Нух (мир нему)

 Нух (мир нему) (-3-)

Ибн Аббас (р.a.) предава, че пратеникът на Аллах (с.a.с.) е казал: 

 

„Бяха ми показани народите: видях пророците, как имат много малка група от последователи, двама последователи, един или нито един...“15 

 

Абу Бакр (р.а.), чиято позиция пред Аллах е под тази на пророците, е бил много успешен в дауата (поканата към И...сляма). Усман ибн Афан, Абдуррахман Ибн Ауф, Талха Ибн Убаидуллах, Саад Ибн Абу Уакас и Зубейр Ибн Ал 'Ауам последвали поканата на Абу Бакр към Исляма. Всички те били от тези сподвижници на пророка, за които пророкът (с.а.с.) е казал, че ще бъдат в рая. 

 

Най-вече бедните и обикновените хора следват пророците. Бухари предава: „Когато византийският император Хераклиос чул, че Абу Суфиан дошъл от Мекка, искал да чуе новините за пророка (с.a.с.). Хераклиос попитал: „Аристократите ли го следват или слабите?“ Абу Суфиан казал: „Повече слабите.“ Тогава Хераклиос казал: „Това са привържениците на пратениците (на Бог).“16 Причината за това е, че те нямат пречки, да приемат Исляма (като например служби или постове в обществото, които ги застрашават да приемат Исляма). 

 

- Трябва да каним към Бог чрез мъдрост. Аллах казва: 

 

„Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин! Твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените.“ [16:125] 

 

- Милосърдието към хората е характерна черта за един да`и. 

 

При дауата - поканата към Аллах - би трябвало да се използват всички възможности и средства. Така Нух (а.с.) се опитвал да приканва народа си към Аллах по всевъзможен начин - ден и нощ. 

 

- Някой, който кани хората към Исляма, не трябва да изисква нищо лично за себе си от тях – като например да очаква да му се правят подаръци. По-скоро трябва да дели това, което има с тях. 

 

Един да`и трябва да е издръжлив и да не се отказва лесно.

 

Народът на Нух (а.с.) го предизвиква да им донесе наказанието на Аллах.

 

Аллах казва: 

 

„Казаха: „О, Нух, ти спореше с нас и все повече ни оспорваш, донеси ни онова, с което ни заплашваш, ако говориш истината!“ Каза: „Само Аллах може да ви го донесе, ако пожелае. А вие сте безсилни. И не ще ви помогне моят съвет, ако искам да ви посъветвам, ако Аллах иска да ви унищожи. Той е вашият Господ и при Него ще бъдете върнати.““ [11:34]

 

Наказанието на народа му и потопа

 

След като Нух (a.с.) приканвал почти хиляда години към Исляма и поколение след поколение не следвали поканата му17 и предавали на потомците си също да не следват поканата на Нух (а.с.), Аллах му разкрил, че никой друг няма да последва посланието му, освен тези, които вече са го направили: 

 

„И бе разкрито на Нух: „Ще вярва измежду твоя народ само онзи, който вече е повярвал. Не се опечалявай заради онова, което са извършили!““ [11:36] 

 

Тогава Нух направил следната молитва срещу тези от народа му, които отхвърлили истината, защото се страхувал, че те биха могли да отклонят от правия път и малкото мюсюлмани: 

 

„И рече Нух: „Господи мой, не оставяй по земята нито един неверник! Оставиш ли ги, те ще заблудят Твоите раби и ще родят само нечестивци, неблагодарници.““ [71:26-27] 

 

Аллах му повели да построи кораба (ковчега), за да бъдат спасени той и другите мюсюлмани от наказанието Му: 

 

„И направи Кораба пред Нашите Очи и с Нашето откровение, и не Ми говори за угнетителите! Те ще бъдат издавени.“ [11:37] 

 

Нух (а.с.) построил кораба под закрилата на Аллах. Народът му се присмивал за безсмисленото строене и за съобщението, че ще се издавят: 

 

„И правеше той Кораба, и всякога, щом край него минаваха знатни от неговия народ, подиграваха го.“ [11:38] 

 

Нух (а.с.) им казал: 

 

„Рече: „Щом се подигравате с нас, и ние ще ви се подиграваме, както и вие се подигравате. И ще узнаете при кого ще дойде позорящо го мъчение, и ще го сполети постоянно мъчение.““ [11:28-39] 

 

Накрая дошъл часът на унищожението им: 

 

„Когато дойде Нашата повеля и кипна пещта, рекохме: „Натовари в него от всичко по чифт, и своето семейство, освен онези, за които имаше слово отпреди, и всеки, който е вярвал.“ А вярваха заедно с него само малцина. И рече: „Качете се в него! В името на Аллах той ще плава и ще се закотви. Моят Господ е опрощаващ, милосърден.““[11:40-41] 

 

В сура [54:11-14] Аллах казва: 

 

„И разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода, и сторихме да бликнат извори от земята, и водите се срещнаха за предопределена повеля. А него понесохме върху [Кораба от] дъски и гвоздеи, плаващ пред Очите Ни - въздаяние за онзи, който бе отричан.

 

Нух (a.с.) и синът му, който се удавил

 

Аллах казва в Сура Худ: 

 

„И заплава с тях по вълни като планини, и призова Нух своя син, който се бе отлъчил: „Сине мой, качи се с нас и не бъди с неверниците!“ Рече [синът]: „Ще се приютя на планина, която ще ме защити от водата.“ Рече: „Няма днес защитник от повелята на Аллах, освен за онзи, когото Той помилва.“ И ги разделиха вълните, и бе от удавените. И бе речено: „О, земя, погълни своята вода!“ и „О, небе, престани!“ И спадна водата. И се изпълни повелята. И [Ковчегът] заседна върху [планината] ал-Джуди. И бе речено: „Гибел за хората-угнетители!“ И позова Нух своя Господ, и рече: „Господи, синът ми е от моето семейство. Твоето обещание винаги е истина. Ти си Най-мъдрият Съдник.“ Рече [Аллах]: „О, Нух, той [вече] не е от твоето семейство. Неговото деяние не е праведно. И не Ме питай за това, за което нямаш знание! Поучавам те да не бъдеш от невежите.“ Рече: „Господи, моля Те, опази ме да не Те питам за нещо, за което нямам знание! И ако не ме опростиш, и не ме помилваш, ще съм от губещите.“ Речено бе: „О, Нух, слез [от Кораба] с мир от Нас и с благослов над теб, и над общности от онези, които са с теб! А на други общности ще дадем да се понаслаждават, после ще ги сполети болезнено мъчение от Нас. Тези са от вестите на неведомото, които Ние ти разкриваме. Дотогава не ги знаеше нито ти, нито твоят народ. Затова търпи! Краят принадлежи на богобоязливите.““ [11:42-49] 

 

Ибн Катир казва, че удавилият се син е Йам, братът на Сем, Хам и Яфид. Той бил неверник и правел лоши неща. Според Ибн Катир се казва обаче също така, че той се казвал Кенан.

 

Поука 

- Никой няма полза от това, че е дете на порядъчен човек, ако сам не е порядъчен. 

 

- Този син на Нух е бил Кафир (неверник), който не е последвал баща си по пътя на Исляма, и така бил унищожен заедно с неверниците. Когато дойде часът на смъртта, връзката между роднините се разделя, ако единият роднина е бил мюсюлманин, а другият не. 

 

- Забранено е да се молим на Аллах да прости на някой немюсюлманин, ако този вече е починал като немюсюлманин – дари това да е много близък роднина. На пророкът (с.a.с.) също било забранено да се моли за чичо си Абу Талиб, след като този бил починал като идолопоклонник. Абу Талиб помагал на пророка (с.а.с.), но той самият не станал мюсюлманин. 

 

- Когато един мюсюлманин се е старал да възпита детето си добре и детето въпреки това стане лош човек, този мюсюлманин не е отговорен за това. Нух (а.с.) се оптивал да възпита сина си като добър мюсюлманин, но това не станало. Също както при поканата, така и при възпитанието човек е отговорен за това да изпълни задачата си толкова добре, колкото е възможно. За резултата човек не е отговорен. При поканата е задължение да се предаде посланието на Аллах, а дали другите ще го приемат си е тяхна работа. Същото е и при възпитанието. Човек трябва да се старае и да вземе мерки да възпита детето си в набожност, но не носи отговорност за това, ако детето въпреки това е непокорно. Така било в случая на Нух (а.с.) и преди това в случая на Адам (а.с.) със сина му Каин, който бил първият убиец.