Ислямските учени са единодушни, че човек, който живее и е жив няма право да дарява свойте органи , без които не може да живее на друг, защото това не е негово право.
И в случай, че ги дари и умре, той се приема като самоубил себе си.
Приели са, че може да дарява определено количество от кръвта си защото тя се въстановява…
Също така са единодушни, че категорично е харам да бъде убит един човек, за да се вземат неговите органи и да се дарят на друг, това освен, че не се приема като дарение, се смята и се отсъжда за нормално убийство.
Даряването на определен орган от тялото може да стане джайз (позволено) със следните условия:
1- Позволението на човекът, който ще дари органът (или неговите роднини), тоест предварително да е разрешил това или да е завещал.
2- Да се знае със сигурност, че този, който дарява органите няма надежди за живот.
Като това трябва да се останови от добронамерени и справедливи доктори.
3- В никакъв случай да органът да не бъде продаван или да не бъде заменян с някаква облага.
4- Човекът на който ще бъде присаден органът да е съгласен с това присаждане и предварително да го е приел.
5- Човекън на който ще се дари органът да е добър мюсюлманин
(за да не извършва по-косно грухове с дарения орган).
6- Човекът, който дарява органа и този, на който ще бъде присаден този орган да имат добри намерения
(тоест да целят само задоволството на Аллах с.т, защото Той е истинския собственик и даретил на определения орган).
Като доказателство учените допълват следното:
Ако тези условия – които избройхме по-горе са на лице и присаждането но този орган е задължително и неизбежно, то тогава според знамението:
„Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора.
А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци.
После мнозина от тях подир това престъпваха на земята.”
(Коран – 5/32)
И все пак Аллах (с.т) знае най-добре!
Няма коментари:
Публикуване на коментар