Иман е да вярваш в Единствения Аллах и че Мухаммед (с.а.с) е Негов пратеник и раб. Да си убедун в истинността, че пророка Мухаммед (с.а.с) изразява волята на Всевишния Аллах, да го потвърдиш с думи и от сърце, но за да се знае и от останалите, че си вярващ, е нужно и с думи да го потвърдиш.
Вярата се дели на две: Иджмали и Тафсили
– Иджмали иман (или вяра) това е да вярваш истински в словата „Ля иляхе иллеллах, Мухаммедеррасулюллах” тоест „Няма друг бог, освен Аллах и Мухаммед е Негов пратеник”.
Или също да вярваш от сърце и изкажеш с език словата „Ешхеду елля иляхе иллеллах уа ешхеду енне мухаммедеррасулюллах” тойст „Ставам свидетел, че няма друг бог, освен Аллах, и ставам свидетел, че Мухаммед (с.а.с) е Негов пратеник.”
За един човек тези думи са първоусновата на вярата и първото стъпало за приемането на Исляма. Този който повярва в по-горните слова от сърце и ги изрече с език, става мюсюлманин.
Иманът има над седемдесет степенни. Най-висшата степен са словата „Ля иляхе иллеллах”, а най-ниската между тях е премахването от пътя на нещата, които пречат на хората и движението. И страмуването е от степенните на Имана.
Условията на Имана са шест:
1- Вяра в Аллах – което означава да се вярва в Аллах, че Той съществува, и че е Господарят на вселената, Който е с съвършени качества. Не прилича на нито едно от създанията си, а и никое от тях не прилича на Него. Само Негово е правото да поставя закони на земята и на небето и всички ибадети (служене) се правят само за Него.
2- Вяра в меляикетата (ангелите) – Трябва да се вярва в ангелите така, както те са описани от Аллах в Свещения Коран. Те са раби на Аллах и между тях няма полово разделение. Създадени са от светлина (нур) и не се противопоставят на своят Създател дори и за секунда – те не вършат грехове. Непрекъснато правят ибадет на Аллах и никога не се морят. Трябва да се вярва както в ангелите, чиито имена са споменати в Корана и хадисите ( Джебрайл, Микяйл, Исрафйл, Меляйкето на смърта, Ридван, и др.), така и в тези, чиито имена не са споменати. Техният брой не се знае от никой друг, освен Аллах (с.т).
3- Вяра в книгите низпослани от Аллах – трябва да се вярва във всички книги, низпослани от Аллах, независимо дали знаем техните имена (Коран, Теврат, Инджил, Зебур) или не знаем.
4- Вяра в пейгамберите (пратениците) на Аллах – трябва да се вярва във всички пратеници на Аллах, независимо от това, дали знаем или не знаем техните имена.
5- Вяра в Къяметския (сетен) ден и задгробния живот – трябва да се вярва в съживяването след смъртта, в наказанието или наградата в задгробния живот, в ангелите, които разпитват в гроба, в съживяването за страшния съд пред Аллах, в наказанието в джехеннема и наградата в дженнета и т.н.
6- Трябва да се вярва в съдбата – т.е. че хубавото и лошото, което преживяваме става с решението на Аллах и Неговото позволение.
За да бъде валиден имана пред Аллах, трябва да се вярва без съмнение в тези четири неща:
ПЪРВО: Да се вярва в безначалната и древна наука (знание) на Аллах . Той (с.т) със своето безначално знание знае какво ще стане и вижда тази вечност със знанието си.
ВТОРОТО: Да се вярва, че ако Аллах пожелае нещо, то непременно ще стане и ако Той не пожелае нещо, то никога няма да стане. Да се вярва, че всички неща на земята и на небето са дошли с Неговото желание.
ТРЕТО: Да се вярва, че всички неща във вселената са сътворени със сътворението и одобрението на Дженабу Аллах.
ЧЕТВЪРТО: Да не се вярва, че сполетялото ни нещастие или щастие е някаква случайност, защото няма случайности, а се случва това, което Аллах е отредил.
Аллах (с.т) казва: „Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите.” (Бакара – 177)
Вярата се дели на две: Иджмали и Тафсили
– Иджмали иман (или вяра) това е да вярваш истински в словата „Ля иляхе иллеллах, Мухаммедеррасулюллах” тоест „Няма друг бог, освен Аллах и Мухаммед е Негов пратеник”.
Или също да вярваш от сърце и изкажеш с език словата „Ешхеду елля иляхе иллеллах уа ешхеду енне мухаммедеррасулюллах” тойст „Ставам свидетел, че няма друг бог, освен Аллах, и ставам свидетел, че Мухаммед (с.а.с) е Негов пратеник.”
За един човек тези думи са първоусновата на вярата и първото стъпало за приемането на Исляма. Този който повярва в по-горните слова от сърце и ги изрече с език, става мюсюлманин.
Иманът има над седемдесет степенни. Най-висшата степен са словата „Ля иляхе иллеллах”, а най-ниската между тях е премахването от пътя на нещата, които пречат на хората и движението. И страмуването е от степенните на Имана.
Условията на Имана са шест:
1- Вяра в Аллах – което означава да се вярва в Аллах, че Той съществува, и че е Господарят на вселената, Който е с съвършени качества. Не прилича на нито едно от създанията си, а и никое от тях не прилича на Него. Само Негово е правото да поставя закони на земята и на небето и всички ибадети (служене) се правят само за Него.
2- Вяра в меляикетата (ангелите) – Трябва да се вярва в ангелите така, както те са описани от Аллах в Свещения Коран. Те са раби на Аллах и между тях няма полово разделение. Създадени са от светлина (нур) и не се противопоставят на своят Създател дори и за секунда – те не вършат грехове. Непрекъснато правят ибадет на Аллах и никога не се морят. Трябва да се вярва както в ангелите, чиито имена са споменати в Корана и хадисите ( Джебрайл, Микяйл, Исрафйл, Меляйкето на смърта, Ридван, и др.), така и в тези, чиито имена не са споменати. Техният брой не се знае от никой друг, освен Аллах (с.т).
3- Вяра в книгите низпослани от Аллах – трябва да се вярва във всички книги, низпослани от Аллах, независимо дали знаем техните имена (Коран, Теврат, Инджил, Зебур) или не знаем.
4- Вяра в пейгамберите (пратениците) на Аллах – трябва да се вярва във всички пратеници на Аллах, независимо от това, дали знаем или не знаем техните имена.
5- Вяра в Къяметския (сетен) ден и задгробния живот – трябва да се вярва в съживяването след смъртта, в наказанието или наградата в задгробния живот, в ангелите, които разпитват в гроба, в съживяването за страшния съд пред Аллах, в наказанието в джехеннема и наградата в дженнета и т.н.
6- Трябва да се вярва в съдбата – т.е. че хубавото и лошото, което преживяваме става с решението на Аллах и Неговото позволение.
За да бъде валиден имана пред Аллах, трябва да се вярва без съмнение в тези четири неща:
ПЪРВО: Да се вярва в безначалната и древна наука (знание) на Аллах . Той (с.т) със своето безначално знание знае какво ще стане и вижда тази вечност със знанието си.
ВТОРОТО: Да се вярва, че ако Аллах пожелае нещо, то непременно ще стане и ако Той не пожелае нещо, то никога няма да стане. Да се вярва, че всички неща на земята и на небето са дошли с Неговото желание.
ТРЕТО: Да се вярва, че всички неща във вселената са сътворени със сътворението и одобрението на Дженабу Аллах.
ЧЕТВЪРТО: Да не се вярва, че сполетялото ни нещастие или щастие е някаква случайност, защото няма случайности, а се случва това, което Аллах е отредил.
Аллах (с.т) казва: „Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите.” (Бакара – 177)
Няма коментари:
Публикуване на коментар