ДАРЯВАНЕТО И ПРИСАЖДАНЕТО НА ОРГАНИ.

Ислямските учени са единодушни, че човек, който живее и е жив няма право да дарява свойте органи , без които не може да живее на друг, защото това не е негово право.

И в случай, че ги дари и умре, той се приема като самоубил себе си.

Приели са, че може да дарява определено количество от кръвта си защото тя се въстановява…

Също така са единодушни, че категорично е харам да бъде убит един човек, за да се вземат неговите органи и да се дарят на друг, това освен, че не се приема като дарение, се смята и се отсъжда за нормално убийство.

Даряването на определен орган от тялото може да стане джайз (позволено) със следните условия:

1-      Позволението на човекът, който ще дари органът (или неговите роднини), тоест предварително да е разрешил това или да е завещал.

2-      Да се знае със сигурност, че този, който дарява органите няма надежди за живот.

Като това трябва да се останови от добронамерени и справедливи доктори.

3-      В никакъв случай да органът да не бъде продаван или да не бъде заменян с някаква облага.

4-      Човекът на който ще бъде присаден органът да е съгласен с това присаждане и предварително да го е приел.

5-      Човекън на който ще се дари органът да е добър мюсюлманин

(за да не извършва по-косно грухове с дарения орган).

6-      Човекът, който дарява органа и този, на който ще бъде присаден този орган да имат добри намерения

(тоест да целят само задоволството на Аллах с.т, защото Той е истинския собственик и даретил на определения орган).

Като доказателство учените допълват следното:

Ако тези условия – които избройхме по-горе са на лице и присаждането но този орган е задължително и неизбежно, то тогава според  знамението:

 „Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора.

А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци.

После мнозина от тях подир това престъпваха на земята.”

(Коран – 5/32)

И все пак Аллах (с.т) знае най-добре!

КЛЕТВИТЕ ИЛИ ЗАКЛЕВАНЕТО В ДРУГ ОСВЕН АЛЛАХ (С.Т) Е ДВУЛИЧИЕ (ШИРК).

Един от лошите навици, които хората вършат доста много на днешно време е заклеването в друг, освен Аллах (с.т). Например някои от хората се кълнат в пророка

(…кълна се в пророка, че това, което казвам е право…),

 в хляба (…нека хляба да ме ослепи, че това е така….), в очите си (…нека ослепея, ако не казвам истината…) и т.н.

Всички тези клетви и подобните на тях са ширк (оприличаване с Аллах)

 и са срого забранени от ислямската религия.

В хадис предаден от Имам Ахмед се казва, че Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал:

 “Който се закълне в друг (или друго нещо), освен Аллах, той е направил ширк спрямо Аллах

 (т.е. оприличил друг с Аллах).”

В друго предание, предадено от Имам Тирмизи и Aбу Давуд се казва, че Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал:

 “Който се заклева в друг, освен Аллах, той е извършил неверие (куфр) или оприличаване (ширк).”

А в  предание от Него (с.а.с) се казва:

“Който се заклева в имана, той не е от нас.”

Учените са единодушни, че заклеването в друг,освен Аллах (с.т) е малък ширк, и за това, неговото забраняване е задължително.

И ако не се напусне и се продължи, то води до голям ширк и неверие, което постепенно извежда човека от религията.

Също така в исляма се забранява да се казват следните неща: “Ако Аллах и еди кой си пожелаят…” или “Ако не е Аллах и еди кой си…”, или “Това е от Аллах и еди кой си…” и т.н.

Като на мястото на тези думи трябва да се казва:

 “Ако Аллах пожелае…”, “Ако не беше помоща на Аллах…”, Това е благодат от Аллах…” и т.н.

В предание предадено от Пратеника на Аллах (с.а.с) се казва:

 “Не казвайте:

“Това е което Аллах и еди кой си пожелаха…”, а кажете:

 “Това е което Аллах пожела, после еди кой си пожела…”

Това е, и все пак Аллах (с.т) знае най-добре!

АЛЛАХ, КОЙ Е ТОЙ?

АЛЛАХ

Името, което се повтаря от милиони хора всеки миг

Споменават Го, възхваляват Го, възвеличават Го и Го молят за помощ.

Той е Всечуващият, Всезнаещият, Всевиждащият.

Не Го затруднява нещо, за да изостави друго.

Аллах Възхваленият е близо до своите раби, чува техните молитви и приема молбите им.

Милостта Му е широка, а прошката Му всеобхватна.

 “Всеки миг изявява Той някакво дело”.

 (Коран-55/29).

Определил е Той, това което се е случило, и това което ще се случи.

Той Великият променя всичко, но самият Той не се променя.

Лекуващият болните, и даващият болести на здравите.

Той е даващият страданието, и премахващият Го от пострадалите.

Даващ владението на когото пожелае, и отнемащ владението от когото пожелае.

“Кажи: “О, Аллах, Владетелю на владението, Ти даряваш владението на когото пожелаеш и отнемаш владението от когото пожелаеш, и въздигаш когото пожелаеш, и унизяваш когото пожелаеш.

Доброто е в Твоята Ръка.

 Ти за всяко нещо имаш сила.

Ти въвеждаш нощта в деня и Ти въвеждаш деня в нощта, и изваждаш живото от мъртвото, и изваждаш мъртвото от живото, и безмерно даваш препитание комуто пожелаеш .”

(Коран-3/26-27)

КЪДЕ Е АЛЛАХ ?

Самото задаване на такъв въпрос не е правилно,защото ,,да бъде на едно място,, се отнася за нещо материално,т.е.създадено.

Правилното възприемане на вярата на Мюсюлманина (Акида) трябва да бъде това,че Аллах е Един и няма нищо като Него.
Няма нищо което да го надмине,няма друг бог до Него и Той е Вечен,Безначален и съществува безкрайно.Той няма нито да изчезне,нито да има край и нищо не се случва без Неговото желание.

Няма фантазия,която може да си Го представи и мисъл,която може да го надмине. Той е различен от всичко създадено.Аллах Най-Великия казва са Себе си:

,,Няма нищо приличащо на Него.”(сура ал-Шура:11)

И казва в сура Отварянето: ,,И няма нищо подобно на Него.”(112:4)

Ако някой мюсюлманин счита,че има нещо подобно или наподобяващо възможностите на Аллах СУТ,тогава това се счита за Куфр(неверие).

Имам Абу Хамид ал Газали (р.а.) обяснява:  ,,Който мисли,че Аллах има тяло,съставено от органи,тогава той е идолатор (кланя се на идоли)..Който служи на тяло се счита за неверник,според единодушното мнение на всички ранни ислямски учени (салаф) и новите такива (мута’акирун).(Iljam al-Anam an Ilm al-Kalam, 6-8).

Имам ал-Тахауи(Аллах да е доволен от него)казва в известния си научен труд:Ал-Акида ал-Тахауийя:

,,Той (Аллах) няма граници,които да Му бъдат наложени,или да е ограничен или има части и крайници.Нито е съставен шест величини,както всички създания са.”(стр.9)

Имам ал-Насафи(р.а.) казва:

Той (Аллах) не е тяло (джисм),нито атом (джаухар),нито нещо сформирано (мусауар),нито нещо ограничено (махдуд),нито нещо поредно(ма’дуд),нито нещо разделно или отделено,нито комбинирано (мутаракаб),нито имащо край.
Той не може да се опише като същност(ал-ма’хийа),или качество (ал-кафийа),нито е някъде в космоса (ал макан),или времето (ал заман) има значение за Него.
(от:Sa’d al-Din al-Taftazani & Najm al-Din al-Nasafi, Sharh al-Aqa’id al- Nasafiyya, 92-97).

Правим заключение,че правилната Акида е вярването,че Аллах е Най-Велик и свободен от време и пространство.Грешно е да се каже,че Аллах е навсякъде.Аллах СУТ няма граници.
В същото време трябва да се вярва,че Аллах обхваща всичко и Той знае,вижда и чува всичко.

И Аллах знае най-добре!

ЖИВОТНИТЕ, КОИТО ЩЕ МИНАТ ПО МОСТА „СЪРАТ”

Разказва се, че някои от животните щели да минат през моста „Сърат”, който Аллах (с.т) ще сътвори в Съдния ден над джехеннема.

 Това вярно ли е?

 Ако е вярно, кои ще бъдат тези животни и само техните души ли ще минат през сърат или ще минат и техните тела?

 

Има слаби предания, в които се споменава, че камилата, която била пратена на пророка Салих (а.с), мравката и птицата „Худ-худ”, които говорили със Сюлейман (а.с) и кучето, което било в пещерата с Есхаб`ул Кехф ще бъдат от животните, които ще влезнат в дженнета.

(Виж: Рух`ул Беян на Алюси – том 5 стр: 226; Куртуби – том 1 стр:372).

Ако приемем преданията споменати в тези книги като доказателство, то тогава можем да кажем, че тези животни ще минат през моста сърат тялом и духом, както ще минат хората и останалите създания, които ще влязат в дженнета. Що се отнася до останалите животни, техните души ще бъдат в определеният за тях вечен свят, а телата им ще се превърнат в пръс.

В едно от тези предания от Ебу Хурейра (р.а) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с) казал:

 „Избирайте вашите курбани измежду силните и здрави животни, защото те ще бъдат вашите превозни средства, с които ще минете по моста – сърат.”

 (Хадисът е доста слаб, предаден от Имам Суюти в Джамиа Сагир номер- 992; и от Али Ал-Муттеки в Кенз`ул Уммал – том 5 стр: 88).

Турският учен Сайт Нурси (рах.ал) казва:

 Вестта, че курбаните, които са заклани в името на Аллах, ще се превърнат в превозни средства (или бурак) за тези, които са ги заклали, и че ще преминат с тях през моста сърат, възниква от обещанието на Аллах (с.т), че ще възнагради Неговите раби за ибадета, който са направили за Него….

И все пак Аллах (с.т) знае най-добре!

Кой ще е първият, който ще влезе в дженнета, кой ще мине най-напред по мостта „сърат” и кой ще бъде питан най-напред в Съдния ден?

В Свещения Коран се разказва, че хората в Съдния ден ще бъдат разделени на три групи.

1-    Асхаб`ул Йемин – „хората на десницата”, т.е. тези, които ще вземат, книгата в която са записани делата им с дясната ръка.

2-    Асхаб`уш Шимал – „хората на левицата”, т.е. тези, които ще вземат своята книга с лявата ръка.

3-    Асхаб`ул Мукаррабин – „първенците в богобоязливостта и приближените на Аллах”, които ще влязат директно в дженнета.

Отностно това Аллах (с.т) казва:

 

„Когато земята се разтърси в трус и планините се разломят на отломки, и станат разпиляна прах, вие ще станете на три групи: едни – отдясно, ­ какво ще е за тези отдясно?; и други ­ отляво, ­ какво ще е за тези отляво?; и първенците [в богобоязливостта], ­ те са първенците [в Рая] ­, тези са приближените [на Аллах] в Градините на блаженството ­ повечето са от предците и малцина от сетните , на украсени престоли, облегнати там един срещу друг...(Коран – 56/4-16)

Хората на десницата са определено тези от хората, които ще влязат в дженнета. А хората на левицата са тези, от които повечето ще бъдат в джехеннема. Що се отнася до третата група, те са тези, които ще влязат директно в дженнета без разпит и питане. Хората от тази (третата) група са пророците, богобоязливите, мъчениците (шехидите) и т.н. (Виж: Ибн Кесир тълкуването на 4-16 знамение от сурата Ал-Уакиа).

В хадис предаден от Енес (р.а) се разказва, че Претиника на Аллах (с.а.с) е казал: „В Съдния ден, аз ще съм този, който първи ще влезе в дженнета.” (Виж: Меджмуа Завайд – том: 7 стр: 349).

А в друго педание се споменава, че след пророците, тези които най-напред ще влезнат в дженнета са слабите и бедни преселници (мухаджири).

А тези, които най-напред ще бъдат съдени в Съдния ден ще са уммата (общността) на Мухаммед (с.а.с). (ВижКенз`ул Уммал хад.ном. 39754).

След всичко, което споменахме по-горе се разбира, че първите, които ще минат по моста „сърат” са тези, които първи ще влязат в дженнета.

И все пак Аллах (с.т) знае най-добер! Слава на Него, Господа на световете!

ИХСАН (БЛАГОДЕТЕЛНОСТ).

Ихсан – както обяснява Пратеника на Аллах (с.а.с) в едно негово предание – е да служиш на Аллах все едно, че го виждаш, а дори и ти да не го виждаш, Той винаги те вижда.
Аллах (с.т) казва: „Аллах е с богобоязливите и с благодетелните.” (Нахл – 128).
„Богобоязливите” , това са хората, които не оприличават нищо с Аллах и се пазят от харама и забранените от Него неща. Едно от значенията на „ихсан” е, подчинение и приклонение на Аллах. Ето защо Аллах ще пази тези хора, ще им помага, ще ги подкрея и ще им помогне да победят враговете си, което означава, че Той винаги е с тях.
Аллах (с.т) казва: „И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния, Който те вижда, като се изправяш [за молитва сам], и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд. Той наистина е Всечуващия, Всезнаещия. Да ви известя ли при кого слизат сатаните? Слизат при всеки клеветник, грешник, който надава ухо, и повечето от тях са лъжци.” (Шура – 217-220)
А в друго знамение казва: „С каквото и да се заемеш, и да четеш за него от Корана, и каквато и работа да вършите, над вас Ние сме свидетели, още щом навлезете в него. И нищо не убягва от твоя Господ, дори и с тежест на прашинка, както на земята, така и на небето, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга.” (Юнус – 61)
В прочут и дълъг хадис от Омар бин Хаттаб (р.a) се разказва: Един ден, докато седяхме с Пратеника на Аллах (с.а.с). Пред нас се появи човек със снежно бели дрехи и смолисто черна коса по него нямаше следи от пътуване и никoй от нас не го познаваше. Той седнa пред Пророка (с.а.с) като коленете му се опираха до коленете на Пророка (с.а.с) а ръцете бяха върху бедрата му. Той каза: ,,О, Мухаммед! Разкажи ми за Исляма.,, Пратеника на Аллах (с.а.с) каза: ,,Ислямът е да свидетелстваш, че няма друг бог освен Аллах и, че Мухаммед е Пратеникът на Аллах, да извършваш редовно молитвата, да даваш милостинята (зекят), да говееш през месец Рамадан и да извършиш поклонението Хадж в дома Кааба, ако си способен на това. ,,Странникът рече: ,,Ти каза истината.,, Ние се зачудихме, че първо попита, а после отвърна, че е казал истината. После той отново рече: ,,Разкажи ми за вярата.,, Пророкът (с.а.с) каза: ,,Да вяраваш в Аллах, в ангелите Му, в Съдния ден, в съдбата с доброто и лошото в нея. ,,Странникът рече: ,,Ти каза истината.,, И отново попита: ,,Кажи ми за добротворството (Ихсан).,, Пророкът (с.а.с) каза: ,,Това е да служиш на Аллах, сякаш го виждаш, и (да вярваш) че дори да не го виждаш, Той (с.т) те вижда.,, Странникът рече: ,,Разкажи ми за Съдния ден (кога ще бъде той),, Пророкът (с.а.с) отвърна: ,,Питаният за него не знае повече от питащия.,, Тогава странника каза: ,,Съобщи ми за знаците му.,, Пророкът (с.а.с) каза: ,,Когато робинята роди господаря си, и когато видим, голите и бедни овчяри да се състезават в построяването на на красиви и високи сгради.,, (Тогава го очаквайте). Когато странникьт си отиде, останах за малко. После Пророкът (с.а.с) каза: ,,О, Омар! Позна ли питащият?,, Казах: ,,Аллах и Неговият Пророк знаят най-добре. ,,Тогава той  каза: ,,Това беше Джибрил, който дойде  при вас, за да ви научи  на вашата религия .,, (Бухари и Муслим).
Из: Книгата Теухид – Третата степен на имана е ихсан.

ШИРК – Неговото значение и видове.

От езикова гледна точка ширк означава: Оприличаване, осквернение, идолопоклонничество и др.
А от терминологическа гледна точка ширк означава, да оприличаваш друг с Аллах (с.т) и да се молиш на друг, освен Него.
Има три вида ширк:
– Голям ширк,
– Малък ширк,
– Скрит ширк.

1. ГОЛЯМ ШИРК:

 А) Ширк при правенето на дуа (т.е. при молитва):
Дуа (молитва) се прави само на Аллах и само към Него трябва да се обръщаме за помощ. Ако дуата се прави на друг, освен него, тогава това е ширк. Като например да се прави дуа и искане от статуя, гроб, даден предмет и т.н.
Аллах (с.т) казва: „И когато се качат на кораб, те зоват Аллах, предани Нему в религията. А щом Той ги спаси към сушата, ето ги ­ пак съдружават,……” (Анкебут – 65)
Б) Ширк в намерението и искането: тоест, когато се върши нещо да се прави не за одобрението на Аллах, а за някой друг или нещо друго.
Аллах (с.т) казва: „Които желаят земния живот и неговата украса, през него ще им изплатим за деянията. И не ще бъдат ощетени през него. Тези са, които в отвъдния живот ще имат само Огъня и ще се провали, каквото са сторили [на земята], и ще е напразно, каквото са вършили.” (Худ – 15-16)
В) Ширк в подчинението: тоест да се подчиняваме на друг, освен на Аллах. След като Аллах (с.т) е заповядал нещо, никой друг не може да го отхвърли. И подчинението на тези, които отхвърлят това, което Той е заповядал е ширк.
Аллах (с.т) казва: „Те взеха за господари не Аллах, а своите правници и своите монаси, и Месията, сина на Мариам. А им бе повелено да служат само на единствения Бог. Няма друг Бог освен Него. Пречист е Той от онова, което съдружават с Него!” (Тевбе – 31)
Един ден когато Пратеника на Аллах (с.а.с) цитирал това знамение, при него влязъл Адийи ибн Хатим (р.а) – който преди бил християнин, но приел исляма – и чул това знамение, после казал:
– „Те (християните) не правят ибадет на тях (т.е. на техните свещеници)!” А Пророка (с.а.с) попитал:
– „О, Адийи, те не им ли се подчиняват, когато правят забраненото позволено и позволеното забранено (т.е. харама халал и халала харам)?! Тогава Адийи отговорил:
– „Да, о, Пратенико на Аллах.” А Пророка (с.а.с) продължил:
– „Ето така те им правят ибадет.”
(Хадис предаден от Ахмед ибн Ханбел).
Г) Ширк в обичта: тоест да бъде обичан някого или нещо, колкото Аллах или повече.
Той (с.т) казва: „А някои от хората приемат за богове други вместо Аллах, обичат ги, както Аллах трябва да се обича. А които вярват, най-силно обичат Аллах. И ако угнетителите можеха да съзрат, когато видят мъчението, че цялата сила е на Аллах и че Аллах е суров в мъчението…” (Бакара – 165)
2.      МАЛЪК ШИРК: високомерие, горделивост.
Аллах (с.т) казва: „Кажи: “Аз съм само човек като вас и ми се разкрива само, че вашият Бог е единственият Бог. Който копнее за срещата със своя Господ, да върши праведни дела и в служенето си на своя Господ никого да не съдружава с Него!”” Кехф – 110)
Един ден Пратеника на Аллах (с.а.с) казал:
– „Това, от което най-много се срахувам за вас е малкия ширк.” Тогава сподвижниците намиращи се там попитали:
– „ Какво е малкия ширк, о, Пратенико на Аллах?” А той отговорил:
– „Горделивостта. Когато Аллах ще награждава хората за сторените от тях дела, ще каже на горделивите: „Идете при онези, пред които правехте ибадет и вижте дали ще ви дадат някаква награда. „(Т.е. отидете да получите наградата си от тези, пред които се гордеехте…).
(Хадис предаден от Ахмед ибн Ханбел).
3.      СКРИТ ШИРК:
В хадис предаден от Пратеника на Аллах се казва: „Ширкът на тази общност е по скрит (и безшумен), от шума, който изилиза от краката на черна мравка, вървяща в тъмна нощ по равен камък!”
(Т.е. хората от тази умма в повечето случай не осещат как попадат в ширк, и вярвайки, че вършат нещо за Аллах, те без да осетят го оприличават с други в делата си. Като например: понякога човек се моли на друг за нещо до такава степен, че на края забравя, че в същтност Аллах е истинския собственик на това нещо и в същност той  трябва от Него да го търси, а не от хората)[1].
Големият ширк извежда човека от ислямската религия и общност, прави го неверник. Малкия ширк не извежда човека от религията, но това е престъпление и грях, който е по-голям от големите грехове. А откупа за скрития ширк е дуата (молитвата). Пратеника на Аллах постоянно рецитирал следната дуа:
„О, Аллах, пази ме от извършването на явния ширк, опрости ме, ако несъзнателно извърша скрит ширк.”

КЮФУР (ХУЛА)

Кюфурът е два вида:

1. Голям кюфур – който изкарва човека от ислямската религия.
2. Малък кюфур – който не изкарва човека от ислямската религия, но е голям грях.

 

Видове голям кюфур:

 ПЪРВО: кюфур чрез оповергание.

Аллах (с.т) казва: „И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах и взима за лъжа истината, когато дойде при него? Нима не е в Ада мястото на неверниците?” (Анкебут – 68).

ВТОРО: Кюфур чрез отвръщане на истината, след като я е приел.

Аллах (с.т) казва: „И когато рекохме на ангелите: “Поклонете се на Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Възпротиви се той, възгордя се и стана един от неверниците.” (Бакара – 34)

 ТРЕТО: кюфур чрез съмнение. Тоест кюфур чрез съмнение в истината, след като я е приел.

Аллх (с.т) казва: „И влезе в своята градина, угнетявайки себе си. Каза: “Не мисля, че това някога ще изчезне. И не мисля, че Часът ще настъпи. А дори да бъда върнат при моя Господ, [там] имам по-добро място за връщане, отколкото тук .” Неговият другар, говорейки с него, му рече: “Нима не вярваш в Онзи, Който те сътвори от пръст, после от частица сперма, после те направи мъж? Ала за мен Той е Аллах, моят Господ, и не съдружавам никого с моя Господ.” (Кехф – 35-38)

 ЧЕТВЪРТО: кюфур чрез отвръщаване: което ще рече, че след като е повярвал в Аллах, не се подчинява на Неговите заповеди и решения, и не ги прилага в живота си.

Аллах (с.т) казва: „Сътворихме Ние небесата и земята, и всичко между тях, единствено с мъдрост и за определен срок. А които не вярват, се отвръщат от това, за което са предупредени.” (Ахкяф – 3)

ПЕТО: кюфур чрез лицемерие. Тоест да казва, че вярва в нещо, но всъщтност не вярва. Това е най-лошият пример на кюфура.

Аллах (с.т) казва: „Те превръщат клетвите си в прикритие и възпират от пътя на Аллах. Лоши са делата им! Така е, защото повярваха, после станаха неверници, затова бяха запечатани сърцата им, та не разбират. И като ги гледаш, видът им ти харесва, и като говорят, вслушваш се в думите им. Те са като подпрени дървета. Смятат, че всеки вик е против тях. Те са врагът. Пази се от тях! Да ги порази Аллах, как така се подлъгват!” (Мунафикун – 2-4)

 Малкият кюфур, за който по-горе казахме, че не извежда човека от исляма се нарича още като „кюфур ан-ниамех” (неблагодарство към благодатта, която Аллах дарява). Тоест да бъде неблагодарник спрямо Аллах за дадените му блага.

Аллах (с.т) казва: „И дава Аллах пример с едно селище. То бе мирно, спокойно. Получаваше препитанието си отвсякъде в изобилие. Но отрече то благата на Аллах, тогава Аллах го накара да изпита одеянието на глада и страха заради онова, което [жителите му] са сторили.” (Нахл – 112)

БИДАТЪТ (НОВОВЪВЕДЕНИЕТО) И НЕГОВИТЕ ВИДОВЕ

От езикова гледна точка бидат означава: Начало, нововъведение, нещо ново и т.н.

А от терминологична гледна точка в ислямската литеретура бидат означава: Въвеждане на нещо в Ислям, което няма основа в религията.

Ако някой измисли нещо ново с претенцията, че това е от исляма, значи се е заблудил и отклонил. Ислямът е далеч от такива заблуди. Измислените нови неща могат да бъдат, както във вярата, така и в делата – както явни, така и тайни.

Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал: „Всеки бидат е заблуда” (Бухари и Муслим).

А в друго предание се казва: „Всеки, който въведе нещо, което не е сходно със заповедта ни (т.е. с религията) то е невалидно.” (Бухари и Муслим).

Според предание – Когато Омар (р.а) видял хората в Рамазан да излизат от къщите си и да ходят в джамиите, за да кланят теравих зад един имам, казал:

„Ако това е бидат, това е много добър бидаат.” Много от хората вземат това предание като докзателство, че в религията съществува добър и лош бидат. Но това, което са направили сподвижниците и казаното от Омар (р.а) е поради това, че действието им имало основа в ислямската религия, тъй като Пратеника на Аллах (с.а.с) е кланял понякога заедно със сподвижниците си теравих, а понякога е кланял сам, за да не стане намаза теравих за неговата умма (общност). Но след като Пророка (с.а.с) починал, възможността този намаз да стане фарз изчезнала. Ето за това Омар ибн Хаттаб след като видял, че някои от сподвижниците кланят теравих в джамията, а някои се кланят в къщи сами, той ги събира всички в джамията и им нарежда да се кланят с джеммаат. Всички сподвижници приели това предложение на Омар (р.а.) защото това било практикувано от Пратеника на Аллах и имало основа в религията.

ВИДОВЕ БИДАТ

Бидатът се разделя на два вида:

–          Бидатат – засягащ техниката и нововъведенията в нормалния живот.

–          Бидаат – отнасящ се до религията и религиозната част на земния живот.

А) Бидатат – засягащ техниката и нововъведенията в нормалния живот.

Ислямската религия е основана върху ясни принципи. Нещата, за които няма сигурно доказателство, че са харам да се ядат и да се пият, са халал. Например халал е да се яде месото на животни, за които няма сигурни доказателства, че са харам да се ядат. Това е от основните ислямски принципи. Друг такъв принцип е това, че неща, които не вредят са позволени (мубах), а които вредят са харам (забранени). Също така, че нещо за което Аллах и Неговия Пратеник са казали, че е халал, то е халал, а за онова, за което са казали, че е харам, то е харам.

Неща, за които няма сигурно доказателтво, че са харам или халал, са неща които Аллах (с.т) опрощава, но тяхното изоставяне е по-добро дело.

В нещата от светския живот няма шериатски бидат. Нещата или са халал или са харам. Т.е. всичко, което се прави за доброто на хората е позволено и всичко, което се изработва и се прави за тяхното зло, то е забранено.

Б) Бидаат – отнасящ се до религията и религиозната част на земния живот.

Религиозният бидат се разделя на четири:

1.      Бидат, която изкарва човека от исляма:

От тези бидати е служенето на друг, освен на Аллах (с.т). Да се прави дуа на нещо друго, освен от Него, да се иска от друг, освен от Него. Да се коялт курбани и да се правят обеди в името на друг, освен Аллах. Да се вярва, че някой друг, освен Аллах знае бъдещето, или че ще ти помогне когато го призовеш. В същото време извършването на тези нововъведения и бидаати е ширк.

2.      Бидат, който е харам:  

Да се правят постройки върху гроб, и гробът да се превръща в месджид или джамия (т.е. място за молитва), и да се смята, че дуата и направеният там ибадет се приемат по-бързо. Извършването на подобни бидати е от големите грехове.

В предание от Джундуб ибн Абдуллах се разказва: Чух Пратеника на Аллах (с.а.с) да казва: „Хората преди вас превърнаха гробовете на техните  пратеници  в месджиди (т.е. място за молитва). Не превръщайте и моят гроб в месджид, аз ви забранявам това.” (Муслим).

А Ебу Хейяр (р.а) разказва: Али (р.а.) ми каза следното: „Да те изпратя ли и аз да извършиш това, за което Пратеника на Аллах (с.а.с) ме изпрати? Иди и унищожи всяка статуя, която срещнеш и изравни със земята всеки гроб, който видиш с възвишение над нея.” (Муслим)

В друго предание от Джабир ибн Абдуллах се разказва: „Пратеника на Аллах (с.а.с) забрани да се сяда върху гроб, да се прави постройка върху гроб и да се зида гроб.” (Муслим, Тирмизи, Ебу Давуд, Ахмед).

3.      Бидати, които са тахримен мекрух:

Тези нововъведения са близо до харама. От този вид са добавките, които се правят в определени ибадети. Като например да се прибавят в езана след „хайеа алял фелях” думите „Хайеа аля хайрул амел”, което означава „елате към доброто дело” или след думите „Ешхеду енне Мухаммедеррасулюллах” да се прибавят думите „Ешхеду енне Али уалийюллах”, което означава „Али е от обичаните раби на Аллах” или както се прави вопределени места по света, да се чете на глас саляват или дуа от минарето веднага след езана. Като тук трябва да добавим, че ученето на дуа и саляват след езана е суннет, но това не се прави на глас, а тихо.

Обичта към Пратеника на Аллах може да се изрази единствено като се подчиняваме на неговите заповеди, изпълняваме неговите суннети и се пазим от нещата, които той (с.а.с) е забранил.

Повечето ислямски учени са на мнение, че празнуването на определени вечери и нощи като; вечерта Регайб, Берат, Исра и Меулид е бидат (т.е. нововъведение).

Кланянето на определен намаз в тези вечери също е бидат. Например кланянето на сто рекята намаз през вечерта берат е от този вид бидаати.

Повечето от учените по хадис са определили преданията разказани по този въпрос (т.е. относно празнуването на подобни вечери) за доста слаби или измислени.

Относно намаза, който се кланя през вечерта Регайб  Имам Невеви (рах.ал) казва следното: „Този намаз е един от лошите бидаати, а всеки бидаат е заблуда, за това не се заблуждавайте по някои книги, които одобряват и насърчват това.”

Да се празнува 27-мата вечер на месец Реджеб също е бидат. Защото учените с точност не знаят кога е станало нощното пътуване (Мирадж) на Мухаммед (с.а.с). Няма и доказателства, че сподвижниците на Пророка (с.а.с) са празнували тази вечер.

Тук е мястото да споменем, че има много измислици, които се преписват върху Ибн Аббас (р.а). Той не е разказвал такива измислици.

4.      Бидат, който е тензихен мекрух:

Като например да се ръкуваме след всеки намаз, да се раздава храна на бедните само в определени дни и нощи и др. Този бидат въпреки, че не толкова опасен както останалите, то ако се следва сляпо и ако се прави постоянно без да се изостявя, все едно, че е фарз (зъдължение от религията), то тогава извършващият го, рано или късно попада в заблуда.

НЕЩА, КОИТО ИЗВЕЖДАТ ЧОВЕКА ОТ ИСЛЯМСКАТА РЕЛИГИЯ

ПЪРВО: да се прави ширк в ибадета, тоест в ибадета Аллах да се оприличава с нещо.

Аллах (с.т) казва: „Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той дълбоко се е заблудил.” (Ниса – 116)

Аллах (с.т) казва: „За онзи, който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах Рая и неговото място е Огънят. Угнетителите нямат закрилници.” (Майде – 72)

 ВТОРО: Който приема посредник между себе си и Аллах, моли се на този посредник, иска помощ от него и разчита на него като вярва, че ако не е той, неговите ибадети и молби няма да бъдат приети от Аллах (с.т). Учените от ехли сунна са единодушни, че такъв човек (ако прави това знаейки) излиза от вярата.

Аллах (с.т) казва: „Единствено Аллах е достоен за чистата религия. А които приемат покровители вместо Него, казват: “Служим на тях само за да ни приближават още повече до Аллах.” Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина Аллах не напътва никой лъжец, неблагодарник.” (Зумер – 3)

А в друго знамение Аллах (с.т) казва: „И служат не на Аллах, а на онова, което нито им вреди, нито им помага, и казват: “Тези са нашите застъпници пред Аллах.” Кажи: “Нима ще известите Аллах за нещо, както на небесата, така и на земята, което Той да не знае? Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружават!” (Юнус – 18)

 ТРЕТО: да се смята, че мюшриците (теци, които сдружават други божества с Аллах)  са вярващи и че и те са на прав път.

В Свещения Коран и сунната на Пророка (с.а.с) ясно са обяснени качествата на мюсюлманите и на неверниците. Според тези качества ние съдим, кой може да е мюсюлманин или неверник. Да се определя за вярващ човек този, който пряко и открито отрича повелите на Аллах и този, който се подиграва с Аллах и Неговия пратеник, и този, за когото Аллах (с.т) и Неговия Пратеник са казали, че е веверник и да се смята, че убежденията на неверника са правилни, означава да се противопоставим на Аллах (с.т) и Неговия ппратеник Мухаммед (с.а.с), което е явна заблуда и неверие.

ЧЕТВЪРТО: който казва, че ничие решение е по-добро от това, което Аллах (с.т) и Неговия пратеник са решили, или че е намерил по-добър път от пътя на Мухаммед (с.а.с), то този човек е излязъл от ислямската религия.

Като пример може да дадем следните наща, които стават причина човек да излезе от вярата:

а) Да се смята, че ислямската религия е причина за изоставането на мюсюлманите, и че ислямът и неговите закони не могат да се практикуват в наше време, и съответно на това, че не трябва да се бърка религията в светския живот, защото тя била само една духовна връзка между Аллах и индивида.

б) Да се смята, че законите на исляма (като хаддът – наказанието определено за крадеца и прелюбодействщия) са остарели, и че не е правилно да се изпълняват в наше време.

в) Да се вярва, че по отношение на наказанието ислямския закон може да се приспособи към какъвто и да е светски закон. (Защото по този начин може да се сметне, че неща, които са харам могат да станат мубах). Да се смятат за халал нещата и действията, който Аллах (с.т) е направил харам, като например употребата на алкохол, зината, лихвата и др.

Аллах (с.т) казва: „Нима търсят съда от времената на Невежеството? Кой отсъжда по-добре от Аллах ­ според хора убедени?” (Майде – 50)

Аллах (с.т) казва: „И когато Аллах, и Неговият Пратеник, отсъди някакво дело, нито вярващ, нито вярваща имат право на избор в това дело. А който се противи на Аллах и на Неговия Пратеник, той вече е в явна заблуда.” (Ахзаб – 36)

ПЕТО: Неуважаването и нехаресването, на която и да е заповед или забрана заповядана от Аллах (с.т) в Корана или от Мухаммед (с.а.с) в достоверната сунна.

Аллах (с.т) казва: „Но не ­ кълна се в твоя Господ! ­ те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил и напълно се подчиняват.” (Ниса – 65)

ШЕСТО: Подиграването с религията или със съобщените от нея неща по отношение на наградата и наказанието в Съдния ден.

Аллах (с.т) казва: „И ако ги попиташ, непременно ще рекат: “Само бъбрехме и се забавлявахме.” Кажи: “Нима на Аллах и на Неговите знамения, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?” Не се оправдавайте! Вие станахте неверници, след като бяхте вярващи. Дори да извиним някои от вас, ще накажем други, защото бяха престъпници. ”  (Тевбе – 65-66)

(Когато Пратеника на Аллах, мир нему, потеглил на поход за Табук, група лицемери казали зад гърба му: “Вижте го, иска да завладее ромейските дворци. Кой е той, че да ги завоюва ?” Аллах му разкрил тези техни думи. Когато лицемерите били извикани и попитани защо правят това, те отрекли, като се оправдали, че се шегували.)[1]

СЕДМО: Правенето на магия. Стремежът да се разделят мъж и жена, търсенето на дяволски начини за разрешението на някои въпроси, като чрез тях да се накара човек да прави неща, които той не иска – всичко това е магия и който прави тези неща излиза от религията.

Аллах (с.т) казва: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулайман. И не бе Сулайман неверник, ала сатаните бяха ­ учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха!” (Бакара – 102)

ОСМО: Да се помага на неверниците срущу мюсюлманите.

Аллах (с.т) казва: „О, вярващи, не взимайте юдеите и християните за ближни! Един на друг са ближни те. А който измежду ви се сближи с тях, е от тях. Аллах не напътва хората-угнетители.” (Майде – 51)

 ДЕВЕТО: Избягване от религията на Аллах, с цел да не научи или да не направи нещо от нея.

Аллах (с.т) казва: „И кой е по-голям угнетител от онзи, комуто се напомнят знаменията на неговия Господ, а после той се отвръща от тях? Отмъщаваме Ние на престъпниците.” (Седжде – 22)

Ако даден човек знаейки и осъзнавайке направи тези неща, той излиза от ислямката религия. Независимо дали ги прави сериозно или на шега той излиза от религията. Но ако ги направи по принуда с тогава не излиза от исляма. По принуда се разбира опасност за живота му или ако бъде заплашен, че ще бъде истезаван с обгаряне на тялото или отсичане на определен орган и т.н.

Търсим обежище при Аллах (с.т) да ни пази от тези дела, за които Той тежко наказва.

И на края:

С тази последна тема зъвършваме книгата “ТЕВХИД – Вяра в единния Аллах” 

Нека нашите поздрави – саляту-с селям – да бъдат за Неговия Пратеник и раб Мухаммед Мустафа (с.а.с), върху неговото семейство, сподвижници и всички, които са го следвали и ще го следват до Съдния Ден (Амин).

КАКВО Е РЕЛИГИЯ?

Религията е божествен закон, изпратен на хората посредством пророците.

Специфичното в това правило е следното:

1. Религията – изпратена е от Аллах (дж.дж). Никой друг освен Него няма това право, да обяви каквато и да е религия. И никой няма право да промени заповедите и забраните в религията на Аллах.
2. Религията достига до хората посредством пророците (Аллах да е доволен от тях), които предават заповедите и забраните в нея. Религията е изпратена от Аллах (с.т) чрез вдъхновения (вахи) на пророците (а.с). Заповедите и забраните, които са предадени на пророците достигат до хората в автентичен вид. За това условие е в религията да има пророк.
3. Религията е божествен закон, допиращ до Аллах (дж.дж), за да уреди начина на живот на хората. За да посочи пътя за постигане на щастието както на този свят така и в Ахирета. Ако хората се подчиняват на религиозните закони, ще намерят най-верния път и ще научат задълженията си спрямо Създателя си. Така, че ако една религия не е изпратена от Аллах (с.т) и не е достигнала до хората посредством пратениците Му, то тогава тя е поставена от хората и не може да се нарече религия.

КАКВО Е ИСЛЯМЪТ?

Ислямът е религия, която е дарена на хората от Всевишния Аллах чрез пророка Мухаммед (с.а.с). Аллах (дж.дж) лично е избрал тази религия за този народ и я е нарекъл Ислям. С идването на ислямската религия, другите религии са загубили своята валидност, както повелява Аллах (дж.дж) в Свещения Коран:

„А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.” (Али Имран – 85)

Щом е така, единсваната истинска религия това е ислямът. Изпратена е на всички хора, ще съществува до Съдния ден. Ислямът кто религия посреща всички нужди на човека. Този, който ще вярва, че ислямът е истинската религия, но не се подчинява на неговите закони, не ще постигне щастието нито на този, нито в отвъдния свят. Няма друго спасение освен исляма, няма друга валидна божествена религия и не ще има, докато свят светува.

КАКВО Е ИМАН

Иман е да вярваш в Единствения Аллах и че Мухаммед (с.а.с) е Негов пратеник и раб. Да си убедун в истинността, че пророка Мухаммед (с.а.с) изразява волята на Всевишния Аллах, да го потвърдиш с думи и от сърце, но за да се знае и от останалите, че си вярващ, е нужно и с думи да го потвърдиш.
Вярата се дели на две: Иджмали и Тафсили
–  Иджмали иман (или вяра) това е да вярваш истински в словата „Ля иляхе иллеллах, Мухаммедеррасулюллах” тоест „Няма друг бог, освен Аллах и Мухаммед е Негов пратеник”.
Или също да вярваш от сърце и изкажеш с език словата „Ешхеду елля иляхе иллеллах уа ешхеду енне мухаммедеррасулюллах” тойст „Ставам свидетел, че няма друг бог, освен Аллах, и ставам свидетел, че Мухаммед (с.а.с) е Негов пратеник.”
За един човек тези думи са първоусновата на вярата и първото стъпало за приемането на Исляма. Този който повярва в по-горните слова от сърце и ги изрече с език, става мюсюлманин.


Иманът има над седемдесет степенни. Най-висшата степен са словата „Ля иляхе иллеллах”, а най-ниската между тях е премахването от пътя на нещата, които пречат на хората и движението. И страмуването е от степенните на Имана.
Условията на Имана са шест:
1-      Вяра в Аллах – което означава да се вярва в Аллах, че Той съществува, и че е Господарят на вселената, Който е с съвършени качества. Не прилича на нито едно от създанията си, а и никое от тях не прилича на Него. Само Негово е правото да поставя закони на земята и на небето и всички ибадети (служене) се правят само за Него.
2-      Вяра в меляикетата (ангелите) – Трябва да се вярва в ангелите така, както те са описани от Аллах в Свещения Коран. Те са раби на Аллах  и между тях няма полово разделение. Създадени са от светлина (нур) и не се противопоставят на своят Създател дори и за секунда – те не вършат грехове. Непрекъснато правят ибадет на Аллах и никога не се морят. Трябва да се вярва както в ангелите, чиито имена са споменати в Корана  и хадисите ( Джебрайл, Микяйл, Исрафйл, Меляйкето на смърта, Ридван, и др.), така и в тези, чиито имена не са споменати. Техният брой не се знае от никой друг, освен Аллах (с.т).
3-      Вяра в книгите низпослани от Аллах – трябва да се вярва във всички  книги, низпослани от Аллах, независимо дали знаем техните имена (Коран, Теврат, Инджил, Зебур) или не знаем.
4-      Вяра в пейгамберите (пратениците) на Аллах – трябва да се вярва във всички пратеници на Аллах, независимо от това, дали знаем или не знаем техните имена.
5-      Вяра в Къяметския (сетен) ден и задгробния живот – трябва да се вярва в съживяването след смъртта, в наказанието или наградата в задгробния живот, в ангелите, които разпитват в гроба, в съживяването за страшния съд пред Аллах, в наказанието в джехеннема и наградата в дженнета и т.н.
6-      Трябва да се вярва в съдбата – т.е. че хубавото и лошото, което преживяваме става с решението на Аллах и Неговото позволение.


За да бъде валиден имана пред Аллах, трябва да се вярва без съмнение в тези четири неща:


ПЪРВО: Да се вярва в безначалната и древна наука (знание) на Аллах . Той (с.т) със своето безначално знание знае какво ще стане и вижда тази вечност със знанието си.
ВТОРОТО: Да се вярва, че ако Аллах пожелае нещо, то непременно ще стане и ако Той не пожелае нещо, то никога няма да стане. Да се вярва, че всички неща на земята и на небето са дошли с Неговото желание.
ТРЕТО: Да се вярва, че всички неща във вселената са сътворени със сътворението и одобрението на Дженабу Аллах.
ЧЕТВЪРТО: Да не се вярва, че сполетялото ни нещастие или щастие е някаква случайност,  защото няма случайности, а се случва това, което Аллах е отредил.
Аллах (с.т) казва: „Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите.” (Бакара – 177)

Божествената мъдрост и промисъл – движение в съня

Божествената мъдрост и промисъл – движение в съня

И ги смяташ за будни, а те са в дрямка и Ние ги обръщаме надясно и наляво.

И кучето им е проснало лапи на входа.

 Съзреш ли ги, ще се отвърнеш от тях в бяг и ще се изпълниш с ужас.

( „Пещерата“, 18:18)

В този стих се говори за седем момчета-християни, „Обитателите на пещерата , които, бягат от преследване на римския император езичник, намират убежище в една пещера и Аллах с.т в продължение на много години, ги потапя в дълбок сън.

Освен това, Аллах ни казва в айета, че в съня Той ги обръща надясно и наляво.
„Може би очите им са били отворени, а чувствата са били в съня. Те се обръщали от страна на страна, подобно на всички хора в съня“(Юсуф Али)

„Ако някой случайно ги видеше в пещерата, тъй като те се обръщали от страна на страна ще помисли че те просто си почиват, а не спят “ (Maududi)

Изключителна мъдрост и божествена промисъл скрита в тези думи на Всевишния, разбирането им от хората, стават достъпни едва напоследък.

Оказва се,че ако по време на сън хората останат в едно и също положение, то ще бъдат изправени пред сериозни проблеми със здравето: нарушение на кръвообращението, образуване на рани по кожата, с хематоми на местата които са под тежестта на тялото. Но Всемогъщият се грижи за нашето здраве, както и за цялото тяло и по време на почивка и сън.Обръща нашите тела , когато сме в безсъзнание,по-време на съня и не позволява появата на тези процеси в организма.

Това е медицински факт, установен от учени едва миналия век, без съмнение,това е едно от чудесата на Kорана,

КАК ДА СЕ ОПОЗНАВА ВЛАДЕТЕЛЯ НА СВЕТОВЕТЕ (Моето служене и моят живот са само за Аллах).

Аллах (с.т) казал: „Кажи: “Моята молитва и моето служене, и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господа на световете. Няма Той съдружник. Това ми бе повелено и съм първият отдаден на Аллах.” (Ал-Енам – 162-163).
Което означава; О, Мухаммед, кажи на езичниците и мюшриците, които се кланят на идолите и колят курбан за тях: „Аз се моля, коля курбан и се кланям само на Аллах. Целият ми живот и смъртта ми са за Него (с.т). Той няма съзружник. „Това ми бе повелено и съм първият отдаден на Аллах.”
Аллах (с.т) казва: „Затова отслужвай молитвата към своя Господ и [само за него жертвено животно] коли!” (Кевсер – 2)
Тоест, имайки за цел задоволството на Аллах, кланяй намаз и коли курбан.Това е така защото най-добрият ибадет, който се извършва с тялото е намаза, а най-добрият ибадет с богатството е коленето на курбан. Курбанът се смята за ефдал (най-добрия) ибаден поради две причини.
Първата: С коленето на курбан човек изразява подчинението си към Аллах.
Втората: Макар, че е трудно за него да заколи от любимите си животни, той го прави само, за да спечели задоволството на Аллах.
Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал: „Аллах (с.т) кълне онзи, който коли курбан за друг, освен за Него (с.т).” (Муслим).
А проклинанието на Аллах върху даден раб означава, че го отдалечава от Своята милост (рахмет). Това предание показва, че коленето на курбан е ибадет. И че който заколи курбан за някакъв кумур, за гроб, за умрял, за джин и т.н., от които очаква помощ и полза, или от които се страхува, той извършва ширк спрямо Аллах.
Аллах (с.т) казва: „Те изпълняват обета и се страхуват от Деня, злото на който се разпростира.” (Инсан-7)
„Те изпълняват обета….” – значи изпълняват неща, които не са задължение от Аллах (с.т), и с които човек се самозадължава. Споменатият в знамението израз „…изпълняват обета”, означава, че тези хора приемат обещанията си за ибадет и ги изпълняват. Поради това са похвалени от Аллах. Но Аллах хвали само онези, които правят ибадет само за Него (с.т), а тези които изпълняват обет за друг, освен Аллах, те без съмнение правят ширк.






-------------


Аллах (с.т) казва: „Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем.” (Фатиха – 5).
„Само на Теб служим…” значи: избягвайки всякакъв ширк (оприличаване) правим ибадет само на Теб „ …..и Теб за подкрепа зовем.” Значи: за всичко искаме помощ само от Аллах, защото само Той притежава истинската сила да ни подкрепи и помогне.
Пратеника на Аллах (с.а.с) в едно предание казва: „….и когато искаш помощ, искай я само от Аллах.” (Муслим)
Това предание показва, че помощта може да се иска само от Аллах и за всичко трябва да се разчита само на Него.
Аллах (с.т) заповядва: „Кажи [о, Мухаммад]: “Опазил ме Господът на хората, Владетелят на хората, Богът на хората,…” (Ан-Наас – 1-3).

„Опазил ме…” значи да бягаш от страх от нещо и да търсиш спасение при някого, а това е един от най-големите ибадети и служене. Ето за това в знамението се казва: „Опазил ме Господът на хората”, което означава, че никой друг, освен Господа на хората не може да те спаси от злините, които съществуват.
Аллах (с.т) казва: „Когато призовахте вашия Господ за помощ, Той ви откликна: “Аз ще ви подкрепя с хиляда ангели един след друг.” (Ал-Анфал – 9)
Пророка (с.а.с) поискал помощ от Аллах (с.т) в битката на Бедр, когато видял, че враговете са многобройни. Аллах (с.т) му помогнал и му дал победа. От това знамение също се разбира, че искането на помощ е ибадет, а това да се иска помощ от друг освен от Аллах е ширк. (В смисъл, да се вярва, че основата на помоща е от друг, освен от Аллах, и да се вярва, че някой друг може да ни помогне без Неговото разрешение. А това да търсим помощ един от друг е нещо нормално в нашия живот, но винаги трябва да знаем и вярваме, че истинската помощ е при Аллах и ние си помагаме един на друг само с Неговото разрешение). (Заб. от ред.)




-----------------------
Аллах (с.т) заповядва: „….Но не се страхувайте от тях, а се страхувайте от Мен един, ако сте вярващи!.” (Али Имран – 175) А в друго знамение заповядва: „…Не се плашете от тях, а се плашете от Мен!” (Майде – 3)
Тези знамения показват, че страхът е ибадет. Споменатото тук страхуване от хората значи да се вярва, че могат да навредят на някого без разрешението на Аллах. Всичко се намира в Неговите ръце и да се страхуваме от друг, освен от Него, е голям ширк.
Той (с.т) казва: „Който копнее за срещата със своя Господ, да върши праведни дела и в служенето си на своя Господ никого да не съдружава с Него!”
Тоест, който се страхува от Аллах, разчита само на него и на срещата с него и се страхува от неговото наказание, нека да върши само дела, които са позволени от Неговата религия.
Що се отнася до приемането на извършените дела.. Има две условия, за да бъдат приети делата от Аллах (с.т):
1- Делата да се правят само заради Аллах и неговото удоволствие.
2- Делата да се правят по начинът по който се харесва на Аллах (с.т). (т.е. според примера и действията на Неговия Пратеник с.а.с).
Ако едно от тези две условия липсва, то сторените дела не се приемат…




------------------









Как човек трябва да знае създателя си? Човек трябва да знае Създателя си, както Той самият се е описал в Свещения коран и както го е описал Неговият пратеника Мухаммед (с.а.с). Освен това трябва да се знаят и имената на Аллах, Неговите качества и да се признава за съвършен. Това трябва да се знае от всеки. След като с научат тези неща можем да правим ибадет (да служим правилно) на нашият Създател Аллах (с.т).
РАБ: Създател на всички неща, единствен Стопанин на създанията си, техен възпитател и Осигуряващ прехраната им. Благата, дадени от Аллах, са без край. Аллах (дж.дж) в Свещения Коран заповядва:
„Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и изсипа вода от небето, и извади с нея от плодовете препитание за вас, и подчини за вас корабите да плават по морето според Неговата повеля, и подчини за вас реките, и подчини за вас слънцето и луната ­ усърдни [в движението си], и подчини за вас нощта и деня, и ви дава от всичко, за което Го молите. И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите. Човек е голям угнетител, голям неблагодарник.” (Ибрахим – 32-34).
А в друго знамение казва: „ Не премина ли човекът през период от време, когато той бе нещо неназовано?” (Ал-Инсан – 1)

Аллах (с.т) е саздал човека и поколението му и им е дал прехрана и много блага. И Той е създал хората само да му правят ибадет. Той Всемогъщия казва:
„ Хвала на Аллах ­ Господа на световете” (Фатиха – 2)
Хамд – хвала, благодарност е: Да се признава Аллах (с.т) за съвърше, да се обича повече от всичко и да се възхвалява, както Той (с.т) заслужава.

КАКВО Е ТAУХИД

Ислям означава, отдаване на Аллах чрез засвидетелстване, че Той е Създателят и единственияГоспод. Служене само на Него със смирение и боязън. И разграничаване от съдружаването с Него /ширк/.
Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем, е последния пророк на Аллах Всевишния. Той идва в потвърждение на пророците преди него. Религията, с която той е изпратен, ще остане валидна и актуална до Съдния ден, защото Сам Аллах Всевишния е дал обет, че ще я запази.
Ислямът като цяло се базира на две основи:
1.Да се служи на Аллах Всевишния искрено, без да се съдружава – служенето да бъде посветено единствено на Него.
2.Убеждение в пагубността на съдружаването в служенето. Възбраняване, презиране и ненавиждане на съдружаването под всякакъв претекст.
Условия на “Ля иляхе иллеллах”
1. Знание /Илм/: Да се знае значението на думите “Ля иляхе иллаллах”. Аллах Всевишния повелява:
,, Знай [о, Мухаммад], че няма друг Бог освен Аллах! И моли опрощение за своя грях и за вярващите мъже и жени! Аллах знае къде се движите и къде пребивавате. ”/47:19/
И още:
,,А онези, които [съдружаващите] зоват вместо Него, не могат да се застъпят, освен онези, които потвърждават истината и я знаят.” /43:86/
В хадис, предаден от Муслим, Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, казва: Който умре със знанието, че няма друг бог, освен Аллах, ще влезе в дженнета.
Значението на хадиса е, че, освен Аллах, нищо не заслужава да му се служи. Служенето са всички слова, дела и постъпки – явни и скрити, които Аллах Всевишния обича.
2. Убеденост /Йекийн/: Пълна убеденост в смисъла на думите “Ля иляхе иллеллах”. Аллах Всевишния повелява:
,, Вярващи са именно онези, които вярват в Аллах и в Неговия Пратеник, после не се усъмняват и се борят чрез своите имоти и души по пътя на Аллах. Те са искрените.” /49:15/
Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, казва:,, Свидетелствам, че няма друг бог, освен Аллах и, че аз съм Пратеника на Аллах . Който срещне Аллах с тези две свидетелства, без да се съмнява в тях, ще влезне в Дженнета.” /Муслим/
3. Искреност /Ихляс/: Искрено намерение, изчистено от съдружаване. Аллах Всевишния повелява:
,,Единствено Аллах е достоен за чистата религия. А които приемат покровители вместо Него, казват: “Служим на тях само за да ни приближават още повече до Аллах.” Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина Аллах не напътва никой лъжец, неблагодарник.” /39:3/
И също повелява:
,,И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата, и да дават милостинята закат. Това е правдивата религия. ”/98:5/
Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, е казал:,, Най-щастлив с моето застъпничество сред хората ще бъде онзи, който от чисто сърце или душа е казал: “Няма друг бог, освен Аллах.” /Бухари/
4. Любов /Мехаббе/: Да обичаш Аллах Всевишния, чрез която любов да заслужиш Неговото благоволение. Всевишният повелява:
,,А някои от хората приемат за богове други вместо Аллах, обичат ги, както Аллах трябва да се обича. А които вярват, най-силно обичат Аллах. И ако угнетителите можеха да съзрат, когато видят мъчението, че цялата сила е на Аллах и че Аллах е суров в мъчението…” /2:165/
Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, е казал: Онзи, който притежава три неща, чрез тях ще усети сладостта на вярата: Аллах Всевишния и неговия Пратеник да са му по-любими от всичко; рабът да не пожелава отвръщането от Исляма така, както не желае да бъде хвърлен в огъня; рабът да обича раба, единствено заради Аллах Всевишния. /Всепризнат/
5. Правдивост /Сидк/: Правдивостта е противоположното на лъжливост и е преграда срещу лицемерието. Аллах Всевишния повелява:
,,А онзи, който донесе истината и я потвърди, тези са богобоязливите. ”/39:33/
Също така повелява:
,,Вече изпитахме онези преди тях. Аллах знае кои говорят истината и знае лъжците.” /29:3/
А Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, е казал:,, Аллах е възбранил за Огъня онзи, който от сърце, с правдивост, засвидетелства, че няма друг бог, освен Аллах и, че аз съм Негов раб и пратеник.” /Всепризнат/
6. Покорност /Таа/: Изпълняване на задълженията, произтичащи от “Ля иляхе иллеллах”: Това са задължения, които водят до спечелване благоволението на Аллах Всевишния, като намаз, говеене, зекят, хадж и др. Аллах Всевишния повелява: И се обърнете към своя Господ, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне.”
/39:54/
И също повелява:
,,А който се отдава на Аллах и благодетелства, той се е хванал за най-здравата връзка. При Аллах е завръщането на делата. ”/31:22/
7. Безусловно приемане /Инкияд/: Има хора, които произнасят свидетелството, но въпреки това не живеят съгласно принципите на “Ля иляхе иллеллах”, дори отхвърлят тези, които приканват към неговото истинско значение. Аллах Всевишния повелява:
,,Когато им се рече: “Няма друг бог освен Аллах!”, те се възгордяваха.” /37:35/
Таухид от арабски: توحيد означава единност на бога т.е. Единобожие.

Какво представлява изоставянето на Корана?

Изоставянето на нещо означава отдалечаване от него и създаване на препятствия към него.

Изоставянето на Свещения Коран пък означава изоставяне на:

четенето му;

 делата според повелите му;

търсенето на разрешение на проблемите чрез него;

почитта към него;

търсенето на изцеление и възползване от него;

изучаването му;

занимаване с други неща, когато бива четен;

 да не се харесва позицията му срещу греховността, която може да настъпи у мюсюлманин, или срещу измислиците (нововъведенията).

Изоставяне на Свещения Коран също така означава той да бъде използван като украса по стените и домовете.

Защото използването му като украса не е съвместимо с разбирането му и изпълняването на делата съгласно неговите разпоредби.

На Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) било повелено да каже:
"О, Господарю, моят народ пренебрегва този Коран."

(25: 30)
"Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, за да бъдете помилвани!"

(7: 204)
Аллах Теаля повелява:
Бе ти низпослана Книга, за да предупредиш с нея и да е напомняне за вярващите, и нека в твоето сърце няма притеснение от нея!

 (7: 2)
И казваха неверниците:

 "Не слушайте този Коран и вдигайте глъчка там

 [където го четат], за да надвиете вие!“

(41:26)