роднинска връзка, нито оставя каквито и да било следи върху хората, за да ги остави свързани кръвно. Когато жената храни с млякото си чуждо дете, то й става роднина, но това важи само до втората година на детето. Следователно ако жената нахрани по-голямо дете, това не би повлияло по никакъв начин на развитието на детето, нито на роднинските връзки. И още, това трябва да се случи поне пет пъти. Тъй като нямат никаква връзка между тези два случая, то няма и никаква забрана за сключване на брак.

 

   Въпрос: Зрител от Оман иска съвет. Казва, че неговата съседка е много болна и има нужда от присаждане на бъбрек. Тя моли съпругът си да й даде бъбрек, но той не желае и насилва сина си да стане донор вместо него. Какво е шариатското постановление във връзка с това?

 

   Д-р Кардауи: Даряването на орган не може да бъде заповядано и особено ако се извършва от малолетен. Ако някой дарява орган, той трябва да е пълнолетен и да осъзнава постъпките си. Учените се разминават когато става дума за годините които са необходими за това съзряване. Едни казват, че това е 17-та, други 18-та година. Лекарите изискват донора да е по-възрастен от 21 години. Тази операция не е едностранна и човекът който дарява органа трябва да бъде на ясно на какъв риск се подлага. Когато човекът е пълнолетен и е наясно за риска, който поема му е позволено да дари органа си. При това, в случая става въпрос за позволено, но не за задължително. Това е проява на добра воля от страна на човека и неговата съвест, но не е задължение. Ако някой не желае да бъде донор, никой не може да го насилва да направи това, особено ако е малолетен.

 

   Въпрос: Един от въпросите разисквани на конгреса е: Кога настъпва смъртта, т. е. кога може да се твърди, че някой е мъртъв. Бихте ли ни разяснили шариатското постановление във връзка с това?

 

   Д-р Кардауи: За това стана дума на един международен конгрес в Амман, на който присъстваха голям брой ислямски учени и лекари от различни специалности. Всички се съгласихме, че човек е мъртъв когато се установи един от двата признака. Първият: когато сърцето престне да бие, тогава човек няма пулс и дишането напълно престава. Тук е уместно да напомним, че сърцето понякога престава да бие за кратко, но се пробужда след известно време, затова за да се установи смъртта е необходима да сме сигурни че сърцето няма да проработи отново. Вторият признак, по който може да се установи смъртта е унищожението или тежкото увреждане на малкия мозък, който контролира виталните функции на организма. Лекарите твърдят, че спирането на сърцето е следствие от спирането на работата на мозъка, който контролира сърцето. Следователно при установяване на един от двата признака човек се смята за мъртъв. Ако някой е решил да дари органите си на някого след смъртта си, тези органи могат да бъдат взети от него само след установяване на смъртта по един от двата начина. Бихме искали да призовем вярващите да оставят документ, в който изявяват желание да си дарят органите след смъртта си, тъй като това е голяма помощ за болните, а на самите тях не им коства нищо, тъй като тялото напълно се разпада в земята.

 

   Въпрос: Въпросът, зададен от наш зрител от Палестина ни въвежда в следната тема. Въпросът гласи: На сина ми е присаден бъбрек, който купих от Ирак. Това позволено ли е от шариата? Т. е. позволено ли е продаването и купуването на органи?

 

   Д-р Кардауи: Шариатът не позволява човешките органи да се превръщат в стока, която можем да купуваме и продаваме без да се съобразяваме в каква ситуация се прави това. Аллах е дал потребните на човека части и не се позволява той или която и да е част от тялото му да се превръща в предмет на покупко-продажба. За съжаление, тежкото материално положение заставя хората да вършат неща, напълно забранени от шариата. Покупко-продажбата според шариата е размяна на стоки за доброто и на двете страни. Именно, размяна на стока! Човек не е и не може да бъде стока! Затова тази търговия е забранена и трябва вече да бъдат положени усилия тези случаи да се санкционират и забраняват, а за болезнени нужди да се търси решение. Човек може да дари част от своето тяло от любов към другия човек, но това никога не бива да става обект на търговия!

 

   Въпрос: Ако човек се разболее и единственият изход за него е присаждането на орган, а не е намерил донор в мюсюлманските земи, позволено ли му е да купи орган от немюсюлманска земя?

 

   Д-р Кардауи: Свободният човек, без значение дали е мюсюлманин или не, не подлежи на купуване или продаване! Мухаммед с.а.с казва в един хадис: ”Ще бъда против трима в Съдният Ден......и този, който е продал свободен човек и е взел пари.” Следователно, продажбата или купуването на свободен човек или някоя част от него не е позволена в никоя ситуация. Позволено е да се подари орган, а не да се продаде без значение за кого го правим. Освен това, много хора питат позволено ли е да се присажда орган взет от неверник или даряването на органи на неверници. Това е позволено ако не вреди на донора! Всички органи в човешкото тяло прославят Аллах и те не се делят на вярващи и неверници. Следователно могат да се разменят в рамките на допустимото, докато това не води до ощетяване на донора. Аллах Дж.дж. казва в Свещения Коран: ”Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите.” Следователно добрите дела и праведността към тях са потребни и оправдани. Даряването на орган е наистина добро дело.

 

   Въпрос: Един зрител ни изпрати факс, в който казва, че е дарявал кръв няколко пъти за една болница. От известно време има определено заплащане за това. Позволено ли му е да вземе паричната отплата?

 

   Д-р Кардауи: Доколкото това заплащане е с цел благодарност или поощряване на кръводарението няма никакъв проблем да се вземе. Но, ако това е цената за определено количество кръв, тогава то е забранено и не можем да го използваме. Аз мисля, че това се прави само за поощрение на кръводарението и това е практика на много места. Освен това, ако е известно, че човекът е беден и това ще има голямо значение за подобряването на неговото финансово положение, тогава няма никаква забрана и дори това дело е похвално.

 

   Въпрос: Ако някоя държава издаде закон за взимане на органите от мъртвите заради решаването на проблемите на болните, дали това може да се сметне за правилно?

 

   Д-р Кардауи: Няма нищо лошо това да се координира. Саудитска Арабия и Катар са добър пример защото са приели закон, с който се координира присаждането на органи. Мисля че това е добър начин да се реши голямата потребност на болния за такъв вид операция.

 

   Въпрос: На телефона е д-р Мухаммед Али ал-Бар от Саудитска Арабия и го питаме: ”Какъв е процентът на успешните операции за присаждане на органи и дали може да се присаждат животински органи заместващи болния човешки орган?

 

   Д-р Мухаммед: Когато става дума за процента на успешните операции на присаждане трябва да споменем, че е голяма разликата между хората и органите които се присаждат. Процентът на успешните операции е около 95%, а на някои места, където има специалисти с изкусни ръце, този процент възлиза на 98%. Когато се работи с органи взети от мъртви донори процентът е по-малък и варира между 80 и 95 на 100. От всички присадени бъбреци без проблем функционират около 80 на сто, докато при панкреаса процентът е малко по-нисък и т.н. Когато вземем впредвид всички фактори, достигаме да извода, че процентът на успешните операции е много висок. Що се отнася до присаждането на животински органи на хора, отдавна има много голям проблем в тази област. Въпреки това, благодарение на големите усилия, които се полагат в тази област и все по-голямото търсене на здрави органи в близко бъдеще можем да очакваме големи промени и тук. Смятам, че до десет години ще можем да присаждаме животински органи на хората. Някои органи можем да присаждаме само от мъртвите какъвто е случаят със сърцето. Все по-голям брой болни имат нужда от този орган. Изходът от тази ситуация е използването на животински органи в замяна на болните човешки органи. Освен това тук се изправяме пред няколко големи проблема. Първият е непоносимостта на човек към животинските органи и трудното приемане на последните. Вторият проблем са заразните болести, които могат да бъдат пренесени от животното на човека чрез присадения орган. Изследванията в тази област ни доведоха до тези два въпроса. Ако се намери адекватно решение за тези проблеми, може би ще се помага чрез животински органи в борбата с различните болести, на които е изложен човека.

 

   Въпрос: Позволено ли е от шариата да се присаждат на човек животински органи? Особено ако става дума за нечисти животни като например кучето или свинята, а медицински е установено, че техните органи са като човешките?

 

   Д-р Кардaуи: И този въпрос беше обсъден на Конгреса. Вече споменах, че мненията на ислямските учени доста се различават що се отнася до използването на животните по споменатият начин. Всъщтност във Фикх има голямо пространство за разсъждение в тази връзка. Освен това, когато става дума за нечистотии ни е ясно, че и човек носи в себе си своята нечистотия, но тя се превръща в нечиста когато напусне тялото, а докато се намира в него не се смята за такава. Човек носи в тялото си кръв, урина и други нечистотии, но те не се смятат за такива, докато не напуснат тялото. Затава казваме, че не вреди на чистотата на човека, ако в неговото тяло се внесе орган от животно което е нечисто. Това не влияе на чистотата, която е необходима на човек за изпълняването на религиозните му задължения.

 

   Въпрос: Зрителка от Ливан пита дали е позволено купуването на органи, продавани в банките за органи, които си ги набавят чрез изкупуване на органи от мъртви донори?

 

   Д-р Кардауи: Казахме, че не е позвалено да се купуват нито да се продават органи. Не се позволява на човека да продава органите си. Въпреки това, когато става дума за институции, които изкупуват органи, замразяват ги, а после ги продават на пациентите чрез банките за органи, тогава това е нещо друго и няма забрана за такъв вид сделки. Въпреки че е забранена търговията с хора или техните органи, случаят с определените институции е различен, когато това се прави с цел улеснение в тази област.