ИДЕАЛНИТЕ ПРАВИЛАОТНОСЯЩИ СЕ КЪМ ПРЕКРАСНИТЕИМЕНА И КАЧЕСТВА НА АЛЛАХ

 ИДЕАЛНИТЕ ПРАВИЛАОТНОСЯЩИ СЕ КЪМ ПРЕКРАСНИТЕИМЕНА И КАЧЕСТВА НА АЛЛАХ

 

Автор: Шейх Мухаммед Ибн Салих ал-УсейминРахимеху Аллах Теаля

 

 Превод: Ридван Мустафа Кадьов 

 

РАЗДЕЛ IПРАВИЛА, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ИМЕНАТА (АЛ-ЕСМА) НА ВСЕВИШНИЯТ АЛЛАХ 

 

Правило първо

Всички имена на Всевишният Аллах са прекрасни, т.е. съвършени по красота. Всевишният Аллах е казал: Аллах има Най-прекрасните имена. Зовете Го с тях и оставете онези, които отричат Неговите имена! Те непременно ще получат възмездие за онова, което вършат./7:180/Всевишният Аллах е разяснил величието на Своите качества, споменавайки за Своите прекрасни имена. Всички божествени имена на са прекрасни и всяко едно от тях указва величествено и съвършено качество на Аллах. Именно, това прави божествените имена прекрасни. Ако те не указваха качествата на Всевишният Аллах и представляваха само едно знание, то не би трябвало да се наричат прекрасни. И ако те не указваха съвършените качества, а указваха недостатъци или качества, които заслужават похвала и порицание едновременно, то те също не биха били прекрасни. Имената на Всевишният Аллах обаче, указват Неговите качества и имат дълбок смисъл. Например, прекрасното име ал-Алим العليم (Знаещ) свидетелства за това, че Всевишният Аллах притежава съвършено знание, което обхваща всяко нещо и дори най-малките частици атомите на земята и небето. Прекрасното име ар-Рахим الرحيم (Милосърдния) свидетелства за това, че Всевишният Аллах притежава велика милост, която обгръща всяко нещо. А прекрасното име ал-Кадир القدير (Всемогъщия) означава, че Всевишният Аллах притежава съвършено могъщество и е способен за всяко нещо. Съвършенството и прелестта на прекрасните божествени имена също така се проявява в това, че рабите могат да Го зоват с тях. По този начин е разрешено да се постъпва в молитвите, посредством които човек се покланя на Аллах, а така също и в молитвите, при които човек се обръща към Аллах с искания, при това във всяка молитва той може да споменава съответстващото име на своя Повелител. Например, искащия може да казва: “О, Аллах! Опрости ми и ме помилвай, наистина Ти си Опрощаващ и Милосърден! Приеми моето покаяние, наистина Ти си Приемащия покаянието! Изпрати ми препитание, наистина Ти си Даряващия препитанието! Бъди снизходителен и се смили над мен, наистина Ти си Милостивия! А онези, които отричат Неговите имена! Те непременно ще получат възмездие за онова, което вършат. Под отрицание в този айет се разбира отклонение от истинския смисъл и предназначение на тези имена. Под отрицание на прекрасните имена на Всевишният Аллах се смята именуването с тях на тези, които не заслужават това, и така са постъпвали езичниците, наричащи своите идоли с божествени имена. Под отрицание на прекрасните имена на Всевишният Аллах също така се смята отричането или изопачаването на техния истински смисъл, а така също тълкуването на тези имена противно на тълкуванието на Аллах и Неговия пратеник. Под отрицание на прекрасните имена на Всевишният Аллах също така се смята уподобяването им на имената, които творенията носят. Мюсюлманинът е длъжен да се предпазва от всички форми на отрицание на божествените имена и да предпазва от това онези, които постъпват по подобен начин. Той също така трябва да знае, че в достоверен хадис се съобщава, че пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аллах има деветдесет и девет имена, и всеки който ги изброи, ще влезе в Дженнета.” /Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 605-606/ А причината за това се състои във факта, че имената на Аллах подразбират Неговите съвършени качества, всяко от които абсолютно е лишено от недостатъци, а от друга страна съществуването на недостатъци е невъзможно дори и да се предположи.

 

Правило второ

Имената на Всевишният Аллах биват имена собствени или качества. Те са собствени имена, ако става дума за Онзи (Всевишният Аллах), Който притежава тези имена. Ако става дума за техния смисъл, то те се явяват качества. От една страна, те са имена синоними, които указват Единният Велик и Всемогъщ Аллах. А от друга страна, тези имена не си приличат едно с друго и притежават различни значения. Например, “ал-Хайй” الحي (Вечноживият), “ал-Алим” العليم (Всезнаещият), “ал-Кадир” القدير (Всесилният), “ас-Семи’” السميع (Всечуващият), “ал-Басир” البصير (Всевиждащият), “ар-Рахман” الرحمن (Всемилостивият), “ар-Рахим” الرحيم (Милосърдният), “ал-Азиз” العزيز (Всемогъщият), “ал-Хаким” الحكيم (Премъдрият) – всички тези имена са на едно същество, който се явява Всевишният Аллах, обаче значението на името “ал-Хайй” الحي (Вечноживият) се отличава от значението на името “ал-Алим” العليم (Всезнаещият), а значението на името “ал-Алим” العليم (Всезнаещият) се отличава от значението на името “ал-Кадир” القدير (Всесилният). Вече отбелязахме, че имената на Всевишният Аллах се явяват собствени имена и качества, което се потвърждава от кораничните айети. Всевишният Аллах е казал: Той е Опрощаващия, Милосърдния./46:8/ Покайте се пред Аллах и престанете да извършвате грехове, и тогава Всевишният ще ви прости ще се смили над вас, и ще ви помогне да тръгнете по правия път, и ще ви надари с щедро възнаграждение./Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 1694/Що се отнася до Свещения Коран, то в него се споменава за това, че Всевишният Аллах е охарактеризирал Себе Си с многочислени качества, независимо, че Той е едно единствено същество. Всевишният Аллах е казал: Сграбчването на твоя Повелител е могъщо! Наистина, Той създава изначално и пресъздава. Той е Опрощаващия, Любящия, Властелинът на Трона, Предостойния, Извършващия всичко онова, което пожелае! Наистина сграбчването на твоя Повелител е могъщо./85:12-16/ Възмездието, очакващо престъпниците и великите грешници е мъчително и сурово. То ги очаква и е готово да се стовари върху тях, според както е казал Всевишният Аллах: Така сграбчва твоят Повелител, щом сграбчи селищата, когато угнетяват. Той сграбчва болезнено, силно /11:102/ Наистина, Той създава изначално и пресъздава. Само Аллах е способен да сътвори нещо, и само Той е способен да съживи мъртвите, и никой друг не може да подели с Него тази власт: Той е Опрощаващия, Любящия, Властелинът на Трона, Предостойния. Той опрощава всички грехове на тези, които се покаят, търсят опрощение и се завръщат на правия път. Той обича Своите праведни раби, които също така изпитват към Него велика и несравнима любов. Така, както никой не може да се сравни с Аллах и Неговите прекрасни и величествени качества и деяния, така и любовта към Него заемаща особено място в сърцата на Неговите творения не прилича на любов към каквото и да било друго. Ето защо любовта към Аллах се явява като основа на поклонението – ибадет и превъзхожда любовта към всичко друго. А ако човек е възлюбил нещо не заради любовта към Аллах, то това се превръща за него в люта мъка. Всевишният обича тези, които Го обичат./Тефсир на Ибн ас-Саади стр.1966/Също така Всевишният Аллах е казал: Прославяй пречистото име на твоя Повелител, Върховния, Който сътвори и осъразмери, Който предопредели съдбата(на всяко нещо) и напъти, Който изважда [тревата на] пасбището и го превръща в черно стърнище!/87:1-5/В тези прекрасни айети се споменават няколко качества, които са присъщи само и единствено на Всевишният Аллах, и признанието на тези качества по никакъв начин не изисква от нас признания на множество изначални същества. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Великият и Всемогъщ Аллах е изрекъл: “Мен Ме обижда сина Адамов, хулещ времето, тъй като Аз Съм времето. В Моята Длан е властта, и Аз карам да се редуват деня и нощта”. /Този хадис е достоверен сахих и е сведен от ал-Бухари (6181), Муслим(2246) и Абу Дауд (4/5274)/Тези слова обаче не указват, че времето е едно от имената на Всевишният Аллах. Причината за това е, че ако хората ругаят времето, то те имат предвид промеждутък от време в течение на който се случват различни събития. Те нямат предвид Всевишният Аллах. Всевишният Аллах обаче е време, и смисъла на този израз се заключава в това, че Всевишният Аллах управлява всички дела и кара да се редуват деня и нощта. Той е сътворил времето и всичко, което се случва във времето. Всевишният Аллах е разяснил, че именно Той кара да се редуват деня и нощта и управлява времето. Наистина Онзи, Който кара да се редува, не може да бъде това, което се редува. От всичко казано става ясно, че в хадиса не се говори , че времето е има на Всевишният Аллах.

 

Правило трето

След като имената на Всевишният Аллах произлизат от производни глаголи, то от това може да се направят три извода: Първо, Великият и Всемогъщ Аллах притежава такива имена. Второ, Великият и Всемогъщ Аллах притежава съответстващите качества. И трето, от такива имена произтичат закони и следствия.

 

Правило четвърто

Имената на Всевишният Аллах свидетелстват за Неговата същност и качества от гледна точка на съответствие, съдържание и необходимост. Например, от гледна точка на съответствие прекрасното име “ал-Халик” الخالق (Творецът) едновременно свидетелства както за същността на Аллах, така и за Неговите способности да твори. От гледна точка на съдържание то свидетелства за способността на Всевишният Аллах да твори по отделно. А от гледна точка на необходимостта то свидетелства за притежанието от Аллах на знания и могъщество.

 

Правило пето

 Имената на Всевишният Аллах не подлежат на обсъждане, и човешкият разум не е в състояние да ги постигне в пълна мярка. Изхождайки от това мюсюлманите са длъжни да доволстват с прекрасните имена на Всевишният Аллах, които са споменати в Свещения Коран и Благородната Сунна, без да прибавят нищо към тези имена, както и да не намаляват нищо от тях. Това е така защото човешкият разум не е способен самостоятелно да определи, какви имена притежава Всевишният Аллах. За това може да се узнае само от свещените текстове, и затова Всевишният Аллах е казал: И не следвай онова, което не знаеш! Наистина, слухът, и зрението, и сърцето ¬ всички те ще бъдат питани./17:36/ Всевишният Аллах е повелил на Своя Пратеник салляллаху алейхи ве селлем: Кажи: “Моят Повелител е забранил да се извършват мерзки постъпки, както явните от тях, така и скритите, и греха, и да се безчинства без право, и да се приобщават съдружници на Аллах, за което Той не е низпослал никакво доказателство, и да говорите за Аллах онова, което не знаете./7:33/ Ако човек назовава Всевишният Аллах с име, с което Всевишният Аллах не е нарекъл Себе Си, или пък отрича прекрасните имена, с които Аллах е назовал Себе Си, то той извършва престъпление и посяга върху правата на Всевишният Повелител. Затова правоверният е длъжен много внимателно да се отнася към този въпрос и да се задоволява с текстовете от Свещения Коран и Благородната Сунна.

 

Правило шесто

Имената на Всевишният Аллах несе ограничават с определено количество, за което свидетелства известния хадис, с който се съобщава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “О, Аллах! Аз съм Твой раб, син на Твоя раб, син на Твоята рабиня. Перчемът ми е в Твоите ръце. На мен ми е утвърдено Твоето постановление, и е справедливо към мен Твоето предопределение. О, Аллах! Аз отправям дуа към Теб с всичките имена, присъщи само на Теб, с които Ти Сам Си нарекъл Себе Си, или Си ги низпослал в Своята Книга, или Си научил някой от Твоите творения на тях, или Си ги запазил при Себе Си в знанието за съкровеното. Стори Величествения Коран градина за душата ми, светлина за сърцето ми, и стори да се снеме моята печал, моята тревога и скръб!” /Този хадис е достоверен сахих и е сведен от Ахмед (1/391, 452), Ибн Хиббан (2372) и ал-Хаким в сборника “ал-Мустадрак” (1/509).От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аллах има деветдесет и девет имена, сто без едно, и всеки, който ги изброи(1), ще влезе в Дженнета”. /Този хадис е достоверен сахих и е сведен от ал-Бухари (6410), Муслим (2677), и ат-Тирмизи (5/3507)________________________________________________________________(1) Т.е. да ги запомни наизуст, осъзнавайки техния смисъл, и накрая започне да се покланя на Всевишният Аллах в съответствие с техния смисъл.

 

Този хадис обаче, не свидетелства, че броя на прекрасните имена на Всевишният Аллах се ограничава с това количество. Що се отнася до мен (Шейх ал-Усеймин), то аз съм събрал деветдесет и девет имена, които успях да намеря в Книгата на Всевишният Аллах и Благородната Сунна на Неговия Пратеник салляллаху алейхи ве селлем. Имена, взети от Книгата на Всевишният Аллах Свещения Коран:1. Аллах الله2. Ал-Ахад الأحد (Единственият)3. Ал-Аа’ля الأعلى (Височайшият)4. Ал-Акрам الأكرم (Най-Щедрият)5. Ал-Илях الإله (Аллах)6. Ал-Аввал الأول (Първият, Изначалният)7. Ал-Ахир الآخر (Последният, Безкрайният)8. Аз-Захир الظاهر (Явният)9. Ал-Батин الباطن (Скритият, Съкровеният)10. Ал-Бари البارئ (Създателят)11. Ал-Барр البر (Благонравният, Добродетелният)12. Ал-Басир البصير (Всевиждащият, Съзиращият)13. Ат-Таууаб التواب (Приемащият покаянието)14. Ал-Джаббар الجبار (Всеподчиняващият, Могъщият)15. Ал-Хāафиз الحافظ (Всепомнещият)16. Ал-Хасиб الحسيب (Правещият равносметка, Изискващият отчет)17. Ал-Хафиз الحفيظ (Хранителят, Пазещият)18. Ал-Хафи الحفي (Радушният, Снизходителният)19. Ал-Хакк الحق (Истинният)20. Ал-Мубин المبين (Разясняващият)21. Ал-Хаким الحكيم (Премъдрият)22. Ал-Халим الحليم (Всеблагия, Сдържаният)23. Ал-Хамид الحميد (Всеславният)24. Ал-Хайй الحي (Вечноживият)25. Ал-Кайум القيوم (Вечносъществуващият, Неизменният)26. Ал-Хабир الخبير (Всесведущият)27. Ал-Халик الخالق (Творецът)28. Ал-Халлак الخلاق (Съзидателят)29. Ар-Рауф الرؤوف (Състрадателният)30. Ар-Рахман الرحمن (Всемилостивият)31. Ар-Рахим الرحيم (Милосърдният)32. Ар-Раззак الرزاق (Даряващият препитание)33. Ар-Ракиб الرقيب (Наблюдаващият)34. Ас-Селям السلام (Безупречният, Съвършеният)35. Ас-Семи’ السميع (Всечуващият)36. Аш-Шакир الشاكر (Признателният)37. Аш-Шакур الشكور (Благодарният)38. Аш-Шахид الشهيد (Свидетелят)39. Ас-Самад الصمد (Неизменният, Съвършеният и от нищо не Нуждаещ се)40. Ал-‘Āлим العالم (Знаещият)41. Ал-‘Азиз العزيز (Всемогъщият)42. Ал-‘Азим العظيم (Превеликият)43. Ал-‘Афувв العفو (Прощаващият, Снизходителният)44. Ал-‘Алим العليم (Всезнаещият)45. Ал-‘Али العلي (Възвишеният)46. Ал-Гаффар الغفار (Всеопрощаващият)47. Ал-Гафур الغفور (Опрощаващият)48. Ал-Гани الغني (Пребогатият)49. Ал-Фаттах الفتاح (Разкриващият, Даряващият благата)50. Ал-Кāдир القادر (Силният, Способният)51. Ал-Кахир القاهر (Надделяващият, Овладяващият)52. Ал-Куддус القدوس (Пресветият)53. Ал-Кадир القدير (Всевластният, Имащият сила)54. Ал-Кариб القريب (Близкият)55. Ал-Кауи القوي (Всесилният)56. Ал-Каххар القهار (Всемогъщият, Покоряващият)57. Ал-Кабир الكبير (Големият)58. Ал-Карим الكريم (Великодушният, Прещедрият)59. Ал-Латиф اللطيف (Всеблагият, Проницателният, Благосклонният)60. Ал-Мумин المؤمن (Осигуряващият, Завардващият, Утвърждаващият)61. Ал-Муте’али المتعالي (Превъзнесеният)62. Ал-Мутакаббир المتكبر (Гордият, Превъзходният, Преголемият)63. Ал-Матин المتين (Крепкият, Непоколебимият)64. Ал-Муджиб المجيب (Откликващият, Всеотвръщащият)65. Ал-Маджид المجيد (Преславният)66. Ал-Мухит المحيط (Всеобхващащият, Всеобгръщащият)67. Ал-Мусаввир المصور (Даряващият облик)68. Ал-Муктадир المقتدر (Всемогъщият, Мощният, Всесилният)69. Ал-Мукит المقيت (Даряващият препитание, Въздаващият)70. Ал-Мелик الملك (Владетелят, Царят)71. Ал-Малик المليك (Властелинът)72. Ал-Мауля المولى (Господарят, Повелителят)73. Ал-Мухаймин المهيمن (Попечителят, Господстващият)74. Ан-Насир النصير (Помагащият)75. Ал-Уахид الواحد (Единственият)76. Ал-Уарис الوارث (Наследяващият)77. Ал-Уаси’ الواسع (Всеобхващащият)78. Ал-Уадуд الودود (Любящият, Любимият)79. Ал-Уакил الوكيل (Довереникът, Попечителят, Пазителят)80. Ал-Уали الولي (Покровителят, Приближеният)81. Ал-Уаххаб الوهاب (Вседаряващият) 

 

Имена, взети от Благородната Сунна на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем:82. Ал-Джамил الجميل (Прекрасният)83. Ал-Джаууад الجواد (Щедрият)84. Ал-Хакам الحكم (Справедливият Съдия)85. Ал-Хайи الحيي (Скромният, Живеещият, Живият) 86. Ар-Рабб الرب (Повелителят)87. Ар-Рафик الرفيق (Мекият, Добрият)88. Ас-Суббух السبوح (Безупречният)89. Ас-Сейид السيد (Господин, Господарят, Повелителят)90. Аш-Шафи الشافي (Даряващият изцеление)91. Ат-Тейиб الطيب (Благият)92. Ал-Кабид القابض (Удържащият, Хващащият, Сграбчващият)93. Ал-Басит الباسط (Простиращият, Разпростиращият)94. Ал-Мукаддим المقدم (Ускоряващият, Връчващият)95. Ал-Муаххир المؤخر (Забавящият, Отлагащият)96. Ал-Мухсин المحسن (Добродетелният)97. Ал-Му’ти المعطي (Надаряващият)98. Ал-Маннан المنان (Милостивият, Щедрият)99. Ал-Уитр الوتر (Единственият)В такава последователност, аз изброих и поставих осемдесет и едно имена от Книгата на Всевишният Аллах и осемнадесет имена от Благородната Сунна на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем. При това изпитвах съмнения, дали да отнеса към прекрасните имена на Всевишният Аллах името “ал-Хафи” الحفي (Радушният, Снизходителният), защото в Свещения Коран този епитет е свързан с пророка Ибрахим. Също така се колебаех във връзка с името “ал-Мухсин” المحسن (Добродетелният), защото не намерих съответстващият хадис в сборника на ат-Табарани, обаче шейх ал-Ислям Ибн Теймийа е споменал това име заедно с другите. В същото време към този списък могат да бъдат добавени и други прекрасни имена, например: “Малик ал-Мульк” مالك الملك (Владетелят на Царството), “Зуль-Джалаль уа ал-Икрам” ذو الجلال والإكرام (Обладателят на величието и славата, Обладателят на великолепието и щедростта).

 

Правило седмо

Неверието в имената на Всевишният Аллах бива няколко вида.Първият вид е – отрицание на всички или някои от имената, или пък отрицание на съответстващите им качества или произтичащите от тях предписания. Всички прекрасни имена и качества са достойни за Всевишният Аллах, и тяхното отрицание се смята за неизпълнение на задължителните предписания в Исляма.Вторият вид е – уподобяването на качествата, съответстващи на прекрасните имена на Всевишният Аллах, с такива (качества) на творенията. Подобно уподобяване е порочно и неоснователно, защото няма никакво отражение в Свещения Коран и Благородната Сунна. Нещо повече, Свещения Коран и Благородната Сунна свидетелстват за порочността на такова уподобяване. И ако човек уподобява качествата на Всевишният Аллах с качествата на творенията, то този човек не изпълнява задължителните предписания на религията Ислям по отношение на прекрасните имена на Всевишният Аллах.Третият вид е – наричането на Всевишният Аллах с имена, с които Всемогъщият Властелин Аллах не е нарекъл Себе Си. Четвъртият вид е – наричането на идоли с производни имена образувани от прекрасните имена на Всевишният Аллах. Така са постъпвали езичниците, които са наричали своите идоли с имената “ал-‘Узза” и “ал-Лат”, образувани от прекрасните имена “ал-‘Азиз” العزيز (Всемогъщият) и “ал-Илях” الإله (Аллах). Последното съответства на едно от двете мнения за произхода на “ал-Лат”.Всевишният Аллах е Единственият Властелин и Повелител. Само Него славословят обитателите в небесата и на земята, и само Той притежава най-прекрасните имена. И ако човек нарича с тези имена някой друг, то този човек не изпълнява своите задължения и предписания на религията Ислям по отношение на прекрасните имена на Всевишният, Велик и Всемогъщ Аллах.Всеки вид неверие в прекрасните имена на Всевишният Аллах е забранен, защото Великият и Всемогъщ Властелин е заплашил непокорните и е казал: Аллах има Най-прекрасните имена. Зовете Го с тях и оставете онези, които отричат Неговите имена! Те непременно ще получат възмездие за онова, което вършат./7:180/Подобен грях в зависимост от тежестта може да се отнесе даже към многобожието ширк или към голямото неверие куфр.