Дяволът не е в състояние да влезе в сърцето на вярващия мюслюманин, който отправя благочестиво молитвите си към Аллах, свит в едно ъгълче на някое малко текке, и да го подтикне към кощунство. Той никога не може да заеме мястото на сътворения и обичан от Аллах негов Пророк, гордостта на света (Аллах да го благослови и с мир да го дари), да пропъди мисълта за него, да попречи на изпълнението на неговия сюннет (правилата и наставленията му). Защото мюслюманинът, въпреки всичко, напредва непрекъснато, все повече и повече се доближава до Аллах с ума и чувствата си, издига се неуморимо по сътворената от нур (светлина) спирала все по-нагоре и по-нагоре. При това положение на нещата дяволът си казва:
- Де да го цапна с един камък на последното стъпало, да му размътя сърцето със стрелите на весвесето, да му наруша спокойствието през време на молитвата. Може да му отвлека вниманието, да рече: "Подобно нещо никога не ми се е случвало, това пък какво е?" Да изпадне във весвесе и да стигне до точката на отчаянието, да рече: "Това не може да се понася."
С тази надежда дяволът започва да насочва стрелите на весвесето към мюслюманина. Изпадналият и без това в плен на весвесето мюслюманин започва да мисли разни неща под ударите на стрелите през време на молитва, след като си е взел абдеста и се пита: "Дали си измих ръката?" "Ами косата?" Отива и наново се измива, после още веднъж и още веднъж. И така, абдестът, молитвите и другите религиозни задължения започват да му дотягат и накрая се отказва от всичко и се превръща на играчка в ръцете на дявола, който преследва именно тази цел.
Весвесето, което е свързано с молитвата, може да се простре и до другите области на религията. Дяволът продължава да му внушава, че е изпаднал в тежки грехове, размътва му ума, логиката, представите, разсъдъка и го превръща в един бълнуващ разни глупости субект.
Няма коментари:
Публикуване на коментар