От езикова гледна точка ширк означава: Оприличаване, осквернение, идолопоклонничество и др.
А от терминологическа гледна точка ширк означава, да оприличаваш друг с Аллах (с.т) и да се молиш на друг, освен Него.
Има три вида ширк:
– Голям ширк,
– Малък ширк,
– Скрит ширк.
Дуа (молитва) се прави само на Аллах и само към Него трябва да се обръщаме за помощ. Ако дуата се прави на друг, освен него, тогава това е ширк. Като например да се прави дуа и искане от статуя, гроб, даден предмет и т.н.
Аллах (с.т) казва: „И когато се качат на кораб, те зоват Аллах, предани Нему в религията. А щом Той ги спаси към сушата, ето ги пак съдружават,……” (Анкебут – 65)
Б) Ширк в намерението и искането: тоест, когато се върши нещо да се прави не за одобрението на Аллах, а за някой друг или нещо друго.
Аллах (с.т) казва: „Които желаят земния живот и неговата украса, през него ще им изплатим за деянията. И не ще бъдат ощетени през него. Тези са, които в отвъдния живот ще имат само Огъня и ще се провали, каквото са сторили [на земята], и ще е напразно, каквото са вършили.” (Худ – 15-16)
В) Ширк в подчинението: тоест да се подчиняваме на друг, освен на Аллах. След като Аллах (с.т) е заповядал нещо, никой друг не може да го отхвърли. И подчинението на тези, които отхвърлят това, което Той е заповядал е ширк.
Аллах (с.т) казва: „Те взеха за господари не Аллах, а своите правници и своите монаси, и Месията, сина на Мариам. А им бе повелено да служат само на единствения Бог. Няма друг Бог освен Него. Пречист е Той от онова, което съдружават с Него!” (Тевбе – 31)
Един ден когато Пратеника на Аллах (с.а.с) цитирал това знамение, при него влязъл Адийи ибн Хатим (р.а) – който преди бил християнин, но приел исляма – и чул това знамение, после казал:
– „Те (християните) не правят ибадет на тях (т.е. на техните свещеници)!” А Пророка (с.а.с) попитал:
– „О, Адийи, те не им ли се подчиняват, когато правят забраненото позволено и позволеното забранено (т.е. харама халал и халала харам)?! Тогава Адийи отговорил:
– „Да, о, Пратенико на Аллах.” А Пророка (с.а.с) продължил:
– „Ето така те им правят ибадет.”
(Хадис предаден от Ахмед ибн Ханбел).
Г) Ширк в обичта: тоест да бъде обичан някого или нещо, колкото Аллах или повече.
Той (с.т) казва: „А някои от хората приемат за богове други вместо Аллах, обичат ги, както Аллах трябва да се обича. А които вярват, най-силно обичат Аллах. И ако угнетителите можеха да съзрат, когато видят мъчението, че цялата сила е на Аллах и че Аллах е суров в мъчението…” (Бакара – 165)
2. МАЛЪК ШИРК: високомерие, горделивост.
Аллах (с.т) казва: „Кажи: “Аз съм само човек като вас и ми се разкрива само, че вашият Бог е единственият Бог. Който копнее за срещата със своя Господ, да върши праведни дела и в служенето си на своя Господ никого да не съдружава с Него!”” Кехф – 110)
Един ден Пратеника на Аллах (с.а.с) казал:
– „Това, от което най-много се срахувам за вас е малкия ширк.” Тогава сподвижниците намиращи се там попитали:
– „ Какво е малкия ширк, о, Пратенико на Аллах?” А той отговорил:
– „Горделивостта. Когато Аллах ще награждава хората за сторените от тях дела, ще каже на горделивите: „Идете при онези, пред които правехте ибадет и вижте дали ще ви дадат някаква награда. „(Т.е. отидете да получите наградата си от тези, пред които се гордеехте…).
(Хадис предаден от Ахмед ибн Ханбел).
3. СКРИТ ШИРК:
В хадис предаден от Пратеника на Аллах се казва: „Ширкът на тази общност е по скрит (и безшумен), от шума, който изилиза от краката на черна мравка, вървяща в тъмна нощ по равен камък!”
(Т.е. хората от тази умма в повечето случай не осещат как попадат в ширк, и вярвайки, че вършат нещо за Аллах, те без да осетят го оприличават с други в делата си. Като например: понякога човек се моли на друг за нещо до такава степен, че на края забравя, че в същтност Аллах е истинския собственик на това нещо и в същност той трябва от Него да го търси, а не от хората)[1].
Големият ширк извежда човека от ислямската религия и общност, прави го неверник. Малкия ширк не извежда човека от религията, но това е престъпление и грях, който е по-голям от големите грехове. А откупа за скрития ширк е дуата (молитвата). Пратеника на Аллах постоянно рецитирал следната дуа:
„О, Аллах, пази ме от извършването на явния ширк, опрости ме, ако несъзнателно извърша скрит ширк.”
А от терминологическа гледна точка ширк означава, да оприличаваш друг с Аллах (с.т) и да се молиш на друг, освен Него.
Има три вида ширк:
– Голям ширк,
– Малък ширк,
– Скрит ширк.
- ГОЛЯМ ШИРК:
Дуа (молитва) се прави само на Аллах и само към Него трябва да се обръщаме за помощ. Ако дуата се прави на друг, освен него, тогава това е ширк. Като например да се прави дуа и искане от статуя, гроб, даден предмет и т.н.
Аллах (с.т) казва: „И когато се качат на кораб, те зоват Аллах, предани Нему в религията. А щом Той ги спаси към сушата, ето ги пак съдружават,……” (Анкебут – 65)
Б) Ширк в намерението и искането: тоест, когато се върши нещо да се прави не за одобрението на Аллах, а за някой друг или нещо друго.
Аллах (с.т) казва: „Които желаят земния живот и неговата украса, през него ще им изплатим за деянията. И не ще бъдат ощетени през него. Тези са, които в отвъдния живот ще имат само Огъня и ще се провали, каквото са сторили [на земята], и ще е напразно, каквото са вършили.” (Худ – 15-16)
В) Ширк в подчинението: тоест да се подчиняваме на друг, освен на Аллах. След като Аллах (с.т) е заповядал нещо, никой друг не може да го отхвърли. И подчинението на тези, които отхвърлят това, което Той е заповядал е ширк.
Аллах (с.т) казва: „Те взеха за господари не Аллах, а своите правници и своите монаси, и Месията, сина на Мариам. А им бе повелено да служат само на единствения Бог. Няма друг Бог освен Него. Пречист е Той от онова, което съдружават с Него!” (Тевбе – 31)
Един ден когато Пратеника на Аллах (с.а.с) цитирал това знамение, при него влязъл Адийи ибн Хатим (р.а) – който преди бил християнин, но приел исляма – и чул това знамение, после казал:
– „Те (християните) не правят ибадет на тях (т.е. на техните свещеници)!” А Пророка (с.а.с) попитал:
– „О, Адийи, те не им ли се подчиняват, когато правят забраненото позволено и позволеното забранено (т.е. харама халал и халала харам)?! Тогава Адийи отговорил:
– „Да, о, Пратенико на Аллах.” А Пророка (с.а.с) продължил:
– „Ето така те им правят ибадет.”
(Хадис предаден от Ахмед ибн Ханбел).
Г) Ширк в обичта: тоест да бъде обичан някого или нещо, колкото Аллах или повече.
Той (с.т) казва: „А някои от хората приемат за богове други вместо Аллах, обичат ги, както Аллах трябва да се обича. А които вярват, най-силно обичат Аллах. И ако угнетителите можеха да съзрат, когато видят мъчението, че цялата сила е на Аллах и че Аллах е суров в мъчението…” (Бакара – 165)
2. МАЛЪК ШИРК: високомерие, горделивост.
Аллах (с.т) казва: „Кажи: “Аз съм само човек като вас и ми се разкрива само, че вашият Бог е единственият Бог. Който копнее за срещата със своя Господ, да върши праведни дела и в служенето си на своя Господ никого да не съдружава с Него!”” Кехф – 110)
Един ден Пратеника на Аллах (с.а.с) казал:
– „Това, от което най-много се срахувам за вас е малкия ширк.” Тогава сподвижниците намиращи се там попитали:
– „ Какво е малкия ширк, о, Пратенико на Аллах?” А той отговорил:
– „Горделивостта. Когато Аллах ще награждава хората за сторените от тях дела, ще каже на горделивите: „Идете при онези, пред които правехте ибадет и вижте дали ще ви дадат някаква награда. „(Т.е. отидете да получите наградата си от тези, пред които се гордеехте…).
(Хадис предаден от Ахмед ибн Ханбел).
3. СКРИТ ШИРК:
В хадис предаден от Пратеника на Аллах се казва: „Ширкът на тази общност е по скрит (и безшумен), от шума, който изилиза от краката на черна мравка, вървяща в тъмна нощ по равен камък!”
(Т.е. хората от тази умма в повечето случай не осещат как попадат в ширк, и вярвайки, че вършат нещо за Аллах, те без да осетят го оприличават с други в делата си. Като например: понякога човек се моли на друг за нещо до такава степен, че на края забравя, че в същтност Аллах е истинския собственик на това нещо и в същност той трябва от Него да го търси, а не от хората)[1].
Големият ширк извежда човека от ислямската религия и общност, прави го неверник. Малкия ширк не извежда човека от религията, но това е престъпление и грях, който е по-голям от големите грехове. А откупа за скрития ширк е дуата (молитвата). Пратеника на Аллах постоянно рецитирал следната дуа:
„О, Аллах, пази ме от извършването на явния ширк, опрости ме, ако несъзнателно извърша скрит ширк.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар