ПЪРВО: да се прави ширк в ибадета, тоест в ибадета Аллах да се оприличава с нещо.
Аллах (с.т) казва: „Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той дълбоко се е заблудил.” (Ниса – 116)
Аллах (с.т) казва: „За онзи, който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах Рая и неговото място е Огънят. Угнетителите нямат закрилници.” (Майде – 72)
ВТОРО: Който приема посредник между себе си и Аллах, моли се на този посредник, иска помощ от него и разчита на него като вярва, че ако не е той, неговите ибадети и молби няма да бъдат приети от Аллах (с.т). Учените от ехли сунна са единодушни, че такъв човек (ако прави това знаейки) излиза от вярата.
Аллах (с.т) казва: „Единствено Аллах е достоен за чистата религия. А които приемат покровители вместо Него, казват: “Служим на тях само за да ни приближават още повече до Аллах.” Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина Аллах не напътва никой лъжец, неблагодарник.” (Зумер – 3)
А в друго знамение Аллах (с.т) казва: „И служат не на Аллах, а на онова, което нито им вреди, нито им помага, и казват: “Тези са нашите застъпници пред Аллах.” Кажи: “Нима ще известите Аллах за нещо, както на небесата, така и на земята, което Той да не знае? Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружават!” (Юнус – 18)
ТРЕТО: да се смята, че мюшриците (теци, които сдружават други божества с Аллах) са вярващи и че и те са на прав път.
В Свещения Коран и сунната на Пророка (с.а.с) ясно са обяснени качествата на мюсюлманите и на неверниците. Според тези качества ние съдим, кой може да е мюсюлманин или неверник. Да се определя за вярващ човек този, който пряко и открито отрича повелите на Аллах и този, който се подиграва с Аллах и Неговия пратеник, и този, за когото Аллах (с.т) и Неговия Пратеник са казали, че е веверник и да се смята, че убежденията на неверника са правилни, означава да се противопоставим на Аллах (с.т) и Неговия ппратеник Мухаммед (с.а.с), което е явна заблуда и неверие.
ЧЕТВЪРТО: който казва, че ничие решение е по-добро от това, което Аллах (с.т) и Неговия пратеник са решили, или че е намерил по-добър път от пътя на Мухаммед (с.а.с), то този човек е излязъл от ислямската религия.
Като пример може да дадем следните наща, които стават причина човек да излезе от вярата:
а) Да се смята, че ислямската религия е причина за изоставането на мюсюлманите, и че ислямът и неговите закони не могат да се практикуват в наше време, и съответно на това, че не трябва да се бърка религията в светския живот, защото тя била само една духовна връзка между Аллах и индивида.
б) Да се смята, че законите на исляма (като хаддът – наказанието определено за крадеца и прелюбодействщия) са остарели, и че не е правилно да се изпълняват в наше време.
в) Да се вярва, че по отношение на наказанието ислямския закон може да се приспособи към какъвто и да е светски закон. (Защото по този начин може да се сметне, че неща, които са харам могат да станат мубах). Да се смятат за халал нещата и действията, който Аллах (с.т) е направил харам, като например употребата на алкохол, зината, лихвата и др.
Аллах (с.т) казва: „Нима търсят съда от времената на Невежеството? Кой отсъжда по-добре от Аллах според хора убедени?” (Майде – 50)
Аллах (с.т) казва: „И когато Аллах, и Неговият Пратеник, отсъди някакво дело, нито вярващ, нито вярваща имат право на избор в това дело. А който се противи на Аллах и на Неговия Пратеник, той вече е в явна заблуда.” (Ахзаб – 36)
ПЕТО: Неуважаването и нехаресването, на която и да е заповед или забрана заповядана от Аллах (с.т) в Корана или от Мухаммед (с.а.с) в достоверната сунна.
Аллах (с.т) казва: „Но не кълна се в твоя Господ! те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил и напълно се подчиняват.” (Ниса – 65)
ШЕСТО: Подиграването с религията или със съобщените от нея неща по отношение на наградата и наказанието в Съдния ден.
Аллах (с.т) казва: „И ако ги попиташ, непременно ще рекат: “Само бъбрехме и се забавлявахме.” Кажи: “Нима на Аллах и на Неговите знамения, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?” Не се оправдавайте! Вие станахте неверници, след като бяхте вярващи. Дори да извиним някои от вас, ще накажем други, защото бяха престъпници. ” (Тевбе – 65-66)
(Когато Пратеника на Аллах, мир нему, потеглил на поход за Табук, група лицемери казали зад гърба му: “Вижте го, иска да завладее ромейските дворци. Кой е той, че да ги завоюва ?” Аллах му разкрил тези техни думи. Когато лицемерите били извикани и попитани защо правят това, те отрекли, като се оправдали, че се шегували.)[1]
СЕДМО: Правенето на магия. Стремежът да се разделят мъж и жена, търсенето на дяволски начини за разрешението на някои въпроси, като чрез тях да се накара човек да прави неща, които той не иска – всичко това е магия и който прави тези неща излиза от религията.
Аллах (с.т) казва: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулайман. И не бе Сулайман неверник, ала сатаните бяха учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха!” (Бакара – 102)
ОСМО: Да се помага на неверниците срущу мюсюлманите.
Аллах (с.т) казва: „О, вярващи, не взимайте юдеите и християните за ближни! Един на друг са ближни те. А който измежду ви се сближи с тях, е от тях. Аллах не напътва хората-угнетители.” (Майде – 51)
ДЕВЕТО: Избягване от религията на Аллах, с цел да не научи или да не направи нещо от нея.
Аллах (с.т) казва: „И кой е по-голям угнетител от онзи, комуто се напомнят знаменията на неговия Господ, а после той се отвръща от тях? Отмъщаваме Ние на престъпниците.” (Седжде – 22)
Ако даден човек знаейки и осъзнавайке направи тези неща, той излиза от ислямката религия. Независимо дали ги прави сериозно или на шега той излиза от религията. Но ако ги направи по принуда с тогава не излиза от исляма. По принуда се разбира опасност за живота му или ако бъде заплашен, че ще бъде истезаван с обгаряне на тялото или отсичане на определен орган и т.н.
Търсим обежище при Аллах (с.т) да ни пази от тези дела, за които Той тежко наказва.
И на края:
С тази последна тема зъвършваме книгата “ТЕВХИД – Вяра в единния Аллах”
Нека нашите поздрави – саляту-с селям – да бъдат за Неговия Пратеник и раб Мухаммед Мустафа (с.а.с), върху неговото семейство, сподвижници и всички, които са го следвали и ще го следват до Съдния Ден (Амин).
Няма коментари:
Публикуване на коментар