Аллах (с.т) казал: „Кажи: “Моята молитва и моето служене, и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господа на световете. Няма Той съдружник. Това ми бе повелено и съм първият отдаден на Аллах.” (Ал-Енам – 162-163).
Което означава; О, Мухаммед, кажи на езичниците и мюшриците, които се кланят на идолите и колят курбан за тях: „Аз се моля, коля курбан и се кланям само на Аллах. Целият ми живот и смъртта ми са за Него (с.т). Той няма съзружник. „Това ми бе повелено и съм първият отдаден на Аллах.”
Аллах (с.т) казва: „Затова отслужвай молитвата към своя Господ и [само за него жертвено животно] коли!” (Кевсер – 2)
Тоест, имайки за цел задоволството на Аллах, кланяй намаз и коли курбан.Това е така защото най-добрият ибадет, който се извършва с тялото е намаза, а най-добрият ибадет с богатството е коленето на курбан. Курбанът се смята за ефдал (най-добрия) ибаден поради две причини.
Първата: С коленето на курбан човек изразява подчинението си към Аллах.
Втората: Макар, че е трудно за него да заколи от любимите си животни, той го прави само, за да спечели задоволството на Аллах.
Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал: „Аллах (с.т) кълне онзи, който коли курбан за друг, освен за Него (с.т).” (Муслим).
А проклинанието на Аллах върху даден раб означава, че го отдалечава от Своята милост (рахмет). Това предание показва, че коленето на курбан е ибадет. И че който заколи курбан за някакъв кумур, за гроб, за умрял, за джин и т.н., от които очаква помощ и полза, или от които се страхува, той извършва ширк спрямо Аллах.
Аллах (с.т) казва: „Те изпълняват обета и се страхуват от Деня, злото на който се разпростира.” (Инсан-7)
„Те изпълняват обета….” – значи изпълняват неща, които не са задължение от Аллах (с.т), и с които човек се самозадължава. Споменатият в знамението израз „…изпълняват обета”, означава, че тези хора приемат обещанията си за ибадет и ги изпълняват. Поради това са похвалени от Аллах. Но Аллах хвали само онези, които правят ибадет само за Него (с.т), а тези които изпълняват обет за друг, освен Аллах, те без съмнение правят ширк.
-------------
Аллах (с.т) казва: „Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем.” (Фатиха – 5).
„Само на Теб служим…” значи: избягвайки всякакъв ширк (оприличаване) правим ибадет само на Теб „ …..и Теб за подкрепа зовем.” Значи: за всичко искаме помощ само от Аллах, защото само Той притежава истинската сила да ни подкрепи и помогне.
Пратеника на Аллах (с.а.с) в едно предание казва: „….и когато искаш помощ, искай я само от Аллах.” (Муслим)
Това предание показва, че помощта може да се иска само от Аллах и за всичко трябва да се разчита само на Него.
Аллах (с.т) заповядва: „Кажи [о, Мухаммад]: “Опазил ме Господът на хората, Владетелят на хората, Богът на хората,…” (Ан-Наас – 1-3).
„Опазил ме…” значи да бягаш от страх от нещо и да търсиш спасение при някого, а това е един от най-големите ибадети и служене. Ето за това в знамението се казва: „Опазил ме Господът на хората”, което означава, че никой друг, освен Господа на хората не може да те спаси от злините, които съществуват.
Аллах (с.т) казва: „Когато призовахте вашия Господ за помощ, Той ви откликна: “Аз ще ви подкрепя с хиляда ангели един след друг.” (Ал-Анфал – 9)
Пророка (с.а.с) поискал помощ от Аллах (с.т) в битката на Бедр, когато видял, че враговете са многобройни. Аллах (с.т) му помогнал и му дал победа. От това знамение също се разбира, че искането на помощ е ибадет, а това да се иска помощ от друг освен от Аллах е ширк. (В смисъл, да се вярва, че основата на помоща е от друг, освен от Аллах, и да се вярва, че някой друг може да ни помогне без Неговото разрешение. А това да търсим помощ един от друг е нещо нормално в нашия живот, но винаги трябва да знаем и вярваме, че истинската помощ е при Аллах и ние си помагаме един на друг само с Неговото разрешение). (Заб. от ред.)
-----------------------
Аллах (с.т) заповядва: „….Но не се страхувайте от тях, а се страхувайте от Мен един, ако сте вярващи!.” (Али Имран – 175) А в друго знамение заповядва: „…Не се плашете от тях, а се плашете от Мен!” (Майде – 3)
Тези знамения показват, че страхът е ибадет. Споменатото тук страхуване от хората значи да се вярва, че могат да навредят на някого без разрешението на Аллах. Всичко се намира в Неговите ръце и да се страхуваме от друг, освен от Него, е голям ширк.
Той (с.т) казва: „Който копнее за срещата със своя Господ, да върши праведни дела и в служенето си на своя Господ никого да не съдружава с Него!”
Тоест, който се страхува от Аллах, разчита само на него и на срещата с него и се страхува от неговото наказание, нека да върши само дела, които са позволени от Неговата религия.
Що се отнася до приемането на извършените дела.. Има две условия, за да бъдат приети делата от Аллах (с.т):
1- Делата да се правят само заради Аллах и неговото удоволствие.
2- Делата да се правят по начинът по който се харесва на Аллах (с.т). (т.е. според примера и действията на Неговия Пратеник с.а.с).
Ако едно от тези две условия липсва, то сторените дела не се приемат…
------------------
Как човек трябва да знае създателя си? Човек трябва да знае Създателя си, както Той самият се е описал в Свещения коран и както го е описал Неговият пратеника Мухаммед (с.а.с). Освен това трябва да се знаят и имената на Аллах, Неговите качества и да се признава за съвършен. Това трябва да се знае от всеки. След като с научат тези неща можем да правим ибадет (да служим правилно) на нашият Създател Аллах (с.т).
РАБ: Създател на всички неща, единствен Стопанин на създанията си, техен възпитател и Осигуряващ прехраната им. Благата, дадени от Аллах, са без край. Аллах (дж.дж) в Свещения Коран заповядва:
„Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и изсипа вода от небето, и извади с нея от плодовете препитание за вас, и подчини за вас корабите да плават по морето според Неговата повеля, и подчини за вас реките, и подчини за вас слънцето и луната усърдни [в движението си], и подчини за вас нощта и деня, и ви дава от всичко, за което Го молите. И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите. Човек е голям угнетител, голям неблагодарник.” (Ибрахим – 32-34).
А в друго знамение казва: „ Не премина ли човекът през период от време, когато той бе нещо неназовано?” (Ал-Инсан – 1)
Аллах (с.т) е саздал човека и поколението му и им е дал прехрана и много блага. И Той е създал хората само да му правят ибадет. Той Всемогъщия казва:
„ Хвала на Аллах Господа на световете” (Фатиха – 2)
Хамд – хвала, благодарност е: Да се признава Аллах (с.т) за съвърше, да се обича повече от всичко и да се възхвалява, както Той (с.т) заслужава.
Което означава; О, Мухаммед, кажи на езичниците и мюшриците, които се кланят на идолите и колят курбан за тях: „Аз се моля, коля курбан и се кланям само на Аллах. Целият ми живот и смъртта ми са за Него (с.т). Той няма съзружник. „Това ми бе повелено и съм първият отдаден на Аллах.”
Аллах (с.т) казва: „Затова отслужвай молитвата към своя Господ и [само за него жертвено животно] коли!” (Кевсер – 2)
Тоест, имайки за цел задоволството на Аллах, кланяй намаз и коли курбан.Това е така защото най-добрият ибадет, който се извършва с тялото е намаза, а най-добрият ибадет с богатството е коленето на курбан. Курбанът се смята за ефдал (най-добрия) ибаден поради две причини.
Първата: С коленето на курбан човек изразява подчинението си към Аллах.
Втората: Макар, че е трудно за него да заколи от любимите си животни, той го прави само, за да спечели задоволството на Аллах.
Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал: „Аллах (с.т) кълне онзи, който коли курбан за друг, освен за Него (с.т).” (Муслим).
А проклинанието на Аллах върху даден раб означава, че го отдалечава от Своята милост (рахмет). Това предание показва, че коленето на курбан е ибадет. И че който заколи курбан за някакъв кумур, за гроб, за умрял, за джин и т.н., от които очаква помощ и полза, или от които се страхува, той извършва ширк спрямо Аллах.
Аллах (с.т) казва: „Те изпълняват обета и се страхуват от Деня, злото на който се разпростира.” (Инсан-7)
„Те изпълняват обета….” – значи изпълняват неща, които не са задължение от Аллах (с.т), и с които човек се самозадължава. Споменатият в знамението израз „…изпълняват обета”, означава, че тези хора приемат обещанията си за ибадет и ги изпълняват. Поради това са похвалени от Аллах. Но Аллах хвали само онези, които правят ибадет само за Него (с.т), а тези които изпълняват обет за друг, освен Аллах, те без съмнение правят ширк.
-------------
Аллах (с.т) казва: „Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем.” (Фатиха – 5).
„Само на Теб служим…” значи: избягвайки всякакъв ширк (оприличаване) правим ибадет само на Теб „ …..и Теб за подкрепа зовем.” Значи: за всичко искаме помощ само от Аллах, защото само Той притежава истинската сила да ни подкрепи и помогне.
Пратеника на Аллах (с.а.с) в едно предание казва: „….и когато искаш помощ, искай я само от Аллах.” (Муслим)
Това предание показва, че помощта може да се иска само от Аллах и за всичко трябва да се разчита само на Него.
Аллах (с.т) заповядва: „Кажи [о, Мухаммад]: “Опазил ме Господът на хората, Владетелят на хората, Богът на хората,…” (Ан-Наас – 1-3).
„Опазил ме…” значи да бягаш от страх от нещо и да търсиш спасение при някого, а това е един от най-големите ибадети и служене. Ето за това в знамението се казва: „Опазил ме Господът на хората”, което означава, че никой друг, освен Господа на хората не може да те спаси от злините, които съществуват.
Аллах (с.т) казва: „Когато призовахте вашия Господ за помощ, Той ви откликна: “Аз ще ви подкрепя с хиляда ангели един след друг.” (Ал-Анфал – 9)
Пророка (с.а.с) поискал помощ от Аллах (с.т) в битката на Бедр, когато видял, че враговете са многобройни. Аллах (с.т) му помогнал и му дал победа. От това знамение също се разбира, че искането на помощ е ибадет, а това да се иска помощ от друг освен от Аллах е ширк. (В смисъл, да се вярва, че основата на помоща е от друг, освен от Аллах, и да се вярва, че някой друг може да ни помогне без Неговото разрешение. А това да търсим помощ един от друг е нещо нормално в нашия живот, но винаги трябва да знаем и вярваме, че истинската помощ е при Аллах и ние си помагаме един на друг само с Неговото разрешение). (Заб. от ред.)
-----------------------
Аллах (с.т) заповядва: „….Но не се страхувайте от тях, а се страхувайте от Мен един, ако сте вярващи!.” (Али Имран – 175) А в друго знамение заповядва: „…Не се плашете от тях, а се плашете от Мен!” (Майде – 3)
Тези знамения показват, че страхът е ибадет. Споменатото тук страхуване от хората значи да се вярва, че могат да навредят на някого без разрешението на Аллах. Всичко се намира в Неговите ръце и да се страхуваме от друг, освен от Него, е голям ширк.
Той (с.т) казва: „Който копнее за срещата със своя Господ, да върши праведни дела и в служенето си на своя Господ никого да не съдружава с Него!”
Тоест, който се страхува от Аллах, разчита само на него и на срещата с него и се страхува от неговото наказание, нека да върши само дела, които са позволени от Неговата религия.
Що се отнася до приемането на извършените дела.. Има две условия, за да бъдат приети делата от Аллах (с.т):
1- Делата да се правят само заради Аллах и неговото удоволствие.
2- Делата да се правят по начинът по който се харесва на Аллах (с.т). (т.е. според примера и действията на Неговия Пратеник с.а.с).
Ако едно от тези две условия липсва, то сторените дела не се приемат…
------------------
Как човек трябва да знае създателя си? Човек трябва да знае Създателя си, както Той самият се е описал в Свещения коран и както го е описал Неговият пратеника Мухаммед (с.а.с). Освен това трябва да се знаят и имената на Аллах, Неговите качества и да се признава за съвършен. Това трябва да се знае от всеки. След като с научат тези неща можем да правим ибадет (да служим правилно) на нашият Създател Аллах (с.т).
РАБ: Създател на всички неща, единствен Стопанин на създанията си, техен възпитател и Осигуряващ прехраната им. Благата, дадени от Аллах, са без край. Аллах (дж.дж) в Свещения Коран заповядва:
„Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и изсипа вода от небето, и извади с нея от плодовете препитание за вас, и подчини за вас корабите да плават по морето според Неговата повеля, и подчини за вас реките, и подчини за вас слънцето и луната усърдни [в движението си], и подчини за вас нощта и деня, и ви дава от всичко, за което Го молите. И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите. Човек е голям угнетител, голям неблагодарник.” (Ибрахим – 32-34).
А в друго знамение казва: „ Не премина ли човекът през период от време, когато той бе нещо неназовано?” (Ал-Инсан – 1)
Аллах (с.т) е саздал човека и поколението му и им е дал прехрана и много блага. И Той е създал хората само да му правят ибадет. Той Всемогъщия казва:
„ Хвала на Аллах Господа на световете” (Фатиха – 2)
Хамд – хвала, благодарност е: Да се признава Аллах (с.т) за съвърше, да се обича повече от всичко и да се възхвалява, както Той (с.т) заслужава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар