БИДАТЪТ (НОВОВЪВЕДЕНИЕТО) И НЕГОВИТЕ ВИДОВЕ

От езикова гледна точка бидат означава: Начало, нововъведение, нещо ново и т.н.

А от терминологична гледна точка в ислямската литеретура бидат означава: Въвеждане на нещо в Ислям, което няма основа в религията.

Ако някой измисли нещо ново с претенцията, че това е от исляма, значи се е заблудил и отклонил. Ислямът е далеч от такива заблуди. Измислените нови неща могат да бъдат, както във вярата, така и в делата – както явни, така и тайни.

Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал: „Всеки бидат е заблуда” (Бухари и Муслим).

А в друго предание се казва: „Всеки, който въведе нещо, което не е сходно със заповедта ни (т.е. с религията) то е невалидно.” (Бухари и Муслим).

Според предание – Когато Омар (р.а) видял хората в Рамазан да излизат от къщите си и да ходят в джамиите, за да кланят теравих зад един имам, казал:

„Ако това е бидат, това е много добър бидаат.” Много от хората вземат това предание като докзателство, че в религията съществува добър и лош бидат. Но това, което са направили сподвижниците и казаното от Омар (р.а) е поради това, че действието им имало основа в ислямската религия, тъй като Пратеника на Аллах (с.а.с) е кланял понякога заедно със сподвижниците си теравих, а понякога е кланял сам, за да не стане намаза теравих за неговата умма (общност). Но след като Пророка (с.а.с) починал, възможността този намаз да стане фарз изчезнала. Ето за това Омар ибн Хаттаб след като видял, че някои от сподвижниците кланят теравих в джамията, а някои се кланят в къщи сами, той ги събира всички в джамията и им нарежда да се кланят с джеммаат. Всички сподвижници приели това предложение на Омар (р.а.) защото това било практикувано от Пратеника на Аллах и имало основа в религията.

ВИДОВЕ БИДАТ

Бидатът се разделя на два вида:

–          Бидатат – засягащ техниката и нововъведенията в нормалния живот.

–          Бидаат – отнасящ се до религията и религиозната част на земния живот.

А) Бидатат – засягащ техниката и нововъведенията в нормалния живот.

Ислямската религия е основана върху ясни принципи. Нещата, за които няма сигурно доказателство, че са харам да се ядат и да се пият, са халал. Например халал е да се яде месото на животни, за които няма сигурни доказателства, че са харам да се ядат. Това е от основните ислямски принципи. Друг такъв принцип е това, че неща, които не вредят са позволени (мубах), а които вредят са харам (забранени). Също така, че нещо за което Аллах и Неговия Пратеник са казали, че е халал, то е халал, а за онова, за което са казали, че е харам, то е харам.

Неща, за които няма сигурно доказателтво, че са харам или халал, са неща които Аллах (с.т) опрощава, но тяхното изоставяне е по-добро дело.

В нещата от светския живот няма шериатски бидат. Нещата или са халал или са харам. Т.е. всичко, което се прави за доброто на хората е позволено и всичко, което се изработва и се прави за тяхното зло, то е забранено.

Б) Бидаат – отнасящ се до религията и религиозната част на земния живот.

Религиозният бидат се разделя на четири:

1.      Бидат, която изкарва човека от исляма:

От тези бидати е служенето на друг, освен на Аллах (с.т). Да се прави дуа на нещо друго, освен от Него, да се иска от друг, освен от Него. Да се коялт курбани и да се правят обеди в името на друг, освен Аллах. Да се вярва, че някой друг, освен Аллах знае бъдещето, или че ще ти помогне когато го призовеш. В същото време извършването на тези нововъведения и бидаати е ширк.

2.      Бидат, който е харам:  

Да се правят постройки върху гроб, и гробът да се превръща в месджид или джамия (т.е. място за молитва), и да се смята, че дуата и направеният там ибадет се приемат по-бързо. Извършването на подобни бидати е от големите грехове.

В предание от Джундуб ибн Абдуллах се разказва: Чух Пратеника на Аллах (с.а.с) да казва: „Хората преди вас превърнаха гробовете на техните  пратеници  в месджиди (т.е. място за молитва). Не превръщайте и моят гроб в месджид, аз ви забранявам това.” (Муслим).

А Ебу Хейяр (р.а) разказва: Али (р.а.) ми каза следното: „Да те изпратя ли и аз да извършиш това, за което Пратеника на Аллах (с.а.с) ме изпрати? Иди и унищожи всяка статуя, която срещнеш и изравни със земята всеки гроб, който видиш с възвишение над нея.” (Муслим)

В друго предание от Джабир ибн Абдуллах се разказва: „Пратеника на Аллах (с.а.с) забрани да се сяда върху гроб, да се прави постройка върху гроб и да се зида гроб.” (Муслим, Тирмизи, Ебу Давуд, Ахмед).

3.      Бидати, които са тахримен мекрух:

Тези нововъведения са близо до харама. От този вид са добавките, които се правят в определени ибадети. Като например да се прибавят в езана след „хайеа алял фелях” думите „Хайеа аля хайрул амел”, което означава „елате към доброто дело” или след думите „Ешхеду енне Мухаммедеррасулюллах” да се прибавят думите „Ешхеду енне Али уалийюллах”, което означава „Али е от обичаните раби на Аллах” или както се прави вопределени места по света, да се чете на глас саляват или дуа от минарето веднага след езана. Като тук трябва да добавим, че ученето на дуа и саляват след езана е суннет, но това не се прави на глас, а тихо.

Обичта към Пратеника на Аллах може да се изрази единствено като се подчиняваме на неговите заповеди, изпълняваме неговите суннети и се пазим от нещата, които той (с.а.с) е забранил.

Повечето ислямски учени са на мнение, че празнуването на определени вечери и нощи като; вечерта Регайб, Берат, Исра и Меулид е бидат (т.е. нововъведение).

Кланянето на определен намаз в тези вечери също е бидат. Например кланянето на сто рекята намаз през вечерта берат е от този вид бидаати.

Повечето от учените по хадис са определили преданията разказани по този въпрос (т.е. относно празнуването на подобни вечери) за доста слаби или измислени.

Относно намаза, който се кланя през вечерта Регайб  Имам Невеви (рах.ал) казва следното: „Този намаз е един от лошите бидаати, а всеки бидаат е заблуда, за това не се заблуждавайте по някои книги, които одобряват и насърчват това.”

Да се празнува 27-мата вечер на месец Реджеб също е бидат. Защото учените с точност не знаят кога е станало нощното пътуване (Мирадж) на Мухаммед (с.а.с). Няма и доказателства, че сподвижниците на Пророка (с.а.с) са празнували тази вечер.

Тук е мястото да споменем, че има много измислици, които се преписват върху Ибн Аббас (р.а). Той не е разказвал такива измислици.

4.      Бидат, който е тензихен мекрух:

Като например да се ръкуваме след всеки намаз, да се раздава храна на бедните само в определени дни и нощи и др. Този бидат въпреки, че не толкова опасен както останалите, то ако се следва сляпо и ако се прави постоянно без да се изостявя, все едно, че е фарз (зъдължение от религията), то тогава извършващият го, рано или късно попада в заблуда.