Ударът, нанесен на човека от пристигналия отляво, отдясно и от много други посоки дявол, означава, че го чакат съответстващи на тези посоки неприятности в зависимост от позата, която е заел спрямо тях. Човекът, който по смисъл и по съдържание е многостранен, придобива образ, достоен за Рая. Дори докато е още на този свят, благодарение на ангелските крила, с които го дарява Аллах (да Му се слави името), човекът влиза във връзка с духовете, среща се и говори с джиновете, създава добри отношения с ангелите, чувства повея на истината от отвъдния свят, която се е докоснала до съвестта му. Успоредно с това дяволът разполага с някои скъпоценности, които могат да бъдат асимилирани от човешкия организъм. Той мобилизира цялото си търпение, съсредоточава вниманито си върху реакцията, която се е получила, и прави всичко възможно да отклони човека от правия път.
Да, прикачването към човешката същност за полза на някои неща и мъдрости като сладострастието, яростта, гнева, ума, ненаситността, упоритостта и тем подобни може би ще доведе нещата дотам, че ако не бъдат съобразени с изискванията на религията, да заработят във вреда на механизма на волята... И в дъното на тези неща ще бъде дяволът.
Така например, ако човек продължи да работи съобразно изискванията на механизма на егото си, тогава механизмът на съвестта, който е в хармония с духа на ангелите, ще бъде смазан с цялото ръководство, от най-нисшето до най-висшето стъпало. И докато това течение се възроди отново, механизмът на злото ще започне да работи формално под ръководството на съвестта. Дяволът, докато човек търси същността си, използва оръжието на себелюбието. Но той не може да се приближи до съвестта на човек, ако тя е съзнателна, защото там ще открие волята му. Ако човек успява да ръководи волята си, дяволът не би могъл да му навреди. А волевият и съвестен човек не се спира пред спънките на дявола и размахва криле във висините на знанието. Да, сърцата на хората от това поколение са отдадени на Аллах (да Му се слави името), черпят вдъхновение от Него и винаги са залостени за дявола. Всичките му крясъци и бури бушуват навън, в границите на неговото собствено пространство.
Пространството на дявола и пространството на ангела са толкова близо едно до друго, че едното винаги може да изпадне под влиянието на другото. Така например вълните на една избухнала в пространството на дявола радиоактивна бомба могат да се разпространят в пространството на ангела и да окажат своето въздействие там. Както подчертахме вече, дяволът дава простор на сладострастието и подтиква човека към злорадство... Насърчава и влачи ума към дружелюбие със сладкодумството... Освен това подстрекава страстите, а така също яростта, завистта на човека, с цел да размъти душите и света на тези, които са попаднали в мрежата му, и да ги отдалечи, да ги отчужди от самите тях.
Дяволът идва невинаги срещу нас с намерение да ни покаже лошата си страна и да ни подтикне към лоши дела. Той идва както отляво, така и отдясно, отпред и отзад. Страхотната му враждебност към Аллах (да Му се слави името) и вулгарните му, неприлични начини, към които прибягва, за да изоглави човека, са описани в Корана (7/17). Дяволът пристига отпред и слага край на свързаните с бъдещето надежди на човека. Успява да го убеди и накара да отрече, че "Ислямската вяра вече не съществува, че вече тя си е свършила работата и никога повече няма да се върне". Изпълва сърцата с отчаяние, представя бъдещето в черни краски като черните дупки, описва го като хаос... Идва отзад и прекъсва връзките ни с миналото, със сияйното учение на Пророка и неговата свещена власт над нас и светлите велии, заставя ни да кажем : "Онова време изтече, то остана в историята." Ту псува миналото, ту отрича корените му. По този начин затваря каналите между миналото и бъдещето, скъсва всички връзки между вчерашния и утрешния ден, представя ни един изпълнен с отрова начин на мислене и една пищно украсена философия: "Миналото и бъдещето са само приказки. Повторно няма да се върнеш на този свят. Всички минават и заминават. Ти гледай да си добре, не съсипвай живота си" - казва. Друг начин на пристигане на дявола е да се представя за праведен и да показва лошите неща в добра светлина. Това е най-опасно за мюслюманина.
Ако идващият отдясно дявол е успял да се хареса на един мюслюманин, който си е затворил сърцето за греховете и се е отдал изцяло на молитвите си към Аллах, като е приписал успехите изцяло на себе си, а лошите дела, злините и поражанията - на другите, това означава, че в низа на своите успехи дяволът е успял да включи най-горчивия неуспех на този мюслюманин. Да, ако един мюслюманин, който е отправил нощната си молитва към Аллах и на другия ден се е похвалил с това на околните, излиза така, че дяволът му е нанесъл сериозен удар. Ако ние очакваме да бъдем похвалени от другите за сторени от нас дела и за ония неща, които сме им разказали, излиза така, че сме доволни не от делата си, а от хвалбите, които се отправят към нас. Това означава, че дяволът ни е нанесъл удар от хубавата страна. Да, нещата за един такъв човек са свършени, ако ще да обикаля Кябе, ако ще да се бие в първите редици във войната за вярата.
Юмер бин Абдюлазис (Аллах да бъде доволен от него) е написал едно впечатляващо писмо до някого, но след това видял, че може да се възгордее от това и го изгорил. Ако след изпълнение на възложените ни задачи и направените услуги почувстваме екстаз и радост, трябва да се насочим към Всевишния Аллах (Дженаб-ъ Хак) и да потвърдим предаността си към Него. Да, ние не трябва да се отнасяме благосклонно към делата, които вършим по необходимост, а да ги изпълняваме със съзнанието, че осъществяваме повелите на Аллах, а радостите и възторзите, които изитваме поради изпълнение на влизащите в нашите задължения неща, да отлагаме за отвъдния свят.
Всеки е длъжен да мисли за благоволенията на Аллах (да Му се слави името) към рабите си и да му изказва своите благодарности за проявяваната от Него милост. Човекът е длъжен да изпълнява изискванията, които са залегнали в повелите на Аллах, а Аллах, поради необходимостта, продиктувана от Неговата безкрайна милост, ще го възнагради с изпращане в Рая, ще го дари с вечен живот и ще придаде особена дълбочина на милостта Си.
Необходимо е освен казаните дотук неща да се допусне и възможността идващият отдясно дявол да представи дребните неща за значителни, а значителните - за дребни. В живота има положения, които човек може да срещне винаги. Някои мюслюмани, които са ходили на Хадж (поклонение), редовно посещават джамията, Аллах да им е на помощ. Но децата на някои от тях не се молят на Аллах. Бащата гледа спокойно на тази работа, сърцето му не изпитва тревога, но в джамията прави забележки за най-незначителни неща. Подрастващите поколения скитат по улиците в жалко състояние. Между скитащите се има деца и внуци на този мюслюманин, но вместо да мисли по този въпрос, да се тревожи, да търси изход от това положение, той прави големи проблеми от дребни пропуски в джамията: "Как може да се забави толкова дълго починалият в джамията?", "Защо не четете ихлясите?" Същите протестиращи хора на седмия, четиридесетия и петдесет и втория ден след погребението на починалия присъстват на тържествени молитви. А ако в четвъртък не си правите молитви за подновяване на венчавката, същите хора ще ви вземат на барабанен огън. В най-видни места по домовете си държат изящно подвързан Коран, но нито един член от семейството му не разбира съдържанието му. Ето за тези и подобни на тях неща човек заслужава да получи не само десен удар, но и дясно кроше от дявола.
Няма коментари:
Публикуване на коментар