Курбан за умрелия

 Курбан за умрелия Що се отнася до въпроса за това дали е позволен или не Курбана за умрял, то съществуват три мнения. Едни от учените са разрешавали това, други са го считали нежелателно, а трети категорично са го забранявали. Учените, считащи това за разрешено, са се опирали на факта, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е принесъл в жертва Курбан от себе си и от всички членове на неговата Умма (общност). А е известно, че към този момент сред неговата общност вече е имало умрели, както и такива, които все още не са били на бял свят (тоест родени). И живите и умрелите, всички те се отнасят към общността на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем. /Виж: “Ауну ал-Маабуд” 7/487./ Учените, забраняващи това са казали, че ако се опираме на този хадис, то по този начин се получава така, че все едно може всеки един мюсюлманин да принесе в жертва Курбан от името на всички членове на общността Умма на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, но това е могъл да стори само Пророкът салляллаху алейхи ве селлем! Също така учените, позволяващи Курбана от името на умрелия са се опирали на хадис, който се предава от Ханаш, който е казал: “Веднъж видях как Али дава Курбан от два овена, и аз го попитах: “Какво е това? Той радияллаху анху, ми отговори: “Ппа ми завеща да давам Курбан за него, и аз това и правя!” /Този хадис е сведен от Абу Дауд 2790, и ат-Тирмизи 1495./ Ако този хадис би бил еднозначно достоверен, то целия спор по дадения въпрос би могъл да се прекрати, но учените са на различно мнение относно неговата достоверност. Но, въпреки това имам ал-Хаким, Хафиз аз-Захаби и шейх Ахмед Шакир са считали този хадис за достоверен сахих. Също така подкрепящите разрешаване на Курбан за умрелия в качеството на довод са използвали обобщаващи хадиси, в които се съдържат указания за разрешаването садака за умрелия, както и пренасянето в жертва Курбан за умрелия. И това се явява най-добрия довод, защото Курбана също е от раздела садака. А шейх ал-Ислям Ибн Теймийа рахимеху Аллах е казал: “Да се даде Курбан от името на умрелия е по-добре, отколкото да се похарчат за него средствата от стойността на животното!” /виж повече в “Маджмуа ал-Фатава” 24/315./ Съобщава се, че бащата на Амр – ал-Ас Ибн Ваил, когато е бил жив е дал обет да освободи сто роба, но умрял, и така не могъл да изпълни своя обет. Когато Амр попитал Пророка салляллаху алейхи ве селлем, дали в ще бъде в полза на баща му, ако той изпълни неговия обет? Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “Ако твоя баща е бил мюсюлманин, то освобождаването от теб на робите, ще са садака за него, и изпълнението на Хадж за него, ще му донесат полза!” /Този хадис е сведен от Абу Дауд 2883, ал-Бейхаки 6/279. Шейх ал-Албани е квалифицирал хадиса като надежден хасен. Шейх Шамс ал-Хак Азим Абади е казал: “В този хадис има доказателство за това, че садаката за умрелия като неверник няма да му донесе никаква полза”. /Виж повече в “Ауну ал-Маабуд” 8/90./ От съвременните учени, които са отдали предпочитание на това мнение, че е позволено да се дава Курбан от името на умрелия, са ал-Мубарекфури, Ибн Бааз и Ибн Усеймин. /Виж “Тухфат ал-Ахвази” 5/66, “Фатава Ислямия” 2/6, “Фатава Манар ал-Ислям” 2/411./ Необходимо е обаче да се спомене за едно много важно нещо, за което е говорил шейх Ибн Усеймин в “Ахкам ал-Удхия”, а то е че определянето на някаква дата в годината за Курбан от името на умрелия, както това е прието да се прави в някои арабски страни след първата година от смъртта, няма никаква основа в религията. Изначално Курбана е предписан за живите, и не е известно, Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, да е давал Курбан от името на някой измежду своите роднини, които са умрели преди него, например, неговия чичо Хамза, неговата жена Хадиджа, неговите синове и дъщери. Поради факта, че това не е установено, се смята, че даването на Курбан от името на умрял се смята за нежелателно, но обобщаващите текстове от Свещения Коран и Благородната Сунна указват, че това е позволено, но без каквито и да било конкретизации./ Откъс от книгата “Ахкам ал-Удхия” стр.13/