Кои се поддават най-много на весвесето?

 

Едва-що приели вярата нови мюслюмани не се поддават на весвесето.

Поддават му се някои предани от душа и сърце на вярата, които са изтръгнали юздите на управление от ръцете на дявола и изпълняват с желание задълженията си към Аллах (да Му се слави името), осъществяват напредък в усвояването на вярата и се стремят да достигнат стъпалото на пречистите души, които според възможностите и дарбите си се издигат към висините на човешкото съвършенство, губят посока, когато пътят им минава през мъглявина и се оказват лице срещу лице с весвесето.

Да, извисяващата се към небето човешка душа на всеки преход попада в клопка, край която дебне дяволът и в най-удобния за него момент насочва стрелата си, за да вкара в сърцето му весвесето, което да му създаде удобни условия за по-нататъшна дейност.

Ясно е, че весвесето в известна степен е реакция, възбудена от завистта на дявола поради задълбочеността и възможностите на вярата.

Весвесето в някои случаи намира благоприятна почва у нервните, а в някои случаи - у грижещите се за тялото си добре охранени лица.

 Весвесето у мюслюманина причинява не кризи и депресии, а само известно безпокойство.

 Колкото и прогресивен да е даден мюслюманин, в някои случаи той може да се поддаде на весвесето.

Весвесето може да сполети дори Имам-ъ Раббани, който след периода на първите мюслюмани е заел място между най-изтъкнатите.

Главното условие за изпадане в плен на весвесето не е непременно жертвата да е прогресивна и издигнала се личност.

Не е необходимо също така този, който не е обхванат от весвесе, да се спотайва.

Весвесето не налита на неверници.

Кощунството на безверника не е весвесето.

При него то се проявява може би под формата на пресметнато, запланирано и упорито светотатство. Неверникът може да изживява притеснения, недоволство и кризи.

И в резултат на тези неща става агресивен.

 Дяволът му шепне нови и нови оригинални философии, дава най-различни имена на отрицанието и в края на краищата неверникът се принуждава да го отрече, да рече: "Няма дявол, дяволът не съществува."

Да, дяволът не внушава весвесе на вписаните в неговия регистър лица, не вкарва в плен на весвесето тези, които вървят с леки стъпки подире му.

 Да, той не закача тези, които чертаят кръгове в неговото поле на действие, които тъпчат на едно място с вързани очи, както и тези, чийто мозъци са в очите им, а сърцата им - в стомаха.

Те са негови жертви с вързани ръце и крака в клетката и в клопката му.

Дяволът лови тези, които не обичат да казват:

"Какво трябва да направим, че да се освободим?"

Те преживяват живота си доволни от дявола и той от тях. Дотам, докъдето могат да достигнат.