може ли да се нарече хатим след като го следиш и слушаш КОРАНИ КЕРИМ от компютъра?

 Селям алейкум Въпроса ми е\ може ли да се нарече хатим след като го следиш и слушаш КОРАНИ КЕРИМ от компютъра? Има ли награда за това?

   ОТГОВОР: Алейкум селям.Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа рахимеху Аллах е написал следното: “.Човек, който слуша (внимателно) Свещения Коран получава награда за това, а слушащия го без намерение и желание не получава за това награда, защото делата се оценяват според намеренията.”. Виж повече в “Маджму ал-Фатава” 10/78. И Всевишният Аллах знае най-добре! Въпрос: Кога е задължително да се слуша внимателно Свещения Коран? Какво е правилото, относно случаите, когато ние седим на голямо събрание, където се чете Свещения Коран, а аз и моя другар седим настрана и разговаряме. Или ако шофьора на колата или автобуса в които се возим слуша Свещения Коран или го чете и ние не участваме в това, което той чете. Или когато се намираме в стая и един от нас извършва молитвата намаз, в който Свещения Коран се чете на глас, или просто си чете Свещения Коран на глас; Или пък други ситуации в места където Свещения Коран се чете и ние не взимаме в това участие, длъжни ли сме да слушаме внимателно докато четящия не приключи, или този благороден айет не се отнася за нас? Отговор: Хвала на Аллах! Учените са на различно мнение относно правила за внимателното слушане на четене на Свещения Коран извън молитвата намаз. Съществуват две мнения: Първото мнение: Това се явява обезателно (ваджиб). Към подобно мнение се придържат учените от мезхеба на имам Абу Ханифа, и някои от тях са го смятали за индивидуална задължение (уджуб айний, фард айн), а други са го считали за общо задължение (уджуб кифаи, фард кифая). В качество на довод те са цитирали айета на Всевишният Аллах: Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, може би ще бъдете помилвани!/7:204/ В “ал-Маусуа ал-Фикхия” (4/86) е казано: Слушането на четене на Свещения Коран извън молитвата намаз е обезателно (ваджиб), ако няма шериятска причина да не се слуша. Учените от мезхеба на имам Абу Ханифа са на различно мнение за този ваджиб. Дали това е индивидуално задължение (уджуб айний, фард айн), или общо задължение (уджуб кифаи, фард кифая) Ибн Абидин е казал: “Основeн принцип се явява, че слушането на Корана – е общо задължение (фард кифая), защото по този начин се изпълнява правото му (правото на Свещения Коран ), да го слушат и да не го пренебрегват, което може да се постигне с внимателно слушане. Това е подобно на отговора при приветствието “селямун алейкум”, т.е. достатъчно е на един от групата да отговори на приветствието. Ал-Хамауий е предал, че неговият учител, известен съдия Яхя, който е известен повече като Минкари Задех е казал: “Че слушането на Свещения Коран е индивидуално задължение (фард айн). Да, айета от сура ал-Араф: Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, може би ще бъдете помилвани!/7:204/ е бил низпослан относно забраната за разговори по време на молитвата намаз, но е необходимо да се отчита общия смисъл на словата, а не специфичната причина за низпосланието, а общия смисъл подразбира четенето на Свещения Коран , както в намаза, така и извън него”. Край на цитата. Второто мнение: Слушането на Свещения Коран се явява желателно (мустехаб) и препоръчително (мендуб). Тези учени са смятали, че в айета от сура ал-Араф Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, може би ще бъдете помилвани!/7:204/ се има предвид само четенето на Свещения Коран по време на молитвата намаз. Извън молитвата намаз слушането се явява желателно (мустехаб) и препоръчително (мендуб). Такова е мнението на болшинството от учените. Ибн Касир в “Тафсир ал-Коран ал-Азим” (2/372) е казал: “Али Ибн Абу Талха е предал от Ибн Аббас, че айета: Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, може би ще бъдете помилвани!/7:204/ се отнася за задължителната молитва намаз. Сходно е било предадено и от Абдуллах Ибн ал-Мугафал. Ибн Джарир е казал: Хумайд Ибн Месад ни е разказал, Бишр Ибн ал-Муфаддал ни е разказал, ал-Джарири ни е разказал, че Талха Ибн Убейдуллах Ибн Корайз е казал: “Аз видях как Убейд Ибн Умейр и Ата Ибн Абу Рабах беседваха, когато говореше разказвача на история и аз се обърнах към тях: “Защо не слушате споменаването зикр, след като сте длъжни да се предпазвате? Те ме погледнаха и след това се върнаха към разговора си. Аз повторих, и те пак ме погледнаха и след това продължиха своята беседа.Аз се обърнах към тях за трети път, а те пак ме погледнаха и казаха: “Това е (отнася се) само за четенето по време на молитвата намаз Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, може би ще бъдете помилвани!/7:204/ Било е предано от повече от един човек за Муджахид. Абдураззак е предал, че от ал-Саури е предадено, че от Лейс е предадено, че Муджахид е казал: “Няма грешка в това, че се разговаря, когато се чете Свещения Коран извън молитвата намаз.” Подобно е било предадено и от Саид Ибн Джубейр, от ад-Даххак, от Ибрахим ан-Нахаи , и от Катада, и от аш-Шааби, и от aс-Сидди, и от Абуррахман Ибн Зейд Ибн Аслам, че в айета се е има в предвид молитвата намаз. Ибн Джарир също е предпочел мнението, че заповедта за внимателно слушане се отнася за молитвата намаз и проповедта хутба, както е казано в хадисите, които призовават внимателно да се слуша проповедта хутба на имама.” Край на цитата. Изглежда, че това мнение е правилното, защото за задължението уджуб е необходимо да е налице ясен довод, иначе се получава, че задължаваме хората и им усложняваме без наличието на доказателство. Шейха Ибн Усеймин рахимеху Аллах бил попитан, както за това е казано в “Ликаат ал-Баб ал-Мафтух (197/ въпрос номер 26): “Група хора пътуващи в кола, и един от тях включва касета със запис на Свещения Коран; следва ли всички те да слушат тази касета, и извършва ли грях този, който разговаря по време на това? Отговорът му бил следния: Имам Ахмед рахимеху Аллах по отношение на този айет е казал: “Този айет се отнася за молитвата намаз. Учените са единогласни, че този айет се прилага по отношение на молитвата намаз. Основавайки се на това, ако аз седя редом с четящ Свещения Коран на глас, и извършвам възхвала(тесбих), или изричам зикри като “ля иляхе илля Аллах”, то не съм длъжен да го слушам. Това се отнася само за молитвата намаз.” Но, аз се обръщам към брата, който е включил касетата: Не я поставяй (не я пускай) когато хората не обръщат внимание на това, тъй като най-малкото, което може да се каже по този повод е, че това са словата на Всевишният Аллах: Неверниците казваха: “Не слушайте този Коран и вдигайте глъчка там, [където го четат], може би ще надвиете вие!”/41:26/ Ако видиш, че твоите братя не искат да слушат, и са заети с беседа или разговор, то не включвайте касетата. Ако искаш да послушаш, то сложи си слушалки и слушай сам.” Край на цитата. В “ал-Мунтека мин Фатава ал-Фаузан” (3/ въпрос номер 437) е казано: “Прекарвам много време в кухнята, готвейки храна за мъжа си, и искам добре да се възползвам от времето там и затова слушам Свещения Коран на запис от касети или от радиопредаване. Правилно ли е това което правя, или не следва да го правя, защото Всевишният Аллах е казал: Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, може би ще бъдете помилвани!/7:204/ Отговорът е бил следния: “Няма грешка в това да се слуша Свещения Коран по радио или запис на касетка по време на работа, и подобно не противоречи на заповедта: Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, може би ще бъдете помилвани!/7:204/, защото внимателното прослушване на Свещения Коран се изисква от човека според неговите възможности, и този който поставя касетки със запис на Свещения Коран е длъжен да ги слуша толкова внимателно, колкото му е възможно.” Край на цитата. Отдавайки предпочитание на мнението, че това се отнася към желателното (мустехаб), то не означава, че човек трябва да бъде безотговорен и небрежен към словата на Всевишният Аллах, когато те се четат. Стремежът внимателно да се слуша Свещения Коран , трябва да бъде основно в живота, и той не трябва да постъпва по друг начин, освен в случаите, когато е зает с изпълнение на някаква дейност (работа). Имам ан-Навави в “ат-Табиян фи Адаб Хамалат ал-Коран” (92) е казал: “Необходимо е да се отдели внимание по отношение проявата на почит ихтирам към Свещения Коран, когато някои от невежите хора могат да бъдат безгрижни към него по време на събранията, където се чете Свещения Коран. Не трябва да се смеем, да беседваме, да си приказваме по време на четенето на Свещения Коран, освен при нужда и в случаите на необходимост. Трябва да се подчиним на словата на Всевишният Аллах: Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, може би ще бъдете помилвани!/7:204/ и да следваме примера, който е бил предаден в хадис сведен от Абу Дауд за Ибн Омар радияллаху анхума, който не е разговарял, докато не е приключвало четенето на Свещения Коран.” Край на цитата. Шейх Ибн Усеймин рахимеху Аллах в “Ликаат ал-Баб ал-Мафтух (Лика номер 146/ въпрос номер 9): “Не е възпитано (не е от добрите маниери) пренебрежението към Книгата на Аллах, когато тя се чете, дори това да е запис на касета.” Край на цитата. И Аллах знае най-добре! Ислямът във въпроси и отговори.